Р Е Ш Е Н И Е №
260357
гр.
Пловдив, 14.09.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на 13.08.2020 г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 18214 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 ГПК.
Образувано е по искова молба на от “УМБАЛ Св. Георги“ ЕАД, ЕИК ********* против М.Ю.М., ЕГН **********, с която е предявен положителен установителен иск за признаване на установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 636.80 лв., представляваща предоставената на ответника медицинска помощ и услуги по време на болничния му престой, продължил от 13.01.2017 г. до 16.01.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 26.06.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 10688/2019 г. на ПРС, III гр. с-в.
В исковата молба и уточнение към нея се твърди, че ответникът е постъпил по спешност при ищеца
на 13.01.2017 г. като му е поставена диагноза „***“. На същият ден ответникът е
хоспитализиран при ищеца, като към момента на хоспитализация е бил с прекъснати
здравни осигуровки. Ответникът е изписан на 16.01.2017 г. С допълнителна молба
от 12.12.2019 г. ищецът подробно описва какви манипулации са извършени на
ответника и как е формирана търсената от него сума за предоставените му
медицински услуги.
Ищецът се снабдил за
посоченото вземане със заповед за изпълнени по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 10688/2019
г. на ПРС, III гр. с-в, връчена на
ответника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, което пораждало интереса от предявяване
на настоящия иск. Претендират се и разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от назначения на ответника особен представител. Оспорва, че на ответника са предоставени посочените от ищеца услуги, както и начислените му суми.
Пловдивският районен
съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда
на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията
на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на иска:
Видно
от приложеното ч. гр. д. № 10688/2019
г. по описа на ПРС, вземанията
по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта
е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Исковете, по които е
образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По същество:
Предявен
e иск с
правна квалификация чл.
422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 109, ал.1, пред последно ЗЗО във вр. с чл. 52 ЗЗО.
За да бъде уважен така предявеният иск ищецът следва да установи, че в периода 13.01.2017 г. до 16.01.2017 г. ответникът е бил хоспитализиран в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, че му е оказана болнична помощ и услуги, които се твърдят, че пациентът е бил с прекъснати здравноосигурителни права по време на престоя си в болницата, че стойността на предоставената му медицинска помощ е в размер на търсената сума; че е извършил проверка на здравноосигурителния статус на ответника при хоспитализирането му, че е уведомил ответника, че е с прекъснати здравноосигурителни права и, че следва да заплати лечението си.
С Определение от 15.06.2020 г. като безспорно между страните е отделено, че в периода 13.01.2017 г. до 16.01.2017 г. ответникът е бил хоспитализиран в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, като в този период ответникът е бил с прекъснати здравноосигурителни права.
Безспорно между страните е и, че при постъпването си при ищеца, на ответника му е оказана спешна помощ по смисъла на чл.99 от Закона за здравето.
Съгласно
разпоредбата на чл.7 от Наредба № 25 от 04.11.1999 г. за оказване на спешна
медицинска помощ, разходите по оказване на спешна медицинска
помощ до хоспитализиране на пациента се поемат от държавата.
По смисъла на посочената разпоредба разходите за оказана
спешна помощ на пациент се поемат от държавата само до хоспитализирането му,
тоест тези разходи, направени до приемането на пациента в болничното заведение.
В настоящият случай, видно от направление за хоспитализация
от 13.01.2017 г. /л.5/ ответникът постъпва и е приет за лечение в „УМБАЛ Св.
Георги“ ЕАД, като ответникът се е подписал като постъпил в стационара, като
подписът не е оспорен от последния.
От представените медицински документации
/л.54-76/ е видно, че на ответника са извършени всички манипулации, описани в
молбата от 12.12.2019 г. /л.23/, което не се оспорва от ответник, както и че
последният е престоял в болничното заведение три денонощия от 13.01.2017 г. до
16.01.2017 г., поради която дължи и такса престой.
Съдът приема, че описаните услуги в
посочената молба са извършени след приемането на ответника за стационарно
лечение, доколкото в медицинските документи е посочено звеното, в което се
намира пациента - Първа К-Ка по Хирургия на „УМБАЛ Св. Георги“ ЕАД, което е
отделение в болницата, в което е приет ответника, а не спешен кабинет.
Ответникът от своя страна не доказа, че
процесните манипулации са извършени преди да бъде хоспитализиран.
Съгласно разпоредбата на чл.109, ал.1 ЗЗО лицата с прекъснати здравноосигурителни права заплащат оказаната им медицинска помощ.
Съгласно чл.52 ЗЗО неосигурените лица по този закон заплащат оказаната им медицинска помощ по цени, определени от лечебните заведения, с изключение на предоставяните медицински и други услуги по чл. 82 от Закона за здравето. Не са налице някои от изключенията по чл.82 ЗЗ, в това число и някои от претендираните разходи да са във връзка с оказана спешна медицинска помощ до хоспитализирането на ответника /чл.82, ал.1, т.1, вр. с ал.5 от ЗЗ, вр. с чл.7 от Наредба № 25 за оказване на спешна медицинска помощ/.
Видно от ценоразпис на УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД /л.26-28/, като се сборуват паричните стойности на предоставените лекарски услуги на ответника се получава сума в общ размер на 636.80 лв., която е и търсеното от ищеца вземане.
Предвид изложеното съдът намира, че искът е доказан по основание и размер, поради което следва да бъде уважен.
Основателна е и претенцията за заплащане на законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 26.06.2019 г. до окончателното плащане.
По отговорността за разноските:
При този изход на спора право на разноски се поражда за ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК. Ищецът доказа следните разноски в заповедното производство – 25 лева – платена държавна такса и в исковото производство – 25 лева – платена държавна такса, 250 лева – платен депозит за особен представител на ответника и 300 лева – платено адвокатско възнаграждение /л.78/, които следва да му бъдат присъдени.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.Ю.М., ЕГН **********, с адрес: *** ДЪЛЖИ на „УМБАЛ Свети Георги“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 66, представлявано от ***
К. Д. сумата в размер на 636.80 лв., представляваща предоставената на
ответника медицинска помощ и услуги по време на болничния му престой, продължил
от 13.01.2017 г. до 16.01.2017 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението – 26.06.2019 г. до окончателното изплащане на сумата,
въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 10688/2019 г. на ПРС, III гр. с-в. по описа на Пловдивския районен съд.
ОСЪЖДА М.Ю.М., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „УМБАЛ
Свети Георги“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 66, представлявано от *** К. Д. сумата в размер
на 25 лева – разноски по ч. гр. д. № 10688/2019 г.по описа на ПРС и сумата в общ размер на 575 лева – разноски в исковото
производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!ВГ