Р Е Ш Е Н И Е
№ 368 10.03.2021г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд -
гр.Бургас VІІ-ми състав
На шестнадесети
февруари две
хиляди двадесет и първа година
В публично заседание
в следния състав:
Председател:Румен
Йосифов
Секретар: Сийка
Хардалова
като разгледа
докладваното от Румен Йосифов
административно
дело № 290 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и следващите Административно-процесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл.118, ал.3 от Кодекса за социално осигуряване
(КСО).
Образувано
е по жалба на С.К.Ж., ЕГН-**********,***, чрез пълномощника адвокат С.А. ***, против решение
изх.№ 1040-02-3/07.01.2021г. на директора на Териториалното поделение на
Националния осигурителен институт гр.Бургас (ТП на НОИ-Бургас), с което са
потвърдени задължителни предписания изх.№ ЗД-1-02-00845617/25.11.2020г. на инспектор
по осигуряването на ТП на НОИ-Бургас, да се заличат неправилно подадените от него
данни като самоосигуряващо се лице към „Дискрийт Солюшънс“ЕООД, ЕИК-*********,
с декларация образец №1 за месеците, юни, юли, август и септември 2020г.
Жалбоподателят
излага доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението и потвърдените
с него задължителни предписания. Счита, че целта им е той да бъде злепоставен,
защото след като е сключил договор по чл.47, ал.1 от Закона за насърчаване на
заетостта (ЗНЗ), е започнал работа към „Страйпс“ЕООД с максимален осигурителен
доход, вследствие на което е отпаднала необходимостта на внася осигуровки като
самоосигуряващо се лице, но е продължил да подава декларации в НАП. Заявява, че е отговорил на предходни
предписания на органа за извършваната от него стопанска дейност, но това не
било прието. Посочва действията които е предприел в тази насока – срещи с
клиенти, презентации, създаване на интернет страница, създаване на
проектодоговор за бъдещи клиенти, договор за лого и др. Като доказателства за
това представя оферти от евентуални контрагенти, сключен консултантски договор
по който има плащане. Посочва на съда, че в периода 18.06.-17.07.2020г. е бил
отпуск по болест, но въпреки това е изпращал оферти. Моли за отмяна на оспореното
решение, потвърждаващо задължителните предписания. Пред съда жалбоподателят се
представлява от редовно упълномощения адвокат С.А., който поддържа жалбата на
изложените основания, като пледира за уважаването й. Представя писмено
становище в подкрепа на тезите си и претендира присъждане съдебни разноски, по
представен нарочен списък.
Ответникът,
директор на ТП на НОИ-Бургас, чрез пълномощника си юрисконсулт Д.Д. оспорва
жалбата. Представя административната преписка по която е издадено оспореното
решение. Във връзка с представените от жалбоподателя доказателства заявява, че
това са нови такива, които не са били представени пред административния орган.
Пледира за потвърждаване на атакуваното решение по изложените в него
съображения и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено
следното:
На
01.06.2020г. между Агенцията по заетостта, чрез Дирекция Бюро по труда-Поморие,
ТП на НОИ-Бургас и С.К.Ж., бил сключен договор (л.106) на основание чл.47, ал.1
от ЗНЗ, за предоставяне на еднократна парична сума в размер на дължимото
парично обезщетение за безработица, в размер на 10`920,63 лева, въз основа на
ободрен бизнес-проект за консултантски услуги в сферата на информационните
технологии (л.111).
На
03.06.2020г. С.Ж. създал „Дискрийт Солюшънс“ЕООД, ЕИК-*********, на който той е
управител и едноличен собственик на капитала (вж. https://portal.registryagency.bg/CR/Reports/ActiveConditionTabResult?uic=*********). Последвало подаването на декларация от него като
самоосигуряващо се лице на 08.06.2020г. (л.66), в която той посочил, че
упражнява трудова дейност като собственик на ЕООД. Представен е сключен договор
на същата дата – 08.06.2020г., между Ж. и адв.С.А. за извършване на консултация
и изготвяне на проекто-договор по задание на клиента, за което било заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.
С жалбата
са представени три оферти за предоставяне на консултантски услуги (л.21 и сл.),
които „Дискрийт Солюшънс“ЕООД е отправило съответно на 23.06.2020г.,
06.07.2020г. и 10.08.2020г. до „ЛексТех“ЕООД, „Митексим-БС“ЕООД и „Ес Ти
Лоялти“ЕООД. Представен е и сключен договор за изработка на лого от
25.08.2020г., по който на 16.10.2020г. дружеството е заплатило сумата от 270
лева на лицето Живка Райкова. Представена е също отправена втора оферта на
21.09.2020г. до „ЛексТех“ЕООД за консултиране преди внедряване на
моделно-базирани системи, с което впоследствие дружество бил сключен договор за
консултантска услуга на 19.10.2020г. (л.29) и извършено плащане на 30.11.2020г.
в полза на „Дискрийт Солюшънс“ЕООД, видно от представената фактура.
Междувременно
с писмо изх.№ Ц1043-02-7/25.09.2020г. (л.105), началник-сектор КП-Първи в ТП на
НОИ-Бургас поискал от началник-отдел КПК в същото учреждение по извършвана
проверка на „Дискрийт Солюшънс“ЕООД, да бъде проверен и С.Ж. относно
осъществяване на дейността като самоосигуряващо се лице във връзка със сключения
договор по чл.47, ал.1 от ЗНЗ. По този повод е представена справка по издаден
на Ж. болничен лист за отпуск по болест за периода от 18.06.2020г. до
17.07.2020г., при домашно лечение на контузия в областта на тазобедрената става.
Извършена
е и справка в персоналния регистър за осигурителния период от 01.01.2020г. до
28.09.2020г. (л.101), видно от която за месеците януари, февруари, март и 29
дни от април, Ж. е бил осигуряван от работодател Айтийм България. За остатъка
от април и май е бил с обезщетение за безработица. През юни, юли и август е бил
самоосигуряващ се чрез Дискрийт Солюшънс, като за 10 работни дни от юли и целия
август е бил осигуряван и от работодателя Страйпс.
Били
извършени и още няколко проверки в регистрите, от които за настоящия спор е
релевантно, че осигуряването на Ж. от работодателя Страйпс е продължило и през
месеците септември и октомври, а декларирането му като самоосигуряващ се чрез
Дискрийт Солюшънс е била извършено и за месец септември (л.92).
Извършването
на проверка по разходите за държавно обществено осигуряване на С.Ж. било
възложено със заповед № ЗР-02-08198866/05.10.2020г., изменена със заповеди от
30.10.2020г. и 23.11.2020г. (л.75-77).
Във
връзка с проверката на Ж. били връчени задължителни предписания № ЗД-1-02-00820464/06.10.2020г.
(л.82), както и писмо изх.№ Ц4009-02-35/05.10.2020г. (л.99) с които му било указано да представи
в ТП-НОИ-Бургас документи за извършени разходи от „Дискрийт Солюшънс“ЕООД по
одобрения бизнес-проект, получени приходи от дружеството, първични счетоводни
документи и счетоводни регистри, изготвени проекти /симулации/ по задания на
клиенти, дневник на документи и печат.
На
15.10.2020г. Ж. представил отговор по тези предписания (л.83), към който
приложил извлечения за плащането на осигурителни вноски за месеците юни и юли,
фактура от 30.09.2020г. за извършени счетоводни услуги на „Дискрийт
Солюшънс“ЕООД и цитирания по-горе договор за правна защита 08.06.2020г. с адв.С.А..
Посочил е, че предприятието не е реализирало приходи в периода, до тогавашния
момент не е получил запитване и задания от клиенти, поради което не е изготвил
симулации. Продължава да отправя предложения към таргетирана група клиенти, а симулациите
са част от предлаганите от него консултантски услуги. Представил е изискуемия
дневник.
Във
връзка с поискана информация с писмо от 19.10.2020г. (л.91), директорът на ТД
на НАП-Бургас уведомил на 23.11.2020г. ТП на НОИ (л.89) за датата на вписване
на „Дискрийт Солюшънс“ЕООД в търговския регистър и собственика на неговия
капитал, както и че за периода на дейността му няма уведомления за сключени
трудови договори, подавани декларации обр.1 и обр.6 за лица наети по трудови и
приравнени правоотношения. Също, че дружеството няма регистрация по ЗДДС, няма
регистрирани касови апарати с фискална памет и няма данни за отчетени документи
по реализирани приходи.
Последвало
издаването на процесните задължителни предписания изх.№ ЗД-1-02-00845617/25.11.2020г.
от инспектор по осигуряването на ТП на НОИ-Бургас. С тях по отношение на С.Ж. на
основание чл.108, ал.1, т.3 от КСО, е указано заличаването на неправилно
подадените данни като самоосигуряващо се лице към „Дискрийт Солюшънс“ЕООД, с
декларация образец №1 за месеците, юни, юли, август и септември 2020г. Като
мотив за неправилността на данните е посочено, че за периода дружеството не е
упражнявало стопанска дейност, няма отчетени приходи, а съгласно чл.1, ал.1 от Наредбата
за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на
работа в чужбина и морските лица (НООСОЛБГРЧМЛ), задължението за осигуряване на
тези самоосигурени лиза възниква от деня на започване или възобновяване на
трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване.
Мотивите
за издаването на предписанията са допълнени и в издадения на същия ден по
преписката констативен протокол № КП-5-02-00845603/25.11.2020г. (л.80). В тях
са описани подробно установените по преписката факти и дадените от Ж. обяснения
в отговора му и е направен извод, че анализът им сочи на липса на осъществявана
дейност от „Дискрийт Солюшънс“ЕООД, както и липса на трудова дейност като
самоосигуряващ се от управителя му, с което не е изпълнил поетите с договора
задължения.
Недоволен
от дадените му предписания, С.Ж. е подал жалба срещу тях до директора на ТП на
НОИ-Бургас. В нея той изложил същите аргументи, които за заложени и в жалбата
му поставила началото на настоящото съдебно производство.
С
обжалваното решение изх.№ 1040-02-3/07.01.2021г. на директора на ТП на НОИ-Бургас
предписанията са потвърдени изцяло. В мотивите си, след подробно описание на
установените факти и възраженията на жалбоподателя, решаващият орган е отчел,
че Ж. няма направени разходи за стартиране на бизнес-проекта, съгласно т.2.2 от
него. Не е реализирал приходи през периода. Сам е декларирал това, както и че
не е получил запитвания от клиенти, поради което няма изготвени симулации,
които да са част от предлаганите от него консултантски услуги. Представена е
само фактура за счетоводно обслужване и договор за правна помощ. Поради това
предвид липсата на данни за осъществяване на активна стопанска дейност от „Дискрийт
Солюшънс“ЕООД, органът е достигнал до извода, че С.Ж. не е осъществявал трудова
дейност като самоосигуряващ се и не е изпълнил поетите по договора задължения. По
отношение на представените от жалбоподателя доказателства е преценено, че
същите противоречат на декларираните от него на 15.10.2020г. обстоятелства. В
тях той е посочил липсата на запитвания от клиенти и изготвени симулации, а с
жалбата е представил офертите от 10.08.2020г. до „Ес Ти Лоялти“ЕООД, до „ЛексТех“ЕООД
от 21.09.2020г. и оферта от 05.10.2020г. до „Дев Арт“ЕООД. Като неотговарящо на
обективната истина е преценено твърдението на жалбоподателя, че тези
доказателства са били представени едва с жалбата, защото не са били изискани
при проверката. Аргумент в подкрепа на това е изведен от съдържанието на
дадените му указания в задължителни предписания № ЗД-1-02-00820464/06.10.2020г.
Освен това офертата от „Дев Арт“ЕООД и фактурата от 30.11.2020г. касаят период
след проверявания. Преценено е, че представените с жалбата нови доказателства
са съставени в последствие, след приключване на проверката с цел доказване на
извършвана от жалбоподателя дейност по изпълнение бизнес-проекта. Отбелязано е
също, че при обжалването на друг акт, издаден във връзка със същите
обстоятелства, С.Ж. е представил различни нови доказателства – договора за
изработка на лого от 25.08.2020г. с Живка Райкова, платежното нареждане по него
от 16.12.2020г. , проект в текстова среда, записки и др. Освен това офертите до
„ЛексТех“ЕООД от 29.06.2020г. и „Митексим-БС“ЕООД от 06.07.2020г. за били
извършени в период който жалбоподателят е бил във временна неработоспособност
по представения болничен лист. С тези мотиви задължителните предписания са били
оставени в сила.
Решението
е връчено по пощата на жалбоподателя, чрез пълномощника му адв.А. на 13.01.2021г.,
съгласно представеното известие за доставяне (л.52), а жалбата е подадена на 26.01.2021г.,
видно от входящия индекс.
При така
изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото
писмени доказателства, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е
процесуално допустима като подадена в срока по чл.118, ал.1 от КСО, от надлежна страна, имаща право
и интерес от обжалването.
Разгледана
по същество същата е неоснователна.
Обжалваното
решение е издадено от компетентен орган, при спазване на установената писмена
форма, в съответствие с процесуалноправните и материалноправните разпоредби на
закона.
Не се
спори между страните, че на 01.06.2020г. С.Ж. сключил договор по чл.47, ал.1 от
ЗНЗ, по който му била предоставена сумата от 10`920,63 лева, въз основа на
ободрен бизнес-проект, вместо парично обезщетение за безработица. На 03.06.2020г. регистрирал собственото
му „Дискрийт Солюшънс“ЕООД и на 08.06.2020г. подал декларация като
самоосигуряващо се лице. Декларации обр.1 за самоосигуряващ били подадени и за
месеците юли, август и септември. На 08.06.2020г., сключил договор за правна
помощ и заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. През месец юли
Ж. постъпил на работя при работодателя Страйпс, който го осигурявал. На 30.09.2020г.
за извършени счетоводни услуги „Дискрийт Солюшънс“ЕООД заплатила по банков път
сумата от 600 лева с ДДС.
Всички
тези факти не се оспорват от ответната страна, като в атакуваното решение
горестоящият административен орган се е позовал на тях. Изрично е посочил, че
дава вяра на представените от жалбоподателя доказателства с отговора му от 15.10.2020г.
Това е и логично, защото повечето от тези факти и доказателства имат достоверна
или лесно проверима дата – вписването в търговския регистър, подаването на
декларации обр.1 и заплащането по банков път на сумата от 600 лева.
В
решението си органът оспорва представените доказателства в жалбата до него и
тези представени в другото производство, като счита същите за антидатирани и
създадени с цел доказване на извършена от Ж. дейност по изпълнение на одобрения
бизнес-проект.
Със
същите тези доказателства – офертата от 10.08.2020г. до „Ес Ти Лоялти“ЕООД,
отговор на същата от следващия ден, офертата до „ЛексТех“ЕООД от 21.09.2020г.,
офертата от 05.10.2020г. до „Дев Арт“ЕООД, договора от 19.10.2020г. с „ЛексТех“ЕООД
с фактурата за плащане по него от 30.11.2020г., както и на представените
допълнително с жалбата до съда – оферта до „ЛексТех“ЕООД от 23.06.2020г., оферта
до „Митексим-БС“ЕООД от 06.07.2020г., оферта до „Ес Ти Лоялти“ЕООД от 10.08.2020г.,
включително коментираните от решаващия органи представени по другото
производство – договор за лого от 25.08.2020г., плащане по него от
16.12.2020г., проект в текстова среда, записки и др., жалбоподателят се опитва
да докаже, че реално е извършвал дейност по изпълнение на одобрения
бизнес-проект.
Съдът
счита, че това доказване не беше проведено успешно и следва да се приеме тезата
в оспореното решение, че всички описани в предходния абзащ частни документи
нямат достоверна дата, поради което не могат да бъдат противопоставени на
административния орган. Тези писмени доказателства не са били представени
когато са били първоначално поискани от органа – с отговора на жалбоподателя от 15.10.2020г., а едва
след издаването на процесните задължителни предписания. Документите които имат
достоверна дата – фактурите за плащане от 30.11.2020г. и от 16.12.2020г., са
издадени значително по-късно и едва в хода на проверката. Това поражда и за тях
съмнението, че са издадени с цел установяване на благоприятни за жалбоподателя
обстоятелства.
Съгласно
чл.181, ал.1 от ГПК, вр. чл.144 от АПК частните документи нямат достоверна дата
и за разлика от официалните, те нямат обвързващата доказателствена сила по
чл.179 от ГПК. Тези документи,
съгласно чл.180 от ГПК, нямат и материална доказателствена сила, освен ако не
съдържат неизгодни за издателите им факти. При частни документи дори да е
посочена дата, тя не обвързва съда да приеме, че документът е съставен на нея.
Ако от другите доказателства по делото личи, че документът е антидатиран няма
пречка както органът, така и съдът да приемат, че е съставен по-рано или
по-късно, защото за тях не се прилага презумпцията за достоверност която
съществува при официалните документи.
В случая
част от частните документи от които жалбоподателят черпи права, са представени
с жалбата до органа на 08.12.2020г., а останалата част с жалбата до съда на
26.01.2021г. Тези дати следва да се приемат като достоверни за тяхното
съставяне. Със същите обаче, както и с извършените плащания от 30.11.2020г. и 16.12.2020г.,
не може да се обоснове извършването на активна стопанска дейност от „Дискрийт
Солюшънс“ЕООД за периода от юни до септември 2020г. Заплащането за счетоводно
обслужване и предоставена правна помощ по договор с адвокат, също не могат да
бъдат свързани с конкретна стопанска дейност на дружеството.
Това
мотивира съда да сподели извода на решаващия орган, че С.Ж. не е осъществявал
трудова дейност като самоосигуряващ се и законосъобразно му е било предписано
да се заличат неправилно подадените от него данни като самоосигуряващо се лице с
декларация образец №1 за месеците, юни, юли, август и септември 2020г.
По
изложените съображения оспореното решение е законосъобразен административен
акт, поради което жалбата срещу него е неоснователна и следва да се отхвърли.
Като
съобрази нормата на чл.143, ал.3 от АПК, в настоящата й редакция и изхода на
спора, настоящият съдебен състав намира, че в полза на ТП на НОИ-Бургас следва
да се присъди сумата от 100 лева юрисконсултско възнаграждение, определена във
връзка с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредба за
заплащането на правната помощ, във връзка с невисоката фактическа и правна
сложност на делото.
Воден от
изложените съображения и в резултат на извършената съдебна проверка по чл.168 АПК, на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд - Бургас, седми
състав
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.К.Ж.,
ЕГН-**********, против решение изх.№ 1040-02-3/07.01.2021г. на директора на ТП
на НОИ-Бургас, с което са потвърдени задължителни предписания изх.№
ЗД-1-02-00845617/25.11.2020г. на инспектор по осигуряването на ТП на НОИ-Бургас.
ОСЪЖДА С.К.Ж., ЕГН-**********, да заплати на Териториалното
поделение на Националния осигурителен институт - Бургас юрисконсултско възнаграждение
в размер на 100 (сто) лева.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок, от съобщаването на страните пред
Върховен административен съд.
СЪДИЯ: