Мотиви по Присъда №
6 от 02.06.2020 г. по НОХД № 40/2019 г. по описа на Военен съд - ***
От съвкупната преценка на
събраните и проверени в съдебно заседание доказателства по делото, съдът приема
за установено следното:
Подсъдимият С.А. е предаден на съд за престъпление по реда на
чл.343 б, ал.1 от НК, за това, че на 24.03.2019 г. около 00.42 часа в ***, обл.
*** на ул. „24-та“ е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил
марка: ***, модел 318i с рег. № РВ 8187 РН с концентрация
на алкохол в кръвта си над 1,2 на
хиляда, а именно 1,41 промила на хиляда установено по надлежния ред с протокол
за химическа експертиза за определяне на концентрацията на алкохол в кръв и
урина № 171/25.03.2019 г. на
специализирана химическа лаборатория при
УМБАЛ „***“ АД – гр. ***.
В хода на съдебното заседание представителят на ВОП-*** пледира, че
по подсъдимият по време на службата си
се проявявал като добър военнослужещ, познаващ добре работата си. Видно от
приложената справка за нарушител по ЗДВП е видно, че спрямо него има издадени 8 наказателни постановления по ЗДВП и
3 фиша. Като в настоящият случая безспорно е установено, че след като е свършило изпитото количество алкохол, подсъдимият
ведно със свидетелят Х. и свидетелката ***, тръгнали от дома на свидетелят Х., който дом се намирал в с. Костиево, за да си
закупят още алкохол. Идеята била предложена от подсъдимият. Като той шофирал
неговия автомобил, в който се намирали
свидетелят Х. на предна дясна седалка, а отзад била свидетелката ***. Отправили се към близката
бензиностанция намираща се на АМ Тракия,
посока *** - София. Закупили още няколко кенчета бира подсъдимият и свидетелката ***. Отново
подсъдимият се качил на шофьорското место и потеглили в обратна посока. На влизане
в *** забелязали автопатрул в състава свидетелят Д. и
свидетелят Л., факт безспорно потвърден от свидетеля Х.. Автопатрула
се намирал на кръстовището на ул.*** и
ул.*** в ***. Този автомобил бил със специален режим на движение с надпис „Полиция”,
който е светлоотразителен и с поставени буркани
отгоре. Полицейският служител свидетеля Л., който бил извън патрулният
автомобил и бил със светлоотразителна
жилетка предприел действие по спиране на
автомобила като излезнал
по средата на пътното платно. При вида на служителя на реда, водача на автомобила / подсъдимият / рязко
свил в уличката в ляво преди кръстовището
и спрял автомобила. След като възприели
това действие на водача на МПС, свидетеля Л. тръгнал пеша, а свидетеля Д., който
се намирал в патрулния автомобил потеглил след свидетеля Л.. На място пръв
пристигнал свидетеля Л., който имал видимост и през цялото време наблюдавал
автомобила. Отправил се към предна дясна врата, като в този момент пристигнал и
свидетеля Д. със служебният автомобил. Отвътре ги лъхнала миризма на алкохол и
така започнала проверката на водача на МПС – подсъдимият А.. При, което той бил тестван с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабричен номер ARBA-0079, което отчело наличие на
алкохол в кръвта на 1,63 на хиляда. Бил съставен АУАН, в който подсъдимият оспорил управлението на МПС, но тези му обяснения били оборени от двамата
спътници в автомобила и от двамата полицейски служители. Подсъдимият бил съпроводен от служителите на
реда до медицинското заведение в УМБАЛ
Св.Георги АД - *** за вземане на кръвна проба.
Прокурора сочи, че от изготвената
ХЕ в хода на ДП на л.38 било установено наличие на
концентрация на алкохол в кръвта 1,41 на хиляда. Поради, което представител на
ВОП - *** сочи, че от значение за доказване на състава на престъплението по
чл.343б от НК не е от важно, че подсъдимият е спрял МПС, а че той го е
управлявал след употреба на алкохол и то с концентрация над 1,2 на хиляда. Установяването
на тази концентрация над 1,2 на хиляда, в случая чрез техническо средство 1,63 е извършена до 10 мин от преустановяването на
МПС, което показна, че и преди и след преустановяване на МПС, подсъдимият А. е бил под влияние на алкохол. Факт
безспорно доказан от извършената проверка със техническо средство. Тези промили
-
1,63 на хиляда не са постигнати след преустановяване
на МПС , факт потвърден и от изготвената в хода на съдебното следствие СМЕ. Оттук
следва извода, че подсъдимият е управлявал МПС с концентрация над 1,2 на хиляда
: а именно 1,41 на хиляда, което закона определя като престъпление т.е. той не
е могъл да се опие за времето преди започване на проверката, така както сочат
свидетелят Х. и подсъдимият А., че при
спирането на автомобила са изпили още по
кенче, кенче и половина
бира.
Моли съда да приеме, че след извършената допълнителна ХЕ в хода на
съдебното следствие е установено наличие
на алкохол в кръвта му над 1,39 на хиляда при извършване на проверка на
контролните проби, и именно това е количеството , с което той е управлявал към
24.03.2019г. МПС , тъй като тази експертиза бе приета и не бе оспорена в хода
на съдебното следствие.
На следващо место моли съда да приеме, че една полицейска
проверка не може да се извърши когато МПС
е било в движение. МПС следва да бъде спряно, но в случая водача на МПС - подсъдимият А. е осуетил спирането му от служителите на реда като е
избягал, завивайки в уличката в
ляво преди кръстовището, там където е
бил разположен полицейският патрул.
Моли съда да даде вяра на
показанията на полицейските свидетели, тъй като показанията им са последователни и безпристрастни и няма
данни тези служители да имат мотив да набедят подсъдимият в извършване на противоправно деяние. Обект на престъплението са
обществените отношения свързани с управлението на МПС с безопасността по пътищата. От обективна
страна е доказано по категоричен начин, че подсъдимият е управлявал МПС след
употреба на алкохол с концентрация над1,2 на хиляда, а именно 1,39 на хиляда.
От субективна страна деянието е
извършено при пряк умисъл, тъй като той е съзнавал обществено опасните
последици и е целял тяхното настъпване.
Ето защо предлага на съда да
определи наказание при условията и по реда на чл.54 от НК, с което да се
постигнат целите на нормата по чл.36 от НК. Като наред и с лишаване от свобода
да му бъде наложено и другото предвидено кумулативно наказание глоба като
размера му бъде съобразен със социалният и битов статус на подсъдимия. Моли
съда да осъди подсъдимият да заплати и направените по делото разноски.
За подсъдимият се явява адв.С. ***, който пледира, че
деянията по реда на чл.343б от НК са с висока степен на обществена опасност и те
трябва да бъдат доказани по безспорен начин на база на събраните по делото доказателства.
В случая трябва да бъде доказано управлението на МПС от страна на подзащитния му
и че, за да
започне проверката от служителите на реда, той следва да бъде
спрян по време на движение, като преди самата проверка следва да е видно, че именно подсъдимият е управлявал МПС.
На следващо място следва да се
има предвид, кой автомобил е бил видян от свидетелите - полицейските служители, следва да се установи имали ли са възможност да го наблюдават, а да не би да
са наблюдавали не този автомобил, а друг автомобил.
На следващо място защитата сочи, че от изслушаната СМЕ се установява, че от изпитото
количество 1000 л. била / две кенчета в колата / за
около 5-10 мин не е възможно да отчете това количество алкохол в кръвта, защото
ако лицето тежи 80 кг. при 1 л.бира, концентрацията ще е 0.8 промила алкохол в
кръвта, тъй като 10 мин. лицето е имало престой до пристигане на полицейските
служители.
На следващо място защитата сочи, че
на 20 м. преди полицейските служители
автомобила е завил наляво и е влезнал по уличката навътре като са изминали поне
50 м., като се сочи, че единият от полицейските служители е тръгнал пеша, а другият е потеглил със
служебният автомобил, поради което моли съда да прецени приложената по делото справка за разпечатка
на GPS
устройството монтиране в полицейският автомобил, от което е видно, че за
соченият часови диапазон след полунощ е налице едно придвижване на полицейският
автомобил. Липсва предвиждане, като тези
10 мин, не отговарят на реално отразените часови параметри по справката.
Моли съда да има предвид, че тези
полицейски служители, които твърдят, че
са наблюдавали автомобила повече от 200 м., то при анализ на показанията
им е налице заблуда съобразно разположението на самите сгради и височината на дърветата, защото там където автомобила
управляван от подсъдимият е завил наляво е било налице плътна ограда, която им
е пречила да възприемат движението на самият автомобил управляван от подсъдимият
А.. Полицейските служители не твърдят свой впечатления, а са с нагласата, че вместо автомобила на подсъдимият са възприели
някакъв друг автомобил, който се
движел с включени фарове.
Сочи, че е нарушена и Наредбата № 1 от 19.07.2017 г. за вземане на
кръвна проба, тъй като няма поставени стикери върху кръвните проби с взета кръв,
което е индикация, че те биха могли да бъдат манипулирани, поради което не може
с предположение да се доказва концентрация на алкохол в кръвта.
Поради, което моли съда да извърши задълбочен анализ на
всички събрани по делото доказателства и да постанови съдебен акт, с който да
признае подзащитният му за невинен по така повдигнатото му обвинение.
Подсъдимият А. моли съда да постанови оправдателен съдебен акт, като
го признае за невинен.
Подсъдимият *** С.И. *** е постъпил на военна служба на
24.04.2017г. със Заповед № ЗСЛ 5 от 22.01.2019 г. на командира на *** - *** бил
назначен на длъжност „ младши оператор по криптирани комуникации във втори
екипаж на криптоапаратната на взвод за криптирани
комуникации“ в рота КИП във *** - ***.
По време на службата си се
проявявал като добър военнослужещ, познавал и изпълнявал функционалните си
задължения. Бил дисциплиниран и изпълнявал служебните си задължения в касаещият го обем. По време на службата си бил награждаван
два пъти. Не е бил наказван.
Със заповед № 3ЛС - 34 от
27.06.2019 г. на командир на ***-*** му било наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“, договора му за военна служба бил прекратен, бил освободен от
длъжност и от военна служба, и зачислен в запаса. Не е осъждан.
Видно от справка за нарушител
по ЗДвП , подсъдимият А. / л.100 -
л.101 от съдебния том / приложена към кориците на делово с Вх. № ***
от *** г. притежава свидетелство за управление, от което е видно, че
същият с протокол № *** от *** г. е
придобил категория В, М, АМ и В1. Издадено е СУМПС № ***, което е валидно до ***
г. Като СУМПС му е отнемано на *** г., въз
основа на Акт № Д *** г., което е възстановено на *** г. Последвало е и
повторно отнемане на СУМПС на *** г. с Акт № Д *** г.
От така приложената справка за нарушител / водач касаеща подсъдимият А. е видно, че спрямо него за периода
от издаване на СУМПС до настоящият
момент има 8 / осем / акта за установено административно
нарушение, 7 / седем / влезли в сила наказателни постановления, 4 бр. фишове за допуснати нарушение по ЗДВП и
4 бр. ЗППАМ-и.
По време
на службата си извършил следното.
На 23.03.2019 г. подсъдимият следобед
се бил разбрал предварително със своя приятел свидетелят П.Х., с когото са
съученици и работят в едно военно формирование, да го вземе от ***, което и направил. Като от *** / от
където е подсъдимият А. / до ***, той се придвижил с ЛМПС - БВМ , модел 318i, с рег. № ***. Връщайки се от *** в автомобила били подсъдимият и свидетелят Х.,
като те двамата взели от тренировка от квартал Тракия племенника на свидетеля Х.
и отишли до кв.Смирненски. Там напазарувал подсъдимият А. бира / три двулитрови бири, както показа свидетеля Х. / и месо за скарата.
От там се върнали до ***, за да вземе подсъдимият пари от майка си, факт
потвърден и от свидетеля Х., след което отново се върнали в гр.*** и от *** взели свидетелката
А. ***, приятелка на подсъдимият А.. Така четиримата се придвижили до ***, като автомобила на подсъдимия бил управляван от свидетеля П.Х..
Като и в *** след като оставили
племенника на свидетеля Х. и се
отправили към дома на Х., отново свидетеля Х. управлявал МПС на подсъдимият, поради
причина, че преди по време на придвижването до *** подсъдимият А.
употребил алкохол / бира /. Там в дома на свидетеля Х. приготвили месото на
скарата и за времето от 19.30 ч. до 00.10 часа
било изпито закупеното количество алкохол. По идея на подсъдимият А.,
както разказва свидетелката ***, те
отишли да купят бира от близката бензиностанция в близост до ***. Минали през ***,
след което се насочили по черен път и излезли на бензиностанцията, която се
намирала на АМ “Тракия“ в посока *** - София.
От дома на свидетелят Х. тръгнали тримата, като автомобила до бензиностанцията бил
управлява от подсъдимият А.. От автомобила
излезли подсъдимият А. и свидетелката ***, купили няколко кенчета
от по 500 гр. Качили се отново в автомобила, като подсъдимият А. отново се качил на шофьорското място, а свидетелката ***
отзад от дясната страна, тъй като на предна дясна седалка бил свидетелят Х.. Свидетелят Х.
от бензиностанцията преди *** забелязал
патрул, който минал и при навлизане в *** надолу срещу тях видели отново този
автомобил, като разбрал ,че това е патрулен такъв. Същият е показал, че
най-вероятно е изкоментирал този факт с намиращите се
лица в автомобила.
Така около 00.30 ч. - 00.35 ч. на
24.03.2019 г. на влизане в *** подсъдимият А. и свидетелите – свидетелят Х. вече
бил сигурен, че това е патрулен автомобил. Да това бил АП-843 на
Пътна полиция от РУ на МВР - с.*** в състав свидетелят полицай Л.Д. и свидетелят полицай Б.Л., обслужващи
маршрут №1. Те били с автомобил, който е
със специален режим на движение, като върху него имало надписи „Полиция“, който
е светлоотразителен и с поставени буркани от горе, както показа свидетелят Д.. Същата нощ те
след 00.00 часа работели по безопасността на движението в ***, на ул.25
и ул.24., както показа свидетелят Л. / виж схема на разположение на улиците на
л.181 от съдебния том /. Приближавайки
се от към *** на не повече от 200 м.,
от мястото където били разположени АП-843, както показа свидетелят Л., той бил извън полицейският автомобил и
възприемайки автомобила, който се движел с включени светлини и който автомобил
не е спирал никъде от момента на възприемането му, като при движението му не са
възприели други автомобила пред и след
него, свидетелят Л. излезнал
на пътното платно по средата и предприел маневра спиране с вдигане на Стоп
палка. Като пред него се намирала телена ограда, която не възпрепятствала
видимостта му относно движещият се към него автомобил, видно от приложения снимков материал
на л.183 от съдебния том. Не е губил този автомобил нито за момент от възприемането му , а го е наблюдавал през цялото му време от
момента на спирането му. Възприел, че автомобила е с включени светлини , като идващ от посока *** и навлизайки в *** и че автомобила вместо да продължи напред, рязко свил на
около 15 м. - 20 м. преди кръстовището, където бил разположен полицейския автомобил
на осветено място. Автомобила управляван от подсъдимият завил покрай плътна ограда, видно от снимков материал на л.182 от съдебния том и тръгнал по улица, която
била с неплътна настилка съгласно
справка изискана от Община - Марица на л.68 от съдебния том, която улица била осветена, видно от изисканата справка на л.160 от Община
–Марица, че ***. е нямало данни за липса на електрозахранване по ул.24 и ул.25 в ***, както и че по извадка от кадастралната карта от 10 г. по ул.24 и ул.25 не са засаждани
дръвчета. Факт е, че свидетелят Х. е показал, че не са минали покрай полицейският автомобил, а
са завили наляво в глуха улица, която не е улицата към дома му. Това не била
неговата улица, а неговата се намирала от тук на около 500 м. – 600 м. . Свидетелят Л. не е възприел спиране и тръгване на автомобила от момента на
възприятието му, така както подсъдимият А. обясни, че е установил загряване на автомобила, защото му светнала лампичката на таблото и е спрял за първи път в порядъка
от 5 мин, след което потеглил и отново
след известно разстояние е завил в ляво, защото отново е загрял автомобила. Въпреки че знаел
как да отстрани проблема, не предприел действие именно по отстраняването му, а
със свидетелят Х. си отворили по едно кенче биричка. Като по отношение на твърдения проблем с
автомобила, свидетелката *** не била разбрана, защото се возела на задната
седалка и слушала музика.
Свидетелят Д. е категоричен, че възприел автомобила от далече от около 200 м.,
който бил с включени светлини, като преди и след този автомобил не са възприели
други автомобили, тъй като самата отсечка е права . Категоричен е, че и не е
възприел спиране и потегляне на автомобила и че, когато колегата му свидетелят Л. предприел
действие по спиране, наблюдаваният
автомобил рязко завил в ляво. Нещо повече свидетелят Л. е категоричен, че през
цялото време имал видимост и наблюдавал
МПС , като не е имало възможност да се извърши смяна от страна на водача с друго лице до момента на спирането му. Всичко
станало за около 10 секунди, тъй като автомобила спрял на неповече от 10 м – 20
м. от тях.
При това действие от страна на
водача, свидетелят Л. тръгнал към автомобила,
като до мястото, където автомобила вече
бил спрял се придвижил за около 50 секунди, а свидетелят Д. потеглил със служебния автомобили и изминал около 150 м., факт потвърден от приложеното
копие от GPS устройството
на този автомобил / л.169-л.170 от съдебния том /, в която справка е налице
отразяване на разстоянието и часовия диапазон на придвижване на МПС. За
посочените *** на ***, видно от писмо с Вх. № 1956 от 04.11.2019 г. на л.160 се установява, че няма данни за *** г. да е
липсвало ел.осветление, т.е. ясно е било
възприето движението на автомобила управляван от подсъдимият А. от полицейските служители, тъй като и
самите те се намирали на осветен участък от кръстовището. Като в потвърждение
на възприемането на автомобила от полицейските служители и на достоверността на показанията им е и писмо на л.180-л.181 с приложена схема на *** за ***, че на тези
две улици няма растителност, която да им е пречила, поради което те са имали
постоянен визуален контакт спрямо
движението на МПС управлявано от подсъдимият
А..
Свидетелят Д. в момента, в който
се приближил до МПС на подсъдимият А., възприел, как свидетелят Л. отваря дясна
предна врата . На свидетелят Л. отвътре му
замирисало силно на алкохол. От
служебният автомобил слезнал и свидетелят Д., който
се отправил към вратата на шофьора. На мястото на шофьора бил подсъдимият А., като
отвътре лъхало на алкохол, а до него на предна дясна седалка стоял свидетелят Х.,
а отзад свидетелката ***. Била започнала
проверка, като била снета самоличността и на тримата, които се намирали в МПС. На
водача на автомобила било изискано и СУМПС и документите на автомобила. Била извършена
проверка на водача с техническо средство Дрегер 7510
с фабричен номер ARBA-0079, от свидетеля
Д., което устройство отчело наличие на алкохол в кръвта
1,63 промила алкохол в издишания от подсъдимия въздух на хиляда. Факт потвърден
и от приложеното по делото данни от апарата Дрегер № 7510
с фабричен номер ARBA-0079 на л.93 , гръб приложен към съдебния том. За това техническо
средство е приложена справка с Вх.№ *** г. на л.92 от ОД на МВР - ***, от която
е видно, че то е технически изправно, както видно и от Заповед № 8121з-1186 от
23.09.2017г. техническото средство Дрегер № 7510
с фабричен номер ARBA-0079, което е използвано в конкретният случай е
въведено в експлоатация и е преминало технически контрол – калибровка през шестмесечен
период от време. Нещо повече видно от приложеното писмо с Изх.№ *** г. на л.135
от съдебния том се установява, че свидетелят младши автоконтрольор Л.Д. от Звено пътна полиция при РУ *** има право да
използва технически средства за проверка на алкохол като същият е назначен
с длъжностна характеристика № 3286з-21
от 05.01.2016г. Съгласно чл.30 от ЗМВР е преминал курс на подготовка за пътен контрол и работа с технически средства в Школа за подготовка на служители
към Академията на МВР. След установяване на
наличието на алкохол у подсъдимият А. последвало и сваляне на регистрационните табели на МПС, като свидетелите Х. и *** били освободени . Подсъдимият А. бил отведен в
РУ -с.***. Бил му издаден АУАН, Серия Д № 917951 от 24.03.2019 г., в който като
актосъставител бил вписан свидетелят Д., а като
свидетел на акта свидетелят Л., тъй като съгласно изисканото и приложено по
делото писмо №00-5426 от 25.07.2019г. от ОД на МВР - *** на л.86 от съдебния
том е посочено, че свидетелят Б.Л. е
полицай от група Охранителна полиция в РУ –*** и няма право да борави
със технически средства.
АУАН № 917951 от 24.03.2019г. бил предявен на
подсъдимият А., който в графа запознах се със съдържанието на акта саморъчно
вписал, че „ не съм управлявал МПС”. Факт
оборващ се от показанията на свидетелят Х. и свидетелката ***, които са
категорични, че от дома на свидетелят Х. до бензиностанцията и по обратният път
на шофьорското място бил единствено подсъдимият
А.. Обстоятелство възприето ясно и категорично и от двамата полицейски
служители Д. и Л..
В резултат на отчетената концентрация в кръвта над 1,2 на
хиляда, а именно 1,63 му бил съставен и
талон за изследване № 021487, като той бил
отведен от полицейските служители до
УМБАЛ - *** за вземане на кръвна проба. Бил изготвен
протокол за медицинско изследване и
вземане на биологически проби за употреба на алкохол или наркотични вещества
намиращ се на л.39 от ДП, в което е отразено
съобщеното количество алкохол, лично от подсъдимият А., което е изпил около 1000 л. , както и вида на алкохола кой е
изпил лицето – бира.
Било отразено и времето на
консумация на алкохола - около 23.00 часа
на 23.03.2019г., като в този протокол било отразен и килограмите, които тежал подсъдимият пак по негови данни – 74 кг. Бил отразен и адм.номер на протокола 6283 от 24.03.2019 г., като същият е вписан и
от представеното копие от амбулаторен журнал на СО при УМБАЛ -*** на л.62 и
л.63 от съдебния том.
След като била иззета кръвна
проба той бил отведен в РУ-***.
На 25.03.2019 г. съгласно
представения приемо - предавателен протокол на л.61 от съдебния том от СХЛ при УМБАЛ „Св.Георги”АД *** в 9.15 часа била предадена кръвната
проба иззета от подсъдимия , а именно 2 броя моновени по 4
мл. за изследване на етанол в кръвта взета от подсъдимият
С.И.А.. Тези данни били вписани в лабораторна книга, форма Отчетна форма 48 на
МЗ, като по делото е налице копие от същата на страницата, в която са вписани
данните за подсъдимият А., приложена на л.65 от съдебния том. В графа „ резултати
от хим.изследвания и методика“, по която е проверена иззетата кръвна
проба за подсъдимият А. са отразени І -ва проба - 1,39 промила, ІІ - ра проба - 1,43 промила и средна стойност - 1,41 промила. За
целта е изготвена химическа експертиза №
171 от 25.03.2010 г. приложена в хода на
*** г., в която е отразено, че след
извършените проби на подсъдимия С.А. се доказа наличие на етилов алкохол в количество 1,41 на хиляда промила.
В хода на съдебното следствие бе
изслушана тази ХЕ, като вещото лице бе категорично, че в лабораторията не биха
се приели кръвни проби, ако те са
компрометирани. Те няма да се приемат за изследване. Изготвят се две контролни изследвания на кръвта
първа и втора проба, като се дава
средната стойност, която в случая е 1,41 на хиляда. Вещото лице показа, че
в конкретният случай изследването се извършва чрез газ хроматографски метод, при
който няма намеса на човешка ръка .
В резултата на оспорване на така отчетеното количество алкохол
в кръвта в хода на съдебното следствие, бе допусната извършаване на
допълнителна ХЕ с № 171-К /05.09.2010г.
приложена на л.122 от съдебния том. От нея е видно, че наличието на алкохол в кръвта на подсъдимият А.
е 1,39 промила. Като извършеното изследване
на контролните проби отново е отразена в книга отчетна форма 48, в графа
„забележка” е отразено именно
данните получени при извършване на химическия
анализ на контролната проба.
В хода на съденото следствие бе изслушана допълнителната ХЕ. Вещото лице бе
категорично, че изследването на контролната
проба отново е двукратно чрез Газ хроматографския метод. Контролната проба е била запечатана във вакуумни епруветки тип моновета
съгласно изискванията на Наредба №1 от 19.07.2017г.да, трябва да има стикер е посочило вещото лице, но липсата му невлия върху резултатите му, защото контролната проби
касае конкретно лице и липсата на този
стикер нямо отношение към резултата. Вещото
лице е посочил, че при този метод Газ хроматографския е налице отклонение от +/
- 0.10 промила на хиляда. Поради, което съдът не приема довода на защитата, че липсата на тези стикери върху моноветите е индикация, че прави кръвната проба манипулируеми и
така на база на предположение е определено наличното количество алкохол в кръвта на подсъдимият А.. Напротив по делото е представена Писмо № СД-522 от 22.11.2019г. на л.179 от
УМБАЛ *** , от което се доказва,че стандартното отклонение при този метод Газ
хроматографския е +/ - 0.10 промила, факт потвърден и от приложеното Писмо с № СД - 464 от 01.11.2019 г. на л.163
доказващо, че извършеното химическо
изследване на лице С.А. е чрез газ хроматограф Perkin-Elmes SIGMA 4 B, КОЙТО Е единственият газов хроматограф в СХЛ при УМБАЛ - *** АД – *** и че при изследването няма намеса на човешка ръка така, като посочи
и вещото лице.Уреда дава отклонение от +/-
0.10 промила , като за това се зареждат по две проби
и се взема средната стойност от двата резултат, както е изискването на
чл.22 , ал.2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. Като при този уред се използва
разтвор на нормален пропанол, за което е налице сертификат приложен на л.164 о т съдебния том.
Тези две експертизи бяха приети и
изслушани, не бяха оспорени. Същите бяха изготвени с необходимия професионален опит
и знания.
В хода на съдебното следствие бе назначена
и СМЕ приложена на л.199-л.204 от съдебния том, от която по категоричен начин
се установи, че не е възможно след
изпиване на 1000 мл. бира/ две кенчета от по 500гр. след
5-10 мин . / концентрацията на алкохол в кръвта да нарасне до 1,63 промила. Самото количество бира 1000 мл. бира е твърде недостатъчно, за достигане на подобни концентрации на етилов
алкохол в кръвта, независимо от метода на изследване.
Не е възможно при извършения тест от служителя
на реда съобразно часовия диапазон на употребата
на алкохол да отчете посочената
концентрация на алкохол в кръвта, касаещо обвинението при изпитото количество посочено от
подсъдимия в протокола му за разпита имайки
предвид сочените 5-10 минути изчакване
до идването на полицейските служители . Поради,
което съдът счита, че тези кенче, кенче и половина не са в
състояние до опият подсъдимият А. до момента на започване на проверката от
органите на реда, за да бъде отчетено количеството на алкохол в кръвта му 1,63
промила чрез техническото средство Алкотест Дрегер 7510 с
фабричен номер ARBA-0079. Това
е показателно, че подсъдимият А. е бил
употребил в един по - ранен часови диапазон, от време упоменатата от него в протокола за
медицинско изследване и вземане на
биологически проби за употреба на алкохол или наркотични вещества намиращ се на
л.39 *** г., количество алкохол 1000 мл., както и в посочения от самият
подсъдим при разпита му в хода на
съдебното следствие, часови диапазон ..” от към 21.30 до към 00.00 часа ..”. Не е възможно на
следващо място това изпито количество алкохол
от подсъдимият, да отчете 0.8 промила при
сочените от подсъдимия килограми 75 кг, така както сочи защитата, от което
да се приеме, че количеството на алкохол
в кръвта е под 1,2 на хиляда и деянието не съставлява престъпление. Посочените в СМЕ съждения на вещото лице относно вида на
алкохола бира, са в съответствие и с вида на храната, която е консумирал и водното съдържание на организма, поради което при това съчетание на зависими
фактори, то бирата като вид питие за нея
е от значение алкохолното й съдържание.
Това алкохолно съдържание показва колко е силна бирата. Ето защо доводите на
защитата в насока, че изпитото количество бира от подсъдимия при тегловно
съотношение 75 кг. , ще следва да
показна наличие на алкохол в кръвта 0.8 промила , не се приема от съда, защото защитата не е
обърнала задълбочено внимание на посеченият от вещото лице извод, че действителната
концентрация на алкохол в кръвта зависи от множество допълнителни фактори, като
генетичното обуславяне, лично здраве , състоянието
на организма и на по - горе посочените
фактори като вид храна, кога и колко е
консумирана и водното съдържание на
организма.
Съдът възприема тази съдебно медицинска експертиза, която и не беше оспорена
от страните в хода на съдебното
следствие, като
експертиза изготвена с необходимите знания и професионален опит. Тя не противоречи на нито едно
от събраните в хода на досъдебното
производство и в хода на съдебното следствие
писмени и гласни доказателства. Така въз основа на
нея и на база на допълнителната ХЕ, се потвърждава
единият от
обективните признаците на нормата
по реда на
чл.343б ал.1 от НК –управлението
на МПС след употреба на алкохол
над 1,2 на хиляда, а именно 1,39 на хиляда.
В настоящия случай по категоричен начин се доказа,
че са събрани всички
допустими по НПК
доказателствени средства по
реда на чл.114 от НПК във вр.чл.105 от НПК, както писмени
така и гласни, от който се установи,
че именно подсъдимият А. е управлявал собствения си лек автомобил, марка - *** ,
модел 318i, с
рег. № ***, факт категорично потвърден от намиращите се вътре в автомобила свидетелят Х. и свидетелката
***.
Това е така, тъй като
след пълен и подробен разбор на гласните доказателствени средства, а именно показанията на свидетелите се оформят две групи
свидетелски показания.
Първата, на която
съдът изцяло дава вяра и ги кредитира, това
са показанията на свидетелят Д. и свидетелят Л., които са полицейските
служители. Те отивайки до автомобила
възприемат на шофьорското място именно подсъдимият А., тъй като тези свидетели
са наблюдавали движението на автомобила му от близо 200 м. , като се доказа, че
нито пред, нито след него е имало друг автомобил, който да им пречи да
възприемат движението на управлявания от подсъдимият А. автомобил. Установи се,
че този участък от пътя е бил прав и не е имало растителност, като дървета или
друга прегради, които да им пречат да възприемат движението на автомобила от
самото му възприемане до завиването му рязко наляво, посочи свидетелят Л..
Съдът не приема довода на
защитата, че пред тях е имало плътна ограда, която им е пречила да възприемат движението именно на това МПС. Напротив на тези несъществени твърдения на защитата се противопоставиха
показанията на полицейските служители, че нищо не им е пречило да възприемат от
местоположението на полицейският автомобил
на кръстовището на ***, движението на автомобила управляван от подсъдимият
А.. Видно и от приложено по делото схема
на кръстовището между *** на *** на
л.181 от съдебния том от
местоположението на полицейските служители по посока входа на *** за идващите автомобили от ***, в действителност се доказа, първо - че улицата е права и второ
- пред тях е имало ажурна ограда, която
не възпрепятства възприемането на движещият се автомобила, който в този часови
диапазон е бил само този на подсъдимият А.. Доказа се, че този участък от път е с работещо
електрическо осветление, съгласно Писмо изискано от Община –***, а и това се
потвърди в показанията на св.Л., че „ бяхме на застанали на осветен участък от
пътя”.
Липсата на пречка относно
невъзможността те да наблюдават приближаващият се автомобил се потвърждава и от
приложеният снимков материал на кръстовището на л.182-185 от съдебния том.
Доказа се, че от 10 г. не са
засаждани дръвчета на ***, съгласно Писмо на Община –***, което отново оборва
становището на защитата, че полицейските служители не са могли да възприемат
точно движението на управляваното МПС от подсъдимият А..
Не на последно место съдът не
приема и довода на защитата, че не се
доказа кой точно автомобил са възприела полицейските служители и видимостта им
дали е била възпрепятствана. Напротив по категоричен начин се доказа, че
автомобила е бил забелязан от около 200 м. преди кръстовището и, че на пътното
платно е бил единствено този автомобил, тъй като и пред и след него полицейските
служители не са възприели движението на друго различно от това МПС. Тези двама
служители на реда не са забелязали и спиране и потегляне на този автомобил с
оглед изградената защитна версия на подсъдимия, че автомобила имал техническа неизправност
и се наложило спиране за първи път за
около 5 минути и в последствие завиване на ляво отново поради технически
проблем. Като вместо да предприемат действие по отстраняване на проблема, макар
да знаел как съгласно дадените данни в обясненията да го отстрани, той и свидетелят
Х. си отворили по кенче бира в автомобила.
Поради, което показанията на полецеските
служители са логични и последователни и въз основа на тях след проведен първоначаленият им и последвалия повторен
преразпит се доказва именно факта, че водач на МПС е бил подсъдимият А., макар
в АУАН същият да е отрекъл този факт и че именно неговият автомобил е бил
наблюдаван от около 200 м., тъй като са липсвали движещи се други автомобили
в този часови диапазон и участък.
От техните показания, които са детайлни, логични и взаимно се допълват се установява, че именно той единствено / подсъдимият както и двамата единодушно в съдебно заседание го посочиха
/ се е намирал на предна лява
седалка в момента на достигане до автомобила му, което се е случило в
часовия диапазон, който показа свидетелят
Л. - за неповече от 50 секунди, тъй като автомобила на подсъдимият А. е бил
спрял от полицейският автомобил на 15-20 м. от тях. Свидетелят Д. също показа,
именно това разстояние на спиране от полицейският автомобил, поради което и данните от GPS устройството монтирано в полицейският автомобил съответстват,
като часови интервал от предвиждане на автомобила до пристигане и започване на
проверка спрямо подсъдимият А.. Сочените 5-10 минути от страна на защитата, че
след този часови интервал от време на место са пристигнали полицейските
служители съдът не приема за достоверни, защото
разстоянието от 10 м. - 20 м. е
изминал свидетелят Л. пеша за около 50 секунди, а свидетелят Д. за същият интервал от време. Нещо повече свидетелят
Х. в показанията си е посочил, че от спирането след 2-3 минути дойдоха полицаите. Поради, което защитната
версия, че е имало интервал от време от 5-10 мин. до пристигане на полицейските
служители е една индикация, с цел , че
този автомобил не е бил спрян от полицейските
служители, което е изискване според защитата в чл.343б от НК , а
той вече е бил в покой . Нещо повече съдът не приема този довод на защитата, защото
св.Л. е предприел действие по спиране чрез подаване на Стоп палка на
приближаващият се автомобил управляван от подсъдимият А., който автомобил при
вида на патрулният автомобил рязко завил на ляво, както показа свидетелят Л., така
като е посочил и в изготвената от него в хода на ***. докладна записка на л.20.
При въпрос от страна на свидетелят Д. „Защо
избягахте ?”, не е последвал отговора. Поради,
което са били започнати действие по
спиране, но от страна на подсъдимият А. е било налице осуетяване на спирането му от служителите на реда, като е
избягал, завивайки в уличката в
ляво преди кръстовището там, където е
бил разположен полицейският патрул.
По
отношение на показанията на двамата свидетели Х. и *** при депозирането им, те са изложили факти и данни, които са вътрешно
противоречиви и недопълващите се, защото първият е съученик и работят заедно с подсъдимият А. в едно
военно формирование, а свидетелката ***
е приятелка на подсъдимият А.. В
стремежа си да му помогнат чрез
депозиране на вътрешно противоречиви показания, то съдът няма и не може да ги приеме тези
показания при съпоставка с другите доказателства, защото не съответстват на
реално развилите се действия на 24.03.2019г. след полунощ.
Съдът
не дава изцяло вярна на техните показания относно моментите, било ли е налице
спиране на автомобила поради повреда, защото свидетелката *** не е разбрала за
наличието на проблем, а свидетелят Х. сочи, че е имало едно спиране, а от своя
страна пък подсъдимият А. е обяснил, че
се е наложило да спрат два пъти поради наличие на техническа неизправност, за
което полицейските служители посочиха, че не им е станало известно на място да
е имало такъв проблем с автомобила. На следващо място по отношение на изпитото
количество алкохол свидетелят Х. казва, че е изпил 2-3 бира, а свидетелката. ***
няколко чаши, но при съпоставяне на закупени количество алкохол, което било общо 3 двулистровки и изпитото количество алкохол от тези
свидетели, то останалото количество е изпито от подсъдимият А., и поради
свършване на алкохола се е наложило да отидат и за закупят допълнително
алкохол. Няма как да се приеме, че подсъдимият А. не е изпил останалото
количество алкохол, за посоченият от него часови диапазон от време от 21.30 ч.
до към 00.00 ч..
Поради изложеното по-горе съдът не дава изцяло
вяра и не ги
кредитира изцяло показанията на втората група свидетелски показания - на свидетелят Хрестве и *** в по –
горе посочените им части от показанията. С оглед
горното съдът счита, че от
обективна и субективна страна подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл. 343б, ал. 1 НК.
От ОБЕКТИВНА страна се установява, че самото престъпление по своята същност
е двуактно т.е. същото е осъществено чрез две отделни
прояви – привеждане на организма на
водача в пияно състояние, след като е употребен алкохол / състояние, което може да
се установи не само въз
основа на писмени доказателства,
но и въз основа на свидетелски
показания ППВС № 1 / 83г., т. 4 б. ”д”/ и то в количество по – голямо от 1,2 промила и привеждане на МПС в движение, а именно 1,39 промила. Тези две прояви
по отделно не осъществяват престъпен
състав, но свързвайки ги помежду
са довели до осъществяване на състава по
реда на чл.343б ал.1 от НК, за който
подсъдимият С.А. е предаден на съд.
Съдът не приема довода на
защитата, че преди да започне проверката на водача на МПС, той следва да бъде
спрян по време на движение на управляваното от него МПС. Безспорно в случая се
доказа, че водач на МПС марка ***, модел 318i с рег. *** е бил подсъдимият А. факт потвърден и от двамата свидетели намиращи се в автомобила и от полицейските служители, които
са отишли на място, защото автомобила при започване на действие от страна на полицейският
служител свидетелят Л. по спирането му е, избягал. Факт е и че полицаите са имали пряка видимост, и не
са изпускали автомобила нито за момент от възприемането му до спирането му. Ето защо
твърдението на защитата, че проверката не е започнала, поради със спиране
на движещият се автомобил е твърдение, което не се подкрепя от доказателствата
по делото, защото при въпрос на свидетелят Д. към подсъдимия А. „Защо избяга?“ е последвало мълчание, което е и израз на
защитна позиция . Самото започване на спирането на този автомобил е било възпрепятствано не поради невъзможността на полицейските служители, а поради факта на бягството на водача, който е
управлявал това МПС , именно подсъдимият
А., който е счел, че по този начин ще осуети проверката от полицейските
служители.
Наличието на алкохол в кръвта над 1,2 на
хиляда, както и в настоящия случай е квалификация съответстваща на т.нар.”пияно състояние”. Същото е установено с всички допустими
доказателствени средства по
НПК. В настоящия случай наличието на алкохол и управлението
на МПС след употребата му е доказано по категоричен начин, както чрез използване
на лабораторни изследвания чрез взетата кръвна проба, така и чрез
приобщените многобройни гласни и писмени доказателства.
От горното въз основа на
извършена допълнителна ХЕ № *** г. на л.122
от съдебния том бе доказано по категоричен начин, че водача на МПС подсъдимият А.
е имал наличие на алкохол в кръвна 1,39 промила, поради което съдът счита, че ще
следва за разликата от 1.39 промила на хиляда до 1,41 промила на хиляда алкохол в кръвта установена по надлежния ред с
протокол за химическа експертиза за определяне на концентрацията на алкохол в
кръв и урина № 171 / 25.03.2019 г. на
специализирана химическа лаборатория при
УМБАЛ „***“ АД – гр. ***, подсъдимият да
бъде признат за НЕВИНЕН И ОПРАВДАВАН.
От СУБЕКТИВНА страна деянието е извършено умишлено, тъй като той е съзнавал обществено-опасния му характер, предвиждал е и искал настъпването на обществено-опасните му последици.
По размера на наказанието:
Съдът, за да определи размера на наказанието на подсъдимия, взе
предвид смекчаващите обстоятелства: чистото му съдебно минало, сравнително добрите му характеристични данни
като военнослужещ, обстоятелството, че за това му деяние е бил дисциплинарно
уволнен, отегчаващите обстоятелства: предишни нарушения и наложени
административни наказания по ЗДвП, които са много на брой и отчетената конкретната концентрация на алкохол в кръвта и
липсата на критично отношение към извършеното. Съдът като взе предвид причините
и мотивите за извършване на престъплението, смекчаващите и отегчаващите
обстоятелства, невисоката обществена опасност на подсъдимия и в съответствие с
чл. 57, ал. 2 НК, ръководейки се от правилата на глава Пета от НК, определя
размера на всяко едно от двете предвидени в чл. 343б от НК наказания, така че в
своята съвкупност да отговарят на целите посочени в чл. 36 НК, а именно ДВЕ
ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в
размер на 500 / петстотин/ лева, който размер на глобата бе съобразен с факта, че
същият вече не е в редовете на БА и няма
постоянни ***ови доходи.
При обсъждане на въпроса, дали
подсъдимият следва да изтърпи така определеното му наказание, съдът взе предвид
: сравнително добрите му характеристични данни като военнослужещ, обстоятелството, че в резултат на деянието му
е и дисциплинарно уволнен, че не е
осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, поради което
намира, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправяне на
подсъдимия не е наложително да изтърпи наказанието лишаване от свобода, като
отложи изпълнението му за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в
законна сила.
Съдът, изхождайки от тежестта на
допуснатото от подсъдимия нарушение, конкретната концентрация на алкохол в
кръвта, смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, както и от приложената по
делото справка за нарушител по ЗДвП, от
която е видно, че подсъдимият А. има 8 /
осем / акта за установено административно нарушение , 7 / седем / влезли в сила
наказателни постановления, 4 бр. фишове
за допуснати нарушение по ЗДвП и 4 бр.
ЗППАМ-и , което говори за липса на
зачитане на установените в страната права по ЗДвП и ППЗДвП,
поради което намира че на основание
чл.343г, вр. чл.37, т.7 от НК, същият следва да бъде
лишен от правото да управлява моторно превозно средство за срок от ДВЕ ГОДИНИ.
На основание чл.59, ал.4 от НК
следва да се приспадне времето, през което за същото деяние подсъдимият е бил
лишен по административен ред от възможността да упражнява това право, считано
от 24.03.2019 г.
ПРИЧИНИ: недостатъчно високо правно съзнание,
незачитане правилата по ЗДвП и ППЗДвП.
МОТИВИ: Ниска правна култура и незачитане на установения правов ред в РБ и
разчитал, че няма да бъде заловен
Разноски:
Ще следва подсъдимият
А. да бъде осъден за заплати на основание чл.189, ал.3 от НПК направените
по делото разноски по сметка на РС “
ВОЕННА ПОЛИЦИЯ“ - *** сумата от 40.00 лв. за изготвена в хода на досъдебното
производство ХЕ - л.44, по сметка на ***
съд-*** - сумата от 55.00 лв. за явяване и защита на ХЕ в хода на съдебното
следствие, сумата от 100.00 лв. за явяване и защита на повторно назначената ХЕ в хода на съдебното следствие и сумата от 150.00 лв. за изготвяне на СМЕ и за явяване и
защита на СМЕ сумата от 110.00лв. в хода на съдебното следствие, както и сумата
от 5.00 лв. за служебно издаване на
изпълнителен лист по сметка на *** съд-***.
Предвид гореизложеното съдът
постанови присъдата.
11.06.2020 г.,
Гр. *** ВОЕНЕН
СЪДИЯ: