гр.София, 19.01.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Д въззивен състав,
в публично съдебно заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Красимир Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова
Любомир Игнатов
при секретаря Илияна
Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов
в.гр.дело №16749 по описа за
2019год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и следващи ГПК.
С решение №225/13.12.2019г. по гр.д.№1566/2019г.
ВКС, Трето гражданско отделение е отменил решение №8011/20.12.2018г. по в.гр.д.№8059/2018г. на СГС,
ІV-Д състав, с което е отменено решение №349210 от 27.02.2018г. по
гр.д.№49908/2017 г. на CPC, II ГК, 71 състав, поправено по чл.247 от ГПК с
решение №410084 от 17.05.2018г., с което е отхвърлен предявения от Й.Ю.В. с ЕГН**********
срещу „А.К.“ЕООД с ЕИК****** иск с правно основание чл.344, ал. 1, т. 1 КТ за
отмяна на дисциплинарно уволнение, извършено със Заповед № 1/12.01.2017 г. на
работодателя, както вместо това е признато за незаконно и е отменено на
основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ уволнението на Й.Ю.В. с горепосочената
заповед, с която на основание чл.190, ал.1,т.4 от КТ й е наложено дисциплинарно
наказание "уволнение" и със Заповед № 37/12.01.2017г., с която е
прекратено трудовото правоотношение. Делото е върнато за ново разглеждане от
друг състав на Софийски градски съд.
Въззивното
производство е образувано по въззивна жалба на ищцата
Й.Ю.В.. Жалбата е подадена в законоустановения срок
от легитимирано да обжалва лице, поради което е допустима. Жалбоподателката
твърди, че от събраните в първоинстанционното производство доказателства не се
установява посоченото в уволнителната заповед нарушение на трудовата дисциплина,
тъй като в открито съдебно заседание пред първоинстанционния
съд било обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че
в аптеката са работили и други магистър фармацевти, като всички са имали достъп
до ПОС-терминала, както и до отчитане с банкова карта или в брой, поради което
не е установено безспорно авторството на описаните нарушения. Работодателят не представил
доказателства за процесния период от 01.08.2016г. до
17.11.2016г. да са извършвани ревизии и финансови проверки, които да
констатират твърдените липси. Твърди също така, че по делото е установено от заключението
на приетата ССЕ, че ищцата не е била допускана до работа и не е работила през
м.11.2016г., поради което неправилно са кредитирани показанията на разпитания
по делото свидетел, заявил че е гледал видеозаписи от 09.11.2016г. и от
17.11.2016г. Твърди и нарушение на процедурата по налагане на дисциплинарното
наказание- чл.193 и 195 от КТ. Претендира отмяна на обжалваното решение и
уважаване на предявения иск. Претендира разноски.
В подадения в срок отговор на въззивната
жалба ответникът „А.К.“ЕООД оспорва същата като неоснователна. Поддържа, че е
установил с представените по делото доказателства, при условията на пълно и
главно доказване, законосъобразността на извършеното с процесната
заповед прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата на основание чл.330,
ал.2, т.6 от КТ. Твърди, че не са извършени процесуални нарушения от първоинстанционния съд, а решението е обосновано на
събраните по делото доказателства. Извършени били проверки, които установили
липсите от оборота на търговския обект. Спазена била процедурата за налагане на
дисциплинарно наказание, а заповедта- достатъчно мотивирана и надлежно връчена
на ищцата. При определяне на дисциплинарното наказание работодателят съобразил
релевантните факти и обстоятелства, тежестта на нарушението (злоупотреба с
доверието на работодателя) и поведението на служителя. Моли обжалваното решение
да бъде потвърдено.
Софийски
градски съд, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е
допуснато и нарушение на императивни материални норми. Решението е и правилно,
като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав
препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с
доводите във въззивната жалба, както и предвид
събраните във въззивното производство доказателства,
е необходимо да се добави следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ.
По делото не се спори, че между ищцата и ответника е
съществувало валидно безсрочно трудово правоотношение, по което тя е изпълнявала
длъжността „Магистър фармацевт, ръководител на аптека“, с място на работа
Аптека, находяща се в гр. София, ж.к.******.
Не се спори и че с процесната
Заповед №1/12.01.2017г. на управителя на дружеството- ответник на ищцата е
наложено дисциплинарно наказание „уволнение” за извършено нарушение на
трудовата дисциплина по чл.187, ал.1, т.8, пр.1 КТ (злоупотреба с доверието на
работодателя), като с последваща Заповед
№37/12.01.2017г. на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ е прекратено трудовото и
правоотношение считано от 12.01.2017г. По- конкретно съгласно мотивите на
работодателя, злоупотребата с доверието на работодателя се изразява в извършени
нарушения- констатирани разлики между регистрираните в програмния продукт „Ф.“
плащания с ПОС- терминал и постъпления от банките в изпълнение на такъв вид
плащания, като нарушението е установено от назначена на 19.12.2016. със заповед
на управителя комисия, която извършила проверка и с протокол от 21.12.2016г.
установила липсващите суми от касата, както и извършена многократна промяна на
начина на плащане от клиентите (от „в брой“ на „дебитна карта“ или „ваучер“) от
ищцата.
Съгласно чл.195, ал.1 КТ дисциплинарно наказание се
налага с мотивирана писмена заповед, в която следва да се посочат нарушителят,
нарушението - кога е извършено и в какво се изразява, наказанието и законният
текст, въз основа на който се налага. Настоящият състав до същите изводи като първоинстанционния съд в обжалваното решение, че заповедта
за уволнение е достатъчно мотивирана, като са описани видът на нарушението и в
какво конкретно се изразява, периодът в който е извършено, датата на
установяването му и формата на вина. Изпълнени са и задълженията на
работодателя по чл.193 КТ за изискване на обяснения за всички релевантни към
дисциплинарното производство факти и обстоятелства, като ищцата не е дала
такива. Следователно от формална страна атакуваната заповед е законосъобразна.
От приетото във въззивната
инстанция заключение на служебно назначената съдебно- счетоводна експертиза се
установява, че сумите в общ размер 23853,58 лева, първоначално отчетени като
постъпили в брой, а впоследствие пререгистрирани от ищцата като платени с
ПОС терминал, не са постъпили по банковата сметка на ответника за периода от
01.08.2016г. до 17.11.2016г. По отношение липсата на парични средства от
касовата наличност на аптеката вещото лице не може да установи кое лице е
отговорно за установената липса на сумата от 8214,41 лева, тъй като
инвентаризацията е извършена на 20.12.2016г., а не на 17.11.2016г.
Съгласно разпоредбата на
чл. 126, т. 9 от КТ, работникът или служителят е длъжен да бъде лоялен към
работодателя си, като не злоупотребява с неговото доверие. Неизпълнението на
задължението за лоялност към работодателя съставлява дисциплинарно нарушение по
чл.187, ал. 1, т. 8, пр.1 от КТ - злоупотреба с доверието на работодателя,
оказано при възлагане изпълнението на работата за длъжността и е основание за
налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ съгласно чл.190, ал.1, т.4,
пр.1 от КТ. Нарушението може да се прояви в различни форми, чиято обща
характеристика е злепоставяне на отношенията на доверие между работник или
служител и работодател. Несъмнено злоупотреба с доверието на работодателя е
налице, когато работникът или служителят, възползвайки се от служебното си
положение, е извършил преднамерени действия, с цел извличане на имотна облага. За
пълнота следва да се отбележи, че злоупотреба с доверието на работодателя е
налице и в случаите, когато без да е извлечена имотна облага, работникът или
служителят, възползвайки се от служебното си положение е извършил деяние,
компрометиращо оказаното му доверие, при което е злепоставил интересите на
работодателя, независимо дали деянието е извършено умишлено. Когато работникът
или служителят осъществява материално-отчетнически функции, то изискванията за
лоялност към работодателя са свързани и с проявата на поведение за опазване
имуществото на работодателя. Възлагането на материално-отчетническа дейност предпоставя значително по-висока степен на оказаното от работодателя
доверие, поради което осъществяващият тази трудова дейност работник или
служител е длъжен при изпълнение на трудовите си задължения да престира поведение, при което да полага съответната на
оказаното му доверие, по-голяма грижа за опазване на повереното му имуществото
на работодателя. Когато служителят, натоварен с материално-отчетнически
функции, възползвайки се от служебното си положение, допуска действия или
бездействие в разрез със задължението си за лоялност, то извършеното съставлява
тежко дисциплинарно нарушение, за което законът предвижда налагане на наказание
„дисциплинарно уволнение“ (в този смисъл решение №86/25.05.2011г. по
гр.д.№1734/2009г., ІV-то ГО на ВКС).
В случая безспорно на
ищцата е възложена материално-отчетническа дейност, предполагаща по-високо ниво
на оказано от работодателя доверие и съответно на това ниво поведение. От
заключението на вещото лице по ССЕ се установява, че суми в размер на
23853,58 лева, които първоначално са отчетени като постъпили „в брой“,
впоследствие са пререгистрирани от ищцата като платени с ПОС терминал и на
практика не са постъпили по банковата сметка на ответника за периода от
01.08.2016г. до 17.11.2016г. Дори да се приеме, че ищцата не е била допусната
до работното си място през месец ноември, то за периода от 01.08.2016г. до
31.10.2016г. може да се направи обоснован извод, че същата умишлено е извършила
посочените от работодателя в процесната заповед действия,
като по този начин е злоупотребила с доверието му. Следователно налице е и материалноправната предпоставка за налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение“ на ищцата- посоченото в процесната
заповед дисциплинарно нарушение, което се установи да е извършено от нея.
Предвид изложеното въззивната жалба на ищцата следва да се остави без уважение
като неоснователна, а обжалваното решение- потвърдено.
С оглед изхода на спора на
ответника се дължат направените разноски както във въззивното,
така и в касационното производство в общ размер 670 лева.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение
№349210 от 27.02.2018г. по гр.д.№49908/2017 г. на CPC, II ГК, 71 състав,
поправено по чл.247 от ГПК с решение №410084 от 17.05.2018г., с което е
отхвърлен предявения от Й.Ю.В. с ЕГН********** срещу „А.К.“ЕООД с ЕИК****** иск
с правно основание чл.344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на дисциплинарно уволнение,
извършено със Заповед № 1/12.01.2017 г. на работодателя.
ОСЪЖДА Й.Ю.В. с ЕГН********** да заплати на „А.К.“ЕООД с
ЕИК****** сумата от 670лв. (шестстотин и седемдесет лева)- разноски за въззивната и касационната инстанция.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните,
при условията на чл.280, ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.