№ 153800
гр. София, 06.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и пета годИ. в следния състав:
Председател:РАДОС. Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОС. Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20241110157334 по описа за 2024 годИ.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на ГЛАВА XIII ГПК (Общ исков процес -
ревандикационен иск за собственост)
Производството е образувано по искова молба с вх. № 304200/27.09.2023
г., допълнена с молба с вх. № 365721/13.11.2024 г., допълнена с молба с вх. №
66491/25.02.2025 г. от
1. Т. К. В., ЕГН **********, с адрес: гр. С*,
2. В. И. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. С*,
3. Р. В. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. С*,
4. Н. В. Б., роден на 26.08.1945 г. в гр. Враца, гражданин на Република
**********с паспорт № */21.10.2020 г.,
5. и В. В. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. С*,
всички чрез процесуален представител адв. Б. Г. М., САК, със съдебен адрес:
гр. София, ул. „И*
срещу
1. С. А. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. С*,
2. А. С.ЧЕВ Н., ЕГН **********, с адрес: гр. С*
3. и И. Г. В., ЕГН **********, с адрес: гр. С*,
с която са предявени следните искове с правна квалификация:
1. ревандикационен иск по чл.108 от ЗС за ПОЗЕМЛЕН ИМОТ (ПИ) с
1
идентификатор * по кадастралната карта и кадастрални регистри (КККР)
на гр. София, с искане да се признае за установено по отношение на
ответниците, че ищците са собственици на идеални части от процесния
имот, както следва:
1.
1.
В. И. Л. и Р. В. Б. – на 8.11 % ид.ч., на основание покупко-
продажба от Столична общИ., в режим на съпружеска
имуществена общност (СИО)
Т. К. В. – на 30.72 % ид.ч., на основание наследство П* В.
Н. В. Б. – на 4.055 % ид.ч., на основание покупко-продажба от
Столична общИ.
В. В. Л. – на 4.055 % ид.ч., на основание дарение от З*
както и съда да осъди ответниците да предадат владението на ищците на
посочените идеални части.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищците са собственици на
идеални части от урегулиран поземлен имот (УПИ) с идентификатор *, при
квоти, както следва:
ищците В. И. Л. и Р. В. Б.а - Л.а са собственици в режим на СИО на 8.11
% ид. ч.,
ищецът Т. К. В. е собственик на 30.72 % ид. ч.,
ищецът Н. В. Б. на 4.055 % ид. ч.
и ищецът В. В. Л. на 4.055 % ид. ч.
Твърди се, че ищците са учредили на „Б*” АД право на строеж за имота
с нотариален акт № 100, том. V, peг. № 8111, дело № 714/21.04.2016 г. за
самостоятелни обекти в новостроящата се сграда.
Твърди се, че впоследствие ищците установили, че посоченото
дружество е прехвърлило на ответниците с нотариален акт № 114, том. VIII,
peг. № 13 917, дело № 1123/19.06.2017 г., освен собствеността върху обектите:
заведение за бързо хранене № 1, с площ от 110.94 кв. м., така и 2.87 % ид. ч.
от терена и тераса с площ от 68.71 кв. м. Посочва се, че сградата била
въведена в експлоатация на 05.12.2019 г.
Твърди се, че ответниците се опитват да обсебят дворното място,
2
твърдейки, че са го закупили от дружеството, построило сградата - „Б*” АД,
въпреки че това дружество не е било собственик на дворното място и поради
това за него не е налице право да продава посоченото дворно място.
Молят съда да постанови решение с което да признае за установено по
отношение на ответниците, че ищците са собственици на идеални части от
процесния имот, както и ответниците да бъдат осъдени да предадат
владението върху гореописания имот на ищците.
Претендират разноски в производството.
С допълнителна молба с вх. № 365721/13.11.2024 г. ищецът уточнява
иска си. Уточнява, че иска да бъдат признати за собственици на идеални части
от терена, върху който е построена сградата, а не реални част от обекта.
Посочва, че В. И. Л. и Р. В. Б.а - Л.а са собственици на имота, на
основание покупко-продажба от СИ, придобито в режим на СИО. Т. К. В. – на
основание наследство от съпруга П* В.; Н. В. Б. - на основание покупко-
продажба от СО; В. В. Л. – на основание дарение от З*;
Ищците уточняват, че не претендират да са собственици на реална част
от заведение за бързо хранене № 1, а единствено от терена, представляващ
УПИ с идентификатор *, като твърдят, че описаната в Нотариалния акт на
ответниците „тераса” не съществува. В построената сграда няма такъв обект,
а същата представлява незаконно присвояване на терена (незастроената
част от дворното място). Ако в обекта имаше постройка „тераса”, това би
означавало, че плътността на застрояване е около 95 %, вместо допустимите
60 %, респ. строежът в тази си част, би бил незаконен.
Моли съда да удължи срока за отстраняване на нередовности.
С втора уточнителна молба с вх. № 66491/25.02.2025 г. ищецът
посочва, че ответниците са се снабдили с н.а. за тераса с площ от 68.71 лева.
Твърдят, че тази тераса не е част от сградата, а от УПИ. Правният спор е
именно за част от дворното място, върху което е построената терасата.
Твърдят, че тази тераса е част от терена и ищците са собственици на тази част.
Твърдят, че правото на собственост върху терена е на ищците
Формулират следния петитум: да бъдат признати за собственици на
съответните идеални части от УПИ с идентификатор * г., както и ответниците
да бъдат осъдени да предаден владението върху целия УПИ.
3
Към исковата молба са представените следните писмени доказателства и
доказателствени средства: 1. Договор от 04.05.2000 г. с приложение; 2.
Заповед от 05.05.2015 г.; 3. Нотариален акт № 144 от 1930 г.; 4.
Нотариален акт № 98 от 1965 г.; 5. Нотариален акт № 92 от 1985 г.; 6.
Завещание от 05.06.1979 г.; 7. Удостоверение за наследници от 07.09.2016 г.;
8. Нотариален акт № 97 от 2016 г.; 9. Нотариален акт № 100 от 2016 г.; 10.
Нотариален акт № 114 от 2017 г.; 11. Разрешение за ползване; 12.
Кадастрална скица;13. Данъчна оценка.
Молят да се допусне назначаване на Съдебно-техническа експертиза
(СТЕ), като вещото лице да отговори на следните въпроси: 1.Дали процесните
площи представляват „тераса” на заведение или са дворното място на
сградата, дали т. нар. „тераса” засяга незастроената площ от недвижимия
имот и дали при нейното съществуване са изпълнени параметрите за
озеленяване и изобщо дали обособяването на такава противоречи на закона и
строителните разпоредби.
Молят да се допусне назначаване на Съдебно-оценителна експертиза
(СТЕ), като вещото лице да отговори на следния въпрос: Да даде заключение
за размера на пазарния наем на процесните 68 кв. м. от дворното място,
които се ползват в момента от ответниците, към който наем се приравнява
размерът на присъжданите обезщетения.
Моли ВЛ да изчисли размера на обезщетението, дължимо на всеки един
от ищците, на база техните квоти от притежанието на идеалните части от
терена.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното от
страните, както и материалите по делото, установи следното от
фактическа и правна страна:
По процесуалното представителство
Ищците се представляват от адв. Б. Г. М., САК, със съдебен адрес: гр.
София, ул. „И*, което пълномощно важи за всички инстанции (л. 4 от делото).
Ответниците на този етап не се представляват.
По държавната такса
По иска с правно основание по чл. 108 ЗС:
При иск, касаещ право на собственост върху идеални части от
4
процесния имот, цената на иска се определя съобразно данъчната оценка на
претендираните от ищците идеални части от имота. Съобразно приетото в
Определение № 83/29.01.2009 г. на САС по ч. гр. д. № 137/2009 г., ГК, 1-ви
състав, влязло в сила /определението не е допуснато до касационно обжалване
с Определение № 340/22.06.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 180/2009 г./ и в
Определение № 110 от 27.03.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1655/2014 г., II г.
о., ГК.
Данъчната оценка на УПИ с идентификатор * е 53539.20 лева, съгласно
Удостоверение по чл.3, ал.1 ЗМДТ с изх. № **********/16.05.2024 г.
На този етап няма актуална данъчна оценка за прилежащата част към
недвижим имот - заведение за бързо хранене № 1, с площ от 110.94 кв. м. –
тераса с площ от 68.71 кв.м.
Дължимата държавна такса, която е която е 1 % от цената на иска, който
се определя съобразно данъчната оценка на сбора на претендираните от
ищците идеални части от ПИ с идентификатор * (в случай че претендират да
са собственици на идеални части от ПИ с идентификатор *), или съобразно
данъчната оценка на сбора на претендираните от ищците идеални части от
прилежащата към недвижим имот – тераса с площ от 68.71 кв.м. (в случай
че претендират да са собственици на прилежаща част към недвижим имот –
тераса).
Данъчната оценка на терена е 53 539.20 лева. Площта на терена 650 кв.
м. Площта на спорната „тераса” е 68.71 кв. м., тоест, данъчната оценка е 6
188.05 лева (68.71/650 х 53 539.20). Държавната таса е 61.88 лева (1 % от 6
188.05).
С молба с вх. № 365721/13.11.2024 г. ищецът представя документ в
размер на 61.88 лева за ревандикационния иск.
По редовността на ИМ
Следва да се отбележи, че Съдът е постановил второ прекратително
определение № 10002/28.02.2025 г., като се е позовал на втората уточнителна
молба с вх. № 66491/25.02.2025 г.
С второ определение по реда на Глава XXI ГПК въззивният съд указва
на първоинстанционният да обездвижи исковата молба за пореден път, като
укаже на ищеца, че е предявил иск за идеални част (петитум), а в
5
обстоятелствената част излага твърдения за реални части.
Настоящият съдебен състав приема 153562/23.10.2024 г. съдът е дал
указания на ищеца да посочи дали предявява иск за реална или идеална част
(л.37 от делото). С второ разпореждане съдът е дал указания на ищеца да
посочи върху каква вещ предявява иска и за коя част (л.59 от делото).
Ето защо настоящият съдебен състав приема, че два пъти е давал
указания на ищците да посочат какъв е предмета на спора, да
индивидуализират вещта. Даването за трети път на указания би
представлявало нарушение на принципа за безпристрастност.
При нередовна искова молба, съдът няма как да извършва доклад. То и
таксата не е събрана по делото – дали е реална или идеална.
С оглед задължителните указания по 278, ал.3 ГПК съдът следва да
приеме, че исковата молба е редовна, тъй като и мИ.ла проверка по реда на
Глава XXI ГПК, в които производство въззивният съд следи за всички
основания за прекратяване. Ето защо следва да се извърши процедура по
чл.131 ГПК.
Предварителни въпроси
Съдът служебно следва да прикани страните да уредят спора
доброволно по отношение на предявения осъдителен иск - чрез съдебна
спогодба, медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на
спора, като им укаже, че доброволното и извънсъдебно уреждане на
отношенията е най - взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора,
както и че в открито съдебно заседание може да се сключи съдебна спогодба с
изпълнителна сила и изчистване на спорните предмети, обстоятелства в
претендираните суми. При приключване на делото със спогодба половИ.та от
внесената държавна такса се връща на ищеца, т.е. същата се определя върху 2
% от пазарната цена. Разноските по производството и по спогодбата остават
върху страните, както са ги направили, ако друго не е уговорено.
С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва да
прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие
(ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед
разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните
процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа
6
по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК,
като удостоверяването на получаване от страните се извършва задължително с
потвърждение от страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на
страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда
книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото,
които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не
са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на
брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0,10 лева
за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници - за всяка
следваща по 0.07 лева, на основание чл.23 ТДТССГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РАЗПОРЕДИ:
УКАЗВА на ответниците да вземат становище по чл.22, ал.1, т.6 ГПК с
оглед факта дали съдът не е предубеден да дава повече от един път указания
като в указанията да уточни точно в какво се изразява порочността на
исковата молба и да напъти ищците да посочат правилно предявена
претенция.
УКАЗВА на ищците да впишат исковата молба.
ДА СЕ ИЗДАДАТ съдебни удостоверения на ищците, след представен
проект за такива.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от исковата молба и приложенията към нея на
ответника, на основание чл.131 ГПК.
УКАЗВА на ответника да подаде писмен отговор в едномесечен срок от
получаването, със следното задължително съдържание:
1. посочване на съда и номера на делото;
2. името и адреса на ответника, както и на неговия законен представител
или пълномощник, ако има такива;
3. становище по допустимостта и основателността на иска;
4. становище по обстоятелствата, на които се основава иска;
5. възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават;
7
6. подпис на лицето, което подава молбата.
УКАЗВА на ответника, че с отговора на исковата молба ответникът е
длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще
доказва с тях и да представи всички писмени доказателства, с които разполага,
включително и да оспори истинността на представените с исковата молба
писмени доказателства по чл. 193 ал. 1 ГПК.
УКАЗВА на ответника, че съгласно чл. 132 от ГПК към отговора на
исковата молба, следва да бъдат представени: 1. пълномощно, когато
отговорът се подава от пълномощник; 2. преписи от отговора и приложенията
към него според броя на ищците.
УКАЗВА на ответника, че ако не изпълни указанията по чл.132 ГПК,
отговорът ще се счита за неизвършен.
УКАЗВА на ответника, че когато в установения срок не подаде писмен
отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността
на представен документ, не посочи доказателства, не представи писмени
доказателства или не упражни правата си по чл.211, ал.1 ГПК – да предяви
насрещен иск, чл.212 ГПК – да предяви инцидентен иск и чл.219, ал.1 ГПК –
да поиска привличане на трето лице - помагач, той губи възможността да
направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени
непредвидени обстоятелства.
УКАЗВА на ответника, че ако не представи в срок отговор на исковата
молба, не се яви и не изпрати представител в първото заседание по делото, без
да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска и съдът да постанови неприсъствено решение – чл.238 и чл.239 ГПК.
УКАЗВА на ответника възможността да ползва правна помощ, ако има
необходимост и право на това.
ПРИКАНВА, на основание чл.145, ал.3 ГПК страните да уредят спора
доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ
за доброволно решаване на спора, като им УКАЗВА, че доброволното и
извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимноизгодният за тях начин
за разрешаване на спора. При приключване на делото със спогодба половИ.та
от внесената държавна такса се връща на ищеца. Разноските по
производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги
8
направили, ако друго не е уговорено.
УКАЗВА на страните, че ако желаят да използват медиация, те могат да
се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на
медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес:
http://www.justice.government.bg. Медиацията е платена услуга. Към Софийски
районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се
възползват. Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите
всеки работен ден от 9:00 до 17:00 часа от Мариана Николова на тел.
02/8955423 или на ел. адрес: ********@***.*******, както и в Центъра за
спогодби и медиация на адрес: гр. София, бул. „Цар Б. III ” № 54, ст. 204.
УКАЗВА на страните, че:
съгл. чл. 40 от ГПК (1) Страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбИ., е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България.
Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) Когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици те трябва да бъдат
предупредени от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41. (1) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Страната, която
отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който
веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Такова
задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) При неизпълнение на
задължението по ал. 1, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване,
но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес,
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици
страната трябва да бъде предупредена от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41а. (Нов – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) (1) Когато
връчването се извършва по чл. 38, ал. 2, съобщението, съдържащо информация за
изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в деня на
изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в 7-дневен срок
от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането на срока за
изтегляне.
9
(2) Когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 3 и 6, съобщението, съдържащо
информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в
деня, в който адресатът е потвърдил получаването му. В случай че получаването не е
потвърдено в 7-дневен срок от неговото изпращане, съобщението се връчва по общия ред.
Чл. 50. (1) Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е
вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес.
(2) Ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес,
всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
(3) Връчването на търговци и на юридически лица става в канцелариите им и
може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. При
удостоверяване на връчването връчителят посочва имената и длъжността на получателя.
(4) Когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някой,
който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал. 1 . Второ
уведомление не се залепва.
(5) (Нова – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Връчването на
кредитни и фИ.нсови институции, включително тези, извършващи събиране на вземания
срещу потребители, на застрахователни и презастрахователни дружества и на търговци,
които извършват доставка на енергия, газ или предоставяне на пощенски, електронни
съобщителни или водоснабдителни и канализационни услуги, на нотариуси и частни
съдебни изпълнители се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 на посочен от тях
електронен адрес.
ПРИКАНВА страните и техните процесуални представители, че с оглед
принципа за процесуална икономия, да поискат достъп до настоящото дело в
Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП), както да представят
изрично волеизявление за искане за призоваване и размяна на книжа по
електронен път чрез ЕПЕП и електронна поща (e-mail, книжата и самото
писмо следва да бъдат подписани с КЕП).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че при
избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат
разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на
получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от
страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че ако
изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите
участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни
изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят
10
предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3
ГПК, а именно 0,10 лева за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50
страници – за всяка следваща по 0.07 лева, на основание чл.102з, ал.3 ГПК
вр. чл.23 ТДТССГПК, КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията, съдът
ще приеме, че липсва годно извършено процесуално действие.
ДА СЕ ИЗГОТВИ справка за постоянен и настоящ адрес на ответника,
справка за трудови договори, след връщане на всички призовки и книжа в
цялост и да се връчи чрез работодател, на основание чл.49 ГПК.
ПРЕПИС от разпореждането да се връчи ответниците и на ищците чрез
техния общ процесуален представител.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11