Решение по дело №9373/2020 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ………

гр. София, 04.08.2023 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, III-В въззивен състав, в открито заседание, проведено на двадесети април две хиляди двадесет и трета година, в състав:

 

Председател: НИКОЛАЙ ДИМОВ

Членове: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

     мл. съдия ТЕОДОРА ИВАНОВА

 

при участието на секретаря Цветелина Пецева разгледа докладваното от мл. съдия Теодора Иванова въззивно гражданско дело № 9373 по описа на съда за 2020 година.

 

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от ответника по иска Д.С.Д., на чието място са конституирани, на основание чл. 227 ГПК, наследниците му Е.В.Г.-Д. и С.Д.Д., чрез адв. Д.Ф., срещу решение № 95127 от 20.05.2018 г. по гр.д. № 20036/2018 г. на СРС, 44 състав, в частта, с която, по реда на чл. 422 ГПК, е признато за установено в отношенията между страните, че Д.С.Д. дължи на ищцовото дружество „Т.С.“ ЕАД, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, сумата 735,18 лв., представляваща цена на доставена за периода 01.05.2014 г. - 30.04.2017 г., от дружеството, топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, бул. „****“, бл. 1, вх. ****, аб. № 100931, и сумата 52,50 лв., представляваща цена на извършена в периода 01.05.2014 г. - 30.04.2017 г. услуга дялово разпределение, ведно със законната лихва върху тези суми от 20.12.2017 г. до окончателното им изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 88481/2017 г. на СРС, ГО, 38 състав.

С определение № 3248/09.12.2021 г. по ч.гр.д. № 3669/2021 г. на САС, ТО, 11 състав, е потвърдено определение от 03.06.2021 г. по в.гр.д. № 9373/2020 г. на СГС, ГО, III-В въззивен състав, в частта, с която е върната подадената от Д.С.Д., на чието място са конституирани, на основание чл. 227 ГПК, наследниците му Е.В.Г.-Д. и С.Д.Д., въззивна жалба в частта й срещу решението, с която е уважен предявеният по реда на чл. 422 ГПК срещу Д.С.Д., иск за признаване за установено, че същият дължи, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, на „Т.С.“ ЕАД сумата 52,50 лв., представляваща цена на извършена в периода 01.05.2014 г. - 30.04.2017 г. услуга за дялово разпределение.

С въззивната жалба се поддържа неправилност на първоинстанционното решение поради постановяването му при допуснати процесуални нарушения и поради необоснованост на фактическите изводи. Твърди се, че страните не са обвързани от договор за продажба на топлинна енергия, че съдът не е взел предвид извършеното от ответника плащане на сумата 1722,62 лв. за погасяване на задълженията за исковия период, че съдът не е разгледал своевременно направеното с отговора на исковата молба възражение на ответника за погасяване на вземанията на дружеството по давност, че по делото не е доказано уредите за индивидуално отчитане на потребената топлинна енергия да са минали през съответната проверка, както и че не е доказано между етажната собственост на сградата, в която се намира процесният имот, и „Т.С.“ ЕАД има сключен писмен договор. Иска се отмяна на решението в обжалваните части и отхвърляне на предявените искове. Претендира се присъждане на разноски за въззивната инстанция.

С отговора на въззивната жалба, подаден от ищцовото дружество „Т.С.“ ЕАД, чрез юрк. Ж.Г., се иска потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

Софийският градски съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на решението и прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба, прие следното:

Първоинстанционното решение е валидно, а в обжалваната част и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми.

На осн. чл. 272 ГПК настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд, касаещи фактическата и правна страна на спора. В допълнение към изложеното от СРС и като съобрази доводите във въззивното производство, съдът намира следното:

Пред настоящата инстанция делото е висящо в частта по предявения по реда на чл. 422 ГПК от „Т.С.“ ЕАД против Д.С.Д., на чието място са конституирани, на основание чл. 227 ГПК, наследниците му Е.В.Г.-Д. и С.Д.Д., иск за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, сумата 735,18 лв., представляваща цена на доставена за периода 01.05.2014 г. - 30.04.2017 г., от дружеството, топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, бул. „****“, чл. 1, вх. ****, аб. № 100931., ведно със законната лихва върху тази сума от 20.12.2017 г. до окончателното й изплащане.

Решението е влязло в сила в отхвърлителните части, в частта, с която производството е прекратено по отношение на ответницата Е.В.Г. – Д., като необжалвано, както и в частта, с която по реда на чл. 422 ГПК е признато за установено, че Д.С.Д. *** ЕАД, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, на ЕАД, сумата 52,50 лв., представляваща цена на извършена в периода 01.05.2014 г. - 30.04.2017 г. услуга за дялово разпределение, ведно със законната лихва върху тази сума от 20.12.2017 г. до окончателното й изплащане, поради връщане на въззивната жалба на Д.С.Д. срещу първоинстанционното решение в тази част.

Конституирането като страни на наследниците на починалия след подаване на въззивната жалба ответник Д.С.Д. - Е.В.Г.-Д. и С.Д.Д., на основание чл. 227 ГПК, е станало с определение от 03.11.2022 г. по настоящото дело на СГС.

Съдът намира следното от фактическа и правна страна:

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в чл. 149 и сл. ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Съгласно чл. 150, ал. 2 ЗЕ общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.

Страна по това неформално правоотношение е собственикът или титулярят на вещното право на ползване (съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), или облигационният ползвател на имота, в случай че между последния и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот (съгласно задължителните разясненията, направени в т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г., ОСГК на ВКС.) Тоест, потребител (клиент) на топлинна енергия, е всеки собственик на имота, титуляр на вещно право на ползване на имота или ползвател по силата на облигационно право на ползване на имота в сграда - етажна собственост, присъединен към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Липсата на подадена от потребителя молба за откриване на партида не означава, че няма облигационни отношения между страните, тъй като тези отношения се презумират от закона (в този смисъл решение № 35 от 21.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3184/2013 г., III г. о., ГК). Клиентът на топлинна енергия е длъжен да монтира средство за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имота си и да заплаща цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба (чл. 153, ал. 1 ЗЕ).

В случая страните са обвързани от действително неформално договорно правоотношение, по силата на което ищецът - енергийно предприятие се е задължил да предоставя топлинна енергия, а ответникът - потребител се е задължил да заплаща цената за същата, при договорените условия и срокове. Не се спори, че процесният недвижими имот – апартамент в сграда в режим на етажна собственост е бил топлоснабден от „Т.С.“ ЕАД. До 05.03.1993 г. Д.С.Д. и съпругата му Е.В.Г.-Д. са били собственици на процесния имот, а от 05.03.1993 г. – носители на вещно право на ползване върху същия, пожизнено. Горното се установява от нотариален акт за дарение на недвижим имот № 48/05.03.1993 г. по описа нотариус I нотариус при Втори районен съд, гр. София, от констатацията на нотариуса, че при подписването му прехвърлителите са се легитимирали като собственици с договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ и от удостоверение за идентичност на адреси изх. № 68-00-1556/20.11.2014 г. Няма данни в исковия период друго лице да е било ползвател на облигационно основание на жилището, със сключен с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди. За придобиване качеството потребител на топлинна енергия за битови нужди е без значение обстоятелството на името на кой от двамата съпрузи са издавани фактурите. Предвид изложеното твърдението на въззивника, че няма качеството на потребител на топлинна енергия за процесния апартамент и период, поради което не дължи претендираната сума, е неоснователно.

Във връзка с оплакването на въззивника, че не е доказано между етажната собственост на сградата, в която се намира процесният имот, и „Т.С.“ ЕАД да има сключен писмен договор, следва да се посочи, че действително по делото няма данни такъв договор да е бил сключван, но това обстоятелство е без значение при преценка основателността на иска, тъй като разпоредбата на чл. 151, ал. 1 ЗЕ предвижда само възможност, но не и задължение за клиентите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост да учредят асоциация, с която топлопреносното предприятие да сключи договор за продажба на топлинна енергия, използвана от клиентите в сградата.

В спорния период са действали различни общи условия: от 01.05.2014 г. до 09.08.2016 г. вкл. – ОУ публикувани на 10.02.2014 г., одобрени с решение ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г.; от 10.08.2016 г. до 30.04.2017 г. – ОУ публикувани на 11.07.2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 10.08.2016 г. По делото няма данни и твърдения въззивниците-ответници, в срока и по реда на чл. 150, ал.3 от ЗЕ, да са възразили срещу ОУ и да е подписано индивидуално споразумение за доставка на топлинна енергия между страните.

Налице е изправност на ищеца – доставяне, в процесния период (01.05.2014 г. – 30.04.2017 г.), на топлинна енергия.

От заключението на вещото лице по приетата по делото съдебнотехническа експертиза се установява, че в процесния период бл. 1, находящ се в гр. София, бул. „****“, е бил непрекъснато топлоснабден. Ежемесечно са извършвани отчети на данните от общия топломер в ЕС за потребената топлоенергия, като на общия топломер са извършвани необходимите метрологични проверки. От отчетената ежемесечна енергия е приспадана, за сметка на „Т.С.“ ЕАД, топлинната енергия за технологични разходи (загуби в АС), съгласно нормативните изисквания, като между абонатите е разпределяно само чистото количество топлинна енергия. Извършваните измервания в абонатната станция, начисления, дялово разпределение и остойностяване на потребена топлинна енергия са в съответствие с изискванията на нормативните документи и цени, действащи през процесния период. Според заключението на вещото лице стойността на потребената топлинна енергия в процесния период и имот, след отчитане на изравните сметки, възлиза на 1697,89 лв.

От заключенията на вещото лице по приетите по делото съдебносчетоводна експертиза и допълнителна съдебносчетоводна експертиза се установява, че неизплатената част от доставената от дружеството за процесния период топлинна енергия е на стойност – 735,18 лв. При изготвянето на допълнителното заключение експертът е взел предвид извършените от ответника в периода 02.07.2013 г. – 13.03.2018 г. плащания в общ размер на 1851,28 лв., като е посочил всяка платена от ответника сума за погасяване на кое негово задължение към ищцовото дружество се отнася - за погасяване на текуща сметка или за погасяване на задължения от процесния период. Според вещото лице от общо платените 1851,28 лв. за погасяване на процесното вземане са отишли 962,71 лв., а останалите 888,57 лв. – з погасяване на текущи сметки. При постановяване на решението си първоинстанционният съд се е съобразил със заключението на допълнителната съдебносчетоводна експертиза и правилно е приел, че непогасеният остатък от дължимата сума за доставена топлинна енергия (на стойност 1697,89 лв.), след приспадане на извършените от ответника плащания (на стойност 962,71 лв.), възлиза на 735,18 лв., поради което твърденията на ответника в обратен смисъл са неоснователни.

Неоснователно е твърдението на въззивника, че уредите за индивидуално отчитане на потребената топлинна енергия не са преминали през съответната проверка. В случай, че ответникът е имал съмнения относно обстоятелството дали конкретното средство за дялово разпределение е преминало през първоначален метрологичен контрол, е следвало да поиска от ФДР информация за това обстоятелство. В случай, че е имал съмнение за възникнали последващи повреди на средството за дялово разпределение, водещи до неточно отчитане на доставената топлинна енергия, ответникът е следвало да уведоми незабавно за това ФДР, която да предприеме необходимите действия за отстраняване на повредата. Този извод следва от тълкуването на чл. 140, ал. 5 ЗЕ, чл. 5, ал. 5 и чл. 22 от Договор № 2212/01.10.2002 г., сключен между етажната собственост на бл. 1, вх. А, находящ се в гр. София, бул. „****“ и „Б. България“ ООД. В случая няма данни ответникът да е имал съмнения относно първоначалната или последващата годност на уредите за индивидуално отчитане, нито да е предприемал някое от посочените по-горе действия.

Налице е виновно неизпълнение на задължението на ответника за заплащане цената на доставената топлоенергия. Горното налага извод за дължимост от ответника по иска на сумата 735,18 лв., представляваща цена на доставена за периода 01.05.2014 г. - 30.04.2017 г., от дружеството, топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, бул. „****“, бл. 1, вх. ****, аб. № 100931.

По отношение на оплакването на въззивника, че първоинстанционният съд не е разгледал своевременно направеното, с отговора на исковата молба, възражение за погасяване на вземанията на дружеството по давност, настоящият състав намира, че съдът правилно е приел, че същото е преклудирано, на основание чл. 133 ГПК. Отговорът на исковата молба, подаден от процесуалния представител на ответника (с който е направено възражението за изтекла погасителна давност) с вх. № 5210055/20.12.2018 г. и отговорът на исковата молба, подаден лично от Д.С.Д. с вх. № 5212673/27.12.2018 г., са подадени след изтичане на едномесечния срок, предвиден в чл. 131, ал. 1 ГПК (изтекъл на 18.11.2018 г.) От друга страна, дори да се приеме, че възражението не е било преклудирано, то същото е било изрично оттеглено от ответника с отговора на исковата молба вх. № 5212673/27.12.2018 г. Поради изложеното възражението за изтекла погасителна давност не следва да бъде разглеждано и в настоящото производство.

Поради съвпадение между изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част, включително и в частта за разноските.

По отношение на разноските, направени пред настоящата инстанция, съдът намира, че на въззиваемото дружество „Т.С.“ ЕАД не следва да се присъжда претендираното юрисконсултско възнаграждение. От името на същото във въззивното производство са били предприети процесуални действия по подаване на отговор на въззивната жалба и по подаване на молби за разглеждане на делото в отсъствие на процесуален представител на дружеството, за потвърждаване на първоинстанционното решение и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, но нито в отговора, нито в молбите са изразявани мотивирани становища, касаещи основателността на въззивната жалба, нито дружеството е представлявано в проведеното по делото открито съдебно заседание.

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 95127 от 20.05.2018 г. по гр.д. № 20036/2018 г. на СРС, 44 състав, в частта, с която, по реда на чл. 422 ГПК, е признато за установено в отношенията между страните, че Д.С.Д., на чието място са конституирани на основание чл. 227 ГПК наследниците му Е.В.Г.-Д. и С.Д.Д., дължи на ищцовото дружество „Т.С.“ ЕАД, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, сумата 735,18 лв., представляваща цена на доставена за периода 01.05.2014 г. - 30.04.2017 г., от дружеството, топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, бул. „****“, бл. 1, вх. ****, аб. № 100931, ведно със законната лихва върху тази сума от 20.12.2017 г. до окончателното им изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 88481/2017 г. на СРС, ГО, 38 състав, както и в частта, с която Д.С.Д., на чието място са конституирани на основание чл. 227 ГПК наследниците му Е.В.Г.-Д. и С.Д.Д., е осъден, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на „Т.С.“ ЕАД сумата 43,54 лв. разноски в заповедното производство и сумата 382,45 лв. разноски в исковото производство.

В останалите части първоинстанционното решение е влязло в сила.

Решението е постановено при участието на „Б.“ ЕООД, с ЕИК *****, като трето лице помагач на страната на ищеца.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

         2.