Решение по дело №3232/2019 на Районен съд - Варна

Р   E  Ш   Е   Н   И   Е

 

№ ……………./19.07.2021 г.

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в публично заседание на осемнадесети юни две хиляди двадесет и първа година в състав

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА ГЕОРГИЕВА

 

 при участието на секретаря ТЕОДОРА КОСТАДИНОВА разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3232/2019 г.

Производството е образувано по предявен от страна на З. „Б.и.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** срещу Р. К. М., ЕГН **********, адрес: *** осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал.1, т.3 КЗ с искане да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 14 460,04 лева /след допуснато изменение по реда на чл. 214 ГПК/, представляваща стойността на изплатеното застрахователно обезщетение в полза на В.А.К.за причинените й неимуществени вреди и за причинените й имуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП на 22.04.2018 г., причинено по вина на ответника като последният е напуснал мястото на настъпване на ПТП преди идването на органите за контрол на движение по пътищата като посещаването на местопроизшествието от тях е задължително, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 02.11.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:

На 22.04.2018 г. на кръстовището на бул. „Р.“ и бул. „Ц.О.“ при управление на л.а. марка „П.“ модел 406, ДКН *******Р. К. М. удря спрелия, на червен светофар, пред него л.а. марка „С.“, модел Ц4, ДКН *******, в резултат на което причинява на водача му В.А.К.имуществени и неимуществени вреди. За настъпилото ПТП са уведомени контролните органи, които са посетили мястото на произшествието и са установили, че водачът на л.а. „П.“ Р. К. М., който е застрахован при ищеца по застраховка гражданска отговорност, е напуснал същото. В съставения от тях констативен протокол с пострадали лица № 819р – 9989, причините за произшествието се дължат на противоправното поведение на водачът на л.а. „П.“ Р. К. М.. Твърди, че с постановеното решение по гр.д. № 16736/2018 г. по описа на ВРС и решение по в.т.д. № 1101/2019 г. по описа на ВОС застрахователят е осъден да заплати в полза на пострадалото лице сумата от 10 000 лева за причинените й неимуществени вреди и сумата от 335 лева за причинените й имуществени вреди, включващи 300 лева за проведено психологическо лечение и 35 лева – заплатен преглед при невролог. Заявява, че е заплатил сумите на пострадалото лице на 06.01.2020 г. Моли за уважаване на претенциите и присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от страна на ответника, с който заявява, че исковата претенция е неоснователна. Твърди, че липсват доказателства за заплатените суми от страна на ищеца в полза на пострадалото лице. Посочва, че е напуснал произшествието, тъй като идването на контролните органи не е задължително поради това, че не е имало причинена смърт, тежки или средни телесни увреждания на Веселина Куртева. Освен това самият той също е пострадал и му се е наложило да отиде спешно в болница, както и е имал други важни причини от професионален характер, които са му попречили да остане на местопроизшествието. Твърди, че и размера на претендираните неимуществени вреди е завишен, тъй като са присъдени само 6000 лева с поставеното решение по гр.д. № 16736/2018 г. по описа на ВРС.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът констатира следното от фактическа страна:

От приобщеното по делото гр.д. № 16736/2018 г. по описа на Районен съд – град Варна като писмено доказателство е приет констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 827/22.04.2018 г., от който се установява, че на 22.04.2018 г. на кръстовището на бул. „Р.“ и бул. „Ц.О.“ при управление на л.а. марка „П.“ модел 406, ДКН *******Р. К. М., движейки се с несъобразена скорост удря спрелия, на червен светофар, пред него л.а. марка „С.“, модел Ц4, ДКН *******, управляван от В.А.К.и напуска местопроизшествието. В констативния протокол е посочено, че лицето В.А.К.е получила в резултат на удара контузия на глава и шия, посетила е МБАЛ „С.А.“ и е освободена. От констативния протокол за ПТП се установява, че водачът на л.а. марка „П.“ модел 406, ДКН *******Р. К. М. е имал валидно действаща застраховка „Гражданска отговорност“, валидна до 23.01.2019 г.

От приобщеното дело - гр.д. № 16736/2018 г. по описа на Районен съд – град Варна се установява, че Веселина Куртева е заплатила сумата от 300 лева за психологична консултация, видно от издадената фактура от 25.09.2018 г. и 35 лева за преглед, с оглед приетата по делото касова бележка от 27.04.2018 г.

С решение по гр.д. № 16736/2018 г. по описа на Районен съд – град Варна ОСЪЖДА „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на В.А.К., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж. к. „М.“, бл. 122, вх. 6, ет. 2, ап. 127, СУМАТА ОТ 6000 /шест хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на ПТП, причинено на 22.04.2018 г. в гр. Варна, на кръстовището между бул. „Р.“ и бул. „Ц.О.“, от водача на л. а. „П. 406“, с ДК № В 0666 РК, застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда – 02.11.2018 г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 6000 /шест хиляди/ лева до пълния предявен размер от 15 000 /петнадесет хиляди/ лева, както и ОСЪЖДА „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на В.А.К., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж. к. „М.“, бл. 122, вх. 6, ет. 2, ап. 127, СУМАТА ОТ 335 /триста тридесет и пет/ лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени вследствие на гореописаното ПТП, от които 35 лв. – заплатени за преглед при невролог, и 300 лв. – заплатени за проведено психологическо лечение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда – 02.11.2018 г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ и осъжда „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на В.А.К., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж. к. „М.“, бл. 122, вх. 6, ет. 2, ап. 127, СУМАТА ОТ 508.87 лева /петстотин и осем лева и осемдесет и седем стотинки/, представляваща разноски в първоинстанционното производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

С постановеното решение по в.т.д. № 1101/2019 г. по описа на Районен съд – град Варна е отменено решение № 1846/02.05.2019 г. по гр.д. № 16736/2018 г. по описа на Районен съд – град Варна в частта, с която Районен съд – град Варна е отхвърлил исковата претенция за обезщетяване на причинените неимуществени вреди за горницата над 6000 лева до сумата от 10 000 лева като вместо това е осъдил ЗАД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на В.А.К., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж. к. „М.“, бл. 122, вх. 6, ет. 2, ап. 127, сумата от още 4000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на ПТП, причинено на 22.04.2018 г. в гр. Варна, на кръстовището между бул. „Р.“ и бул. „Ц.О.“, от водача на л. а. „П. 406“, с ДК № В 0666 РК, застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда – 02.11.2018 г., до окончателното изплащане на задължението. В останалата част първоинстанционното решение е потвърдено като ЗАД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, е осъдено да заплати на В.А.К., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж. к. „М.“, бл. 122, вх. 6, ет. 2, ап. 127 е осъдено да заплати сумата от 406,60 лева, представляващи сторени във въззивното производство разноски.

По гр.д. № 16736/2018 г. по описа на Районен съд – град Варна, на 30.10.2019 г., е издаден изпълнителен лист за присъдените в полза на В.А.К.суми - 10 000 (десет хиляди) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на ПТП, причинено на 22.04.2018 г. в гр. Варна, на кръстовището между бул. „Р.“ и бул. „Ц.О.“, от водача на л. а. „П. 406“, с ДК № В 0666 РК, застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда – 02.11.2018 г., до окончателното изплащане на задължението, сумата от 335 (триста тридесет и пет) лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени вследствие на гореописаното ПТП, от които 35 лв. – заплатени за преглед при невролог, и 300 лв. – заплатени за проведено психологическо лечение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда – 02.11.2018 г., до окончателното изплащане на задължението, сумата от 508,87 лева (петстотин и осем лева и осемдесет и седем стотинки), представляваща разноски в първоинстанционното производство, както и сумата от 406,60 лв. (четиристотин и шест лева и шестдесет стотинки), представляваща разноски във въззивното производство.

Прието като писмено доказателство по делото е преводно нареждане от 06.01.2020 г., от което е видно, че по банковата сметка на ЧСИ Людмил Станев е преведена сумата от 14 460.04 лева от страна на ЗАД „Бул инс“ АД по изпълнително дело № 2590/2019 г.

От  съобщение за приключване на изпълнително дело с изх. № 1277/17.01.2020 г. е видно, че изпълнително дело № 2590/2019 г. по описа на ЧСИ с рег. № 895 и район на действие Окръжен съд – град Варна с взискател В.А.К.и длъжник З. „Б.и.“ АД е приключило поради погасяване на дълга.

Като писмено доказателство по делото е приета покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело № 2590/2019 г. по описа на ЧСИ с рег. № 895 и район на действие Окръжен съд – град Варна, в която е посочено дължимите суми от страна на длъжника З. „Б.и.“ АД на взискателя В.А.К.възлизат на 14 690,61 лева, от които 10 000 лева – главница със законна лихва в размер на 1063,89 лева за периода от 02.11.2018 г. – 20.11.2019 г.; 335 лева – главница със законна лихва в размер на 35,64 лева за периода от 02.11.2018 г. до 20.11.2019 г., 915,47 лева – разноски, 1005 лева – разноски по изпълнителното дело и 1335,61 лева – такси по Тарифа към ЗЧСИ

Въз основа на гореизложената фактическа обстановка, съдът констатира следното от правна страна:

В настоящия случай исковата претенция на З. „Б.и.“ АД срещу Р. К. М. е отделена за разглеждане в отделно производство, видно от постановеното определение от 23.01.2019 г. по гр.д. № 16736/2018 г. по описа на ВРС. Поради отделянето й в отделно производство същата не се счита за предявена като обратен иск, а представлява самостоятелна искова претенция,поради което се явява допустимо учредена и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно редакцията на посочената разпоредба към правнорелевантния момент освен в случаите по 500 КЗ застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач: е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина; в този случай тежестта на доказване носи виновният водач.

Безспорни между страните са следните обстоятелства, а именно че на 22.04.2018 г. на кръстовището на бул. „Р.“ и бул. „Ц.О.“ при управление на л.а. марка „П.“ модел 406, ДКН *******Р. К. М. удря спрелия, на червен светофар, пред него л.а. марка „С.“, модел Ц4, ДКН *******, в резултат на което причинява на водача му В.А.К.имуществени и неимуществени вреди, както и че за настъпилото ПТП са уведомени контролните органи, които са посетили мястото на произшествието и са установили, че водачът на л.а. „П.“ Р. К. М., който е застрахован при ищеца по застраховка гражданска отговорност, е напуснал същото

От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се установява механизма на настъпване на ПТП и виновността на водача, настоящ ответника, както и че настъпилите увреждания на В.А.К.се намират в причинна връзка с реализираното ПТП. В константната съдебна практика се приема, че протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения представлява официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК, ползващ се с обвързваща формална доказателствена сила относно авторството на материализираното в него изявление, както и с материална доказателствена сила относно самото удостоверително изявление. Протоколът за ПТП е съставен след посещение на мястото на произшествието от служител при ОД на МВР-Варна непосредствено след инцидента като от него се установява, че на 22.04.2018 г. на кръстовището на бул. „Р.“ и бул. „Ц.О.“ при управление на л.а. марка „П.“ модел 406, ДКН *******Р. К. М., движейки се в несъобразена скорост удря спрелия, на червен светофар, пред него л.а. марка „С.“, модел Ц4, ДКН *******, управляван от В.А.К.и напуска местопроизшествието. В констативния протокол е посочено, че лицето В.А.К.е получила в резултат на удара контузия на глава и шия. Ответникът, на който се противопоставя този протокол, може на основание чл. 193 ГПК в срока за отговор на исковата молба, да оспори истинността му, като заяви, че той е неавтентичен или че е неверен. В случай, че не го направи той губи възможността да стори това по-късно, аргумент от чл. 133 ГПК. Такова оспорване от страна на ответника Р. К. в настоящото производство не е направено. Поради обстоятелството, че не е оспорена материалната доказателствена стойност на протокола за ПТП, същата не е оборена, тя следва да бъде зачетена. В този смисъл е и практиката на ВКС, обективирана в решение №  24 от 10.03.2011 г. по т.д. № 444/2010 г. на Върховен касационен съд, решение № 85/28.05.2009 г. по т.д. № 768/2008 г., в решение № 711/22.10.2008 г. по т.д.№ 395/2008 г., решение № 98 от 25.06.2012 г. по търг. д. № 750/2011 г. на Върховен касационен съд и др. От същия се установява, че към датата на ПТП е налице валидно действащо застрахователно правоотношение между делинквента и застрахователя, настоящ ищец, както и че ответникът не е изчакал идването на компетентните органи на МВР.

С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение. По делото безспорно се доказва извършеното плащане от страна на застрахователя на пострадалото лице на 06.01.2020 г. на дължимите суми, представляващи обезщетение за причинените вреди – имуществени и неимуществени, лихви и разноски. От представените писмени доказателства се установява размера на извършеното плащане, което възлиза на 14 460,04 лева. Неоснователно е възражението на ответникът, че съдъл следва да преразгледа определеното на пострадалия обезщетение за неимуществени вреди, доколкото същият не е участвал в производството, в което е определен. Действително ответникът не е участвал в производството по гр.д. № 16736/2018 г. по описа на Районен съд – град Варна, доколкото не е привлечен в качеството на трето лице помагач, но същият е имал възможност да участва в качеството на трето лице помагач като сам поиска да встъпи, още повече че срокът за встъпване е по-дълъг от този за привличането. Следователно делинквентът и сам се е поставил в невъзможност да участва в процеса, а застрахователят няма процесуално задължение да го привлича като трето лице помагач, тъй като това е негово процесуално право, но не и задължение. Още повече, че КЗ ясно разписва обема на регресната му отговорност спрямо делинквента при твърдения за наличие на виновно поведение от страна на последния, разписани в нормата на чл. 500 КЗ, която е въведена за пръв път с новия КЗ. Това допълнителното обосновава изводът за липса на възможност за преразглеждане на присъденото от предходен съдебен състав обезщетение на пострадалия. Ето, защо регресната претенция възлиза на заплатеното застрахователно обезщетение заедно с платените лихви и разноски в общ размер от 14 460,04 лева.

Съгласно чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач при настъпването на пътнотранспортното произшествие е извършил нарушение по Закона за движението по пътищата, като е напуснал е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина; в този случай тежестта на доказване носи виновният водач. От прокотола за ПТП се установява, че са налице пострадали лица в резултат на ПТП, поради което виновният водач – Р. К. М. е бил задължен да остане до идването на компетентните органи на МВР, аргумент от чл. 123, ал.1 ЗДвП. последната посочва, че водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен: 1. без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието; 2. когато при произшествието са пострадали хора: а) да уведоми компетентната служба на Министерството на вътрешните работи; б) (изм. - ДВ, бр. 53 от 2014 г.) да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на Министерството на вътрешните работи; в) (изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., бр. 53 от 2014 г.) до пристигането на органите по буква "б", съобразно необходимостта, да вземе мерки за безопасността на движението и да окаже помощ на пострадалите, ако това не представлява опасност за него. Законът посочва, че водачът е задължен да изчака компетентните органи, когато при произшествието има пострадали лица като не посочва разграничение относно настъпилите увреждания по последните във връзка с вмененото задължение за изчакване. С оглед гореизложеното следва изводът, че Р. К. М. е бил задължен да изчака органите на МВР, но не го е сторил.

От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства и най-вече протокола за ПТП, който се ползва с материална доказателствена сила се установява, че ответникът е напуснал мястото на произшествието преди идването на органите за контрол на движение по пътищата. Безспорно е също, че, доколкото от ПТП има пострадал, посещението на местопроизшествието е задължително, аргумент от чл. 123, ал.1, т.2 ЗДвП. Същевременно не се доказва наличието на някоя от изключителните хипотези на закона – наличие на необходимост да му бъде оказана мединска помощ или друг неотложен ангажимент, разписани в нормата на чл. 500, ал.1, т.3 КЗ, което е в доказателствена тежест на водача и за което съдът изрично му е указал, че не сочи доказателства по реда на чл. 146, ал.2 ГПК.

Следователно предявеният иск е доказан по основание и размер, като следва да бъде уважен. Основателно се явява и искането за присъждане на законната лихва като законова последица от уважаването на исковата претенция. По отношение на момента, от който делинквента изпада в забава спрямо застрахователя, съдебната практика приема, че е нужна покана. При регресния иск правата на суброгиралия се са обусловени от направеното плащане, поради което за поставяне на длъжника в забава е необходима покана за изпълнение съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В този смисъл решение № 18 от 22.03.2017 г. по т. д. № 1935/2015 г., ІІ Т.О., ВКС и решение № 86 от 10.07.2012 г. по т. д. № 467/2011 г., І Т.О., ВКС. Следователно като покана за заплащане на исковата претенция следва да се приеме датата на връчване на исковата молба за отговор – 18.08.2020 г., а не посочената в исковата молба дата – 02.11.2018 г. Фактът, че същата е връчена на особен представител не опорочава постановянето на ответника в забава, доколкото особения представител разполага с всички права, разписани в нормата на чл. 34 ГПК.

По отношение на разноските:

Поискано е присъждане на сторените в производството разноски от страна на ищеца, който претендира заплащането на държавна такса в размер на 413,40 лева и депозит за особен представител – 840,05 лева, както и адвокатско възнаграждение в размер на 960 лева с ДДС. Предвид уважаване на исковата претенция в цялост искането за присъждане на сторените в производството разноски се явява основателно, поради което в тежест на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 2213,45 лева. Ищецът е останал задължен за заплащане на дължимата държавна такса в размер на още 165 лева, които предвид изхода на спора следва да се възложат в тежест на ответника, който да бъде осъден да ги заплати по сметка на Районен съд – град Варна.

Водим от горното, съдът

Р   Е   Ш   И   :

 

ОСЪЖДА Р. К. М., ЕГН **********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ НА З. „Б.и.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 500, ал.1, т.3 КЗ сумата от 14 460,04 лева, представляваща стойността на изплатеното застрахователно обезщетение в полза на В.А.К.за причинените й неимуществени вреди и за причинените й имуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП на 22.04.2018 г., причинено по вина на Р. К. М., ЕГН ********** като последният е напуснал мястото на настъпване на ПТП преди идването на органите за контрол на движение по пътищата като посещаването на местопроизшествието от тях е задължително, ведно със законната лихва, считано от 18.08.2021 г. до окончателното изплащане на сумата

 

ОСЪЖДА Р. К. М., ЕГН **********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ НА З. „Б.и.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 2213,45 лева, представляващи сторени в исковото производство разноски, на основание чл. 78, ал.1 ГПК

 

ОСЪЖДА Р. К. М., ЕГН **********, адрес: *** да заплати по сметка на Районен съд – град Варна сумата от 165 лева, представляващ дължима държавна такса по гражданско дело № 3232 по описа за 2019 година на ВРС, на основание чл. 77 от ГПК във вр. с чл.78, ал.1.

 

УКАЗВА на Р. К. М., ЕГН **********, адрес: *** че може да заплати присъдените в полза на З. „Б.и.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** суми по тяхна банкова сметка ***одлежи на обжалване пред Окръжен съд, град Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: