Р Е Ш
Е Н И Е
№ ………….., 12.06.2019 г., гр. Белоградчик
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
БЕЛОГРАДЧИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 3-ти състав, на единадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в публично заседание, в следния
състав:
Районен
съдия: БОЖИДАРКА ЙОСИФОВА
Секретар МАРГАРИТА НИКОЛОВА,
като разгледа
докладваното от съдия Йосифова гр.дело № 130 по описа за 2019 г.,:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл. 500, ал. 1 т. 1 от Кодекса
за застраховането – осъдителен иск с цена 1 169.73 лв. и по чл. 86 ЗЗД –
законни лихви.
В
исковата молба, ищеца сочи, че на 12.08.2017 г. в гр. Б., обл. В., на път 1401,
при км. 40+650, ответникът причинил ПТП, управлявайки лек автомобил „Опел
вектра” с рег. № ВН … ВА, като блъснал лек автомобил „Лендроувър дискавъри”,
управляван от собственика му П. В. Д., в резултат на което са причинени
имуществени вреди по двата автомобила. Твърди се, че на мястото на ПТП – то,
пристигнали органи на КАТ, като е изготвен Протокол за ПТП № 1315597. Ищецът
сочи, че вина за настъпването на ПТП – то има ответника, тъй като не е спазил
знак Б-5 и не е пропуснал насрещно движещия се автомобил „Лендроувър дискавъри”,
като предизвикал челно сблъскване с него. Твърди се в исковата молба, че при
опит да бъде изпробван за употреба на алкохол от органите на МВР, ответника
отказал проверката. Съставен му е ауан
№ 134631 от 12.08.2017 г. и е издадено Наказателно постановление. Ищецът сочи в
исковата молба, че автомобилът, управляван от ответника е имал задължителна
застраховка „Гражданска отговорност в „ЗД Евроинс” АД – полица № BG/07/517001333293,
валидна към момента на настъпилото ПТП. На увредения автомобил е извършен оглед
от експерти на ищеца и щетите по него са описани в опис – заключение от
21.06.2017 г., като в застрахователното дружество е заведена щета № **********.
Сочи се, че с водача на увредения автомобил е постигнато споразумение, по силата
на което ищеца е изплатил на същия застрахователно обезщетение в размер на 1 159.73
лв. за причинените от ответника материални щети по автомобила, като сумата е преведена
по банкова сметка *** размер на 10.00 лв.
Предвид
гореизложеното ищеца моли, съдът да осъди ответника да му изплати сумата от 1 169.73
лв., от които 1 159.73 лв. – заплатено застрахователно обезщетение, 10.00
лв. – ликвидационни разноски, както и законните лихви върху главницата, считано
от датата предявяване на иска до изплащането й, и направените по делото
разноски.
В
подкрепа на исковете са представени писмени доказателства.
Съдът е
изискал и приложил по делото и цялата административнонаказателна преписка,
образувана по съставения на ответника АУАН № 422 от 14.08.2017 г.
Ответникът,
в срока по чл. 131 ГПК, не е подал отговор на исковата молба. В съдебно
заседание се явява лично и не оспорва иска.
Съдът,
като взе предвид исковата молба и представените със същата писмени
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна:
Предвид
изложеното в исковата молба, съдът с доклада по чл. 146, ал. 1 ГПК, вмени в
тежест на доказване на ищеца следните обстоятелства: че на 12.08.2017 г., в гр. Б., ответника
причинил ПТП, в резултат на което на другия автомобил са причинени имуществени
вреди; че виновен за настъпилото ПТП е ответника; че
ответника е отказал да бъзе изпробван за употреба на алкохол чрез техническо
средство от органите на КАТ; че
ищеца е изплатил на собственика на увредения автомобил застрахователно обезщетение в размер на 1 169.73 лв. за
причинените от ответника материални щети по автомобила в резултат на
причиненото ПТП; че ответника не е заплатил на
ищеца сумата от 1 169.73 лв.
Предвид
представените писмени доказателства, съдът приема, че ищеца в условията на
пълно и главно доказване, установи всички релевантни за делото обстоятелства.
От представеният с исковата молба Протокол за ПТП № 1315597от 12.08.2017 г., безспорно се установява, че ответника, като водач на
лек автомобил „Опел вектра” с рег. № ВН …. ВА, не спазва пътен знак Б5, и челно
удря движещия се автомобил „Лендроувър дискавъри”, управляван от собственика му
П. В. Д., в резултат на което е причинил имуществени вреди по автомобила на последния.
По този начин се доказва, че вина за настъпването на процесното ПТП има
ответника. Вината му се доказва и от материалите от приложената по делото
административнонаказателна преписка. Въз основа на съставения на ответника по
делото АУАН № 422 от 14.08.2017 г., е издадено и Наказателно постановление № 17
– 0242 – 000423 от 18.10.2017 г., потвърдено по силата на Решение № 47 от
28.03.2018 г. по АНД № 272/ 2017 г. на Районен съд – Белоградчик и Решение №
204 от 13.06.2018 г. по КАНД № 155/ 2018 г. по описа на Адм. Съд – Видин,
влязло в законна сила на 13.06.2018 г.
По този начин, с представените писмени доказателства е доказана по
безспорен начин вината на ответника за причиняването на ПТП – то. Истинността
на представените писмени доказателства не е оспорена, тяхната доказателствена
сила не е оборена, поради което съдът ги кредитира при постановяване на
съдебния си акт и приема, че чрез тях е доказана вината на ответника за
причиняването на ПТП – то, а от тук – за причинените в резултат на същото
материални щети. Нещо повече – ответника признава вината си и не оспорва, че дата виновно е
причинил ПТП.
В резултат на противоправното
поведение на ответника, са причинени имуществени вреди на автомобила, който е блъснат
на ответника при неправилната маневра.
За автомобила, управляван от
ответника е имало валидно сключена и действаща задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” – застрахователна полица № BG/07/517001333293, сключена със „Застрахователно
дружество Евроинс” АД. Поради това, застрахователят – ищец е заплатил на собственика на увредения автомобил
застрахователно обезщетение за причинените от ответника материални щети, в
размер на 1 159.73 лв. Горното се установява от представената с исковата
молба Детайлна справка за извършени транзакции, от която се установява, че на
04.09.2017 г. на собственика на увредения автомобил – П. В. Д., по банков път
му е преведена процесната сума от страна на ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл. 500,
ал.1, т. 1 КЗ, освен в случаите по чл.
433, т. 1, застрахователят има право да получи от
виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви
и разноски, когато виновният водач: при
настъпването на пътнотранспортното произшествие е извършил нарушение по Закона за движението по
пътищата, като е управлявал моторното превозно средство под въздействие на
алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или
под въздействието на наркотици или други упойващи вещества или е отказал да се
подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици или други
упойващи вещества.
Видно от приложения по делото
Талон за медицинско изследване, както и от съставения АУАН, и издаденото
Наказателното постановление № 17 – 0242 – 000423 от 18.10.2017 г., влязло в
законна сила, ответникът е отказал проверка с техническо средство за
установяване на употреба на алкохол, в това число и медицинско изследване за
алкохол в кръвта, като същия е отказал да се подложи на такава проверка.
Така, доказани са законовите
предпоставки на чл. 500, ал.1, т. 1 КЗ, при които застрахователят има право да
получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение, заедно с
лихви и разноски, а именно : ищеца – застраховател е платил застрахователното
обезщетение за репариране на причинените имуществени вреди от виновното
поведение на ответника, а също така – последния е отказал да бъде изпробван за
употреба на алкохол и наркотични вещества.
С Регресна покана рег. № 002 –
118 от 12.09.2017 г., ищецът е поканил ответника, в 7 дневен срок от получаване
на поканата, да внесе по посочената банкова сметка ***.73 лв., изплатена от
ищеца заради виновно причинените от ответника имуществени вреди, но въпреки
това плащане от страна на ответника не е извършено. Ответникът дължи и 10.00
лв. – ликвидационни разноски, които също дължат на осн. чл. 500, ал.1, т. 1 КЗ.
При изложените мотиви, съдът
намира, че ищеца в условията на пълно и главно доказване установи
основателността на исковата си претенция, поради което съдът уважава така
предявения иск в претендирания размер 1 169.73 лв. Ищецът доказа в пълнота
всички вменени му с доклада обстоятелства, поради което и съдът постановява
едно положително за него решение.
По иска за законни лихви за
забава – чл. 86 ЗЗД.
Предвид на това, че съдът уважава
главния иск, то основателен се явява и акцесорния такъв за законни лихви за
забава. С депозирането на исковата молба, ищеца е поканил ответника да плати,
поради което и от този момент, последния изпада в забава. Предвид
гореизложеното съдът уважава и иска за законни лихви за забава върху главницата
от 1 169.73 лв., считано от 07.03.2019 г. – датата на депозиране на
исковата молба до окончателното й изплащане.
По разноските.
Предвид изхода на делото – съдът
уважи обективно съединените искове, поради което и ответника е страната в
процеса, която следва да понесе в своя тежест разноските по делото направени от
ищеца. Ответникът следва да понесе направените от ищеца разноски за държавна
такса – 50.00 лв. В процеса, ищеца е представляван от юрисконсулт, поради което
и съгл. чл. 78, ал. 8 ГПК, на същия следва да бъдат присъдени и направените
разноски за юрисконсултско възнаграждение. Тъй като конкретен размер не се
претендира, съдът определя размера му съобразно чл. 37 ЗПрП, във вр. с чл. 25,
ал. 1 Наредба за заплащането на правната помощ, а именно – 200 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА К.В.П.
***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ
на „Застрахователно
дружество Евроинс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – гр. С., бул. „…” № .., представлявано
от Й.Ц. и Р. Б. – Изпълнителни Директори, чрез юрисконсулт Б.И., сумата от : 1 169.73 лв. (хиляда сто шестдесет и девет лева и седемдесет и
три ст.) – на осн. чл. 500, ал.1, т. 1 от Кодекс за
застраховането, от които 1 159.73 лв. – изплатено
застрахователно обезщетение и 10.00 лв. – ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 07.03.2019 г. – датата на подаване на исковата молба, до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА К.В.П. ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „Застрахователно дружество Евроинс” АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление – гр. С., бул. „…”
№ .. представлявано от Й.Ц. и Р. Б. – Изпълнителни Директори, чрез юрисконсулт Б.И.,
направените по делото разноски: 50.00 лв. – държавна такса и 200.00 лв. –
юрисконсултско възнаграждение – на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 ЗПрП, във вр. с чл.
25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ
Решението
подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :