№ 582
гр. П., 09.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, ХIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Ангел Ташев
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №
20245220100055 по описа за 2024 година
Производството е образувано по повод искова молба от А. Т. Т., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. Б., ул. „Г.“ № 11, към настоящия момент изтърпяващ наказание
лишаване от свобода в Затвор П., чрез адвокат М. И. – С. от АК П., със служебен адрес: гр.
П., ул. „И. В.“ № 126, ет. 2, против Прокуратурата на Република България, представлявана
от И.ф. Главен прокурор Б. С., с адрес: гр. С., бул. „В.” № 2- Съдебна палата.
В исковата молба ищецът твърди, че на 27.12.2019 г. в РУ на МВР гр. П. била
образувана преписка с вх. № 181800-19769 за престъпление по чл.194, ал.1 от НК по жалба
на Г. С. В. за това, че на 23.12.2019 г. личният му мобилен телефон бил откраднат от фирма
за производство на колбаси „Е. М.“, намираща се в с. В., общ. П..
На 09.01.2020 г., след проведените ОИМ, органите на реда приели, че извършител на
кражбата бил ищецът, като в същия ден той бил отведен в сградата на РУ П., разпитан и
задържан за срок до 24 часа.
По образуваното досъдебно производство № 1463/2019 г. по описа на РУ на МВР гр.
П. били извършени необходимите по преценка на наблюдаващия прокурор процесуално -
следствени действия - разпит на свидетели, назначаване на експертиза и други, а ищецът
бил привлечен в качеството му на обвиняем за престъпление по чл.194, ал.1 от НК и спрямо
него била взета мярка за неотклонение - подписка.
На 13.09.2021 г. в Районен съд П. срещу ищеца бил внесен обвинителен акт, по който
било образувано НОХД № 1373/2021 г.. По посоченото наказателно дело били проведени
няколко открити съдебни заседания, като на 21.02.2022 г. била постановена присъда, с която
подсъдимият бил признат за невиновен.
1
Смята, че с оглед на гореизложеното, следва да се отчете че спрямо ищеца е било
повдигнато обвинение за умишлено престъпление, за което законът предвижда наказание
лишаване от свобода до осем години, задържан е за срок от 24 часа, а наказателното
производство е протекло във времето повече от три години, което според тях, надхвърля
разумните срокове за провеждането му.
Твърди, че е претърпял неимуществени вреди от воденото срещу него наказателно
производство, изразяващи се в стрес, притеснения, безсъние и безпокойство. Трябвало е да
лежи в ареста за едно денонощие, като му е отказано да се обади на адвокат. По отношение
на него е била взета мярка за неотклонение „Подписка“. След като научил за задържането на
Т., работодателят му го поканил да напусне и договорът му бил прекратен. Ищецът останал
без работа много дълго време, като бил лишен от получавания до този момент гарантиран
трудов доход. С него, от една страна, той покривал своите нужди, а от друга - тези на своите
родители, с които живее в гр. Б.. В този период майка му била в много лошо здравословно
състояние и основно той се грижил за нея - както физически, така и финансово. Т. изпаднал
в състояние на отчаяние и депресия, че не можел да им помага. Освен това, в резултат на
започналото и водено разследване Т. загубил доверието на работодателя си, а колегите му от
работата, с които бил близък, се отдръпнали и не желаели да общуват с него. Чувствал се в
изолация.
По наведените твърдения се иска от съда да постанови решение, с което да осъди
Прокуратурата на Република България, представлявана от и.ф. Главния прокурор Б. С., да
му заплати сумата от 10000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
незаконното му обвинение в извършване на престъпление по чл.194, ал.1 от НК, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 09.03.2022 г. до окончателното н изплащане.
Претендират се разноски.
В проведеното съдебно заседание ищецът се явява лично и с адвокат М. И. – С. от АК
П., като искат от съда да уважи исковата претенция. Претендира разноски. Депозира в
предоставения от съда срок писмени бележки.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът депозира отговор, чрез прокурор Р. П. - Прокурор
в Районна прокуратура гр. П., в който оспорва исковата претенция по основание и размер.
Твърди се, че във връзка с претендираните неимуществени вреди на ищеца,
последният не представил никакви доказателства, от които да се установи наличието на
претърпени неимуществени вреди. Не представил никакви доказателства касаещи наличието
на трудово правоотношение и неговото прекратяване.
Смята, че претенцията му е насочена към служители на МВР, с оглед посоченото, че е
задържан за до 24 часа.
Счита, че обремененото съдебно минало на ищеца сочи за по-нисък интензитет на
твърдените вреди и невъзможност за разграничаване на същите. Смята, че твърдените вреди
може да били в резултата и на изтърпяване на наказание лишаване от свобода в размер на
пет месеца, което съвпада с процесния период на водене на ДП.
2
Излага хронологично извършените действия по соченото от ищеца ДП и НОХД.
Излагат се твърдения, че размерът на претендираните неимуществени вреди е
завишен и не съответства, както на принципа заложен в чл.52 ЗЗД, така и с установената
практика на българските съдилища и на Европейския съд по правата на човека в Страсбург.
В подкрепа на изложеното сочи, че ищеца не е понесъл никакви ограничения както в
правата му, така и в правото и на свободно придвижване и личен живот. Изтъква, че ищецът
не е ангажирал никакви доказателства, от които да се направи изводът, че ответникът със
своите действия е причинил вреди. По отношение на иска за имуществени вреди, ответникът
сочи, че ищцата не представя доказателства в подкрепа на искането си. Прави се
възражения за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК.
В проведеното съдебно заседание ответникът, чрез прокурор Златина И., иска от съда
да отхвърли исковата претенция. Депозира в предоставения от съда срок писмени бележки.
Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа страна:
От представените заверени копия на актове на съда, касаещи водените против ищеца
досъдебно и съдебно производство и приобщеното към настоящото дело НОХД №
1373/2021 г., по описа на РС П., съдържащо в себе и досъдебно производство № 1463/2019 г.
по описа на РУ на МВР П. се установява, че последното е образувано с постановление от
31.01.2020 г. на прокурор при РП П. срещу „неизвестен извършител“, за това, че на
23.12.2019 г. в с. В., обл. П., е отнета чужда движима вещ – мобилен телефон, марка и модел
„Samsung“ с ИМЕИ 353566206442703, от владението на Г. С. В. от с. Юнаците, без негово
съгласие с намерение противозаконно да си присвои – престъпление по чл.194, ал.1 НК.
С постановление от 12.03.2021 г., ищецът А. Т. е привлечен като обвиняем за
извършено престъпление от общ характер за това, че на 23.12.2019 г. в с. В., обл. П., е
незаключено шкафче в съблекалня във фабрика за колбаси „Е. М.“, е отнел чужда движима
вещ – мобилен телефон „Samsung“, модел „J6 Black“ с IMEI 353566106442703, от владението
на Г. С. В., ЕГН ********** от с. Юнаците, ул. „Първа“ № 48, без негово съгласие с
намерение противозаконно да си присвои – престъпление по чл.194, ал.1 НК. С
постановлението за привличане в качеството на обвиняем на Т. е определена МНО
„Подписка“. Ищецът е разпитан в качеството на обвиняем. На 16.03.2021 г. на А. Т., са
предявени материалите от разследването. На 31.08.2021 г. е извършено ново предявяване на
материалите от разследването.
С обвинителен акт по ДП № 1463/2019 г. по описа на РУ на МВР гр. П., пр.пр. №
339/2020 г. на РП П. ищецът е предаден на съд, по който е образувано НОХД № 1373/2021
г., по описа на РС П.. В рамките на съдебното производство пред РС П. са проведени 3
съдебни заседание, като по всяко едно от тях ищецът се е явявал лично и с процесуалния си
представител адвокат М. И.. От материалите по наказателно дело се установява, че в хода на
същото са разпитвани множество свидетели.
3
С присъда № 16/21.02.2022 г. ищецът е признат за невиновен и е оправдан по
повдигнатото обвинение, за извършено престъпление по чл.194, ал.1 от НК.
Видно от представеното свидетелство за съдимост, ищецът е осъждан към момента на
привличането в качеството на обвиняем.
По делото е приложен трудов договор № 886/31.05.2019 г., от който се установява, че
ищецът е започнал работа в „Е. М.“ ЕООД, на длъжност „пакетировач“. Приложени са и
молба от ищеца, адресирана до работодателя му „Еко Мсс“ ЕООД, с която моли трудовото
му правоотношение да бъде прекратено по взаимно съгласие, считано от 09.01.2020 г. и
Заповед № 9/02.01.2020 г., от която се установява, че е прекратено, считано от 09.01.2020 г.,
на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ.
За доказване на претърпените неимуществени вреди ищецът е ангажирал гласни
доказателства чрез разпит на свидетеля Кръстанка Димитрова Т.а – майка на ищеца.
От показанията й, който съдът цени с оглед разпоредбата на чл.172 ГПК се изяснява,
че воденото срещу ищеца наказателно производство е оказало неблагоприятно влияние
върху емоционалното му състояние – бил много изнервен и притеснен, както към момента
на задържането си, така и след, когато било приведено в изпълнение наказанието „лишаване
от свобода“, което изтърпява към настоящия момент. Имал е опасения, че ако не го
оправдаят ще му се удължи размера на наказанието, което изтърпява. Свидетелката споделя,
че след като е бил обвинен в кражбата /задържан за 24 часа/ е напуснал работата си в „Е.
М.“, като уточнява, че е бил принуден. След това не е могъл да се върне или да започне
друга работа, тъй като срещу него се водило наказателно производство за процесната
кражба и не са искали да го наемат. Това се отразило и негативно на ищеца, тъй като не
можел да помага финансово на своите родители. Твърди, че очакванията на ответника били,
че разследването ще приключи бързо, но това не се случило. Посочва, за какво престъпление
е признат за виновен и изтърпява наложеното му наказание „лишаване от свобода“. Не си
спомня дали когато е извършил деянието, за което изтърпява наказанието си е работил в „Е.
М.“. Свидетелката не знае дали ищецът е извършвал някакви нарушения по време на
престоя си в затвора.
Съдът кредитира показанията на свидетелката като логични, последователни и
подкрепящи се от останалите събрани по делото доказателства. Свидетелката споделя пред
съда непосредствените си възприятия относно емоционалното състояние на ищеца по време
на воденото срещу него досъдебно производство и в този смисъл показанията й съставляват
първичен източник на доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Районен съд П. е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
За да възникне притезателното право на увредения за обезвреждане на
неимуществените и имуществените вреди, причинени му от орган на Прокуратурата на
Република България вследствие на повдигане на незаконно обвинение, трябва в обективната
4
действителност да бъдат осъществени следните материални предпоставки (юридически
факти): 1) на ищеца да му е повдигнато обвинение от Прокуратурата на Република България
за извършено от него престъпление; 2) наказателното производство да е било прекратено
поради неизвършване на деянието от обвиняемия или съдът да е оправдал подсъдимия с
влязла в сила присъда, като в този случай повдигнатото му обвинение е незаконно; 3)
подсъдимият да е претърпял неимуществени и имуществени вреди и 4) причинените вреди
да са необходима, естествена, присъща, закономерна последица от повдигнатото незаконно
обвинение, т. е. да е налице причинно-следствена връзка между наказателното
производство, по което е било повдигнато незаконното обвинение, и причинения
вредоносен резултат. Отговорността на прокуратурата за повдигане на незаконно обвинение
е обективна, като тя не е предоставена от виновното поведение на съответно длъжностно
лице при прокуратурата.
Съгласно разпоредбата на чл.4 ЗОДОВ на обезщетяване подлежат всички
имуществени и неимуществени вреди, които са в пряка причинна връзка от увреждането
при осъществяване на фактическите състави на чл.1 и 2 от Закона, които се определят от
съда по "справедливост", като понятието "справедливост" по смисъла на чл.52 ЗЗД не е
абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи факти и обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението. Като основание на заявената претенция за
обезщетение ищецът сочи хипотезата на правната норма на чл.2, ал.1, т.3 предл.1 ЗОДОВ, а
именно, че прокуратурата отговаря за вреди при обвинение в извършване на престъпление,
ако лицето бъде оправдано. В случая предпоставките за ангажиране на отговорността на
Прокуратурата са налице-ищецът е бил обвинен в извършване на престъпление по чл.194,
ал.1 НК и в крайна сметка е бил оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № 1373/2021 г.
по описа на РС П. на 09.03.2022 г., което се установява от приложеното НОХД. Поради тази
причина се явява неоснователно твърдението на ответника, че нямало доказателства, че
оправдателната присъда е влязла в сила.
В този случай на обезвреда подлежат обичайните неимуществени вреди от незаконно
наказателно преследване, не е необходимо същите да бъдат описани подробно в исковата
молба, като в тези случаи не са нужни формални, външни доказателства за установяването
на тези обичайни вреди, тъй като те настъпват винаги в резултат на наказателното
преследване, а когато се претендират вреди над обичайните, които са обусловени от
конкретни специфични обстоятелства, ищецът е този, който следва да ги посочи в исковата
молба и безспорно да ги докаже. Като обичайни неимуществени вреди съдебната практика е
квалифицирала нравствените, емоционалните и психически терзания на личността,
накърнената чест, достойнство, добро име в обществото. Като нормално състояние на
нещата практиката приема, че по време на цялото наказателно производство лицето,
обвинено в извършване на престъпление, за извършването на което в последствие било
оправдано, изпитва неудобства, чувство на унизеност, притеснение и несигурност,
изпитване на неприятни чувства, усещания и преживявания, доколкото са накърнени
5
моралните и нравствени ценности у личността, както и социалното му общуване. Затова в
тези случаи размерът на обезщетението следва да се определи според стандарта на живот, за
да не се превърне в източник на неоснователно обогатяване на пострадалия (решение № 165
от 16.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 288/ 2015 г., ІІІ г. о.; решение № 480 от 23.04.2013 г. на
ВКС по гр. д. № 85/2012 г., ІV г. о.).
Обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост при отчитане
на Обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост при отчитане на
броя на деянията, за които наказателното преследване е водено, тежестта на наказанието
предвидено за тях, като някои от релевантните за определяне размера на обезщетението
обстоятелства са продължителността на наказателното преследване (разследването в
досъдебната фаза), личността на увредения, включително притежавания от него авторитет в
бизнеса и в обществото, настъпилите промени в отношенията в семейството, допълнително
настъпилите обстоятелства, които са се отразили на репутацията на лицето, всички
негативни отражения в резултат на воденото наказателно производство, включително върху
душевното и здравословно състояние на лицето извън неизбежно следващите се по човешка
презумпция вреди, свързани със страх от неоснователно осъждане, засегната чест и
достойнство, неизбежни ограничения в личния, обществения и професионален живот
(Решение № 192 от 27.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1571/2011, ІІІ г. о.).
Съдебната практика приема за нормално обстоятелството наказателното преследване
да се е отразило негативно на психиката и на личния живот на пострадалия. Фактът на
незаконното обвинение е достатъчен да индицира, че обвиняемият е претърпял вреди,
рефлектиращи върху неговата чест и достойнство и е безспорно, че за периода на
наказателното преследване ищецът има отрицателни изживявания от незаконното
обвинение - то ограничава възможностите му да води обичайния си начин на живот и му се
отразява емоционално негативно (решение № 427 от 16.06.2010 г. на ВКС по гр. д. №
27382009 г., ІІІ г. о., докладчик съдията М. И.). Съдебната практика еднозначно приема, че
за определянето на обичайните вреди е приложим общовалидния обществен критерий за
справедливост, отразяващ общите схващания за даден етап от общественото развитие като
по-тежките по характер и степен на увреждания се обезщетяват с по-големи по размер
обезщетения. Посочено е, че неимуществените вреди от незаконно обвинение обхващат не
само отрицателните психически преживявания на увредения, но и обективното по своя
характер лишаване от блага и ценности към които всяка една личност се стреми.
Справедливостта като законов критерий за определяне на паричния еквивалент на
моралните вреди включва освен тяхната общовалидна значимост за всяко човешко
същество, така и конкретните факти, свързани със стойността, която те са имали за
личността на увредения, като причинените вреди се определят в съответствие с конкретно
установените факти и че е налице връзка между стандарта на живот в страната и
претърпените вреди, респективно размера на обезщетението (решение № 55 от 11.03.2013 г.
на ВКС по гр. д. № 1107/ 2012 г., ІV г. о., докладчик съдията Д. Х.).
Първият спорен по делото въпрос е началният момент, от който ищецът е започнал да
6
търпи вреди, дали от момента на привличането му като обвиняем или от образуването на
досъдебно производство на 31.01.2020 г..
В константната практиката на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК се приема, че
използваният в чл.2, т.3 от ЗОДОВ израз „обвинение в извършване на престъпление“ следва
да се тълкува по-широко за нуждите на специалния деликт, а не в прекия му наказателно-
процесуален смисъл. В Решение № 425 от 01.12.2015 г. , постановено по гр. д. № 3143/2015
г. на ВКС, IV г.о., се приема, че дори и в случаите, когато първоначално досъдебното
наказателно производство е образувано срещу неизвестен извършител при достатъчно
данни за извършено конкретно престъпно деяние, а едва по-късно ищецът е бил уличен
и/или срещу него е било повдигнато обвинение за същото престъпление, той търпи вреди от
наказателното преследване и в периода от време преди минаването му, респ. повдигането на
обвинението срещу него, ако той е бил единственото лице, което е могло да извърши
престъпното деяние, за което производството първоначално е образувано срещу неизвестен
извършител. В тези случаи ищецът търпи вреди от наказателното преследване от момента, в
който е узнал за образуваното наказателно производство за конкретното престъпно деяние,
което единствено той би могъл да извърши. В настоящия казус това е датата на задържането
му по реда на ЗМВР за период до 24 часа - 09.01.2020 г., т.е. дори преди образуване на
наказателното производство с постановление на прокурор от РП П.. В този смисъл са и
Решение № 168 от 19.05.2022 г. по в.гр.д. № 180/2022 г. на Окръжен съд П. ; Решение №
187 от 13.06.2012 г. на ВКС по гр.д. № 1215/2011 г., III г.о., Решение № 341/05.10.2012 г.
по гр.д. № 1310/2011 г. на IV г.о. на ВКС и др. Във връзка горното не може да се приеме за
основателно възражението на ответника, че ищецът търпи вреди от момента на
привличането му в качеството на обвиняемо лице с Постановлението от 12.03.2021 г., тъй
като твърдените вреди са търпени преди това.
Във връзка с горното, за съда е безспорно, че воденото срещу ищеца наказателно
производство в периода от 31.01.2020 г. до 09.03.2022 г. - влизане в сила на оправдателната
присъда, се е отразило на психиката му, доколкото поддържаното обвинение в извършване
на престъпление неминуемо води до изживяване на негативни емоции и както свидетелката
Т.а установява, че е станал много изнервен и притеснен. Вярно е, че свидетелката е майка
на ищеца, но за съда не е налице основание да не даде вяра на изнесеното от нея, доколкото
именно най-близките хора имат най-преки и ежедневни наблюдения за преживявания на
близките им и настъпващата с тях промяна във връзка с тези преживявания. Това се отнася и
за периода от 28.01.2021 г., когато според твърденията на ответника, ищецът е започнал
изтърпяване на наложеното му наказания „лишавана от свобода“, тъй като отново
свидетелката Т.а е посещавала сина си в затвора и е придобила пряко впечатление от
неговото емоционално състояние. Изложеното формира извода на съда за претърпени от
ищеца неимуществени вреди от преживяното, които вреди стоят в причинна връзка с
действията на органите на Прокуратурата на Република България.
Причинната връзка между незаконното повдигнато на ищеца обвинение в извършено
умишлено престъпление от общ характер, което той не е извършил и претърпените от него
7
негативни психоемоционални изживявания е безспорно и категорично установена. По
делото не се установява какъвто и да било друг факт с правно значение, който изначално и
основно да е допринесъл за всички установени по делото и изживени от Т. негативни
емоции, различни от незаконните действия, осъществени и реализирани от Прокуратурата
на РБ в хода на образуваното и проведено досъдебно производство срещу ищеца,
приключило с оправдателна присъда. Комплексът от преживени негативни преживявания,
болки и психострадания се установява при съвкупната преценка на свидетелските показания
на Т.а, която е непосредствен очевидец на преживяното от ищеца.
В настоящия казус, за да определи справедливия размер на дължимото на ищеца
обезщетение за неимуществени вреди, заради повдигнато от прокуратурата обвинение,
поддържано в хода на съдебното фаза на наказателното производство, за извършването на
което е бил оправдан, съдът взема предвид на първо място, че за обвинението по чл.194, ал.1
от НК се предвижда наказания лишаване от свобода до 8 години. Към момента на
образуване на досъдебното производство е бил осъждан, с прояви нарушаващи обществения
ред. Участвал е в проведените в хода на ДП процесуално-следствени действия – един път е
предявявано обвинение, един път е разпитван в качеството на обвиняем, извършвана му е
полицейска регистрация, взета му е МНО „Подписка“, два пъти са му предявявани
материалите по разследването. По образуваното НОХД № 1373/2021 г. са проведени 3
съдебни заседание, като по всяко едно от тях ищеца се е явявал лично. В хода на съдебното
следствие са разпитани множество свидетели и е постановена оправдателна присъда на
21.01.2022 г. и мярката за неотклонение "Подписка" е била отменена. Отчитайки доказаните
по делото негативни изживявания и техния интензитет, без те да са довели до негативи
извън присъщите такива и те да са рефлектирали негативно върху здравословното му
състояние, продължителността на наказателното производство – около 2 година и 2 месеца,
наложената за периода от 12.03.2021 г. до 01.03.2022 г. мярка за неотклонение „Подписка“,
която макар и най-лека е въздействала в правната му сфера ограничавайки възможността му
за свободно предвижване с оглед необходимостта да се иска разрешение за упражняване на
това право, тежестта на неоснователно повдигнатото обвинение; броя на извършените
процесуални действия с участието на ищеца, личността на последния, който вече е бил
поставен в ситуация на несигурност по отношение на съдбата му, с оглед предвиденото в
НК наказание за престъплението по чл.194, ал.1, извършената полицейска регистрация,
съдът намира, че парично обезщетение в размер на 8000 лева като способ за преодоляване
на вредните последици от незаконните действия на държавните органи би било адекватно.
Посочената сума представлява в някакъв смисъл еквивалент на преживените от ищеца
неимуществени вреди и би могла да бъде присъдена като обезщетение за тях определено
при условията на чл.52 ЗЗД по справедливост. Във връзка с горното претенцията за
разликата до 10 000 лева е неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена.
Според дадените задължителни указания с ТР № 3/2004 год. на ОСГК на ВКС, т. 4,
отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи
възниква от момента на влизане в сила на оправдателната присъда. От този момент
8
държавните органи изпадат в забава, съответно дължат лихва върху размера на присъденото
обезщетение. В настоящия случай оправдателната присъда е влязла в законна сила на
09.03.2022 г.. От този момент следва да бъде присъдена законна лихва върху обезщетението
неимуществени вреди.
Във връзка с горното съдът намира за недоказано възражението на ответната страна,
че в случая следва да намери приложение разпоредбата чл.5, ал.2 от ЗОДОВ, тъй като
ищецът виновно е допринесла за увреждането и обезщетение не следва да се дължи. Не бяха
ангажирани никакви доказателства от ответника в тази насока. Не води до противния извод
и реализираното от негова страна процесуално право, което му дава НПК, при
предявяването на материалите от разследването да направи нови доказателствени искания.
След като наблюдаващият прокурор ги е уважил, следва да се приеме, че са били
необходими за изясняване на обективната истина по делото. На следващо място до
намаляване на дължимото се обезщетение не води и първоначално направеното
самопризнание от ищеца, преди образуване на ДП, че е извършил процесната кражба.
Общоизвестно е, че това не е достатъчно да се вмени на ищеца, че е извършил престъпление
по чл.194, ал.1 НК, за което е привлечен към наказателна отговорност.
С оглед изхода от делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК и направеното от ищеца
искане, ответникът следва да бъде осъден да му заплати сторените пред настоящата
инстанция разноски за заплатена държавна такса в размер на 8 лева, съразмерно на
уважената част от исковата претенция. Разноски за адвокатско възнаграждение не следва да
се присъждат на ищеца, тъй като не е представил доказателства за реалното им заплащане. В
приложения по делото договор за правна защита и съдействие е посочено, че е уговорено
адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева, но не е посочено, че същото е заплатено в
брой или да е представено платежно нареждане. В подкрепа на това разбиране са и
задължителните за съда разяснения, дадени в т.1 на Тълкувателно решение № 6/6.11.2013 г.
на ВКС, постановено по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК, в която е прието, че разноските за
правна защита, като форма на разход в производството, подлежат на възмездяване
единствено в случай, че реалното им заплащане от страната е доказано. В този смисъл е и
посоченото в писмената защита на ищеца.
Ответникът също има право на разноски, но такива не претендира.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, представлявана от И.ф. Главен
прокурор Б. С., с адрес: гр. София, бул.”Витоша” №2- Съдебна палата, да заплати на А. Т.
Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б., ул. „Г.“ № 11, към настоящия момент
изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвор П., със съдебен адрес: гр. П., ул. „И.
В.“ № 126, ет. 2, сумата от 8000 лева /осем хиляди лева/ представляваща обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
9
повдигнато и поддържано обвинение в извършване на деяние по чл.194, ал.1 от НК, по
което А. Т. Т. е оправдан с влязла в сила на 09.03.2022 г. Присъда № 16/21.02.2022 г. по
НОХД № 1373/2021 г. по описа на РС П., ведно със законната лихва, считано от датата на
влизане в сила на оправдателната присъда – 09.03.2022 г. до окончателното изплащане на
сумата, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата над присъдените 8
000 лева до претендираните 10 000 лева, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния
Прокурор, Иван Гешев, с адрес: гр. София, бул.”Витоша” №2- Съдебна палата, да заплати на
А. Т. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б., ул. „Г.“ № 11, към настоящия момент
изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвор П., със съдебен адрес: гр. П., ул. „И.
В.“ № 126, ет. 2, сумата от 8,00 лева /осем лева/, представляваща сторените по делото
разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК, съразмерно на уважената част на исковата
претенция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – П. в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
10