№ 81
гр. Кърджали, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мариана Гунчева
при участието на секретаря Росица Петрова
като разгледа докладваното от Мариана Гунчева Гражданско дело №
20215140101089 по описа за 2021 година
Производството е по чл.432, ал.1 във вр. с чл. 380 от КЗ.
Предявена е искова молба от Д. СТ. Д. от гр.Кърджали, в която сочи, че , че на
02.01.2021г. около 12.50 часа в гр.Кърджали управлявал собственото си МПС марка „Х.“,
модел „***“ с ДК № ***, от източна промишлена зона-Кърджали в посока бул.“Б.“. Сочи, че
трафикът бил интензивен и участниците в движението се движели с много ниска скорост и
дистанция помежду им. Същият бил пропуснат от движещите се в двете посоки автомобили,
за да направи ляв завой и в момента, в който завършвал маневра бил блъснат от неправилно
движещ се автомобил с висока скорост марка „М.“, модел „***“ с ДК № ***, собственост на
Б.Г. от с.П., управляван от М. Б. от гр.М.. Ищецът сочи, че процесното МПС се движело
срещу движението и върху поставена хоризонтална маркировка – „коси успоредни линии
М15“, обозначаващи площ забранена за движение. В следствие на удара управляваното от
ищеца МПС се преобърнало по таван, като му били причинени имуществени вреди,
изразяващи се в повредени предна броня, капак, калник и др. Местопроизшествието веднага
бе посетено от служители на ОД на МВР, сектор КАТ“ПП“. На 02.01.2021 год. с М. Б.-
водач на другото МПС, участник в ПТП, подписали двустранен констативен протокол за
ПТП, в който отразили фактите и обстоятелствата, причинили инцидента, като за виновен
водач №1 посочили М. Б., тъй като нямали противоречия относно причината и виновността
за настъпилото ПТП. Моторното превозно средство, управлявано на 02.01.2021 год. от М. Б.,
имало валидна към датата на застрахователното събитие полица „Гражданска отговорност”
№ BG/02/120002318801 в „Бул инс” АД. Като пострадало лице ищецът подал писмена
застрахователна претенция №********** спрямо ответното дружество като застраховател
на МПС, заведена на 04.01.2021 год. под щета №**********. Сочи, че в края на месец
1
януари 2021 год. получил писмо с изх.№0К 44488/19.01.2021 год., с което бил уведомен, че
след извършена обстойна проверка е констатирано, че не бил спрял на знак „Стоп”, за да
пропусне движещите се МПС по път с предимство и нямало да му бъде изплатено
обезщетение, както и че липсвали данни за вината на застрахования водач за настъпване на
ПТП. Моли да се постанови решение, с което на основание чл.432, ал.1, във вр. с чл.380, ал.1
2 от КЗ, ответника ЗД “БУЛ ИНС” АД- София, район ***, с ЕИК ***, да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата в размер на 1 250.00 лева, представляваща част от причинените от
настъпилото на 02.01.2021 год. в гр.Кърджали ПТП имуществени вреди в общ размер на 6
050.00 лева, изразяващи се в пълно увреждане на собствения му лек автомобил марка „Х.“,
модел „***“, с ДК №***, и направените разходи за неговото транспортиране, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 04.01.2021 год. до окончателното изплащане на
сумата. Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът представя отговор, с който оспорва твърдените
факти и обстоятелства, излагайки подробни съображения.
Съдът, за да се произнесе, съобрази следното:
От неоспорения двустранен констативен протокол за пътнотранспортно
произшествие, от приетите заключения на вещото лице С. по назначените
съдебнотехнически експертизи, както и от показанията на свидетеля Б. се установява
верността на изложените в исковата молба обстоятелства относно механизма на настъпване
на процесното ПТП, виновността на водача Б. за настъпване на ПТП-то, както и
причинените на собствения на ищеца автомобил вреди вследствие на пътното произшествие.
В настоящото производство се претендира обезщетение за вреди от ПТП, настъпило
на 02.01.2021г., поради което приложим е КЗ в сила от 01.01.2016 г. Със същия е
предвидена специална допълнителна предпоставка за допустимост на прекия иск по чл.432
от КЗ на пострадалия срещу застрахователя по ГО на виновния водач на МПС:
предварително сезиране на застрахователя по чл.380 от КЗ и изтичането на тримесечен срок
от сезирането за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя
по повод заплащане на застрахователно обезщетение - чл.480, ал.3 от КЗ , във вр. с чл.496
от КЗ, във вр. с чл.380 от КЗ. Установи се от приложената застрахователна преписка, че в
случая застрахователят е бил сезиран по чл.380 от КЗ на 04.01.2021г, като извънсъдебно
споразумение не е било постигнато и е било отказано изплащане на застрахователно
обезщетение. Поради това следва да се приеме, че е налице специалната процесуална
предпоставка за допустимост на предявения иск.
Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.1, т.1 от КЗ, с договора за застраховка
„Гражданска отговорност” застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие, а разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ
предоставя право на увредения, спрямо когото застрахованият е отговорен по чл.45 от ЗЗД,
да претендира заплащане на дължимото обезщетение пряко от застрахователя на
2
делинквента.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ, следва да е
налице валиден застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност” между
собственика на управлявания от делинквента автомобил и застрахователя, както и
предпоставките на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи отговорността на прекия причинител на
вредите спрямо увредения. Застрахователят дължи обезщетение за вредите дотолкова,
доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице, т.е. отговорността му е
функционално обусловена от отговорността на прекия причинител.
Основателността на иска, освен наличието на валидно застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка „ГОА“, сключена с ответника, каквото по
делото не се спори, че е имало към момента на ПТП, предполага да се установи и наличието
на правопораждащ деликтната отговорност на застрахования водач, причинил ПТП
фактически състав, който включва елементите: поведение, противоправност на
поведението, вина, настъпили вреди, причинна връзка между вредите и противоправното,
виновно поведение. Субективният елемент от състава – вината, разбирана като конкретно
психично отношение на лицето към собственото му поведение и неговите обществено
укорими последици, се презумира, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Обективните елементи от
състава на деликта следва да се докажат от ищеца, по аргумент от чл. 154, ал. 1 ГПК, като
субективният елемент се приема за доказан при липсата на ангажирани доказателства за
оборване на законовата презумпция от страна на ответника.
Съдът приема, че от събраните доказателства се установява наличието на всички
елементи от пораждащия съдебно предявените материални права на вземания, фактически
състав.
Установи се, че между ответника и трето за спора лице към датата на настъпване на
ПТП е съществувало правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”, със
съдържание задължението на ЗД „Бул инс“ АД да покрие отговорността на застрахованите
физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни
средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или
законодателството на държавата, в която е настъпила вредата, като застраховани лица са
собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно средство, за което е налице
валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически
действия по управлението или ползването на моторното превозно средство на законно
основание – чл. 477 КЗ. Установиха се и елементите от фактическия състав на деликта - в
резултат на поведение на водача М. Б. от гр.М., който е управлявал л.а. марка „М.“ , модел
„***“ с ДК № ***, собственост на Б.Г. от с.П., общ.М. , който е блъснал автомобила на
ищеца в момента , в който е предприел маневра завой на ляво, движейки се с висока скорост
срещу движението на автомобилите и върху поставена хоризонтална маркировка съгласно
чл. 65, т.6 от ППЗДвП – „коси успоредни линии М15“, обозначаващи площ, забранена за
движение на ППС, автомобила на ищеца се е преобърнал по таван, вследствие на което са
3
настъпили неблагоприятни изменения в правната сфера на собственика-ищец – повредена
предна броня, капак, калник и др..
Субективният елемент от състава на гражданския деликт – вината, съгласно чл. 45,
ал. 2 ЗЗД се презюмира, като в тежест на ответната страна е да проведе обратно доказване,
като ангажира съответни доказателства за липсата й. Съдът намира обратното доказване за
неосъществено и презумпцията за необорена.
Стойността на щетите, определена от частите и необходимия труд за привеждане на
вещта в състоянието, в което се е намирала преди сблъсъка, определена по средни пазарни
цени е 4 458 лева, установена чрез кредитираното заключение на автотехническата
експертиза.
По аргумент от чл. 386, ал. 2 КЗ, която норма предвижда, че обезщетението трябва да
бъде равно на размера на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
събитието, се извежда принципът за реална обезвреда на вредите на застрахованото
имущество. В приложението му, съдът намира, че при застрахователно събитие - покрит
риск по договора за имуществено застраховане, дължимото обезщетение следва да бъде
изчислявано по пазарната стойност на ремонта, включващ материали и труд, за
отстраняване на претърпяната вреда към момента на настъпване на застрахователното
събитие. Повреждането на движимата вещ – автомобил в резултат на настъпилото ПТП я
прави временно негодна за употребата й по предназначение и намалява пазарната й
стойност. Реалната обезвреда предполага вещта да бъде приведена в състоянието, в което се
е намирала към настъпването на застрахователното събитие.
С решение от 08.07.2010 г. по търг. дело №652/2009 г. на І-во ТО, ВКС, постановено
по реда на чл.290 ГПК, е прието, че при определяне на обезщетението по чл. 226 от Кодекса
за застраховането (отм.) /която норма е аналогична на чл. 432, ал. 1 от сега действащия
Кодекс за застраховането/, прилагането на Методиката за уреждане на претенции за
обезщетение на вреди по чл.4 на Приложение №1 към чл.15, ал.4 от Наредба № 24/08.03.06
г. на Комисията за финансов надзор, не е задължително. В разпоредбата на чл.4 от
Методиката изрично е предвидено, че се прилага като минимална долна граница в случаите,
когато не са представени надлежни доказателства /фактури/ за извършен ремонт на МПС в
сервиз и за случаите, когато застрахователното обезщетение се определя по експертна
оценка.
Посочени норми, съпоставени със законоустановеното правило, че обезщетението по
задължителна застраховка “Гражданска отговорност” обхваща действителната стойност на
причинената вреда, чийто размер е ограничен до застрахователната сума по договора,
налагат извода, че Методиката не дерогира приложението на разпоредбите на Кодекса за
застраховането и не ограничава отговорността на застрахователя. Стойността на
застрахователното обезщетение е ограничена само до минимален размер, съобразно с
правилата, заложени в Методиката. При съдебно предявена претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по
действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното
4
събитие – чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.) /която норма е аналогична на чл. 386, ал. 2 КЗ/, като ползва
заключение на вещо лице.
С оглед изложеното и при съобразяване на установената от ВКС практика, в
конкретния случай правото на ищеца е в обема на пазарната стойност на причинените
вреди, който съгласно кредитираното заключение на САТЕ възлиза на 4 458 лева. И тъй
като процесния иск е предявен като частичен такъв в размер на 1 250.00 лева , до който
размер вреди се доказа по делото , че са настъпили, следва да се постанови решение, с
което да се уважи изцяло исковата претенция.
При този изход на делото , следва ответникът да заплати на ищеца направените по
делото разноски от 480.00 лева – адвокатско възнаграждение, 50.00 лева – внесена държавна
такса, 337.00 лева – заплатен депозит на вещото лице и 10.00 лева – депозит за призоваване
на свидетел.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД“БУЛ ИНС“АД с ЕИК *** гр.София, бул. Д.Б.*** да ЗАПЛАТИ на Д. СТ. Д.
с ЕГН ********** от гр.Кърджали, ул.Е.Г.*** сумата от 1 250.00 лева - главница,
представляваща част от стойността на вредите, причинените на Д. СТ. Д. с ЕГН **********
от настъпилото на 02.01.2021г. в гр.Кърджали ПТП с имуществени вреди , който иск е
предявен като частичен от общата сума от 6 050 лева, изразяващи се в пълно увреждане на
собственото на ищеца МПС – л.а. марка „Х.“ , модел „***“с ДК № ***, и направените
разходи за неговото транспортиране, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 04.01.2021г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ЗД“БУЛ ИНС“АД с ЕИК *** гр.София, бул. Д.Б.*** да ЗАПЛАТИ на
Д. СТ. Д. с ЕГН ********** от гр.Кърджали, ул.Е.Г.*** направените по делото разноски от
480.00 лева – адвокатско възнаграждение, 50.00 лева – внесена държавна такса, 337.00 лева
– заплатен депозит на вещото лице и 10.00 лева – депозит за призоваване на свидетел.
Банкова сметка , по която могат да се платят присъдените суми:
***
Решението подлежи на обжалване пред КОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
5
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
6