№ 187
/ 12.4.2018 г.
Р
Е Ш Е Н И Е
гр.МОНТАНА
12.04.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД–МОНТАНА, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито заседание на двадесет и девети март през две хиляди и осемнадесета година, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РУМЯНА М.
при секретаря Светлана Станишева,
като разгледа докладваното от съдията М. гражданско дело № 200 по описа
за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявените искове са с правно
основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т. 3 КТ във вр. с чл.225,ал.1 от КТ и чл.217
от КТ, като производството е проведено по реда на глава двадесет и пета от ГПК
(Бързо производство) на основание чл.310, ал.1,т.1 от ГПК.
Ищецът Б.И. xxx поддържа, че от
17.09.2012 година работи като старши възпитател в П. „. М. с. Г. Д., област Монтана.
Трудоустроен е с Експертно решение на ТЕЛК № 1802 от 02.06.2016 г. за срок от
три години, със 75 % т.н.р., до 01.06.2019 г., с констатация че може да работи
като възпитател. Твърди, че след обжалване от работодателя на ЕР на ТЕЛК, с
Експертно решение на НЕЛК № 0675 от 18.07.2017 г. е потвърдено ЕР на ТЕЛК № 1043
от 27.03.2017 г., съгласно, което не може да работи като старши възпитател, но
може да бъде трудоустроен на приспособено към здравословното му състояние
работно място. Тъй като не получил предложение от работодателя за подходящо за здравословното
му състояние работно място, на 21.11.2017 г. заявява, че подал заявление с вх.
№ 594 до директора, с което заявил съгласие да бъде трудоустроен на приспособено
работно място и че такова работно място има, съобразно образованието му,
квалификацията и здравословното състояние. Директорът не изпълнил задължението си
по чл. 317, ал. 3 от КТ за преместване на подходяща работа, а била издадена
Заповед № 19, 29.09.2017 г., връчена му на 27.11.2017г., с която на основание
чл. 325, ал. 1, т. 9 от Кодекса на труда директорът е прекратил трудовото му правоотношение.
Поддържа, че уволнението му е
незаконно, поради следните съображения: В заповедта са посочени като причини за
прекратяване на трудовото правоотношение: Невъзможност да изпълнява възложената
му работа поради болест, довела до трайно намалена работоспособност, или по здравни
противопоказания въз основа на заключение на ТЕЛК - ЕР на НЕЛК № 0675/18.07.2017
г. Работодателят е посочил и двете хипотези по чл. 325, ал.1 т. 9 от КТ, които
са различни, и не е ясно коя от двете хипотези е приел като основание да
прекрати трудовото му правоотношение.Посоченото в заповедта ЕР на НЕЛК не е
влязло в сила към момента на прекратяване на трудовото правоотношение, извършено
с издаване на заповедта на 29.09.2017 г.
Уволнението му е незаконно, тъй
като основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 325, т. 9 КТ се състои от два елемента, които трябва да са налице кумулативно:
невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа
поради болест, довела до трайна неработоспособност, или поради здравни
противопоказания и липса на друга подходяща за здравословното състояние на
работника или служителя работа в предприятието. Твърди, че в уволнителната
заповед е посочен само първия елемент, и то в двата варианта. Липсва
кумулативното условие за законност на уволнението - при работодателя да няма
друга работа, подходяща за здравословното му състояние. Работодателят не
изпълнил задължението си по чл. 317, ал. 3 от КТ за трудоустрояване, съгласно
предписанието на здравния орган. Поддържа също, че съгласно чл. 217, ал. 1 от КТ работодателят му дължи обезщетение при трудоустрояване в размер на брутното
трудово възнаграждение от деня, в който е получил предписанието за
трудоустрояване, до неговото изпълнение.
Моли съда след като установи
гореизложеното на основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ във вр. с чл. 310,
ал. 1, т. 1 ГПК да постанови решение, с което: признае уволнението със заповед
№ 19/29.09.2017 г. на директора на Професионална гимназия по селско стопанство
,,М. М. с. Г. Д., област Монтана за незаконно и бъде отменено; да бъде възстановен
на предишната работа - старши възпитател; да бъде осъден ответника да му заплати,
на основание чл.225, ал.1 от КТ обезщетение за времето, през което е останал
без работа /от 27.11.2017 г. до 27.01.2018 г./ за два месеца в общ размер на
2201.76 лв., ведно със законната лихва за забава до завеждане на делото; да
бъде осъден ответника - П. „. М. с. Г. Д., област Монтана да му заплати, на
основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, чл. 225, ал.1 от КТ, във вр. с чл. 124, ал.2
от ГПК, ежемесечно обезщетение /след подаване на декларация/ за времето, през
което е останал без работа поради уволнението, в продължение на четири месеца,
по 1100.88 лв. месечно и алтернативно / ако не бъдат уважени исковете по чл.
344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ или след уважаването на тези искове, влизане в сила
на решението и изплащане на 6-месечно обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ/ ;
бъде осъден ответника да му заплати обезщетение при трудоустрояване по чл. 217
от КТ в размер на брутното трудово възнаграждение от деня, в който е получил предписанието
за трудоустрояване, до неговото изпълнение, ведно със законните последици от
това - законната лихва за забава на основание чл.86 ЗЗД върху всички посочени
по-горе суми, считано от датата на завеждане на делото до окончателното им
заплащане, както и направените разноски по водене на делото. Моля да бъде
допуснато предварително изпълнение на решението на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК. По същество поддържа предявените искове на основанията, посочени в
исковата молба, като развива доводите си и в писмена защита.
В срока по чл.131,ал.1 от ГПК
ответникът, П. „. М. с.Г.Д., обл.Монтана, представя писмен отговор на ИМ, в
който поддържа, че предявените искове са допустими, но по същество
неоснователни и недоказани.
По отношение на иска по чл.344,
ал. 1, т.1 от КТ твърди, че е неоснователен. Налице е видно от приложените по
делото писмени доказателства невъзможност на ищеца да изпълнява трудовите си
задължения по трудовото правоотношение в качеството му на „старши възпитател” в
П. ”М. М. с. Г. Д.. Касае се за трайна неработоспособност констатирана с ТЕЛК
решение № 1802/02.06.2016 г. за срок от 3 години. Според разпоредбата на чл.
325, ал. 1, т. 9, изр. 1 от КТ „трудовият договор може да бъде прекратен и при
т.н.р. дори под 50 %”. В конкретния случай налице е ЕР както на ТЕЛК, така и на
НЕЛК, от което се установява, ищеца не може да работи като „старши възпитател”,
но може да бъде трудоустроен на приспособено към здравословното му състояние
работно място, т.е. в конкретния случай ТЕЛК решението не само е определил
болестта довела до т.н.р., но е посочено и състоянието на ищеца и
невъзможността му да изпълнява точно определената работа по трудовото му
правоотношение като „старши възпитател”.
Поддържа, че е неоснователно
изложеното в исковата молба, че не е спазена разпоредбата на чл. 333, ал. 1, т.
2 и ал. 2 от КТ относно специалната закрила на трудоустроено лице, каквото е
ищеца по делото. Приложното поле на предварителната закрила при уволнение се
очертава в няколко насоки. Първата е с оглед на основанието, на което е
възникнало прекратяване на трудовото правоотношение. Закрилата се прилага за
работника или служителя по трудов договор. Втората е с оглед основанието на
уволнението. Те са изчерпателно изброени в чл. 333, ал. 1 от КТ и обхващат само
някои от основанията за прекратяване на трудовия договор: пет от всички 15
основания за уволнение с предизвестие по чл. 328 и само едно от деветте
основания за уволнение без предизвестие по чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ. Третата
насока, в която е определено приложното поле на предварителната закрила при
уволнение е с оглед категорията работници или служители.
Трудовото правоотношение на ищеца
е прекратено на основание чл.325, ал. 1 т. 9 от КТ и не попада в приложното
поле за предварителна закрила на ищеца по делото, така че изложеното в исковата
молба е неотносимо към конкретния случай, още повече че е и без предизвестие
прекратен трудовия договор. Поддържа, че са взети всички мерки, но в конкретния
случай не е възможно приспособяване с оглед здравословното състояние и
квалификация на ищеца на определено работно място. Спазена е процедурата по
чл.317, ал.3 от КТ.
С оглед на гореизложеното, тъй
като се касае за законосъобразно издадена уволнителна заповед моли да бъде потвърдена
издадената заповед № 19/29.09.2017г.
По отношение на иска по чл.344,
ал.1, т.2 от КТ поддържа, че е неоснователен. Този иск за възстановяване на
предишната работа преди уволнението има конститутивен характер, тъй като с него
се цели да се възстанови съществуващото трудово правоотношение между ищеца и
работодателя. Това е едно субективно преобразуващо право според правната
доктрина, но това право на ищеца възниква от незаконното уволнение след като се
касае за издадена заповед, която е законосъобразна, то иска по чл. 344, ал. 1,
т. 2 от КТ се явява незаконосъобразен, тъй като е акцесорен от този по чл. 344,
ал. 1, т. 1 от КТ. Не може юридически и логически да се иска възстановява на
работа по смисъла на чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ без да е признато уволнението
за незаконно и неговата отмяна.
По отношение на иска по чл.344,
ал. 1, т.3 от КТ също твърди, че е неоснователен. Това е иск за вреди, когато
обаче се касае за незаконно уволнение, а в случая уволнението е
законосъобразно. Неоснователни са претенциите за 6 – месечно обезщетение,
поради факта, че уволнителната заповед е връчена на 27.11.2017 г. Това
обезщетение, което се дължи се определя с правно основание в разпоредбата на
чл. 225, ал. 1 от КТ. Този иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ е акцесорен по
смисъла на чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, и като осъдителен иск следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По отношение на алтернативно
даденото искане по т.4 в петитума към момента не са изтекли такъв период от
време, поради което не се следват и същите са отново неоснователни и
недоказани, както всички искове.
По отношение на иска по чл.225,
ал.1 от КТ- е неоснователен. За да бъде присъдено такова обезщетение следва да
са налице няколко предпоставки, а именно:1. Да бъде признато уволнението за
незаконно, каквото не е налице; 2. Да е налице вреда, подлежаща на
обезщетяване, в случая се има предвид като се съизмерва с пропуснато брутно
трудово възнаграждение, но за времето след уволнението, през което останал без
работа ищеца и за което да не е бил нает по трудово правоотношение; 3. Да има
причинна връзка между незаконното уволнение и оставането без работа, а именно
„останал без работа, поради това уволнение”.
Поради това, че не е налице нито
една от предпоставките изброени по-горе, то следва да бъде отхвърлен иска като
неоснователен и недоказан.
По отношение на иска по чл.217 от КТ- е неоснователен.
В конкретния случай е изпълнено
предписанието, но поради факта, че не е налице длъжност, която да отговаря на
промененото здравословно състояние на ищеца, както и факта, с оглед характера
на работата в гимназията, че не е възможно да бъде приспособено работно място,
то не е налице неизпълнение на предписанията. Освен това след издаването на
решението на НЕЛК, а именно 18.07.2017 г. ищецът е продължил да работи на
длъжността, без да възразява относно това обстоятелство и е знаел какви са
констатациите на ЕР на НЕЛК, които изрично е посочил номера и датата на
издаването на ЕР. Поддържа, че е спазена процедурата по чл.317, ал.3 от КТ. С
оглед на изложеното по-горе не се следва изплащането и присъждането на обезщетение
по чл.217 от КТ. Моли за присъждане на сторените разноски. По същество заявява,
че са спазени всички изисквания на закона и атакуваната заповед е
законосъобразно издадена, поради което предявените искове се явяват недоказани
и неоснователни и следва да бъдат отхвърлени със законните последици,
присъждане на сторените разноски. Подробни доводи и съображения излага в
писмена защита.
Доказателствата по делото са
писмени и гласни, обяснения на ищеца по чл. 176 ГПК. Приета е и
съдебно-счетоводна експертиза на в.л.Л.З..
СЪДЪТ, след като прецени
доказателствата по делото и доводите на страните по свое убеждение и съобразно
правилото на чл.235 ГПК приема за установено от фактическа и от правна страна
следното:
Ищецът Б.И.И. работел при
ответника П. М. М. с.Г.Д., обл.Монтана по трудово договор №2 / 17.09.2012г. на
длъжността „старши възпитател” на пълно работно време и място на работа П. М. М..
С ЕР на ТЕЛК №1802/ 02.06.2016г. на ищеца Б.И.И. е определена 75% т.н.р. с
констатация, че лицето може да работи като възпитател съгл. чл.78, ал.2 от НМЕ.
С ЕР на ТЕЛК № 1043/ 27.03.2017г. констатацията на лекарската комисия е, че
ищеца не може да работи като „старши възпитател”, с оглед трайно намалената
работоспособност. Това решение на ТЕЛК е обжалвано пред НЕЛК, която с ЕР №
0675/ 18.07.2017г. потвърждава ЕР на ТЕЛК – лицето не може да работи като
старши възпитател, но може да бъде трудоустроен на приспособено към
здравословното му състояние работно място.Решението на НЕЛК е връчено на
страните, а именно на ищеца Б.И.И. е връчено на 23.09.2017г., а на ответника П.
М. М. на 25.09.2017г. Горните обстоятелства се установяват от приложеното ЛТД
на ищеца. От него се установява и факта, че на следващия ден след получаването
на ЕР на НЕЛК, на 26.09.2017г. служба по трудова медицина към „СИЕН 1” ООД е
изготвила становище за ищеца, че не може да бъде пригодено работно място с
оглед здравословното му състояние. Съгласно приложен протокол от 28.09.2017г.
на л.187 от ЛТД на Комисия, назначена от Директора на П., в състав: Председател
– М. Т. С. и членове – М. Д. М. и В. С. Т. е констатирано и взето решение, че
при ответника П. М. М. няма подходяща длъжност и няма възможност за откриване
на такава, на която да бъде трудоустроено лицето инж.Б.И.И..
С оглед на горните констатации
със Заповед №19 от 29.09.2017г. на основание чл.325, ал.1, т.9 от КТ е
прекратено трудовото правоотношение с ищеца Б.И.И., считано от датата на
получаване на заповедта, с мотиви: невъзможност на работника да изпълнява
възложената му работа поради болест, довела до трайно намалена
работоспособност, или по здравни противопоказания въз основа на заключение на ТЕЛК
– ЕР на НЕЛК №0675/18.07.2017г. Заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение е връчена на ищеца на 27.11.2017г.
Преди датата на връчване на
оспорваната заповедта, със заявление вх.№ 594/ 21.11.2017г. до ответника,
ищецът е изразил съгласието си да бъде трудоустроен на приспособено към
здравословното му състояние работно място при спазване на противопоказните
условия на труд.
От приложеното ЛТД се установява
също, че по повод писмо на ответника П. М. М., представлявана от Директора, до
НЕЛК от 23.02.2018г. е изпратен отговор с писмо вх.№ 163/20.03.2018г. от НЕЛК,
че няма постъпили жалби срещу ЕР на НЕЛК от 18.07.2017г. Тези действия на
ответника по извършването на проверка по влизането в сила на ЕР на НЕЛК са след
датата на прекратяване на трудовото правоотношение.
С оглед установеното от
фактическа страна, от правна съдът приема следното:
В заповедта са посочени като
причини за прекратяване на трудовото правоотношение: невъзможност на ищеца да
изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайно намалена работоспособност,
или по здравни противопоказания въз основа на заключение на ТЕЛК - ЕР на НЕЛК №
0675/18.07.2017г.
Работодателят в атакуваната
заповед е посочил и двете хипотези по чл. 325, ал.1, т. 9 от КТ. Двете хипотези
са различни и не е ясно коя от двете е приел като основание за прекратяване на
трудовото правоотношение. Основанието за прекратяване на трудовото
правоотношение по чл. 325, т. 9 КТ се състои от два елемента, които трябва да
са налице кумулативно: невъзможност на работника или служителя да изпълнява
възложената му работа поради болест, довела до трайна неработоспособност, или
поради здравни противопоказания и липса на друга подходяща за здравословното
състояние на работника или служителя работа в предприятието. В уволнителната
заповед е посочен само първия елемент на цитираната разпоредба и то в двата
варианта. Липсва кумулативното условие за законност на уволнението - при
работодателя да няма друга работа, подходяща за здравословното състояние на
ищеца. Невъзможността за изпълнение на работата в първата хипотеза е поради
болест, довела до трайна неработоспособност, което означава на работника или
служителя да е призната неработоспособност 50 на сто и повече, което е от
компетентността на ТЕЛК и се извършва по установения за това ред. Втората хипотеза
на текста е поради здравни противопоказания и е налице в случаите, в които
работникът или служителят боледува от болест, която не е довела до неговата
трайна неработоспособност, но го поставя в състояние на невъзможност да
изпълнява точно определена работа по трудовото правоотношение. И при двете
хипотези става дума за медицински въпроси, произнасянето, по които е в
професионалната компетентност на ТЕЛК. В случая е налице ЕР на НЕЛК, което е
цитирано в уволнителната заповед. Освен това е необходимо и кумулативното
условие – при работодателя да няма друга работа, подходяща за здравословното
състояние на работника или служителя. Тази кумулативна предпоставка нито е
посочена в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, нито е
установена по категоричен начин от работодателя преди издаването на заповедта. Назначената
от него комисия за установяване на факта, има ли в П. подходяща длъжност, на
която да бъде трудоустроен ищеца Б.И. на първо място е в незаконен състав и на
следващо не е в нейната компетентност да взема решения, тъй като съгласно чл.2,
ал.1 от Наредбата за трудоустрояване „във всяко предприятие се създава комисия
по трудоустрояване в състав: председател – ръководителят на предприятието и
членове – представители на работниците и служителите, органът по безопасност и
здраве при работа и лекарят по трудова медицина, която обслужва предприятието”.
В този смисъл се явява
неоснователно твърдението на ответника, че са взети всички мерки, но в
конкретния случай не е възможно приспособяване с оглед здравословното състояние
и квалификация на ищеца определено работно място. Тази преценка е извън
компетентността на работодателя, службата по трудова медицина или друг здравен
орган не може да замести решението на ТЕЛК дали предложената работа за
трудоустрояване е съобразена със здравните противопоказания по експертното
решение. Преценката е и извън компетенциите на Инспекцията по труда, в каквато
насока са твърденията на ответника за изготвени протоколи и приети решения.
Компетентността в случая е на здравния орган, издал предписанието за
трудоустрояване, чието решение, вкл. за изменение или допълване на
предписанието подлежи на обжалване по административен ред.
Установи се също, че работодателят
не е изпълнил задължението си по чл. 317, ал. 3 от КТ за трудоустрояване,
съгласно предписанието на здравния орган. Разпоредбата на чл. 317 от КТ е
императивна и задължава всеки работодател, независимо от сферата на дейност, да
трудоустроява своите работници и служители на подходяща работа съгласно
предписанието в 7-дневен срок от получаването му. В заключението на здравния
орган изрично се посочват здравните противопоказания – какви трудови функции и
кои условия на труд са противопоказни за здравето на работника и служителя и
каква е работата, която той може да изпълнява без опасност за здравето му. В
конкретния случай в ЕР на НЕЛК е отразено, че ищецът не може да работи като
старши възпитател, но може да бъде трудоустроен на приспособено към
здравословното му състояние работно място, като не е изрично посочена работата,
която може да извършва лицето през периода на инвалидизацията.
Видно от писмо до ищеца от НЕЛК
гр.София на л.14 от делото е, че работодателят не е предложил длъжност за
трудоустрояване на ищеца.
Непълнотата на експертното
решение в горния смисъл не може да бъде преодоляна в настоящия трудов спор чрез
констатации на вещо лице. При липса на предписание на здравния орган към датата
на издаване на заповедта, прекратяването на трудовото правоотношение на
посоченото основание е незаконосъобразно. Това е достатъчно да се приеме, че
работодателят не е упражнил законосъобразно субективното си право да прекрати
трудовото правоотношение, тъй като към датата на прекратяване на трудовото
правоотношение не е доказал първата предпоставка по чл.325, ал.1, т.9 от КТ.
На следващо място посоченото в уволнителната
заповед ЕР на НЕЛК № 0675/ 18.07.2017г. не е влязло в сила към момента на
прекратяване на трудовото правоотношение, извършено с издаване на заповедта на
29.09.2017 г., връчена на ищеца по-късно, поради отсъствие по болест заради
злополука, претьрпяна на работното място, на 27.11.2017г. Както се посочи и
по-горе в мотивите ЕР на НЕЛК е връчено на ищеца на 23.09.2017г., на ответника
на 25.09.2017г. и към датата на издаване на заповедта, 29.09.2017г., не е
изтекъл 14-дневния срок за обжалване на решението пред административния съд.
ВКС приема в практиката си по
реда на чл.291, ал.1 от ГПК, намерила израз в решения № 666/09.04.2006г. по
гр.д. № 2473/2003г., решение № 195/ 17.09.2014г. по гр.д.№ 1997/2014г., че
решенията на ТЕЛК, съответно НЕЛК, трябва да се влезли в сила, за да се приеме,
че е налице основанието по чл.325, ал.1, т.9 от КТ.
ВКС приема също, че
неизпълнението от работодателя на задължението му по чл.315 КТ да определи
работни места, подходящи за трудоустрояване на лица с намалена
работоспособност, не го освобождава от задължението му по чл.325, т.9 от КТ.
Приема, че противното становище противоречи на императивния характер на горната
разпоредба и освен това би довело до нарушаване на основния правен принцип, че
никой не може да черпи права от собственото си виновно поведение. В случая
ответникът не е предложил на ищеца друга работа, подходяща за здравословното му
състояние, поради което неговото твърдение за противното е неоснователно. С
издаването на заповед № 281/02.06.2017г. на л.174 от ЛТД на ищеца, с която е
определено място на работа на ищеца в учителската стая, за работодателя не може
да се направи извод, че е изпълнил задължението си по чл.317, ал.3 КТ, тъй като
към този момент предписанието на компетентния орган, в случая ЕР на НЕЛК, не е
влязло в сила.
С оглед на гореизложеното,
издадената заповед, с която е прекратено трудовото правоотношение с ищеца на
основание чл.325, ал.1, т.9 от КТ, е незаконосъобразна, извършеното с нея
уволнение е незаконно и поради това следва да бъде отменена.
По отношение на иска по чл.344,
ал.1, т.2 КТ:
Този иск е акцесорен и съдбата му
зависи от изхода на иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ. При уважаване на
обуславящия иск за отмяна на заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение, се явява основателен и обусловения от него иск за
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „старши възпитател”.
Относно претенцията по иска за обезщетение по
чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. с чл.225,ал.1 от КТ, съдът намира следното:
Оставането без работа поради уволнението е
правнорелевантен факт, елемент от хипотезата на правната норма на чл.344, ал.1,
т.3 от КТ.От факта на безработица през шестмесечния период след незаконно
уволнение за ищеца възниква право на обезщетение.С оглед на горното и на
основание чл.154, ал.1 от ГПК, в тежест на ищеца е да установи, че след
уволнението е останал без работа и не е получавал трудово възнаграждение.
Фактът на безработица може да бъде доказан посредством липсата на вписване на
последващо трудово правоотношение в трудовата книжка на ищцата или липсата на
регистрирано трудово правоотношение в НАП или регистриране на ищеца в бюрото по
труда, като безработно лице или чрез други обстоятелства, от които може да се
направи извод за оставането без работа.
В процесния случай ищеца ангажира доказателства в
тази насока, а именно, че след уволнението е останал без работа и не е
получавал трудово възнаграждение, а именно чрез констатация от представената
трудова книжка, от която е видно, че след уволнението ищеца не е работил по
трудов договор, както и удостоверение от НАП на л.65 и л.66 от делото за същите
обстоятелства. По този начин фактът на безработица е доказан от страна на ищеца
с годни доказателства.
С оглед на гореизложеното предявения иск с правно
основание чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. с чл.225, ал.1 КТ следва да бъде уважен
съобразно заключението на вещото лице и след извършеното уточнение в съдебно
заседание в размер на сумата от 1 992.02 лева, представляваща обезщетение за
един месец и 25 дни и съответната лихва за забава върху горната сума за периода
от предявяване на иска в размер на 35.48 лева, както и за сумата в размер на
4 403.52 лева, представляваща обезщетение за четири месеца след подаване
на исковата молба.
По предявения иск с правно основание чл.217 от КТ,
съдът намира същия за основателен. Съгласно разписаното в чл.217, ал.1 от КТ,
работодателят дължи обезщетение на работника или служителя при
трудоустрояването му в размер на брутното трудово възнаграждение от деня, в
който е получил предписанието за трудоустрояване, до неговото изпълнение.
От писменото заключение на вещото лице по изпълнената
експертиза се установява, че ежемесечния размер на полагащото се обезщетение
при трудоустрояване е в размер на брутното трудово възнаграждение на ищеца в
размер на сумата от 1 100.88 лева, в който размер следва да бъде уважен и
предявения иск по чл. 217 КТ.
По възражението за прекомерност на заплатеното от
страната адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 лева, съдът намира
същото за неоснователно по следните съображения:
По делото са предявени четири обективно съединени
иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 вр. с чл.225, ал.1 КТ и по
чл.217 КТ. Общият размер на адвокатското възнаграждение е сумарна сума и е
съобразен с минималните размери на адвокатските възнаграждения по отделните
искове, съгласно установеното в Наредба №1 от 09.07.2004г., чл.7, ал.1, т.1 и
ал.2, т.2 и т.3. Делото е проведено в едно открито съдебно заседание, но са
събирани множество доказателства, а също така е и с фактическа и правна
сложност.
На основание горното и съобразно чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца разноските в производството в размер
на 1 200.00 лева, адвокатско възнаграждение.
На основание чл.78, ал.6 ГПК и чл.1 от Тарифата за
държавните такси, ответникът следва да заплати по сметка на Районен съд
Монтана, сумата от 407.24 лева държавна такса, от която 50 лв. ДТ по
иска за отмяна на уволнението, 50 лв. ДТ по иска за възстановяване на
предишната работа, 257.24 лв. по иска за обезщетение за принудителна
безработица и 50 лв. по иска за обезщетение по чл.217 от КТ, сумата от 150.00
лева за изплатеното възнаграждение на вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза, както и 5.00 лв. ДТ в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА ЗАПОВЕД № 19/ 29.09.2017г.,
с която на основание чл.325, ал.1, т.9 от КТ, считано от датата на получаване
на заповедта, 27.11.2017г., е прекратено трудовото правоотношение с Б.И. xxx, ЕГН
xxxxxxxxxx, изцяло като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ВЪЗСТАНОВЯВА Б.И. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx
на заеманата преди уволнението длъжност „старши възпитател”.
ОСЪЖДА П. М. М. с.Г.Д. ДА ЗАПЛАТИ
на Б.И. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx следните суми: 1/ сумата от 1 992.02 лева,
представляваща обезщетение по чл.344, ал.1, т.3 вр. с чл.225, ал.1 КТ за един
месец и 25 дни; 2/ сумата от 35.48 лева, представляваща лихва за забава
върху горната сума от деня на предявяване на иска; 3/ сумата в размер на 4 403.52
лева, представляваща обезщетение по чл.344, ал.1, т.3 вр. с чл.225, ал.1 КТ за
четири месеца; 4/ сумата от 1 100.88 лева, представляваща обезщетение на
основание чл.217 от КТ и 5/ сумата от 1200.00 лева разноски по делото.
ОСЪЖДА П. М. М. с.Г.Д.,
ул.Извънрегулационна №1, Е. 0., представлявана от Директора А. Р. ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на РАЙОНЕН СЪД МОНТАНА сумата от 407.24 лв. ДТ за уважените
искове, сумата от 150.00 лева разноски за вещо лице, както и 5.00
лева ДТ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ДОПУСКА ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ
на решението на основание чл.242, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред
ОКРЪЖЕН СЪД–МОНТАНА в двуседмичен срок, считано от деня на обявяване на
решението – 12.04.2018г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: