Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Бяла Слатина, 12.07.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БЕЛОСЛАТИНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Първи граждански състав в публичното съдебно заседание на 04 юли, Две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ
ГЕРДОВА
при секретаря Ивелина Витанова, като разгледа докладваното от съдия ГЕРДОВА гр.д. № 506 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от П.П.Д. ЕГН **********
*** и с настоящ адрес ***, в качеството си на родител и законен представител на
малолетните си деца Преслав Павлов П. с ЕГН ********** и Моника Павлова
Пламенова с ЕГН **********, чрез адв.И.И. от ВрАК с адрес за призовки и
съобщения: гр.Б.Слатина, обл.Враца, ул.Д.Благоев № 83 против Х.Р.Р. ЕГН ********** ***, с която е поискал
съдът постанови решение по силата на което да предостави упражняването на
родителските права по отношение на родените от съвместното съжителство между
страните по делото деца Преслав Павлов П. с ЕГН **********
и Моника Павлова Пламенова с ЕГН **********, да бъдат предоставени на бащата П.П.Д.
и местоживеенето на децата бъде при бащата на адрес: с.Бъркачево,
обл.Враца,ул.“Христо Ботев“ № 42.
На майката Х.Р.Р. да се определи режим на лични контакти с децата съгласно СК.
Да се осъди майката Х.Р.Р. да заплаща на децата месечна издръжка, като за детето Преслав Павлов П. с ЕГН ********** е в размер на 200.00 лв., считано от 23.04.2018г./датата на завеждане на и.м./, а за детето Моника Павлова Пламенова с ЕГН ********** е в размер на 150.00 лв., считано от 23.04.2018г./датата на завеждане на и.м./ до промяна на обстоятелствата за нейното изменение или прекратяване.
Да се осъди майката Х.Р.Р. да
заплати на децата месечна издръжка за минал
период от време/чл.149 от СК/, като за детето Преслав Павлов П. с ЕГН **********
е в размер на 200.00 лв., считано от 15.11.2017г. до 23.04.2018г./датата на
завеждане на и.м./, а за детето Моника Павлова Пламенова с ЕГН ********** е в
размер на 150.00 лв., считано от 15.11.2017г. до
23.04.2018г./датата на завеждане на и.м./
Ищеца желае всички направени от него разноски по делото да бъдат заплатени от ответницата Х.Р.Р..
ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.127,
ал.2 от СК, чл.143, ал.2 СК и чл.149 от СК.
В едномесечния срок указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК ответника не е депозирал писмен отговор във връзка с предявената искова молба, не е взел становище по молбата, не е направил своите възражения и не е ангажирал доказателства, поради което правата му да направи това по-късно в процеса са преклудирани, изводимо от разпоредбата на чл.133 от ГПК.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Приет е социален доклад изготвен от Дирекция”Социално подпомагане” гр.Бяла Слатина.
Съдът, като взе предвид
изложеното в исковата молба и становищата на страните по делото, като ги
обсъди, съгласно чл.235 от ГПК, прецени
събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност,
впечатлението от становището на Дирекция ”Социално подпомагане” гр.Б.Слатина, дадено
съгласно чл.21,т.15 от ЗЗДетето, приема за установено от фактическа страна
следното:
В исковата молба ищеца навежда доводи, че с ответницата Х.Р.Р. нямат сключен граждански брак, но от съвместното си съжителство имат родени две деца/ Преслав Павлов П. с ЕГН ********** и Моника Павлова Пламенова с ЕГН **********, които ищеца припознал.
През м.ноември 2017г. ответницата напуснала семейното жилище, без обяснения, като оставила децата на бащата. Впоследствие след една седмица се завърнала в семейството и заявила на П., че повече не желае да сижителства с него и децата и отново напуснала жилището.
Към настоящият момент ищеца посочва, че ответницата живее в домът на
своята майка в с.Бъркачево, но тя не контактува с него, нидо дава пари за
издръжка на децата или други вещи за отглеждането им.
Ищеца живее в домът на родителите му, като сам отглежда и възпитава децата, с помощта на своите родители. Децата посещават детски заведения, спокойни са и се чувстват добре в тази семейна среда. Разполага с необходимите жилищно-битови условия и финансови възможности за отглеждането на децата.
Ищеца посочва, че е наложително да прави разходи свързани с лечението на голямото дете П., което страда от хронично заболяване и това налага два пъти месечно да посещава болница в гр.София. Освен работната си заплата, ищеца няма други доходи за издръжка на децата. Ответницата от м.ноември 2017г. до завеждане на делото не помага в издръжката на децата, но получава по банков път детските добавки за децата, които не ги предоставя за тяхната издръжка.
В с.з. ищеца посочва, че ответницата работи сезонно в чужбина, но по принцип пребивава в с.Бъркачево, в дома на родителите си. От фактическата раздяла до сега е посетила децата само един път за десет минути.
След завеждане на делото Х. заплатила на децата издръжка през месец май 2018г. в размер на 50 евро и за месец юни 2018г. в размер на 100 евро, общо за двете деца. При разговор с нея, тя заявила на П., че може да дава общо 100.00 лева за двете деца месечна издръжка. Уведомил я за претендираната издръжка за минало време, но тя не реагирала.
Поради това, че страните по
делото не могат да живеят занапред заедно като семейство, за ищеца се породил
правен интерес от търсената съдебна защита посочена в исковата молба.
Ответницата Х.Р. в срока по чл.131 от ГПК не е депозирала писмен отговор във връзка с исковата молба, не е представила доказателства, не се явила в с.з., нито е изпратила представител.
В подкрепа твърденията на ищеца са разпитани свидетелите Благовеста Симова Борисова/без родството със страните по делото/ и Малина Иванова Цолова /майка на ищеца, която заяви, че желае да свидетелства, въпреки разясненото й право на отказ от съда/.
И двете свидетелки заявиха, че П. и Х. живели на съпружески начала около 6 години, без да имат сключен граждански брак. От съвместното си съжителство имат родени две деца П. на 6 години и Моника на 2 години. Първоначално взаимоотношенията им били нормални, като живели в жилище собственост на родителите на П., но същите живеят в отделна къща от младото семейство.
Страните по делото от м.ноември 2017г. са във фактическа раздяла. Х. си събрала багажа и заявила на П., че не желае да живее повече с него и децата и заминала за чужбина-Р.Македония. Пред свидетелката Малина Цолова ответницата заявила, че няма да се завърне скоро, докато не си оправи живота и да живее хубаво. Категорично отказала да се върне при семейството си, като й заявила, че не желае да полага грижи за децата.
В началото на м.януари 2018г. се завърнала в България и посетила два пъти за по десет минути децата. Донесла им по една играчка и някаква дрешка. След завеждане на настоящето дело, Х. превела през м.май 2018г. сумата от 50 евро и през м.юни 2018г. сумата от 100 евро за децата.
След фактическата раздяла, П. и децата живеят в жилижето на своите родители, които го подпомагат в отглеждането и обгрижването на децата, тъй като той работи на две смени в кабелният завод в гр.Мездра. Децата посещават детска градина в с.Бъркачево.
И двете свидетелки заявили, че детето Преслав има здравословни проблеми – проблем с хормона на растежа и периодично посещава ендокринологията при детска педиатрия в гр.София. Предстои му ядрено-магнитен резонанс, след което ще му бъде назначена терапия.
Свидетелката Цолова заяви, че заболяването на Преслав датира от м.август 2017г. Децата не чувстват липсата на майката, тъй като когато ги е посещавала, свидетелката усещала по-скоро безразличие от тяхна страна и не я познават.
Същата заяви, че имат необходимите условия за отглеждане на децата.
И двете свидетелки са категорични, че за в бъдеще страните по делото не могат да живеят заедно, тъй като ответницата сама е взела решение, напуснала е семейството си и заминала за Р.Македония. Тя проявява незаинтересованост спрямо децата и категорично отказала да живее с ищеца.
Участващият в производството социален работник при Д“СП“-Бяла Слатина, Виолина Игнатова заяви, че поддържа социалният доклад. Социалните работници посетили адреса на майката в с.Бъркачево, но не е открили никой. От Кметството ги уведомили, че Х. работи в чужбина и от дълго време не се е връщала на територията на селото.
Посетили жилището на бащата в с.Бъркачево, което е семейна собственост. Жилищните условия са много добри. Децата имат обособена стая.
Бащата се подпомага от своите родители, тъй като работи на смени, в отглеждането и обгрижването на децата, с които живее в едно домакинство. Децата посещават детско заведение в с.Бъркачево. Моника е на 2 години, а Преслав е на 6 години. Децата явно не осъзнават ситуацията, в която се намират, тъй като са малки. Майката след раздялата от м.ноември 2017г. до настоящият момент по данни на бащата и бабата по бащина линия, не е контактувала с тях, с изключение на един път. Децата са привързани към бащата и към бабата и дядото.
Децата имат нужда от издръжка, най-вече Преслав, който е със заболяване- изоставяне във физическото развитие с две години. Води се на прегледи, но все още не му е назначено лечение. За закупуване на медикаменти и посещение на специалисти са необходими повече финансови средства. Детето Моника няма здравословни проблеми.
Становището на Игнатова е, че бащата разполага с необходимите жилищно-битови
условия и финансови възможности за отглеждане на децата и с помощта на неговите
родители и съдът да се произнесе с решение в
най-добрият интерес на децата.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
І.По иска по чл.127,ал.2 от СК-РОДИТЕЛСКИ ПРАВА.
Правната квалификация на предявеният иск е чл.127, ал.2 от СК, тъй като в случая се касае до спор между родители, които не са сключили официално граждански брак, а децата са родени от съвместното им съжителство и впоследствие са разделени. Предвид това следва да се определи местоживеенето им при един от двамата, който в същото време ще е носител и на родителските права.
Принципно родителските права се упражняват и от двамата родители, но в случай, че живеят заедно. В конкретния казус безспорно се установи, че родителите на децата Преслав и Моника са във фактическа раздяла от м.ноември 2017г. до настоящият момент, при което само единия, и то този, при когото живеят децата би могъл да ги упражнява. От раздялата на родителите до момента на предявяване на иска Преслав и Моника живеят при ищеца/техен баща/ в с.Бъркачево, като основно той полага грижи за тяхното възпитание и издръжка, с помощта на своите родители, а майката се е дезинтересила от тях.
При преценка на тези искове на първо място следва да се изхожда от интереса на децата. Този принцип е залегнал в чл.3,т.1 и 3 и в чл.10 от ЗЗДетето прогласяващ правото на всяко дете на закрила за нормалното му физическо, умствено, нравствено и социално развитие и защита на неговите права и интереси.
Освен това следва да се преценят и родителските качества на двамата родители, отношението им към децата, отношението на децата към тях, материалните им възможности и битовите условия, както и поведението на родителя при когото са децата спрямо другия родител и предоставяне на възможност за осъществяване на контакти между тях. Също така следва да се имат предвид полагане на грижи и умения за възпитание, подпомагане и подготовка за придобиване на трудови навици и знания, морални качества на всеки родител, социално обкръжение и битови условия, възраст и пол на детето, привързаност между дете и родители, помощ на трети лица и други.
Преценявайки тези обстоятелства в съвкупност и от събраните по делото писмени и гласни доказателства, анализирани обстойно съдът счита, че родителските права следва да бъдат предоставени на бащата П.П.Д..
Местоживеенето на децата следва да бъде при бащата П.П.Д. на адрес: ***.
Съдът намира, че бащата П.П.Д. притежава необходимите родителски и възпитателски качества, гарантиращи интереса на децата Преслав и Моника Пламенови за тяхното правилно отглеждане и възпитание. Той може да им предостави домашен уют и добри социално-битови условия за отглеждане в жилище на неговите родители.
Ответницата обаче със своето поведение се е дезинтересирала от децата, като същата не ги е виждала и взимала при себе си, с изключение на два пъти за по 10 минути през м.януари 2018г., нито финансово е обезпечавала тяхната месечна издръжка, нито им е задоволявала ежедневните потребности, изводимо от свидетелските показания на Благовеста Симова Борисова и Малина Иванова Цолова и данните отразени в социалният доклад на Д“СП“-Б.Слатина.
Въпреки това съдът намира, че следва да бъде дадена възможност на ответницата Хирда Р. да поддържа режим на лични отношения с децата Преслав и Моника, за да не се прекъсва биологичната връзка, както и емоционалната и социалната такива и отношенията на доверие между родител и дете.
По принцип, контактите с родителя, на когото не са предоставени родителските права за упражняване, са необходими за нормалното психическо и физическо развитие на децата. Ето защо, следва да бъде определен режим на лични отношения на майката Х.Р. с децата Преслав и Моника Пламенови, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 часа в съботният ден до 16.00 часа в неделният ден, с преспиване при майката, както и един месец през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск.
ІІ.По иска по чл. 143,ал.2 от СК-ИЗДРЪЖКА.
С исковата молба бащата П.П.Д. и в с.з. претендира от майката Х.р. заплащане на месечна издръжка за децата, както следва: за детето Преслав Павлов П. с ЕГН ********** да е в размер на 200.00 лв., считано от 23.04.2018г./датата на завеждане на и.м./, а за детето Моника Павлова Пламенова с ЕГН ********** да е в размер на 150.00 лв., считано от 23.04.2018г./датата на завеждане на и.м./ до промяна на обстоятелствата за нейното изменение или прекратяване.
Съгласно нормата на чл.143,ал.2 от СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо от това дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на дължимата издръжка следва да бъде определен с оглед критериите, визирани в чл.142 от СК: в зависимост от нуждите на детето и възможностите на родителите,като ал. 2 на чл.142 от СК посочва,че минималният размер на издръжка за едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата, която към настоящият момент е 510.00 лв., считано от 01.01.2018 г./ПМС № 316/20.12.2017 г./ или нормативно определеният минимален размер на издръжката е 127.50 лв.
При настоящата нормативна
уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с оглед на
конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка,
която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя. Нуждите на
малолетното дете се преценяват, като се вземат предвид възрастта му, разходите
за облекло и храна, както и особените му потребности за конкретната възраст.
От събраните по делото доказателства по категоричен начин се установява, че детето Преслав Павлов П. е роден на ***г./на 6 години/ и е малолетно. Същото посещава детска градина, видно от приетият социален доклад изготвен от Д”СП”-Б.Слатина и има ежедневни разходи за храна, облекло и отопление.
Детето има здравословни проблеми, видно от приложените по делото медицински епикризи изд.от СБАЛДБ „Проф.И. Митев” ЕАД-София/л.4-6 от делото/ с диагноза „Е 34.3 Нанизъм, некласифициран другаде” от които се установява, че П. изостава във физическо разавитие след едногодишната си възраст, фамилно обременен за нисък ръст и конституционално изоставане в пубертетното развитие. Темпът на растеж е недостатъчен и костната възраст изостава с 2 години от календарната. Детето подлежи на проследяване от детски ендокринолог и провеждане на допълнителни изследвания два пъти месечно.
От приложено по делото у-ние изх.№ 2413/25.05.2018г. изд.от „СЕ БОРДНЕТЦЕ-БЪЛГАРИЯ” ЕООД гр.Карнобат за доходите на ищеца е видно, че той за периода от м.май 2017г. до м.април 2018г. е получил БТВ в общ размер на 10585.30 лв. или средно месечно по 882.00 лв.
В социалният доклад на Д“СП“-Б.Слатина е отразен месечен доход на ищеца Д. в размер на 700.00 лв. Няма други доходи. Сам се грижи за децата, с помощта на своите родители, които го подпомагат в отглеждането им.
Няма данни по делото какъв е размера на
реализираният месечен доход на майката, но съдът приема за такъв доход, който е
равен на минималната работна заплата за Р.България към настоящият момент от 510.00
лв.
Възможностите на лицето, което дължи издръжка, следва да се определят от неговите доходи, имотно състояние, възраст, образование, професионална квалификация, трудоспособност /в този смисъл е и задължителната съдебна практика на ВКС по чл. 290 ГПК, обективирана в Решение № 199/17.05.2011 г. по гр. д. № 944/2010 г., ВКС, III г. о. и Решение № 154 от 16.07.2013 г. по гр. д. № 1435/2012 г., ВКС, III г. о./.
Според т.
11 на ППВС № 5/1970 г. не се освобождават от задължение за издръжка лицата,
които макар и трудоспособни, неоправдано не работят. В този случай
възможностите им да заплащат издръжка се определят от тяхната професионална
квалификация и другите обстоятелства, които са от значение за случая.
В случая
видно от обясненията на ищеца в с.з. и от свидетелските показания на
Благовеста Симова Борисова и Малина Иванова Цолова, ответницата Р., след завеждане на настоящето дело изпратила през м.май
2018г. -50 евро и през м.юни 2018г. -100 евро за издръжка на децата.
Следователно
същата реализира доходи в чужда държава./Р.Македония по сведение на ищеца и
свидетелите/. Същата няма други алименти задължения за издръжка на
непълнолетни деца.
След анализ на установените по делото факти и обстоятелства, настоящата съдебна инстанция намира, че за задоволяване потребностите на детето Преслав П. с оглед възрастта му(6 години), възможностите на неговите родители и нормативната уредба за размера на дължимата издръжка, е необходима и достатъчна ежемесечна издръжка в размер на 360.00 лв., която родителите следва да поемат по равно, т.е. по 180.00 лв. всеки от тях, като бащата е ангажиран и пряко с грижите по отглеждането и възпитанието на детето.
Относно размера на издръжката съдът съобрази и заболяването на детето Преслав, видно от приложените с и.м. медицински епикризи изд.от СБАЛДБ „Проф.И. Митев” ЕАД-София/л.4-6 от делото/, което е с диагноза „Е 34.3 Нанизъм, некласифициран другаде”, като към настоящият момент все още не му е назначена медицинска терапия, а единствено се налага пътуването му до гр.София два пъти месечно за изследвания.
В останалата част за разликата над уваженият размер от 180.00 лв. до пълният предявен размер от 200.00 лв. иска следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.
За задоволяване потребностите на детето Моника Пламенова, с оглед възрастта й(на 2 години), възможностите на нейните родители и нормативната уредба за размера на дължимата издръжка, е необходима и достатъчна ежемесечна издръжка в размер на 260.00 лв., която родителите следва да поемат по равно, т.е. по 130.00 лв. всеки от тях, като бащата е ангажиран и пряко с грижите по отглеждането и възпитанието на детето.
Доказателства обуславящи по-висок размер на претендираната издръжка не бяха представени.
В останалата част за разликата над уваженият размер от 130.00 лв. до пълният предявен размер от 150.00 лв. иска следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.
Приоритетното
парично участие на майката е обусловено от факта,
че в тежест на
бащата е самостоятелното непосредствено полагане на грижите за отглеждането и
възпитанието на децата и осигуряване на елементарните им
жилищно-битови потребности.
Издръжката следва да бъде заплащана от
майката Х.Р., считано от 23.04.2018г./датата на
завеждане на исковата молба/ до промяна на обстоятелствата за
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла
вноска.
Следва да бъде постановено и предварително изпълнение на решението в частта му за присъдената издръжка, на основание чл. 242, ал.1 ГПК.
IІІ.По иска по чл. 149 от СК-ИЗДРЪЖКА
ЗА МИНАЛО ВРЕМЕ.
Съобразно нормата на чл. 149 от СК, издръжка за минало време може да се претендира най – много за период от една година от преди предявяването на иска пред съда.
В случая ищеца търси от ответницата издръжка за децата за минал период от време/чл.149 от СК/, като за детето Преслав Павлов П. с ЕГН ********** е в размер на 200.00 лв., считано от 15.11.2017г. до 23.04.2018г./датата на завеждане на и.м./, а за детето Моника Павлова Пламенова с ЕГН ********** е в размер на 150.00 лв., считано от 15.11.2017г. до 23.04.2018г./датата на завеждане на и.м./ или в общ размер за двете деца от 2100.00 лв.
За основателността на този иск следва да се установи, че в горепосоченият период децата Преслав и Моника Пламенови са отглеждани от бащата, като майката не е предоставяла издръжка или съответно - не е предоставяла цялата дължима от нея издръжка за осигуряването на условия на живот, необходими за нормалното развитие на децата. При установяване на горното в тежест на ответницата е да докаже, че в процесния период е предоставяла дължимата от нея издръжка /в натура или пари/ за отглеждането на децата. По този въпрос ответницата Р. в настоящето производство не е ангажирала никакви доказателства, от които да се установява да е давала някакви финансови средства за издръжка на децата или да ги е отглеждала сама или чрез своите родители. Не е установено и трайно пребиваване на децата при майката, в който период фактически тя да ги е издържала, чрез полагане на непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието им.
В случая безспорно е установено по делото от събраните гласни и писмени доказателства, че единствено грижи за децата Преслав и Моника е полагал техният баща-ищеца П.Д.. В показанията си пред съда свидетелите Благовеста Симова Борисова и Малина Иванова Цолова посочили, че ответницата Р. заминала за чужбина-Р.Македония, не се интересува от децата и не изпраща финансови средства за издръжката им.
Едва след завеждане на настоящето производство за родителски права,
същата изпратила общо 150.00 евро на ищеца за децата.
По отношение на детето Преслав П., съдът
изхождайки от възрастта на детето/6 години/, сериозните му здравословни
проблеми, намира, че ще следва да бъде осъдена ответницата да заплати за
малолетното дете Преслав за периода от 15.11.2017г. до 23.04.2018г. издръжка в общ
размер на 1080 лева/180.00 лв. х 6/, като искът до пълния претендиран размер до
1200.00 лева ще следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
Съдът счита,
че при липса на писмени доказателства за това какви са точно потребностите на
детето Моника Пламенова/на 2 години/, без същото да има здравословни проблеми,
за процесният период/6 месеца/ назад във времето минималният размер на издръжка, който майката следва да му заплати
е в общ размер на 780.00 лева/130.00 лв. х 6/, като искът до пълния претендиран размер до 900.00
лева ще следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
Ето защо така предявения иск по чл. 149 СК следва да бъде уважен за целия исков период от 15.11.2017г. до 23.04.2018г., като основателен и доказан, но до горепосоченият общ размер от 1860.00 лв., а в останалата част иска за издръжка над горницата от 1860.00 лева до пълният предявен размер от 2100.00 лв. следва да се отхвърли, като неоснователен.
На основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК във връзка с чл. 69 ал. 1 т. 6 и т. 7 от ГПК и чл.
1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в
тежест на ответницата Р. ще се възложи заплащането на държавните такси по
исковете за издръжка в общ размер на 520.80 лв. (Петстотин и двадесет лева и 80
стотинки), от които: 446.40 лв. държавна такса за текущата
издръжката(чл.143,ал.2 от СК) – 4 на сто върху сбора на тригодишните платежи [(310.00 лева х 36 месеца) х 4%] и 74.40 лв.
държавна такса за издръжката за минало време(чл.149 от СК) – 4 на сто върху
сумата на издръжката за шестмесечен период преди завеждане на исковата молба [1860.00
лева х 4%] и 5.00 лв./Пет лева/ в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
IV. РАЗНОСКИ.
Ищеца е поискал присъждане на съдебно-деловодни разноски в размер на 350.00 лв., от които 50.00 лв. внесена държавна такса и 300.00 лв. адвокатски хонорар.
На основание чл.78,ал.1 от ГПК ответницата Р. следва да бъде осъдена да заплати на ищеца Д. направените пред настоящата съдебна инстанция деловодни разноски в размер на 310.00 лв., съразмерно с уважената част от исковете.
Ответницата не е поискала присъждане на разноски, не е направила такива, следователно не й се дължат.
По изложените съображения и на основание чл.127, ал.2 от СК, чл.143, ал.2 СК и чл.149 от СК, съдът
Р Е
Ш И :
ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО НА
РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА по отношение на децата Преслав
Павлов П. с ЕГН ********** и Моника Павлова Пламенова с ЕГН **********,
на бащата П.П.Д.
с ЕГН ********** ***.
ОПРЕДЕЛЯ МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на децата
Преслав Павлов П. с ЕГН ********** и
Моника Павлова Пламенова с ЕГН **********, при на бащата П.П.Д. на адрес: ***.
ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ на майката Х.Р.Р. ЕГН ********** *** с децата Преслав Павлов П. с ЕГН ********** и Моника Павлова Пламенова с ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 часа в съботният ден до 16.00 часа в неделният ден, с преспиване при майката, както и един месец през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск.
ОСЪЖДА на основание чл.143,ал.2 от СК, майката Х.Р.Р. ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАЩА на децата Преслав Павлов П. с ЕГН ********** и Моника Павлова Пламенова с ЕГН **********, ЧРЕЗ бащата П.П.Д. ЕГН ********** *** и с настоящ адрес ***, като техен законен представител, ЕЖЕМЕСЕЧНА ИЗДРЪЖКА както следва: за детето Преслав Павлов П. с ЕГН ********** в размер на 180.00 лв.(Сто и осемдесет лева), считано от 23.04.2018г., а за детето Моника Павлова Пламенова с ЕГН ********** в размер на 130.00 лв.(Сто и тридесет лева), считано от 23.04.2018г./датата на завеждане на исковата молба/, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, до промяна на обстоятелствата за нейното изменение или прекратяване.
В останалата част за сумата над 180,00 лв. до пълният предявеният размер от 200,00 лв. и над сумата от 130.00 лв. до пълният предявеният размер от 150.00 лв., ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл. 149 от СК,
майката Х.Р.Р. ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на детето Преслав
Павлов П. с ЕГН **********, ЧРЕЗ
бащата П.П.Д. ЕГН ********** *** и с настоящ
адрес ***, като негов законен
представител, издръжка за минало време-за периода от 15.11.2017г. до 23.04.2018
г. по 180.00 лв. месечно или в общ
размер от 1080.00 лв.(Хиляда и
осемдесет лева).
В останалата част иска над уваженият размер
от 1080.00 лв. до пълният предявен размер от 2100.00 лв. ОТХВЪРЛЯ, като НЕОСНОВАТЕЛЕН
И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл. 149 от СК,
майката Х.Р.Р. ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на детето Моника
Павлова Пламенова с ЕГН **********, ЧРЕЗ бащата П.П.Д. ЕГН ********** *** и с
настоящ адрес ***, като негов законен представител, издръжка за минало време-за периода от
15.11.2017г. до 23.04.2018 г. по 130.00 лв. месечно или в общ размер от 780.00 лв.(седемстотин и осемдесет
лева),
В останалата част иска над уваженият размер
от 780.00 лв. до пълният предявен размер от 900.00 лв. ОТХВЪРЛЯ, като НЕОСНОВАТЕЛЕН
И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Х.Р.Р.
ЕГН ********** *** ДА
ЗАПЛАТИ държавна такса в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Районен съд – Бяла Слатина в общ размер от 520.80 лв. (Петстотин и двадесет лева и
80 стотинки), от които: 446.40 лв.
държавна такса върху присъдената текуща издръжка (чл.143,ал.2 от СК), 74.40 лв. държавна такса върху
присъдената за издръжката за минало време(чл.149 от СК) и 5.00 лв.(Пет лева) в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Х.Р.Р. ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на П.П.Д. ЕГН ********** *** и с настоящ адрес ***, направените от него съдебно-деловодни разноски пред настоящата съдебна инстанция в размер на 310.00 лв./Триста и десет лева/ съразмерно с уважената част от исковете.
На основание чл.242,ал.1 от ГПК допуска предварително изпълнение на решението по издръжката.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ВрОС в двуседмичен срок от уведомяване на страните по делото, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: