№ 3806
гр. Варна, 28.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 16 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Румяна Христова
при участието на секретаря Галя Ж. Дамянова
като разгледа докладваното от Румяна Христова Гражданско дело №
20233110111823 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по настоящото дело е образувано по кумулативно
съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 във вр. чл.415, ал.4 от ГПК,
вр. чл.430 от ТЗ, вр.чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „Е. М." ЕООД, със седалище и адрес на управление: ***,
пререгистрирано в Търговския регистър, с ЕИК ***, чрез пълномощника юк.
П. Е. претендира от съда да постанови решение срещу А. А. А., ЕГН
**********, с адрес в ***, съдебен адрес /посочен във възражението/: ***,
чрез адв. И. Ю. - САК, с което да признае за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца СЛЕДНИТЕ СУМИ: главница -
7822,68 /седем хиляди осемстотин двадесет и два и 0.68/ лева, договорна
лихва/възнаградителна/- 1630,93 лева за периода от 20.112010г. - 02.04.2012г. и
наказателна лихва /за забава/- 419,21 лева за периода от 20.112010г. -
14.05.2012г., произтичащи от ДОГОВОР ЗА БАНКОВ КРЕДИТ от
09.03.2007г., и извлечение от счетоводните книги на банката към дата
15.05.2012г., както и законната лихва за забава върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК /16.05.2012г./ до
1
окончателно изплащане на сумата, за които вземания е издадена заповед за
незабавно изпълнение по ч.гр.дело №6565/2021год. на ВРС, 35 състав.
Моли да му бъдат присъдени разноските в настоящия процес и
заповедното производство.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното
право:
Подава исковата молба, поради дадени указания по ч.гр.д. 8629/2023 г.
на 8-ми състав при ВРС, като от данните установява, че става дума за
предявяване на установителен иск във връзка с възражение по ч.гр.д.
6565/2012г. на 35 състав.
Моли съда да приеме, че исковата молба по реда на чл. 422 от ГПК е
подадена по повод възражение по ч.гр.д. 6565/2012г. на 35 състав.
На 09.03.2007г. е сключен ДОГОВОР ЗА БАНКОВ КРЕДИТ между „***
(България)" ЕАД /понастоящем „***" АД/ и А. А. А., ЕГН **********.
По силата договора за кредит, банката е предоставила на длъжника
кредит в размер на 10 150 /десет хиляди сто и петдесет / лева, като същият е
изцяло усвоен за рефинансиране на задължения, изброени в чл.1 от договора.
Договорено е ползваният кредит да се олихвява с лихвен процент, определен в
договора за кредит в размер на 7,70 % ГЛП за периода на договора.
Кредитополучателят се задължава да погаси задължението си на 120 /сто и
двадесет/ месечни анюитетни вноски, включващи главница и лихва, считано
от 20.04.2007г. всяка от тях в размер на 121,54 лева. Дължи се и еднократна
комисионна за управление в размер на 0,75 % върху размера на кредита.
Първата вноска е с различен размер /по-голям/ поради по-дългия период на
ползване от датата на отпускане до първата падежна дата.
Цялото задължение към датата на сключване на договора е в размер на
14585,33 лева. ГПР - 8,16 %.
Размерът на начислената договорна лихва за целия срок на договора
4435,33 лева.
Кредитът е обявен за предсрочно изискуем, считано от 03.04.2012г., като
е прието, че е настъпила автоматична предсрочна изискуемост на основание
чл. 10 от договора, допустима съобразно действащото законодателство и
практика към датата на подаване на заявлението и издаване на извлечението
2
от счетоводните книги на банката.
Към датата на подаване на настоящия иск непогасеното задължение по
кредита включва:
1/ главница - 7822,68 /седем хиляди осемстотин двадесет и два и 0.68/
лева,
2/ договорна лихва/възнаградителна/- 1630,93 лева за периода от
20.112010г. - 02.04.2012г. и
3/ наказателна лихва /за забава/- 419,21 лева за периода от 20.112010г. -
14.05.2012г.,
4/ законната лихва, начислена от датата на подаване на заявлението съда
- 16.05.2012г. до датата на изплащане на задължението,
5/ разноски по заповедното производство.
Към датата на заявлението по чл. 417 от ГПК съгласно извлечение от
счетоводните книги на банката просроченото задължение е възлизало на 16
бр. неплатени месечни вноски и забава повече от 150 дни.
Кредиторът /заявител/ „*** (България)" ЕАД /понастоящем „***" АД/ е
предприел съдебни действия за събиране на задължението като
последователно е образувано ч.гр.д. 6565/2012г. на 35 състав - РС Варна и е
издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на
20.06.2012г.
Въз основа на същите е образувано ИД 89/2012г. по описа на ЧСИ Л. Т..
На 20.01.2015г. е сключен договор за продажба и прехвърляне на
вземания, по силата на който „Е. М." ЕООД, с ЕИК *** е придобило вземането
спрямо длъжника от „*** (България)" ЕАД /понастоящем „***" АД/,
произтичащо от описания по-горе договор за кредит. Вземането е
индивидуализирано по основание и размер в Приложение 1 към договора за
цесия, като цедираното вземане спрямо ответника е посочено по пера.
След прехвърляне на вземането по ИД са искани и предприемани
действия, годни да прекъснат давността.
Делото е преобразувано по нов номер 2019***0400133 на същия ЧСИ
преди изтичане на давностния срок за погасяване на вземането.
На длъжника е връчена ПДИ. След връчване на ПДИ длъжникът е подал
3
възражение срещу заповедта за изпълнение, за което е уведомен на
14.08.2023г.
Горното поражда правния интерес на ищеца да предяви иск за
установяване на вземането си, ЗА КОЕТО Е ИЗДАДЕНА ЗАПОВЕД ЗА
ИЗПЪЛНЕНИЕ по ч.гр.д. 6565/2012г. на 35 състав - ВРС, за следните
непогасени от длъника суми:
1/ главница - 7822,68 /седем хиляди осемстотин двадесет и два и 0.68/
лева,
2/ договорна лихва/възнаградителна/- 1630,93 лева за периода от
20.112010г. - 02.04.2012г. и
3/ наказателна лихва /за забава/- 419,21 лева за периода от 20.112010г. -
14.05.2012г., 4/ разноски по заповедното производство. по ДОГОВОР ЗА
БАНКОВ КРЕДИТ от 09.03.2007г., и извлечение от счетоводните книги на
банката към дата 15.05.2012г., както и законната лихва за забава върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК
/16.05.2012г./ до окончателно изплащане на сумата.
В срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК, ответникът А. А. А.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез пълномощник адв. И. Ю. от Софийска
адвокатска колегия, ***, тел.: ***, Съдебен адрес: ***, - адв. И. Ю. от САК,
тел.: ***, депозира отговор на исковата молба.
Намира предявените искове за допустими и неоснователни.
Излага следното становище по обстоятелствата, на които се основават
предявените искове и прави възражения против исковете в следния смисъл:
За претендираните с исковата молба вземания в полза на „***
(България)" ЕАД е издадена Заповед за изпълнение от 17.05.2012 г. по чл. 417
от ГПК ч.гр.д. № 6565/2012 г. по описа на PC -Варна, 35-ти състав.
Издаден е и изпълнителен лист от 20.06.2012 г., въз основа на който е
образувано изп.дело № 89/2012 г. по описа на ЧСИ Л. Т., per. № *** на КЧСИ,
с район на действие ОС-Варна.
Вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение, са цедирани
от „*** (България)" ЕАД на ищцовото дружество по настоящето дело „Е. М."
ЕООД, съгласно договор за цесия от 20.01.2015 г.
С молба от 29.04.2015 г. „Е. М." ЕООД е поискало да бъде
4
конституирано на мястото на първоначалния взискател по посоченото
изпълнително дело, а с молба от 26.06.2015 г. - да бъде извършен опис и
оценка на движимите вещи на длъжника.
Ответникът обаче не е бил уведомен за сключения договор за цесия. В
исковата молба липсва и подобно твърдение на ищеца. Единствено е
представено такова писмо, което няма дата, не е подписано и не съдържа
данни да е връчено на ответника, поради което оспорва същото и моли съда да
не бъде приемано като доказателство по делото, тъй като не е подписано, а
само и единствено заверено с ел .подпис от процесуалния представител на
ищеца към дата 14.09.2023 г.
В хипотезата на претенция, произтичаща от договор за цесия, вземането
става изискуемо след като длъжникът е бил уведомен за сключения договор за
цесия и при липса на такова уведомяване за наличието на вземането на
цедента не е настъпил правопораждащия факт - уведомяването на длъжника.
С оглед на това всички действия, извършени от „Е. М." ЕООД са
невалидни, поради липсата на завършен фактически състав на цесията и
вземането на „Е. М." ЕООД не е било изискуемо. В тази връзка и всички
предприемани по изп.дело № 89/2012 г. по описа на ЧСИ Л. Т. се явяват
невалидни, доколкото към момента на извършването им договорът за цесия не
е бил породил правния си ефект за „Е. М." ЕООД. В исковата молба се сочи, че
по същото изп.дело били искани и предприемани действия, годни да
прекъснат давността, без да се конкретизират същите по вид и момент на
искане и/или предприемане, но дори и това да е вярно, същите не са годни да
прекъснат давността, доколкото са били искани от нелегитимиран субект,
чиито права все още не са били възникнали по договора за цесия.
Не му е известно поради каква причина е било прекратено изп.дело №
89/2012 г. по описа на ЧСИ Л. Т..
Едва с връчената на 13.06.2023 г. Покана за доброволно изпълнение изх.
№ 1058 от 25.05.2023 г. по изп.д.№ 2019***0400135 по описа на ЧСИ Л. Т.,
ответникът е информиран, че през 2019 г. срещу него е заведено това
изпълнително дело, като дори тогава не е надлежно уведомен за сключения
договор за цесия.
С оглед на горното, към момента на образуване на изпълнителното дело
през 2019 г. от една страна по отношение на взискателя „Е. М." ЕООД не е бил
5
настъпил ефекта на цесията. От друга страна, към момента на образуване на
това изпълнително дело - 2019 г. със сигурност са били изминали повече от 6
години от издаването на заповедта за изпълнение и изпълнителни лист.
Съгласно Решение № 118/12.12.2019 г., постановено по гр.д. № 2288/2018 г. по
описа на ВКС, II т.о., при подобно бездействие 5-годишната погасителна
давност относно вземането следва да се счита настъпила, тъй като
заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по
чл. 417 ГПК не прекъсва давността, а предприемането на действие по
образуването на изпълнително производство и връчване на заповедта на
длъжника е станало след повече от 6 години от издаването й, т.е. при наличие
на бездействие на кредитора в посочения период.
Моли съда да постанови решение, с което изцяло да отхвърли
предявените срещу ответника А. А. А. искове, като му бъдат присъдени
направените по делото разноски, както в настоящото така и в заповедното
производство.
В съдебно заседание ищецът,редовно призован,не се явява,не изпраща
представител. По съществото на спора, процесуалния представител на ищеца
изразява становище в писмена форма.
В съдебно заседание ответникът,редовно призован, не се явява и не
изпраща представител. По съществото на спора,процесуалния представител
на ищеца изразява становище в писмена форма.
По допустимостта на иска: Няма спор между страните, а и от
изисканото за нуждите на настоящото производство ч.гр.дело №8629/2023год.
на ВРС се установява, че е прието възражението на длъжника срещу
издадената в производството по ч.гр.д.№6565/2012год. на ВРС, 35 състав
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК и
предоставена възможност на заявителя да предяви иск за установяване на
вземането си в едномесечен срок от съобщаването.
Разпореждането за предявяване на иск е редовно връчено на заявителя
на 14.08.2023год. На четиринадесети септември 2023год. е подадена исковата
молба, с която са предявени исковете,предмет на разглеждане по настоящото
дело. Тъй като исковете са предявени в указания от заповедния съд срок,
същите се явяват допустими и подлежат на разглеждане по същество.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства –
6
по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
От приетия по делото изп.лист,който е издаден на 20.06.2012год. се
установява, че е издаден въз основа на заповед 3215/17.05.2012год. по частно
гражданско дело №6565/2012год. на ВРС, 35-ти състав. С изпълнителния лист
ответникът е осъден да заплати на „*** /България/“ЕАД, следните суми:
7 822.68лева,ведно със законната лихва,считано от 16.05.2021год. до
окончателното изплащане на сумата; сума в размер на 1 630.93лева,
представляваща редовна лихва за периода от 20.11.2010год. до 02.04.2012год.
и сума в размер на 419.21лева,представляваща наказателна лихва за периода
20.12.2010год. до 14.05.2012год. , както и сума в размер на 633.46лева,
разноски по делото на основание чл.78,ал.1 от ГПК.
По искане на ищеца към доказателствата по делото са приети и следните
писмени документи: уведомление за извършена цесия; извлечение от
счетоводни книги на ***; заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.417 от ГПК; договор за банков кредит от 09.03.2007г.,ведно с погасителен
план към него; молба за образуване на изп. дело 89/2012г.; молба с посочване
на изпълнителен способ по изп. дело 89/2012г.;молба за конституиране на
взискател по изп. дело 89/2012г.; заповед за изпълнение, заявление по чл. 417
от ГПК; приложение №1А към конкретен договор за цесия (прехвърляне на
вземания) между „*** (България)“ ЕАД и Е. М. ЕООД от 20.01.2015г.;
потвърждение за сключена цесия на основание чл.99, ал.3 от Закона за
задълженията и договорите; приложение №1 към рамков договор за продажба
и прехвърляне на вземания (цесия) между „*** (България)“ ЕАД и Е. М.
ЕООД от 03.01.2011г. и Анекс №1 от 10.08.2012г.;
При така установената фактическа обстановка съдът извежда
следните правни изводи:
За успешното провеждане на предявения иск с правно основание
чл.422,ал.1 във вр. с чл.415,ал.1, т.1 от ГПК във вр. с чл. 430 от ТЗ ,вр. чл.86 от
ЗЗД, вр. чл.99 от ЗЗД в тежест на ищцовата страна е да установи
7
правнорелевантните факти, включени в предмета на доказване по делото, а
именно: съществуването на твърдяното вземане по основание и размер в полза
на праводателят му цедента, валидността на договора за цесия и
противопоставимостта му на ответника, а ответникът следва да установява
фактите изключващи твърденията на ищеца,респ.правоизключващото си
възражение за изтекла погасителна давност.
Ответникът оспорва вземането,като погасено по давност, както и
материално – правната легитимация на ищеца с възражението, че процесната
цесия, от която произхожда вземането , не му е съобщена от цедента с оглед на
което не му е противопоставима.
По възражението за погасяване на вземането по давност.
В настоящия случай между страните не е спорно,че изп.лист в
производството по ч.гр.дело №6565/2012год. на ВРС, 35-ти състав е издаден
въз основа на заповед за незабавно изпълнение, постановена на основание
чл.417 от ГПК, вземанията по която произтичат от договор за банков кредит от
09.03.2007год. и извлечение от счетоводни книги на банката от 15.05.2012год.
Съгласно ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г.,
ОСГТК, мотивите на т. 14, новият ГПК, урежда заповедното производство
като част от изпълнителния процес и затова самото заявление за издаване на
заповед за изпълнение не прекъсва давността. Тя се прекъсва с предявяването
на иска за съществуване на вземането, но съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК,
предявяването на този иск има обратно действие, само ако е спазен срокът по
чл. 415, ал. 1 ГПК.Освен в тази хипотеза давността следва да се счита
прекъсната и със стабилизиране на заповедта за изпълнение.
В конкретния случай заповедта за изпълнение не е влязла в сила , тъй
като в срока по чл.414,ал.2 от ГПК е постъпило възражение. С постъпилото
възражение , ответникът навежда доводи за изтекла давност, като сочи , че
към датата на образуване на изпълнително дело № 2019***0400133 на ЧСИ
Л. Т. с район на действие ВОС са изминали повече от 6 години от издаването
на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист,предвид на което
бездействие от страна на кредитора следва да се счита ,че е настъпила 5
годишната погасителна давност.
Горепосочените аргументи по направеното от ответника възражение за
изтекла давност, настоящият съдебен състав намира за неоснователни, поради
8
следните съображения:
Не е спорно между страните, а и от приетите по делото писмени
доказателства се установява, че преди изпълнително дело № 2019***0400133
на ЧСИ Л. Т. с район на действие ВОС е било образувано изп.дело
№89/2012год. на ЧСИ Л. Т. с район на действие ВОС. На 29.04.2015год. по
това изп.дело №89/2012год. е постъпила молба за конституиране на „Е.
М.“ЕООД, като взискател, а на 26.06.2015год. молба от „Е. М.“ЕООД за
извършване на изп.действия. От образуването на изп.дело №89/2012год. на
ЧСИ Л. Т. с район на действие ВОС до датата 26.06.2015год. /дата на
обявяване на ТР №2/2015год./ давност не тече. Това е така, защото съгласно
ППВС №3/18.11.1980год. образуването на изпълнителното производство
прекъсва давността като по време на производството давност не тече. С ТР
№2/2015год е отменено ППВС № 3/1980 г.,но отмяната на ППВС № 3/1980
г.поражда действие от датата на обявяването на ТР №2/26.06.2015год., като
т.10 се прилага само по отношение на висящите към този момент
изпълнителни производства, а не към вече приключилите такива.Това е така,
защото прилагането на даденото с посоченото ТР тълкуване за период преди
постановяването му би имало за последица погасяването по давност на дадени
вземания, които са били предмет на изпълнителни производства, но по тях не
са предприемани действия за период по-голям от този срок. С оглед на това
давността ще се счита изтекла със задна дата преди момента на постановяване
на тълкувателното решение, но въз основа на даденото с него тълкуване, което
би довело и до несъобразяване на действащото към онзи момент ППВС.
Поради даденото с отмененото тълкувателно ППВС и ТР тълкуване на
правната норма следва да намери приложение и след отмяната на същото,
когато спорът се отнася до последиците от нормата, които са били
реализирани за периода преди отмяната на тълкувателния акт, като новото ТР
ще се прилага от този момент за в бъдеще. / Решение №170/17.09.2018год. по
дело №2382/2017год. на ВКС, ГК, IV г.о./.
Липсват данни за точния момент на прекратяване на изп.дело
№89/12год. , но независимо от това, настоящият съдебен състав намира ,че от
дата 26.06.2015год. до датата на образуване на изп.дело № 2019***0400133 на
ЧСИ Л. Т. с район на действие ВОС твърдяната от страна на ответника
давност не е настъпила.
9
С оглед гореизложеното направеното от страна на ответника възражение
за погасяване на вземанията ,поради изтекла давност се явява неоснователно.
По възражението за липса на материално – правната легитимация на
ищеца с оглед обстоятелството , че процесната цесия, от която произхожда
вземането, не му е съобщена от цедента,предвид на което и не му е
противопоставима.
Настоящият състав на съда намира за неоснователно и така наведеното
възражение по следните съображения:
В настоящия случай цесията на която се позовава ищецът е извършена
след издаване на изпълнителния лист. Въз основа на процесната цесия ищецът
е конституиран като взискател в изпълнителното производство срещу
длъжника или ответника в настоящото производство.
Изпълнителният процес е двустранно производство, като активната и
пасивната легитимация на страните в изпълнителното производство се
определят от изпълнителния лист. Взискател в изпълнителния процес е
лицето, което изпълнителния лист сочи като кредитор. При частно
правоприемство след издаване на изпълнителния лист, каквото е
прехвърлянето на вземане, активно легитимиран като взискател ще бъде
частния правоприемник. Своето качество той следва да докаже с документа за
цесията (чл. 429, ал. 1 от ГПК) пред съдебния изпълнител, който е органът
ръководещ изпълнителния процес и който е единствено компетентен да
конституира по изпълнителното дело частния правоприемник.Както е
разяснил ВКС в решение № 209 от 28.11.2018 г., постановено по гр. д. №
2530/2017 г. на І ТО, принудителното изпълнение има цел и поражда
материалноправния ефект да удовлетворява правото и да погаси
задължението. За разлика от исковия процес, който цели защита при правен
спор, чрез разрешаването му, в изпълнителния процес този спор вече е
приключил и изпълнението реализира неговите последици, поради което и
правилата, по които се развива изпълнителното производство са различни-
към момента на неговото започване е налице изпълнително основание,
обективиращо изпълняемото право. То се реализира от специфичен орган, в
чиято дискреция е провеждане и приключване на принудителното изпълнение
– съдебният изпълнител, който е овластен с компетентността да извършва
предписаните в ГПК изпълнителни действия. Предприетите действия на
10
съдебния изпълнител във връзка с конституиране на друг взискател –
правомощие въведено от чл. 429,ал. 1 от ГПК, като изключение от правилото,
че страните в изпълнителния процес са тези очертани от титула на
изпълнение, са именно такива действия, които са неотносими към
материалните предпоставки за наличие на правото, както и за дължимостта на
вземането, което длъжникът следва да погаси принудително. В тази връзка и
частните правоприемници на взискателя, изведено от цитираната норма, също
могат да упражнят придобитото право, удостоверено като изпълняемо в
изпълнителния лист. Валидността и основателността на искането за промяна
на взискателя се преценява от съдебния изпълнител и съответно неговата
преценка подлежи на контрол. След като съдебният изпълнител като орган е
натоварен с реализиране на признатото право и носи отговорност за неговото
удовлетворяване, то и длъжника не може да реализира защита чрез оспорване
на това право, с оглед предприети действия от съдебния изпълнител по
изпълнението му. Независимо, че горното решение на ВКС е постановено
относно иска по чл.439 от ГПК, съдът намира, че това решение е относимо и
към настоящото производство, защото договорът за цесия е факт, който е
настъпил след издаване на изпълнителния лист и установяването на
надлежно уведомяване на длъжника по смисъла на чл.99,ал.4 от ЗЗД е без
значение за дължимостта на вземането, което съществува по основание и
размер и следва да бъде удовлетворено,като липсата на такова уведомление
не освобождава длъжника от отговорност за погасяването му.
Освен горното за осъществяване на правните последици на договора за
цесия е достатъчно постигане на съгласие между цедента и цесионера, като
вземането преминава в патримониума на цесионера със сключването му.
Уведомяването на длъжника по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД не е елемент от
фактическия състав на договора за цесия, а има значение при изследване
противопоставимостта на цесията на длъжника, който може валидно и с
погасителен ефект да плати на предишния кредитор преди уведомяването.
Длъжникът може да се ползва от възражението за непротивопоставимост на
цесията ,поради неуведомяване при наведените доводи за плащане, каквито в
настоящото производство не е направил.
Липсват конкретно наведени от страна на ответника възражения за
недължимост,поради липса на основание и недоказаност размера на
процесните вземания. Заповедта за изпълнение и изп.лист са издадени при
11
приета от заповедния съд предсрочна изискуемост , която не е оспорена от
ответника. Независимо от това към датата на постановяване на настоящо
решение , видно от приетия по делото договор за кредит вземането е с
настъпил падеж на 20.03.2017год. С разясненията по ТР № 8 от 02.04.2019 г.,
по тълк. д. №8/2017 г. на ОСГТК на ВКС, в т. 1, се възприема становище, че
ако предмет на производството по реда на чл.422, ал.1 ГПК е вземане,
произтичащо от договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е
настъпила преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, съществуващата между страните облигационна обвързаност не
следва да се игнорира. В случай , че не са настъпили последиците на
претендираната от страна на заявителя в заповедното производство
предсрочна изискуемост, липсата на точно изпълнение, съобразно
уговореното между страните следва да бъде съобразено в производството по
реда на чл.422, ал.1 ГПК. Съобразно уговореното в договора, длъжникът е
задължен за онази част от дълга, по отношение на която е настъпил
уговореният падеж.В настоящия случай длъжникът следва да плати целия
дълг. Поради изложеното и отчитайки обстоятелство,че ответникът не
навежда възражения относно размера на претендираните вземания, съдът
приема същите за доказани по размер.
Вземайки предвид горните мотиви съдът постановява решение с което
уважава предявените искове.
С оглед изхода от делото пред настоящата инстанция и на основание
чл.78,ал.1 от ГПК на ищеца, следва да се присъдят разноски за настоящото и
заповедното производство, които възлизат в размер от 883.46 и се изразяват в
следното: 250лева държавна такса за настоящото производство и 633.46лева
разноски за заповедното производство по ч.гр.дело №6565/2012год. на ВРС,35
състав.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните,че
12
ответникът А. А. А., ЕГН **********, с адрес в ***, съдебен адрес /посочен
във възражението/: ***, чрез адв. И. Ю. – САК дължи на ищеца „Е. М." ЕООД,
със седалище и адрес на управление: ***, пререгистрирано в Търговския
регистър, с ЕИК ***, чрез пълномощника юк. П. Е. , СЛЕДНИТЕ СУМИ:
главница - 7822,68 /седем хиляди осемстотин двадесет и два и 0.68/ лева,
договорна лихва/възнаградителна/- 1630,93 лева за периода от 20.112010г. -
02.04.2012г. и наказателна лихва /за забава/- 419,21 лева за периода от
20.112010г. - 14.05.2012г., произтичащи от ДОГОВОР ЗА БАНКОВ КРЕДИТ
от 09.03.2007г., и извлечение от счетоводните книги на банката към дата
15.05.2012г., както и законната лихва за забава върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК /16.05.2012г./ до
окончателно изплащане на сумата, за които вземания е издадена заповед за
незабавно изпълнение по ч.гр.дело №6565/2021год. на ВРС, 35 състав,на
основание 415,ал.4 във вр. с 422, ал.1 ГПК, във вр. с чл. 430 от ТЗ, чл.86
от ЗЗД и чл.99 от ЗЗД.
ОСЪЖДА А. А. А., ЕГН **********, с адрес в ***, съдебен адрес
/посочен във възражението/: ***, чрез адв. И. Ю. – САК да заплати на „Е. М."
ЕООД, със седалище и адрес на управление: ***, пререгистрирано в
Търговския регистър, с ЕИК ***, чрез пълномощника юк. П. Е. , сумата в
размер от 883.46лв., от която 250лева държавна такса за настоящото
производство и 633.46лева разноски за заповедното производство по ч.гр.дело
№6565/2012год. на ВРС,35 състав, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването на страните,ведно с препис
от съдебния акт.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
13