Решение по дело №110/2023 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 116

гр. Видин, 09.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

I касационен състав

в публично заседание на

Двадесет и четвърти април

през две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Председател:

Антония Генадиева

Членове:

Биляна Панталеева

Росица Славчева

при секретаря

Мария Иванова

и в присъствието

на прокурора

К. Кирилов

като разгледа докладваното

от съдия

Росица Славчева

Касационно АД №

110

По описа за

2023

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН във вр. чл. 208 и сл. от АПК.

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63в от ЗАНН, подадена от Х.И., чрез адв.Г., против решение № 62/16.02.2023г. по АНД № 1198/2022г., по описа на Районен съд – Видин, с което е потвърдено НП № ВG2022/4000-616/09.11.2022г., издадено от Началник отдел „митническо разузнаване и разследване“ В ТД Митница Русе, с което Х.И., гражданин на Р.Турция, за нарушение на чл.18а, ал.1 във вр. с 11б, ал.3 от Валутния закон е наложено административно наказание "глоба" в размер на 3000 лева.

В жалбата се развиват съображения, че решението на ВРС е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Счита, че липсата на преводач при проверката е съществено процесуално нарушение. Иска се да бъде отменено решението на ВРС. Алтернативно се иска намаление на наказанието.

Ответникът по делото оспорва жалбата и иска решението на ВРС да остане в сила в писмени бележки по делото.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Видин дава заключение, че жалбата е неоснователна и решението на ВРС следва да бъде оставено в сила.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства в рамките на посочените от жалбоподателя касационни основания, намира за установено следното:

Наказанието е наложено за нарушение на разпоредбата на чл.11б, ал.3 от Валутния закон, който препраща към ал.1 и изисква пренасяните през границата на страната за или от държава - членка на Европейския съюз, парични средства в размер на или над 10 000 евро, съответно валутната им равностойност, да бъдат декларирани при поискване от страна на митническите органи. Задължението за деклариране при поискване, се смята за неизпълнено при отказ за деклариране или ако декларираната информация е невярна или непълна

Наложеното наказание глоба в размер на 3000 лв., по чл.18а ал.1 от Валутния закон на И., е за това, че не е декларирал при поискване от страна на митническите органи, пренасяните от него 103 500 евро.

Установено е по делото, че на 08.11.2022г, на ГКПП „Дунав мост Видин - Калафат“, около 16.30 часа е задържано ППС товарен автомобил е рег. № ЗЗАНА***/ЗЗАНС***, управлявано от Х.И., гражданин на Р. Турция, адрес: гр. Мерсин, роден на *** г. в Р. Турция, с персонален № **********. При проверката се установило, че в ППС се намират 103 500 евро, които не са били декларирани съгласно чл. 116, ал. 3 от Валутния закон. На жалбоподателя е съставен АУАН за административно нарушение по чл.18а, ал.1, във вр. с чл.11б, ал.3 от Валутния закон, а въз основа на него и процесното НП.

Разпитан в съдебно заседание, актосъставителят Б. свидетелства, че при повторен оглед на камиона освен пистолети са открити и пачки с валута в евро.

АС Видин счита, че при съставянето на АУАН и издаване на НП няма допуснати съществени нарушения на материалния и процесуален закон, както и че решението на ВРС е неправилно, по следните съображения:

Между страните няма спор, че наказаното лице е гражданин на Република Турция, който не владее български език и при съставяне на АУАН не му е назначен преводач по надлежния ред.

В разпоредбата на чл.1, т.3 от Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство (Директивата) е регламентирано, че когато законодателството на държава-членка предвижда налагането на санкция за леки нарушения от страна на орган, различен от съд с компетентност по наказателноправни въпроси, и когато налагането на такава санкция може да бъде обжалвано пред такъв съд, настоящата директива се прилага единствено за производството по обжалване пред този съд. Следователно, съгласно цитираната разпоредба от Директивата на Европейския съюз, която е достатъчно ясна, точна и конкретна и подлежи на пряко приложение, в производства като настоящото не е абсолютно задължително назначаването на преводач в хода на административнонаказателното производство. В този смисъл, приетото от ВРС, че е задължение на административния орган, да осигури преводач с помощта на който да се убеди, че нарушителят е разбрал съдържанието на предявения му акт, както и правата, произтичащи от образуваното по този начин срещу него административнонаказателно производство, както и че правото на нарушителя да ползва преводач е неотменимо, противоречи на законовите разпоредби, е неправилно и в противоречие с действащите законови разпоредби.

С императивните предписания на чл.11а, ал.1 от Валутния закон и чл.2, ал.1 от Наредба № Н-1/01.02.12г на Министъра на финансите, обн. ДВ бр.10/03.02.12г и влязла в сила, действаща към датата на деянието - 08.10.2022г., като подзаконов нормативен акт по приложение на Валутния закон /приета на основание чл.14г от Валутния закон във връзка с приложението чл.10а, чл.11, ал.3, чл.11а и др. от Валутния закон/, установено е изрично задължение за деклариране пред митническите органи на пренасяните парични средства в размер на и повече от 10 000 евро, или тяхната равностойност в левове или друга валута, за или от трета страна, която не е държава - член на Европейския съюз. Правилото е дефинирано идентично в диспозицията на всяка от двете разпоредби, като задължението е изпълнимо във формата на писмена декларация – валутна митническа декларация. По-специално, нормата чл.2 от Наредбата пряко препраща, относно реда и начина за деклариране към чл.9 от същия подзаконов акт, съгласно която последна разпоредба - "Лицата задължително попълват и представят пред митническите органи декларация за паричните средства по образец, утвърден от министъра на финансите, в случаите на чл.2, ал.1, чл.5 и 7. "

Същевременно, с чл.8, ал.3 от Наредбата, е установена презумпция относно неизпълнението на задължението за деклариране, като според диспозицията на същата - "В случаите, когато пренасяните през границата на страната парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях подлежат на деклариране, но лицето е преминало през зелен коридор ("нищо за деклариране") или устно е заявило това при преминаване през митническо учреждение, в което не се ползват два коридора, се счита за невярно декларирана информация". Приложението й е свързано с друга законова презумпция, нормативно закрепена в нормата на чл.11б, ал.3 от Валутния закон, в която изрично е указано, че задължението за деклариране по ал.1 се смята за неизпълнено при отказ за деклариране или ако декларираната информация е невярна или непълна. В обобщение при така очертаната правна регламентация от цитираните разпоредби на Валутния закон и подзаконовия акт по неговото приложение - Наредба № Н-1/12г издадена от Министъра на финансите, налице е правнорегламентирано задължение за попълване и представяне пред митническите органи на писмена декларация – валутна, митническа декларация от лицата, които пренасят през границата на страната парични средства в размер на и повече от 10 000 евро или тяхната равностойност в лева или друга валута, от или за трета страна. По аргумент за обратното от чл.11б от Валутния закон, трета страна е всяка Държава, която не е член на ЕС. Негов адресат, т.е. правнозадължено, е лицето, което ги държи и декларирането се извършва по негова инициатива - на пътника, без да е обвързано с покана от страна на митническите служители, за разлика от хипотезата на чл.11б от Валутния закон, нито пък последните са задължени във всеки случай да предоставят валутна декларация на пътуващите лица. В този смисъл, изпълнението му не е свързано априори с насрещно задължение от страна на митническите органи или действия, да отправят нарочна покана за деклариране, при въведеното разграничение следващо от наличната специална норма на чл.11б от Валутния закон. Неизпълнението на задължението за деклариране при поискване от страна на митническите органи на пренасяните през границата на страната за или от държава - членка на Европейския съюз, парични средства в размер на или над 10 000 евро, съответно валутната им равностойност, да бъдат декларирани, съставлява административнонаказателен състав по чл.18а, ал.1 от Валутния закон, каквато правилна правна квалификация е дал и АНО. За неговата съставомерност, достатъчно е недекларирането в надлежната форма, с декларация по утвърдения образец - валутна декларация, следващо от отрицателния факт на липсата на такава.

По отношение на приложението на чл.28 от ЗАНН, то АС Видин, счита, че не са налице условията за приложението му.

Поначало обществената опасност на нарушения по чл. 11а ал. 1 от ВЗ е определена от законодателя като висока, тъй като същите представляват неизпълнение на задължения към Държавата при осъществяване на финансовата й дейност и дисциплина. Именно поради това и нормативно определените минимуми на административни наказания за този вид административни деяния са във висок размер. АНО е посочил в НП, че размера на недекларираната пред митническата администрация сума надхвърля многократно прага за деклариране, с което и АС Видин се солидаризира. Наложеното наказание е съобразено с разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, същото е правилно определено, в законоустановения максимален размер и съобразено с целите на наказанието, определени в чл. 12 от ЗАНН при липса на основанията за приложението на чл. 28 от ЗАНН.

С оглед горните съображения, неоснователни са оплакванията в жалбата. НП е законосъобразно. Решението на ВРС е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора и направеното своевременно искане от процесуалния представител на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата касационна инстанция, съдът намира, че такова следва да бъде присъдено. Следователно касатора следва да бъде осъден да заплати на Териториална дирекция „Митница“ – гр. Русе сумата в размер на 80.00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

На основание чл.63в от ЗАНН във вр. с чл.221, ал.2 АПК Административен съд-Видин

                                          Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 62/16.02.2023г. по АНД № 1198/2022г., по описа на Районен съд – Видин, с което е потвърдено НП № ВG2022/4000-616/09.11.2022г., издадено от Началник отдел „Митническо разузнаване и разследване“ в ТД Митница Русе, с което Х.И., гражданин на Р.Турция, за нарушение на чл.18а, ал.1 във вр. с 11б, ал.3 от Валутния закон е наложено административно наказание "глоба" в размер на 3000.00 лева.

ОСЪЖДА Х.И., гражданин на Р.Турция да заплати на Териториална дирекция „Митница“ – гр. Русе сумата от 80.00 лева, представляваща разноски по делото.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ:1.

                                                                                    2.