РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 30.09.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, VIІ - ми
състав, в съдебно заседание на 14 септември, през две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
при
секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА като
разгледа докладваното от съдия АГУШ адм. дело № 306 по описа за 2020 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 12, ал. 1, т. 2
от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП).
Постъпила е жалба от „Агропрогрес БГ“
ЕООД, със седалище: гр. Русе против мълчалив отказ на Изпълнителния директор на
Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция за прилагане на схема на
държавна помощ по Заявление с УИН № 18/677934/0213504 от 28.02.2020 г. относно
„Помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към
птиците“ - Прием 2018 - 2022 г.
Жалбоподателят твърди, че оспореният
мълчалив отказ е незаконосъобразен, поради съществени процесуални нарушения,
както и противоречие с материалния закон.
Моли съда да отмени мълчаливия отказ и
да върне преписката на компетентния административен орган, като го задължи да
се произнесе по подаденото заявление.
Претендира и присъждане на направените
по делото разноски, съгласно представен списък на разноските (л. 79 от делото).
Ответникът в производството –
Изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“, представляван от гл. юрисконсулт
Л. Ж., на първо място изразява становище, че жалбата е недопустима като
подадена извън срока по чл. 149, ал. 2 от АПК (л. л. 67 и 68 от делото), а в условията
на евентуалност оспорва и основателността й. Моли жалбата да бъде оставена без
разглеждане като недопустима или евентуално – да бъде отхвърлена като
неоснователна и недоказана. Претендира и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер.
Административен съд - Русе, като взе
предвид доводите на страните и като събра и прецени в тяхната съвкупност всички
представени по делото писмени доказателства, приема за установено следното:
По
фактите
Между страните няма спор по фактите.
„Агропрогрес БГ“ ЕООД, със седалище гр.
Русе, е регистрирано като земеделски производител в Областна дирекция
„Земеделие“ – Русе.
На 28.02.2020 г. дружеството е подало
Заявление за „Помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно
отношение към птиците“ с № 18/677934/0213504, към което е приложило всички изискуеми
от закона документи (л. л. 40 – 66 от делото).
Ответната страна не твърди да са били
необходими и други доказателства.
По делото са представени Указания за
прилагане на схема на държавна помощ „Помощ за реализиране на доброволно поети
ангажименти за хуманно отношение към птиците“ за 2020 година (Указанията),
които са утвърдени от Председателя на УС на ДФ „Земеделие“ (л. л. 7 – 13 от
делото).
Същите са приети на основание Насоки
на Европейския съюз за държавната помощ в секторите на селското и горското
стопанство и в селските райони за периода 2014 - 2020, чл. 12, ал. 1, т. 2 от
Закона за подпомагане на земеделските производители и други нормативни актове,
подробно изброени в т. 1 от тях.
Указанията уреждат условията, на
които трябва да отговарят ползвателите, реда и сроковете за подаване на
заявления, необходимите документи и пр.
В т. 10 от Указанията е посочено, че
ДФЗ взема решение за одобрение на заявлението или прави отказ. ДФЗ сключва
договор с бенефициента за изпълнение на 5-годишния ангажимент. При следващи
кандидатствания ДФЗ информира бенефициера, като изпраща уведомително писмо за
извършено плащане.
В Указанията са регламентирани само
сроковете за подаване на заявленията – от 10 февруари до 28 февруари 2020 г.
(т. 9.1) и срок за изплащане на помощта – от 10 март 2020 г. (т. 9.2).
В тях не е посочен срокът, в който
административният орган следва да се произнесе с решение за одобрение на
заявлението или отказ съгласно изискването на т. 10 от Указанията.
По преписката няма данни и доказателства,
че са били предприети действия по това заявление, като административният орган
не се е произнесъл с решение за одобрение или отказ на исканата помощ, каквото
е изричното изискване по т. 10 от Указания за прилагане на схема на държавна
помощ – „Помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно
отношение към птиците“, утвърдени на 28.01.2020 г. от Председателя на УС на ДФ
„Земеделие“ – Министъра на земеделието, храните и горите.
При тези факти на 12.06.2020 г., по
куриер е депозирана жалба до Административен съд - Русе срещу мълчаливия отказ
по подаденото заявление, входирана в деловодството на съда под номер 1889 от
15.06.2020 г. (л. л. 2 и 3 от делото).
По
правото
Неоснователно е възражението на
ответната страна, че жалбата е подадена извън срока по чл. 149, ал. 2 от АПК и
на това основание следва да бъде оставена без разглеждане, като недопустима,
поради просрочие.
Заявление с УИН № 18/677934/0213504
за „Помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение
към птиците“ - Прием 2018 - 2022 г., с приложени към него изискуеми по закон
документи, е подадено от „Агропрогрес БГ“ ЕООД на 28.02.2020 г.
Тази дата (28.02.2020 г.) е и
крайният срок за прием на заявления, съгласно т. 9.1. от Указания за прилагане
на схема на държавна помощ – „Помощ за реализиране на доброволно поети
ангажименти за хуманно отношение към птиците“, утвърдени на 28.01.2020 г. от
Председателя на УС на ДФ „Земеделие“ – Министъра на земеделието, храните и
горите.
При липсата на изрично посочени
срокове за произнасяне в специалните закони и в приложимите към спора цитирани
по-горе указания, за органа е налице задължение за произнасяне в срока по чл.
57 от АПК.
Според настоящия състав на съда
приложимата в конкретния казус хипотеза е тази по чл. 57, ал. 4 от АПК. На
първо място това е така с оглед данните по делото, че процесната преписка може
да бъде разгледана на основата на доказателства, представени заедно със заявлението,
както и предвид факта, че в цитираните по-горе указания е предвидено
изплащането на помощта да започне от 10 март 2020 г., което несъмнено се
предхожда от решение на ДФ „Земеделие“ за одобрение и сключването на договор с
бенефициера за изпълнение на 5-годишния ангажимент (т. 10 от указанията).
От 29.02.2020 г. е започнал да тече
7-дневния срок по чл. 57, ал. 4 от АПК, в който административният орган е бил
длъжен да се произнесе. Този срок е изтекъл на 06.03.2020 г.
На 07.03.2020 г. е започнал да тече
срокът по чл. 149, ал. 2 от АПК за оспорване на мълчаливия отказ, същият е
трябвало да изтече на 07.04.2020 г., но по силата на Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците срокът е спрял да
тече за периода 13.03.2020 г. – 21.05.2020 г., предвид което срокът по чл. 149,
ал. 2 от АПК изтича на 16.06.2020 г. Жалбата срещу мълчаливия отказ е изпратена
до АдмС – Русе по куриер на 12.06.2020 г., т. е. в срока по чл. 149, ал. 2 от АПК.
Формираният мълчалив отказ безспорно
засяга пряко и непосредствено правата и законните интереси на оспорващия,
поради което подлежи на самостоятелен съдебен контрол и неговото оспорване е допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
По своята правна същност мълчаливият
отказ е фикция, създадена от закона, за да се преодолее бездействието на
административния орган да се произнесе по подадено до него искане. Чрез
фикцията отказът е приравнен на административен акт. При мълчаливия отказ
волеизявлението на органа се предполага и то в смисъл на отказ да се
удовлетвори искането, т. е. чрез фикцията се приема наличие на волеизявление.
Съгласно
чл. 58, ал. 1 АПК непроизнасянето
в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде актът. Защитата срещу това
непроизнасяне в срок е чрез обжалването на мълчаливия отказ, като упражняването
на тази защита е обвързано със срока, посочен в чл. 149, ал. 2 АПК. По-голямата продължителност на
срока за оспорване е в интерес на оспорващия, т. е. на този, по чието искане
органът мълчи.
Съгласно
чл. 170, ал. 2 АПК когато се оспорва отказ за издаване
на административен акт, оспорващият трябва да установи, че са били налице
условията за издаването му. С оглед на това при съдебната проверка следва да се
прецени законосъобразността на мълчаливия отказ, като бъдат съобразени всички
фактически и правни предпоставки, обуславящи претендираното право.
При
мълчаливия отказ се презумира процесуална законосъобразност на мълчаливия
отказ, т. е като постановен при спазване на производството и формата по
издаването му. Презумира се и компетентността на административния орган. Ако
административният орган не е материално некомпетентен да се произнесе, то
липсва мълчалив отказ, а ако е компетентен, то преценката е за
законосъобразност, а не нищожност на отказа. Нормата на чл. 149, ал. 5 АПК е неприложима при оспорване на
мълчаливите откази. Искането за прогласяване нищожност на мълчалив отказ е
недопустимо, тъй като липсва външно оформено изявление на административния
орган. Мълчаливия отказ може да бъде обжалван само относно твърдяна
незаконосъобразност и то в срока по чл. 149, ал. 2 АПК. В този смисъл е и съдебната
практика Определение № 10169 от 24.10.2007 г. на ВАС по адм. д. № 5560/2007 г., Определение № 4627 от 9.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13322/2009 г., Определение № 9023 от 24.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6776/2015 г.
В конкретния казус съдът следва да
прецени дали заявлението за помощ е подадено в предвидения срок, дали към него
са приложени всички необходими и посочени от закона/цитираните по-горе
указания/ документи и дали те установяват, че заявителят отговаря на
разписаните условия.
Установените факти по делото сочат,
че „Агропрогрес БГ“ ЕООД, със седалище гр. Русе, е подало в срок заявлението си
за отпускане на помощ през 2020 г. по схема „Помощ за реализиране на доброволно
поети ангажименти за хуманно отношение към птиците“, като към него е приложило
всички документи, които се изискват от Указанията.
Не се установи, а и не се твърди несъответствие
на декларираните обстоятелства с определените изисквания по Указанията, поради което съдът
намира, че не са налице основания, които да обуславят отказ.
Въз основа на така изложените
фактически и правни съображения съдът намира оспорения мълчалив отказ за
незаконосъобразен, тъй като противоречи на материалния закон и преследваната от
него цел. Той следва да се отмени, като на основание чл. 173, ал. 2 от АПК преписката
се върне на административния орган за произнасяне по компетентност при спазване
указанията на съда по тълкуване и прилагане на закона.
При този изход на спора, на основание
чл. 143, ал. 1 от АПК, на жалбоподателя следва да се присъдят направените от
него разноски в размер на 350 лева, съгласно представения списък на разноските
(л. 79 от делото).
Водим от горното, и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Русе
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ мълчалив отказ на Изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция за прилагане на
схема на държавна помощ по Заявление с УИН № 18/677934/0213504 от 28.02.2020 г.
относно „Помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно
отношение към птиците“ - Прием 2018 - 2022 г. на „Агропрогрес БГ“ ЕООД, гр.Русе.
ВРЪЩА
преписката на
административния орган за
произнасяне по компетентност по подадено Заявление с УИН № 18/677934/0213504 от
28.02.2020 г. относно „Помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти за
хуманно отношение към птиците“ - Прием 2018 - 2022 г. от „Агропрогрес БГ“ ЕООД при
спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да заплати
на „Агропрогрес БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Русе, ул. „Алея Момина сълза“ № 2, вх. 1, ет. 4, ап. 7, разноски по делото
в размер на 350 (триста и петдесет) лева.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: