Решение по дело №15251/2014 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 991
Дата: 21 март 2016 г. (в сила от 28 февруари 2019 г.)
Съдия: Николай Колев Стоянов
Дело: 20145330115251
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 октомври 2014 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                            Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№ 991            21.03.2016 година                 град Пловдив

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XV състав, в публично заседание на двадесет и трети февруари две хиляди и шестнадесета  година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ

 

при участието на секретаря Ирина Тодорова,

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 15251 по описа на съда за 2014 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, във вр. чл. 55, ал. 1, пред. трето – отпаднало основание от ЗЗД.

Ищецът Държавен фонд Земеделие, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цар Борис“ ІІІ № 136, представляван от **** М.Н., е предявил против Р.В.М., ЕГН ********** ***, установителен иск с правно основание чл. 124, вр. 422 от ГПК, вр. чл. 55, ал. 1 предл. 3 от ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между ищеца и ответника, че ответникът дължи на ищеца поради разваляне на Договор № ************ следните суми: сума от 24 446 лева - главница представляваща предоставена безвъзмездна финансова помощ, сумата от 640,23 лева – лихва за забава за периода от 16.02.2013г. до 20.05.2013г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.05.2012г. (датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното й изплащане, както и 1202,59 лева - разноски, които суми са присъдени в ЗНИ издадена по ч.гр.д. № 8339/2013г. по описа на ПРС, ХVІІ гр. с., както и разноските в настоящото производство. 

В исковата си молба ищецът твърди, че на **** г. между него и ответника е сключен Договор № ************* за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по мярка “Създаване на стопанства на млади фермери” по Програмата за развитие на селските райони за периода **** г. подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Редът и условията за кандидатстване по тази мярка за финансиране били уредени в Наредба № 9 от 03.04.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка “Създаване на стопанства на млади фермери” по Програмата за развитие на селските райони за периода **** г., както и в Закона за подпомагане на земеделските производители. Ответникът Р. В. М. подал заявление за подпомагане на **** г. в Областна дирекция на ДФ “Земеделие” – гр. П. И тъй като отговарял на изискванията и заявлението му преминало всички административни проверки и било одобрено, с него бил сключен Договор № ********** г. При сключване на този договор на бенефициента по него е била предоставена сумата от 24 446 лева, като е била преведена по сметка на ответника на **** г. В т.24 от този договор било заложено и условието за извършване на второ плащане в размер на същата сума от 24446лева, при нарастване на икономическия размер на стопанството с 5 ИЕ. А според т.3.1 от Договора ползвателят се задължава да извърши всички инвестиции, основни дейности и цели, предвидени в бизнес плана до годината на проверка и в срок до **** г. А заявка за второ плащане е следвало да направи до един месец и **** г. На въпросната дата **** г. – последната дата от срока за подаване на тази заявка второ плащане ответникът Р.М. се явил в офиса на отдел ********, за да представи заявка за второ плащане. При обработката на заявката били констатирани липса на документи и непълноти, които не позволили входирането й. Съставен бил и контролен лист *** издаден в *** часа с подробно описани забележки за отстраняване. Този контролен лист бил връчен на ответника срещу подпис. Освен това му било обяснено, че по срока на договора има право да представи нова Заявка с отстранени непълноти до *** часа на същия ден **** г. Той обаче не се явил до края на работния ден да подаде заявката си за второ плащане.

Настоява се на това, че подаването на заявка за второ плащане е договорно установено в чл.5.1 от сключения договор. А неподаването на такава заявка за второ плащане и непредставянето на изискуемите се документи съгласно нормативната уредба, лишават ползвателя от възможността да докаже, че е изпълнил поетите договорни задължения и нормативните си задължения, в това число условието по чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 9 – по малко от левовата равностойност на 3000 евро да са инвестирани в ДМА, както и да е изпълнил основните дейности и цели предвидени в одобрения бизнес план в уговорения срок. Настоява се и на това, че изискването на чл. 24, ал. 1 от Наредба № 9 е категорично, като заявката за второ плащане следва да е придружена от посочените в Приложение № 4 документи. При което и неизпълнението на ответника е станало причина фонда да няма как да изследва дали ползвателят е изпълнил поетите задължения, за които е получил финансиране.

Освен това твърди, че клаузата на т.4.4, б.”е” от сключения с ответника договор, е създала право за разплащателната агенция да откаже да извърши второ плащане по договора и да изиска да се възстанови цялата сума на полученото първо плащане, заедно със законната лихва, в случаите когато ползвателя не е подал заявка за второ плащане. А и неподаването на такава заявка за второ плащане да представлява нарушение на нормативно и договорно задължение. По тази причина за ищеца е възникнало право на осн. чл. 33, ал. 1 от Наредба № 9, вр. чл.5.1 от Договора и чл. 87, ал. 2 от ЗЗД да развали сключения с ответника договор.

Ищецът твърди също, че в изпълнение на правомощията си областния директор на ДФЗ е издал Заповед № ******* от 06.02.2013г., с която на ответника е отказано плащане на финансова помощ, представляваща второ плащане. Същата била и връчена на кандидата Р.М. на **** г. удостоверено с обратна разписка за получаването й. В самата Заповед била обективирана и покана за връщане на полученото първо плащане по договора. А на 03.04.2013г. на Р.М. била връчена и нотариална покана за връщане на полученото първо плащане по договора с ДФЗ, но такова не било направено.

По тази и причина ищеца инициирал заповедно производство, като подал на 21.05.2013г. в ПРС заявление по чл. 417 ГПК против ответника. В полза на ДФЗ била издадена ЗНИ и изпълнителен лист за сумите: сума от 24 446 лева - главница представляваща дадена сума по Договор № ******* за отпускане на безвъзмездна финансова помощ, който договор е развален от ДФЗ поради неизпълнение от страна на М. на негови задължения и е отпаднало основанието за предоставянето й, както и сумата от 640,23 лева – лихва за забава за периода от 16.02.2013г. до 20.05.2013г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.05.2012г. (датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда) до окончателното й изплащане, както и 1202,59 лева - разноски, които суми са присъдени в ЗНИ. Срещу издадената ЗНИ било постъпило и възражение от Р.М., за което ищеца бил уведомен на **** г.

Въз основа на така очертаната обстановка се иска установяване наличие на задължение на ответника към ищеца за сумите за заплащане на които е издадена ЗНИ по ч.гр.д. № 8339/2013г. по описа на ПРС, ХVІІ гр.с.

В определения срок по чл. 131 ГПК са постъпили 2 бр. писмени отговори от ответника, чрез пълномощника му адв. П.Д.. В тях оспорва основателността на предявения иск. В него на първо място намира от искова молба да не става ясно на какво точно основание ищеца основа претенциите за връщане на сумата получена като първо плащане по сключения между страните Договор за финансиране. Съображенията му за това са, че от една страна се твърди неизпълнение на договорни задължения и на нормативни такива, а от друга се сочи разваляне на този договор. Твърди обаче, че въпросния договор не е развалян, тъй като изявление за развалянето му никога не е правено от ДФЗ и такова не е достигало до него. От друга страна в изпратеното му писмо от **** се съдържал само отказ да му се предостави второ финансиране, поради не подадена в срок заявка за такова, но не и изявление за разваляне на договора. Ето защо и намира, че ищеца не е предприел никакви действия и не е направил изявление за разваляне на догвора, но основава претенцията си именно и само на основание развалянето му. Излага и съображения, че в самия договор не била предвидена възможност той да бъде развален, а само възможности за прекратяването му. Прекратяване на договора било предвидено както в самия него така и в материята уреждаща отношенията по финансиране и конкретно в Наредба № 9/03.04.2008г. и чл. 33, ал. 1 от нея. Подобно било и основанието предвидено в чл.4.7 от процесния договор, според който Фондът изисква връщане на вече изплатени суми ведно със законните лихви върху тях и/или прекратява всички договори сключени с ползватели на помощта, когато ползвателят не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ. Освен това и в чл. 6, б.”г” било предвидено договорът да се прекратява чрез едностранно писмено предизвестие от страна на Фонда при виновно неизпълнение на задължения по него от ползвателя, като срока на предизвестие е 7 дни. Такова предизвестие обаче не било изпращано, независимо да е била налице предвидената в договора предпоставка за прекратяването му. Настоява се на това, че не се и сбъднало и възникнало правото на прекратяване на Договора, поради неизпълнение от страна на ищеца на предвидената в него процедура на предизвестяване. И тъй като до момента договора нито е развален, нито е отправяно 7-мо дневно предизвестие за прекратяването му, то не са и настъпили предпоставките на чл. 87, ал. 2 от ЗЗД, вр. чл. 55, ал. 1 пр. ІІІ ЗЗД за връщане на полученото на отпаднало основание – поради разваляне на сключения договор. 

Излага и съображения досежно приложимостта на института на неоснователното обогатяване и конкретно той да намира приложение когато между страните не съществува облигационна връзка и липсва възможност да реализират правата си по друг ред.

Освен това твърди и да не отговаря на действителното положение, твърдението на ищеца, че М. не е подал заявка за второ плащане. Твърди, че на 02.07.2012г. в последния срок за подаване на заявката, той се е явил в офиса на отдел ****. Тогава представил и заявката си за второ плащане. При обработката й била констатирана лиса на документи и непълноти, които не позволили входирането й. Бил съставен и контролен лист *** издаден в *** часа на този ден, съдържащ подробно описание на забележките по заявката за отстраняване. Било му и обяснено, че има право да представи нова заявка с отстранени непълноти до **** часа на **** г. Още същия ден и преди ***** часа с окомплектовани документи и съобразно дадените в контролния лист указания се явил отново. Но под предлог, че работното време няма да стигне за обработка на документите му, заявката не била приета. А на следващия ден му били отказали да приемат заявката, тъй като срокът за подаване бил изтекъл. Ето защо и счита, че по независещи от него причини и въпреки изпълнение на указанията на служителите на *********, не е успял да подаде в срок заявката за второ плащане. Тъй като това станало не по негова вина, а с оглед стекли се обстоятелства, то няма как това да го поставя в неблагоприятно положение в качеството му на изряден до този момент ползвател по програмата за отпускане на безвъзмездна помощ. Твърди също, че в случая ищеца също е неизрядна страна по договора, тъй като не е изпълнил предвидените в чл.4.7 от него и в Наредба № 9/03.04.2008г. и чл. 33, ал. 1 от нея негови задължения за предприемане на действия по прекратяване на договора и отправяне на 7-мо дневно предизвестие. По горните съображения се иска отхвърляне на иска. Претендира и разноски.

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото  доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:

От приложеното ч. гр. д. № 8339/2013 г. на ПРС, ХVІІ гр. с-в се установява, че в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК № ****/03.06.2013 г. и изпълнителен лист против Р.В.М. за сумата от 24 446 лева, съставляваща главница, дължима по неизпълнен договор за отпускане на безвъзмездна финансова помощ № ********** год., сумата 640,23 лева, съставляваща законна лихва върху главницата, дължима за периода от 16.02.2013 г. до 20.05.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.05.2013 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 1202,59 лева – разноски по заповедното производство.  Срещу заповедта е постъпило възражение от длъжника, подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, като след това ищецът е предявил иск по чл. 422 за установяване на вземането си. Искът е предявен в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК.

От приложените по делото доказателства е видно, че на 28.07.2008г. ответникът е подал до Областна дирекция на ДФ „Земеделие“ – гр. П. заявление № ********** по мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери” от Програмата за развитие на селските райони за периода **** г. Редът за кандидатстване обхваща процедура,  детайлно описана в НАРЕДБА № 9 от 3.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. и в най-общи линии включва подаване на заявление за подпомагане, като в случай на съответствие с условията за допустимост на кандидата,  както и на проекта,  ДФ „Земеделие" сключва договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Тъй като кандидатът е отговарял на условията за допустимост на 02.06.2009 г. е сключен Договор № **** между Държавен фонд “Земеделие” от една страна и ответника от друга страна, като ползвател, по силата на който фондът предоставя на ползвателя безвъзмездна финансова помощ в размер на 48 892 лева за изпълнение на всички инвестиции, основните дейности и цели, заложени в бизнес план по проект № ****. В т.2.2 от договора е уговорено изплащане на помощта на два етапа: първо плащане в размер на 24 446 лева и второ плащане в размер на 24 446 лева. В т. 3.1 от договора страните са се уговорили, че ползвателят се задължава да извърши всички инвестиционни, основни дейности и цели, предвидени в бизнес плана в срок до 02.06.2012 г. В т.4.4, б.”е” от Договора е предвидено право на Фонда да откаже да извърши второ плащане и изиска връщане на цялата сума на полученото първо плащане, заедно със законната лихва към него, когато ползвателят не е подал заявка за второ плащане в рамките на срока, определен в НАРЕДБА № 9 от 3.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. Задължението на ползвателя да подаде заявка за второ плащане в срок не по-късно от един месец от изтичане на срока по т.3.1 е установено в разпоредбата на т.5.1. от договора.

Със сключване на договора на бенефициента е предоставена сумата от 24 446 лв., като видно от представеното извлечение от СЕБРА /система за електронни бюджетни разплащания/ сумата от 24 446 лв. е преведена по сметка на бенефициента – ответник по настоящото дело на **** г. В т. 2.4. от сключения договор е заложено условието за второ плащане към момента на увеличаване на икономическия размер на стопанството с 5 ИЕ.

Със Заповед № ********* г. е отказано изплащането на финансова помощ на ответника, поради неподаване на заявка за второ плащане по договор № ****. 

От представения по делото Контролен лист ***** Документална проверка за заявката за плащане/, се установява, че лицето Р.М. е посетил на 02.07.2012г. офиса на отдел ********, за да представи заявка за второ плащане. При обработка на заявката били констатирани липса на документи и непълноти, подробно отразени в Контролен лист ****, който е подписан от ответника. Върху контролния лист действително е отразено, че същия е издаден на ********** часа.  

В тази връзка в хода на настоящото производство са събрани и гласни доказателства посредством показанията на св. Д.Р.Г., изслушана в проведеното на 07.05.2015г. съдебно заседание, от които се установява, че същата се познава с ответника, тъй като живеят в едно и също ***. В показанията си, дадени непосредствено пред съда, същата установи, че с ответника участвали по една и съща програма, като в един и същи ден си подали документите за второ плащане по програма „Млад фермер 112“. В Държавен фонд Земеделие – П. влезли в различни стаи, като ответника го върнали, тъй като нещо не му било както трябва. Св. заявява, че ответникът и разказал, че му били казали да отиде в последния момент и че ще му приемат документите, а като отишъл не е имало никой и не е успял да си подаде документите за второто плащане. Съдът не кредитира показанията на този свидетел. Същата заяви, че ответникът й е разказал защо не е успял да подаде заявка за второто плащане, следователно това обстоятелство от обективната действителност, свидетелката не би могла да възприеме лично, след което да възпроизведе с показанията си и в този смисъл не следва да се цени от съда като лично възприятие на св..

От показанията на св. В.С.Л., изслушан в съдебно заседание, проведено на 23.09.2015г., се установява, че св. *** на ищеца. От показанията му се установява, че ответникът е входирал заявка на **** г., като при преглеждането на същата и приложените към нея документи, се открили несъответствия, които подробно били описани в контролния лист, като му бил направен отказ за входиране на заявката. Твърди несъответствия и липси да е имало в общите документи на ответника, като годината на издаване на лична карта не била актуална, непълно били попълнени допустими дейности, и конкретно за специфичните документи, липсвали данни за подобряване на канализацията на стопанството, машини и съоръжения за селското стопанство, като трябвало да създаде оранжерия или да закупи нови материали, следвало да има и договор за селскостопански дейности, като това не било направено. Заявява, че когато има констатирани непълноти и липси на документи се дава отказ, който бил потвърден и от горен експерт. Принципът бил един и същ за всички мерки и програми. Конкретно  за  селските райони се давал контролен лист за отказ. Същият се изготвял в два екземпляра един за ответника и един за ищеца с подпис и печати, като бенефициента имал възможност до крайния срок да отстрани тези пропуски и да входира отново заявката си. Заявява, че документите се разглеждали пред ответника, като същия се запознал с констатираните в тях непълноти и липси. Св. заяви, че след **** часа се срещнали с ответника пред вратата, но тъй като сградата не е на ищеца и същата е оборудвана със СОТ служителите нямат възможност да работят с програмата след края на работния ден. Заявява също, че ако ответникът се бе явил в 17.20 часа не е имало как да бъде върнат, като през тези 10 минути до 17.30 ч. процедурата би могла да бъде стартирана. Сподели, че имал такива случаи. И въпреки, че технологичното време за проверка на документите трае не по-малко от час, час и половина, ако се налага да се прегледат документи след установеното работно време се искало разрешение от София. Заяви също, че предвид края на плановия период имало доста такива ситуации.

Съдът кредитира показанията на цитирания свидетел, тъй като същите са обективни, логични и непротиворечиви, като изцяло кореспондират и намират опора в приетите по делото писмени доказателства.

По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза, в която в.л. **** е изчислило размера на мораторната лихва върху претендираната главница за периода от 16.02.2013г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК – 21.05.2013г., която възлиза в размер на сумата от 640,23 лева.

Съдът кредитира заключението на приетата по делото съдебно – счетоводна експертиза, като компетентно изготвено, от лице с необходимата квалификация, отговарящо пълно и ясно на поставения въпрос и неоспорено от страните.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:

За да се претендира връщане на даденото при отпадане на основанието по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД - поради разваляне на договора при неизпълнение, е необходимо ищецът да е установил, при условие на пълно главно доказване, надлежно упражнено право на разваляне на договора. Правното действие на волеизявлението за разваляне на договора може да настъпи само в случаите, когато са били налице законовите предпоставки на правото на изправната страна по чл. 87 ЗЗД, а именно: виновно неизпълнение на задължението от страна на длъжника, за което последният носи отговорност и изправност на кредитора. Последният следва да е изпълнил насрещното си задължение или да е бил готов да изпълни и съответно да е предложил изпълнение, респ. да е оказал необходимото съдействие за реализиране на дължимата престация. Преобразуващото право да се развали договора в хипотезите на  чл. 87, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД се упражнява с едностранно волеизявление и при наличие на неизпълнение от страна на длъжника. Действително, в първата хипотеза възможността за разваляне на договора е обвързана с предоставяне от изправната страна на допълнителен /подходящ/ срок за изпълнение, с изрично предупреждение, че след изтичането на срока ще се счита, че договорът е развален. В разпоредбата на  чл. 87, ал. 2 ЗЗД са предвидени хипотези, при които кредиторът може да развали договора без отправяне на искане за изпълнение в подходящ срок. Става въпрос за безусловно изявление за разваляне на договора, което е приложимо при настъпила невъзможност за изпълнение, за която длъжникът носи отговорност, или при безполезност на изпълнението, настъпила в резултат на забава на длъжника, или когато е уговорено, че ще се изпълни в точно определено време /фикс сделки/.

В разглеждания казус ответникът се е задължил по силата на сключения между страните договор от **** г. да подаде заявка за второ плащане в срок не по-късно от един месец след изтичане на срока по т. 3.1 от договора - т. 5.1. В т. 3.1 от договора ответникът се е задължил да извърши всички инвестиционни, основни дейности и цели, предвидени в бизнес плана в срок до 02.06.2012г. Освен това и в чл. 24,  ал. 2 от Наредбата № 9 от 03.04.2008 г., действащ към датата на сключване на процесния договор – **** г., е предвидено, че заявка за второ плащане след третата година се подава в съответната териториална структура на ДФ „Земеделие" не по-късно от един месец след изтичане на срока за изпълнение на бизнес плана. В конкретния случай заявка за второ плащане е трябвало да бъде подадена до **** г./ *** – работен ден/.  По делото няма данни ответникът да е изпълнил това свое задължение по сключения между страните договор. Ответникът твърди да се е явил в същия ден – ****** г. в офиса на **********, за да представи заявка за второ плащане, като при обработка на заявката били констатирани липси на документи и непълноти, които не са позволили входирането й. Бил съставен Контролен лист **********, с подробно описани забележки за отстраняване, като му било обяснено, че в срока на Договора има право да представи нова заявка с отстранени непълноти до **** ч. на същия ден *****. Ответникът твърди, че се е явил на същия ден преди 17.30 ч. с окомплектовани документи, съобразно дадените му указания в Контролния лист, но под предлог, че е краят на работното време и няма да стигне времето за обработка на документите му, не били приели заявката му, а на следващия ден отказали да я получат, тъй като срокът за подаването й бил изтекъл предния ден. Ответникът прави възражение, че е налице липса на изявление за разваляне на договора, като не било спазено и изискването на чл. 6, б. „г“, а именно, че при прекратяване на договора чрез едностранно писмено предизвестие от страна на Фонда при виновно неизпълнение на задълженията по този договор от Ползвателя, срокът на предизвестието е 7 дни. Съдът намира направеното възражение за неоснователно. Тъй като ответникът не е изпълнил в срок задължението си по договора, а именно да подаде заявката за второ плащане до 02.07.2012 г., в полза на ищеца е възникнало потестативно право да развали договора без да дава на длъжника подходящ срок за изпълнение, тъй като задължението на ответника е следвало да бъде изпълнено до точно определена дата – 02.07.2012 г. Това субективно преобразуващо право на ищеца е изрично уредено в т. 4.4.,  б. „е" от договора,  а именно да откаже да изплати второто плащане по договора и да иска да се възстанови цялата сума на полученото първо плащане, ако ползвателят не е подал заявка за второ плащане в срока по Наредба № 9. Неподаването на заявка за второ плащане представлява нарушение на нормативно и договорно задължение, поради което на основание чл. 33,  ал. 1 от Наредба № 9 във връзка с чл. 5.1 от договора и чл. 87,  ал. 2 от ЗЗД,  ищецът  има право да развали сключения договор, което е и сторил.

В съдебно заседание, проведено на 27.10.2015г., пълномощникът на ответника прави възражение, че срокът за подаване на документите е двумесечен, а не както са казали на доверителя му едномесечен, като се позовава на изменението от 20.03.2012г. на Наредба № 9/03.04.2008г. Съдът счита направеното възражение за несвоевременно сторено, тъй като същото не е заявено нито с отговора на исковата молба, нито в първото съдебно заседание по делото, до когато най-късно е могло да бъде направено, поради което  същото се явява преклудирано и несвоевремнно сторено, от дрега страна това задължение на ответника е поето със самия договор, като страните по него са постигнали взаимно съгласие..

Досежно възражението на ответника, сторено в съдебните заседания, проведени на 02.12.2015г. и 23.02.2016г. , за нищожност на издадената заповед за прекратяване на договора, тъй като същата била издадена от некомпетентен орган, съдът намира същото за неоснователно. Съгласно чл. 17, ал. 2, изречение второ съдът не може да се произнася инцидентно по законосъобразността на административните актове, освен когато такъв акт се противопоставя на страна по делото, която не е била участник в административното производство по издаването и обжалването му. В настоящия случай не сме изправени пред тази хипотеза, напротив ответникът е бил участник в административното производство по издаването на заповедта, като на същия са били връчени както уведомително писмо № ******* г., ведно със Заповед № ********** г., така и нотариално изпратена покана за доброволно изпълнение. Ето защо съдът намира, че не следва да обследва, обсъжда или произнася по стореното възражение.

Инвокираното от ответника възражение, че не е изпълнил задълженията си да подаде заявление за извършване на второ плащане поради наличието на уважителни причини, а именно неприемането на заявката му от служители на отдел *********, под предлог, че е краят на работното време и няма да стигне времето за обработка на документите му, а на следващия ден са отказали да я получат, тъй като срокът за подаването й бил изтекъл предния ден, съдът намира за неоснователно. Чл. 81 ЗЗД предвижда, че длъжникът не отговаря, ако невъзможността за изпълнението се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина. За да е налице обективна невъзможност за изпълнение на задължението на ответника да подаде заявка в уговорения в процесния договор срок, то следва да е налице такова конкретно препятствие, възникнало след сключването на договора, което да е практически или правно непреодолимо и поради своя случаен и непредвидим характер да не може да бъде вменено във вина на длъжника. Твърдението на ищеца, че на ***** г. се е явил преди **** ч. в офиса на **********, но по независещи от него причини не е успял да си подаде в срок втората заявка, съдът не намира да съставлява обективна невъзможност за изпълнение в срок на задължението му да подаде заявка за второ плащане по процесния договор, тъй като видно от приложения по делото Договор № ****, ответникът е разполагал с достатъчно време да изпълни това свое задължение.

Неоснователно е твърдението на ответника, че не е изпълнил своето задължение да подаде заявление за второ плащане поради факта, че ищецът не му е оказал необходимото съдействие, като негови служители са отказали да приемат заявката му. Напротив, установи се от свидетелските показания на св. Л., че ответникът действително се е явил на **** г., за да входира заявка за второ плащане, по която били констатирани несъответствия и липси на документи, за което на М. му бил издаден и връчен контролен лист с подробно описаните несъответствия, които е следвало да бъдат отстранени, както и липсващите документи, които е следвало да представи. Според показанията на св. Л., които съдът кредитира, ответникът се е върнал за да подаде отново заявката си след края на работния ден, тоест същият не е изпълнил вмененото му задължение да подаде в срок заявка за второ плащане. За да изпълни едно от задълженията си по процесния договор, а именно да подаде заявление за второ плащане в срок, ответникът е имал достатъчно време, тъй като същият срок е бил ясен и точно определен в договор № **** от **** г., който е подписан лично от ответника Р.М., като единственото което е следвало да направи, за да изпълни надлежно задължението си по т.5.1 от процесния договор, е да подаде заявление по образец с искане за извършване на второ плащане по сключения между страните договор за финансова помощ в указания в същата точка на договора срок.

С оглед на изложеното, следва да се приеме, че в разглеждания казус са настъпили последиците от разваляне на договора и искането на ищеца за реституция на даденото по договора е основателно и предвид на това предявения иск за признаване за установено, че ответникът дължи сумата от 24 446 лева, съставляваща главница, дължима по неизпълнен договор за отпускане на безвъзмездна финансова помощ № ****/**** г., като получена при отпаднало основание, е основателен и доказан и следва да бъде уважен.

Съдът е сезиран с иск за заплащане на законна лихва върху дължимата сума от 21.05.2013 г., начиная от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК. Тъй като се касае до присъждане на парична сума по главния иск, предявеният акцесорен иск е основателен и следва да бъде уважен, като бъде присъдена законна лихва върху сумата от 24 446 лева от 21.05.2013 г. по арг. от чл. 422 ГПК до пълното изплащане на вземането по главницата.

Досежно акцесорната искова претенция по чл. 86 ЗЗД за признаване на установено, че ответникът дължи да заплати сумата от 640,23 лв. съставляваща мораторна лихва, дължима за периода от 16.02.2013 г. до 20.05.2013 г., съдът я намира частично неоснователна. По смисъла на чл. 86 от ЗЗД длъжникът дължи обезщетение за забавено плащане от деня на забавата, а тогава, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава от момента на поканата- чл. 84 ал. 2 от ЗЗД. В настоящия случай, тъй като вземането на ищеца произтича от претенция за връщане на полученото с оглед на отпаднало основание лихва върху получената сума се дължи от поканата за връщане. Видно от приложените по делото доказателства, на ищеца е изпратена нотариална покана за доброволно изпълнение, чрез *** **********, с район на действие *******, която покана е лично получена от ищеца на **** г. В случая ищецът е предоставил на ответника 7-дневен срок за изпълнение, като този срок изтича на 11.04.2013г., от която дата ответникът изпада в забава за плащане на обезщетението. За периода от 11.04.2013г. до 20.05.2013г. дължимата лихва възлиза на 272,44 лева, за който период и в който размер следва да се уважи иска, като за периода 16.02.2013г. – 10.04.2013г. и за разликата над сумата от 272,44 лева до 640,23 лева искът за мораторна лихва като неоснователен следва да се отхвърли.

По отношение на разноските:

Съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. В мотивната част на тълкувателното решение е указано, че съдът по установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за разноските, сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на възражение от длъжника изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта й относно разноските отпада. Поради частичното уважаване на предявените установителни искове за вземанията, за които ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 8339/2013 г. на РС – Пловдив, следва да бъдат редуцирани и разноските присъдени по производството по последното до размера на сумата от 1184,96 лв.

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адв., ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Исковете на ищеца са уважени частично. Предвид това и разпоредбите на чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят направените от него съдебни разноски в хода на настоящото производството съразмерно с уважената част от иска, а именно в размер на 1861,01 лв.

Ответникът също е направил искане за присъждане на разноски, като такива се претендират в размер на 1500 лева, представляващи адв. възнаграждение. Доколкото обаче в случая ищецът е направил възражение за прекомерност на адв. възнаграждение на ищеца, то и същото следва да се разгледа. При намаляване на подлежащо на присъждане адв. възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в параграф 2 от ДР на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адв. възнаграждения и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата разпоредба минимален размер / т. 3 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г., постановено по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК/. От представения договор за правна защита и съдействие се установява, че ответникът е заплатил сумата от 1500 лева. Ищецът е направил възражение за прекомерност на разноските в тази им част. Съдът намира направеното искане за основателно. В конкретния случай действително делото не се отличава с фактическа или правна сложност, като в хода на процеса не са настъпили някакви съществени усложнения. И предвид размера на претенцията, то съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адв. възнаграждения, минималният размер на адв. възнаграждение е в размер на 1282,59 лева. Съдът намира, че на ответника следва да се присъди адв. възнаграждение в минимален размер по съразмерност с отхвърлената част от иска, а именно в размер на 18,80 лева. С оглед компенсирането на вземанията за разноски, в полза на ищеца следва да се присъдят разноски за сумата от 1842,21 лева.     

 

По изложените съображения, съдът

                           

Р    Е    Ш    И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р.В.М., ЕГН ********** ***, ДЪЛЖИ на Държавен фонд Земеделие,  ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Цар Борис ІІІ № 136, представляван от М.Н., сумата от  24446лева, съставляваща главница, дължима по неизпълнен договор за отпускане на безвъзмездна финансова помощ ****/****г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 21.05.2013 год. до изплащане на вземането, сумата от 272,44 лева, представляваща мораторна лихва върху сумата 24446 лева за периода от 11.04.2013г. до 20.05.2013г., като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва за периода от 16.02.2013г. до 10.04.2013г. и за разликата над сумата от 272,44 лева до пълния претендиран размер от 640,23 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № ****/03.06.2013 г., издадена по частно гр. дело № 8339/2013г. на ПРС.

ОСЪЖДА Р.В.М., ЕГН ********** ***, да заплати на Държавен фонд Земеделие,  ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Цар Борис ІІІ № 136, представляван от М.Н., направените по ч. гр. д. № 8339/2013г. по описа на ПРС,  в размер на 1184,96 лв., както и по настоящото дело разноски в размер на 1842,21 лева по съразмерност  по компенсация и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.              

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                             СЪДИЯ : /п/ Николай Стоянов

 

Вярно с оригинала!

КЯ