Решение по дело №15344/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 261676
Дата: 19 май 2021 г. (в сила от 2 декември 2021 г.)
Съдия: Филип Стоянов Радинов
Дело: 20203110115344
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№…..……/19.05.2021 г., гр. Варна

                       

В   И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 12-ти състав, в открито съдебно заседание, на седми май две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                                                                        СЪДИЯ:   ФИЛИП РАДИНОВ

                                                                   

при участието на секретаря Станислава Стоянова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 15344 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

          

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК. 

Производството по делото е образувано по предявен от „Е.С.” АД, срещу В.А.В., иск за приемане за установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 425,12 лева /четиристотин двадесет и пет лева и дванадесет стотинки/, представляваща главница за ползвана електрическа енергия за обект с аб.№*** находящ се в гр. ***, с период на потребление от 06.07.2019 г. до 02.10.2019 г., за което е издадена Фактура № **********/17.02.2020 г., с падеж на 27.02.2020 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 30.09.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 20,07 лева /двадесет лева и седем стотинки/, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 28.02.2020 г. до 11.09.2020 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 260497/02.10.2020 г. по ч. гр. д. № 12217/2020 г. на РС Варна и Разпореждане № 261943/18.01.2021 г. по ч. гр. д. № 12217/2020 г. на РС Варна, на правно основание чл. 415 ал. 1 т. 1, във връзка с чл. 422 от ГПК.

В исковата молба се твърди, че между страните съществува облигационно правоотношение по договор за пренос на електроенергия за прецесния обект. Посочва се, че при извършена от служители на дружеството техническа проверка, в присъствието на един свидетел е съставен Констативен протокол № 1105892/02.10.2019 г., в който е констатирано, че намиращият се в обекта СТИ измерва с грешка в размер на минус 054,27 % от класа на точност. Твърди се, че СТИ е демонтиран, поставен в индивидуална опакова, запечатана и пломбирана и изпратен за експертиза на БИМ. Изложено е, че при осъществената метрологична експертиза в БИМ е съставен констативен протокол от 04.02.2020 г., в който е констатирано, че е осъществен достъп до вътрешността на СТИ, като проводник с червена изолация, излизащ от бобината на първа измервателна система и проводник с червена изолация, излизащ от токова бобина на втора измервателна система са срязани, вследствие на което СТИ измерва с грешка минус 66 % от класа на точност. Твърди се, че на 14.02.2020 г. е съставена Справка за корекция № 57219 за периода от 06.07.2019 г. до 02.10.2019 г. – 2128 кВтч. Посочва се, че поради невъзможността за точно измерване на преминалото количество електроенергия е приложена корекционна процедура за предходните 89 дни и е издадена Фактура № **********/17.02.2020 г. на стойност 425,12 лева. Поддържа се, че до ответника е изпратено писмо, ведно с констативния протокол от техническата проверка и фактурата, с което същият е уведомен за извършената корекция. Твърди се, че претендираното вземане се дължи на основание чл. 50 ал. 2 и 3 от ПИЛЕЕ. Посочва се, че задължението е следвало да бъде изпълнено на точно определения ден за изпълнение – 27.02.2020 г., поради което ответникът дължи обезщетение за забава от 28.02.2020 г. до 11.09.2020 г.

Направено е искане за уважаване на предявения иск.

Претендира се присъждането на съдебно – деловодни разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба, в който е застъпено становище за неоснователност на предявения иск. Оспорва се годността на протокола от техническата проверка да установи обстоятелствата констатирани в него, както и спазването на процедурата по чл. 47 от ПИКЕЕ. Твърди се, че констатираната грешка на измерване е в границите на допустимата, както и че справката за корекция не е представена на ответника. Поддържа се, че процесното количество електроенергия не е реално доставено в обекта, поради което счита, че същата не се дължи. Изложено е, че не е установена датата към която е налице неотчитане на електроенергия, поради което корекционната процедура би могла да доведе до неоснователно обогатяване на ищеца.

Направено е искане за отхвърляне на предявения иск.

Претендира се присъждането на съдебно – деловодни разноски.

В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ищецът поддържа исковата молба.

В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ответникът поддържа отговора.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата, и доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

 

Няма спор между страните в производството, че ответникът има качеството потребител на еленергия за обект, находящ се в гр. ***, отчитан по клиентски № ***, както и че между него и електроразпределителното дружество е възникнало облигационно правоотношение по повод достъпа и преноса на електроенергия през електроразпределителните мрежи на ищцовото дружество до процесния обект на потребление. Безспорно е, че процесната сума е начислена като корекция на сметката на ответника.

От протокол за техническа проверка от 05.07.2019 г. е видно, че монтирания на процесния адрес СТИ е демонтиран и подменен с нов, изправен СТИ № ***.

От протокол за техническа проверка от 02.10.2019 г. се установява, че при проверката на СТИ № ***, монтиран на адреса, е констатирано че същият измерва с грешка в размер на „минус 54,27 %“ от класа си на точност. СТИ е демонтиран, поставен в индивидуална опаковка, запечатана и пломбирана с пломба № *** Протоколът е подписан от един свидетел и трима служители на ***, които са извършили проверката.

От представения по делото КП № 125/04.02.2020 г. на БИМ е видно, че е осъществен достъп до вътрешността на процесното СТИ, като проводник с червена изолация, излизащ от бобината на първа измервателна система и проводник с червена изолация, излизащ от токова бобина на втора измервателна система са срязани.

От справка за корекция на сметка, извършена на осн. чл. 50 от ПИКЕЕ от 10.04.2020 г. се установява, че на клиента е начислена ел. енергия с период на корекцията от 06.07.2019 г. до 02.10.2019 г. – 89 дни, в размер на 2128,75 квтч. Въз основа на същата корекция ищецът е издал фактура от 17.02.2020 г. за сумата 425,12 лева.

От заключението на проведената СТЕ, което съдът цени като обосновано и компетентно дадено се установява, че процесният електромер е със срок на метрологична годност 6 години и към момента на проверката е бил в годно техническо състояние. Поради констатираната външна намеса в СТИ – срязване на проводниците от първа и втора измервателни системи, последния е измервал само 34 % от цялата потребена енергия. Извършените математически изчисления по корекционната процедура, са математически и методологично верни и са в съответствие с утвърдената методология. Количеството ел. енергия, изчислено по корекционната справка може реално да бъде доставено на абоната, с оглед пропускателната способност на комутационните проводници в таблото – 10мм2 и тази на присъединеното съоръжение – електромер. Процесната измервателна система отчита с мощност под 100кв.

От показанията на свидетеля К.С., който е служител на ответното дружество, се установява, че същият е участвал в техническата проверка на електромера в обекта на потребление, като при проверката е констатирано, че пломбите са били манипулирани, както и че СТИ измерва с минус 50 % и нещо. Ангажиран е за свидетел съседът на потребителя /по спомен на свидетеля С./, пред когото е извършено измерване и СТИ е демонтиран.

 

Съдът, ръководейки се от разпоредбите на закона, след оценка на доказателствата по делото и становищата на страните приема за установено следното от правна страна:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 415 ал. 1 т. 1, във връзка с чл. 422 от ГПК.

За уважаване на предявения иск ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че в резултат на извършената проверка законосъобразно и при спазване на предвидените в Правилата за измерване на количеството ел. енергия( обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019г.) е коригирал сметката на абоната и е начислил сумата, предмет на иска, в правилен размер, както и изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.

В тежест на ответника е да установи направените правоизключващи, правопогасяващи и правонамаляващи възражения.

Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение за претендираната сума, срещу която в срок е постъпило възражение и в изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземането, което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата допустимост.

Не е спорно в отношенията между страните, че страните са обвързани от валидно облигационно правоотношение по повод доставка на ел. енергия.

Чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ в редакцията си от 08.05.2018 г. предвижда възможността за извършване на корекция за потребена електрическа енергия в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по чл. 120, ал. 3 от ЗЕ, но при спазване на определени правила, чието приемане е от компетенцията на КЕВР /чл. 83, ал. 2 ЗЕ/. Или правото на ищеца да изчислява и коригира пренесената ел. енергия е обусловено от установяване на неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване и неправомерно присъединяване към електропреносната мрежа. Съобразно изготвените констативен протокол и заключението на вещото лице, по несъмнен начин се налага извод, че в случая се касае за промяна в схемата на свързване на СТИ, довело до отклоняване на отчитаната ел. енергия.

Служебното начисляване на допълнителни количества електрическа енергия по партидата на ответника е извършено по реда на обнародваните в ДВ бр. 35/30.04.2019 г. Правила за измерване на количеството електрическа енергия, в сила от 04.05.2019 г. Правилата /ПИКЕЕ/ са издадени от Председателя на КЕВР /приети с Решение на КЕВР по т. 1 от Протокол № 67/24.04.2019 г. / в съответствие с предвиденото в чл. 83, ал. 1, т. 6 вр. ал. 2 от ЗЕ, а именно – че устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществява и съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ, приемани от КЕВР и регламентиращи принципите за установяване случаите на неизмерена, неправилно измерена и/или неточно измерена ел. енергия, и съгласно правомощията на КЕВР, установени в чл. 21, ал. 1, т. 3 от ЗЕ вр. чл. 2, ал. 1 от ЗНА. Цитираните правила по правната си същност са подзаконов нормативен акт, който е задължителен за страните. В тази връзка, посочените разпоредби от ПИКЕЕ са приложими към настоящия спор доколкото техническата проверка в обекта на потребление е извършена след влизане в сила на новите ПИКЕЕ /04.05.2019 г. /.

Доколкото изрично във връзка с преизчисляването на количеството енергия при установяване на неизмерена, неправилно или неточно измерена такава законът препраща към ПИКЕЕ, съставът приема, че е налице предвидена компетентност на електроразпределителното дружество да измерва и преизчислява количествата енергия. Няма спор, че електроразпределителното дружество е собственик именно на електроразпределителната мрежа, по която се осъществява преноса и доставката на енергия до крайни потребител. Следователно и за първото възниква както задължението по чл. 89 ЗЕ да разпределя електрическата енергия, да отговаря за непрекъснатото й подаване и за измерването на преминаващата по мрежата електрическа енергия, така и правото, предвидено в чл. 55 и 56 ПИКЕЕ да преизчислява допълнително количество енергия.

Констативният протокол е съставен и съдържа предвидените в чл. 49 ПИКЕЕ реквизити. Подписан е от трима служители на проверяващото дружество, както и от един свидетел поради отсъствието на абоната. В тази връзка неоснователно е възражението на ответника, че в протокола не са посочени ЕГН и адрес на свидетеля, доколкото такова изискване не е поставено от ПИКЕЕ. Видно е, че е доведен до знанието на абоната с исковата молба. Доколкото при проверката е установено прекъсване на проводниците свързани към първа и втора бобина на СТИ, представляващо промяна на схемата на свързване, което не влияе на изправността на средството за търговско измерване, съобразно ал. 8 на чл. 49 ПИКЕЕ правилната схема на свързване е следвало да бъде възстановена, без да се демонтира средството за търговско измерване. В случая монтираният на адреса СТИ е подменен с нов. Тази подмяна не представлява нарушение на ал. 8 на чл. 49 ПИКЕЕ, тъй като съдържащото се в нея правило не поставя забрана за подмяна на СТИ, а посочва единствено, че в тази хипотеза ищецът не е длъжен да подмени СТИ.

Констативният протокол от проверката от 02.10.2019 г., който съдът цени като частен документ, е редовен от външна страна и притежава всички изискуеми реквизити, като данните в него са подкрепени от показанията на свидетеля, депозирани в съдебното заседание от 07.05.2021 г., които съдът цени като пълни и основани на лични възприятия. С него е установено неправомерно вмешателство, изразяващо се в промяна в схемата на свързване. Този извод е направен и в експертизата от БИМ, както и от вещото лице по допуснатата и приета експертиза. Експертът е посочил, че е налице срязване на проводниците от първа и втора измервателни системи на СТИ. Следователно и е налице хипотезата на  чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ, която предвижда промяна в схемата на свързване, водеща до неизмерване или неточно измерване на електрическата енергия. На това основание –  чл. 50 ПИКЕЕ, е издадена и справка за корекция при неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на електрическата енергия, като в нея за период от 89 дни, считано от 06.07.2019 г. до 02.10.2019 г., са начислени 2128,75 кВтч.

Цитираната норма, съдържаща се в  чл. 50 ал. 2 ПИКЕЕ предвижда, че при промяна в схемата на свързване, водеща до неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на количествата електрическа енергия, операторът на съответната електроразпределителна мрежа изчислява количеството електрическа енергия за по-краткия период между периода от датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване до последната извършена проверка и периода от три месеца, предхождащи датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване. Преизчисляването се извършва на базата на половината от пропускателната способност на присъединителните съоръжения (кабели, проводници), свързващи инсталацията на клиента със съответната мрежа, при ежедневно 8-часово натоварване. В конкретния случай корекцията е начислена за периода от проверката от 05.07.2019 г. до проверката от 02.10.2019 г. Вещото лице сочи, че корекцията е извършена по правилата на утвърдената методика в ПИКЕЕ, а математическите изчисления са точни. Ето защо и съставът приема, че начислената в издадената на 17.02.2020 г. сума от 425,12 лева е правилно определена. Същата е дължима от ответника на основание  чл. 50 ал. 2 ПИКЕЕ. По изложените съображения, съдът прима, че претенцията за главница е основателна. При извод за основателност на главницата, следва и извод за основателност на акцесорното задължение за мораторна лихва, което изчислено чрез www.calculator.bg и след приспадане на периода от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. /в който по силата на чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение мораторна лихва не се дължи/ е в претендирания размер.

Предвид това, съдът приема, че предявеният иска е основателен и следва да бъде уважен изцяло.

            С оглед изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, в полза на ищеца се полагат съдебно – деловодни разноски. В тази връзка следва да бъде разгледано направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца. Като съобрази, че същото е в минималния размер предвиден в чл. 7 ал. 2 т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът приема, че възражението за прекомерност е неоснователно. По изложените съображения, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 595 лева, представляваща сторени съдебно - деловодни разноски в исковото производство, от които сумата от 75 лева за държавна такса, сумата от 10 лева за депозит за призоваване на свидетел,сумата от 150 лева за СЕЕ и 360 лева /с вкл. ДДС/ за адвокатско възнаграждение.

На основание ТР № 4/16.06.2014 г. на ОСТГК на ВКС при уважаване на искове с правно основание чл. 422 от ГПК, исковият съд дължи произнасяне за разноските на заявителя по заповедното производство, с осъдителен диспозитив. Поради това и на заявителя се дължат разноски в заповедната процедура съобразно уважената част от претенцията в размер на 75 лева, от които сумата от 50 лева за юрисконсултско възнаграждение и 25 лева за заплатена държавна такса.

            Воден от изложеното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО за установено в отношенията между страните, че В.А.В., ЕГН ********** с адрес *** дължи на „Е.С.“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** ***сумата сумата от 425,12 лева /четиристотин двадесет и пет лева и дванадесет стотинки/, представляваща главница за ползвана електрическа енергия за обект с аб.№*** и кл.№ **, находящ се в гр***, с период на потребление от 06.07.2019 г. до 02.10.2019 г., за което е издадена Фактура № **********/17.02.2020 г., с падеж на 27.02.2020 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 30.09.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 20,07 лева /двадесет лева и седем стотинки/, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 28.02.2020 г. до 11.09.2020 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 260497/02.10.2020 г. по ч. гр. д. № 12217/2020 г. на РС Варна и Разпореждане № 261943/18.01.2021 г. по ч. гр. д. № 12217/2020 г. на РС Варна, на правно основание чл. 415 ал. 1 т. 1, вр. с чл. 422 от ГПК.

 

ОСЪЖДА, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, В.А.В., ЕГН ********** с адрес ***, *** да заплати на „Е.С.“ АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление *** ***, *** ***, сумата от 595 лева, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски за исковото производство и сумата от 75 лева /седемдесет и пет лева/, представляваща разноски в заповедното производство.

 

           Решението подлежи на обжалване пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.

 

СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: