Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………
гр.Варна, 2019г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Варненският окръжен съд, гражданско
отделение в публично съдебно заседание на трети декември две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юлия Бажлекова
ЧЛЕНОВЕ: Татяна Макариева
Светлана Цанкова
при участието на секретаря Елка
Иванова като разгледа докладваното от съдия Татяна Макариева въззивно гр.д. №
1951 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно, образувано е по въззивна жалба на М.Й.В., ЕГН
**********, чрез особен представител адв. В.А.
срещу решение № 151/30.08.2019 г. постановено по гр.д.№ 1253/2018
г. , с което ЛИШАВА ОТ РОДИТЕЛСКИ ПРАВА М.Й.В., ЕГН **********, спрямо децата М.
М. В., ЕГН **********, и К.М.В., ЕГН **********, с родител Д.М. К., ЕГН **********,
на основание чл.132, ал.1, т.1 и т.2 СК. ОПРЕДЕЛЯ
РЕЖИМ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ на бащата М.Й.В., ЕГН **********, с децата М. М. В., ЕГН **********, и К.М.В., ЕГН **********,
както следва: три часа в работен ден от последната седмица за всяко
тримесечие от годината в населеното място по местоживеене на децата с
присъствие на социален работник при съответната служба за закрила на детето, на основание
чл.134, т.2 СК. ОСЪЖДА М.Й.В., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на
Д.М. К., ЕГН **********, сумата 961.00 лв
(деветстотин шестдесет и един лева, 00 ст.), представляваща обезщетение за
направени разноски по делото, на основание чл.78, ал.1 и ал.5 ГПК.
В жалбата са изложени подробно съображения за недопустимост неправилност
на решението, при съществено нарушение на материалния закон и процесуалните
правила. Счита, че решението е недопустимо, доколкото съдът е уважил иск по
чл.132, ал.1, т.1 и т.2 СК, но иск по чл.132, ал.1, т.1 СК не е бил предявен от
ищцата. Ако съдът счете, че решението е допустимо то моли да се вземе предвид
съдебната практика относно понятието „особено тежък случай”, какъвто в
настоящия случай не е налице. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на иска.
Моли да бъде освободена от заплащане на държавна такса.
Срещу жалбата е депозиран отговор, с който същата се
оспорва.
Дирекция Социално подпомагане Варна
не изразява становище по жалбата.
Прокурор от ВОП изразява становище
за неоснователност на въззивната жалба.
За да се произнесе ВОС съобрази
следното:
Настоящият състав при ВОС намира, че
решението в частта си, с която първоинстанционният съд е приел, че е предявен
иск по чл.132, ал.1 т.1 СК е недопустимо. Такъв иск не е бил предявен. Ето защо решението в тази част следва да се
обезсили и производството да се прекрати. Предявен е иск с правно основание
чл.132, ал.1, т.2 СК.
В исковата си молба
ищците Д.М. К., ЕГН **********, в качеството на родител и законен представител
на малолетното дете К.М.В., ЕГН **********, и М. М. В., ЕГН **********, непълнолетна
и действаща със съгласие на своя родител и законен представител Д.М. К.,
твърдят, че ответникът М.Й.В., ЕГН **********, е родител на децата М. и К.,
както и че с Решение 173 от 20.12.2013 г. на РС Девня, на ответника са наложени
мерки по ЗЗДН спрямо детето М.В. и ищцата Д. К.. Твърдят също, че с Решение
№100 от 30.07.2014 г. на РС Девня, бракът между ищцата Д. К. и ответника е
прекратен, като упражняването на родителските права е предоставено на майката,
а на бащата е определен режим на лични контакти с децата. Твърдят още, че от
април 2014 г. бащата не е осъществявал контакт със своите деца, не се
интересува от тях и не е правил опити да се чуе с тях по телефона, дори в
празнични дни. Твърдят, че бащата съзнателно не поема никаква финансова
отговорност към своите деца още от момента на фактическата раздяла между
родителите като същият не заплаща издръжка дори и след като има влязло в сила
съдебно решение и е осъден да заплаща такава, вследствие на което от ищцовата
страна са образувани няколко изпълнителни дела срещу ответника, но дори и чрез
този способ той отказал да заплаща издръжка. Сочат, че в края на 2015 г. срещу
ответника М. В. е образувано наказателно производство за престъпление по
чл.183, ал.1 НК, в резултат на което е бил принуден и изплати на ищцата
принудително дължимите до този момент издръжки. Сочи се още, че срещу ответника
има образувани две наказателни производства за престъпления по чл.183, ал.1 НК
(ДП №2131/2015 г. по опис на РУ Девня (преписка вх.№837/2015 г. по опис на РП
Девня) и ДП №2105/2017 г. по опис на УМВР Вълчи дол (преписка вх.№217/2017 г.
по опис на РП Девня), като видно от първата преписка ответника съзнателно не е
изплащал издръжка за своите деца за продължителен период от време, за периода
от 07.05.2014 г. – 07.01.2016 г. В следствие на образуваното наказателно
производство ответника изплаща дължимите издръжки за децата, но чрез
принудителен способ. Сочат, че след образуването на първото наказателно
производство ответника М. В. изплаща редовно дължимите издръжки в продължение
на няколко месеца, след което отново спира, както и че през 2017 г. ищцата
отново е била принудена да подаде жалба срещу него, тъй като отново спрял да
плаща издръжка без основателна причина. В молбата се твърди, че още от момента
на фактическата раздяла бащата е проявил пълна незаинтересованост по отношение
на децата. Основната грижа и възпитание се осъществява изцяло от тяхната майка,
с подкрепа и помощ в отглеждането на децата от нейния баща и семейството на
брат й. Бащата към настоящия момент е създал свой начин на живот, в който от
години децата не фигурират, същият не се интересува от тях, не прави опити за
контакти с тях дори по телефон. Емоционалната връзка помежду им е двупосочно и
трайно прекъсната, бащата по никакъв начин не прави опити и не изявява желание
за личен контакт с децата, а заплащането на дължимата месечна издръжка за
същите се извършва единствено и само чрез принудителен способ. Молят съда, да
постанови решение, с което ответникът да бъде лишен от родителски права спрямо
децата М. М. В., ЕГН **********, и К.М.В., ЕГН **********. Претендират и
присъждане на съдебно-деловодни разноски и адвокатски хонорар.
Ответникът е призован по
реда на чл.47, ал.5 ГПК и чрез назначен особен представител, е представен
отговор на исковата молба, в който се изразява становище за неоснователност на
предявения иск поради липса на трайно преустановено плащане на издръжка за
децата.
Назначеният съобразно чл.29, ал.4 ГПК особен представител на децата М.В. и К.В.,
изразява становище за основателност на иска по чл.132, ал.1, т.2 СК.
Назначената подпомагаща страна – Дирекция “СП” гр. Вълчи дол, чрез
упълномощен представител изразява становище за основателност на предявения иск.
Контролиращата страна – РП Девня, изразява становище за неоснователност и
недоказаност на предявения иск, поради
липса на трайно преустановено плащане на издръжка за децата.
Съдът, като взе предвид становищата и
възраженията на страните, събраните по делото доказателства и съобразно нормата
на чл.235 ал.2 ГПК намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Липсва спор, а това се установява и от
приетите пред ВРС доказателства, че ищцата е майка на малолетното дете К.М.В.,
ЕГН **********, и непълнолетната М. М. В., ЕГН **********, Не е спори също, че
с Решение №100 от 30.07.2014 г. на РС Девня, бракът между ищцата Д. К. и
ответника е прекратен, като упражняването на родителските права е предоставено
на майката, а на бащата е определен режим на лични контакти с децата. Не се
спори също, че децата живеят с майката, която полага и преките грижи за тях.
Свидетелката Ц.Т.
(колега и близка приятелка на ищцата Д. К.) и М.М. (родител на ищцата Д. К.),
заявяват, че още в периода на фактическата раздяла между родителите от края на
2013 г. преди развода помежду им, ответникът е престанал да проявява каквото и
да е отношение към двете си деца и през целия близо шестгодишен период в
последствие не е осъществявал никакви срещи с тях, не ги е търсил по телефон
или какъвто и да е друг начин по никакъв повод, включително за рожденните им
дни като дори не е изпращал или предавал подаръци за тях. Също така и двамата
свидетели посочват, че ответникът не изплаща редовно и в цялост дължимата
издръжка за децата като свид. Ц. Т. изтъква да знае от ищцата, че издръжката се
е плащала само когато ищцата е подавала жалби до прокуратурата или са
привеждани само минимални частични суми, за да се отчете някакво плащане и да
няма основание за повдигане на обвинение от прокурор при липса на плащане в
период над три месеца.
От приобщеното
Постановление №837/15 от 27.01.2016 г. на РП Девня, се установява, че спрямо
ответника М. В. е било повдигнато обвинение за престъпление по чл.183, ал.1 НК
за това, че за периода от 07.05.2014 г. до 07.01.2016 г., след като с Решение
по гр. дело №60/2014 г. на РС Девня, в сила от 07.04.2014 г., е бил осъден да
издържа децата си М. и К., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на
две и повече вноски – 9 месечни вноски на обща стойност 3960.00 лв и при
извършено плащане след повдигане на обвинението, на основание чл.183, ал.3,
изр.1 НК, наказателното производство срещу него било прекратено. От приобщеното
Постановление №217/17 от 23.05.2018 г. на РП Девня, се установява ,че спрямо
ответника М. В. е било образувано наказателно производство за престъпление по
чл.183, ал.1 НК за това че за периода от 01.2016 г. до 01.07.2017 г., след като
с Решение по гр. дело №60/2014 г. на РС Девня, в сила от 07.04.2014 г. е бил
осъден да издържа децата си М. и К., съзнателно не изпълнил задължението си в
размер на две месечни вноски и при констатация за липса на извършени плащания
на дължимите издръжки за месеците януари, февруари и март 2017 г., е направен
извод за малозначителност на деянието и наказателното производство срещу него
било прекратено на основание чл.9, ал.2 НК.
Представения доклад от
Дирекция „Социално подпомагане” гр. Вълчи дол, от м. април
2019 г. Установява, че ищцата Д. К. заедно с двете деца М. и К. живеят в
Англия, където майката работи по трудов договор, а децата са записани в
общообразователно училище. В доклада се изтъква, че от раздялата между
родителите, грижите за отглеждането и възпитанието на двете деца са поети
изцяло от тяхната майка като бащата нито веднъж не се е възползвал от
определения му режим за лични отношения с децата.
Видно от представения доклад
от Дирекция „Социално подпомагане” гр. Дулово, за ответника М.
В. е установено, че живее на регистрирания адрес в с. Чернолик, общ. Дулово,
обл. Силистра, в едно домакинство със семейството на своите родители, но
въпреки положените усилия и проведени разговори с кмета на селото и с лицето
Йордан В. – родител на ответника, той не пожелал да сътрудничи на Отдел
“Закрила на детето” при изготвяне на социалния доклада по делото. По информация
на хора от селото М.В. не излизал от дома си и не подържал връзки с хора извън
семейството. Трудно се общувало с него , проблем имал и при връчването на
призовки и други документи. Установява се, че няма трудови доходи и трудова
заетост. Разчита на помощта на своите родители и неговия брат. Не е регистиран
на трудовата борса и не е подпомаган социално.
Предвид
така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
Нормата на чл.132 СК предвижда, че
родителят може да бъде лишен от родителски права в няколко хипотези на особено
негативно отношение към детето или трайно бездействие и липса на интерес към
отглеждането му. Специално в хипотезата на чл.132, ал.1, т.2 СК се мат предвид
случаи, когато без основателна причина трайно не се полагат грижи за детето и
не се дава издръжка за него. Наведените в исковата молба твърдения сочат на
последната хипотеза, защото майката заявява, че бащата не полага грижи за
децата и не дава издръжка за тях. Настоящият състав на съда не споделя изводите
на първата инстанция за основателност на предявения иск. Лишаването на родителя
от правата му върху неговото дете е крайна мярка за защита на последното, която
следва да се прилага при доказана нужда. Основание за налагането й са случаи, в
които с поведението си родителя създава риск за отглеждането и възпитанието на
ненавършилото пълнолетие дете, или хипотези, в които е демонстрирано пълно
равнодушие и незаинтересованост за живота и развитието на детето. Друга
предпоставка за лишаване на родителя от права, ведно с горното е наличие на
субективно отношение към това негово поведение. То трябва да е осъзнато, а не
плод на обективни пречки, осуетяващи съществуването на обичайните и дължими
отношения.
В конкретния случай, съдът счита, че
посочените предпоставки за приложение на нормата на чл.132, ал.1, т.2 СК не са
налице. Действително неизпълнение на родителски задължения от страна на
ответника спрямо децата К. и М. е имало в рамките на няколко години. Но
обстоятелствата, че ответника макар и рядко и по принудителен начин е изплащал
издръжка, води до извода, че същият не следва да бъде лишаван от права върху децата.
Този съд споделя изводите на първата
инстанция, че неизпълнението на задължението за заплащане редовно на месечната
издръжка е укоримо поведение, но предвид установеното от събраните по делото
доказателства изплащане на издръжка сочи, че същият е изплащал такава. В тази
връзка, настоящият състав счита, че конфликтните отношения между родителите,
които вече са преустановили връзката си не следва да рефлектират върху тези на
децата с бащата. Предвид установените влошени отношения, констатираната липса
на комуникация между родителите и негативната нагласа от страна на майката към
бащата, в случая не би могло да се приеме за безспорно, че бащата без
основателна причина не е осъществявал контакт с децата.
С оглед гореизложеното въззивният съд
намира, че не са налице предпоставките за лишаване от родителски права на
бащата по чл. 132, ал. 1, т. 2 СК.
Посочената разпоредба предполага цялостно неизпълнение на родителските
задължения във формата на тежко укоримо виновно бездействие на родителя, като
то се състои в двете кумулативни предпоставки - трайно неполагане на грижи за
детето и недаване на издръжка.В настоящото производство съдът е задължен да
вземе предвид всички обстоятелства, касаещи интереса на децата. По делото не се
установи втората предпоставка. Лишаването от родителски права означава цялостно
отнемане на родителските правомощия и носи характеристиките на най-радикалната
мярка за защита на децата в отношенията им с родителя. Същата следва да бъде
постановявана само при доказана необходимост и в интерес на децата, каквато в
конкретния случай не беше установена. За налагането на тази мярка от
първостепенно значение е преценката, свързана с изпълнението на родителския
дълг при особеностите на всяка конкретна ситуация, като се преценява степента,
трайния характер на създаденото противоправно положение, причините за него,
като на първо място е не санкцията за родителя, а интереса на децата. В
заключение, поради несъвпадане на правните изводи на настоящата инстанция с
тези на ВРС обжалваното решение следва да бъде отменено в тази част.
Предвид изхода на спора и направеното
искане въззиваемата следва да заплати държавна такса за образуваното въззивно
дело в размер на 25 лева .
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И
ОБЕЗСИЛВА решение № 151/30.08.2019 г.
постановено по гр.д.№ 1253/2018 г. , в частта, с която е постановено ЛИШАВА ОТ
РОДИТЕЛСКИ ПРАВА М.Й.В., ЕГН **********, спрямо децата М. М. В., ЕГН **********,
и К.М.В., ЕГН **********, с родител Д.М. К., ЕГН **********, на основание
чл.132, ал.1, т.1 СК.
Прекратява производството по делото в
тази част.
ОТМЕНЯ решение № 151/30.08.2019 г.
постановено по гр.д.№ 1253/2018 г. , в частта, с която ЛИШАВА ОТ РОДИТЕЛСКИ
ПРАВА М.Й.В., ЕГН **********, спрямо децата М. М. В., ЕГН **********, и К.М.В.,
ЕГН **********, с родител Д.М. К., ЕГН **********, на основание чл.132, ал.1,
т.1 и т.2 СК. ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ
ОТНОШЕНИЯ на бащата М.Й.В., ЕГН **********, с децата М. М. В., ЕГН **********, и К.М.В., ЕГН **********,
както следва: три часа в работен ден от последната седмица за всяко
тримесечие от годината в населеното място по местоживеене на децата с
присъствие на социален работник при съответната служба за закрила на детето, на основание
чл.134, т.2 СК. ОСЪЖДА М.Й.В., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на
Д.М. К., ЕГН **********, сумата 961.00 лв
(деветстотин шестдесет и един лева, 00 ст.), представляваща обезщетение за
направени разноски по делото, на основание чл.78, ал.1 и ал.5 ГПК. и вместо
него постановява:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Д.М. К., ЕГН **********, в качеството си на родител и законен
представител на децата М. М. В., ЕГН **********,
и К.М.В., ЕГН ********** срещу М.Й.В., ЕГН ********** за лишаване от родителски
права спрямо децата М. М. В., ЕГН **********, и К.М.В., ЕГН **********, с
родител Д.М. К., ЕГН **********, иск с правно основание чл.132, ал.1, т.2 СК
ОСЪЖДА Д.М. К., ЕГН ********** да заплати сумата от 25 лева
държавна такса по сметка на ВОС.
Решението
не подлежи на обжалване по аргум. на чл.280, ал.3, т.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ