Р
Е Ш Е Н И Е
гр.
София, .........01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІI „А“ въззивен състав, в
публично съдебно заседание на петнадесети
октомври през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
при участието на
секретаря Емилия Вукадинова,
разгледа докладваното от младши съдия
Углярова въззивно гражданско
дело № 2842 по описа за 2020 г. по описа на СГС, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение № 301718 от 14.12.2019 г.,
постановено по гр. д. № 31312/2019 г. по описа на
Софийски районен съд, ГО, 74
състав, е уважен предявеният от ЗАД "Б.В.И.Г."
срещу Столична община иск с правно основание по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр.
чл. 49 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 180,56 лева, представляваща
изплатено застрахователно обезщетение по щета № 470417181818893 за вреди, причинени на лек автомобил „Рено Меган“
с рег. № *****от застрахователно събитие,
настъпило на 11.04.2018
г. в гр.София на ул.“Мизия“ № 17/19, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 31.05.2019 г., до
окончателното изплащане, както и на
основание чл.86 ЗЗД сумата от 11,58 лева – лихва за забава за периода
12.10.2018г. – 30.05.2019г., като искът е отхвърлен за разликата от присъдения
до пълния предявен размер от 19,91 лева и за периода 30.04.2018г. –
11.10.2018г.
С решението съдът се е
произнесъл по разноските в производството, съобразно изхода на спора.
В срока по чл. 259, ал.
1 ГПК решението е обжалвано в частта за
уважаване на исковете, с въззивна жалба от
ответника в първоинстанционното производство – Столична община, посредством
процесуален представител с доказателства по делото за надлежно учредена представителна
власт, с доводи за неправилност и необоснованост. На първо място се поддържа,
че от свидетелските показания по делото не би могло да се
изведе наличието на причинно – следствена връзка между претърпените щети и
наличието на дупка на пътното платно, още по – малко, че същата е била
необезопасена. Твърди се, че по
делото не е безспорно доказан механизмът на настъпване на ПТП и съответно
причинно-следствената връзка с настъпилите вреди, доколкото представения по
делото протокол за ПТП не се ползва с обвързваща съда материална
доказателствена сила относно обстоятелствата и начина на настъпване на пътния
инцидент, които не са пряко възприети от полицейския орган, а протоколът е
съставен само по данни на пострадалия. На следващо място се сочи,
че в процесния случай щетите по гумите на застрахования автомобил, причинени от
попадане в необезопасена дупка на пътното платно, не са предмет на процесния
застрахователен договор, респективно не е
налице покрит застрахователен риск – необходима предпоставка за реализиране на
регресната отговорност. В подкрепа на изложеното се поддържа, че съгласно
Общите условия на застрахователя, в допълнение „Гуми“ последният е описал, че
те са обект на покритие, когато са застраховани по клауза „Бонус каско“, клауза
„Пълно каско“ и клауза „Пожар, природни бедствия, ПТП и злоумишлени действия“,
каквата в процесния случай не е налице. Моли
съда да отмени първоинстанционния съдебен акт в обжалваната част и да постанови друг, с
който да отхвърли претенцията на ищеца като неоснователна и недоказана.
Претендират се разноски.
Въззиваемата страна ЗАД
"Б.В.И.Г.", посредством процесуалния си представител адв. Д., с доказателства по
делото за надлежно учредена представителна власт, оспорва въззивната жалба изцяло
като неоснователна по подробно изложени съображения и моли съда да я остави без
уважение, респективно да потвърди като правилно и законосъобразно постановеното
от СРС, ГО, 74
състав решение. Конкретно сочи, че размерът на вредите, настъпили поради попадане
на процесния автомобил на препятствие на пътното платно, се установява
непротиворечИ.от приетата по делото без възражения експертиза, както и от останалия събран доказателствен материал. Сочи,
че рискът от увреждане на гумите се покрива и е включен в покритието на имуществената застраховка „Булстрад Каско Стандарт“,
предоставящ застрахователно покритие съгласно клауза "Пълно
Каско", който по дефиниция покрива всички рискове, с изключение на изрично
изключените. Претендират се разноски, съобразно представен по реда на чл. 80 ГПК списък.
Софийски градски съд,
като обсъди становищата и доводите на страните и събраните по делото
доказателства в рамките на въззивната жалба и по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК,
приема за установено следното:
Въззивната жалба, с
която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е
процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата
на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато
следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по
тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете
визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по
правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.
Процесното
първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав на
въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа
обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и
кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272
от ГПК, препраща своята към нея. Във връзка с доводите във въззивната жалба
следва да бъде допълнено следното:
Пред
СРС да предявени осъдителни искове с правно основание по чл. 410, ал. 1 КЗ и
чл. 86 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата
на чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ с плащане на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу
възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на
която са възникнали вреди по чл. 49 от ЗЗД. В случая, регресното право срещу
ответника (въззивник) се основава на чл. 49 от ЗЗД, регламентиращ отговорността
на възложителя за вредите, причинени при или по повод изпълнението на възложена
работа.
Уважаването на иска с
правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. с чл. 49 ЗЗД е обусловено от
доказване реализирането на няколко предпоставки, които следва да са налице
кумулативно. От една страна - наличие на валидно правоотношение по имуществена
застраховка между пострадалия и застрахователя - ищец, от друга - настъпване на
застрахователното събитие и заплащане на застрахователно обезщетение от
застрахователя в полза на пострадалия. С плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните
разноски, направени за неговото определяне. По отношение на ответника следва да
се докажат и предпоставките на чл. 49 ЗЗД, а именно – противоправно поведение
на лица (изпълнители на работа) при или по повод изпълнението на възложена от
ответника работа (без да се установява конкретното лице - изпълнител),
настъпили вреди и причинна връзка между противоправното поведение и вредите. Доказване
на виновно поведение не е необходимо, тъй като отговорността по чл. 49 ЗЗД е
обективна. В настоящия случай следва да се установи дали ответникът е имал
задължение да поддържа пътя и дали процесните вреди са в причинна връзка с това
неизпълнение.
Установява се от
представената по делото застрахователна полица № 4704170300005386, че между ЗАД "Б.В.И.Г." и "Х.П.Б." ЕООД е сключен договор за
имуществена застраховка "Булстад Каско Стандарт" за лек автомобил "Рено", с рег. № *****със срок на
застрахователното покритие от 28.11.2017
г. до 28.11.2018 г.
Видно от представените по делото Заявление за изплащане на застрахователно обезщетение от
12.04.2018г. и декларация за настъпване на застрахователно събитие,
в срока на действие на договора, а именно на 11.04.2018 г., с участието на
застрахованото от ЗАД "Б.В.И.Г." МПС е настъпило
пътнопранспортно произшествие, като при
движение на процесното МПС "Рено", с рег. № *****в гр.София, по ул.“Мизия“,
същото попада в дупка на пътното платно.
Не е спорно между
страните обстоятелството, а същото се установява и от представените по делото
писмени доказателства, че за настъпилото в срока на действие на договора
застрахователно събитие при застрахователя ЗАД "Б.В.И.Г." е образувана преписка
по щета № 470417181818893,
въз основа на Заявление за изплащане на застрахователно обезщетение от
12.04.2018г. и декларация за настъпване на застрахователно събитие, депозирано
от Мая Петрова Х.а, водач на
процесното МПС.
От приложените и приети
по делото опис на претенцията с реф. № 50-01600-5401/18
от 12.04.2018 г. и доклад по щета на
застрахователя се установява, че след оглед и оценка на щетите по застрахования
автомобил, ЗАД "Б.В.И.Г." е определил застрахователно обезщетение в
размер на 180,56
лева, изплатено с платежно нареждане от 30.04.2018
г.
Установява се, че с
покана изх. № 05133/05.10.2018 г., връчена на
Столична община на 12.10.2018
г., ЗАД "Б.В.И.Г." е предявил регресна претенция за платеното
обезщетение във връзка с процесната щета № 470417181823552.
От заключението на
приетата по делото в първоинстанционното производство автотехническа експертиза
се установява, че: 1). Механизмът на процесното пътно – транспортно
произшествие е както следва – на 11.04.2018г.
лек автомобил "Рено", с рег. № *****се движи по ул.“Мизия“ в гр.София,
където превозното средство попада в дупка на пътното платно; 2). Всички
увреждания по лек автомобил "Рено", с рег. № *****, отразени в описа
на застрахователя, се намират в пряка причинно – следствена връзка с механизма
на процесното събитие, 3). Стойността, необходима за възстановяване на лек
автомобил "Рено", с рег. № *****, изчислена на база пазарни цени към
датата на ПТП възлиза на сумата от 216,67 лева, 4). Обичайните разноски за
ликвидиране на щета по „Каско“ при ПТП са в размер на 15,00 лева.
По делото са
събрани гласни доказателства, посредством разпит в процесуалното качество на
свидетел на И.Д. Х.– съпруг на водача на процесния автомобил. Свидетелят е
изложил, че към датата на процесното ПТП двамата със съпругата муМ.Х.отивали да
вземат детето си от училище, като последната управлявала процесния автомобил.
Посочил е, че при движение по ул.“Мизия“ се е чуло потропване от съприкосновение
на джантата с асфалта, поради което се наложило да спрат движение, като
установили, че предна лява гума на автомобила в спаднала. Последното наложило и
свидетелят Х.да я смени.
Представени и
неоспорени по делото са заявление за изплащане на застрахователно обезщетение
по застраховки "Каско" и "Гражданска отговорност" на
автомобилистите за имуществени вреди от 11.04.2018 г., декларация за настъпване
на застрахователно събитие по полица „Каско Стандарт“, опис на претенция № 50 –
01600 – 5401/18 от 12.04.2018 г. по щета № 470417181818893, доклад по щета № 470417181818893,
преводно нареждане от 30.04.2018 г. за сумата от 180,56 лева, общи условия по
застраховка "Булстрад Каско Стандарт" на ЗАД "Б.В.И.Г.".
При съвкупната
преценка на събраните доказателства, в това число писмени и гласни такива,
включително заключението на съдебната автотехническата експертиза, въззивният
съд счита, че ищецът е установил по безспорен начин настъпването на ПТП,
неговия механизъм, както и настъпилите в резултат на него имуществени вреди.
С оглед последното
и във връзка с възраженията, наведени във въззивната жалба, въззивният съд
намира следното:
В разглеждания
случай настоящият съдебен състав приема, че заключението на вещото лице по
допусната и изслушана в първоинстанционното производство съдебна
автотехническата експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК
следва да бъде кредитирано, както и събраните в производството гласни
доказателства чрез разпита на свидетеля Х., които следва да бъдат ценени като
ясни, последователни, житейски логични и неопровергани от останалия
доказателствен материал по делото, обсъдени в съвкупност, установяват деликта и
причинната връзка с вредите – вещото лице изрично сочи, че от техническа гледна
точка щетите съответстват на механизма на произшествието, описан в заявление за
изплащане на застрахователно обезщетение и декларация към него. В този смисъл
следва да се приеме, че на 11.04.2018г., при движение по ул.“Мизия“ № 17/19 в гр.
София, застрахованият автомобил е попаднал в дупка, която не е била съответно
обозначена, което обективно и неизбежно е довело до увреждането му като движима
вещ.
В този смисъл, неоснователно
е възражението на въззивника за недоказаност на наличието на причинна връзка
между ПТП и твърдените имуществени вреди. Видно от приетата в първоинстанционно
производство и неоспорена от страните съдебна автотехническа експертиза, която
съдът кредитира като компетентна и обективно изготвена, описаните щети на лек
автомобил "Рено", с рег. № *****, се намират в пряка причинно -
следствена връзка с настъпилото на 11.04.2018 г. ПТП на територията на гр.
София, по ул."Мизия“. Експертът е дал заключение, че стойността,
необходима за възстановяване на причинените щети на лекия автомобил възлиза на
сумата от 216,67 лева с ДДС.
Отделно от това, от
показанията на разпитания в производството свидетел И.Д. Х., които съдът
кредитира като последователни и обективни, се установяват механизмът на ПТП,
настъпилите имуществени вреди на увреденото превозно средство, както и
наличието на дупка на пътното платно. Въззивният съд не намира основание за
некредитиране показанията на посочения свидетел. Същите се потвърждават от
заключението на вещото лице по съдебната автотехническата експертиза, поради
което и съдът постави същите в основата на доказателствените си изводи.
На следващо място,
неоснователно е и възражението, че настъпилото застрахователно събитие не
представлява покрит риск по сключената застраховка. Видно от представената по
делото застрахователна полица, процесното МПС е застраховано при условията на
"Пълно Каско", а като допълнително покритие – "Помощ на
пътя". Според представените Общи условия по застраховка "Булстрад
Каско Стандарт" в глава втора "Покрити рискове и изключения" е посочено,
че отговорността на застрахователя е съобразно покритите рискове, групирани в
клаузи по избор на застрахования, сред които е т. 4 - клауза "Пълно
каско", а като допълнителни покрития към нея са уредени "Помощ на
пътя" - 6. 1; "Механична повреда" - 7. 1 и "Гуми" - 7.
2, които допълнителни покрития се предоставят при заплащане на допълнителна
премия. По клауза "Пълно каско" застрахователят покрива щети,
причинени от застрахователно събитие, посочено в клауза "Пожар, природни
бедствия, ПТП и злоумишлени действия". Съгласно общите условия,
"Пътно – транспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на
движение на ППС и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на ППС,
път, съоръжение, товар или други материални щети. Обект на допълнителното
покритие "Гуми" са гумите на МПС, застраховано по клаузи, сред които
и "Пълно каско" без подзастраховане, описани в застрахователната
полица, като съгласно т. IV "Покритие"-срещу допълнително платена
застрахователна премия застрахователят обезщетява застрахования за щети по
гумите на МПС, причинени от 1. 1 внезапна повреда, деформации, спукване или
пробиване на гумата от дупки или предмети на пътя. Същевременно, като
изключение в т. VI "Изключения", т. 8 е посочена повреда, причинена
от ПТП. Тълкувайки систематично посочените клаузи, следва да се приеме, че
спукването на гума от попадане в дупка е сред изрично посочените рискове, които
се покриват по допълнение "Гуми". В същото време, в уредбата на
клауза "Пълно каско", която е обща спрямо специалната такава по
отношение на допълнителните покрития, е предвидено да се покриват щети от ПТП.
С оглед дадената в общите условия дефиниция на "ПТП", въззивният съд
приема, че попадането в дупка на пътното платно, не може да се изключи от
събитието "ПТП". Такова изключение не е изрично предвидено в т. X
"Общи изключения" в уредбата на клаузата "Пълно каско",
каквито специални изключения са предвидени при допълнително покритите рискове,
нито може да се изведе по тълкувателен път. Ако волята на страните е била
рисковете, които се обезщетяват срещу допълнително заплащане, да не са включени
в рисковете, които се обезщетяват по клауза "Пълно каско", то щеше да
е налице изричното им изключване. По изложените съображения, настоящият състав
приема, че волята на страните е при уговорено "Пълно каско" да се
покриват и вредите от попадане в необезопасена дупка на пътното платно, което
попада в дадената дефиниция на пътно-транспортно произшествие. Ето защо,
възражението на въззивника, че не е налице покрит риск, се явява неоснователно.
Съгласно приложимата към казуса нормативна уредба, ответникът Столична община, в качеството си на юридическо лице е правен субект, на когото е възложено по силата на закона – чл. 31 Закона за пътищата (ЗП) и чл. 167 ЗДвП, задължението да осъществява чрез съответните служби за контрол (чл. 167, ал. 2 ЗДвП) дейностите по ремонт и поддръжка в изправно състояние на общинските пътища, сигнализиране за препятствията по тях, както и отстраняването на препятствията и неизправностите във възможно най – кратък срок. Установената дупка на пътното платно представлява "препятствие на пътя" по смисъла на параграф 1, т. 19 от ППЗДвП, тъй като нарушава целостта на пътното покритие и създава опасност на движението. По делото няма спор, че пътят, на който е реализиран инцидентът, е общински.
Според § 6, т. 37
от ДР на ЗДвП, "препятствие на пътя" е нарушаване целостта на пътното
покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на
пътя и създават опасност за движението. Безспорно е, че установеното в случая –
необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, представлява
препятствие на пътя. Произходът на установеното по делото препятствие,
представляващо нарушаване целостта на пътното платно, е ирелевантен за
ангажиране на деликтната отговорност, тъй като ЗП предвижда общо и абстрактно
задължение на ответника да поддържа общинските пътища, без значение под
въздействието на какви фактори е настъпила частичната им негодност за
осигуряване на безопасен пътен трафик.
Доколкото в
конкретния случай не се установява дупката, като част от пътната настилка, да е
била обезопасена с нарочен пътен знак, който да указва на водачите да я
заобиколят, за да продължат движението си (аргумент от чл. 52, ал. 1 от
ППЗДвП), а и не се доказа да е имало каквато и да е друга указателна табела или
сигнализация, въззивникът – ответник не е изпълнил вменено му по закон
задължение, от което е настъпила вредата. Общината като юридическо лице
осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез своите служители или
други лица, на които е възложила изпълнението. В конкретния случай именно
бездействието на последните във връзка с обозначаване на находящата се на
пътното платно необезопасена дупка до обезопасяването й, е довело и до
неизпълнение на задължението по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и на
основание чл. 49 ЗЗД ответникът – въззивник носи отговорност за причинените при
процесното ПТП вреди.
Предвид цитираната
нормативна уредба, въззивният съд намира, че е налице неизпълнение на вменените
от закона задължения на Столична община - правно регламентирана дейност,
осъществима от нейни или наети от нея работници и служители, в причинна връзка
с настъпилите имуществени вреди. По-конкретно, несигнализирането на процесното
препятствие на пътя е основание за ангажиране на гаранционно - обезпечителната
й отговорност по реда на чл. 49 вр. с чл. 45 ЗЗД, тъй като в резултат на
проявеното в нарушение на закона бездействие е настъпило непозволено увреждане.
По изложените
съображения следва да се приеме, че е осъществен фактическия състав на
непозволеното увреждане, като вредоносния резултат е причинен от виновното и
противоправно поведение на служители на ответника. Застрахователят е изплатил
за застрахования обезщетение в размер на 180,56 лева, като съгласно нормата на
чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, действал към момента на възникване на регресното
право, с плащането на застрахователно обезщетение, застрахователят е встъпил в
правата на застрахования до размера на платеното за възложената от него на
трети лица работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД.
Обемът на регресното право се определя от размера на действителните вреди, но
не повече от извършеното застрахователно плащане, поради което въззивният съд
приема, че в полза на ищеца е възникнало вземане в размер на изплатеното
застрахователно обезщетение именно в размер на 180,56 лева.
Във въззивната
жалба не са изложени конкретни доводи срещу правилността на първоинстанционното
решение в частта му по иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Предметът на въззивното
производство, което се разглежда по реда на ограничения въззив, по отношение на
разглеждане на спора по същество е очертан в случая само от посоченото в
жалбата и приложимите към спорния предмет императивни материалноправни норми.
Ето защо в решаващата си дейност въззивният съд изхожда от фактическите
положения, установени от първоинстанционния съд, като препраща към мотивите на
обжалваното решение относно приетото за установено от фактическа страна.
При установените по
делото фактически положения – че на 12.10.2018 г. ответникът е бил поканен от
ищеца да му заплати процесната главница, то същият е в забава през периода от 12.10.2018
г. до 31.05.2019 г. и дължи на ищеца обезщетение за забава в размер на
законната лихва в размер на 11,58 лв. /определен по реда на чл. 162 ГПК/, както
по същество е приел и СРС, чийто правни изводи въззивният съд също споделя.
По изложените
съображения, предявените искове са основателни и доказани до присъдените размери,
а предвид съвпадението на изводите на двете инстанции, решението следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
При този изход на
спора, право на разноски има въззиваемият - ищец. Същият е сторил разноски във
въззивното производство в размер на 360,00 лева с ДДС за адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие и пълномощно от
06.12.2018г. и представен списък по реда на чл.80 ГПК, ведно с доказателства за
заплащането му по банков път, а именно – фактура № ********** от 12.10.2020г.,
която сума следва да му бъде присъдена.
Предвид размера на
обжалваемия интерес, настоящото решение не подлежи на касационно обжалване,
съобразно с ограничението по чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК /изм. ДВ, бр.
100/21.12.2010 г., ДВ, бр. 50/2015 г., ДВ, бр. 86/2017 г. /.
По горните съображения,
Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 301718 от 14.12.2019 г., постановено по гр. д. № 31312/2019 г. по
описа на Софийски районен съд, ГО, 74 състав,
в обжалваната част.
ОСЪЖДА
С. о. с адрес в гр. София,
ул. "*****,
да заплати на ЗАД "Б.В.И.Г.", ЕИК *****със
седалище и адрес на управление в гр. София, ул.
„*******, да заплати на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 360, 00 лева с ДДС, представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство.
Решението не подлежи на
касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.