№ 12325
гр. София, 21.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20231110128759 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на [***], ЕИК [***] срещу [***], ЕИК
[***], с която се моли се иска от съда да приеме за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 6225,00 лв., представляваща неизплатена цена за извършени СМР по
неформален договор за предоставени услуги с комбиниран багер, обективирани в издадена
данъчна фактура № **********/26.07.2022 г. и 10 бр. дневни отчети за извършена работа със
строителна машина за период от 14.07.2022 г. до 23.07.2022 г., ведно със законна лихва за
период от 06.12.2022 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 228,25 лв.,
представляваща обезщетение за забава, дължимо за период от 27.07.2022 г. до 05.12.2022 г.,
за които суми има издадена заповед за изпълнение от 09.01.2023 г. по ч. гр. дело №
66671/2022 г. по описа на СРС, 164-и състав.
Ищецът [***], ЕИК [***], твърди, че по силата на неформален договор между страните
е извършил в полза на ответника СМР на обект [***], както следва- услуга с комбиниран
багер- 74 часа при единична цена от 16,75 лв. без ДДС на час и транспорт на техника- 1 брой
с единична цена от 100 лв. без ДДС или общо задължение в размер на 5187,50 лв. без ДДС
или 6225 лв. с ДДС. Поддържа, че работата била приета от ответника без възражение, за
заплащането на която ищецът издал фактура, но стойността й не била заплатена в посочения
1
в нея срок. Ищецът претендира заплащане на възнаграждение за свършената работа, както и
мораторна лихва за периода от 27.07.2022 г. до 05.12.2022 г. Твърди, че с писмо от
07.09.2022 г. е поканил ответника да заплати доброволно дължимата сума, като поканата
била получена на 09.09.2022 г. Моли за уважаване на исковете. Претендира присъждане на
разноски.
С исковата молба прилага писмени доказателства, които моли да бъдат приети по
делото. По искане на ищеца съдът е допуснал и по делото е изслушана съдебно-счетоводна
експертиза, която е отговорила на поставените в исковата молба въпроси. Към настоящото
дело е приложено за послужване проведеното преди това заповедно производство по ч. гр.
дело № 66671/2022 г. по описа на СРС, 164-и състав.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът [***], ЕИК [***], подава отговор на исковата
молба, чрез адв. М. Р. от САК, с който оспорва предявените искове по основание и размер.
Оспорва да е получавал процесните фактури, респективно - оспорва лицето, което ги е
получило да е снабдено с представителна власт за ответното дружество. Твърди, че
процесната работа е извършена некачествено. Оспорва да е получавал покана за плащане.
Моли за отхвърляне на исковете. Претендира присъждане на разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
С доклада по делото, съдът е разпределил доказателствената тежест между страните,
както следва:
По иска с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД , в тежест на
ищеца е да докаже следните обстоятелства: че между страните е сключен договор за
изработка, по който ищецът е изпълнил съобразно уговореното, работата е приета без
забележки и за ответника е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в
посочения в исковата молба размер, за което е била издадена приетата по делото фактура №
**********/26.07.2022 г. на стойност 6 225,00 лв. с ДДС.
В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е възложено да докаже
погасяване на задължението /на съответния падеж/, както и че се е противопоставил
незабавно след узнаването за задължението си, в т.ч. за липсата на представителна власт на
лицето, подписало приемо-предавателните протоколи за приемане на извършената работа и
получило издадената от ищеца фактура, по см. на чл.301 от ТЗ, в какъвто смисъл са част от
възраженията му.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже изпадането
в забава на ответника за главните задължения, както и размера на законната лихва за забава
за процесния период.
По делото са приети 10 бр. дневни отчети за извършена работа от строителна машина –
комбиниран багер [***] от дати между 14.07.2022 г. и 23.07.2022 г. Видно от същите
работата е била изпълнена от името на [***] – гр. [***], чрез машинист Н. К. Н. и съответно
2
е била приета от представител на възложителя [***] – гр. [***], в лицето на Н. С. Ч.. В
приетите ППП са вписани начален и краен час на започване на работата, общ брой
отработени часове и съответно в престой, както и началник на обекта [***] в лицето на
приемащия работата Н. Ч.. Тези протоколи са приети като доказателства, като неоспорени
от ответника, поради което съдът счита, че същите следва да се ценят като годни да
установят извършената работа и приемането й без забележки от страна на възложителя,
доказателства. След извършване на работата от страна на Изпълнителя /настоящ ищец/ е
издадена и процесната фактура № **********/26.07.2022 г., в която са вписани извършените
дейности „транспортиране на техника, [***] и услуга с комбиниран багер – 74 часа “,
които са остойностени в общ размер на 6 225,00 лв.
Във фактурата е посочена като крайна дата за плащане, датата на издаването й –
26.07.2022 г.
По делото е изслушана и приета без възражения от страните, съдебно-счетоводна
експертиза, видно от която издадената от ищеца фактура № **********/26.07.2022 г. е
осчетоводена както в счетоводството на ищеца, така и в счетоводството на ответното
дружество. Процесната фактура е била включена в дневника за покупки на [***], като
ответното дружество е ползвало и данъчен кредит в размер на 1037, 50 лв. по нея. При
проверката в двете счетоводства, вещото лице не е установило данни за извършени от
ответника плащания по тази фактура, като за периода на забавата от 27.07.2022 г. до датата
предхождаща подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 05.12.2022 г. вещото лице е
установило, че размера на мораторната лихва върху главницата от 6225,00 лв., възлиза на
сумата от 228, 25 лв.
В счетоводството на ищеца процесната сума към 06.12.2022 г. фигурирала като крайно
салдо в счетоводните регистри, представляващо непогасено вземане на ищеца спрямо
ответника. Последният, от своя страна, е осчетоводил процесната фактура по надлежния ред
през месец юли 2022 г., като я е включил в Дневник за покупки и Справка-декларация по
ДДС за месец юли 2022 г., и е ползвал данъчен кредит в начисления размер по фактурата
ДДС. След направена справка в НАП от вещото лице не са установени данни за погрешно
осчетоводяване на процесната фактура.
Съгласно установената практика на ВКС е прието, че включването на фактурата в дневника
за покупко-продажби на ответника, както и фактът, че същият е ползвал данъчен кредит по
нея, представлява недвусмислено признание както за съществуването на правоотношението
по договор за търговска продажба на стоката, така и за доставка на същата. Неоспорените
пък протоколи за приемане на работата установяват безспорно, че извършената от ищеца
работа е приета без забележки от страна на ответника. Към датата на получаване на
фактурата, нейното осчетоводяване и ползването на данъчния кредит, ответника не е
възразил и срещу представителната власт на лицето, подписало Приемо-предавателните
протоколи, респ. получило издадената от ищеца фактура. В редица решения на ВКС, в т.ч.
постановени по реда на чл.290 ГПК, като решение № 166/26.10.2010 г. по т.д. № 991/2009 г. на
ІІ ТО на ВКС, решение № 42/19.04.2010 г. по т.д. № 593/2009 г. на ІІ ТО на ВКС и др . се сочи,
3
че може да се приеме, че фактурите отразяват определено правоотношение и признаване на
задължение по тях, с осчетоводяването им и теглене на данъчен кредит, само ако във
фактурата фигурира описание на стоката като артикул и стойност, начин на плащане и т.н.,
което в настоящия случай се установява, при което процесната фактура и доказателствата за
ползван данъчен кредит дават основание на съда да приеме съществуването на договорни
отношения между страните с посочения във фактурата предмет, от които за ответника
произтича задължение за плащане в претендирания размер от 6225,00 лв. с ДДС.
Предвид нормата на чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД изискуемостта на вземането на
изпълнителя за възнаграждение по договора за изработка е обусловено от приемане на
работата от възложителя - чл. 264, ал. 1 ЗЗД. Приемането на извършената работа обхваща
два момента: фактическото получаване на конкретно изработеното от поръчващия и
признанието, че изработеното съответства на поръчаното. Законът не съдържа формални
изисквания за начина на приемането, поради което доказването му може да бъде извършено
с всички допустими от ГПК доказателствени средства. С подписването на приетите по
делото 10 бр. Протоколи за приемане на работата от 14.07.2022 г. до 23.07.2022 г, страните
са признали, че работата е извършена от Изпълнителя /ищеца/ и съответно подлежи на
заплащане.
В конкретния случай, по делото има доказателства, че едно и също лице – Н. Ч., в
качеството му на технически ръководител на обекта, е действало от името на ответното
дружество, при приемане работата на ищеца, отчетена и остойностена и с издадената и
приета за плащане фактура № **********/26.07.2022 г. /която доброволно е осчетоводена
и платена от ответника/ и при приемане работата на ищеца, извършена в периода от
14.07.2022 г. до 23.07.2022 г., за което са издадени 10 бр. ППП и за която работа, ответника
отказва плащане.
Нормата на чл. 301 от ТЗ предвижда, че когато едно лице действа от името на
търговец без представителна власт да се счита, че търговецът потвърждава действията, ако
не се противопостави веднага след узнаването. В хипотезата на чл. 301 ТЗ ефектът на
потвърждаване на действията, извършени без представителна власт от името на търговец,
настъпва при непротивопоставяне от негова страна веднага след узнаването им.
Противопоставянето на търговеца, но само ако е направено веднага след узнаването,
представлява отказ за потвърждаване и позоваване на недействителността. Тоест, може да се
направи извод, че ответника е узнал, че лицето Ч., действа от негово име, без необходимите
пълномощия още на 26.07.2022 г., когато е получил за плащане фактура №
**********/26.07.2022 г. и която е платил без възражения.
Като извод, според съда се налага, че при нарочно въведеното в срока по чл. 131
ГПК възражение от страна на ответника да не е обвързан от извършените от Ч. действия без
представителна власт, не се установява с категоричност, ответникът да е възразил и се
противопоставил на същите „веднага след узнаването си“. Ето защо и това възражение
съдът намира за неоснователно по делото и е проформа заявено, а действията извършени от
Н. Ч., валидно обвързват ответника по делото със задължението му да плати приетата без
4
забележки работа, извършена от ищеца.
В заключение, съдът счита, че осчетоводяването на фактурите и включването им в
дневниците за покупки по ЗДДС, както и упражняването на право на приспадане на данъчен
кредит по същите, представлява признание на задължението за плащане на цената на
предоставените му услуги.
При изрично възложена доказателствена тежест в производството, ответника не
ангажира доказателства за плащане на дължимото възнаграждение до приключване на
съдебното дирене пред настоящата инстанция, поради което и исковата претенция на ищеца
следва да бъде изцяло уважена, като бъде признато, че ответника дължи на ищеца
претендираното от последния вземане в размер на 6225,00 лв., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда,
т.е. от 05.12.2022 г. до окончателното й изплащане.
Установява се по делото също, че след настъпване изискуемостта на вземането, ищеца
е поканил и писмено ответника да плати задълженията си, с връчена на 09.09.2022 г. покана
за доброволно изпълнение изх. № 195/07.09.2022 г., по която няма данни по делото, видно и
от заключението на ССчЕ същия да е предприел активни действия.
По отношение на претендираната мораторна лихва върху главницата по посочената
фактура № **********/26.07.2022г. на обща стойност 6225,00 лв. с ДДС съдът стигна до
следния извод:
В настоящото производство се установява, че страните са уговорили срок за плащане
на процесната сума – посочената във фактурата дата 26.07.2022 г., като при непогасяване на
задължението си към датата на падежа, ответника е изпаднал в забава от датата, следваща
датата на падежа. Видно от приетото заключение на ССчЕ, фактурата е била получена в
счетоводството на ответника още през м. юли, тъй като същата е включена в дневника за
покупки от този месец и съответно е ползван данъчен кредит в посочения размер от 1037,50
лв. Вещото лице е установило, за посочения период на забава, че размера на мораторната
лихва възлиза на претендирания от ищеца такъв от 228, 25 лв., поради което и акцесорния
иск се явява основателен и доказан.
По делото се установи също, че и след настъпване на падежа, ищеца е канил ответника
извънсъдебно да погаси задълженията си, но последния не е извършил плащане до датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда. С оглед на изложеното, ответника с
извънпроцесуалното си поведение, а и с предприетата линия на защита в хода на съдебното
производство, е станал основна причина за завеждане на делото, респ. ще следва да понесе и
отговорността за сторените от ищеца съдебни разноски в тази връзка.
Предприетото от ответника голословно оспорване на изложените от ищеца в ИМ
твърдения, не се подкрепиха нито от посочените от него доказателства, нито от приетите
такива по делото. Напротив, съвкупния анализ на същите сочи, че въведените от ищеца с
ИМ твърдения, с оглед изпълнението на възложената му доказателствена тежест, се
установяват безспорно в производството.
5
В заключение, при носена от ищеца доказателствена тежест, изрично указана му с
доклада на делото, предявените от него искове се установиха изцяло по основание и размер,
поради което следва да бъдат уважени.
Ответникът от своя страна, не установи възраженията си, нито надлежно плащане,
поради което следва да понесе последиците от своето процесуално бездействие, а именно
уважаване на предявените срещу него искове и заплащане разноските на ищеца.
По разноските:
Предвид изхода на делото право на разноски има само ищеца.
Искане за присъждане на разноски е направено с исковата молба. Представен е и
Списък по чл.80 от ГПК, от който се установява, че ищецът е извършил съдебни разноски за
доплащане на дължимата държавна такса –134,10 лв., за заплатено адв. възнаграждение в
размер на 440 лв. и внесен депозит за експертиза – 300 лв. С оглед изхода на делото, същите
му се дължат в цялост или сумата от 874,10 лв.
Съгласно задължителните указания на ВКС, дадени с т. 12 от Тълкувателно решение
№ 4 от 18.06.2014г., постановено по тълк.д. № 4/2013г. ОСГТК, съдът, който разглежда
иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. По горните мотиви на съда, при съобразяване на изхода по
предявения по реда на чл. 422 ГПК иск, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да
бъде присъдена и сумата от 569,10 лв. - разноски, сторени в производството по ч.гр.д. №
66671/2022г. по описа на СРС.
Така мотивиран, на основание чл. 235, ал.1 до 3 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, че [***], ЕИК [***]
дължи на [***], ЕИК [***] сумата от 6225 лв., представляваща дължима цена по
неформален договор за предоставени услуги с комбиниран багер, обективирани в издадена
данъчна фактура № **********/26.07.2022 г. и 10 бр. дневни отчети за извършена работа със
строителна машина за период от 14.07.2022 г. до 23.07.2022 г., ведно със законната лихва
върху сумата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 06.12.2022 г. до
окончателното изплащане, а на осн. чл.422, ал.1 от ГПК вр. с чл.86 от ЗЗД има непогасено
задължение в размер 228,25 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от
6225,00 лв., дължимо за период от 27.07.2022 г. до 05.12.2022 г., за които суми в полза на
ищеца има издадена заповед за изпълнение от 09.01.2023 г. по ч. гр. дело № 66671/2022 г.
по описа на СРС, 164-и състав.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, [***], ЕИК [***] да заплати на [***], ЕИК
6
[***] сумата от 874,10 лв., представляваща съдебни разноски в настоящото исково
производство, както и 569,10 лв., разноски в хода на ч.гр.д. № 66671/2022 г. по описа на
СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7