№ 403
гр. София, 24.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Мария Стойкова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско
дело № 20211100514313 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №20205681 от 23.09.2020г., постановено по гр.дело №57832/2016г. по описа
на СРС, ГО, 52 с-в ответникът „ЧЕЗ Е.Б."АД с ЕИК:******* е осъден да заплати на ищеца
„К."ЕАД с ЕИК:*******, на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, сумата от 6566,29 лева-
платена без основание от ищеца на ответника сума за снабдяване с електрическа енергия и
разпределение на електрическа енергия, за което са издадени 12 броя фактури през периода
от м.01.2013г. до м.12.2013г, ведно със законната лихва от 01.01.2014г. до окончателното
изплащане, както и 712,65 лева разноски.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна
жалба от ответника „ЧЕЗ Е.Б."АД. Жалбоподателят поддържа, че мрежата „Ниско
напрежение“ е собственост на „ЧЕЗ Р.Б.“АД съгласно презумпцията по чл.88, чл.40 и
чл.117, ал.1 от ЗЕ, която не е оборена от ищеца. Твърди, че договорът за доставка е от 2007г.
и оттогава винаги е начислявана и заплащана „такса пренос ниско напрежение“ от ищеца.
Твърди също така, че стойността на пренос на електрическа енергия както Ц.и компонент не
се определя по отношение на крайния потребител според фактическото ползване на
конкретно съоръжение, а разходите за мрежата се разпределят равномерно между всички
ползватели. Доколкото договорът между страните е с периодично и продължително
изпълнение, твърди че връщане на даденото би могло да има само при разваляне на
договора и без обратно действие съгласно чл.88, ал.1 от ЗЗД. Моли решението на СРС да
бъде отменено, а искът- отхвърлен. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.
1
Ответникът по жалбата и ищец в производството пред първата инстанция „К."ЕАД в
подадения в срок отговор на въззивната жалба оспорва същата като неоснователна. Счита,
че решението на СРС следва да бъде потвърдено като правилно и излага съображения в
тази насока. Претендира разноски за въззивната инстанция.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно, като
въззивният състав споделя изцяло мотивите на същото и на основание чл.272 ГПК препраща
към тях. Във връзка доводите в жалбата следва да се добави и следното:
Между страните не се спори, че ответното дружество е начислявало суми за пренос и
разпределение на електрическа енергия през процесния период, за което са издадени и
процесните фактури.
От неоспореното от страните заключение на вещото лице по ССЕ се установява, че
начислената от ответника и заплатена от ищеца обща сума за този период е в размер на
6426,24 лева без ДДС (7711,49 лева с начислен ДДС).
От неоспореното от страните заключение на вещото лице по СТЕ се установява, че
границата на собственост за двата обекта на ищеца е на ниво средно напрежение (20 КV), а
меренето и за двата обекта е на ниво ниско напрежение в табла ниско напрежение, което
противоречи на нормативните изисквания, тъй като се извършва мерене след границата на
собственост. Достъп до и пренос през мрежата на ниско напрежение, собственост на ищеца
не се извършва от „ЧЕЗ Р.Б."АД, защото границата на собственост се явява мястото на
присъединяване на отклонения 20KV, собственост на ищеца, към електропроводите 20KV
на електроразпределителното дружество, а меренето е на ниво ниско напрежение.
Съгласно разпоредбата на чл.120, ал.1 и 2 от ЗЕ електрическата енергия, доставена на
крайни клиенти, се измерва със средства за търговско измерване- собственост на оператора
на електропреносната мрежа, оператора на съответната електроразпределителна или
затворена електроразпределителна мрежа, разположени до или на границата на имота на
клиента, а границата на собственост върху електрическите съоръжения и мястото на
средствата за търговско измерване се определят съгласно изискванията на наредбата по
чл.116, ал.7 и на правилата по чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ. Тези законови разпоредчи са намерили
2
отражение и в текста на чл.7, ал.1 от представените от ответника по делото Общи условия
на договорите за продажба на електрическа енергия, които са публикувани и се отнасят и
към договора между страните, съгласно който продажбата на електрическа енергия се
извършва и собствеността върху електрическата енергия се прехвърля на потребителя на
границата на собственост на електрическите съоръжения на потребителя с
разпределителната мрежа.
Въз основа на изложеното по-горе и като се има предвид заключението на вещото лице
по СТЕ, в случая консумираната от ищеца в собствените му обекти електрическа енергия
през исковия период не е измервана съобразно закона и общите условия на ответника- на
границата между собствения му електропровод и електрическата уредба на
електропреносното дружество (на ниво средно напрежение (20 КV), а на ниво ниско
напрежение, в табла ниско напрежение и след границата на собственост. Следователно за
ищеца въобще не е възникнало задължение за плащане на цена за пренос и разпределение на
електрическа енергия, тъй като същата е незаконосъобразно определена и начислена.
Предвид гореизложеното въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а
решението на СРС- потвърдено като правилно.
При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски. На въззиваемия
следва да бъдат присъдени направените във въззивното производство разноски за адвокатско
възнаграждение. По делото е представен договор за правна защита и съдействие, и
доказателства за заплащане на възнаграждение в размер на 792 лева с ДДС, което следва да
бъде присъдено изцяло.
По така изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20205681 от 23.09.2020г., постановено по гр.дело
№57832/2016г. по описа на СРС, ГО, 52 с-в.
ОСЪЖДА „ЧЕЗ Е.Б."АД с ЕИК:******* да заплати на „К."ЕАД с ЕИК:******* сумата
от 792 лева (седемстотин деветдесет и два лева)- разноски във въззивната инстанция.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3