Р Е Ш Е Н И Е №..
гр.Козлодуй, 22.12.2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
КОЗЛОДУЙСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ВТОРИ СЪСТАВ в публично заседание на 17 декември 2020 година, в състав:
Районен
съдия: Адриана Добрева
при секретаря Капка
Качева
като разгледа докладваното
от съдията А.Добрева АНД № 268 по описа на съда за 2020 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл. 59 и сл. от ЗАНН, във вр. с чл. 236 от Закона за здравето.
Образувано е жалба на Г.В.Г.,
ЕГН ********** с адрес *** срещу наказателно постановление № 369/30.06.2020 г.,
издадено от Директора на ОДМВР - Враца, с което на основание чл. 209а, ал. 4,
пр. 2, вр. чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето му е наложена глоба в размер
на 300 лв. за нарушение на чл. 209а, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1 от Закона за
здравето, вр. т.9 от заповед РД-01-124/13.03.2020г., допълнена със заповед №
РД-01-197/11.04.2020г. и заповед № РД-01-236/24.04.2020г. на Министъра на
здравеопазването. В жалбата се твърди, че обжалваното наказателно постановление
е незаконосъобразно, тъй като според жалбоподателя не съдържа описание на
мястото на твърдяното нарушение, освен това е издадено въз основа на заповед на
Министъра на здравеопазването, която е била обжалвана и по същество твърди, че
е извършил нарушението. Иска обжалваното наказателно постановление да бъде
отменено като незаконосъобразно.
В
съдебно заседание жалбоподателя се явява лично, поддържа жалбата.
Въззиваемият
ОДМВР - Враца, редовно призована, не изпраща представител, в писмено становище
съпровождащо жалбата и административната преписка счита жалбата за
неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Бланкетно оспорва като прекомерно
адвокатско възнаграждение претендирано от жалбоподателя.
След преценка на изложеното в жалбата,
становищата на страните, както и на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, Съдът направи следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.
2 ЗАНН от заинтересовано лице - наказаният с обжалваното наказателно
постановление и е процесуално допустима, разгледана по същество е основателна.
На
28.04.2020г. около 18.30 часа в гр.Козлодуй служител на полицията Н.П.Н. в
присъствието на свидетеля С.И.Д. след извършена проверка на автомобил спрял на
улица „Христо Ботев”, съставил на жалбоподателя АУАН за това, че на
28.04.2020г. около 18.30 часа по улица „Христо Ботев” на обществено място се
разхожда без да е поставил на носа и устата си защитна маска, нито друго защитно
средство, с което не изпълнява въведена противоепидемична мярка с т.9 от заповед
РД-01-124/13.03.2020г., допълнена със заповед № РД-01-197/11.04.2020г. и
заповед № РД-01-236/24.04.2020г. на Министъра на здравеопазването. АУАН е
съставен на място в присъствието и на жалбоподателя и му е бил връчен. В него
жалбоподателя написал възражения, че в момента на спиране на личния му
автомобил бил с поставена защитна маска и бил в личния си автомобил.
Въз
основа на посочения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление № 369/30.06.2020
г. от Директора на ОДМВР - Враца, с което на жалбоподателя, на основание чл.
209а, ал. 4, пр. 2, вр. ал. 1 от Закона за здравето е наложена глоба в размер
на 300 лева - за нарушението на чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето, изразяващо
се в следното: На 28.04.2020г. около 18.30 часа в гр.Козлодуй по ул.”Христо
Ботев”, намирайки се на обществено място жалбоподателя не изпълнява т.9 от заповед
РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. и
заповед № РД-01-236/24.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването
противоепидемична мярка по чл.6, ал.1 от ЗЗ, като се разхожда без да е покрил
носа и устата си със защитна маска, нито с друго защитно средство. Според
посоченото в наказателното постановление, „осъщественото деяние не притежава
качество "маловажност" по смисъла на чл. 28 и чл. 29 от ЗАНН, предвид
усложнената епидемична обстановка и нуждата от стриктно спазване на
противоепидемични мерки за недопускане на разпространението на COVID-19 в
страната.“ Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на
29.09.2020г. лично, което е удостоверено на обратната му страна.
Изложените
в АУАН и в НП фактически обстоятелства не се потвърждават от показанията на
разпитания свидетел - служител на РУ – Козлодуй С.Д.. Свидетеля Д. за първи път
в показанията си признава обстоятелството, че при обход със служебния автомобил
с полицая Никола П.Н. са видели спрял автомобил и до него жалбоподателя и още
едно лице. Спрели и съставили АУАН и на двамата, тъй като били без поставени
предпазни маски. Не се установява причината, поради което полицейските
служители не са описал в АУАН и НП конкретните обстоятелства във връзка с
мястото на нарушението – че е до спрелия автомобил на жалбоподателя. Не се установява
и твърдяното в АУАН и НП, че жалбоподателя се е разхождал по улицата, нито в
близост до него да е имало други лица.
Според
съда НП е издадено от компетентен орган - Директорът на ОДМВР - Враца, който
попада в кръга на лицата, притежаващи да издава наказателни постановления по
чл. 209а, ал. 4 от Закона за здравето. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1
от Закона за здравето, при непосредствена опасност за живота и здравето на
гражданите от епидемично разпространение на заразна болест по чл. 61, ал. 1, с
цел защита и опазване живота и здравето на гражданите, се обявява извънредна
епидемична обстановка. В ал. 3 са предвидени хипотези на непосредствена
опасност за живота и здравето на гражданите. Ал. 4 предоставя правомощие на
министъра на здравеопазването да въвежда със заповед временни противоепидемични
мерки по предложение на главния държавен здравен инспектор за територията на
страната или за отделна област, при обявена извънредна епидемична обстановка по
ал. 1.
Със
заповед № РД-01-124 от 13.03.2020г. на министъра на здравеопазването, в сила от
13.03.2020г., изменяна многократно и отменена със заповед № рд-01-263 от
14.05.2020г., в сила от 14.05.2020г., са въведени противоепидемични мерки на
територията на Република България до 13.05.2020г., във връзка с епидемичната
обстановка, създадена от разпространението на COVID-19 на
територията на страната и обявеното с Решение от 13.03.2020г. на Народното
събрание на Република България извънредно положение и препоръки на Националния
оперативен щаб. Със заповед № РД-01-197 от 11.04.2020г. на МЗ в сила от
12.04.2020г. до 13.05.2020г. включително, изм. - заповед № рд-01-236 от
24.04.2020г., отм. със заповед № рд-01-263 от 14.05.2020 г., допълнена №
РД-01-124 от 13.03.2020г., изм. и доп. със Заповед № РД-01-131, Заповед №
РД-01-139 от 19.03.2020г., Заповед № РД-01-144 от 22.03.2020г., Заповед №
РД-01-154 от 26.03.2020г., Заповед № РД-01-168 от 30.03.2020г., Заповед №
РД-01-169, Заповед № РД-01-172 от 02.04.2020г. и Заповед №
РД-01-195/10.04.2020г. (отм.), като е въведена нова противоепидемична мярка с
т. 9, като се създава задължение за
всички лица, когато се намират в закрити или на открити обществени места (в т.
ч. транспортни средства за обществен превоз, търговски обекти, паркове, църкви,
манастири, храмове, зали, улици, автобусни спирки и др.) да имат поставена
защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго
средство, покриващо носа и устата (в т. ч. кърпа, шал и др.).
Санкционната
разпоредба на чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето (Нов - ДВ, бр. 28 от
2020г., в сила от 13.03.2020г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 34 от 2020г., в сила от
9.04.2020г., бр. 44 от 2020г.,) предвижда, че който наруши или не изпълни
въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна
инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или
2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до
1000 лв., а при повторно нарушение - от 1000 до 2000 лв..
Съда
споделя възражението на жалбоподателя, че в АУАН и НП не е описано конкретно
мястото и обстоятелството, при които е установено нарушението, а само бланкетно
е записано „обществено място”, което освен, че препятства правото на защита на
жалбоподателя, прави невъзможно и съда да извърши проверка за това извършено ли
е нарушение. Допълнително в съдебно заседание свидетеля подписал АУАН сочи
различна фактическа обстановка в тази връзка, която по неясни причини не е
описана обективно в АУАН – досежно проверка на спрения личен автомобил на жалбоподателя,
което изключва описаното в АУАН да се разхожда. Така съда намира, че и по
същество не се установи безспорно, кое е конкретното обществено време и място
на открито обществено място, на което жалбоподателят не е изпълнил въведената
от МЗ противоепидемична мярка по време на въведената извънредна епидемична
обстановка, а именно не е изпълнил задължението да има поставена защитна маска
за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо
носа и устата.
Съдът
счита, че както при съставянето на АУАН, така и при издаването на НП са
допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон,
като АУАН, въз основа, на който е постановено обжалваното НП, не е в
съответствие със законовите изисквания и не съдържа както и обжалваното НП не
съдържат установените в ЗАНН реквизити за редовността им, като направеното в
тях фактическо описание на нарушението е непълно и неясно, което води до
незаконосъобразност само на това основание на НП. Освен това нарушението не се
доказва от обективна и субективна страна.
На
последно място, дори да се приеме, че формално е осъществен фактическия състав на административно
нарушение по чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето, съдът счита, че извършеното
от жалбоподателя деяние представлява „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Същото е с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи
на административни нарушения от същия вид, тъй като се установи, че
жалбоподателя е бил в личния си автомобил, знаел е за задължението си за носене
на защитна маска или друго подобно средство и е носил такава в себе си, но я
свалил, докато бил в автомобила, а освен това в близост до него и спътника му е
нямало други хора наоколо, в непосредствена близост от 1,5 - 2 метра, които да
са били пряко застрашени от обстоятелството, че той е бил без поставена на носа
и устата защитна маска или друго подобно средство. В тази ситуация жалбоподателя
и спътника му сами и взаимно са поели риска за тяхното здраве. Преценката за
„маловажност на случая“ подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва
и проверката за законосъобразност на преценката по чл. 28 ЗАНН. Когато съдът
констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не
ги е отчел и не е приложил нормата на чл. 28, б.„а“ ЗАНН да предупреди
нарушителя, то това е основание за отмяна на наказателното постановление,
поради противоречие със закона.
Поради
изложените съображения съдът счита, че обжалваното наказателно постановление
следва да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно.
Жалбоподателя
не е претендирал и доказал разноски и съда не следва да се произнася в този
смисъл.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. първо, предл. трето ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
като незаконосъобразно Наказателно постановление № 369/30.06.2020
г., издадено от Директора на ОДМВР - Враца, с което на Г.В.Г., ЕГН ********** с
адрес *** на основание чл. 209а, ал. 4, пр. 2, вр. чл. 209а, ал. 1 от Закона за
здравето е наложена глоба в размер на 300 лв. за нарушение на чл. 209а, ал. 1,
вр. чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето, вр. т.9 от заповед
РД-01-124/13.03.2020г., допълнена със заповед № РД-01-197/11.04.2020г. и
заповед № РД-01-236/24.04.2020г. на Министъра на здравеопазването.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред
Административен съд - Враца.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: