Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 737
25.06.2020 година гр.Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Бургас, петнадесети състав, на осемнадесети
юни две хиляди и двадесета година в публично заседание в следния състав:
Председател: Лилия Александрова
Членове: 1. Станимир Христов
2.
Галя Русева
при секретаря: Й. Б.
и прокурора: Андрей Червеняков,
като разгледа докладваното от съдия Русева КАД № 130
по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.285, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано е по касационните жалби на
В.Д.В., с ЕГН **********, с адрес ***, Манастир „Благовещение“, ул. „Щастие“ №
18, и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София, срещу Решение №
978 от 17.05.2018 г., постановено по адм. дело № 669/2017 г. по описа на
Административен съд - Бургас.
В касационната жалба на В. В. се
оспорва решението в отхвърлителната му част. Излагат се доводи, че решението в
тази му част е незаконосъобразно и необосновано и че определеният от съда
размер на обезщетението за вреди не компенсира преживените от него болки и
страдания. Иска се уважаване на първоначално предявените от В. искове в пълен
размер.
В съдебно заседание касаторът В.Д.В.,
редовно уведомен, се явява лично, поддържа касационната си жалба и моли същата
да бъде уважена.
С касационната жалба на ГД „ИН“ -
София се оспорва решението в частта, с която исковете на В. са уважени, като ГД
„ИН“ - София е осъдена да заплати на В. обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 1 000 лв. за периода от 14.01.2010 г. до 02.12.2011 г., а за периода
от 26.10.2016 г. до 17.03.2017 г. – обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 250 лв. В жалбата се твърди неправилност на извода на първоинстанционния съд
за неоснователност на възражението за изтекла погасителна давност за вземането
за периода от 14.01.2010 г. – 02.12.2011 г., като се възразява и относно
размера на определеното от съда обезщетение. Твърди се, че решението е
неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Оспорват се
изводите на съда, като се излагат доводи, че същите не са съобразени със
събраните по делото доказателства. Сочи се, че неправилно по делото е бил
конституиран като ответник по исковете Началника на Затвора – Бургас, наред с
ГД “ИН“ – София, която счита, че е единствено процесуално и материално легитимирана
да отговаря по същите. Иска се от касационната инстанция да отмени Решение №
978 от 17.05.2018 г., постановено по адм. дело № 669/2017 г. по описа на
Административен съд – Бургас в обжалваната му от касатора част и да го потвърди
като правилно в останалата част, с която претенциите са отхвърлени като
неоснователни. Излагат се доводи и за неправилност на изводите на
първоинстанционния съд за недължимост на юрисконсултско възнаграждение в случая
от страна на ищеца. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и
за двете инстанции.
Касаторът Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“ – София, не изпраща представител в съдебно заседание, редовно
уведомен.
Представителят на Прокуратурата на Р
България изразява становище за неоснователност на касационните жалби.
Административен съд – Бургас, като
прецени допустимостта и основателността на касационните жалби, доводите на
страните, както и след служебна проверка на осн. чл. 218, ал. 2 АПК за
валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз
основа на установените факти, приема за установено следното:
Настоящият
съдебен състав намира, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 211,
ал. 1 от АПК, от надлежни страни и са процесуално допустими.
При
разглеждането им по същество, съдът намира за установено следното:
Производство
пред Административен съд – Бургас се е развило по реда на чл.203 и сл. АПК, във
вр. с чл.284, ал.1
от ЗИНЗС, по искова молба на В.Д.В. против ГД „ИН“ - София и
Началника на Затвора гр. Бургас, с която са предявени искове за присъждане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както следва: в размер на 87 000
лева за периода от 14.01.2010 г. до 02.12.2011 г., ведно със законна лихва
върху главницата, считано от 02.12.2011 г. - датата на преустановяване на
увреждането, до окончателното изплащане на сумата, и в размер на 13 000 лева за
периода от 26.10.2016 г. до 17.03.2017 г., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 17.03.2017 г. до
окончателното изплащане на сумата.
С
решението си първоинстанционният съд ОСЪЖДА ответника ГД „ИН“ – София да
заплати на ищеца В. обезщетение в размер на 1000 лева за неимуществени вреди,
вследствие поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наложеното
му наказание лишаване от свобода в Затвора в гр.Бургас в периода от 14.01.2010
г. до 02.12.2011 г. и неосигуряване на достатъчна жилищна площ, отопление и
осветление в спалното помещение, в което е бил настанен, климатизация и
възможност за достатъчно приток на естествена светлина, чист въздух и
проветрение в същото, постоянен достъп до санитарен възел за времето от 20 часа
до 6 часа, поддържане на хигиена в баните, тоалетните и в столовата, условия за
поддържане на лична хигиена, ведно със законната лихва, считано от 03.12.2011
г.- датата на преустановяване на увреждането,
до окончателното изплащане на сумата, и ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част
за размера над 1 000 лева до пълния предявен размер от 87 000 лева. За
периода от 26.10.2016 г. до 17.03.2017 г., съдът е осъдил ГД „ИН“ - София да заплати
на В. обезщетение в размер на 250 лева за неимуществени вреди, вследствие
поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наложеното му
наказание лишаване от свобода в затвора в гр.Бургас за този период и
неосигуряване на достатъчна жилищна площ, отопление и осветление в спалното
помещение, в което е бил настанен, климатизация и възможност за достатъчно
приток на естествена светлина, чист въздух и проветрение в същото, постоянен
достъп до санитарен възел за времето от 20 часа до 6 часа, поддържане на
хигиена в баните, тоалетните и в столовата, условия за поддържане на лична
хигиена, ведно със законната лихва,
считано от 17.03.2017 г. - датата на подаване на исковата молба, до окончателното
изплащане на сумата, и е отхвърлил иска
в останалата част за размера над 250 лева до пълния предявен размер от 13 000
лева.
За
да постанови оспорения съдебен акт, съдът е счел, че исковите претенции са
частично доказани само по отношение на някои от заявените основания, а именно,
че ищецът е бил поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода в корпуса на Затвора в гр.Бургас, тъй като не са му били
осигурени достатъчно жилищна площ, чист въздух и отопление в спалното
помещение, в което е бил настанен,
постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода за времето от 20 часа до 6 часа, препарати за почистване на
спалните помещения и поддържане на хигиена в тях, както и в общите помещения в
Затвора в гр.Бургас. В тази връзка съдът е кредитирал показанията на разпитаните
по делото свидетели като последователни, непротиворечиви и допълващи се и в
потвърждение на констатациите, съдържащи се в докладите от посещението на КПИ в
Затвора в гр.Бургас през 2012 г. и 2015 г. В мотивите на решението е посочено,
че обстоятелството, че лишените от свобода са били принудени да простират
праните си дрехи в спалното помещение, в което е бил настанен ищеца и ежедневно
да ползват в същото кофи за удовлетворяване на естествените си потребности за
времето от 20.00 до 6.00 часа, налага извода, че е силно ограничена
възможността за поддържане чистота на въздуха в килията. С оглед
доказателствената тежест в процеса, първоинстанционният съд е приел, че ответниците
не са представили убедителни доказателства, че тези условия са подобрени през
исковите периоди. Съдът е счел, че е налице предпоставката по чл.284, ал.5 във
вр. ал.1 от ЗИНЗС, а именно - нарушение на чл.3, ал.1 във вр.ал.2 от ЗИНЗС, което
налага извод, че за В. са настъпили неимуществени вреди за времето, през което
е бил принуден да пребивава в посочените по-горе неблагоприятни битови условия
в корпуса на Затвора в гр.Бургас. Прието е, че поставянето на ищеца в описаните
неблагоприятни материални условия в Затвора в Бургас за периода от 14.01.2010
г. до 02.12.2011 г. и от 26.10.2016 г.
до 17.03.2017 г. съставлява нечовешко, унизително отношение спрямо него по
смисъла на чл.3, ал.1 от ЗИНЗС и чл.3 от ЕКЗПЧОС, в резултат на което за него
са настъпили неимуществени вреди, а именно- емоционално страдание, от степен над неизбежното
ниво на страдание, присъщо на лишаването от свобода.
Съдът
е приел за неоснователно направеното от представителя на Прокуратурата на Р
България възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претенцията
за периода от 14.01.2010 г. до 02.12.2011 г., като се е позовал на
разясненията, дадени с т.4 на ТР № 3/22.04.2005 г. по т.д. № 3/2004 г. на ОСГК
на ВКС относно началния момент на давността, който в случая е приел, че е
03.12.2011 г. /датата на преустановяване на незаконните действия и бездействия
на ответниците/ и на нормата на чл. 116 ЗЗД относно прекъсването на давността,
което според съда в случая е станало с новото постъпване на В. *** на
26.10.2016 г. На основание чл. 52 от ЗЗД и с оглед характера на увреждането,
степента и продължителността на причинените страдания и техния интензитет,
съдът е счел, че справедливото обезщетение в случая за периода от 14.01.2010 г.
до 02.12.2011 г. е в размер на 1 000 лева, а за периода от 26.10.2016 г. до
17.03.2017 г. е в размер на 250 лева.
Що
се отнася до останалата част от исковата претенция, съдът е приел съобразно събраните
по делото писмени и гласни доказателства, че не може да бъде направен извод
ищецът да е имал конкретен здравословен проблем през процесния период, за
решението на който да му е било отказано медицинско обслужване, достъп до
специализирано медицинско заведение или специализирано лечение.
Решението е валидно и допустимо, но
неправилно.
При разглеждане на делото са
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които са довели
и до нарушение на материалния закон.
Исковата молба на В. е била
оставяна няколко пъти без движение от първоинстанционния съд, като последното
уточнение на исковата претенция е било направено от процесуалния представител
на ищеца в с.з. на 22.11.2017 г., с нарочна писмена молба /л.270 от делото/,
във връзка с дадени от съда в предходно с.з. на 27.09.2017 г. указания относно
необходимостта от уточняване на периода, за който се търси обезщетението,
неговия размер и законна лихва. Именно по така уточнената от ищеца в с.з. на
22.11.2017 г. претенция, съдът се е произнесъл с обжалваното решение. В
съдебното заседание, в което е направено това уточнение, не е присъствал
представител на ответника ГД „ИН“, нито такъв е присъствал в някое от
следващите заседания, като съдът не е разпоредил препис от молбата-уточнение,
приложена на л.270 от делото, да му се връчи, за да може същият да вземе
становище по същата, вкл. да направи своите възражения по претенциите за
визираните периоди, в това число и правопогасяващи.
Възражението за изтекла
погасителна давност е именно такова правопогасяващо възражение, но същото не е
надлежно релевирано в производството, тъй като е направено от представител на
Прокуратурата на Р България, която не е страна по материалното правоотношение и
не разполага с правото да прави възражения, произтичащи от това правоотношение.
По своята същност възражението за изтекла погасителна давност е
материалноправно възражение и със същото разполага единствено длъжникът по
правоотношението, от което произтича спорното право. Съгласно разпоредбата на
чл. 286, ал.1 ЗИНЗС, делата за обезщетения за вреди, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3, се
разглеждат със задължително участие на прокурор, но в това производство прокурорът
има функцията на контролираща страна и се ползва с правата по чл. 26, ал.3 ГПК,
субсидиарно приложим съгласно чл.144 АПК, като не може да извършва действия,
които представляват разпореждане с предмета на делото. Именно такова действие
представлява възражението за изтекла погасителна давност, тъй като същото води
до разпореждане с предмета на делото - в
случай на неговата основателност, се погасява се притезанието относно
материалното право.
Ето защо, като е пропуснал да даде
възможност на ответника ГД “ИН“ – София да вземе становище по окончателно
приетата за разглеждане като периоди претенция, съдът е допуснал нарушение на
съдопроизводствените правила, което е довело и до нарушение на материалния
закон.
Пропускът на първоинстанционния съд
да стори това не може да бъде отстранен в настоящото производство. Това налага
обжалваното решение да бъде изцяло отменено и делото да се върне за ново
разглеждане от друг състав на Административен съд – Бургас, при съобразяване на
указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.
При новото разглеждане на делото
съдът следва да прецени надлежната процесуална легитимация на Началника на
Затвора – Бургас по делото, като съобрази разпоредбата на чл.285, ал.1 ЗИНЗС
вр. чл. 205 АПК и обстоятелството, че същият е конституиран по делото като
втори ответник, наред с ГД „ИН“ – София /макар по отношение на него да липсва
произнасяне със съдебното решение/.
Мотивиран от горното и на
осн.чл.222, ал.2, т.1 АПК, Административен съд Бургас, ХV състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
изцяло Решение № 978 от 17.05.2018 г., постановено по адм. дело № 669/2017
г. по описа на Административен съд - Бургас.
ВРЪЩА делото за ново
разглеждане от друг състав на същия съд при съобразяване на указанията, дадени
в мотивите на настоящото съдебно решение.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.