М
О Т И
В И
Към
присъда по НОХД № 606/2013 год.на КРС , ІV н.с.
Районна Прокуратура – К. е повдигнала
обвинение против подсъдимия М.П.К. , за това че: На ****г. в гр.К., обл.П.
е причинил на З.Д.Ч., ЕГН ********** ***, средна телесна повреда, изразяваща се
в пълно разкъсване на вътрешния мениск, непълно разкъсване на външния мениск,
старо преразтягане /дисторзио/ на предната кръстна връзка и тибиалната
кръстосана връзка на дясното коляно, което е причинило трайно затрудняване на
движението на десния крак. Престъпление по чл. чл.129, ал.2, предл.2-ро, алт. 2-ра във вр. с ал.1 от НК
Прокурорът поддържа изцяло така
повдигнатото обвинение и предлага на подсъдимия К. да
се наложи наказание Лишаване от свобода за срок от 10 месеца , при режим на реално
изтърпяване определен от съда.
В
съдебното производство бе предявен от пострадалата и приет
за съвместно разглеждане граждански иск в размер на 15000 лв. представляващи
обезщетение за причинените на Ч. неимуществени
вреди изразяващи се в претърпени от същата болка и страдание в резултат на причинената и
средна телесна повреда – съставомерен резултат от престъплението, като същата бе конституиран като граждански и ищец и частен обвинител. Ч. поддържа обвинението редом с прокурора и чрез
повереника си адв. Р. изразява становище , че събраните по делото
доказателства обосновават и доказват обвинението по посочения по-горе текст от
НК и моли Съда да осъди подсъдимия и да уважи изцяло предявения срещу него
граждански иск.
Подсъдимият М.К. не се признава за виновен по повдигнатото
обвинение , но дава обяснения , като лично и чрез защитника си адвокат Н. твърди
, че не извършил престъплението, за което е обвинен. Заема се становището, че
от събраните доказателства не може да се
обоснове безспорен извод относно
авторството и вината на подсъдимия в
извършването на престъплението и се пледира за оправдателен диспозитив.
Съдът
на базата и след анализ на събраните по делото доказателства, намира за
установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият М.П.К.
е роден на ***г***, обл. П., ул.”*****”,
№ 19, вх.А, ет.3, ап.17, ****, ****, ****,
ЕГН **********. М.П.К. до момента е осъждан общо 4 пъти, като
за три от осъжданията е реабилитиран. Тези осъждания не са от значение за
правната квалификация на деянието предмет на настоящото производство.
Подсъдимият М.К. и пострадалата З.Ч.
поддържали интимни отношения и живеели на съпружески начала през периода от
месец декември 2010 г. до месец юни 2011 г. като живеели в апартамента на бивша
приятелка на К. ***. Поради твърдян от Ч. системен тормоз, отношенията им силно
се влошили и същите се разделили, като Ч. се преместила да живее в наследствената
си къща в гр.К.. Към месец септември
2011 г. междуличностните отношения между
пострадалата З.Ч. и бившият и приятел М.К. били силно влошени. На ****
г. подсъдимият К. късно вечерта,
след 23.30 без да е поканен от пострадалата Ч. *** и влезнал в двора , като за целта взломил бравата
на входната врата , която била заключена от Ч. . Малко по-късно той бил видян от свидетеля П.А. , който през
същата вечер бил в дома на Ч. и излязъл да пуши на терасата. В това време К. се
криел в ъгъла под терасата намираща се в двора. След известно време около 0,15
часа след полунощ ,/било вече ****г./ З.Ч. излязла на двора, за да изхвърли
боклука и се запътила към входната врата,
без да подозира за тайното проникване на К. в двора. Малко преди това към входната врата се отправил и К. ,като
направил на А. недвусмислен жест да
мълчи, че го е видял в двора. Тогава З.Ч. когато приближила до входната врата видяла М.К. и се развикала, после запищяла. В същото време силно
изплашена тя се върнала обратно към терасата където бил и свидетелят П.А. . В
това време подсъдимият К. тичайки я настигнал хванал я за дрехата и започнал да
я дърпа и удря . Между тях започнала разправия на висок глас, заради някаква
дреха – анцунг, който К. искал да си вземе. Тъй като К. се държал много агресивно
и замахвал към Ч. с крака и ръце за да я удря свидетелят П.А. застанал между тях, за да ги раздели.
Поведението на К. тогава станало още по-агресивно – той посегнал с ръка покрай А.
и нанесъл удар към З.Ч. . А. се опитал да го избута, но тогава К. я ритнал с
крак, а после пак я хванал за блузата и , като успял да я разкъса. Свидетеля А.
продължавал да
стои между М.К. ,който налитал да удря З.Ч., но тримата били вкопчени, поради, което
от усилието на ритащия К. паднали и тримата на земята. А. си ударил гърба и от
болка не могъл да стане веднага, но видял, че З.Ч. станала преди него и
побягнала към пътната врата за да извика за помощ . Там К. я догонил отново и
се нахвърлил върху нея, като отново започнал да и нанася удари с крака и ръце. В
рамките на този побой подсъдимият К. нанесъл силен удар в областта на дясното
коляно на пострадала Ч. / по нейни твърдения със твърд предмет, / докато тя
била странично обърната към него, който удар предизвикал силна болка у
пострадалата и в резултат на удара З.Ч. паднала на земята, а М.К. отново се
нахвърлил върху нея. В този момент свидетелят А. вече успял да се приближи и издърпал К. от З.Ч., която била на земята и
пищяла и викала за помощ. Това и позволило да се изправи и да избяга вътре в
къщата, където се заключила и сигнализирала органите на полицията. Няколко
минути след това на място пристигнал полицейски автопатрул и чувайки идването
на колата подсъдимият М.К. прескочил
оградата в другия край на двора , избягал и се укрил. По-късно още същия ден З.Ч.
се оплакала на А., че десния крак много я боли, дори накуцвала и ходела
трудно, защото М.К. и нанесъл удар в крака. Тъй като травмата в коляното и била
силно болезнена и имала и множество по
–леки наранявания по тялото в резултат на нанесения и побой пострадалата Ч. още
същият ден на ****г . посетила центъра за спешна медицинска помощ в гр.К.
,където и била оказана медицинска помощ
и на крака и била поставена гипсова имобилизация.
Травмата на дясната коленна става
първоначално е била диагностицирана като изкълчване/ навяхване на дясна коленна
става. В тази насока е и заключението на назначената по делото СМЕ-за на
пострадалата от което е видно , че при възникналия инцидент на пострадалата Ч.
са били причинени множество кръвонасядания по крайниците , охлузване на лявата
гърда и изкълчване /навяхване на дясната
коленна става ,което е причинило трайно затрудняване на движенията на десния
долен крайник за повече от 30 –дни. Същата е била имобилизирана за срок от 18
дни , но след свалянето на гипса е имала ограничени и болезнени движения и
ходела със силно накуцване Травмата на пострадалата Ч. на дясното коляно причинена при инцидента на ****
г. обаче се оказала много по-тежка. От приетите по надлежния процесуален ред
писмени доказателства - медицински документи, се установява , че травмата на дясното коляно, причинена при
инцидента на ****г. не е била излекувана, а напротив, страданията са еволюирали до степен
блокажи на ставата и невъзможност за движение, придружено със силна
болезненост. Това е наложило изследване чрез ядрено- магнитен резонанс и
последващо оперативно лечение на дясното коляно. При ядрено- магнитния резонанс
и при оперативното изследване е установено: компактна лезия на медиален
менискус. Инкомплетна /непълна/ лезия на латерален менискус. Дисторзио на ПКВ и
тибиален колатерал. Хондромалация на пателата. Разкъсаният меникс е бил
оперативно отстранен. Установените травматични увреждания са в пряка
причинно-следствена връзка с травмата на дясното коляно, причинена при
инцидента на ****г. Във връзка с последващите данни за задълбочаване на
увреждането по делото е назначена и изготвена повторна съдебно-медицинска
експертиза . От заключението на изготвената повторна съдебно-медицинска
експертиза, прието и приобщено към доказателствената съвкупност по надлежния
процесуален ред е видно, че във връзка с инцидента от ****г. пострадалата З.Д.Ч.
е получила пълно разкъсване на вътрешния мениск, непълно разкъсване на външния
мениск, старо преразтягане /дисторзио/ на предна кръстна връзка и тибиалната
кръстосана връзка на дясното коляно, което е причинило трайно затрудняване на
движението на десния крак. Описаните увреждания са причинени по директен
механизъм. Такъв механизъм е описаният от З.Ч. нанесен удар в областта на
коляното. Падането на земята на групата от тримата – пострадалата Ч., св.П.А. и
подсъдимия М.К. не може да обясни
наличните травми по тялото и дясното коляно. Описаните увреждания са били
получени по време и начин, съобщен от пострадалата Ч., а именно нанесен удар в
областта на коляното. Травмата на дясното коляно е довела до трайно
затрудняване на движенията на десния долен крайник на Ч. за повече от 1 година.
Съдът възприе и кредитира заключението
на вещото лице д-р С. по повторната
съдебно-медицинска експертиза в пълна степен, тъй като намира ,че то е
изготвено обективно, обсновано и с необходимите професионални знания и опит в съответната
област .В него са обсъдени всички допълнително установени данни за последващото
влошаване на състоянието пострадалата във връзка с причинената и травма на
коляното и убедително е аргументирана причинната връзка между увреждащото
действие и съставомерния резултат.
За
да постанови присъдата си Съдът прие за безсъмнено установена именно така описаната фактическа
обстановка, която се установява от следните доказателствени средства , които
съдът кредитира а именно: показанията
на свидетелите З.Ч. , И.Д. , П.А. , С.К. , П.П. , А.М. и Р.Р. , както и
от писмените доказателства, събрани в досъдебното производство, прочетени на основание чл.283
от НПК и надлежно приобщени към доказателствата
– копия от медицински документи – съдебно-медицинско свидетелство на
пострадалата , справка за съдимост и
характеристична справка за подсъдимият,
както и от заключенията на съдебно-медицинските
експертизи. Показанията на свидетелите Б.,
Х. и Й. се отнасят до обстоятелства които не са директно относими към главния
факт и поради това са без значение за установяване на обстоятелствата включени
в предмета на доказване. В съдебно заседание подсъдимият К. дава обяснения, в
които обаче отрича авторството и вината си в извършването на престъплението и твърди различна от приетата от съда фактическа
обстановка по отношение на главният факт ,като
заявява ,че през въпросната нощ на **** г. изобщо не е прониквал в дома
на Ч. и не и е нанасял побой. Същото твърди и за последваща дата , а именно
20.09.2011 г. когато се е развил последващ инцидент, при който подсъдимият К. отново тайно е проникнал в дома на Ч. , което
е наложило Ч. отново да търси помощ от
органите на полицията и К. е бил
задържан от полицейските служители в момент, в който се е криел в долап в двора
на Ч., който факт е безспорно и обективно установен. Тъй като обясненията на
подсъдимия са в остро противоречие с всички останали доказателства по делото
съдът не ги кредитира и ги възприема само като проявление на защитната му
позиция. Те се опровергават категорично от показанията на горните свидетели от първата
посочена група, от съвкупния анализ на
които следва безспорният извод ,че именно подсъдимият К. е нанесъл вредоносния удар по крака на пострадалата. Този факт директно се установява от показанията на пострадалата З.Ч.
и на свидетеля -очевидец П.А.. Показанията
на тези двама свидетели са
последователни и логични и са останали непроменени в хода на наказателното
производство по отношение на съществените им елементи и са източник на преки
доказателства за обстоятелствата по инцидента. Съдът ги кредитира като достоверни
защото те се намират в пълен синхрон и с
обективните находки, въз основа на които са построени заключенията на съдебно-медицинските експертизи и особено по отношение на
установения механизъм на полученото телесно увреждане – травмата на коляното, добре съответстващо да е получено именно по начина по който
твърди пострадалата при директен удар с твърд
тъп предмет. Пак от показанията на тези свидетели , както и на свидетелката И.Д.
се установява , че увредата на колеянната
става е получена от пострадалата именно при този инцидент , което се
потвърждава напълно и от приложените по делото писмени доказателства обективно
установяващи факта ,че още същият ден пострадалата е потърсила помощ в
медицинско заведение , където е бил гипсиран кракът и. Както вече се каза по-горе
показанията на свидетелите К. и П. удостоверяват последващ инцидент на 20.09.2011
г. със сходни характеристики , при който К. отново е проникнал в дома на Ч. и я
е заплашил със саморазправа и в последствие е бил задържан от полицейските
служите докато се е криел в двора. Този инцидент няма пряка връзка с факта на
причиняване на телесната повреда на Ч. , но сам по себе си установява контекста
на действителните им взаимоотношения , при които К. многократно е притеснявал
пострадалата след раздялата им и упоритостта и последователността с които е
провеждал тези си действия.
Ето защо и при така установената по несъмнен
начин в хода на настоящото производство фактическа обстановка Съдът намира , че с деянието си подсъдимият М.П.К.
е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.129, ал.2
предл.2-ро, алт. 2-ра, във вр. с ал.1 от НК.
От обективна страна подсъдимият К. на
посочената дата **** г. е нанесъл множество удари по тялото на пострадалата З.Ч. , един от които е попаднал в
областта на дясната колянна става и е довел до пълно разкъсване на
вътрешния мениск, непълно разкъсване на външния мениск, старо преразтягане /дисторзио/
на предната кръстна връзка и тибиалната кръстосана връзка на дясното коляно,
което е причинило трайно затрудняване на движението на десния крак, с което
и е причинил средна телесна повреда.
От субективна страна деянието е
извършено от подсъдимия при форма на вина пряк умисъл като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е
настъпването на общественоопасните му последици и е желаел настъпването им, за
която форма на умисъла свидетелствуват силата с която е нанесен удара в сравнително
уязвима част от човешкото тяло , което е
довело и до съставомерния резултат.
При индивидуализиране на наказанието на
подсъдимия Съдът отчете като отегчаващо вината обстоятелство наличието на предишно осъждане на подсъдимия по което същият
не е реабилитиран , а предходните три осъждания по които е настъпила
реабилитация по право съдът възприема , като лоши характеристични данни. За да
определи справедливо наказание съдът се съобрази с горните обстоятелства , но
като основен критерий прие степента на обществената опасност на деянието, която
с оглед на сравнително тежкия съставомерен резултат съдът счита ,че е висока
,а също и прецени ,че и самият подсъдим
е личност със сравнително висока степен на обществена опасност предвид
проявената упоритост при осъществяване на престъпното си посегателство . Причинения
на пострадалата Ч. съставомерен резултат
на престъплението – средна телесна повреда е по –тежък случай от типичните
увреждания от този вид , тъй като причинените и болки и страдания са продължили през дълъг
период от време , а причиненото и увреждане и до днес, повече от две години от
деянието не е излекувано , като същата
продължава да куца с десния крак, което води до значителен дискомфорт и затруднения
в ежедневните и дейности. Ето защо съдът определи на подсъдимия наказание
Лишаване от свобода за срок от две
години. Съдът прецени,
че за постигане целите на наказанието и за поправянето на подсъдимия не е наложително същият да изтърпи реално така определеното наказание, а и
нормата на чл. 66 ал.1 от НК, по принцип
е приложима в случая поради настъпилата реабилитация по отношение на осъждането,
по което той е бил осъжден на лишаване от свобода, с което последиците от това
осъждане са заличени. Ето защо съдът отложи изпълнението на така наложеното
наказание за срок от три години ,считано от влизане на присъдата в сила. Според
преценката на Съда именно това наказание като вид и размер се явява съответно
на степента на обществена опасност на деянието
и дееца и най –добре би изпълнило целите посочени в разпоредбата на
чл. 36 от НК.
Предявения от пострадалата граждански иск за причинените и от
престъплението неимуществени вреди изразяващи се в претърпени болка и страдание
в размер на 15000 лв. е доказан по основание. Основанието на предявения
граждански иск е виновно извършено деяние от подсъдимия и съгласно чл.45 от ЗЗД
всеки е длъжен да репарира вредите, които
е причинил другиму с виновното си поведение. Безсъмнено установено по
делото беше, че в резултат от извършеното от подсъдимия престъпление пострадалата
Ч. е претърпял неимуществени вреди - болки и
страдание, които са непосредствена последица от увреждането. С оглед на
изложеното съдът счете, че предявения граждански иск от пострадалата срещу подсъдимия е основателен, но завишен по
размер. Досежно неговия размер, според
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД , същият следва да се определи по справедливост.
За справедлива Съдът намери сумата от 5000 лв. като оптимален паричен
еквивалент на претърпяните от пострадалата болки и страдания, поради което за
горницата до пълния предявен и претендиран
размер от 15000 лв. съдът
отхвърли иска.
Причините
за извършване на престъплението са липсата на чувство за отговорност от страна
на подсъдимият по отношение на собствените му действия и постъпки и склонност
към незачитане на установия и утвърден в страната правов ред и телесната
неприкосновеност на личността.
С
оглед изхода на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК в тежест на
подсъдимият Съдът възложи направените по делото разноски в
размер на 390 лв., както и разноските направени от Частния обвинител и
Граждански ищец З.Д.Ч. в размер на 100 лв. Подсъдимият бе осъден да
заплати и държавна такса в размер на 120 лв. върху уваженият размер на
гражданският иск.
По изложените мотиви Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
П.В.