№ 12643
гр. София, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20221110108320 по описа за 2022 година
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1
ГПК, във вр.чл.79 ал.1 ЗС.
Производството по делото е образувано по искова молба от С. М. К. против З. И.
В., с която се иска да бъде признато за установено по отношение на ответника, че
ищецът е собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в [*************], целият с
площ от 663 кв.м., съставляващ поземлен имот с идентификатор № [***********] по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-
9/16.01.2012 г. на ИД на АГКК, с номер по предходен план 70, при съседи на имота:
имоти с идентификатори № 57011.5986.71, 57011.5986.73, [********] и 57011.5986.91,
въз основа на продължило повече от 10 години давностно владение.
В първоначалната искова молба и последваща уточняваща молба ищецът твърди,
че е собственик на поземлен имот с идентификатор 57011.5986.71, със стар пл.№ 71,
находящ се в [*************] с площ от 542 кв.м., заедно с построените в него
жилищна и стопанска постройки. Поддържа, че правото му на собственост върху
гореописания имот е въз основа на наследствено правоприемство от баща му М.В. К.,
който от 1985 . до смъртта му на 18.03.2002 г. живял в него, както и ищецът и неговото
семейство. Ищецът поддържа, че от 1985 г. до настоящия момент владее непрекъснато
и необезпокоявано и недвижим имот с идентификатор № [***********], находящ се в
[**********], с площ от 663 кв.м., който е съседен на описания по-горе наследствен
недвижим имот. Сочи още, че до смъртта на баща му през 2002 г. владението върху
процесния недвижим имот с идентификатор № [***********] се осъществявало от тях
1
двамата, а след това добросъвестно и необезпокоявано от ищеца. Ищецът твърди, че
той и баща му винаги са преминавали през владения имот, за да достигнат до
построената в собствения им имот жилищна постройка, тъй като до нея няма друг вход
и достъп от към улица. Сочи, че още от 1985 г. двата имота били обединени с обща
ограда, като през 1998 г. той еднолично подновил оградата, без да изменя границите,
обособени с първоначалната такава. Поддържа, че във владения имот поставил
охранителен павилион и парник от 18 кв.м., в който отглежда зеленчукова градина.
Отделно от предходното твърди, че във владения имот имал ограждение за кокошки,
зеленчукова градина и насадени овощни дървета, през 2002 г. трайно прикрепил детска
люлка, а през 2009 г. поставил 6 бр. пчелни кошери, докарал кемпер и монтирал
метална тенис маса. Поддържа, че освен да облагородява имота, плащал данъците му и
се грижел за него като негов собствен. Ответницата се появила през 2020 г. и заявила,
че е собственик на имота, поради което ищецът я изгонил и не я допуснал. След това се
появил и брокер, за да оглежда имота с цел продажба, който ищецът твърди, че също
изгонил. След тези срещи, ищецът разбрал, че с протокол от проведено на 20.10.2017 г.
заседание на комисия, назначена от Кмета на Столична община, е извършена промяна
в кадастралния регистър на собствениците, а за процесния имот е съставен нотариален
акт, по силата на който ответницата е призната за негов собственик въз основа на
наследство и давност. Ищецът поддържа, че ответницата никога не е владяла имота, не
е претендирала право на собственост и не я е виждал да го посещава. Нещо повече,
твърди, че ответницата не живее в България повече от 20 години. По изложените в
исковата молба доводи и съображения, ищцата обуславя правния си интерес от
предявяване на настоящия иск за собственост въз основа на давностно владение,
продължило повече от 10 години. Претендират разноски.
В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор от ответника се излага
становище за недопустимост, а по същество за неоснователност на предявения иск.
Оспорват се твърденията на ищеца, че от 1985 г. владее непрекъснато и
необезпокоявано процесния поземлен имот. Твърди се, че ответницата се легитимира
като собственик на имота по наследство и давностно владение, за което има съставен
нотариален акт от 1996 г. Поддържа, че процесния имот е закупен от баща й И.Н.В. с
договор за покупко-продажба от 08.03.1968 г., а след неговата смърт през 1984 г. е
останал в наследство на нея, брат й и тяхната майка. Ответницата твърди, че по
споразумение с последните двама, имотът се владеел от нея, което продължавало и до
настоящия момент. Предходното било обективирано и в Постановление от 27.12.1996
г. на нотариус В.Г.. Въз основа на продължило повече от 10 години спокойно,
непрекъснато и поС.но владение, ответницата била призната за собственик на
процесния имот. Не оспорва твърдението на ищеца, че от повече от 20 години живее
преимуществено в Италия, но твърди, че всяка година се прибира в България, за да
провери съС.ието на имота, да го наглежда и да плати дължимите данъци и такси. За да
2
се грижи за имота в нейно отсъствие ответницата била упълномощила трето за делото
лице, за което представя пълномощно. Ответницата твърди още, че до смъртта на
майка й през 2006 г. последната ползвала имота и се грижели за него, като тя, а не
ищеца, била засадила сочените овощни дръвчета. Оспорва твърденията на ищеца, че е
заплащал данъци за имота, който бил деклариран на името на ответницата. Последната
не оспорва твърденията на ищеца, че до неговия имот няма достъп от към улица,
поради което на последния е предоставено само право на преминаване, но това не
означавало, че го е владял. Оспорва се и наличието на охранителен павилион, парник,
кошери, кокошки и др. в имота през твърдения от ищеца период, като ответницата
сочи, че при всяко нейно идване в България безпроблемно и невъзпрепятствано е
имала достъп до имота и го е посещавала. Едва през 2021 г. разбрала за намерението на
ищеца да завладее имота й, тъй като при опит за оглед на имота във връзка с
обявяването му за продажба, било установено, че на входната врата е поставен
катинар. В писмения отговор са развити и теоретични обосновки относно наличие на
предпоставките на чл.79, ал.1 ЗС. По изложените доводи и съображения се иска
прекратяване на производството, а по същество отхвърляна на предявения иск.
Претендират се разноски.
В предоставения на основание чл.149, ал.3 ГПК срок, по делото са постъпили
писмени защити и от двете страни.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено
следното от фактическа страна:
По делото е приложен договор за покупко-продажба на недвижим имот, с
нотариална заверка на подписите № 3018/08.03.1968 г., от който се установява, че М.В.
К. /наследодател на ищеца в производството/ е закупил недвижим имот – вилно място
от 960 кв.м., находящо се в землището на [********], при съседи: В.Т., М. И. Т., ТКЗС-
то, И.К.Р. и С.Р.Р., представляващо част от място от 2 000,00 кв.м.
По делото е приложен и нотариален акт за собственост на недвижим имот,
придобит чрез замяна с ТКЗС № 65, том XXVII, дело № 4916/1866 г., от който се
установява, че праводателя на наследодателя на ищеца е придобил чрез замяна полски
имот, находящ се в землището на [***********], с пространство от два декара, при
съседи: В.Т., М. И. Т., ТКЗС-то и ровина.
Видно от приложеното по делото удостоверение за наследници, издадено от СО,
район [****] е, че ищецът С. М. К. е единствен наследник по закон на М.В. К., починал
на 18.03.2002 г.
По делото е приложена скица – копие от неодобрен кадастрален план, издадена
от Столична община, ОП „Софийски кадастър“ на 03.02.2000 г., от която се
установява, че имотът, предмет на описания по-горе договор за покупко-продажба от
08.03.1968 г. е заснет през 1988 г. с пл.№ 71, нанесен в кадастрален лист № Б-13-5-А,
3
по графични данни съдържа 560,00 кв.м. и е извън регулация.
По делото е приложен протокол № 43/20.10.2017 г. от проведено заседание на
комисия при Столична община, разглеждаща постъпили преписки с искане за
изменение на планове на новообразувани имоти, включително за землището на с.П.,
съгласно §4к, ал.8, т.1,2 и 3 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Видно от същия е, че З. В. /ответник в
настоящото производство/ е подала заявление с вх.№ от 14.09.2017 г., съдържащо
искане за вписване в одобрения регистър на собствениците към ПНИ като собственик
на ПИ с идентификатор [***********] и площ 663 кв.м., м.“Хумни дол“, землище на
с.П., район Н.И., въз основа на документи за собственост и решение по т.4 от протокол
от 27.09.2017 г. на СО, район Н.И.. Видно още от протокола е, че комисията е
констатирала, че в регистъра на ПНИ за същия имот е вписан М.В. К. с документ.
Установява се още, че комисията е взела решение за вписване промяна в кадастралния
регистър на собствениците, като З. В. бъде вписана като собственик на процесния
имот.
По делото е приложен и договор за покупко-продажба на недвижим имот, с
нотариална заверка на подписите № 2879/14.03.1968 г., от който се установява, че
И.Н.В. /наследодател на ответника/ е закупил вилно място от 500,00 кв.м., находящо се
в землището на [********], при съседи: В.Т., М. И. Т., ТКЗС-то, И.К.Р., С.Р.Р. и
Виденов К., представляващо част от място от 2 000,00 кв.м., което продавачът
притежава с нотариален акт № 65, том XXVII, дело № 4916/1866 г. /описан по-горе/.
По делото е приложено постановление от 27.12.1996 г. на нотариус В.Г. по
повод извършената проверка относно собствеността на имота, предмет на описания
по-горе договор за покупко-продажба на недвижим имот, с нотариална заверка на
подписите № 2879/14.03.1968 г.
По делото е приложен нотариален акт за право на собственост върху недвижим
имот по наследство и давностно владение № 79, том IV, дело № 3300/1996 г. от
06.03.1997 г. по описа на В.Г., нотариус при Софийска нотариална служба към
Софийски районен съд, от който се установява, че ответницата е призната за
собственик по наследство и давностно владение на недвижим имот: неурегулирано
място с пространство от 650 кв.м., заснето пред 1982 г. като имот с пл.№ 70, нанесен в
кадастрален лист Б-13-5-А/Б, по неодобрен кадастрален план на гр.София, [********],
при съседи: В.Т., М. И. Т., И.К.Р., С.Р.Р. и М.В. К., заедно с построената на това място
паянтова сграда – бунгало със застроена площ от 6 кв.м. Към нотариалния акт няма
описани документи, послужили за издаването му.
От приложеното по делото удостоверение за наследници, издадено от СО, район
Л. се установява, че наследници на И.Н.В., починал на 23.06.1984 г. са неговата
съпруга /починала на 27.04.2006 г./ и двете му деца, сред които е ответника З. В..
По делото е приложено удостоверение, издадено от Кметство – с.П. на
21.03.1991 г., в което е отразено, че „на името на н-ци И.Н.В., б.ж. на гр.София“ по
4
декларация № 173/14.05.1979 г. има записано в [************], място от 500,00 кв.м. и
бунгало.
По делото са приложени скици, издадена на 11.05.2018 г. и на 25.03.2022 г. от
СГКК – гр.София на поземлен имот с идентификатор [***********] по КККР на с.П.,
общ.Столична, одобрени със Заповед РД-18-9/16.01.2012 г. на ИД на АКГГ.
По делото е приложена и актуална данъчна оценка на поземлен имот с
идентификатор [***********].
По делото е приложено пълномощно, с нотариална заверка на подписа рег.№
4533/23.06.2017 г. по описа на Б.Й. – помощник нотариус по заместване при В.В., с
район на действие СРС, с което ответника е упълномощил трето по делото лице да я
представлява, в качеството й на собственик на имот с пл.№ 70 в [***********]
По делото е приложен и договор, сключен на 04.07.2017 г. между ответника и
трето за делото дружество, което да посредничи при продажба на ПИ с идентификатор
[***********].
Видно от исковата молба с вх.№ 37686/25.02.2022 г. по описа на СРС е, че след
образуване на настоящото производство, ответникът В. е предявила против ищеца в
настоящото производство иск с правно основание чл.108 ЗС. По делото няма данни за
хода на производството, но от служебно извършената от съда справка се установи, че
до приключване на настоящите устни състезания, в производството по иска по чл.108
ЗС не е постановен краен съдебен акт.
По делото са приложени 7 бр. дубликати на приходни квитанции от 21.10.2022 г.
за платен данък на недвижим имот в с.П., на името на ответника В..
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите – С. И.
С., К.Н.В., В.Г.Д. С.Д.Д. и Н.П.З..
В показанията си св.С. разказва, че се познава с ищеца К. от 1964 г. и досега са
приятели. Знае, че ищецът притежава имот във вилната зона на с.П., който е
посещавала още от времето, когато са били ученици. От 2001 г. ищецът живее поС.но
там, заедно с дъщеря си. Описва, че имотът е само на една улица, от която се влиза
през врата, достатъчно голяма, за да влезе и автомобил, като по пътека с плочки се
стига до къщата, която е навътре. Като се влезе в двора, от дясната страна има дървета,
тенис маса, кошери и кемпер, паркиран още през 2011 г. – 2012 г. В двора има още и
бунгало, в което бащата на ищеца живеел преди построяването на къщата през 2000 г.
Оградите на имота били така, както ги помни от дете. Свидетелката разказва, че
бащата на ищеца починал отдавна, но от около 1985 г. живеел поС.но в П.. Знае, че
бащата на ищеца живеел с жена, която била собственик на част от имота, но в
последствие му го прехвърлила. Когато били ученици в двора на къщата имало малки
дръвчета, които в последствие ищецът лично облагородил. Свидетелката разказва още,
че преди години ищецът й споменал, че една част от имота е на дъщерята на приятеля
на баща му, с който са го купили преди много години. Майка й дала тази част на
5
бащата на ищеца, като й били изплатили някаква сума. Свидетелката знае, че дворното
място било закупено навремето от бащата на ищеца и негов приятел, ползвали го
заедно, а след като последния починал, бащата на ищеца и съпругата на неговия
приятел, заживели на семейни начала. Тогава тя отстъпила нейната част на С. и баща
му. На въпрос на процесуалния представител на ответника, свидетелката разказва, че
караваната е без колела, но не може да каже по какъв начин е закрепена. Сочи, че е там
от 2012 г.- 2013 г.
В показанията си св.К.В. разказва, че познава ищеца от 1988-1990 г. Знае за
ищецът притежава имот в с.П., където живее поС.но от към 2001 г., преди това там
живеел баща му. За 20 години, през които е посещавал имота, не е виждал други хора
там, нито да имат претенции към имота. Разказва, че преди 5-6 години негов познат
споделил, че е видял обява за продажба на имот в П., а в последствие се оказало, че
това е имота на ищеца. Разказва, че ищецът му е споменавал, че една част от имота
някога е била собственост на някаква жена, но според свидетеля, имотът е едно цяло и
никога не е бил разделен на части.
В показанията си св.Д. /Кмет на П./, свидетелят разказва, че познава ответника
В. от 2018 г.-2019 г. по повод оплаквания, че има проблеми със съседа – настоящ ищец,
който не я допускал в имота. Познава добре имотите, тъй като има приятел, който е
техен съсед, а и през 90-те години, когато работел като шофьор, карал материали
/пясък/ в имота на ищеца. Разказва, че за да се стигне до имота на ищеца се минава през
имота на ответника, но тогава не е знаел, че имота е на друг човек. Сочи, че в
кметството има разписен лист кога са давани тези имоти и на Методи К. – баща на
ищеца, са записани 500 кв.м. За другия имот не знае. Свидетелят разказва, че още през
90-те години в имота на ищеца имало постройка, но не била масивна. Имотът на
ответника е празен, вътре има един бус, други дребни работи, не е застроен, има още
ремарке от кола, кошери, дръвчета. През 2020 г. или през 2021 г. ответника оставила
документи на имота при свидетеля, споделила, че не може да продаде имота, тъй като
ищеца излиза от вън и казва, че ще имат разправии, тъй като имота е негов. Тогава
разбрал, се страните имат някакви спорове. Свидетелят не може да каже дали преди
2018 г. ответницата е идвала в селото.
В показанията си св.Д. разказва, че познава ответника В. повече от 30 години, не
познава родителите й, но е виждала майка й. Разказва, че от 1999 г. – 2000 г.
ответницата живее поС.но в Италия. Тя лично е посещавала имота около 10-15 пъти.
От 2020 г. насам по-често, тъй като е брокер на недвижими имоти, а преди това –
много разтеглено назад във времето, заедно със З. и майка й, а след това само със З..
Разказва, че в имота имало овощни дървета и едно бунгало – малка схлупена барака.
От там ответницата вадела някой счупен стол. З. отивала да си види имота, да плати
данъци, там няма какво да се прави, но ответницата била свързана емоционално с
имота – само говорела за дръвчето на баща й, за ябълката. Свидетелката знае, че още
6
родителите на ответницата са дали достъп на човека от задния двор, да преминава през
имота, тъй като той нямал достъп до улица. Свидетелката сочи, че последно е влизала
свободно в имота заедно със З. през 2016 г. – 2017 г. Тогава имотът бил празен – имало
само дървета и бараката. З. имала ключ и отключвала. Откакто свидетелката води
клиенти за закупуване на имота, вече няма достъп до него, тъй като ищеца стои отвън
и им казва, че имота е негов, а те се отказват. Не й бил предоставен и ключ от
ответника, тъй като последната й казала, че е отворено. Свидетелката сочи, че между
двата имота има ограда, липсва само на подхода за двора на ищеца, колкото да мине
един автомобил.
В показанията си св.З. разказва, че познава ответника В. от близо 30 години, тъй
като била приятелка на бившата му съпруга. От пет месеца е и наемател на имота.
Разказва, че от 2006 г. насам посещавал имота в с.П., заедно със З.. Последната му се
обаждала и ходели с неговия автомобил. Сочи, че между двата имота няма ограда,
разделя ги пътя, по който се минава за тях, не е обръщал внимание дали имота се
заключва. Знае, че навремето майката и бащата на З. са дали на човека от задната част
на имота, устно право да преминава. Когато ходели със З., прекарвали по час-два и си
тръгвали. Свидетелят не е обръщал внимание дали дърветата в имота се поддържат. Но
сочи, че има овошки и З. си бере „някакви неща“. З. си пазела имота, тъй като й бил със
сантиментална стойност. Свидетелят разказва още, че откакто е наемател, му
направило впечатление, че в имота на З. има счупена каравана, някакви кошери.
Последните е виждал и преди това, но мислел, че са на бащата на ответницата.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявения иск е с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1
ЗС:
Налице е активна и пасивна процесуална легитимация и правен интерес от
предявяване на установителния иск: ищецът претендира, че е собственик на
процесния недвижим имот на оригинерно основание - давностно владение
продължило повече от 10 години, в периода от 1985 г. до момента, което право се
оспорва от ответника. Налице е процесуална предпоставка за допустимост на
положителния установителен иск, изрично предвидена в текста на чл.124, ал.1 ГПК, а
именно правен интерес от установяването.
Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 ЗС, правото на собственост върху
недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, а
съгласно ал.2, ако владението е добросъвестно, правото на собственост се придобива с
непрекъснато владение в продължение на 5 години. Следователно, за да се признае на
едно физическо лице правото на изключителна собственост по отношение на
конкретен недвижим имот, е необходимо претендиращият несобственик да е
7
упражнявал в период не по-малък от 10 години фактическа власт върху този имот
/corpus/, без противопоставяне от страна на титуляра на правото на собственост, както
и да е демонстрирал по отношение на невладеещия собственик на имота поведение на
пълноправен собственик /animus/, т.е. поведение, което несъмнено сочи, че упражнява
собственически правомощия в пълен обем единствено и само за себе си. Фактическата
власт може да се упражнява не само лично от владелеца, но и „чрез другиго“, т.е. от
друго лице, но владелецът трябва да има намерението да държи вещта чрез това лице,
както и другото лице да има намерение да държи вещта не за себе си, а за владелеца.
Настоящият съд, при съвкупна преценка на събраните по делото писмени и
гласни доказателства, приема, че в хода на съдебното дирене ищецът доказа 10-
годишно поС.но, непрекъснато, несъмнително, спокойно и явно владение на недвижим
имот с идентификатор [***********] по КККР на с.П., общ.Столична, одобрени със
Заповед РД-18-9/16.01.2012 г. на ИД на АКГГ, през периода от 1985 г. до 2018 г. С
изтичането на давностния срок, както и с позоваването на изтеклата давност в исковата
молба по настоящото дело е настъпило и придобиването на собствеността от ищцеца
върху процесния имот. Съгласно задължителните указания по ТР № 4/17.12.2012 г. на
ВКС по тълк. д. № 4/2012 г., ОСГК, позоваването не е елемент от фактическия състав
на придобивното основание по чл. 79 ЗС, а процесуално средство за защита
на материалноправните последици на давността, зачитани към момента на
изтичане на законовия срок.
Следва да се има предвид, че констативният нотариален акт не е придобивно
основание, а само удостоверява наличието на такова. С оглед предходното,
приложения по делото нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот
по наследство и давностно владение № 79, том IV, дело № 3300/1996 г. от 06.03.1997 г.
по описа на В.Г., нотариус при Софийска нотариална служба към Софийски районен
съд, не легитимира ответника З. В. като собственик на посочения в него недвижим
имот, в каквато насока са изложените в писмения отговор доводи. Приложения по
делото договор за покупко-продажба на недвижим имот, с нотариална заверка на
подписите № 2879/14.03.1968 г., от който се установява, че И.Н.В. /наследодател на
ответника/ е закупил вилно място от 500,00 кв.м., находящо се в землището на с.П.,
също не е бил годен да направи купувача собственик, тъй като не е бил оформен по
установения от закона ред. Мотиви в тази насока е изложил и нотариуса при
извършване на обстоятелствената проверка. Цитирания договор има значение
единствено за установяване намерението да се владее имота като собствен.
При формиране на правните си изводи съдът взе предвид показанията на
свидетелите С. И. С., К.Н.В. и В.Г.Д. които съдът намира за обективни, последователни
и в съответствие с всички събрани по делото писмени доказателства. В показанията си
и тримата свидетели сочат, че са възприемали имота като един, не е имало поставена
ограда, ползван е от бащата на ищеца, а в последствие и лично от последния до 2018 г.
8
/когато ответницата се оплакала пред св.Д., че има проблеми с ищеца – видно от
показанията на св.Д./. Видно още от показанията на св.Д. е, че той познава имота още
от 90-те години, но не е знаел, че има друг собственик. За първи път е разбрал през
2018 – 2019 г., когато ответницата му се оплакала. Че този свидетел е възприемал
процесния имот като собствен на ищеца се установява от показанията му в частта „още
тогава в имота на С. имаше постройка… не беше масивна…., тя си беше в неговото
място“. Предходното кореспондира с показанията на св.С., че бащата на ищеца
живеел в бунгалото в имота. Видно още от показанията на свидетелите С. и Велев е, че
къщата в имота на имота на ищеца е построена едва през 2001 г. В подкрепа на
изводите за осъществявано явно и необезпокоявано владение по отношение на
процесния недвижим имот от страна на ищеца, е и обективираното в протокол №
43/20.10.2017 г. от проведено заседание на комисия при Столична община – „ в
регистъра на ПНИ за имот 57011.5686.70 е вписан М.В. К., с документ“.
От показанията на св.С., св.Велев и св.Д. се установява, че установеното от
ищеца владение върху процесния имот е непрекъснато, спокойно, явно и несъмнено, с
намерението вещта да се държи като своя. И двамата свидетели разказват за това, че
ищецът им е споменал, че първоначално имотът е бил собственост на приятел на баща
му, а в последствие на неговата съпруга. Видно от показанията на св.С. е, че
въпросната жена била отстъпила частта си на бащата на ищеца. С облагородяването на
имота – поддържане на овощните насаждения, поставяне на кошери, парник,
използването му за съхранение на вещи, включително каравана /за наличието на която
свидетелства дори разпитания по почин на ответника свидетел Д. – „има бял бус…“,
„този бус го виждам от 3-4 години“/, ищецът несъмнено демонстрира намерение да
владее имота като свой собствен. Предходното опровергава твърденията на ответника
В., че владението е установено по скрит начин.
Недоказани останаха твърденията на ответника, че след смъртта на баща й през
1984 г. владее имота и до настоящия момент. Буди недоумение факта, че през всички
тези години ответницата е посещавала имота необезпокоявано, като едва през 2021 г.,
когато С. Д. /разпитана като свидетел по делото/ отишла с воден от нея клиент за
закупуване на имота, се установило, че „ищецът сложил катинар на входната врата“.
Предходното противоречи на показанията на св.Д., която разказва, че когато водела
клиенти за имота, ищецът бил отвън и им казвал, че имота е негов. В тази насока са и
показанията на св.Д., който също е водил клиенти за закупуване на имота, но ищецът
казва, че „имат разправии за имота“ и те се отказват. С оглед предходното, изложените
в отговора на исковата молба и поддържани в хода на производството доводи за
„насилствено действие“ от страна на ищеца, се опровергават.
Представените по делото приходни касови ордери за заплащане на публични
задължения от ответника във връзка с процесния недвижим имот, са от една и съща
дата – след образуване на производството и не става ясно дали същите са плащани
9
ежегодно или по повод настоящото съдебно производство.
При формиране на изводите си съдът не кредитира показанията на св.Д. и З., тъй
като констатира противоречие по съществени обстоятелства, както помежду им, така и
със събраните по делото писмени доказателства. В показанията си св.Д. е категорична,
че между имота на ищеца и този на ответника има ограда, която е прекъсната
единствено при подхода за имота на ищеца, а св.З. разказва, че между имотите няма
ограда, а условно ги разделя път. В показанията си св.Д. сочи, че „през 2016-2017 г.
имотът беше празен“, а св.З. – „виждал към кошерите, които мислех, че може да са
на баща й“. Показанията на св.З., че ответницата не продава имота се опровергават от
приложения по делото договор за посредничество при продажба на имота още от 2017
г., както и издаденото от нея пълномощно в тази насока. Налице е противоречие в
показанията на св.З. и относно находящите се в имота дървета. Първоначално
свидетелят сочи, че в имота има овошки и когато придружавал З., тя си беряла
„някакви неща“, а след това заявява, че не е обърнал внимание дърветата да се
поддържат.
При горните, съображения, съдът приема за установено, че владението върху
недвижим имот с идентификатор 57011.5686.70 е установено от бащата на ищеца още
през 1985 г. /след смъртта на наследодателя на ответника/ и е продължило до неговата
смърт през 2002 г. Съгласно задължителните разяснения по т.3 от ТР № 4/2012 г. на
ОСГК на ВКС е възможно да бъде придобито право на собственост на недвижим имот,
на основание чл.79 ЗС от лице, което не се е позовало на давността преди смъртта си и
неговите права да се признаят на неговите наследници в съдебен процес по спор за
собственост. В мотивите към тази точка е посочено, че правото на позоваване на
придобивното основание по чл. 79 ЗС не е с оглед на личността и не се погасява със
смъртта на владелеца, а се наследява от неговите наследници, поради което може да
бъде упражнено от тях в евентуален съдебен спор за собственост. Настоящия случай е
именно такъв. От 2002 г. до 2018 г., ищецът е владял имота повече от 10 години, като
владението не е било прекъсвано.
С оглед предходното, предявения иск следва да бъде уважен като основателен и
доказан.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК право на разноски има
ищецът. Видно от изявлението на процесуалния представител на ищеца в хода на
устните състезания е, че се претендират единствено разноски за държавна такса. С
оглед предходното, заплатена по производството държавна такса в размер на 50,00
лева, следва да бъде възложена в тежест на ответника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
10
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск с правно основание чл.124,
ал.1 ГПК, във вр.чл.79 ал.1 ЗС по отношение на З. И. В., ЕГН **********, че С. М. К.,
ЕГН ********** е собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в [*************],
целият с площ от 663 кв.м., съставляващ поземлен имот с идентификатор №
[***********] по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
№ РД-18-9/16.01.2012 г. на ИД на АГКК, с номер по предходен план 70, при съседи на
имота: имоти с идентификатори № [********], [********] и 57011.5986.71, въз основа
на продължило повече от 10 години давностно владение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК З. И. В., ЕГН ********** да заплати на
С. М. К., ЕГН ********** сумата от 50,00 лева, представляваща направени разноски
по производството.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11