РЕШЕНИЕ
№ 238
гр. гр. Хасково, 04.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Валентина Ж. Иванова
при участието на секретаря Ваня З. Кирева
като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело №
20235640100240 по описа за 2023 година
Предявени са при условията на обективно кумулативно и пасивно
субективно съединение осъдителни искове с правно основание чл.55, ал.1,
пр.1 ЗЗД, от К. Х. П., ЕГН **********, с адрес: гр.Хасково, ******, съдебен
адрес: гр.Пловдив, бул.“Пещерско шосе“ № 81, ет.3, ап.Б, адв. Д.М от АК -
Пловдив, против „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район Триадица, бул.“Витоша“ № 146, Бизнес център
„България“, сграда А, ет.4 и „Ай Тръст“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район Триадица, бул.“Витоша“ № 146, Бизнес център
„България“, сграда А, ет.4, за връщане на заплатени по недействителни
договор за потребителски кредит № ******., сключен между К. Х. П. и
„Кредисимо“ ЕАД и на Договор за предоставяне на поръчителство от ***.,
сключен между К. Х. П. и „Ай Тръст“ ЕООД.
В исковата молба се твърди, че ищцата е страна по Договор за
потребителски кредит № ****, сключен на 19.03.2022г. с „Кредисимо" ЕАД.
Съгласно договора, получила сумата от 1600лв. под формата на кредит, при
срок на кредита от 18 месеца. Съгласно чл.4.1 от договора, ищцата следвало
да сключи Договор за поръчителство с дружеството „Ай тръст" ЕООД, с цел
1
да бъде обезпечен сключения Договор за кредит. Твърди, че сключила Договор
за поръчителство от ***. с дружеството „Ай тръст" ЕООД с цел да бъде
обезпечен сключения Договор за кредит, по който договор за поръчителство
следвало да заплати сумата от 1680.99лв. На 05.04.2022г. ишцата предсрочно
погасила договорите. Твърди, че Договор за потребителски кредит №
****/19.03.2022г., сключен с „Кредисимо" ЕАД, е нищожен на основание чл.
26, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.11 ал.1 и чл. 19, ал.4 от ЗПК вр. с чл.22 от ЗПК. Така
сключеният договор бил недействителен на специалните основания по чл.22
от ЗПК. Съгласно чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.11,ал.1,т.9 от ЗПК договор за
потребителски кредит е нищожен, ако не са посочени приложимият лихвен
процент и условията за прилагането му. В случая в договора бил посочен
годишен лихвен процент, но липсвали каквито и да било условия за
прилагането му. Липсвало изрично посочване дали лихвеният процент е
фиксиран за целия срок за кредита, или е променлив. Нарушението е още по
съществено, доколкото нито в договора, нито в погасителния план има
отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора
възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, както и
таксата гаранция, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен
процент отговаря на действително прилагания от заемодателя. Визираната
неяснота съществено ограничава правата на ищцата и била основание за
недействителност на договора. В чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК било предвидено, че в
договора трябва да се съдържат условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването. В случая имало погасителен план, но той изцяло не отговарял
на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, в него липсвала задължителната информация по
ЗПК. Доколкото в договора за потребителски кредит и договора за поръчител
била предвидена дължимостта на главница, договорна лихва, такса поръчител,
същите следвало да бъдат индивидуализирани, подробно посочени с оглед
тяхната периодичност. Така претендираните суми по тези два договора не
били индивидуализирани по никакъв начин, не ставало ясно каква част е
главница, каква част е лихва и каква част е такса гарант, както и дали не се
съдържат и други суми. Това не било сторено от кредитодателя, а единствено
2
и само се е задоволил с посочване на обща дължимата сума, без да става ясно,
какво точно се съдържа в тази обща сума. Това създавало невъзможност за
ищцата да разбере заплащаните от нея вноски по погасителния план, какви
компоненти включват, как са изчислени и на каква база. Посоченото се
явявало още едно самостоятелно основание за нищожност на договора за
паричен заем, в който смисъл била и трайната съдебна практика. Наред с това
разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК сочи, че договорът трябва да съдържа
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Годишният процент на разходите следва ло да включва всички разходи на
кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и
възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Спазването на
това изчисление давало информация на потребителя как е образуван размерът
на ГПР и общо дължимата сума по договора. В случая била посочена само
абсолютна стойност на ГПР. Липсвала ясно разписана методика на формиране
годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са
включени в него и как се формира същият/. Съобразно разпоредите на ЗПК,
годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина
/бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следвало по ясен и
разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които
ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Доколкото
е предвидена дължимостта на възнаграждение за поръчителство, не ставало
ясно, дали същото е включено в ГПР, изобщо нямало никаква информация,
какво точно е включено в процента на ГПР, дали е само лихвата, дали е лихва
и други разходи, които следвало да бъдат подробно описани. В случая, в
договора за кредит липсвала яснота досежно тези обстоятелства. Следвало да
се има предвид, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в
ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по
кредита по начин, различен от законовия, било недопустимо. Тези съставни
3
елементи обаче оставали неизвестни, при което се създавали предпоставки
кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса. Не ставало ясно
какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи,
доколкото е предвидена дължимост и на неустойка. От изложеното не може да
се направи еднозначен извод, че разходите са включени при формиране на
ГПР, нито че същите са изключени. Ето защо, не е ясно по какъв начин е
формиран, неясни са както компонентите, така и математическият алгоритъм,
по който се формира годишното оскъпяване на заема. След като кредиторът,
при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задал
допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следвало по разбираем за
потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях. Наред с това,
посочената годишна лихва в договор за паричен заем, не е ясно как точно е
изчислена по отношение на общия ГПР. По този начин потребителят бил
поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване
на ползвания от него финансов продукт. За да бъде спазена разпоредбата на
чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, следвало в договора да е посочено не само цифрово
какъв годишен процент от общия размер на предоставения паричен заем
представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички
разходи, които заемателя ще направи и които са отчетени при формиране на
ГПР. Поставянето на заемателя в положение, за да разбере действителния
размер на ГПР, да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява
дали тя създава задължение за допълнителна такса по паричния заем,
невключена в ГПР, било в противоречие с изискването за яснота, въведено в
чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. На следващо място, съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР
по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя – настоящи и
бъдещи / лихви, други преки или косвени разходи, комисионни,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Съгласно § 1, т. 1 от ЗПК, "Общ разход по кредита за
потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
4
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. С оглед цитираната разпоредба заплащането на
сумата по договора за поръчителство следвала да се разглежда като елемент
от общия разход по кредита за потребителя, тъй като е пряко свързано с
договора за потребителския кредит, известно е на кредитора и се заплаща от
потребителя. Доколкото сключването на Договор за поръчителство е
въздигнат, като елемент от сключването на договор за паричен заем, без
когото последният не може да бъде сключен. Налице било заобикаляне на
разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, като с уговорките за заплащане на
допълнителни разходи по Договора за поръчителство се нарушава
изискването ГПР да не бъде по висок от пет пъти размера на законната лихва
по просрочени задължения в левове и във валута определена с
ПМС№426/2014г. Ищцовата страна твърди, че при извършена справка в
Търговския регистър по партидата на ответните страни се установява, че
същите са свързани лица, а именно, едноличен собственик на капитала на "Ай
Тръст" ЕООД е "Кредисимо" АД. Основен предмет на дейност на ответника е
гаранционни сделки, каквато е процеснага. Следва да се посочи, че печалбата
на "Ай Тръст" ЕООД, от извършената от него търговска дейност като
поръчител, се разпределя в полза на едноличния собственик "Кредисимо" АД
.С оглед това обстоятелство следва извода, че със сключване на договора за
поръчителство се цели да се заобиколи разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК,
като в договора за поръчителство се уговоря възнаграждение, което в
последствие ще бъде разпределено като печалба на "Кредисимо" АД.
Договорът за поръчителство нямал за цел реално обезпечаване на договора за
кредит, сключен с "Кредисимо" АД, доколкото плащайки задължението на
потребителя в полза на "Кредисимо" АД кредиторът плаща вземането си сам
на себе си. Със сключването на договор за поръчителство се целяло
допълнително оскъпяване на договора за кредит; допълнително
възнаграждение на кредитодателя, уговорено по друго правоотношение,
единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл. 19, ал.4 от ЗПК, което от
своя страна води до недействителност на договора за кредит и договора за
поръчителство. В исковата молба се цитира съдебна практика в тази насока.
Наред с това посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е
реално прилагания в отношенията между страните представлявала
5
заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т.1 от
ЗЗП. С преюдициално заключение по дело С-453/10 било прието, че
използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в
непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР
представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за
неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл. 143 и сл. от
ЗЗП. В случая следвало да бъде взета предвид и разпоредбата на чл.22 от ЗПК,
която била приложима за процесното договорно правоотношение. Тази норма
изрично посочва, че когато не са спазени изискванията на конкретни
разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло
недействителен, като между изчерпателно изброените били и тези по чл.11,
ал.1, т. 10 от ЗПК - за определяне на ГПР. Въз основа на това процесният
договор следвало да се прогласи за недействителен, в каквато насока била
практиката на съдилищата. По отношение на втория установителен иск се
твърди, че така сключения Договор за поръчителство от 19.03.2022г. с
дружеството „АЙ тръст" ЕООД е нищожен на основание чл.26 ал.1 пр.З от
ЗЗД, както и на основание чл.26 ал.1 пр.2 вр.с чл.19 ал.4, от ЗПК и чл.143 от
ЗЗП, поради следните съображения: В правната доктрина и съдебна практика
безспорно се приемало, че накърняването на добрите нрави по смисъла на
чл.26, ал.1, предл.3-то от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен
принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на
конкретни други разпоредби. В този смисъл била практика на ВКС. Такъв
основен принцип била добросъвестността в гражданските и търговски
взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на
справедливостта била да се предотврати несправедливото облагодетелстване
на едната страна за сметка на другата. Тъй като ставало дума за търговска
сделка, нормата от ТЗ, чрез която е прокаран този принцип е чл.289 от ТЗ, но
общите правила на ЗЗД също намирали приложение /чл.8, ал.2 и чл.9 от ЗЗД/.
Според задължителната практика на ВКС, преценката дали е нарушен някой
от посочените основни правни принципи се прави от съда във всеки конкретен
случай, за да се даде отговор на въпроса дали уговореното от страните води до
накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26 ал.1,предл.З от ЗЗД.
Поради накърняването на принципа на „добри нрави" по смисъла на чл. 26,
ал.1, пр.З от ЗЗД се достигало до значителна не еквивалентност на насрещните
престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на
6
подзащитнага ми с цел извличане на собствена изгода на кредитора. Когато
била налице явна нееквивалентност между предоставената услуга и
уговорената цена, се нарушавал принципа на добросъвестност при участие в
облигационните отношения. В настоящия случай такава нееквивалентност
между престациите била налице, тъй като сумата която се претендира чрез
Договора за поръчителство съставлявала допълнителна сума в размер на над
110% от сумата на отпуснатия кредит от 1600 лева. По този начин безспорно
се нарушавал принципа на добросъвестност и справедливост. Принципът на
добросъвестността бил застъпен в гражданските и търговски
взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на
справедливостта, била да се предотврати несправедливото облагодетелстване
на едната страна за сметка на другата. Отделно от това тази сума за такса
гаранция се заплащала без кредитополучателят да получава нищо насреща,
напротив същият бил принуден да сключи Договор за предоставяне на
поръчителство и то с предварително избрано от заемателя дружество, за да му
бъде отпуснат кредит. Твърди се, че чрез Договор за предоставяне на
поръчителство се стига единствено и само до увеличаване на дължимата сума
с над 110%, без каквато и да е насрещна престация. На следващо място,
Договор за поръчителство от 19.03.2022г. с дружеството „Ай тръст“ ЕООД
бил нищожен поради това, че се стига до нарушаване на нормативно
предвидения размер на ГПР и заобикаляне на закона на основание чл.26, ал.1,
пр.2 от ЗЗД, вр. чл.19, ал.4 от ЗПК. В настоящия случая, възнаграждението
което следвало да се заплати по Договор за предоставяне на поръчителство
трябвало да бъде отразено в определения ГПР. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК,
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. В §1, т.1 от ДР на ЗПК
"Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит и по специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
7
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Така уговореното
възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство по своята
същност представлявало разход по кредита, който е бил известен и е следвало
да бъде включен в ГПР. На последно място се твърди, че Договора за
поръчителство е недействителен на основание чл.143, ал.1 и ал.2, т.19 от ЗЗП.
Същият бил във вреда на потребителя и не отговарял на изискванията за
добросъвестност и справедливост и водил до неравновесие в правата на
страните, като по този начин бил в ущърб на ищцата като потребител /чл.143,
ал.1 от ЗЗП/. Посоченият по-горе Договор за поръчителство бил неразбираем
и не позволявал на потребителя да прецени икономическите последици от
сключването му /чл.143, ал.2, т.19 от ЗЗП/. Предвид изложеното, моли съда да
постанови решение, с което на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД да бъде
осъден ответника „Кредисимо" ЕАД да заплати на ищцата сумата в размер на
17.90лв., недължимо платена по недействителен Договор за потребителски
кредит № ****/19.03.2022г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата.
Иска се също така на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД да бъде осъден
ответника „Ай Тръст“ ЕООД да заплати на ищцата сумата в размер на
120.78лв., недължимо платена по недействителен Договор за предоставяне на
поръчителство от ***., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата. Претендира
разноски.
Ответниците оспорват така предявените искове. Претендират разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Страните на спорят, че между ищцата К. Х. П. и „Кредисимо“ ЕАД е
сключен Договор за потребителски кредит № ******.; че между ищцата К. Х.
П. и „Ай Тръст“ ЕООД е сключен Договор за предоставяне на поръчителство
от ***.; че на 05.04.2022г. ищцата предсрочно е погасила задълженията си по
Договора за потребителски кредит № ******. и Договор за предоставяне на
поръчителство. Описаните обстоятелства се установяват и от представените
от страните писмени доказателства.
Договор за потребителски кредит № ******. е бил сключен между ищцата
и ответника „Кредисимо“ ЕАД, като ответникът е предоставил на ищцата
8
сумата в размер на 1600 лева, която последната следва да върне на 18 месечни
погасителни вноски, при договорен лихвен процент от 39.54 % и ГПР в размер
на 47.54 %. В чл. 4, ал. 1 от договора е уговорено, че ищцата следва да
представи обезпечение по кредита, като на същата се предоставя избор от две
възможности: 1) банкова гаранция в срок до 10 дни от подаване на
заявлението, или 2) сключване на договор за предоставяне на поръчителство с
одобрено от ответника юридическо лице в срок до 48 часа от подаване на
заявлението за сключване на договора. Съобразно чл. 4, ал. 2 от договора, ако
ищцата не представи съответното обезпечение, ще се счита, че заявлението не
е одобрено от ответника, респ. договорът няма да породи действие. С оглед
възникване на посоченото задължение за ищцата, същата е сключила Договор
за предоставяне на поръчителство от ***. с ответника „Ай Тръст“ ЕООД, по
силата на който ответникът се задължава да отговаря пред първия ответник
„Кредисимо“ЕАД солидарно с ищцата по сключения договор за
потребителски кредит. За поемане на посоченото задължение, ищцата следва
да заплати на ответника „Ай Тръст“ ЕООД възнаграждение в размер на
1680.99 лева, платимо на вноски на датата на падежа на всяка погасителна
вноска по договора за кредит, съобразно Приложение № 1, представляващ
погасителен план.
Представени са по делото от ищцата две удостоверения – удостоверение №
******* издадено на ищцата от ответника „Кредисимо“ЕАД, че към дата
05.04.2022г. дължимите суми по процесния договор за потребителски кредит
са напълно изплатени и удостоверение за липса на задължения № ********
издадено на ищцата от ответника „Ай Тръст“ ЕООД, че ищцата към същата
дата не дължи суми и няма задължения по договор за предоставяне на
поръчителство от ***., сключен във връзка с обезпечаване на задълженията по
Договор за потребителски кредит № ******., с оглед пълното погасяване на
задълженията по договора за потребителски кредит и договора за
предоставяне на поръчителство от потребителя.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните
правни изводи:
Предявени са при условията на обективно кумулативно и пасивно
субективно съединение осъдителни искове с правно основание чл.55, ал.1,
пр.1 от ЗЗД, които са процесуално допустими. Разгледани по същество,
9
предявените искове са изцяло основателни, като съображенията за това са
следните:
За да бъде уважен предявеният иск по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД спрямо всеки
един от двамата ответници, в тежест на ищеца е да установи, че е налице
предаване, съответно получаване на парична престация, нейният размер и
пряка причинно-следствена връзка между обогатяването и обедняването. В
тежест на ответната страна е да изясни наличието на основание, по повод на
което е осъществено имущественото разместване. Съобразно изложеното по-
горе от фактическа страна безспорно се установява, че между ищцата и
ответника „Кредисимо“ ЕАД е възникнало правоотношение по повод
предоставянето на паричен заем в размер от 1600 лева. Заемодателят е
небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като
дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са
набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Ищцата пък е физическо лице, което при сключване на договора е
действала именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по
смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл.9, ал.4 от ЗПК.
Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и
съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за
неговата валидност и последици важат изискванията на специалния ЗПК. При
преценка съдържанието на договора за кредит, съдът намира за основателни
доводите на ищцата за недействителност на договора на основание чл.11, ал.1,
т.10, вр. чл.22 от ЗПК. В случая е налице правоотношение по договор за
потребителски кредит, като длъжникът по правоотношението – в случая
ищцата, има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 вр. т. 12 от ДР
на ЗЗП, поради което същият се ползва със законоустановената потребителска
закрила, регламентирана в ЗПК и ЗЗП. Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12,
ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК изисква в договорите за кредит по
ясен и разбираем начин да са посочени годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя. В процесната хипотеза съдът
намира, че ГПР по Договора за потребителски кредит и общата дължима по
кредита сума не са коректно посочени, тъй като възнаграждението по договор
за предоставяне на поръчителство неправилно не е взето предвид при
10
изчисляването на процента на разходите и крайната дължима от потребителя
сума. Съгласно § 1, т. 1 от ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се
включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е
задължително условие за получаване на кредита. Видно от раздел II чл. 4, ал. 2
от Договора в случай, че в посочения в ал. 1, изр. 1 срок (48 часа)
кредитополучателят не предостави съответното обезпечение (сред които е и
процесното), то ще се счита, че заявлението за кредит не е одобрено от
кредитора и договорът не е породил действие. Следователно
възнаграждението на поръчителя се явява разход по кредита и е следвало да
бъде посочено в договора за кредит и общата дължима във връзка с кредита
сума, както и включен в ГПР, доколкото сключения договор за предоставяне
на поръчителство и разходите по него са пряко свързани с договора за кредит.
Като не е сторено това, потребителят е бил въведен в заблуждение относно
действителния размер на сумата, която следва да плати по договора, и
реалните разходи по кредита, които ще направи, т.е. налице е нарушение на
чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Предвид изложеното, процесният договор за
потребителски кредит противоречи на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от
ЗПК, поради което и на основание чл.22 от ЗПК същият е недействителен.
За нищожен съдът намира и договорът за предоставяне на поръчителство
от ***., тъй като същият се явява лишен от основание, предвид
недействителността на договора за кредит, който той обезпечава и във връзка
с който е възникнало правоотношението по поръчителството. Т.е. липсва
необходимостта от сключване на акцесорния договор. Същият е нищожен и на
самостоятелно основание, отново поради липса на кауза за неговото
съществуване. Видно от съдържанието на договора, за поръчителя е уговорено
възнаграждение срещу задължението да поеме наравно с длъжника
задължението за плащане на сумите по кредита. В случая на тяхното
заплащане от поръчителя обаче, за последния се поражда, съгласно договора,
регресно право срещу заемателя за възстановяване на платените от
поръчителя суми (арг. чл. 4, ал. 2 от договора за предоставяне на
поръчителство). Следователно поръчителят получава едно възнаграждение,
без реално да съществува същинско насрещно задължение за него, доколкото
11
сумите, които е платил подлежат на възстановяване. За длъжника пък
заплащането на възнаграждението се явява безпредметно, защото той всякога
ще дължи сумите по кредита и няма да се освободи от задължението си при
погасяването на кредита от поръчителя. В този смисъл не само, че е налице
нееквивалентност на престациите, но в случая и липсва престация от една от
страните по договора – поръчителя, поради което и този договор се явява
недействителен като лишен от основание. При настоящата хипотеза за
преценка нищожността на договора за предоставяне на поръчителство съдът
съобрази и задължителните указание в ТР № 1 от 27.04.2022г. по т.д. №
1/2020г. на ОСГТК на ВКС и предвид това, че основанието за нищожност
произтича и е видно от съдържанието на самата сделка, както и
постановеното Решение на СЕС, Девети състав от 21.03.2024г. по дело № С-
714/22, образувано по преюдициално запитване на СРС по гр. д. №
24262/2022г., също задължително за всички национални съдилища, пред които
биха възникнали или са възникнали и отправени за решаване спорове във
връзка с правните норми, по които се е произнесъл СЕС по аргумент на
разпоредбата на чл.633 от ГПК и според което в ГПР следва да бъдат
включени разходи по кредит, които ще се понесат от потребителя като ГПР,
който не отразява точно тези разходи, лишава потребителя от възможността да
определи обхвата на своето задължение. Когато в ГПР отсъстват някои от
предвидените в чл.3, б.“ж“ от Директива 2008/48 разходи, както е в случая,
съответният договор за потребителски кредит следва да се счита за нищожен,
с последица възникване на задължение за връщане единствено на главницата
по него. На следващо място, според настоящия съдебен състав, чрез
предвиждане на обезпечение под формата на поръчителство, за което се дължи
възнаграждение, се цели заобикаляне и на императивната разпоредба на чл.19,
ал.4 от ЗПК, ограничаваща максималния размер на годишния процент на
разходите /ГПР/ по кредита, с оглед на което ответните възражения в тази
връзка се явяват изцяло основателни. При справка в Търговски регистър се
установява, че "Ай Тръст" ЕООД и "Кредисимо" ЕАД се явяват свързани лица
по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ТЗ, тъй като едноличен собственик на
капитала на "Ай Тръст" ЕООД е "Кредисимо" ЕАД. Така чрез формално
незабранени от закона средства – обезпечаване на задълженията на
кредитополучателя от свързано с кредитора лице, чийто капитал е 100 %
собствен на същия този кредитор, е нарушено изискването за
12
добросъвестност, тъй като е постигнато заобикаляне на нормата на чл.19, ал. 1
от ЗПК, установяваща формирането на ГПР. Същата норма - ал.4 на чл.19 от
ЗПК ограничава ГПР до пет пъти размера на законната лихва, а посредством
договора за предоставяне на поръчителство ще се получи плащане, което като
финансов резултат ще е в полза на кредитора по договора за кредит и което
плащане не е включено в ГПР. Това плащане в същото време надхвърля
размера на кредитната сума – при предоставена в заем сума от 1600 лева се
предвижда възнаграждение на поръчител в общ размер на 1680.99 лева. При
включването му в годишния процент на разходите, размерът му значително би
надхвърлил максимално регламентирания по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. В случая не
може да се приеме, че е налице и индивидуално договаряне по договора за
кредит на клаузата за предоставяне на поръчителство, тъй като според
договора за кредит условие за възникването на задължението на
кредитодателя "Кредисимо" да предостави искания от потребителя кредит, е
или при кандидатстване за кредит без обезпечение кредиторът да извърши
одобрение на заявлението в 14 дневен срок, или при кандидатстване на кредит
с обезпечение, длъжникът в кратък срок - до 48 часа, да сключи договор за
предоставяне на поръчителство с одобрено от "Кредисимо" юридическо лице,
или да предостави банкова гаранция. По този начин е нарушена разпоредбата
на чл. 16 от ЗПК, съгласно която доставчикът на финансовата услуга има
задължение да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя преди
сключване на договора за потребителски кредит. В случая предоставената
възможност на потребителя за избор - дали да сключи договор за кредит без
обезпечение или с избрано от него обезпечение, е привидна и представлява
злоупотреба с лошото му финансово състояние, тъй като потребителят
очевидно има нужда от средствата, за които кандидатства пред доставчика на
финансова услуга. Липсата при кандидатстването за отпускане на кредит на
достъпна за потребителя информация относно предварително одобрените от
"Кредисимо" ЕАД юридически лица, с които дружеството би сключило
договор за поръчителство и предвиждането на банкова гаранция като
единствен друг допустим метод на обезпечаване, е индиция за осъществявана
върху потребителя скрита икономическа принуда да се сключи договор
именно с посочен от кредитора поръчител, представляващ свързано с него
юридическо лице, чийто основен предмет на дейност е сключване на
гаранционни сделки. Поради всичко изложено следва да се приеме, че
13
клаузата за заплащане на възнаграждение по договора за предоставяне на
поръчителство е неравноправна, не е уговорена индивидуално, не отговаря на
изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата на потребителя и търговеца-поръчител. Съгласно разпоредбата на
чл.23 от ЗПК, последица от недействителността е връщане само на чистата
стойност по кредита от потребителя, без лихви или други разходи. Тъй като се
установява, че ищцата като кредитополучател е погасила изцяло
задълженията си по процесните договори следва да се приеме, че с тях същата
е заплатила на заемодателя суми, които следва да се отнесат като връщане на
предоставената му от кредитора сума от 1600 лева. Изложеното дотук налага
извод, че претендираните вземания, се основават на неравноправни за
потребителя клаузи, които се явяват нищожни по смисъла на чл.146, ал.1 от
ЗЗП. Нищожността е пречка за възникване на задължение по тях, поради което
платените суми са предадени при начална липса на основание и подлежат на
връщане, съгласно чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД. По делото не се спори, а и се
установява от представените и описани по-горе удостоверения, издадени на
ищцата от всеки от двамата ответници, че на 05.04.2022г. ищцата е погасила
предсрочно Договор за потребителски кредит № ******. и Договор за
предоставяне на поръчителство от същата дата. В случая липсва основание за
получаването на сумата от 17.90 лв. от ответника „Кредисимо“ЕАД и на
сумата от 120.78 лв. от „Ай Тръст“ ЕООД, поради което съдът намира, че
предявените искове за осъждане на ответните дружества да възстановят
недължимо платените им суми на ищцата в размер на 17.90 лева и на 120.78
лева са основателни и като такива следва да бъдат уважени. Като законна
последица от уважаването на исковете, главниците от 17.90 лева и от 120.78
лева следва да се присъдят, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – ****. до окончателното им изплащане.
Предвид крайния изход на делото, както и с оглед обстоятелството, че
ищцата е направила изрично и своевременно искане за разноски по
настоящото производство, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, на същата следва
да се присъдят такива в общ размер от 100 лева (по 50 лева от всеки от
двамата ответници) за платена държавна такса.
Следва да бъде определено и възнаграждение за процесуално
представителство от един адвокат по чл. 38 ЗАдв. в полза на адвокат Д.М. По
отношение на размера на хонорара, който следва да се определи, съдът
14
намира, че предвид липсата на фактическа сложност на делото, както и
наличие на трайна и безпротиворечива съдебна практика по спорните
въпроси, извършените от адв. Д.М процесуални действия, изразяващи се
единствено в депозиране на писмени молби по делото, приключване
разглеждане на делото в едно съдебно заседание, по което същият не се е явил,
на основание чл.38 ал.2, вр. ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата /ЗАдв./ в полза
на адв. Д.М следва да се определи възнаграждение за осъщественото от него
процесуално представителство, защита и съдействие по настоящото дело в
размер на 400 лева. Към тази сума следва да се прибави и 80 лв. ДДС по
аргумент от § 2а от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска
работа, което да бъде заплатено от ответника. В тази връзка, съдът не споделя
направеното възражението на ответното дружество за прекомерност на
договорения от ищеца хонорар на адвокат, тъй като такъв не е договарян по
размера си, а се определя от съда.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Триадица,
бул.“Витоша“ № 146, Бизнес център „България“, сграда А, ет.4, да заплати на
К. Х. П., ЕГН **********, с адрес: гр.Хасково, ******, съдебен адрес:
гр.Пловдив, бул.“Пещерско шосе“ № 81, ет.3, ап.Б, адв. Д.М от АК - Пловдив,
сумата от 17.90 лева, представляваща недължимо платена сума по
недействителен Договор за потребителски кредит № ******., сключен между
К. Х. П. и „Кредисимо“ ЕАД, ведно със законната лихва върху нея, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда - ****. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, „Ай Тръст“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление: гр.София, район Триадица, бул.“Витоша“ №
146, Бизнес център „България“, сграда А, ет.4, да заплати на К. Х. П., ЕГН
**********, с адрес: гр.Хасково, ******, съдебен адрес: гр.Пловдив,
15
бул.“Пещерско шосе“ № 81, ет.3, ап.Б, адв. Д.М от АК - Пловдив, сумата от
120.78 лева, представляваща недължимо платена сума по недействителен
Договор за предоставяне на поръчителство от 19.03.20221г., сключен между К.
Х. П. и „Ай Тръст“ ЕООД, ведно със законната лихва върху нея, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда - ****. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район Триадица, бул.“Витоша“ № 146, Бизнес център
„България“, сграда А, ет.4 и „Ай Тръст“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район Триадица, бул.“Витоша“ № 146, Бизнес център
„България“, сграда А, ет.4, да заплатят на К. Х. П., ЕГН **********, с адрес:
гр.Хасково, ******, съдебен адрес: гр.Пловдив, бул.“Пещерско шосе“ № 81,
ет.3, ап.Б, адв. Д.М от АК - Пловдив, сумата от общо 100 лева (всеки по 50
лева), представляваща направени по делото разноски за заплатена държавна
такса.
ОСЪЖДА „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район Триадица, бул.“Витоша“ № 146, Бизнес център
„България“, сграда А, ет.4 и „Ай Тръст“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район Триадица, бул.“Витоша“ № 146, Бизнес център
„България“, сграда А, ет.4, да заплатят на адв. Д.В.М, ЕГН **********, с
адрес на кантората - гр.Пловдив, бул.“Пещерско шосе“ № 81, ет.3, ап.Б, сумата
от общо 480 лева с ДДС, представляваща дължимо адвокатско
възнаграждение по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете.
Вярно с оригинала !
Секретар: П.М
16