РЕШЕНИЕ
18.04.2019 г. гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски районен съд
На двадесет и първи март
В открито съдебно заседание в
състав:
гражданско отделение две
хиляди и деветнадесета година
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРТИН СТАМАТОВ
при секретар Мирослава Иванова
Като разгледа докладваното от съдията М. Стаматов гражданско дело № 17712 по описа за 2018 год. И за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на гл. „ XVIII-ma" вр. гл. „ХШ-та" ГПК.
Делото е образувано въз основа на искова молба
подадена от „С.Б." ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, с която се претендира да бъде прието за установено по отношение
на „Е.П." АД /с предишно наименование *******АД/ ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление ***, че съществува вземането посочено в
издадената по ч.гр.д. № 14539/2018г. на ВРС заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата от 93.22 лв. (деветдесет и три лева и двадесет и две стотинки), представляваща пета по ред
последна вноска по сключен договор за разсрочено плащане №
ДР10528/09.08.2012г., недължимо заплатена в полза на длъжника „Е.П." АД от
цедента ******* на 03.10.201 Зг., относно издадена
фактура № **********/05.07.2012г. на стойност 570.78лв., начислена при първоначална
липса на основание, представляваща корекция на сметка за потребена
електроенергия за изминал период, с периода на корекцията 18.12.2011 г. -
14.06.2012г., по констативен протокол от 14.06.2012г., за обект на потребление,
находящ се в *******, с клиентски № ******* и абонатен № **********, което
вземане е прехвърлено с договор за цесия от 07.07.2017г.,
сключен между цедента *******, ЕГН ********** и цесионера „С.Б." ЕООД, за което длъжникът „Е.П."
АД е уведомен с нарочно уведомление от 12.09.2018г. по имейл с електронен
подпис, като ищеца моли да му бъдат присъдени разноските направени в исковото и
заповедното производство.
В исковата
молба се сочи, че ******* е бил потребител на електрическа енергия на адрес: *******,
с клиентски № ******* и абонатен № **********. На 14.06.2012г. била извършена
проверка на монтирания да отчита потреблението в обекта електромер. Въз основа
на проверката *******АД изготвили справка за корекция и начислило служебна
консумация за период 1818.12.2011г. - 14.06.2012г., за която било издадено
фактура/д.и. **********/05.07.2012г. на стойност 570.78лв. Абонатът заплатил
сумата на ответника, за да не бъде преустановено снабдяването с ел. енергия на
посочения адрес на основание чл. 123 от Закона за енергетиката. Твърди, че не е
консумирал начислената допълнителна ел. енергия, поради което и не се дължи процесната сума, с която е извършена корекцията. Ищецът
придобил вземането за неоснователно платената сума по корекционна
процедура, съобразно договор за цесия от от 07.07.2017г., за което уведомил ответника. В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил
писмен отговор от редовно
уведомения ответник, с който изразява становище за
неоснователност на иска. Не оспорва, че с ******* са били страни по договор за
доставка на ел. енергия относно процесния обект.
Оспорва наличието на валиден договор за цесия, като твърди, че е нищожен поради
липсата на предмет и съгласие. Оспрова наличието на
редовно уведомяване за прехвърляне на вземането. Твърди, че ответното дружество
е изпълнявало поетите по договора за доставка на електрическа енергия
задължения добросъвестно и точно в количествено, качествено и времево
отношение, като е осигурявало непрекъснато необходимото количество електрическа
енергия в обект, находящ се в *******, с клиентски № ******* и абонатен №
**********. При извършена от служители на *******проверка на 14.06.2012г. е
установено неотчитане на електроенергия потребявана в
обекта поради външна намеса в измервателната схема на СТИ. За проверката бил
съставен констативен протокол в присъствието на свидетел. Съобразно
констатацията за неправомерно въздействие върху схемата на СТИ е извършена
корекция на количеството доставена и потребена
електроенергия на абоната на основание чл. 38 ал. 3 т. 2 от ОУ на ДПЕЕЕМ,
определено по обем чрез изчислителна методология. Не оспорва, че сумата по
фактура/д.и № **********/05.07.2012г. е заплатена, като твърди, че това плащане
е извършено на 05.12.2012г, поради което към датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК е изтекла предвидената в ЗЗД петгодишна давност. Претендират се
разноски.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и
в съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:
От
приложеното ч.гр.д. № 14539/2018 г. на ВРС се установява издаването на заповед
за изпълнение в полза на „С.Б." ЕООД, ЕИК ********* против *******за
посочените в исковата молба суми.
От писмените доказателства -
констативен протокол за техническа проверка № 0426900 от 14.06.2012г.,
Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване БИМ
№784-09-Ел/03.07.2012г.; Справка № 24256/04.07.2012г.; Дебитно известие
№**********/05.07.2012г.; писмо с изх.№1046673/ 05.07.2012г.; справка за
потреблението, платени и неплатени фактури за кл. №*******/11.12.2018г.;
Договор за прехвърляне на вземане от 07.07.2017г.;
Извадка от Gmail.bg за извършено уведомяване с електронен подпис от 12.08.2018г. - 09:19
ч.;
Уведомление за
сключен договор за прехвърляне на
вземане, се
установява,
че: на 14.06.2012г. длъжностни
лица на *******(„*******) са извършили техническа проверка на електромерно табло находящо се в
обект *******№ 8, с клиентски № ******* и абонатен № **********, при което
установили неотчитане на електроенергия преминаващата през монтираното за
обекта СТИ, поради външна намеса в измервателната му схема. За проверката бил
съставен констативен протокол в присъствието на свидетели. Въз основа на
съставения протокол за извършената експертиза на потребителя е начислена
корекция за неотчетена потребена ел.енергия за
периода от 18.12.2011 г. - 14.06.2012г и е издадено дебитно известие №
**********/05.07.2012г., в което цената на коригираното количество доставена
ел. енергия за горепосочения период е остойностена на
570.78лв. На 07.07.2017г. *******, чрез пълномощник
Петър Колев прехвърлил на „С.Б." ЕООД, ЕИК ********* вземането си за
сумата от 93,22 лв. - платена при първоначална липса на основание 5-та вноска
по сключен Договор за разсрочено плащане № ДР10528/09.08.2012г, на начислена в
полза на длъжника „Е.П." АД корекция на сметка за потребена
електроенергия, посочена във дебитно известие № **********/05.07.2012г.
От приетата ССчЕ се
установява, че сумата от 93,22 лв. е платена на 03.10.201 Зг.
Въз основа на така
установените факти, Варненският районен съд, като съобрази приложимия закон,
приема от правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр.
чл. 415 ГПК, за вземане основаващо се на чл. 55 вр. чл.
99 ЗЗД.
По делото е прието за
безспорно на осн. чл. 146, ал.1, т.З ГПК, че цедента на ищецът е потребител на ел. енергия, както и че
имотът, където е монтирано процесното СТИ, е бил
присъединен към ел. мрежа, поради което ищецът има задължението да заплаща
консумираната ел.енергия. Не се спори и относно влезлите в сила Общите условия
на *******(*******) и *******(„Е.П." АД), както и че процесната
сума е начислена като корекция на сметката на ищеца и е заплатена от цедента в полза на ответника.
За настоящия казус освен
посочените ОУ е меродавна също така правната уредба посочена в Закона за
енергетиката (обн., ДВ, бр. 107 от 9.12.2003 г.),
Наредба № 6 от 9.06.2004 г. за реда за присъединяване на производители и
потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните
електрически мрежи (обн. ДВ, бр. 74 от 24.08.2004 г.)
и Правила за измерване на количеството електрическа енергия - ПИКЕЕ (обн. ДВ. бр. 38 от 2007г, отм. 12.11.2013г.), в редакциите й им към датата
на извършената проверка, респ. съставена справка за корекция.
От гореизброените нормативни
актове, само ПИКЕЕ в член 45 ал. 1 предвижда процедура за отчитане на
количеството електрическа енергия при установена грешка в измерването. Към
датата на приемане на въпросната норма извършено с Решение № П-1 от
10.04.2007г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране е липсвала законоустановена делегация в тогавашната редакция на ЗЕ оправомощаваща ДКЕВР да създава такива правила за корекция
на сметки. От това следва, че възприетата процедура в чл. 45 от ПИКЕЕ/отм./ не
е била в съответствие с действалата към 10.04.2007г. материална норма на чл. 83
от ЗЕ, поради което съобразно чл. 15 ал. 3 от ЗНА тя е неприложима.
Действително след допълненията
и измененията в нормите на чл. 83 ал. 1, чл. 98 ал. 2 и чл. 104а ал. 2 от ЗЕ,
направени със ЗИД на ЗЕ (обн. ДВ, бр.54/2012 г. в
сила от 17.07.2012г.), е налице законоустановен ред
за приемане на процедура (правила) за установяване и заплащане на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и такива са приети от
ДКЕВР с Правила за измерване на количеството електрическа енергия (обн.
ДВ Брой 98 от 12.11.201 Зг.). За горецитираните норми от
материалния закон обаче не е предвидено обратно действие.
Предвид гореобсъдените
доводи е ирелевантно обстоятелството за наличието на
установеното нерегламентирано вмешателство в измервателната схема на СТИ,
поради което не се измерва част от потребяваната в
обекта електроенергия.
По изложените
съображения, съдът намира, че ответникът не установи по несъмнен начин, че
изчислената вследствие на корекцията сума му се следва, в посоченият размер.
Съобразно разпоредбата на чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, който е получил нещо без
основание, дължи неговото връщане. По делото е приет по реда на чл. 146 ГПК за
безспорен факта на извършеното от праводателя на
ищеца плащане на сумата от 239,37 лева по издадено дебитно известие №
**********/05.07.2012г. поради което ответникът дължи връщането й.
По делото се оспорва
валидността на сключения договор за цесия. С този договор, уреден в чл. 99 и
сл. ЗЗД кредиторът по едно вземане прехвърля същото на друго лице, като
прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите принадлежности, включително с
изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. Съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД,
прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня,
когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.
В случая,
възражението на ответника за недействителност на договора за цесия поради липса
на предмет е неоснователно. Предмет на договор за цесия може да бъде всякакво
вземане - парично или не и произтичащо както от договорен, така и от извъндоговорен източник. Предмет на прехвърляне могат да
бъдат включително бъдещи и неизискуеми вземания, както и такива, погасени по
давност по силата на свободата на договаряне. По аргумент от чл. 226 ГПК,
договорът за цесия може да има за предмет и спорно право. Достатъчно е
вземането да е прехвърлимо, каквото е процесното. В този смисъл, вземането, произтичащо от
правилата за неоснователно обогатяване е годен предмет на договор за цесия.
Доколкото е налице първоначална липса на основание, вземането по чл. 55, ал. 1,
т. 1 ЗЗД, съобразно дадените задължителни указания с т.7 от Постановление № 1
от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/ 79 г., Пленум на ВС е изискуемо от
момента на престацията. От този момент възниква и е
определено основанието за връщане на даденото, както и размера на сумата,
идентичен на даденото. Поради изложеното, към датата на прехвърляне на
вземането цедентът е имал съществуващо вземане към
ответника.
В приетия
по делото договор за цесия, прехвърленото вземане, което преминава към новия
кредитор е конкретно определено, чрез подробно индивидуализиране с посочване
имената на длъжника, сумата, периода и обекта, за които е начислена и по коя
фактура. Съдът намира, че по делото се установи надлежно съобщаване на цесията
на ответника съобразно изискванията на чл. 99 ал. 4 ЗЗД. Съобразно предвиденото
в чл. 99 ал. 4 ЗЗД, както и задължителните указания, дадени в TP
№ 142-7 от 11.XI.1954 г., ОСГК съобщаването следва да бъде извършено от цедента /стария кредитор/. Целта на нормативната уредба е
да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на задължението му на лице,
което не е носител на вземането. В случая това изискване следва да се счита
спазено, тъй като съобщаването е извършено с получаването на преписа от
исковата молба с приложения към нея договор за цесия. Не се касае до лично и незаместимо действие, поради което няма пречка същото да се
осъществи от пълномощник. Още повече, че съобщаването на цесията няма конститутивно действие, а само за противопоставимост.
Длъжникът може да възразява успешно за липсата на уведомяване само ако твърди,
че е изпълнил на стария кредитор до момента на уведомлението /в този смисъл
Определение № 987/ 18.07.2011 г. по гр.д. №867/ 2011 г. на ВКС, IV г.о./.
Претенцията
не е погасена по давност, тъй като от момента на плащане на процесната
сумата до завеждане на заявлението по чл. 410 ГПК, не е изтекъл пет годишният
срок по чл. 110 ЗЗД за процесното вземане, с правно
основание чл. 55 ЗЗД - в тсм. приетата ССчЕ.
При това положение следва да
се приеме, че ищецът е носител на процесното вземане,
произтичащо от неоснователното обогатяване на ответника съобразно горните
мотиви.
Предвид изхода на спора,
разпоредбата на чл. 78 ал. 1 от ГПК и направеното искане на ищеца за присъждане
на разноски, такива следва да му бъдат определени според представените
доказателства в размер на 300 лв. за адвокатско възнаграждение, 200 лв. депозит
за ССчЕ и 25 лв. за авансово внесената държавна
такса. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и по арг. TP № 4/
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/201 Зг., ОСГТК, т. 12,
в полза на ищеца следва да се присъдят и извършените в заповедното производство
разноски в общ размер на 25 лв. за държавна такса, и 300 лв. за адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК в отношенията между страните „С.Б."
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** и „Е.П." АД /с
предишно наименование *******АД/ ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление ***, че съществува вземането присъдено с издадената по ч.гр.д. № 14539/2018г. на
ВРС заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата от 93.22 лв. (деветдесет и три
лева и двадесет и две стотинки), представляваща пета по ред последна вноска по сключен
договор за разсрочено плащане № ДР10528/09.08.2012г., недължимо заплатена в
полза на длъжника „Е.П." АД от цедента *******
на 03.10.201 Зг., относно издадена фактура № **********/05.07.2012г. на
стойност 570.78лв., начислена при първоначална липса на основание,
представляваща корекция на сметка за потребена
електроенергия за изминал период, с периода на корекцията 18.12.2011г.
-14.06.2012г., по констативен протокол от 14.06.2012г., за обект на
потребление, находящ се в *******, с клиентски № ******* и абонатен №
**********, което вземане е прехвърлено с договор за цесия от 07.07.2017г., сключен между цедента *******,
ЕГН ********** и цесионера „С.Б." ЕООД, за което
длъжникът „Е.П." АД е уведомен с нарочно уведомление от 12.09.2018г. по
имейл с електронен подпис.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78 ал. 1 ГПК „Енерго - Про Продажби" АД /с предишно наименование Е.ОН
България Продажби" АД/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
да заплати
на „С.Б."
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 525 лева представляваща направените
разноски в настоящото производство за държавна такса и адвокатско
възнаграждение и сумата от 325 лева -разноски по ч.гр.д. № 14539/2018г. на ВРС.
Решението подлежи на обжалване
с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: