№ 13805
гр. София, 10.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АНГЕЛИНА К. БОЕВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Т. ЕРМЕНКОВА
като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело №
20201110144510 по описа за 2020 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Застрахователна
компания Уника“ АД, чрез юрк. В. И.а, срещу „Дженерали Застраховане“ АД, с която са
предявени кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание
чл. 411 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 679 лева,
представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка „Индустриален пожар: всички рискове и прекъсване на
дейността“, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на дължимата сума; и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 49,04 лева, представляваща
лихва за забава за периода от 30.12.2019 г. до 14.09.2020 г.
В исковата молба се твърди, че на 27.03.2019 г. около 11,10 ч. в с. Яна, м. „Садината“,
обл. София водачът Т.А.Д., управляващ товарен автомобил марка „Мерцедес“, с рег. №
******** и притежаващ задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите в ответното дружество, при маневра за излизане от приемна сграда на
завод за механично-биологично третиране на отпадъци към ОП „Столично предприятие за
третиране на отпадъци“ не прибрал каросерията на автомобила и се ударил в ролетна врата
на сградата, като я увредил – били огънати 10 броя ламели, обшивка над вратата и била
ударена тръба за задвижване на ел. двигател. Ролетната врата била предмет на сключена с
ищцовото дружество застраховка „Индустриален пожар: всички рискове и прекъсване на
дейността“ с полица № 18900СА0002, със срок на застрахователното покритие от 29.06.2018
г. до 28.06.2019 г. За причинените вреди по ролетната врата било подадено уведомление до
застрахователя по имуществената застраховка от собственика на увреденото имущество –
ОП „Столично предприятие за третиране на отпадъци“, по която била образувана щета №
1
18СА9000005. С доклад по щетата било одобрено застрахователно обезщетение в размер на
679 лева, което било изплатено на собственика на увреденото имущество. Ищецът предявил
регресна претенция към застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите за възстановяване на изплатеното застрахователно
обезщетение, но до този момент плащане не било постъпвало, като ответникът дължал и
лихва за забава. Ето защо ищецът моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло
предявените искове. Претендира направените по делото разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „Дженерали
Застраховане” АД за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата
чрез юрк. Владия Янева. Процесуалният представител оспорва изцяло предявените искове
по основание и по размер. На първо място възразява, че ищцовото дружество нямало правен
интерес да претендира възстановяване на пълния размер на застрахователното обезщетение
по представената към исковата молба застрахователна полица, тъй като същата била
сключена при условията на съзастраховане. Следователно, отговорността за обезщетяване
на причинените имуществени вреди по застрахованото имущество се разпределяла между
всички пет застрахователи и всеки от тях отговарял спрямо застрахованото лице само за
своя дял. На следващо място, от представените по делото доказателства не се установявало
наличието на валидно застрахователно правоотношение между ищеца и ОП „Столично
предприятие за третиране на отпадъци“ към датата на настъпване на инцидента. А от
представената с исковата молба застрахователна полица не било видно, че увредената
ролетна врата била включена в обекта на застраховане. Оспорва наличието на причинно-
следствена връзка между механизма на процесното ПТП и претендираните от ищцовото
дружество вреди, както и на противоправно поведение от страна на застрахования при
ответника водач. Оспорва претенцията на ищеца и по размер, като твърди, че същият бил
значително завишен и не отговарял на действителната стойност на причинените вреди. Ето
защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове.
Претендира направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът „Застрахователна компания Уника“ АД, редовно
призован, се представлява от юрк. М.. Процесуалният представител поддържа исковата
молба. В хода на устните състезания моли съда да постанови решение, с което да уважи
предявените искове. Претендира направените разноски, за които представя списък по чл. 80
ГПК. Депозира писмена защита, в която излага подробни доводи и съображения в подкрепа
на направените искания.
В съдебно заседание ответникът „Дженерали Застраховане“ АД, редовно призован, се
представлява от юрк. Ройдев. Процесуалният представител поддържа отговора на исковата
молба и наведените в същия възражения.
Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на
страните, приема за установено следното.
2
По делото е представена застрахователна полица № 18900СА0002 по застраховка
„Индустриален пожар: Всички рискове и прекъсване на дейността“, сключена на 19.06.2018
г. между ищцовото дружество, в качеството му на застраховател с 30 % дял, и
съзастрахователи – „ЗАД „Армеец“ АД – 20 % дял, „Чертасиг“ ЗПАД – клон България“ – 20
% дял, „ЗД „Евроинс“ АД – 15 % дял, „ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД – 15 % дял, от една
страна, и Столична община, в качеството й на застраховащ, и ОП „Столично предприятие за
третиране на отпадъци“, в качеството му на застрахован, от друга, със срок на
застрахователното покритие от 29.06.2018 г. до 28.06.2019 г. Видно от застрахователната
полица, сред застрахованите активи били тези по местонахождение към 31.12.2017 г. по
отчетна стойност, находящи се в площадка „Садината“, разположена в местност „Садината“,
землище Яна, район „Кремиковци“ (поземлен имот с идентификатор 87401.7647.182) – както
в депо за неопасни отпадъци (вкл. ПСОВ и СРОВ), така и в завод за механично-биологично
третиране на отпадъци. В застрахованите активи били включени сгради и конструкции, вкл.
прилежаща инфраструктура към същите (в т. ч. огради, пътища, настилки, тръбопроводи и
други), машини, съоръжения и оборудване, ел. оборудване, програмни продукти – софтуер
склад, стопански инвентар, офис оборудване, мобилно оборудване и транспортни средства.
Съгласно т. 4.2 от застрахователния договор сред покритите рискове бил удар от
транспортно средство (вкл. щети, причинени от превозни средства, управлявани от
застрахования, ползватели или наематели на застрахованата сграда или техни служители),
животно или друг движещ се обект. В случай на настъпване на застрахователно събитие
застрахованият бил в правото си незабавно да предприеме действия за отстраняване на
вредите и възстановяване на дейността си, като впоследствие уведоми застрахователя за
събитието в сроковете, определени в застрахователния договор (т. 7.4 от същия). С плащане
на застрахователно обезщетение застрахователят встъпвал в правата на застрахования
срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните
разноски, направени за неговото определяне (т. 7.8 от застрахователния договор).
Видно от представено по делото удостоверение изх. № ПТО22-ТД26-87-/1/ от
17.11.2022 г., издадено от ОП „Столично предприятие за третиране на отпадъци“, ролетна
врата № 6 – изток, със светофарна уредба, находяща се в приемната сграда на завода за
механично-биологично третиране на отпадъци в с. Яна, м. „Садината“, била заприходена
като актив на застрахования на 31.12.2016 г.
Не се спори между страните, че по време на настъпване на застрахователното събитие
е съществувал валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, сключен с ответното дружество по отношение на товарен автомобил
марка „Мерцедес“, с рег. № ******** с полица № 118002960108, със срок на
застрахователно покритие от 25.10.2018 г. до 24.10.2019 г. Посоченото обстоятелство е
отделено от съда като ненуждаещо се от доказване, като същото се установява и от
представена по делото справка от Информационния център към Гаранционния фонд.
От приетия като доказателство по делото Протокол за ПТП, бланков № 1729020 се
установява, че на 27.03.2019 г., около 10,10 ч. в с. Яна, м. „Садината“, обл. София в завода за
3
механично-биологично третиране на отпадъци към ОП „Столично предприятие за третиране
на отпадъци“, водачът Т.А.Д., управляващ товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел
„Арокс“, с рег. № ********, при маневра за излизане от бункер за разтоварване с вдигнат
повдигач станал причина и реализирал леко ПТП в ролетна врата № 6. В резултат на удара
били причинени щети по автомобила – заден повдигач и леви задни светлини, като в
протокола били посочени и други материални щети – по ролетната врата. Протоколът бил
съставен от мл. автоконтрольор при ОПП – СДВР и подписан от участника в ПТП без
възражения. Съгласно константната практика на ВКС протоколът за ПТП, съставен от
длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по
смисъла на чл. 179 ГПК, който се ползва не само с обвързваща съда формална
доказателствена сила относно авторството на материализираното в него изявление на
съставителя, но и с материална доказателствена сила относно самото удостоверено
волеизявление, като съставлява доказателство за факта на направените пред съставителя
изявления и за извършените от него и пред него действия. В хипотезата, когато протоколът
за ПТП се издава от органите на полицията при задължително посещение на мястото на
ПТП в случаите, очертани в чл. 125 ЗДвП, съставителят удостоверява пряко възприети от
него факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като местоположение
на превозните средства, участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните
знаци и маркировката на мястото на произшествието и др. При всички случаи
доказателствената сила на протокола за ПТП не обхваща направените от длъжностното лице
въз основа на констатираните факти изводи за наличие или липса на вина на водача на МПС,
участващ в пътнотранспортното произшествие, тъй като това излиза извън обхвата на
удостоверителното изявление относно възприет от съставителя на протокола факт.
Отстоянието във времево отношение на огледа и съставянето въз основа на него на
протокола спрямо момента на настъпване на произшествието рефлектира и върху обема на
релевантните за механизма на ПТП факти, които ще намерят отражение в протокола за ПТП.
Ето защо вписаните в него обстоятелства може да не са достатъчни за установяването на
пълния механизъм на ПТП. Поради това дори при липса на оспорване верността на
протокола ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи
доказателствената тежест за установяването му посредством ангажирането и на други
доказателства – разпит на свидетели, назначаване на вещи лица (автотехническа,
медицинска или комбинирани експертизи), ако преценката на фактите от значение за
механизма на ПТП изисква специални познания, каквито съдът не притежава. При
неоспорване автентичността на протокола и обстоятелствата, определящи го като
официален документ, страната, на която същият се противопоставя, може да оспори
верността на удостоверените в него факти, но следва да проведе пълно обратно доказване с
оглед обвързващата материална доказателствена сила на документа (вж. Решение № 71 от
16.08.2017 г. по гр. д. № 60343/2016 г., ІІ Г.О., ВКС, Решение № 32 от 19.02.2016 г. по гр. д.
№ 3335/2015 г., ІІІ Г.О., ВКС, Решение № 15 от 25.07.2014 г. по т. д. № 1506/2013 г., І Т.О.,
ВКС и цитираната в последното съдебна практика). Посоченият в Протокола за ПТП
механизъм на произшествието се потвърждава напълно от приетото по делото заключение
4
на съдебната автотехническа експертиза.
За причинените по ролетната врата щети на 27.03.2019 г. служител на застрахования
изпратил по електронен път уведомление до застрахователя, по което била образувана щета
№ 18СА9000005. Видно от приложен към исковата молба констативен протокол, на
29.03.2019 г. бил извършен оглед на увредения актив от представител на застрахователя и
представител на застрахования. В констативния протокол били описани следните щети:
огънати 10 броя ламели по 4 м. и ламаринена обшивка в горната част на вратата с размери
4,00 х 4,80 м. Ремонтът на увредената ролетна врата бил възложен от застрахования на
„Логел“ ООД, с който Столична община имала сключен договор от 20.03.2018 г. за
поддръжка и ремонт на 54 броя ролетни врати на обект: Завод за механично-биологично
третиране на отпадъци с производство на RDF-гориво. В тази връзка бил съставен
констативен протокол за щети от 24.04.2019 г., в който били описани: ролетна врата № 6 –
ударена, за подмяна – 1 брой греда с гумено уплътнение и профил С-4255. На 30.04.2019 г.
от „Логел“ ООД била изготвена оферта за ремонт на ролетната врата. След приключване на
ремонта между представител на изпълнителя и на Столична община бил подписан сервизен
протокол от 10.06.2019 г. за приемане на извършената работа без забележки, както и
приемо-предавателен протокол № 9/10.06.2019 г. за стойността на ремонтните дейности, за
които била издадена и фактура № **********/10.06.2019 г. След представяне на всички
необходими документи, с решение № 1 от 09.08.2019 г. по процесната щета застрахователят
определил застрахователно обезщетение в размер на 664 лева. Същото било изплатено на
застрахования по банков път на 23.07.2019 г.
От покана за доброволно изпълнение на регресна претенция изх. № 42120419/
26.11.2019 г. се установява, че ищцовото дружество претендирало от ответника заплатеното
по щета № 18СА9000005 застрахователно обезщетение в размер на 664 лева, ведно с 15 лева
ликвидационни разноски или общ 679 лева. Поканата била получена от ответното дружество
на 29.11.2019 г., видно от отбелязване върху нея и в известието за доставяне.
Допусната е по искане на ищеца комплексна съдебна автотехническа и техническа
експертиза. Заключението на вещите лица е прието от съда и не е оспорено от страните.
Същото е изготвено след запознаване с приложените по делото документи. От заключението
се установява, че обстоятелствата и причините, при които е настъпило процесното
произшествие, били следните: на 27.03.2019 г., около 10,10 ч. товарен автомобил марка
„Мерцедес“, модел „Арокс“, с рег. № ******** спрял на заден ход в бункер за разтоварване,
където водачът предприел маневра за излизане, без да спусне повдигача в задната част на
каросерията, при което нанесъл увреждания по ролетната врата на бункера. Щетите по
ролетната врата били следните: огънати ламели (широчина 4 м.) – 10 бр., ламаринена
обшивка в горната част на вратата. Според вещото лице причинените по ролетната гаражна
врата увреждания били в причинно-следствена връзка с процесното ПТП. От заключението
се установява, че стойността на нанесените по ролетна врата № 6 щети към датата на
настъпване на застрахователното събитие – 27.03.2019 г. възлизала общо на 2899,20 лева с
ДДС. Съдът намира, че заключението на вещите лица е пълно, ясно, обосновано и не
5
възниква съмнение относно неговата правилност, поради което го възприема изцяло.
По делото са представени и други писмени доказателства, неотносими към настоящия
спор.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи.
По иска с правно основание чл. 411 КЗ:
Нормата на чл. 411 КЗ предвижда суброгационното право на застрахователя, изплатил
на застрахования застрахователно обезщетение, да иска от третото лице, причинило виновно
вреди на застрахованото имущество, респ. от неговия застраховател, това, което е платил на
застрахования. Платилият застраховател може да встъпи в правата на застрахования до
размера на платеното застрахователно обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне. Следователно, обхватът на суброгационното право зависи от размера
на застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования, и от
размера на обезщетението, което третото лице дължи на застрахования. За да бъде
основателен предявеният регресен иск, следва да бъде установено по безспорен начин
осъществяването на следните елементи от фактическия състав на суброгационното право:
валидно застрахователно правоотношение към датата на застрахователното събитие по
имуществена застраховка „Индустриален пожар: всички рискове и прекъсване на
дейността“ по отношение на увреденото имущество; настъпване на застрахователно
събитие, причинено от трето лице – водач на МПС, който има валидна задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника; възникване на
гражданска отговорност за третото лице (деянието, причинените с него вреди, причинно –
следствената връзка между ПТП и причинените вреди); плащане на застрахователно
обезщетение от застрахователя на застрахования по имуществената застраховка. На
основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД във всички случаи на непозволено увреждане вината се
предполага до доказване на противното.
По делото безспорно беше установено наличието на валидно застрахователно
правоотношение по имуществена застраховка „Индустриален пожар: всички рискове и
прекъсване на дейността“ по отношение на увреденото имущество между неговия
собственик и ищцовото дружество към датата на ПТП – 27.03.2019 г. Неоснователно се
явява възражението, наведено в отговора на исковата молба, че увредената ролетна врата не
била включена в обекта на застраховане. От приетите по делото писмени доказателства, и
по-конкретно застрахователна полица № 18900СА0002 и удостоверение изх. № ПТО22-
ТД26-87-/1/ от 17.11.2022 г., издадено от ОП „Столично предприятие за третиране на
отпадъци“, е видно, че застраховани активи били всички сгради и конструкции, вкл.
прилежащата структура към тях (в т. ч. огради, пътища, настилки, тръбопроводи и др.),
намиращи се на територията на Завода за механично-биологично третиране на отпадъци в с.
Яна, а процесната ролетна врата № 6 на приемната сграда на завода е част от заприходения
инвентар.
6
Безспорно беше установено също наличието на валидно застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите между ответното дружество и причинителя на вредата към същата дата.
Не се спори, а и се установява от събраните по делото доказателства, че ищецът
изплатил на застрахования застрахователно обезщетение по регистрираната щета в размер
на 664 лева, към които били начислени 15 лева ликвидационни разходи.
Съгласно § 1, т. 4 ДР КЗ застрахователно събитие е настъпването на покрит риск по
застраховка в периода на застрахователното покритие. От представената по делото
застрахователна полица № 18900СА0002 е видно, че сред покритите рискове бил удар от
транспортно средство (вкл. щети, причинени от превозни средства, управлявани от
застрахования, ползватели или наематели на застрахованата сграда или техни служители),
животно или друг движещ се обект. Няма данни, а и твърдения да е било налице някое от
изключенията, при които застрахователят не изплаща обезщетение.
Настоящият съдебен състав намира, че от събраните по делото доказателства бяха
установени и елементите от фактическия състав на гражданската отговорност на водача –
причинител на вредата. От протокола за ПТП и от заключението на съдебната
автотехническа експертиза беше установен механизмът на настъпване на произшествието,
както и противоправното поведение на водача, чиято гражданска отговорност била
застрахована при ответното дружество. Трайчо Димитров не спазил правилата за движение
и по-точно задължението си като участник в движението по пътищата да не причинява
имуществени вреди (чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП). В резултат на противоправното поведение на
водача били причинени щети на застрахованата ролетна врата, като вещото лице
установило, че от техническа гледна точка е налице съответствие между механизма на
произшествието и щетите по вратата. Следователно, доказана е и причинно – следствената
връзка между противоправното поведение на водача и причинените щети. Видът и
характерът на вредите по процесното имущество се установяват както от писмените
доказателства по делото, така и от заключението на вещите лица. По делото липсват
доказателства, които да оборват презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
По отношение на размера на дължимото от ответника застрахователно обезщетение
следва да се има предвид на първо място разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, съгласно която
при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня
на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по
договорена застрахователна стойност. Съгласно задължителната съдебна практика
дължимото обезщетение следва да бъде определено по пазарната стойност на ремонта за
отстраняване на претърпяната вреда към момента на настъпване на застрахователното
събитие. Застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната (при пълна
увреда), респ. възстановителната (при частична увреда) стойност на увреденото имущество,
а действителната, респ. възстановителната стойност не може да бъде по-голяма от пазарната
му стойност към деня на настъпване на събитието. Съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ за
7
действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да
се купи друго от същия вид и качество. А чл. 400, ал. 2 КЗ определя възстановителната
застрахователна стойност като стойността за възстановяване на имуществото с ново от
същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка. Следователно, размерът на застрахователното
обезщетение се определя съобразно доказания размер на претърпяната вследствие
застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля действителната, респ.
възстановителната стойност на увреденото имущество, определено по пазарната му
стойност. При изчисляване размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент
на овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност (вж.
Решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г., І Т.О., ВКС, Решение № 6 от
02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г., І Т.О., ВКС).
Съдът, като съобрази цитираната по-горе съдебна практика намира, че изчислената от
вещото лице пазарна стойност в размер на 2899,20 лева представлява възстановителната
стойност на увреденото имущество, до който размер следва да бъде определено и
застрахователното обезщетение, дължимо от ответното дружество. Но доколкото обхватът
на суброгационното право на застрахователя по имуществената застраховка зависи от
размера на заплатеното застрахователно обезщетение, ответникът дължи на ищеца сумата в
размер на 664 лева, независимо че изчислената от вещото лице пазарна стойност за
възстановяване на причинените от процесното ПТП вреди е в по-голям размер. Към сумата
664 лева следва да бъдат прибавени и 15 лева за ликвидационни разноски, които обичайно се
заплащат за определяне на обезщетението по щетата, доколкото не са установени по делото
разходи в по-голям размер. Или дължимата на ищцовото дружество сума по регресната
претенция възлиза общо на 679 лева.
Неоснователно се явява възражението на процесуалния представител на ответника, че
доколкото застрахователният договор по имуществената застраховка бил сключен при
условията на съзастраховане, ищецът имал право да претендира само своя дял от
изплатеното застрахователно обезщетение, възлизащ на 30 % от вредата. В действащия
Кодекс за застраховането се съдържа позитивноправна уредба на конкуренцията на
застраховки. В разпоредбите на чл. 376 – 377 КЗ е уредено т. нар. „съзастраховане“ – когато
застраховащият сключва един застрахователен договор с повече от един застраховател за
едно и също имуществено или неимуществено благо, право или вещ, за един и същ период
на покритие и за едни и същи рискове. Съзастраховането е механизъм за разпределяне на
риска от настъпване на застрахователно събитие между няколко застрахователи, най-често
когато застрахованото имущество има много голяма стойност. В този случай отговорността
се разпределя между тях в договореното съотношение. В процесния застрахователен
договор ищцовото дружество е определено като водещ застраховател – с него е сключен
самият договор, той получава цялата застрахователна премия и той дължи заплащане на
застрахователно обезщетение на застрахования при настъпване на покрит риск. Тези
уговорки са в пълно съответствие с разпоредбата на чл. 376, ал. 5 КЗ, която предвижда, че
8
отношенията със застраховащия, застрахования и третото ползващо се лице по
застрахователния договор се осъществяват от водещия застраховател. Лицето, имащо право
на обезщетение по застрахователния договор, има право да получи цялото дължимо
плащане от водещия застраховател (чл. 376, ал. 6, изр. 1 КЗ). Именно поради тази причина в
т. 7.8 от процесния застрахователен договор е предвидено, че с плащане на застрахователно
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. На това основание ищцовото дружество е предявило в настоящото
производство иск за присъждане на пълния размер на заплатеното от него застрахователно
обезщетение. Като водещ застраховател именно „Застрахователна компания Уника“ АД е
активно материално легитимирана да предяви срещу ответника регресното вземане. Как ще
се уреждат вътрешните отношения между водещия застраховател и съзастрахователите във
връзка с извършеното от първия плащане по процесната щета, зависи от уговореното
съотношение (чл. 376, ал. 6, изр. 2 КЗ) и е напълно ирелевантно за отговорността на
ответното дружество и за настоящия спор.
С оглед изложеното предявеният иск по чл. 411 КЗ се явява основателен и като такъв
следва да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Мораторната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД има обезщетителна функция за вредите на
кредитора от забавата при изпълнение на парично задължение. Обезщетението в размер на
законната лихва е функционално обусловено от главния дълг, поради което същото се
присъжда върху признатата за основателна претенция за главницата. Съгласно чл. 86, ал. 1
ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата. А чл. 84, ал. 2 ЗЗД предвижда, че когато няма
определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от
кредитора. В този смисъл е и постоянната практика на ВКС – вж. Решение № 89 от
30.06.2010 г. по т. д. № 985/2009 г., І Т.О., ВКС, Решение № 29 от 07.05.2008 г. по т. д. №
535/2008 г., ІІ Т.О., ВКС, Решение № 48 от 30.04.2009 г. по т. д. № 677/2008 г., І Т.О., ВКС.
Приложената по делото покана за доброволно изпълнение на регресната претенция има
характер на покана по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД и е поставила „Дженерали Застраховане“
АД в забава по отношение на главницата. Поканата е получена от ответника на 29.11.2019 г.
Предвиденият в разпоредбата на чл. 412, ал. 3 КЗ 30-дневен срок от получаване на поканата,
респ. от представяне на всички доказателства, в който застрахователят по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“ следва или да определи и изплати размера на своето
задължение по предявената претенция, или мотивирано да откаже плащането, е изтекъл на
29.12.2019 г. Следователно, началната дата, от която следва да се изчислява лихвата за
забава, е 30.12.2019 г., а крайната – тази, посочена от ищеца – 14.09.2020 г. Доколкото искът
за акцесорната претенция е предявен за посочения период, за същия следва да бъде и
уважен. Като взе предвид, че искът по чл. 411 КЗ е основателен за сумата в размер на 679
9
лева, то и предявеният иск за мораторна лихва е установен в своето основание. Определен
при условията на чл. 162 ГПК следващият се размер на обезщетението за забава върху
регресното вземане на ищеца за посочения период възлиза на 49,04 лева. Няма доказателства
по делото за пълно или частично заплащане на претендираната мораторна лихва от
ответника. Ето защо искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява основателен и като
такъв следва да бъде уважен изцяло.
По отношение на разноските:
Процесуалният представител на ищеца е поискал присъждане на направените по
делото разноски, като е представил списък по чл. 80 ГПК. В настоящото производство
ищцовото дружество е извършило следните разноски: 100 лева за внесена държавна такса,
500 лева за депозити за вещи лица и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, изчислено
съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.), вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за
правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. С оглед
изхода на настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК ответникът „Дженерали
Застраховане“ АД следва да бъде осъден да заплати на ищеца „Застрахователна компания
Уника“ АД сумата в общ размер на 700 лева, представляваща направените в настоящото
производство разноски за внесена държавна такса, депозити за вещи лица и юрисконсултско
възнаграждение.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК *********, представлявано от
изпълнителните директори Ж.М.Д. и Ю.К.К., със седалище и адрес на управление гр.
София, район „Оборище”, АДРЕС, да заплати на „Застрахователна компания Уника”
АД, ЕИК *********, представлявано от председателя на управителния съвет И.Г.Д. и
изпълнителния директор А.А.Р., със седалище и адрес на управление гр. София, район
„Възраждане”, АДРЕС, както следва: по иска с правно основание чл. 411 КЗ сумата 679
(шестстотин седемдесет и девет) лева, представляваща регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Индустриален пожар: всички
рискове и прекъсване на дейността“, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда – 16.09.2020 г. до окончателното изплащане на дължимата сума; по
иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 49,04 (четиридесет и девет лева и 04 ст.)
лева, представляваща лихва за забава за периода от 30.12.2019 г. до 14.09.2020 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК
*********, представлявано от изпълнителните директори Ж.М.Д. и Ю.К.К., със седалище и
адрес на управление гр. София, район „Оборище”, АДРЕС, да заплати на
„Застрахователна компания Уника” АД, ЕИК *********, представлявано от председателя
на управителния съвет И.Г.Д. и изпълнителния директор А.А.Р., със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Възраждане”, АДРЕС, сумата 700 (седемстотин) лева,
10
представляваща направените в настоящото производство разноски за внесена държавна
такса, депозити за вещи лица и юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11