Р Е Ш
Е Н И Е
№............., град Шумен, 27.09.2023
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменският административен съд в публичното
заседание на дванадесети септември две хиляди двадесет и трета година в състав:
Административен съдия: Росица Цветкова
при участието на секретаря Ив.
Велчева
като разгледа докладваното от административен
съдия Р. Цветкова АД №148 по описа за 2023
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда
на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка
с чл.405 от Кодекса на труда КТ), образувано въз основа на жалба от Община
Смядово, с БУЛСТАТ *********, представлявана от Кмета И.П. Н., против
Задължително предписание по Протокол за извършена проверка №ПР2312006 от
27.04.2023 г., съставен от В. К.– гл. инспектор в Д „ИТ“-Шумен, В.П.– инспектор
в Д „ИТ“-Шумен и М.М.– инспектор в Д „ИТ“-Шумен.
В жалбата се
навеждат доводи за незаконосъобразност на даденото предписание по Протокол за
извършена проверка №ПР2312006 от 27.04.2023 г.,
поради издаването му при съществени нарушения на
административнопроцесуалните правила и в противоречие на материалния закон.
Жалбоподателят твърди, че Община Смядово не притежава качеството „работодател“,
в каквото качество и е издадено предписанието.
Излагат се доводи, че общината не е наела работници или служители да
извършат СМР на 29.03.2023 г. на обекта, както и пострадалото лице е служител
на друго дружество, поради което жалбоподателят не покрива легалната дефиниция
за „работодател“ по смисъла на пар.1 т.1 от ДР на КТ и не може да бъде адресат
на предписанието. Излагат се и доводи, че процесното Постановление е издадено
при неизяснена фактическа обстановка, поради което и правните изводи на
контролните органи са необосновани. Въз основа на това е отправено искане към
съда да бъде отменено Задължително предписание по Протокол за извършена
проверка №ПР2312006 от 27.04.2023 г. на Д „ИТ“ Шумен като незаконосъобразно,
както и да присъди в полза на жалбоподателя направените по делото
разноски.
Ответната страна
Дирекция „Инспекция по труда“ град Шумен, конституиран в съответствие с
трайната практика на Върховния административен съд на Р България (Решение №4799/05.04.2011
г. по адм. дело №14315/2010 г. на ВАС, VІ о.; Решение №8655/25.06.2010 г. по
адм.дело №681/2010 г. на ВАС, VІ о.), редовно призован, за нея се явява процесуален
представител ст. юрисконсулт Д. В., редовно упълномощена, която изразява
становище за неоснователност на жалбата. Излага подробни аргументи, че жалбоподателят
се явява работодател – възложител и изпълнител на процесния обект по
т.нар.стопански начин, тъй като е собственик на обекта и е привлякъл за работа
на обекта лица от друго дружество. Ето защо попада като субект в разпоредбите
на ЗЗБУТ, поради което законосъобразно спрямо общината е издаденото процесното
предписание. Излага аргументи и по съществото на предписанието, като счита че е
в съответствие с материалния закон и целта на закона, както и не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Отправя искане
към съда жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение, както и прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, заплатено от жалбоподателя на процесуалния му
представител адвокат Т. И. при ШАК.
От събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
установи от фактическа страна следното:
На 29.03.2023 г.
длъжностни лица при Д „ИТ“ град Шумен извършили проверка на Община Смядово по
спазване на трудовото законодателство и осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд на СМР, изпълнявани в ПИ 62732.31.319 в землището на с.Риш,
община Смядово, област Шумен, в обект „Допълнително В.на с.Александрово, община
Смядово“, с възложител и изпълнител по т.нар. „стопански начин“ Община Смядово,
и на 05.04.2023 г. и 20.04.2023 г. по документи, представени от Община Смядово
в Д „ИТ“ град Шумен. Проверката е била извършена във връзка с допуснат смъртен
инцидент на 29.03.2023 г. със С. Д.С., на длъжност „технически ръководител, В.и
канализация“ за селищна система Смядово в Район „Велики Преслав“ на
„Водоснабдяване и к.- Ш.“ ООД ***/.
С призовка от 30.03.2023
г. административното производство е обявено на жалбоподателя и са изискани
допълнително документи за проверка, които са били проверени от контролните
органи на 05.04.2023 г. и на 20.04.2023 г. в офиса на Д „ИТ“ град Шумен.
В хода на
проверката на място на обекта и по документи контролните органи приели, че
Община Смядово в качеството на работодател – Възложител и Изпълнител по т.нар.
„стопански начин“ на обект „Допълнително водоснабдяване на с.Александрово,
община Смядово“, СМР, изпълнявани в ПИ 62732.31.319 в землището на с.Риш,
община Смядово, област Шумен, не е изпълнила задължението си по осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд на работещите в обекта като е
допуснала на 29.03.2023 г. да извършва строителни дейности на обекта, както и
да управлява служебен автомобилна Община Смядово марка „******, лицето С. Д.С.,
без предварително да му е бил проведен и документиран по установения ред начален
инструктаж по безопасност и здраве при работа /БЗР/, с което е нарушен чл.14
ал.1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/, чл.281 ал.5
от КТ и чл.11 ал.1 т.3 и чл.12 ал.1 във вр. с чл.11 ал.5 от Наредба №РД-07-2 за
условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на
работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд. За да достигнат до този извод контролните органи
приели за установено, че от представената от Община Смядово инструктажна книга
по БЗР не се установява на пострадалото лице да е извършен инструктаж. Прието
е, че поради недостатъчното снабдяване с вода на с. Александрово и въведения
режим на водоползване, Община Смядово предприела действия по евентуалното му
допълнително водоснабдяване от каптирания си извор „Ходжа чешма“ в ПИ 62732.31.319
в землището на с.Риш, община Смядово, за който имала издадено разрешително за
водовземане №21510130/12.02.2010 г. За целта през 2020 г. били закупени 2700 м.
водопроводна ПЕ тръба и 2 бр. БВ съединители, съгласно представената фактура от
Общината от 04.12.2020 г. Ръководството на Община Смядово се било уговорило
устно с ръководството на „Водоснабдяване и к.- Ш.“ ООД, доколкото обектът не
фигурирал в Програмата за инвестиции на ВиК Шумен, за участие на служители на
ВиК Шумен в полагането и присъединяването на водопровода. Били предприети
действия за полагането на тръбата, но по-късно дейността била прекратена, като
положената тръба била открадната. През 2023 г. по настояване на жителите на
с.Александрово дейността по водоснабдяването била възстановена, включително и
по настояване на починалото лице, но ръководството на ВиК Шумен не било
уведомено от Община Смядово. Заместник – кметът на Община Смядово И. К.разпоредил
на Директора на общинското предприятие „Чистота, озеленяване, благоустройство и
охрана“ при Община Смядово Д. Дда предостави необходимата механизация, а с
починалото лице С. С. се уговорил устно да се включи в полагането на водопроводната
тръба, както и с указания относно изпълнението па изкопа. Прието е също, че на
27.03.2023 г. С. С. отишъл на строителния обект със служебния автомобил на
Община Смядово, като на обекта пристигнал с комбинирания багер, собственост на
Община Смядово, лицето С. Й.А., който е багерист в общината. Започнали заедно
да изпълняват траншеен изкоп от каптирания извор „Ходжа чешма“ в землището на
с.Риш в посока към с.Александрово. С. С. давал указания за трасето и дълбочината
за полагане на тръбата, а С. А.извършвал изкопните работи с багера. На
29.04.2023 г. траншейният изкоп бил вече с дълбочина 4 м., дължина 20 м. и
ширина 1 м., като на този ден участие в работата взели и лицата Е.С. – на
длъжност водопроводчик-инкасатор на с.Веселиново и с.Александрово в Район
„Велики Преслав“ към ВиК Шумен и лицето И.Б.– жител на с.Александрово, които
лица били извикани от С. С.. Към 11.00 ч. на посочената дата С. С. бил вътре в
изкопа, когато страничният откос се срутил и затрупал лицето, който починал на
място. Въз основа на тези констатации, както и от представените писмени
декларации от И.К., Е.С., С. А.и И.Б., контролните органи приели, че Община
Смядово е предприела за своя сметка по т.нар. „стопански начин“ изграждането на
обекта към собственото си съоръжение – каптирания извор „Ходжа чешма“,
осигурявайки необходимите материали, общинска механизация и общински автомобил
за транспортиране до обекта на изпълнителите – в това число служителите на ВиК
Шумен, които не били уведомили ръководството на ВиК Шумен и заетостта им в
обекта не била свързана със служебните им задължения по експлоатация и
поддръжка на водните системи, активи на дружеството, а била свързана с изграждане
на нов обект на друг възложител, а именно Община Смядово, тъй като дейностите
били за сметка на общината.
Предвид
констатираните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните
последици от тях и на основание чл.404 ал.1 т.1 от КТ контролните органи на
инспекцията по труда дали следното задължително предписание: “2.Работодателят
Община Смядово да осигури своевременно провеждане и документиране по
установения ред на начален инструктаж по БЗР на работещите на територията му от
страна на други работодатели съгласно чл.14 ал.1 от ЗЗБУТ, чл.281 ал.5 от КТ и
чл.11 ал.1 т.3 и чл.12 ал.1 във вр. с чл.11 ал.5 от Наредба №РД-07-2 за
условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на
работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд“. Определен е срок за изпълнение - 28.04.2023 г. и
занапред.
Протокол за
извършена проверка №ПР22312006/27.04.2023 г., обективиращ направените
констатации при проверката, констатираните нарушения и даденото задължително
предписание, е връчен на представляващия Община Смядово, а именно кмета И.П.,
на 27.04.2023 г.
С жалба,
адресирана до изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по труда“ – София,
Община Смядово е оспорила изцяло направените констатации в Протокола за
извършената проверка, както и дадените и предписание. С решение от 18.05.2023 г.,
изх. №23048983/19.05.2023 г., изпълнителният директор на ИА „ГИТ“ – София е отхвърлил
жалбата като неоснователна и потвърдил обжалваното предписание, като изложил
подробни аргументи, обосноваващи постановеното решение. Решението е съобщено на
Община Смядово на 19.05.2023 г., а жалбата до АдмС град Шумен срещу процесното
предписание е изпратена по пощата, с ЕКОНТ, на 02.06.2023 г.
От показанията
на свидетеля И. К.– заместник кмет на Община Смядово се установи, че от 7-8
години, доколкото ВиК дружеството не разполага с багер, който да копае на
голяма дълбочина, община Смядово предоставяла собственият си багер при
ремонтните работи по водоснабдяването на ВиК дружеството. През месец март 2023
г. лично пострадалото лице се обадило да поиска багера за смяна на отрадната
тръба. Свидетелят разпоредил на директора на ОП „Чистота, озеленяване,
благоустройство и охрана“ при Община Смядово да изпрати багера с багериста за
полагане на тръбата. От показанията на свидетеля също се установи, че
каптираният извор „Ходжа чешма“ е собственост на общината, като от 2020 г. са
водени разговори с ВиК дружеството да се извърши водоснабдяване на с.Александрово
от този извор. Тъй като ВиК дружеството не разполагало с парични средства, то
община Смядово закупила материалите – тръби и свързващи елементи за изграждане
на системата. От показанията на свидетеля също се установи, че той по никакъв
начин не е възлагал на пострадалото лице да извърши ремонта, нито е ангажирал
други служители на ВиК дружеството. Безспорно също се установи, че лекият
автомобил е собственост на общината, но същият е бил управляван от багериста –
служител на общината до с.Александрово, където нощувал багера и от там
багеристът с багера се предвижвал до обекта, а с колата до обекта се
предвижвали другите лица.
В хода на
административната проверка от свидетеля И. К.са били дадени обяснения,
обективирани в декларация по чл.402 от КТ, които обяснения напълно
съответстват на дадените показания в
хода на съдебното производство.
В горния смисъл
са и показанията на свидетеля Д. Г. И.– кметски наместник на с.Александрово. От
показанията на свидетелката се установи, че инициативата на ремонта – полагане
на нова тръба, на мястото на открадната, е била на пострадалото лице, което
живеело в с.Александрово и към него се обръщали хората за проблема с водата.
От показанията
на свидетеля Е.А.С. – служител във ВиК дружеството и участвал в строителните
дейностите се установи, че вечерта, преди инцидента, му се обадил пострадалото
лице С. Д.сутринта да дойде на обекта за прокарване на водопровода. Свидетелят
отишъл със собственият си автомобил до с.Александрово и след като дошъл
багериста на общината със служебния автомобил на общината, двамата със С. Д.се
качили в колата на общината, а багеристът взел багера и отишли на обекта. Друг
служител от общината не е присъствал на обекта. От показанията на свидетеля
също се установи, че пострадалото лице е технически ръководител и той е давал
разпореждания как да се извърши изкопаването и полагането на тръбата.
Свидетелят също сочи, че багерът на общината копае по-дълбоко, а багерът на ВиК
дружеството копае само на два метра дълбочина, поради което С. винаги вземал
багера на общината за всички аварии на територията на общината. Към момента на
злополуката от показанията на свидетеля също се установи, че е бил изграден
само каптажа и не е имало изграден действащ водопровод между каптирания извор и
землището на с.Риш и с.Александрово.
В хода на
административната проверка от свидетеля Е.С. са били дадени обяснения,
обективирани в два броя декларация по чл.402 от КТ, които обяснения напълно
съответстват на дадените показания в
хода на съдебното производство.
От показанията
на свидетеля С. Й. С. *** се установи, че на 29.03.2023 г. са извършвали
изкопни работи на обекта и там са били той, И.Б., Е.С. и С. Д.. Указания по
изпълнение на работата му давал пострадалото лице С. Д., като освен изкопни
дейности свидетелят не е изпълнявал друга работа. Свидетелят се е придвижил до
с.Александрово със служебния автомобил на общината, а от там с багера, който
бил превозен с автовоз до селото, се придвижил до обекта.
В хода на
административната проверка от свидетеля С. Й. са били дадени обяснения,
обективирани в два броя декларация по чл.402 от КТ, които обяснения напълно
съответстват на дадените показания в
хода на съдебното производство.
В хода на
административната проверка са били дадени обяснения от лицето И.Б.,
обективирани в декларация по чл.402 от КТ, в които се сочи, че Б. бил извикан
от С. да му помага при полагането на тръбата, за което нямат уговорка за
заплащане, а само за помощ.
В хода на
административната проверка са били дадени обяснения от лицето Д.Д.– директор на
ОП „Чистота, озеленяване, благоустройство и охрана“ при Община Смядово, обективирани
в декларация по чл. 402 от КТ, в които се сочи, че за извършената работа в
периода 27.03-29.03. не е издавана фактура на ВиК дружеството.
От показанията
на свидетеля В. К.– служител в Д „ИТ“ град Шумен, участвала при проверката и
съставяне на Протокола за проверка се установи, че предписанието на общината е
издадено в качеството и на работодател, възложител и изпълнител на обекта, тъй
като е собственик на обекта, материалите за изграждането му били закупени от
общината, използвана е техника на общината и е била налице устна договорка
между починалото лице и заместник кмета на общината, както и е налице
разрешително за водовземане от общината.
В хода на
съдебното производство от В и К Шумен ООД, в качеството на трето лице,
неучастващо в производството, са представени писмени доказателства и сведения,
от които се установи, че дружеството действително не е било уведомено за
извършените строителни работи на обекта. Установи се също, че преди 29.03.2023
г. не е имало изграден действащ водопровод между каптиран извор „Ходжа чешма“ в
землището на с.Риш и с.Александрово, като каптажът не е включен към
водоснабтителната система на с.Александрово.
От така
установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни:
Оспореното
предписание представлява принудителна административна мярка по смисъла на
чл.404 ал.1 т.1 от КТ, подлежаща на съдебен контрол съгласно изричната
разпоредбата на чл.405 от КТ. Жалбата е подадена от субект с правен интерес от
оспорването, доколкото административният акт има утежняващ за адресата
характер, т.к. касаят правоотношение, което адресатът оспорва и разпореждат
извършване на фактически действия, сочени от жалбоподателя като недължими. Жалбата
е подадена от надлежно легитимирано лице - адресат на административния акт, за
което е налице интерес от оспорването. Жалбата е подадена в законоустановения
срок, поради което се явява процесуално допустима.
Съгласно
разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК съдът следва да се произнесе по
законосъобразността на обжалвания административен акт към момента на издаването
му, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма,
спазени ли са процесуално правните и материално правните разпоредби по
издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.
Преценявайки
фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка
на административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на
чл.146 от АПК, административният съд приема следното:
При извършения
контрол за валидност на оспореното предписание, съдът приема, че същото е
издадено от длъжностни лица при Д „ИТ“ гр.Шумен, който факт не се оспорва и от
жалбоподателя в настоящото производство. В тази насока съдът съобрази
разпоредбата на чл.399 от КТ, съгласно която цялостният контрол по спазване на
трудовото законодателство е предоставен на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“, а дирекциите „Инспекция по труда“ са в структурата на тази
агенция и тяхната дейност се осъществява от държавни служители и лица, работещи
по трудово правоотношение, каквито в случая са съставителите на Протокола за
извършена проверка №ПР 2312006/27.04.2023 г. и съдържащата се в него принудителна
административна мярка. Съгласно нормата на чл.404 ал.1
т.1 от КТ за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото
законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, както и за
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях контролните органи
на инспекцията по труда, могат да прилагат посочените от законодателя принудителни
административни мерки, в това число да дават задължителни предписания на
работодателите, предприятията ползватели, органите по назначаването и
длъжностните лица за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство,
както и за отстраняване на недостатъците по осигуряването на здравословни и
безопасни условия на труда. Следователно
оспореният акт е издаден от компетентен орган.
Предписанието е
издадено в надлежната писмена форма и отговаря на изискванията за форма по
смисъла на чл.59 ал.2 от АПК, тъй като съдържат фактически и правни основания
за издаването си, авторство на длъжностните лица, които са ги издали и подпис
на издателите.
От формална
страна издателите сочат проявлението на конкретни факти, на които се дава
и определена правна обосновка. В обстоятелствената част на протокола са
възпроизведени констатираните от контролните органи факти, въз основа на които
е направен извод за наличие на нарушение на трудовото законодателство и
здравословните и безопасни условия на труд, което обуславя прилагането на
предвидените в кодекса принудителни административни мерки. Ето защо съдът
приема, че атакуваният акт не страда от съществен порок във формата.
При издаването
на акта не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В хода
на административното производство са събрани относимите към казуса
доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна.
При извършената
проверка на приетите за установени от административния орган факти, въз основа
на приобщените по делото доказателства, съдът намира, че правните изводи,
направени от органа, не съответстват на установените обстоятелства в хода на
съдебното производство. В този смисъл съдът намира, че обжалваното предписание е
постановено при несъответствие с материалния закон, поради следните
съображения:
Основният спор в
настоящото производство между страните се свежда до това дали жалбоподателят
Община Смядово е работодател и възложител и изпълнител на процесните СМР-та,
извършвани на 29.03.2023 г. на обекта и дали следва да бъде адресат на
наложената принудителна мярка.
Безспорно
процесното предписание, видно от мотивите и диспозитива на същото, е издадено
във връзка със здравословните и безопасни условия на труд и мярката е наложена
на Община Смядово, в качеството и на работодател.
С оглед горното
в настоящата хипотеза е приложим на първо место ЗЗБУТ, както е посочил и
административният орган. По смисъла на пар.1 т. 2 от ДР на ЗЗБУТ, който е
относим при преценката на понятието работодател, то "Работодател" е
понятието, определено в §1 т.1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на
труда, както и всеки, който възлага работа и носи цялата отговорност за
предприятието, кооперацията или организацията. Следователно специалният закон
разширява понятието работодател, в сравнение със смисъла вложен в КТ, поради
което установените факти по делото следва да бъдат отнесени към дефиницията,
вложена в пар.1 т. 2 от ДР на ЗЗБУТ.
"Работодател",
съгласно §1 т.1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда /ДР КТ/ е
всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго
организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение,
организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други
подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово
правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разС.ие
и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател. От
представените по делото доказателства безспорно се установи, че лицата,
полагали труд на обекта, С. Д.и Е.С. *** ООД, за които са представени и
длъжностни характеристики, а лицето И.Б.е жител на с.Александрово и не е в
никакви правоотношения нито с ВиК дружеството, нито с Община Смядово. Следователно
жалбоподателят Община Смядово няма качеството работодател по отношение на тях.
Работодател е само по отношение на лицето С. Й. С. – багерист, за който обаче няма спор и не се
твърди, че не е включен в книгата за начален инструктаж по безопасност и здраве
при работа. В процесното предписание единствено е установено, че пострадалото
лице няма проведен начален инструктаж по БЗР.
В хода на
производството не се установи по категоричен начин Община Смядово да е
възложила работа –
извършване на процесната строителна дейност на конкретен изпълнител и съответно
да носи цялата отговорност за предприятието или организацията, по смисъла на пар.1 т.2 от ДР на ЗЗБУТ,
нито към 29.03.2023 г., нито в предходен момент. По делото безспорно се
установи, противно на приетото от административния орган, че пострадалото лице
е поело инициативата за полагането на тръбата, с оглед безводието в
с.Александрово, както и е организирал и повикал останалите лица да помагат –
свидетелите Е.С., на когото бил и началник, и жителят на с.Александрово И.Б.. С.
Д.е ръководел цялата строително-монтажна дейност. Нито в хода на съдебното
производство, нито в хода на административното производство са налице
доказателства, от които да се направи извод, че била налице устна уговорка
между заместник кмета на Общината и С. Д.и то тази уговорка да е свързана с
процесните строителни работи. Напротив, от показанията на свидетелите се
установи, че С. Д.се е обадил на заместник кмета на общината единствено с молба
да ползват багера на общината, каквато била поС.ната практика при необходимост
за копаене на голяма дълбочина. Безспорно заместник кмета е разпоредил да се
предостави багера, поради което и работникът на община Смядово е присъствал на
обекта. Неоснователно се твърди в Протокола за проверка, че община Смядово
организирала и извозването на лицата до обекта. Както бе установено от
показанията на свидетелите, същите са се придвижили със служебната кола на
общината само до обекта от центъра на селото, но не и че е имало организиран
превоз. Служебният автомобил е бил ползван само от служителят на общината, за
да се придвижи до селото, където, с оглед икономия, е нощувал багерът. Фактите,
че Община Смядово е закупила през 2020 г. тръби и свръзки, както и че има
позволително за водоползване от каптажа, не установяват че е била възложител и
изпълнител на строителната работа на обекта по смисъла на пар.1 т.2 от ДР на
ЗЗБУТ към процесния период. Дори и да е собственик на обекта, както е отразено
в становището на Началника на РДНС и следователно възложител на строеж по
смисъла на чл.161 ал.1 от ЗУТ, което обаче подлежи на доказване в друго
производство, то необосновава извод, че е възложител и работодател по смисъла
на пар.1 т.2 от ДР на ЗЗБУТ. Следва да се посочи, че в цитираното становище на
Началника на РДНСК Шумен некоректно е посочено, че община Смядово е собственик
на каптиран извор „Ходжа чешма“. Видно от приложеното по делото Разрешително за
водовземане №21510130/12.02.2010 г. на министерството на околната среда и
водите, на Община Смядово единствено е разрешено водовземане от Каптиран извор
„Ходжа чешма“ за питейно-битови нужди, като обектът е с ЕКАТТЕ 62732, както и е
посочен обект на водоснабдяването „За допълнително питейно-битово
водоснабдяване на с.Александрово, община Смядово“. В това Разрешително са изброени
задълженията на община Смядово като титуляр на разрешителното, както и
задължението да заплаща такса за ползвания годишен воден обем.
В процесното предписание
административният орган се позовава на разпоредбата на чл.14 ал.1 ЗЗБУТ,
съгласно която юридическите и физическите лица, които самостоятелно наемат
работещи, юридическите и физическите лица, които ползват работещи, предоставени
им от предприятие, което осигурява временна работа, както и лицата, които за
своя сметка работят сами или в съдружие с други, са длъжни да осигурят
здравословни и безопасни условия на труд във всички случаи, свързани с
работата, както на работещите, така и на всички останали лица, които по друг
повод се намират във или в близост до работните помещения, площадки или места. Жалбоподателят
Община Смядово, както бе посочено по-горе, не е работодател на С. Д.и Е.С. ***
ООД, и на И.Б.- жител на с.Александрово. Жалбоподателят няма и качеството на
лице, ползващо работещи, предоставени му от предприятие, което осигурява
временна работа. Такова предприятие според дефиницията по §1 т.18 ДР КТ е всяко
физическо или юридическо лице, което извършва търговска дейност и под чието
ръководство и контрол се изпълнява възложена от него работа от работник или
служител, изпратен от предприятие, което осигурява временна работа. От своя
страна ВиК Шумен ООД няма качеството на "Предприятие, което осигурява
временна работа" – според §1 т.17 ДР КТ това е всяко физическо или
юридическо лице, което извършва търговска дейност и сключва трудов договор с
работник или служител, за да го изпрати да изпълнява временна работа в
предприятие ползвател под негово ръководство и контрол след регистрация в
Агенцията по заетостта.
Следва да се
посочи и следното: Отношенията между предприятието, което осигурява временна
работа и предприятието ползвател, се уреждат с писмен договор, съдържанието на
който е регламентирано в чл.107у от КТ. Изпратените работници са под
ръководството и контрола на предприятието ползвател и работят на определените
им работни места наред с неговите работници. Разпоредбите на чл.107р и
следващите от КТ, регламентиращи реда и начина за извършване на работа чрез
предприятие, което осигурява временна работа са императивни, като изпращането
на работници от едно предприятие в друго се урежда единствено по реда на
чл.107р и следващите от КТ, каквито доказателства в тази насока няма по делото.
С оглед
гореизложеното съдът приема, че жалбоподателят Община Смядово в настоящата
хипотеза не се явява работодател и възложител и изпълнител по смисъла на пар.1
т.2 от ДР на ЗЗБУТ и не е от кръга на лицата, визирани в чл.14 ал.1 от ЗЗБУТ.
Жалбоподателят не може да носи отговорност за неизпълнение на задължение по
чл.14 ал.1 от ЗЗБУТ, чл.281 ал.5 от КТ и по чл.11 ал.1 т.3 и чл.12 ал.1 във вр.
с чл.11 ал.5 от Наредба №РД-07-2 за условията и реда за провеждане на
периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Горното обосновава незаконосъобразност
на оспореното в настоящото производство предписание, поради противоречие с
материалния закон.
С оглед
гореизложеното, съдът приема, че оспореният акт в настоящото производство
Задължително предписание по Протокол за извършена проверка №ПР2312006 от
27.04.2023 г. е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и
при липса на съществени нарушения на процесуалните правила. Предписанието обаче
е издадено при противоречие с материалния закон и целта на закона, поради което
жалбата се явява основателна и следва да бъде уважена, а издаденото предписание
– отменено като незаконосъобразно.
С оглед изхода
на спора и направеното своевременно искане от жалбоподателя за присъждане на
разноски, ведно с представен списък на разноските, то такива се дължат за
сумата общо в размер на 1040.00 лв., от която 1000.00 лв. договорено и
изплатено възнаграждение за един адвокат и 40.00 лв. внесена такса за
призоваване на свидетел. Направеното възражение от ответната страна за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на
жалбоподателя съдът намира за неоснователно, тъй като е в минималния размер по
чл.8 ал.4 от НАРЕДБА №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, поради което ответната страна следва да бъде осъдена да заплати
на жалбоподателя направените по делото разноски общо в размер на 1040.00 лв.
Съдът
констатира, че жалбоподателят не е внесъл в полза на АдмС град Шумен дължима
държавна такса за образуване на настоящото съдебно производство, поради което
Община Смядово следва да бъде осъдена да заплати в полза на Административен съд
град Шумен сумата в размер на 50.00 лв., представляваща дължима държавна такса
за образуване на делото.
Водим
от горното, Шуменският административен съд
ОТМЕНЯ по жалба на Община Смядово, с
БУЛСТАТ *********, представлявана от Кмета И.П. Н., Задължително предписание по
Протокол за извършена проверка №ПР2312006 от 27.04.2023 г., съставен от инспектори
в Дирекция „Инспекция по труда“ град Шумен.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция
"Главна инспекция по труда" град София да заплати на Община Смядово,
с БУЛСТАТ *********, представлявана от Кмета И.П. Н., сумата общо в размер на 1040.00
/хиляда и четиридесет лева/ лв., представляваща направените по настоящото дело
разноски.
ОСЪЖДА Община Смядово, с БУЛСТАТ
*********, представлявана от Кмета И.П. Н., да заплати в полза на
Административен съд град Шумен сумата в размер на 50.00 /петдесет лева/ лв., представляваща дължима
държавна такса за образуване на делото
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Р
България гр.София в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от
настоящото решение да се връчи на страните по реда на чл.138 във връзка с
чл.137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: