Р Е Ш Е Н И Е
№………./……11.2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и осми октомври през две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ
МАЯ НЕДКОВА
при секретар Петя П. ,
като разгледа докладваното от съдия Мая
Недкова
въззивно гражданско дело № 1374 по описа за
2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
въззивна жалба вх. № 44112/18.06.2019г.
от К. Д.П. и П.Г. П., чрез процесуалния им представител – адв. С.Т.-
ВАК против Решение № 2299/27.05.2019г. по гр.д. № 19088/2018г. по описа на ВРС,24св., с което Е ОБЯВЕН ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН сключения на 18.10.2018г. предварителен
договор за продажба на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 04426.502.748 в с. Б.,
Община А., Област В. по КККР, одобрени със Заповед № РД – 18 – 18/06.03.2015г.
на Изпълнителния директор на АГКК с адрес на поземления имот: с. Б., Община А.,
Област В., п.к. 9132, ул.”М.” № * с площ 900 кв.м., с трайно предназначение на
територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10
м.), стар идентификатор № 04426.502.81, с номер по предходен план УПИ № XIII-
343, образуван след промяна на дворищната регулация между УПИ № VII – 343 и УПИ
№ VI – 343, одобрена със заповед № 1152/30.11.2010г. на Зам. Кмета на Община А.,
Област В. в кв. 52 по плана на селото, при граници: ПИ № 04426.502.198, ПИ №
04426.502.749, ПИ № 04426.502.27, ПИ № 04426.502.80, а съобразно скица № 15 –
803153 – 01.11.2018г. по КККР, одобрени със заповед № РД – 18 – 18/06.03.2015г.
на Изпълнителния директор на АГКК поземлен
имот с идентификатор № 04426.502.748 с площ от 900 кв.м., находящ се в с. Б.,
ул.”М.” № * при граници: № 04426.502.198, № 04426.502.749, № 04426.502.27 и №
04426.502.80 при цена от 3 400 лв. по предявените от П.М.Х., ЕГН **********,***
срещу К.Д.П., ЕГН ********** и П.Г.П., ЕГН ********** ***, явяващи се законни
наследници на продавача Б.П. Г., ЕГН **********, починал на 21.10.2018г. искове
с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД.
РЕШЕНИЕТО е постановено при
участието на трето лице – помагач
О.Д. *** действие Районен съд – Варна, рег. № ***, гр. Варна, бул.”В.В.” № ***,
ет. *, офис № * на страната на ищеца П.М.Х., ЕГН **********,***.
Считайки обжалваното решение за
неправилно и необосновано, противоречащо на събраните доказателства, моли за
отмяната му и постановяване на друго, с което иска да бъде отхвърлен като неоснователен
и недоказан.Навеждат се твърдения, че
неправилно съда е счел, че уговорената цена по предварителния договор не е довела до накърняване на добрите нрави ,
доколкото видно от събраните по делото доказателства – заключението на вещото
лице по СОЕ е видно, че пазарната стойност на имота е 31 300 лева. Твърди
се, че от събраните по делото доказателства е доказан и субективния елемент на
направеното от тях възражение за нищожност на предварителния договор поради
накърняване на добрите нрави на основание чл. 26 ал.1 пр.3 вр. чл. 40 от ЗЗД. Поддържат се доводите
от отговора на исковата молба , че видно от пълномощното , с което е сключен
предварителния договор ищецът не е имал правото да получи продажната цена по
договора. Оспорват се изводите на съда, че по делото е доказана насрещната му
престация по същия, а именно, че е заплатил продажната цена от 3 400 лева.
Моли за присъждане на сторените в производството разноски.
В съдебно заседание по същество, чрез
процесуалния си представител, поддържат жалбата,претендират отмяна на
обжалваното решение. Правят възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на въззиваемия.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е
постъпил отговор от насрещната по жалбата страна, в който е изразено становище
за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение в обжалвана
част, което намира за правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаване на
решението и присъждане на сторените в съдебното производство разноски.
В съдебно заседание по същество, чрез
процесуалния си представител поддържа отговора на въззивната жалба, моли същата
да бъде отхвърлена и потвърдено първоинстанционното решение, като допустимо, правилно и обосновано. Моли за
присъждане на разноски. Представя писмени бележки.
За
да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Производството пред
ВРС е образувано по иск на П.Х. срещу К.П. и П.П., в
качеството им на законни наследници на обещателя Б.Г., починала на
21.10.2018г., с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване за окончателен на
сключения на 18.10.2018г. предварителен договор, по силата на който Б.Г., чрез
пълномощника си П.Х. е поела задължение да прехвърли на П.Х. собствения си
недвижим имот, придобит с договор за покупко – продажба от 07.09.2018г.,
обективиран в НА № 98, том IV, рег. № 10733, дело № 686/2018г., а именно:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 04426.502.748 в с. Б., Община А., Област В. по
КККР, одобрени със Заповед № РД – 18 – 18/06.03.2015г. на Изпълнителния
директор на АГКК с адрес на поземления имот: с. Б., Община А., Област В., п.к. ****,
ул.”М.” № * с площ 900 кв.м., с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), стар
идентификатор № 04426.502.81, с номер по предходен план УПИ № XIII- 343,
образуван след промяна на дворищната регулация между УПИ № VII – 343 и УПИ № VI
– 343, одобрена със заповед № 1152/30.11.2010г. на Зам. Кмета на Община А.,
Област В. в кв. 52 по плана на селото, при граници: ПИ № 04426.502.198, ПИ №
04426.502.749, ПИ № 04426.502.27, ПИ № 04426.502.80, а съобразно скица № 15 –
491100 – 17.07.2018г., представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №
04426.502.748 с площ от 900 кв.м. по КККР, одобрени със Заповед № РД – 18 – 18/06.03.2015г.
на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в с. Б., ул.”М.” № *, Община А.,
при съседи: ПИ № 04426.502.198, ПИ № 04426.502.749, ПИ № 04426.502.27, ПИ №
04426.502.80 за сумата от 3 400 лв.
В исковата си молба ищецът твърди, че на 18.10.2018г. между него
и Б.Г.е сключен предварителен договор за покупко - продажба,
по силата на който обещателят, е поел задължение да прехвърли в изискуемата от
закона нотариална форма правото на собственост върху процесния имот в срок до
19.11.2018г. срещу насрещно задължение на купувача да заплати уговорената цена
от 3 400 лв., платена в брой в деня на сключването му. Б.Г., в качеството
си на обещател, поела и задължение в
деня на сключване на окончателния договор да предостави на купувача или на
негов пълномощник следните оригинални документи: данъчна оценка, скица,
нотариален акт, декларации, както и всички други и необходими и изискуеми от
закона документи в срок не по-късно от 16.11.2018г., както и писмена справка за
тежести върху имота в оригинал, издадена от СВ в деня на сключване на
окончателния договор /чл. 2, ал. 1, б.”а”/.
В исковата молба се твърди още, че
ответниците са отказали да сключат с купувача окончателен договор в срок до
19.11.2018г., представяйки само част от изискуемите документи – НА № 98, том
IV, рег. № 10733, дело № 686/2018г., скица и удостоверение за данъчна оценка,
което обуславя правния правния интерес
на ищеца, явяващ се изправна по правоотношението страна да предяви
конститутивен иск за обявяването на предварителния договор от 18.10.2018г. за
окончателен.
В срока по чл.131 ГПК ответниците К. и П. П.са депозирали отговор на исковата молба, в който оспорват иска
като неоснователен и недоказан. Направили са възражение за нищожност на упълномощителната сделка, а именно пълномощно,
съставено в писмена форма с нотариална заверка на подписите, рег. № 12465/18.10.2018г., извършена от
О.Ш.,*** действие РС – Варна, въз основа на което обещателят е бил представляван
от пълномощника си П.Х., на осн. чл. 26,
ал. 2, предл. 3 ЗЗД вр. чл. 44 ЗЗД, поради липса на изискуемата от закона
форма. Изложили са аргументи, че упълномощаването за сключване на договор в
нотариална форма следва да бъде направено писмено с нотариално удостоверяване
на подписа и съдържанието, извършени едновременно, съгласно изискването на 37
ЗЗД, което в случая не е изпълнено,както и, че пълномощно рег. № 12465/18.10.2018г., не е заведено в специалната книга по чл.
4, ал. 1, т. 6 от Наредба № 32 за служебните архиви на нотариусите и
нотариалните кантори.
Направените възражение за нищожност на
упълномощителната сделка, поради липса на волеизявление и възражение за
унищожаемост на едностранната правна сделка, поради неспособност упълномощителят
да разбира значението на извършеното, в последствие са оттеглени от
ответниците.
Същите са релевирали и възражение за
нищожност на сключеният предварителен договор за покупко-продажба от
18.10.2018г. поради накърняване на добрите нрави, на осн. чл. 26, ал. 1, предл.
3 ЗЗД вр. чл. 40 ЗЗД, поради нарушаване на основния принцип на отношенията
между представител и представляван, а именно на задължението на представителя
да действа в интерес на представлявания. Уговорената продажна цена от
3 400 лв. е в пъти по-ниска от пазарната стойност на имота към деня на
сключване на предварителния договор. В условие на евентуалност, в случай, че
упълномощителната сделка и предварителния договор са действителни, оспорват, че
купувачът по договора е изправна страна, която е предала на обещателя по него
продажната цена от 3 400 лв.
Излагат твърдения, че като законните
наследници на обещателя, те не са знаели
за сключения от тяхната дъщеря предварителен договор, поради което и в тяхна
тежест не е възникнало задължение за снабдяване на купувача с оригинали на
документи във връзка с изповядване на окончателната сделка.
Третото лице – помагач на страната на
ищеца О.Ш. е изразил становище за
неоснователност на въведените от ответниците възражения. Твърди, че е спазено
изискването за форма, т.к. упълномощителят се е явил лично и е положил подпис
под направеното изявление, изписвайки собственоръчно и трите си имена.
Настоящият състав на Варненски
окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство,
очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна,
следното:
Жалбата, инициирала
настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана
страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима
и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата
на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното решение е
валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на
отрицателните процесуални предпоставки.
По отношение
неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на
чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания.
Въз основа
на събраните по делото пред първа инстанция доказателства и след техния анализ,
в предметните предели на въззивното обжалване, съдът намира за установено следното
от фактическа и правна страна :
По делото няма спор, а и е установено от събраните писмени
доказателства, че ищецът и Б.Г.са живели на семейни начала в гр.Варна. Считано от 11.10.2018г., П.Х.
е бил и личен асистент на Б.Г.въз основа на трудов договор от 08.10.2018г. /л.
141/. Последната е със 100 % трайно намалена неработоспособност,
поради общо заболяване, резултат от травма на нервите на горен крайник с
двигателно трофична симптоматика съгласно Решение на ТЕЛК от 19.09.2016г. На
18.09.2018г. и е поставена окончателна
диагноза „увреждане на междупрешленните дискове в шиен отдел с миелопатия”,
след престой в МБАЛ „Света Марина” ЕАД - ВАРНА /л. 62/.
Б.П. Г. е починала на 22.10.2018г. в гр.Варна, като ответниците К.П. и П.П. /майка и баща
/ са нейни законни наследници.
Във въззивната жалба ответниците/въззвиници
не поддържат възражението си, че същите не са знаели за сключването на
процесния договор, но за пълнота на изложението, настоящия съдебен състав
споделя извода на ВРС, че ответниците, в качеството си на законни наследници на
починалата са приели наследството
мълчаливо, извършвайки действия на разпореждане със собствен на дъщеря им
недвижим имот, представляващ апартамент, намиращ се в гр. В., ул.”С.”, бл. *,
ет. *, ап. *. Въззивниците не оспорват факта, че на 19.11.2018г. не са се явили
пред нотариус за сключване на окончателен договор, поради което за ищеца
съществува правен интерес да предяви иска по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД
, с който да упражни преобразуващото си право за обявяване на предварителния договор
за окончателен.
Не съществува спор в съдебната
практика и правна доктрина, че предварителен договор за покупко- продажба на
недвижим имот може да бъде обявен за окончателен по реда на чл. 19, ал. 3 от ЗЗД само, ако е валидно сключен, ако съдържа уговорки
относно съществените условия на обещания договор и ако продавачът е собственик
на вещта, която подлежи на отчуждаване.
В конкретния случай не е налице спор между
страните, а и от представените по делото писмени доказателства безспорно се
установява, че с договор за покупко – продажба от 07.09.2018г. обективиран в
НА № 98, том IV, рег. № 10733, дело № 686 от 2018г., Б.Г.е придобила ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 04426.502.748
в с. Б., Община А., Област В. по КККР, одобрени със Заповед № РД – 18 –
18/06.03.2015г. на Изпълнителния директор на АГКК с адрес на поземления имот:
с. Б., Община А., Област В., п.к. ****, ул.”М.” № * с площ 900 кв.м./процесният/.
При извършване на сделката същата е била представлявана от ищеца съгласно
пълномощно рег. № № 10193,10194 по описа
на нотариус О.Ш., рег.№ 147 в НК , заверени на 28.08.2018г. /л. 113 от дело –
т.е. продавача/ обещател по предварителния договор е собственик на описания в
него имот.
На 18.10.2018г. Б.Г., действаща чрез
пълномощника си П.Х., съгласно
пълномощно рег. № 12465/18.10.2018г. на нотариус О.Ш., в качеството на
продавач и П.Х. в качеството на купувач, са сключили предварителен договор за
покупко – продажба на имота, предмет на делото.С него, продавачът е поел
задължение да прехвърли на купувача в изискуемата от закона форма на нотариален
акт, правото на собственост върху имота при уговорена цена от 3 400 лв.,
„платими в брой или по банков път по следния начин: 3 400 лв.,
представляващи продажната цена изцяло за горепосочения имот, платими от
продавача на купувача днес на 18.10.2018г. при сключване на настоящия предварителен
договор, който продавачът заяви, че е получил на същата дата напълно и в брой”
/чл. 1, ал. 1/ в срок до 19.11.2018г. /чл. 1, ал. 2/.
С пълномощно, съставено в писмена форма с
нотариална заверка на подписа, рег. № 12465/18.10.2018г., по описа на нотариус О.Ш., чиито оригинал е представен по
делото /л. 125,126/, Б.Г.е упълномощила П.Х. да управлява и да се разпорежда,
при условия и начини и правни способи, каквито намери за добре, без ограничения
и по негова преценка, включително да сключва предварителни и/или окончателни
договор за учредяване на право на строеж срещу обезщетение с жилищни, търговски
и/или гаражни площи и/или да извършва всякакви други разпоредителни сделки,
неизброяването на които не огранича техния обем, включително и да договаря сам
със себе си или с лица от които той е упълномощен на друго основание, съгласно
чл. 38 ЗЗД, включително да извършва делба по необходимост, като извършва всички
необходими и/или изискуеми по закон правни и фактически действия пред и спрямо
трети лица, вкл. пред нотариус, със собствения й недвижим имот, придобит с
договор за покупко – продажба от 07.09.2018г.
по НА № 98, том IV, рег. № 10733, дело № 686 от 2018г.
Представените по делото доказателства
обосновават извод, че предварителният
договор от 18.10.2018г. е валиден, поради което е годен да обвърже страните по
него. Същият съдържа всички уговорки относно съществените условия на сделката,
а именно: страни, предмет, цена. Съставен е в изискуемата съгласно закона
писмена форма.
Спорно по делото е породило ли е цитираното
пълномощно представителна власт, с оглед съставянето му в писмена форма , с
нотариална заверка на подписа, но не и на съдържанието, пълномощия на ищеца да
сключи процесния предварителен договор,
както и какъв е обемът на същите. Т.е. налице ли е нищожност на
упълномощителната сделка на осн. чл. 26, ал. 2, предл. 3 ЗЗД вр. чл. 44 ЗЗД,
поради липса на изискуемата от закона форма.
Възраженията на въззивниците в тази насока са неоснователни по следните
аргументи.
Разпоредбата на чл. 37 ЗЗД посочва, че
упълномощаването за сключване на договори, за които законът изисква особена
форма, трябва да бъде следва да бъде дадена в същата форма. Предварителният
договор за сключване на окончателен, за който се изисква нотариална или
нотариално заверена форма, трябва да се сключи в писмена форма /чл.19, ал.1 ЗЗД/. Следователно, щом за предварителния договор се изисква писмената форма,
то и формата на упълномощителната сделка също следва да е дадена в писмена
форма. В случая формата е спазена, а възражението за нищожност на това
основание е неоснователно.
Неоснователно е и възражението на
въззивниците, че ищеца не е разполагал с представителна власт да сключи
процесния договор. От текста на пълномощното е видно, че Б.Г.е изявила
валидна воля П.Х. да управлява и да се разпорежда, при
условия и начини и правни способи, каквито намери за добре, без ограничения и
по негова преценка с имуществото й, включително и да сключва предварителни
договори, представляващи действия на управление, както и да договаря сам със
себе си, за което представляваният е дал съгласие, съобразно чл. 38, ал. 1 ЗЗД.
В настоящата хипотеза не са налице установени от нормативен акт определени изисквания относно необходимото
съдържание на конкретния даден вид пълномощно.
Както е посочено в диспозитива и мотивите към Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. по Тълкувателно
дело № 5 от 2014 г. на ОСГТК на ВКС и както правилно е приел ВРС , за упълномощаване с последиците по чл. 36, ал. 2 ЗЗД за валидно разпореждане с имущество на упълномощителя, необходимо и
достатъчно е в пълномощното общо да е изразена неговата воля за овластяване на
пълномощника да извършва разпореждане от негово име. От значение за
съдържанието на представителната власт е единствено волята на упълномощителя. Не
е нужно в пълномощното да са посочени вида на разпореждане, конкретни по вид
сделки и действия на разпореждане, нито техни елементи - определено имущество,
цена /стойност/ и пр., нито лице, в полза на което да се извърши
разпореждането. Нещо повече – не са установени общи изисквания от законодателя
„изричното” („специално”) пълномощно да има някакво задължително съдържание, в
което да са посочени и изброени конкретно по вид разпоредителните сделки и
действия, които пълномощникът е овластен да извърши, техните съществени
елементи, включително – цената (стойността, когато сделката или действието имат
такава) и конкретното имущество – предмет на разпореждането, както и лицето,
което да го придобие или да се облагодетелства от него, договаряйки с
пълномощника. Когато упълномощителят не е ограничил представителната власт и по
най-общ начин е изразил волята си за извършване на разпореждане със свое
имущество чрез пълномощника (например – „да се разпорежда с имуществото ми”;
„да отчуждава мое имущество, както и на когото намери за добре” и пр.), то
съгласно чл. 39, ал. 1, вр. чл. 9 и с чл. 44 ЗЗД следва да се приеме, че
представителната власт включва възможността за пълномощника да избира и да
договаря във всяка една от тези насоки, по отношение на която не е ограничен с
пълномощното .
С оглед изложеното, съдът намира, че
сключеният предварителен договор за продажба на недвижим имот от 18.10.2018г. е
в рамките на представителната власт на пълномощника на продавача - физическото
лице Б.Г..
Неоснователно е и възражението за нищожност на предварителния
договор, поради накърняване на добрите нрави, на осн. чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД вр. чл. 40 ЗЗД.
Накърняването на добрите нрави е
налице, като е нарушен основният принцип в отношенията представител и
представляван, а именно представителя да действа в интерес на представлявания. В
законодателството няма изрична формулировка на същия, но се касае за спазване
на принципите на справедливост, на добросъвестност в гражданските и търговските
правоотношения и на предотвратяване на несправедливо облагодетелстване.Трайна е
практиката на ВКС, че при преценка наличието или не на накърняване на добрите
нрави, волята на страните следва да се
прецени в светлината на действителните им отношения, да отчете
взаимната им връзка и целта на договора. По волята на страните цената на един
продаван недвижим имот може да бъде и по-ниска от данъчната му оценка.
Драстичното разминаване между уговорената и действителната цена определя
сделката като сключена при тежък конфликт на интереси, което е в противоречие
на добрите нрави.
В първоинстанционното производството са
допуснати и изготвени две СОЕ първоначална - оспорена от ответниците, съгласно
заключението по която пазарната стойност на имота, предмет на делото към деня
на сключване на предварителния договор е 28 800 лв. или 14 725, 21
евро,както и повторна , заключението по която не е оспорено от страните и която
е кредитирал първоинстанционния съд.Съгласно заключението по нея пазарната
стойност на недвижимия имот, възлиза на 31 300 лв. или 16 003, 44
евро.
В практиката
на ВКС по чл.290 от ГПК, която настоящия състав споделя /Решение № 452 от
25.06.2010г. по гр.дело № 4277 /2008г. на Първо г.о, Решение № 24/09.02.2016г.
на ВКС по гр.дело № 2419/2015г. на Трето
г.о. и др./,се приема, че само наличието на нееквивалентност на насрещните
престации според представата на съда не е достатъчно, за да се достигне до
извода, че сделката е нищожна поради противоречие с добрите нрави,вследствие
договаряне във вреда на представлявания.Такава значителна и явна
нееквивалентност, водеща до нищожност на сделката е налице, когато насрещната
престация е практически нулева. Когато престацията не е толкова незначителна,
съдът може само да извършва преценка дали не е налице сделка при явно неизгодни
условия, сключена поради крайна нужда/унищожаемост по чл.33 от ЗЗД/, ако такъв иск е предявен.
Настоящия съдебен състав счита, че макар и от заключенията на вещите лица по СОЕ да се
установява , че пазарната стойност на имота към дата на предварителния
договор е по – висока от договорената,
не е налице накърняване на добрите нрави. Както бе посочено по-горе, волята на страните следва да се прецени с
оглед всички обстоятелства по делото, включително и близките отношения между
продавач и купувач. В конкретната хипотеза безспорно по делото е,че имота предмет на предварителния договор е
закупен на цена идентична с посочената в него, каквато е и данъчната оценка на
имота, както , че двете сделки са в кратък интервал от време. Това от своя страна доказва , че цената на
имота е реална такава, за конкретния период от време и опровергава твърденията
на въззивниците, че
пълномощникът е действал във вреда на представлявания, доколкото по делото не е
установен фактическия състав на чл. 40 ЗЗД в неговия обективен и субективен
елемент.
Ирелевантно за
спора е дали цената е платена. За
пълнота и във връзка с твърденията на ответниците , че
цената не е платена от купувача следва
да се отбележи, че предварителния
договор за сключването на двустранен
възмезден договор в частта, съдържаща изявлението на купувача, че е платил
посочената в акта цена,респективно, че същата е получена от продавача е частен
свидетелстващ документ за знание. Той материализира удостоверителното изявление
на своя издател за даден факт - плащането на цената, и има характер на разписка
за плащане /реш. № 403/10.01.2012
г. по г. д. № 1543/2010 г. на ВКС, III ГО, реш. № 402/17.01.2012 г. по г. д. №
449/2011 г.
на ВКС, III ГО, реш. № 173/27.07.2010
г. по г. д. № 5166/2008 г.
на ВКС, IV ГО и др./.
По
така изложените съображения депозираната от въззивниците жалба е неоснователна
и като такава следва да бъде отхвърлена, а първоинстанционното решение като
правилно и обосновано да бъде потвърдено.
Съвпадането
на изводите на настоящата инстанция с тези на ВРС, не предпоставя основание за коригиране
на първоинстанционния съдебен акт в частта на присъдените разноски.
С оглед изхода от делото, отправеното
искане и представените доказателства, в полза на въззивника следва да се
присъдят разноски в размер на 600.00
лева представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат, като
възражението на въззивниците по чл.78 ал.5 от ГПК съда счита за основателно с
оглед цената на иска и чл. 7 ал.6 от Наредба № 1 от 09.07.2014г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2299/27.05.2019г. по гр.д.
№ 19088/2018г. на ВРС,24св.
ОСЪЖДА
К.Д.П., ЕГН **********
и П.Г.П., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ
на П.М.Х., ЕГН ********** с адрес *** сумата от 600.00 /шестстотин/ лева, представляваща сторени по делото съдебно
– деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
е постановено при
участието на трето лице – помагач О.Д. *** действие Районен съд – Варна, рег. №
***, гр. В., бул.”В.В.” № ***, ет. *, офис № * на страната на ищеца П.М.Х., ЕГН
**********,***.
Решението може да бъде обжалвано с
касационна жалба пред ВКС в едномесечен
срок от съобщението му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: