№ 226
гр. Плевен, 15.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Радостина Т. Гергичанова
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. МАЧОРСКА
като разгледа докладваното от Радостина Т. Гергичанова Административно
наказателно дело № 20254430200161 по описа за 2025 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе
предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 9051/16.12.2024г. на
Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекзция
„Анолиз на риска и оперативе контрол“ при А“ПИ“, с което на В. В.ОВ Г. с
ЕГН ********** от гр. Плевен на основание чл. 177, ал. 3, т.1-ва, предл. 3-то
от ЗДвП е наложено административно наказание– глоба в размер на 2000,00
лева за извършено на 26.11.2024 г. в 14:35 часа на път 1-3, км 67 на 300 метра
преди разклона за с. *** нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 3 от Закона за
движението по пътищата във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4, б. „а“ и чл. 7, ал. 1, т. 3,
буква „б“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС.
Недоволен от така наложеното административно наказание е останал
жалбоподателят, който чрез пълномощника си – адв. М. М. от ПлАК е подал
жалба до Районен съд Плевен, с която моли съда да отмени наказателното
постановление като незаконосъобразно и да му присъди направените по
делото разноски. В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя
поддържа релевираните в жалбата оплаквания за допуснати същетвени
нарушения на процесуални правила в хода на административно-наказателното
производство пред наказващия орган и за липса на осъществен състав на
твърдяното нарушение от страна на санкционираното лице. Алтернативно
1
моли съда да постанови решение, с което да измени обжалваното наказателно
постановление като намали размера на наложената глоба.
Ответната страна се представлява от юрк. В., която взема становище, че
обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено от съда. Развива подробни доводи в тази насока.
Съдът, след като се запозна с образуваната административно-
наказателна преписка, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно
легитимирано лице с изявен правен интерес и в законноустановения в чл. 59
от ЗАНН преклузивен срок.
С оглед събраните в хода на съдебното производство доказателства,
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
При извършена проверка на 26.11.2024 г. в 14:35 часа на път 1-3, км 67
на 300 метра преди разклона за с. *** на отбивна площадка в посока гр.
Плевен с. ***, актосъставителят Н. М. А. и свидетелят Е. Г. Г. констатирали, че
жалбоподателят В. В. Г. е управлявал и извършвал превоз на товари със
съчленено ППС с 5 оси — МПС с 2 оси марка „***“, модел *** с per. № *** и
полуремарке с 3 оси с per. № ***. В процеса на извършената проверка
установили, че водачът извършва превоз на пшеница съгласно товарителница
№ 193369/26.11.2024 г., а при направеното измерване с техническо средство
електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на
ППС, модел *** *** и ролетка № 1313/18/5 м, установили следното:
1.Измереното натоварване на задвижващата (2ра) единична ос на МПС е
14.740 т, при максимално допустимо натоварване на задвижващата ос 11.5 т,
съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4, буква „а“ от Наредбата, като превишаването е с 3.240
т. и 2.При измерено разстояние между осите 1.36 м, сумата от натоварването
на ос на тройната ос на полуремаркето е 26.820 т. при максимално допустимо
натоварване на оста 24 т, съгласно чл, 7, ал. 1, т. 3, буква „б“ от Наредба № 11
от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС
(Наредбата), като превишаването е с 2.820 т, видно от кантарна бележка от
измерване № 716/26.11.2024 г., т.е. управляваното превозно средство е с осово
натоварване надвишаващо нормите, установени от министъра на
регионалното развитие и благоустройството, регламентирани в раздел II от
Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или
тежки ППС – нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 3 от Закона за
движението по пътищата във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4, б. „а“ и чл. 7, ал. 1, т. 3,
буква „б“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС.
Гореизложеното обусловило съставяне на АУАН против жалбоподателя
В. В. Г., в който е изложена фактическа обстановка, според която нарушителят
на 26.11.2024 г. в 14:35 часа на път 1-3, км 67 на 300 метра преди разклона за с.
*** на отбивна площадка в посока гр. Плевен с. ***, като водач управлявал и
извършвал превоз на товари (пшеница) със съчленено ППС с 5 оси — МПС с
2
2 оси марка „***“, модел *** с per. № *** и полуремарке с 3 оси с per. № ***
като управляваното превозно средство е с осово натоварване надвишаващо
нормите, установени от министъра на регионалното развитие и
благоустройството, регламентирани в раздел II от Наредба № 11 от 03.07.2001
г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС – нарушение по
чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 3 от Закона за движението по пътищата във връзка с
чл. 7, ал. 1, т. 4, б. „а“ и чл. 7, ал. 1, т. 3, буква „б“ от Наредба № 11 от
03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, тъй
като: 1.Измереното натоварване на задвижващата (2ра) единична ос на МПС е
14.740 т, при максимално допустимо натоварване на задвижващата ос 11.5 т,
съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4, буква „а“ от Наредбата, като превишаването е с 3.240
т. и 2.При измерено разстояние между осите 1.36 м, сумата от натоварването
на ос на тройната ос на полуремаркето е 26.820 т. при максимално допустимо
натоварване на оста 24 т, съгласно чл, 7, ал. 1, т. 3, буква „б“ от Наредба № 11
от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС
(Наредбата), като превишаването е с 2.820 т, видно от кантарна бележка от
измерване № 716/26.11.2024 година.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното
наказателно постановление, в което е възпроизведена описаната в АУАН
фактическа обстановка и на жалбоподателя В. В. Г. на основание чл. 177, ал. 3,
т.1-ва, предл. 3-то от ЗДвП е наложено административно наказание– глоба в
размер на 2000,00 лева за извършено на 26.11.2024 г. в 14:35 часа на път 1-3,
км 67 на 300 метра преди разклона за с. *** на отбивна площадка в посока гр.
Плевен с. *** нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 3 от Закона за
движението по пътищата във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4, б. „а“ и чл. 7, ал. 1, т. 3,
буква „б“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС.
Описаната в АУАН и в НП фактическа обстанвока се подкрепя напълно
от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели –
актосъставителят Н. М. А. и свидетелат Е. Г. Г., които съдът приема с доверие
като логични, последователни и неротиворечиви. Двамата възпроизвеждат
свои преки и непосредствени впечатления относно релевантните за делото
факти. От показанията им се установява по несъмнен и категоричен начин, че
към момента на проверката жалбоподателят е управлявал и извършвал превоз
на товари (пшеница) с процесното превозно средство –съчленено ППС с 5 оси
— МПС с 2 оси марка „***“, модел *** с per. № *** и полуремарке с 3 оси с
per. № *** което е било с осово натоварване надвишаващо нормите,
установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството,
регламентирани в раздел II от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС – нарушение по чл. 139, ал. 1,
т. 2, предл. 3 от Закона за движението по пътищата във връзка с чл. 7, ал. 1, т.
4, б. „а“ и чл. 7, ал. 1, т. 3, буква „б“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ
за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, тъй като: 1.Измереното
натоварване на задвижващата (2ра) единична ос на МПС е 14.740 т, при
3
максимално допустимо натоварване на задвижващата ос 11.5 т, съгласно чл. 7,
ал. 1, т. 4, буква „а“ от Наредбата, като превишаването е с 3.240 т. и 2.При
измерено разстояние между осите 1.36 м, сумата от натоварването на ос на
тройната ос на полуремаркето е 26.820 т. при максимално допустимо
натоварване на оста 24 т, съгласно чл, 7, ал. 1, т. 3, буква „б“ от Наредба № 11
от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС
(Наредбата), като превишаването е с 2.820 т, видно от кантарна бележка от
измерване № 716/26.11.2024 година. Така обсъдените гласни доказателства
изцяло кореспондират с приобщените към доказателствената съвкупност по
делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства, а именно: писмо с
вх.№94-00- 126/17.01.2025г., Наказателно постановление №9051/16.12.2024г.,
известие за доставяне, Акт за установяване на административно нарушение
№0010484/26Л1.2024г., Разписка от дата 26.11.2024г., от В. В. Г., копие на
свидетелство за регистрация част II за МПС с номер *** и ***, товарителница
за обществен автомобилен превоз в страната сер. V-3 №193369, Заповед №РД-
11-1139/15.10.2024г., Заповед № РД-П-П38/15Л0.2024г., 1 брой плик за писмо,
Заявление за проверка №000029-22095/25.04.2024г. и Сертификат за
съответствие DIN 50049-2.1.
Наказващият орган правилно е издирил и приложил съответната на
извършеното наказание по чл. 139, ал.3, т.1, предл. 2-ро от ЗДвП, съдържаща
се в санкционна разпоредба на чл. 177, ал. 3, т.1, предл. 3-то от ЗДвП, която
предвижда наказание глоба от 500,00 до 3000,00 лева за водач, който, без да
спазва установения за това ред управлява пътно превозно средство с на ос,
които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното
развитие и благоустройството (в случая нормата на чл, 7, ал. 1, т. 3, буква „б“
от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни
и/или тежки ППС (Наредбата). При определяне размера на наложеното
наказание обаче наказващият орган не е съобразил правилото на чл. 27 от
ЗАНН, според което при определяне на наказанието следва да бъдат взети
предвид имотно състояние, подбудите за извършване на нарушението и
смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, като е мотивирал
налагането на глоба в размер на 2000,00 лева единствено с отегчаващите
вината обстоятелства. В тази насока е изложил мотиви, в които е посочил, че
счита обществената опасност на деянието за висока, поради това, че
превишаването на допустимото максимално натоварване на ос за ППС с
допустима максимална маса по чл. 6, ал. 1 от Наредбата е пневматично или
признато за еквивалентно на него окачване за движение по всички пътища,
отворени за обществено ползване, не попада в изключенията по чл. 8, ал. 5 във
връзка е чл. 14, ал. 3 от Наредба № 11 от 03.07.2001 година и че с оглед на
предотвратяване на повторно и системно извършване на едни и същи
нарушения в изпълнение на основния принцип, регламентиран в чл. 12 от
Закона за административните нарушения е наказания, прилагането на не най -
високата, но не и на най - ниската по размер санкционна норма, следва да бъде
аргументирана и мотивирана от трайната тенденция на установяване на
4
конкретни вредни последици от движението на претоварени тежкотоварни
автомобили по републиканските пътища. Тенденцията касае причиняване на
катастрофи вследствие на сериозни технически неизправнности, свързани с
претоварването, в т.ч. прегряване на спирачките, загуба на контрол, както и
деформация и разрушаване на пътната настилка, което налага спешни текущи
ремонти. С оглед на тенденцията на увеличаване на смъртните пътно-
транспортни произшествия, контролните органи на пътя трябва да прилагат
закона по такъв начин, че да предупреждават и превъзпитават нарушителите с
цел строго спазване на законовите и подзаконови нормативни актове, а като
резултат за обществото - свеждане до минимум на пътнотранспортния
травматизъм. Съдът споделя така изложените от наказващия орган мотиви, но
намира същите за едностранчиви доколкото не констатира отчитане на
смекчаващите вината обстоятелства, а именно, че нарушителят е млад човек,
работещ по трудово правоотношение, за когото няма данни да е извършвал
други подобни нарушения. Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че
определеният размер на глобата в размер на 2000,00 лева се явява прекомерно
завишен и би довел до излишно репресиране на наказаното лице, както и че
размер на глобата от 1000,00 (хиляда) лева се явява справедлив и би
способствал за постигане целите на наказанието, установени в чл. 12 от ЗАНН
- да бъде предупреден и превъзпитан дееца, а така също и да въздейства
възпитателно и предупредително на останалите членове на обществото, ще
бъдат постигнати.
Съдът не констатира в хода на административно-наказателното
производство пред наказващия орган да са допуснати нарушения на
процесуални правила, които да са съществени и поради това да предпоставят
отмяната на обжалваното наказателно постановление.
С оглед гореизложеното, обжалваното наказателно постановление
следва да бъде изменено от съда по реда на чл. 63, ал.2, т.4 от ЗАНН, като
размера на наложеното административно наказание на основание чл. 177, ал.
3, т.1-ва, предл. 3-то от ЗДвП – глоба в размер на 2000,00 лева бъде намален на
1000,00 лева.
При този изход на делото, съдът намира за неоснователно искането от
страна на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски.
Това е така, защото съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства
по обжалването на наказателните постановления, страните имат право на
разноски по реда на АПК. ЗАНН не предвижда хипотезите при които се
присъждат разноски, а препраща към АПК. Именно в чл.143 от АПК, са
уредени хипотезите при които възниква задължение на административният
орган да възстанови направените по делото разноски от страна на
жалбоподателят. На първо място е тогава когато е налице отмяна на
обжалваният административен акт – чл.143, ал.1 от АПК, каквато хипотеза в
настоящият случай не е налице. Обжалваното наказателно постановление не е
отменено изцяло, нито частично. Единствено и само е намален размера на
наложената санкция. Втората хипотеза, в която жалбоподателят има право на
5
разноски е когато, оспореният административен акт е оттеглен и
производството по делото е прекратено на това основание. В случая не е
налице и тази хипотеза – наказателното постановление не е оттеглено,
напротив – същото остава в правния мир и с него е санкционирано
неправомерното поведение на жалбоподателя. Поради изложеното следва да
бъде оставено без уважение искането за присъждане в полза на жалбоподателя
а направените поделото разноски за адвокатско възнажраждение.
Водим от горното и на осн.чл. 63 ал. 2, т.4 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление Наказателно постановление №
9051/16.12.2024г. на Началник отдел „Контрол по републиканската пътна
мрежа“ към дирекзция „Анолиз на риска и оперативе контрол“ при А“ПИ“, с
което на В. В.ОВ Г. с ЕГН ********** от гр. Плевен на основание чл. 177, ал.
3, т.1-ва, предл. 3-то от ЗДвП е наложено административно наказание– глоба в
размер на 2000,00 лева за извършено на 26.11.2024 г. в 14:35 часа на път 1-3,
км 67 на 300 метра преди разклона за с. *** нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2,
предл. 3 от Закона за движението по пътищата във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4, б.
„а“ и чл. 7, ал. 1, т. 3, буква „б“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, като НАМАЛЯ размера на
наложената глоба на 1000,00 (хиляда) лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане в полза на В.
В.ОВ Г. с ЕГН ********** от гр. Плевен на направените по делото разноски
за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.
Плевен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му
от страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6