№ 99
гр. Русе, 07.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и девети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Силвия Павлова
Членове:Йордан Дамаскинов
Михаил Драгнев
при участието на секретаря Мариета Цонева
като разгледа докладваното от Михаил Драгнев Въззивно търговско дело №
20224501000149 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
Подадена е жалба от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК: *********,
срещу Решение № 115 от 03.02.2022г. по гр.д. 4357/2021г. по описа на РРС в
частта, с която съдът е отхвърлил иска на жалбоподателя срещу Е. Т. Д., ЕГН:
**********, да се признае за установено, че ответникът дължи сумата над
присъдената – 2011,00лв. до 2458,02лв. и възнаградителна лихва в размер на
1128,89 лв. за периода от 05.05.2020г. до 08.05.2021г., дължими по Договор за
кредит № 30039989706/14.10.2019г. В жалбата са наведени доводи за
неправилност на първоинстанционното решение по подробно изложени
съображения. Иска се от въззивния съд да отмени решението на районния съд
в тази му част и да постанови свое, с което да уважи предявените искове до
претендирания от жалбоподателя размер.
В срока е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната
страна Е. Т. Д., в който се сочи, че постановеното решение в тази му част е
правилно и законосъобразно, непротиворечащо на материалния и
процесуалния закон. Иска се от въззивния съд да остави без уважение
жалбата и да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната му част.
Претендират се разноски по делото.
Подадена е жалба от Е. Т. Д., ЕГН: **********, срещу Решение № 115
от 03.02.2022г. по гр.д. 4357/2021г. по описа на РРС в частта, с която съдът е
прието за установено, че жалбоподателят дължи на „Профи Кредит България“
ЕООД сумата 2011,00 лв. – неплатена главница по Договор за кредит №
1
30039989706/14.10.2019г. В жалбата са наведени доводи за недопустимост и
неправилност на първоинстанционното решение по подробно изложени
съображения. Иска се от въззивния съд да обезсили решението на районния
съд като недопустимо в обжалваната част или алтернативно да го отмени като
неправилно и да постанови свое, с което да отхвърли предявените искове.
В срока е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна
„Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК: *********, в който се сочи, че
постановеното решение в тази му част е допустимо и правилно. Иска се от
въззивният съд да остави без уважение жалбата и да потвърди
първоинстанционното решение в обжалваната му част.
Подадена е жалба от Е. Т. Д., ЕГН: **********, срещу Решение за
поправка на ОФГ № 417 от 05.04.2022г. по гр.д. 4357/2021г. по описа на РРС,
с което съдът е приел за установено, че жалбоподателят дължи на „Профи
Кредит България“ ЕООД сумата 2011,00 лв. на осн. неоснователно
обогатяване. Иска се от въззивния съд да обезсили решението на районния
съд като недопустимо в обжалваната част или алтернативно да го отмени като
неправилно и да постанови свое, с което да отхвърли предявените искове.
В срока е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна
„Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК: *********, в който се сочи, че
постановеното решение в тази му част е допустимо и правилно по изложени
подробни съображения. Иска се от въззивният съд да остави без уважение
жалбата и да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната му част.
Жалбите са подадени от процесуално легитимирани страни, в
предвидения за това преклузивен срок и срещу актове на съда, подлежащи на
инстанционен контрол, поради което същите се явяват процесуално
допустими.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата,
доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства,
намира за установено следното:
На 14.10.2019г. е сключен Договор за потребителски кредит №
30039989706 между „Профи Кредит България“ ЕООД - кредитор и Е. Т. Д. -
кредитополучател. Отпуснатият кредит е в размер на 3000 лв. и следва да
бъде върнат на 36 месечни вноски в периода 05.11.2019г. – 05.10.2022г.
Лихвата по кредита е в размер на 41,00%, а ГПР е изчислен и посочен в
договора в размер от 49,13%. В Договора са предвидени и възнаграждения за
допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 600лв. и за допълнителна услуга
„Флекси“ в размер на 1260лв., разсрочени на месечни вноски с погасителния
план към кредита.
Към кредитора са били направени плащания от страна на длъжника в
размер на общо 989 лв., за което не се спори между страните.
При така установената и от първоинстанционния съд фактическа
обстановка, същият е достигнал до правилния извод, че Договор за
потребителски кредит № 30039989706 е отчасти недействителен и Е. Т. Д.
2
дължи на „Профи Кредит България“ ЕООД само сумата от 2011 лв.
Съдът констатира, че ГПР е изчислен неправилно, тъй като към него не
са били включени таксите за допълнителни услуги. Тези услуги по
съществото си представляват част от общите разходи по кредита по смисъла
на §1, т.1 ДР, които следва да се включват при определяне размера на ГПР на
осн. чл. 19, ал. 1 ЗПК. Тези услуги, уговорени с договора и включени в ОУ
към него, се отнасят до усвояване /приоритетно разглеждане и изплащане на
сумата по кредита / и управление /възможност за отлагане или намаляване на
определен брой погасителни вноски и смяна на падежната дата/ на кредита. В
случая договора е сключен в противоречие на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, съгласно
който кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита. При това положение
практиката приема, че заплащането на услугите, свързани с усвояване и
управление на кредита, е задължително условие за отпускането му, съответно,
че тези услуги представляват част от допълнителните разходи по кредита.
Към този извод сочи и вписването им в погасителния план към заема. При
подобно некоректно посочване в договора на ГПР, без да са включени
разходите за допълнителни услуги, се нарушава разпоредбата на чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК. Последица на нарушението на въпросната разпоредба е частична
недействителност на договора на осн. чл. 22 ЗПК и дължимост единствено на
чистата сума по кредита на осн. чл. 23 ЗПК. По тези съображения правилно
районният съд е отхвърлил исковете за лихвите и таксите по договора за
кредит, тъй като такива не се дължат, единствено на връщане подлежи
главницата по договора.
Следва също да се посочи, че при обща сума на таксите за
допълнителни услуги от 1860лв., която сума е 62% от сумата получена по
кредита, се нарушава правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК за максималния
допустим размер на ГПР.
След като се констатира, че главницата е в размер на 3000 лв., а за
платена се признава сумата от 989 лв., дължима остава сумата от 2011лв.,
както е приел и районният съд.
Съдът намира, че тази сума се дължи на договорно основание, а не както
сочи страната на осн. неоснователно обогатяване. Съдът се присъединява към
тази част от практиката, която приема, че в хипотезата на чл. 22 във вр. с чл.
23 ЗПК следва да се приложи разпоредбата на чл. 26, ал. 4, пр. 1 ЗЗД. Тези
норми, тълкувани в съвкупност водят до извода, че договорът е
недействителен само в частта за лихвите и таксите, но не и в частта за
главницата, която продължава да се дължи по силата на императива на чл. 23
ЗПК. По тази причина искът следва да се уважи за главницата, като следва да
се съобрази, че всички частични плащания следва да се отнесат към
дължимата главница и ако има разлика, то тя се присъжда на кредитора-ищец
на основание на договора, тъй като в частта за задължението за връщане на
главницата, той не е недействителен.
3
Касае е се до една особена недействителност на договора, предвидена
изрично в специалния закон (ЗПК) спрямо общия закон (ЗЗД), тъй като
специалната разпоредбата на чл. 23 ЗПК предвижда, че когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на
заемополучателя не отпада изцяло – той дължи връщане само на чистата
стойност на кредита, но не дължи връщане на лихвата и другите разходи по
кредита. Става въпрос за особен вид недействителност на договора за
потребителски кредит, при установяването на която, съобразно специалната
законова разпоредба на чл. 23 от ЗПК, заемополучателят връща чистата
стойност на кредита, предоставен му по процесния договор за заем/кредит.
Специалната разпоредба на чл. 23 ЗПК урежда изрично последиците на
недействителността, поради което не е налице хипотеза на неоснователно
обогатяване. Основанието за връщане на сумата би било неоснователно
обогатяване само ако не съществуваше специалната разпоредба на чл. 23
ЗПК, тъй като по общо привило при цялостна нищожност на договора всеки
връща на другия получената престация.
Съдът намира жалбата срещу Решение за поправка на ОФГ № 417 от
05.04.2022г. по гр.д. 4357/2021г. по описа на РРС за основателна и смята, че
решението следва да бъде обезсилено. Предявените искове са за признаване
за установени като дължими посочени суми по Договор за потребителски
кредит № 30039989706, тоест основанието на исковите претенции е
договорно. Първоинстанционният съд като е поправил решението си по реда
на чл. 250 ГПК е сменил основанието, по което се е произнесъл, от договорна
отговорност на неоснователно обогатяване. По този начин районният съд е
нарушил диспозитивното начало като е заменил волята на ищеца и се е
произнесъл по непредявен иск. Последица от това е обезсилване на
решението на основание чл. 270, ал. 3, пр. 3-то от ГПК. Решението за
поправката на очевидна фактическа грешка единствено коригира, но не
замества първоначално постановения съдебен акт. Напротив, той продължава
да съществува с направените с отстраняващото грешките решение поправки.
При отмяна/обезсилване само и единствено на решението за поправка на ОФГ
в сила остава първоначално постановеният акт без поправките, който съдът
смята за единствено допустим и правилен в случая.
По разноските, направени във въззивната инстанция:
Съдът смята, че въпреки уважаването на жалбата срещу Решение за поправка
на ОФГ не е предизвикано намаляване или увеличаване в размера на
присъдената сума, а единствено промяна на основанието на което се дължи.
По тези съображения съдът намира, че разноските следва да останат за
страните, така както са били сторени.
Предвид изложеното, Окръжният съд
РЕШИ:
4
ОБЕЗСИЛВА Решение № 417 от 05.04.2022г. по гр.д. 4357/2021г. по
описа на РРС.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 115 от 03.02.2022г. по гр.д. 4357/2021г.
по описа на РРС.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5