Решение по дело №807/2020 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 260158
Дата: 19 февруари 2021 г. (в сила от 27 май 2021 г.)
Съдия: Виржиния Константинова Караджова
Дело: 20204520100807
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 февруари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                   Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                                     260158  

                                        гр.Русе, 19.02.2021 г.

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА   

 

 

Русенски районен съд IV граждански състав

в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                                Председател: Виржиния Караджова

 

                             

при секретаря  Василена Жекова

в присъствието на прокурора .............................................

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело

807 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът К.К.К. претендира заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 11 000 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба, равностойно на следващата му се сума по сключената между него и ответницата спогодба по гр.дело № 8514/2018 г. по описа на РРС, одобрена от съда с Определение № 3745 от 27.06.2019 г., като сочи, че парите неоснователно са предадени от П.В.К. на ЧСИ рег.№ 833 на КЧСИ по изп.дело № 20188330400454.Твърди, че не е давал съгласие за това, нито я  упълномощил да се разпореди със средствата от негово име.Иска заплащане и на обезщетение за забава в размер 131,39 лв., считано от датата на падежа по споразумението и до завеждане на настоящото дело.

Ответницата П.В.К. оспорва исковете.Твърди, че още в хода на делбеното дело ищецът е бил известен, че за негово задължение към трето лице е образувано изпълнително дело по описа на ЧСИ рег.№ 833 на КЧСИ, по което се предприемат изпълнителни действия с цел удовлетворяване на  взискателите. Счита, че е превела спорната сума надлежно, след връчено й запорно съобщение.Претендира отхвърляне на исковете и присъждане на разноски по делото. 

          След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

По делото няма спор, че по гр.дело № 8514/2018 г. по описа на РРС, с предмет делба на наследствено недвижимо имущество, с влязло в сила Определение № 3745 от 27.06.2019 г. съдът одобрил сключената между К.К. и П.К.  спогодба, според която ответницата получила в дял три недвижими имота и налични средства по банкова сметка ***, като се задължила да заплати на ищеца за уравнение на дела сумата от 11 000 лв. по банкова сметка ***ство в срок от шест месеца.

На 08.08.2019 г. П.В.К. подала по делото уведомление, че й е връчено запорно съобщение по изп.дело № 454/2018 г. по описа на ЧСИ рег.№ 833 на КЧСИ, касаещо сумата по спогодбата.То било представено на съда на 09.10.2019 г.В документа се съдържа текст, включващ забрана по страна на ЧСИ по чл.507 ал.2 и ал.3 от ГПК ответницата да предава запорираната сума на длъжника, като й било указано, че при неизпълнение ще й бъде наложена глоба, както и ще бъде сигнализирана прокуратурата по чл.277 ал.2, чл.283, чл.296 от НК.Посочено било, че на основание чл.452 ал.3 и чл.512 ал.3 от ГПК, третото задължено лице отговаря солидарно за неизплатените по запора суми към взискателя.Видно от документа, изпълнителното дело срещу К.К. било образувано въз основа на издаден срещу лицето изпълнителен лист по НОХД № 507/2017 г. по описа на РОС.

Към отговора на исковата молба по гр.дело № 8514/2018 г. по описа на РРС на 06.02.2019 г. ответницата представила и връчено й Уведомление от ЧСИ от 08.08.2018 г. по същото изпълнително дело за извършен опис на съсобствен между нея и ищеца имот.

На 19.09.2019 г. П.В.К.  представила по гр.дело № 8514/2018 г. бордеро, удостоверяващо, че е превела сумата от 11 000 лв. на ЧСИ във връзка с изп.дело № 20188330400454.

При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Ищецът счита, че насрещната страна му дължи обезщетение за претърпяната от него имуществена вреда, вследствие на изпълненото от ответницата запорно съобщение от ЧСИ да преведа дължимата сума на К.К. въз основа сключената помежду им спогодба, за удовлетворяване на вземане на взискатели по образуваното срещу мъжа  изпълнително дело.

Доколкото главният иск е предявен като обезщетение от деликт, претенцията се явява допустима.Съдът обаче намира, че тя е  неоснователна.

Изпълнението върху вземания на длъжника по чл.507 и сл. от ГПК като изпълнителен способ, е основано върху притезанието на длъжника да иска от третото задължено спрямо него лице предаване на дължимите имуществени обекти-пари или вещи, независимо от основанието, на което те се дължат.За да бъде вземането обект на изпълнение, не е нужно то да е изискуемо.Такъв обект могат да бъдат условни, спорни, срочни вземания, както и вземания, които зависят от предоставяне на насрещна престация от длъжника.Не се дължи проверка, дали действително длъжникът има вземане спрямо третото задължено лицезапорът се налага и изпълнителните действия се предприемат само въз основа на твърденията на взискателя за неговото съществуване.Но последният може да се удовлетвори, едва след като спорът относно вземането се разреши със сила на пресъдено нещо, като едновременно с това се установи неговата ликвидност и изискуемост.Насочването на изпълнението върху вземане от трето задължено лице става с налагането на запора, извършен чрез разпореждане на съдебния изпълнител, с което определено вземане на длъжника се предназначава за принудително удовлетворяване на взискателя и се забранява на длъжника, под страх от наказателна отговорност, да се разпорежда с него, а на третото задължено лице-да извършва плащания на длъжника.В процесния случай ответницата е получила запорно съобщение, срещу което е нямала възражения.То е било връчено във връзка с образувано срещу ищеца изпълнително дело въз основа на издаден изпълнителен лист по приключил съдебен спор. Сумата по спогодбата не попада в категорията несеквестеруеми вземания или такова, което не подлежи на принудително изпълнение по закон.От момента на получаване на запорното съобщение на третото лице се забранява да извършва плащания на длъжника и то придобива качеството на пазач за дължимите суми.В процесния случай ответницата е изпълнила запорното съобщение, за да не бъдат наложени по отношение на нея санкциите, предвидени в закона или  да се инициира изпълнение по реда на чл.510 от ГПК.Следва да се отбележи, че при прилагане на последната норма, за ищецът щеше да е налице същият резултат-възлагането на вземането вместо плащане има гражданските последици на цесия срещу плащане по смисъла на чл.65 ал.3 ЗЗД, т.е. представлява вид принудителна цесия.Взискателят става титуляр на вземането и може да се разпорежда с него: ако длъжникът е имал изпълнителен листвзискателят ще може да събира вземането от свое име, ако длъжникът има изпълнително основание без изпълнителен листвзискателят ще може да си извади такъв в своя полза, а ако длъжникът няма изпълнително основаниевзискателят ще трябва да води исков процес като главна страна.Той ще може да иска плащане от третото задължено лице ако то, въпреки връченото му запорно съобщение, предаде сумата на длъжника по изпълнителното дело-чл.452 ал.3 от ГПК. По изложените съображения, след като ответницата е спазила изискванията на закона, съобразно указаното й от ЧСИ, то ищецът, който безспорно има качеството на длъжник по изп.дело № 201184330400454, не може да ангажира нейната деликтна отговорност във връзка с извършеното плащане.Липсва нормативна уредба, която да изисква П.К., като трето задължено лице, да следва да получи съгласие от К.К. или да бъде упълномощена от него, за да изпълни разпорежданията на ЧСИ, целящи да удовлетворят кредиторите на ищеца.Исковете-главен и акцесорен, трябва да се отхвърлят.По втората претенция, предявена като лихва за забава за периода от падежа на вземането според спогодбата и до завеждане на настоящото дело, доколкото ищецът не се е споразумял да му се дължи законна лихва върху сумата от 11 000 лв., то допустимо е искането за заплащане на обезщетение за забава.Към датата на депозиране на исковата молба по настоящото дело обаче падежът на задължението не е настъпил.

          На основание чл.78 ал.2 от ГПК в тежест на ищеца са направените от насрещната страна разноски по делото.

По изложените съображения, съдът

 

Р   Е   Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ исковете на К.К.К., ЕГН **********, изтърпяващ наказание в Затвора в гр.Белене, срещу П.В.К., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, чрез адв.М.С. ***, за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от 11 000 лв., равностойно на следващата му се сума по сключената между тях спогодба по гр.дело № 8514/2018 г. по описа на РРС, неправомерно предадена на ЧСИ рег.№ 833 на КЧСИ по изп.дело № 20188330400454, ведно със законната лихва от 23.12.2019 г., с обезщетение за забава от 131,39 лв., с падежна дата-28.12.2019 г., като неоснователни.

ОСЪЖДА К.К.К., ЕГН **********, изтърпяващ наказание в Затвора в гр.Белене, да заплати на П.В.К., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, чрез адв.М.С. ***, сумата от 830 лв.-разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

 

                                               

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/