O
П Р Е Д Е Л Е Н И Е:
Днес 15.08.2016г. Еманоел Вардаров - съдия-докладчик по гр.дело№1097/2016г. по описа на ГОРС, след като се запознах от една страна с исковата молба, документите към нея на С.Х.Я. с ЕГН**********,***.Търново(чрез
адв.Р.И. от ВТАК - съдебен адрес:***),
против Х.И.Я. с ЕГН**********,***, по предявен иск по чл.49 от СК, констатирах по реда на чл.129 ал.1 и чл.130
от ГПК, че същата отговаря на
изискванията по редовност и допустимост. В законоустановения срок по чл.131 от ГПК, ответникът
депозира отговор, с който не се противопоставя бракът да бъде прекратен с
развод.
С оглед на изложеното, делото следва да се внесе в
открито заседание.
Съдът, на
основание чл.157 от ГПК, чл.140 ал.3 от ГПК, чл.146 от ГПК, чл.274 ал.1 от ГПК,
О П Р Е Д Е Л И:
ВНАСЯ гр.дело№1097/2016г.
за разглеждане в открито съдебно
заседание на 21.09.2016г. 11h15min., за която
дата и час да се призоват страните: С.Х.Я. ***.Търново(чрез адв.Р.И. от
ВТАК - съдебен адрес:***); Х.И.Я. ***(чрез адв.Малина Николова от ВТАК – съдебен адрес:***).
ДОПУСКА като
доказателства по делото: удостоверение
за сключен граждански брак; удостоверение за раждане на детето
Наталия Х.Я.; социален
доклад; служебна
бележка№863/29.06.2016г.
ДОПУСКА свидетелски показания от
свидетели(при режим на довеждане) и от двете страни.
Задължава
С.Х.Я. да представи най-късно в първото по делото съдебно заседание
документ(справка, удостоверение, декларация или друг) относно месечните си
доходи.
ДА СЕ ИЗИСКА от ТД на
НАП гр.В.Търново справка за наличие на регистрирани трудови договори от Х.И.Я. с ЕГН**********, от гр.Г.Оряховица, както и декларирани доходи от трудова и
друга дейност.
ДА СЕ ИЗГОТВИ справка от
НБД”Население” и приложи по делото за родствени
връзки на Х.И.Я. с ЕГН**********,
от гр.Г.Оряховица(родители, деца).
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО: Ищцата твърди в
исковата си молба, че с ответника са сключили
граждански брак на 14.04.2001г., за
който е бил издаден Акт за сключен
граждански брак№6/14.04.2001г., на Община Лясковец. Този брак е първи по ред и
за двамата. През време на родителите
имат едно дете - Наталия Х.Я. с ЕГН**********. Първоначално страните живели в
жилището на родителите на ищцата и между съпрузите имало доверие и взаимност.
Твърди се, че постепенно ищцата усетила промяна е отношението на съпруга и към нея. Обществена тайна
станали връзките на ответника с други
жени. Съпрузите престанали да спят в едно легло. Преустановили и интимните си
контакти. Ищцата твърди, че направила опити да се сближат със съпруга си, в
тъ.ч. и да имат имат общи занимания(разходки с детето, да пазаруват заедно, да
се хранят заедно ит.н.), но срещнала категоричен отказ. Твърди, че ответникът престанал да дава средства за
разходите на домакинството и те били поемани изпяло от ищцата. Не обръщал и
никакво внимание на детето. В началото на 2015г. ищцата разбрала, че ответника
станал баща да дете от връзката си с друга жена, като по нейно настояване
съпругът се изнесъл от семенното жилище. От тогава страните живеят разделени,
като детето се отглежда изцяло от майка си, която е поела цялата негова
издръжка. Ответника не е давал средства за тази издръжка и не е подпомагал
съпругата си в неговото отглеждане по друг начин. Наталия Х.Я. е ученичка в
VIII клас на ПГТ”Д-рВ.Берон” гр.В.Търново - специалност “Туристическа
анимация”. Oтветникът е в трудоспособна възраст и реализирал редовни месечни
доходи от личен труд. С течението на времето ищцата вече е убедена, че е налице
дълбоко непоправимо разстройство на брака и с ответника, довело до разкъсване
па семейната общност, до липса на взаимност, уважение и доверие. Същата счита,
че брачната им връзка е формална и не съответства на закона. Бракът им бил
изпразнен от дължимото от закона и морала, съдържание. Моли съда, да прекрати
брака с развод, като дълбоко и непоправимо разстроен, без съда да се произнася
за вината за това разстройство. Желае това да стане чрез споразумение между
двамата съпрузи. Моли да и бъдат предоставени за упражняване родителските права
по отношение на детето Наталия Х.Я., като на детето бъде определено
местоживеене при майката. На бащата да се определи режим на лични отношения с
детето, както следва: право да я взема при себе си всяка първа и трета събота и
неделя от месеца, считано от 09h00min. до18h00min.
в съботния ден и от 09h00min. до 17h00min.
в неделния ден, и правото да я взема при себе си един месец през лятото, когато
майката не е в платен годишен отпуск. Също така, бащата да се задължи да заплаща на Наталия Х.Я.,
действуваща лично и със съгласието на
своята майка и законна представителка С.Х.Я. месечна издръжка в размер
на по 180.00лв, считано от датата на влизане в законна сила на решението на
съда до настъпване на законовите основания за нейното прекратяване или
изменение, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до
окончателното и изплащане; сумата
1080.00лв. представляваща издръжка за една година назад считано от 05.07.2015г.
до датата на предявяването на исковата
молба – 05.07.2016г.(по 90.00лв. месечно). Не претендира лична издръжка. Желае
да възстанови предбрачното си фамилно име – Йорданова. Да се постанови
семейното жилище, собственост на родителите на ищцата, находящо се в с.Ресен
ул.”Теменуга”№19 Общ.В.Търново, да се ползва от ищцата. По време на брака си
страните не били придобивали общи недвижими имоти, движими вещи на значителна
стойност, нямат общи парични влогове и дялове във фирми, като личните вещи се
намират при всяка от страните. Oт своя страна, ответникът счита, че искът за развод е основателен. Не
било спорно, че съпрузите са в дълъг период на фактическа раздяла. Оспорва
изложеното във фактическата част на исковата молба досежно причините, довели до
разстройството на брака. Факт бил, че отношенията в никакъв случай не биха
могли да се определят като съпружески и било налице дълбоко и непоправимо
разстройство на брака. Всеки един от съпрузите води самостоятелен живот, като
нито един от двамата не бил направил усилие за запазване на отношенията ни и за
заздравяване на брака. Моли бракът да
бъде прекратен с развод. Не се противопоставя да бъде сключен споразумение
между страните. Не възразява ищцата да носи предбрачното фамилно име. Няма
възражения досежно ползването на семейното жилище, да е в полза на ищцата. Счита
размера на претендираната издръжка за детето Наталия Х.Я. за прекалено висок и
несъобразен с нуждите на детето и с възможностите му(не бил в трудово
правоотношение, нямал доходи и имущество, от което да се издържа; заплаща наем
на помещение, както и издръжка и за друго дете). Счита, че по неговите
възможности е да заплаща издръжка в размер на около 100.00лв. Оспорва и
претенцията за издръжка за периода: от 05.07.2015г.-05.07.2016г., която не била
изплащана, тъй като бил безработен.
Безспорно е, че Х.И.Я. и С.Х.Я. са
сключили граждански брак на 14.04.2001г. През време на родителите имат едно дете - Наталия Х.Я. с ЕГН**********. От началото на
2015г. съпрузите са разделени, като детето е останало при своята майка.
Правната квалификация
очертава обхвата на подлежащите на доказване факти и разпределението на
доказателствената тежест по чл.154 от ГПК между страните. Доказателствената тежест е за всяка една
от страните относно твърдените от нея обстоятелства свързани с поведението на
съпруга при брачното съжителство, респективно, както и настъпилото дълбокото и
непоправимо разстройство на брака, изтъкнати в исковата молба. Недоказаните
твърдения са неосъществени, несъществуващи факти и като такива нямат каквито и
да е правни последици. Сега действащия ГПК не предвижда изрична уредба на
„неоспорените факти”. Чуждите законодателства като германското, австрийското и
др. уреждат една фикция – неоспореният факт се счита за признат. В ГПК такава
фикция не е установена. Страната, която твърди даден праавопораждащ факт и
черпи изгодни за себе си правни последици от него следва да го докаже. Щом не
стори това, то фактът се счита, че не е доказан. Така исканията/респ.
възраженията/ си страната трябва да установи не със свои обяснения или
писмени без доказателствена сила, а с
други допустими и събрани по законен ред доказателства. Не на последно място,
съдебните решения, следва да се основават на задълбочен анализ на
доказателствената съвкупност, респективно на сериозни доказателства,
категорично и еднозначно установяващи фактите за които се отнасят, а не на
предположения за правно релевантните факти.
Разпоредбата на чл.124 ал.1 от СК установява
задължение за родителите да се грижат за детето си, като полагат ежедневни
грижи както за физическото, така и за духовното му развитие. Съгласно чл.123
ал.1 от СК родителските права и задължения се упражняват от двамата родители,
заедно и поотделно. При преценка по реда
на чл.59 от СК, на кой родител да се предостави упражняването на родителски
права и къде да живее детето, следва да се изхожда от принципа родителят да
полага основните грижи, а не членове на домакинството му. Тези грижи трябва да
бъдат ежедневни съответния родител да може да отговори на тази необходимост. За
това определяне са от значение не
отделни обстоятелства, а съвкупността от обстоятелствата на разглеждания
случай. На първо място – това са родителските качества, имащи най-голямо
значение за правилното отглеждане и възпитание на детето. От значение за
определяне кой от родителите ще упражнява сам родителските права са
образованието, културата, мирогледът и другите качества на личността на
отделния родител. На второ място това са
грижите и отношението на родителите към детето - личните усилия на
родителя във връзка с отглеждането и възпитанието им.
Жилищните, битовите и другите материални условия на живот са важна
предпоставка за отглеждането и възпитанието на детето. След определяне кому да
бъдат предоставени за упражняване родителските права, следва да се определи и
съответния режим на лични контакти и отношения
на другия родител с детето, което произтича, както от задължителния характер на разпоредбата на
Закона, така и за да не се отчужди детето от рождения си родител. Според чл.142
от СК размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има
право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи(притежаване на
средства над собствената си необходима издръжка, позволяващи му без особено
затруднение да отделя средства и за издръжка на детето). Всяка от страните
следва да докаже твърдяните от нея факти и обстоятелства
в рамките на изискванията за доказателствена тежест – чл.154 ал.1 от ГПК:
ищцовата страна – факти и обстоятелства, налагащи претендираните размери
на издръжките и възможностите на лицето, което я дължи; ответната страна - обстоятелството, че родителят, упражняващ
родителските права има значителни доходи
и финансови възможности. Заедно с това следва да се има предвид и
разпоредбата чл.142 ал.2 от СК ввр. чл.1
от ПМС№1/10.01.2009г. за определяне нов размер на минималната работна заплата
за страната, като минималната издръжка да е равна на една четвърт от размера на
минималната работна заплата.
Съдът дължи произнасяне относно ползването на семейно жилище. Семейното жилище
по смисъла на чл.56 от СК е жилището, в
което семейството живее, без оглед чия е собствеността върху имота и дали е
придобит през време на брака. Съгласно
чл.53 от СК след развода съпругът може да възстанови фамилното си име преди
този брак, т.е. съдът дължи произнасяне единствено по заявено желание на
съпругът/съпругата/.
Напомня на страните, че съгласно чл.321 от ГПК, че в
първото заседание за разглеждане на делото по иск за развод страните трябва да
се явят лично, като при неявяване на ищцата без уважителни причини
производството се прекратява. При постигане на споразумение, в зависимост от
съдържанието му делото или се прекратява, или се преминава към производство за
развод по взаимно съгласие.
Напомня на страните, че същите могат доброволно да
уредят спора чрез медиация или друг способ.
Преписи от определението и социалния доклад да се
връчат на страните.
Препис от отговор на ответника да се изпрати на
ищцовата страна, която може да вземе становище в първото по делото заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
Районен съдия: