Решение по дело №1166/2022 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 187
Дата: 28 април 2023 г.
Съдия: Сияна Стойчева Димитрова
Дело: 20222150101166
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 октомври 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 187
гр. гр.Несебър, 28.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Сияна Ст. Димитрова
при участието на секретаря Радостина Г. Менчева
като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Гражданско дело №
20222150101166 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 2 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от
ЗЗД.
Производството е образувано искова молба вх. № 1166/21.10.2022 г. на
„*********” ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
***********, представлявано от Г.Й.Т., срещу А. С., БУЛСТАТ *********, гражданин
на К., с адрес: ********, с която се иска от съда да осъди ответника да му заплати
сумата от 288,95 лева – главница, представляваща сбор от неизплатени главници по
фактури, издадени в периода от 25.11.2019 г. до 25.10.2021 г., с отчетен период от
01.05.2019 г. до 21.09.2021 г.; сумата от 51 лева, представляваща мораторна лихва за
забава на всяко от фактурираните вземания за периода от 26.12.2019 г. до датата на
подаване на исковата молба – 20.10.2022 г.; както и законната лихва върху
главницата от 288,95 лева от датата на подаване на исковата молба – 21.10.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата. Претендират се сторените съдебни разноски,
ведно с юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът посочва, че между страните съществува валидни облигационни
правоотношения с предмет доставка на ВиК услуги с абонатен № *******, за
водоснабден обект с административен адрес: ********, с ид. № *********. За
ответника, качеството „потребител“ възникнало с придобиване правото на собственост
по отношение на водоснабдените обекти, на основание чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от
2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи. Ищецът предоставил по
възникналите правоотношения услуги, съгласно публично оповестени общи условия,
като на основание чл. 23, ал. 4, изр. трето от общите условия и чл. 32, ал. 4, предл.
Второ от Наредба № 4, за процесния период, отчитането на водомерите на абоната се
осъществявало по електронен път, посредством мобилно устройство. Съгласно чл. 23,
ал. 1, т. 3 от общите условия, процесните обекти със сезонен характер били отчитани
от оператора два пъти годишно. Ответникът не изпълнил задълженията си за
заплащане на потребените за обекта услуги, по издадени фактури в периода от
25.11.2019 г. до 25.10.2021 г., а именно сумата от сумата от 128,75 лева по фактура №
1
**********/25.11.2019 г., падежирала на 26.12.2019 г.; и сумата от 160,20 лева по
фактура № **********/25.10.2021 г., падежирала на 26.11.2021 г. Предвид изложеното,
за ищеца възникнал интерес от водене на настоящото съдебно производство.
Претендира се и лихва за забава в размер на 51 лева и представляваща сбор от
дължимата лихва върху всяка от посочените по-горе суми, за периода от падежирането
до 20.10.2022 г. Представят се писмени доказателства.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК по делото е депозиран писмен
отговор от страна на ответника, чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК
особен представител – адвокат П. Г. от БАК, с който исковете се оспорват като
неоснователни и недоказани. Твърди се, че ответницата не е била надлежно уведомена
за задълженията и поканена да ги заплати доброволно по реда на чл. 66 от Общите
условия на ищеца - доставчик. Недоказана по делото била и предвидената в чл. 32, ал.
1 от Общите условия процедура по връчване на фактури. Оспорва се процедурата по
отчитане на водомера, неговата техническа изправност, като се прави оплакване за
неравноправност на клаузата на чл. 23, ал. 4, изр. Трето от ОУ на ВиК.
В проведено по делото открито съдебно заседание, ищцовото дружество не
изпраща представител. Депозира писмено становище, с което взима становище по
хода, проекта за доклад и по съществото на спора, като се представят писмени
доказателства. Моли, за уважаване на исковете и претендира разноски, съобразно
представен списък по чл. 80 от ГПК.
Особеният представител на ответницата, в открито съдено заседание поддържа
представения отговор на исковата молба и моли за отхвърляне на претенциите. Излага
допълнителни доводи с писмени бележки.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по
делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание - чл.
79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
По делото е представен нотариален акт ***, том *** рег. № ****, н.дело № ****
от 11.06.2012 г. по описа на нотариус Стоян Ангеов, с район на действие – РС Несебър,
рег. № 208 при НК /л. 73-75 от делото/, видно от ответницата С. е придобила
собствеността по отношение на процесния апартамент – Н4, представляващ
самостоятелен обект с ид. № *********. Това обстоятелство се установява и от справка
№ 640494/07.06.2021 г. по партидата на имота в Агенция по вписванията /л. 12 от
делото/, съгласно които не са вписани последващи разпореждания с процесния имот.
Съгласно заявление за прехвърляне на партида от 12.12.2012 г. /л. 70 от делото/,
именно ответницата С., чрез пълномощник, е изразила желание да й бъде прехвърлена
съществуващата при ищеца партида за притежавания от нея водоснабден обект –
процесния апартамент.
Видно от представени от ищеца фактури № ********** от 25.10.2021 г. и №
********** от 25.11.2019 г. /л. 20-21 от делото/, за посочения апартамент била открита
партида с аб. № ******* към „*********” ЕАД. От справка извлечение от електронния
карнет за посочения аб. номер /л. 8 от делото/ е видно, че на монтирания в имота
водомер са правени отчитания за периодите 01.05.2019 г. – 22.10.2019 г.; 23.10.2019 г. –
27.05.2020 г.; 28.05.2020 г. – 02.11.2020 г.; 03.11.2020 г. – 24.02.2021 г.; 25.02.2021 г. –
28.05.2021 г.; 29.05.2021 г. – 21.09.2021 г.; 22.09.2021 г. – 31.03.2022 г.; и 01.04.2022 г.
– 03.06.2022 г. При всички отчитания водомерът е „видян“, като при първото отчитане
за водомер 1649/201 първото старото показание е било 74 куб. метра, а новото – 91 куб.
м., при последващите четири отчитания няма измерено потребление, при шестото -
старото показание е било 91 куб. метра, а новото – 109 куб. м. и при последните две
отчитания отново не е измерено потребление в собствения на ответницата обект. При
отчета от 21.09.2021 г. на ответницата е определено и количество от разпределение,
2
съгласно отчитане, установено със справка-извлечение на л. 10 от делото. От
фактурите се установява, че посочените количества били остойностени, като по
фактура № ********** от 25.10.2021 г. били начислени 160,20 лева за потребена вода,
а по фактура № ********** от 25.11.2019 г. – 128,75 лева за потребените в собствения
на ответницата обект услуги.
Ищецът ангажира доказателства – известие за доставяне и обратна разписка /л. 76-
77 от делото/, видно от които, до ответницата е било изпратено уведомление от
07.06.2021 г. за задълженията към доставчика, но същото е върнато с отбелязване за
отсъствието на адресата.
Видно от Решение № Ц-46 от 30.12.2020 г. цената за услугата доставяне вода на
потребителите към 2021 г. била без ДДС: 1,248 лева на куб. м., за отвеждане на
отпадъчните води – 0,467 лв. на куб. м., а за пречистване – 0,586 лв. на куб. м. Към
2019 г. тези цени били в следните размери: 1,399 лв. за доставяне на вода, 0,477 лв. – за
отвеждане и 0,619 лв. за пречистване, съгласно Решение № Ц-20 от 28.12.2018 г.
Видно от фактурите различните цени през различните периоди са съобразени.
С оглед на така събраните доказателства, съдът намира предявеният иск за
доказан по своето основание.
В тежест на ищеца по иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД е да докаже наличието
на облигационна връзка с другата страна, основанието и размера на вземането си. Т.е. в
конкретния случай той трябва да установи, че за процесния период до процесния адрес
е извършено водоподаване във фактурираните количества, както и, че ответницата е
собственик на имота. Ищецът следва да докаже и размера на претенцията си. При
установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже погасяване
на дълга.
С оглед анализа на представените писмени доказателства и твърденията на
страните, за съда се налага извода, че до собствения на ответницата имот и за
процесния период е доставено и фактурирано количество вода. По делото и от
обсъдените доказателства безспорно се установи, че между страните са съществували
облигационни отношения по договор за доставка на услуги от ВиК, предвид което и
съдът приема, че ответницата е потребител на вода за собствения си водоснабден
обект, предвид разпоредбата на чл. 3 от Наребда № 4/14.09.2004 г. за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи. Действително, с отговора на исковата молба е направено
общо оспорване на съдържанието на представените от ищеца частни документи –
справки и фактури, но след анализа им и съпоставянето им с останалите доказателства
по делото, съдът намира, че същите отразяват вярно, посочените в тях обстоятелства.
Наред с изложеното, следва да се отбележи, че общите условия, при които се доставят
услуги от ищеца са публично оповестени и обвързват ответницата.
В случая действително отчитането на процесния водомер за обекта на
ответницата е станало на 22.10.2019 г. и на 21.09.2021 г. Както се установява в чл. 23,
ал. 1, т. 3 от публично оповестените Общи условия, при обекти, имащи сезонен
характер е допустимо отчитане на водомерите два пъти годишно. Процесните суми са
фактурирани по отчитания, извършени именно през пролетта и есента на 2019 г., 2020
г. и 2021 г. и 2020 г., като единствено при посочените отчитания е установено
потребление в обекта, а водомерът е „видян“ при всяко посещение на слъжностното
лице при доставчика на услугата. С оглед обстоятелството, че в процесния случай се
касае за обект, който се ползва от чужди граждани, то е напълно логично отчитането да
се извърши при условията на чл. 24, ал. 4 от Общите условия, като подобно отчитане е
изцяло в интерес на потребителя, тъй като след като отчетникът е „видян“ показанията
на водомера, на практика са отчетени действително потребните количества вода. В
противен случай и по арг. от чл. 24, ал. 4 от ОУ би следвало да се начислят прогнози
количества по реда на чл. 49 от Общите условия, които не биха съответствали на
реалното потребление. Налага се извод, че с процесното отчитане по чл. 24, ал. 4 от
3
ОУ са избегнати по-неблагоприятни последици за ответницата, като е отчетено
действително потребеното количество вода. Правата на ответницата са били запазени,
като в нейно присъствие, през периодите на пребиваването в имота е извършено
реално отчитане на потреблението в собствения водоснабден обект, съобразно
представената по делото справка.
Що се касае до фактурираните количества от разпределение, видно от
представената справка-извлечение от показанията на централния водомер и справка-
извлечение за ап. Н4, същите са пропорционално определени от системата на водния
оператор в тежест на ответника, съгласно реално отчетения на 21.09.2021 г.
индивидуален водомер. На съда е служебно известно а и съгласно уредбата на чл. 25 от
Общите условия на оператора, начислената вода „от разпределение“, се засича при
сравняване на данните от централния водомер и подотчетните водомери, като в случай
на установена разлика, същата се разпределя пропорционално на абонатите,
обслужвани от централни водомер, както и, че разлика между централен и
подотчетните водомери може да възникне, вследствие авария или неотчетена
консумация в някой от обектите, като математическите изчисления по разпределянето
се извършва безпристрастно от сървъра, съгласно свалените показания от отчета.
Процесното количество от разпределение е било определено от изчислителна машина,
на база безпристрастен математически алгоритъм, след установяване с реален отчет на
потреблението в обекта на ответниците, на принципа на пропорционалността, още
повече по делото не са се оспорват размера или основанието на фактурираната сума,
нито е налице доказателство заподадено възражение до оператора по реда на чл. 34 от
Общите условия.
Непосредствено след извършване на отчетите са издадени и процесните фактури
– на 25.11.2019 г. и 25.10.2021 г. – с несъществено отклонение от месечния срок от
отчета, като по арг. от чл. 33, ал. 2 от Общите условия, сумите по фактурите са станали
изискуеми 30 дни след издаването им, съответно на 27.12.2019 г. и 27.11.2021 г. Тук
следва да се посочи, че съгласно ОУ на оператора не се предвижда задължение за
доставчика за уведомяване на потребителя за фактурирани суми от доставки, нито е
въведено сходно условие за настъпване изискуемостта на вземанията на доставчика-
ищец. Независимо от това, по делото бяха ангажирани доказателства за уведомяване на
ответницата, които съдът не обсъжда, поради неотносимост към предмета на спора. За
пълнота следва да се отбележи, че понастоящем ищцовото дружество предоставя
онлайн услуга, чрез която всеки собственик на водоснабден обект би могъл да
осъществява справки в реално време за издадените фактури по абонатен номер, вкл. за
съдържанието им, предвид което съдът приема, че възможността на ответницата да се
осведоми за претендираните от ищеца суми е гарантирана.
Очевидно, за процесния апартамент, е въведено т. нар. електронно отчитане, при
което подпис от съответния клиент не се полага. Такова електронно отчитане е
допустимо съгласно чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, според който текст отчетените данни по ал. 2 и 3 се
установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер
и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител,
освен в случаите на отчитане по електронен път. При съобразяване на посочените
разпоредби, съдът намира, че отразеното в справката и фактурите следва да се
кредитира, като се приеме, че отчитането на водомерите е извършено от служител на
ВиК, след лично възприемане на снетите показания, предвид което и фактурираните
количества вода са реално потребени от ответницата. Съдът намира за нужно, във
връзка с оплакванията на особения представител, да посочи, че размерът на
потребените количества се въвежда ръчно от инкасатора, като се сваля директно от
показанията на монтирания и запломбен водомер във водоснабдения обект.
Електронното отчитане единствено гарантира физическото посещение на инкасатора
4
до съответния водомер, което обстоятелство се удостоверява, чрез идентифициране на
баркода на водомера. Т.е. при отчитане по електронен път с отбелязване „видян“, в
присъствие на собственика или ползвател на обекта, се свалят на ръка показанията на
водомера, като с помощта на четец и баркод на водомера се активира единствено
възможността за въвеждане на данни по партидата на потребителя. В този ред на
мисли, електронното отчитане гарантира реалното посещение на инкасатора в обекта
на потребителя, в негово присъствие или е присъствието на негови представители, като
едва след сканиране на баркода на измервателния уред е възможно въвеждането на
потреблението, отчетено с него. По изложените съображения, съдът намира
възражението за неравноправност на чл. 23, ал. 4, изр. Последно от ОУ на ВиК –
Бургас за несъстоятелно. Не само, че не се касае до неравноправна клауза, но и предвид
гаранциите за правата на потребителя, които се създават, посредством електронното
отчитане, съдът намира разпоредбата за предвидена в интерес на ответницата-
потребител.
По горните съображения, съдът намира, че събраните доказателства
недвусмислено доказват отчитането от инспектор Н., при наличен достъп до
водомерите, на действително потребените количества вода от ответницата за
собствения процесен водоснабден обект, като за част от вземанията по фактурите
дори е постъпило плащане от ответницата.
Налага се извод, че при правилно начислено като потребено количество вода на
ответницата са определени и съответните дължими суми за отчетните периоди, като
размерът на неизплатените задълженията възлиза общо на 288,95 лева, предвид
приетите от водния регулатор цени на услугите за съответните периоди.
Налага се извод за основателност и доказаност по размер на предявения иск по чл.
79, ал. 1 от ЗЗД, предвид което същият следва да бъде уважен изцяло.
Що се отнася до акцесорния иск за заплащане на лихва за забава, съдът приема
същия за изцяло основателен и доказан, доколкото не са ангажирани доказателства за
плащане на дължимите суми и начислената лихва касае главницата по фактури от
датата на падежа до 20.10.2022 г. След извършени от съда математически действия по
умножаване и събиране, посредством калкулатор за изчисляване на законна лихва с
интернет адрес ********* установи, че претендираната мораторна лихви е основателна
и по размер, предвид което следва да бъде присъдена вцялост.
Като последица от уважаване на главната претенция, в полза на ищеца следва да
се присъди и законната лихва върху нея, от датата на подаване на исковата молба –
21.10.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.
На ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 400 лева по
настоящото дело. Съдът приема за доказани по делото посочените разноски, които
включват 100 лева – дължима заплатена държавна такса, 200 лева – внесен депозит за
възнаграждение за особен представител на ответника, 100 лева – юрисконсултско
възнаграждение. Като съобрази разпоредбите на чл. 78, ал. 8 от ГПК, чл. 37 от ЗПП,
Наредба за заплащането на правна помощ, материалния интерес по делото и ниската
фактическа и правна сложност на делото, съдът намира, че за осъщественото в полза на
ищеца процесуално представителство от юрисконсулт следва да определи
възнаграждение в минималния размер от 100 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Несебърският районен
съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. С., БУЛСТАТ *********, гражданин на К., с адрес: ********, на
основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във. вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, да заплати на „*********”
5
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. ***********,
представлявано от изпълнителния директор – Г.Й.Т., сумата от 288,95 /двеста
осемдесет и осем лева и деветдесет и пет стотинки/ лева, представляваща
незаплатена стойност по издадени фактури № ********** от 25.10.2021 г. и №
********** от 25.11.2019 г., за доставена, отведена и пречистена вода до имот,
находящ се в ********, с ид. № *********, аб.№ *******, с отчетен период 01.05.2019
г. – 21.09.2021 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на исковата молба –21.10.2022 г. до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА А. С., БУЛСТАТ *********, гражданин на К., с адрес: ********, на
основание чл. 86 от ЗЗД, да заплати на „*********” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. ***********, представлявано от изпълнителния
директор – Г.Й.Т., сумата от 51 /петдесет и един/ лева, представляваща мораторна
лихва върху главницата за периода от 26.12.2019 г. до 20.10.2022 г.
ОСЪЖДА А. С., БУЛСТАТ *********, гражданин на К., с адрес: ********, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, да заплати на „*********” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. ***********, представлявано от изпълнителния
директор – Г.Й.Т., сумата от 400 /четиристотин/ лева – съдебно-деловодни разноски в
настоящата съдебна инстанция.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени по банкова сметка на ищеца,
както следва: IBAN: **** **** **** **** **** 00, ЦКБ – клон Бургас, BIC:
********F.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в двуседмичен
срок от връчването му в препис на страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
6