№ 1345
гр. София, 19.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело
№ 20231000503014 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК и е образувано по въззивна жалба на
„Пиреос Недвижими имоти“ ЕООД /понастоящем „Сова Пропъртис“ ЕООД/ с ЕИК:
**********, гр. София, ул. „Аксаков“ 11А, ет. 3, офис 1 против Решение 261059 от
07.08.2023 г. по гр.д. 991/2021 г. по описа на Софийски градски съд /СГС/. С последното, е
осъдено дружеството-въззивник да заплати на ищцата в първата инстанция А. Г. С., родена
на ******** г., гражданин на Р Гърция /чрез адв. К. Б. от САК/ по искове с правно основание
чл. 79, ал.1, пр. 1 вр. ЗЗД вр. с чл. 141, ал. ТЗ вр. с чл. 286 ЗЗД сума в размер на 9374,00
лева, претендирана частично от общо дължима сума в размер на 141 374 лева,
представляваща възнаграждение по Договор за управление от 21.06.2019г., сключен между
страните, дължимо за периода от м. ноември 2019 г. до 03.12.2020 г. и сума в размер на 44
000,00 лева, представляваща дължимо обезщетение в размер на четири месечни
възнаграждения по Договор за управление от 21.06.2019г., дължимо при едностранно
прекратяване на договора, на основание чл.9.5 от същия, ведно със законната лихва върху
сумите считано от подаване на исковата молба на 25.01.2021г. до окончателното изплащане,
както и по искове с правно основание чл. 86 ЗЗД лихва за забава върху главницата за
незаплатено възнаграждение за месец ноември 2019г. по Договор за управление от
21.06.2019г. в размер на 1101,00 лева, дължима за периода 30.11.2019 г.- 25.01.2021 г. и лихва
за забава върху обезщетението при прекратяване на Договор за управление от 21.06.2019г. в
размер на 660,00 лева – за периода 03.12.2020 г. – 25.01.2021 г., както и на основание чл.78,
ал.1 ГПК разноски по делото в размер на 10 265,40лв.
1
С Определение от 04.10.2023 г. по гр.д. 991/2021 г. по описа на Софийски градски съд, е
оставена без уважение молбата по чл. 248 ГПК на А. С. за изменение на горепосоченото
решение в частта за разноските, като й се присъдят на съдебно-деловодни разноски за
първата инстанция в размер на 19 200 лв.
Срещу така постановените съдебни актове са постъпили:
а/ въззивна жалба от на „Пиреос Недвижими имоти“ ЕООД /понастоящем „Сова Пропъртис“
ЕООД/ с ЕИК: ********** срещу решението по съществото на спора, с което то се оспорва
като неправилно поради нарушение на материалния закон, а от САС се иска отмяната му и
постановяване на друго, с което предявените осъдителни искове да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
б/ частна жалба от А. С. против определението по чл. 248 ГПК, с което от САС се иска
отмяната му и да се присъдят разноските за СГС, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение.
Против тези две жалби са депозирани писмени отговори, с които същите са считат за
неоснователни от подалите отговорите страни в производството.
Въззивната и частната жалба са подадени в срок и са процесуално допустими.
От материалите по делото САС намери следното:
Пред първата инстанция са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 79,
ал.1, пр. 1 вр. ЗЗД вр. с чл. 141, ал. ТЗ, вр. с чл. 286 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът А. С. твърди, че на 21.06.2019 г. с ответника „Пиреос Недвижими имоти“ ЕООД е
сключил договор за управление, по силата на който ответникът се е задължил да му заплаща
месечно възнаграждение в размер на 11 000,00 лева. Твърди, че последното му платено
възнаграждение по договора е на 15.11.2019 г., с която е платена част от дължимото
възнаграждение за м. ноември 2019 г. Сочи, че на 03.12.2020 г. е взето решение на
едноличния собственик на капитала на дружеството – „Булфина“ ЕАД за освобождаване на
управителя от длъжност, от който момент договорът за управление се счита прекратен.
Твърди, че в периода м. ноември 2019 г. – 03.12.2020 г. е изпълнявал точно задълженията си
по договора за управление, поради което претендира дължимото му се възнаграждение за
този период в размер на 141 374 лева, като предявява иска като частичен за сумата от
9374,00 лева.
Ищецът твърди, че в чл. 9.5 от договора за управление е предвидено, че при прекратяване на
договора за управление от дружеството на управителя е дължимо обезщетение в размер на
четири месечни възнаграждения, като сочи, че същото не му е заплатено и претендира
сумата в размер на 44 000,00 лева.
Претендира и лихва за забава върху незаплатените месечни възнаграждения в размер на
1101,00 лева за периода 30.11.2019 г.- 25.01.2021 г., както и върху обезщетението при
прекратяване на договора в размер на 660,00 лева – за периода 03.12.2020 г. – 25.01.2021 г.
Ответникът оспорва исковете. Твърди, че на 15.10.2019 г. е сключен договор за управление и
2
реализиране на приходи от притежаваните недвижими имоти в България между едноличния
собственик на капитала на „Пиреос Недвижими имоти“ ЕООД - „Булфина“ ЕАД и „Резълут
Асет Мениджмънт“ ЕООД, в предмета на който се включват всички действия по
управление, продажби и реализиране на приходи от продажби на имоти. Сочи, че този
договор изрично е включена клауза за привличане на персонала на „Пиреос Недвижими
имоти“ ЕООД в „Резълут Асет Мениджмънт“ ЕООД. Сочи, че в предмета на договора за
управление, сключен с ищцата не са били включени действията по управление, продажба и
реализиране на приходи от продажба на имоти, а единствено представителните функции,
произтичащи от вписването на ищеца като управител на дружеството, както и че от
07.11.2019 г. ищецът е започнал да изпълнява задълженията си по трудовия договор с
„Резълут Асет Мениджмънт“ ЕООД. Твърди, че с подписване на този трудов договор с
ищеца е отпаднало основанието, на което „Пиреос Недвижими имоти“ ЕООД му дължи
възнаграждение по договора за управление, тъй като всички условия на договора за
управление са пренесени в сключения с нея трудов договор с „Резълут Асет Мениджмънт“
ЕООД. Сочи и че фактически след сключване на трудовия договор ищецът се е подписвал
под цялата си кореспонденция във връзка с управлението на недвижимите имоти на „Пиреос
Недвижими имоти“ ЕООД като служител на „Резълут Асет Мениджмънт“ ЕООД. Твърди, че
ищецът е бил наясно, че функциите, правата и задълженията по договорът за възлагане на
управлението ще преминат в сключения трудовия договор, във връзка с което
представителните му функции, като управител на „Пиреос Недвижими имоти“ ЕООД ще се
осъществяват безвъзмездно. За това сочи, че на ищеца е изпратен за подпис анекс към
договора за управление за подписване, като той недобросъвестно неподписвал, включително
създал впечатление у ответника, че се е съгласил с него, тъй като до предявяване на исковата
молба не е поставял въпроса за изплащане на дължимото му се месечно възнаграждение по
договора за управление. Сочи, че ищецът е получил дължимото му се в същия размер
месечно възнаграждение, както и обезщетение при прекратяване на договора
в претендирания размер по продължилото възмездно трудово правоотношение между него и
„Резълут Асет Мениджмънт“ ЕООД, поради което твърди, че липсва основание за плащане
на дължимите суми.
Пред СГС са събрани писмени и гласни доказателства, както и заключения на вещо лице по
допусната СТЕ. Пред САС е допусната и изслушана съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/.
По съществото на спора, настоящият състав на апелативния съд намери следното:
Правомощията на въззивната инстанция са очертани с нормата на чл. 269 ГПК. В контекста
на същата, първоинстанционното решение е безспорно валидно и допустимо, но като краен
резултат – неправилно, поради което ще следва да се отмени, а вместо това да се постанови
друго, с което предявените искове да се отхвърлят като неоснователни. Съображенията за
това са следните:
Спорът между страните пред САС не е по фактите, а по правото и тълкуването на събраните
пред градския съд доказателства.
За да уважи предявените от А. С. осъдителни искове, състав на СГС е приел следното:
3
Страните по делото – С. и „Пиреос Недвижими имоти“ ЕООД /сега „Сова Пропъртис“
ЕООД/ са били валидно обвързани от клаузите на Договор за управление от 21.06.2019 г. /л.
24 и следващите/, с който дружеството е възложило, а А. С. е приела да бъде управител на
„Пиреос Недвижими имоти“ ЕООД. Брутното месечно възнаграждение е посочено в чл. 8 и
то е в размер на 11 000 лв. Първостепенният съд не е възприел аргументите на ответното
юридическо лице за прекратяване на договора за управление и недължимост на това
възнаграждение, считано от м. ноември 2019 г., които са изложени в отговора на исковата
молба по чл. 131, ал. 1 ГПК. Вместо това е възприел, че страните е следвало да изпълняват
правата и задълженията си по този договор и след м.ноември 2019 г. – до прекратяването на
контракта на 03.12.2020 г. с решение на Съвета на директорите на „Булфина“ ЕАД
/едноличен собственик на капитала на „Пиреос Недвижими имоти“ ЕООД в този период от
време/. В производството пред СГС не е имало спор между страните, че последното
заплатено възнаграждение на А. С. по Договора за управление от 21.06.2019 г. с ответника, е
било 1625.86 лв. на 15.11.2019 г., което е било само част от дължимото й възнаграждение за
м. ноември 2019 г. от общо 11 000 лв. Поради това, ищцата е претендирала по съдебен ред
остатъкът от дължимото й възнаграждение, както за м. ноември 2019 г., така и за целия
времеви период от м. декември 2019 до 03.12.2020 г., когато не се спори, че този договор е
прекратен.
Следователно, спорни пред настоящата инстанция се явяват въпросите: а/ действал ли е
процесният договор за управление в периода - м. ноември 2019 г. – м. декември 2020 г.?; б/
дължимо ли е било възнаграждението по чл. 8 от Договора за същото време от въззивника
на въззиваемата?
По делото е представен с отговора на исковата молба препис от договор от 15.10.2019 г. /на
л. 105 и сл./ между „Булфина“ ЕАД /едноличен собственик на капитала на дружеството-
въззивник/ и третото лице „Резълут Асет Мениджмънт“ ЕООД, в който е включена клауза за
привличане на персонала на „Пиреос Недвижими имоти“ ЕООД в „Резълут Асет
Мениджмънт“ ЕООД /вж. на л. 110, първи абзац, текст на български език/. Последното е
включвало преназначаване на персонала на „Пиреос Недвижими имоти“ ЕООД в „Резълут
Асет Мениджмънт“ ЕООД в резултат на което, въззиваемата А. С. е сключила трудов
договор, регулиран от българското трудово законодателство на 06.11.2019 г. с „Резълут Асет
Мениджмънт“ ЕООД. Въззиваемата не отрича наличието на трудово правоотношение с
третото лице, възникнало на 06.11.2019 г.
Видно от копието на трудовия договор /л. 115-119/ и от длъжностната характеристика към
същия /л. 160-161/, А. С. е работила на осемчасов работен ден на длъжност
„ръководител/началник сектор“ при напълно същото месечно възнаграждение, както и по
договора за управление от 21.06.2019 г., а именно – 11 000 лв. Сред задълженията, свързани
със заеманата от нея длъжност /вж. на л. 160/ са посочени такива, които съвпадат с тези по
договора й за управление и са свързани с управлението на казуси, свързани с портфейла от
имоти на бившата Банка Пиреос България /“БПБ“/ и съдебните действия по дела, възложени
на „Пиреос Недвижими имоти“ /ПНИ/, Мега Мол Русе, Бестикар, Бестикар България и
4
Булфина. Поради това, следва да се приеме, че сключеният трудов договор между А. С. и
„Резълут Асет Мениджмънт“ ЕООД е бил в изпълнение на уговореното в рамковата сделка
между „Пиреос Недвижими имоти“ ЕООД в „Резълут Асет Мениджмънт“ ЕООД, в т.ч. и за
преназначаване на персонала на „Пиреос Недвижими имоти“ в „Резълут Асет Мениджмънт“
ЕООД.
В съответствие с това, е бил изготвен и проект на Анекс № 1 към Договор за управление от
21.06.2019 г., сключен между дружеството-въззивник и въззиваемата /л. 103 и 104/ съгласно
който е предвидено, че считано от 07.11.2019 г., С. ще изпълнява задълженията си по този
договор, без да получава възнаграждение от дружеството и без прилагане на клаузите на чл.
5, 6 и 8 от това съглашение.
Първоинстанционният съд неправилно е приел, че Анекс № 1 не обвързвал страните, тъй
като представеното хартиено копие не било подписано, следователно не обвързвало
страните, а възнаграждение се дължало на общо основание.
Това виждане не може да се сподели, тъй като СГС не е изпълнил задължението си да
изтълкува отделните договори съгласно правилото на чл. 20 ЗЗД, както и да обясни как е
възможно едновременното съществуване на трудов и граждански договор /какъвто е този по
чл. 141, ал. 7 ТЗ/ при идентични задължения на А. С. по тях, идентично месечно
възнаграждение, осемчасово работно време по трудовия договор, както и съществуващата
забрана за сключване на граждански договори и трудови договори с други работодатели
/освен след предварителното писмено съгласие на работодателя/, което е изрично посочено в
чл. 13.1 „Конфликт на интереси“ от сключения между въззиваемата и „Резълут Асет
Мениджмънт“ ЕООД трудов договор /л. 158, отзад/.
Поради тази причина, във втората инстанция е допусната и приета съдебно-счетоводна
експертиза /ССчЕ/, изготвена от в.л. С. М..
Видно от съдържанието на същата /приета в откритото съдебно заседание на 09.12.2024 г./ и
преценена като обективна и компетентно изготвена, въззиваемото лице е получавало
трудово възнаграждение по КТ от „Резълут Асет Мениджмънт“ ЕООД за процесния период
от време.
Следователно, в контекста на трите сделки – рамковата между „Пиреос Недвижими имоти“
ЕООД в „Резълут Асет Мениджмънт“ ЕООД, тази по управление между „Пиреос
Недвижими имоти“ ЕООД и С., както и трудовата между „Резълут Асет Мениджмънт“
ЕООД и въззиваемата – единственото възможно тълкуване е, че целта им е била А. С. да
продължи да изпълнява задълженията си, но при промяна на правоотношението през м.
ноември 2019 г. – от гражданскоправно /по ТЗ и ЗЗД/ в трудовоправно /по КТ/ и при
запазване на достигнатото месечно възнагржадение от 11 000 лв., както и при промяна на
възлагащото работата лице – от „Пиреос Недвижими имоти“ ЕООД в „Резълут Асет
Мениджмънт“ ЕООД. Всякакво друго тълкуване на клаузите на трите сделки и
представената длъжностна характеристика би довело до противоправни резултати и до
неоснователно обогатяване на ищцата /а понастоящем – въззиваема/ – да получава за една и
5
съща работа и за едно и също време, през което е вършила тази работа - два пъти месечни
възнаграждения по 11 000 лв. от две различни дружества и на две различни основания и то
при положение, че въззиваемата не отрича да е получавала трудовото си възнаграждение от
11 000 лв. от „Резълут Асет Мениджмънт“ ЕООД след м. ноември 2019 г., в какъвто смисъл
са били направени и твърдения от ответника.
Ето защо, изводите на първоинстанционния съд, че исковите претенции на А. С. са
основателни, нямат никаква опора в закона и в събрания доказателствен материал по делото.
Налага се извод, че решението на СГС следва да се отмени изцяло и вместо това да се
постанови друго, с което исковете на въззиваемата да се отхвърлят като неоснователни.
Що се отнася до подадената от А. С. частна жалба против акта по чл. 248 ГПК на
първостепенния съд, то не следва да има изрично произнасяне по същата, доколкото
изводите на САС не съвпадат с тези на СГС, поради което на въззиваемата не й се следва
присъждането на никакви съдебно-деловодни разноски в производството.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на дружеството-въззивник следва да се присъдят
съдебно-деловодните разноски за две инстанции, които възлизат общо на 6 944.30 лв., от
които 2 620.80 лв. за градския съд и 4 323.50 лв. за апелативния съд.
Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд, ГО, VII състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение 261059 от 07.08.2023 г. по гр.д. 991/2021 г. по описа на
Софийски градски съд и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковите претенции на А. Г. С., родена на
******** г., гражданин на Р Гърция /чрез адв. К. Б. от САК/ с правно основание чл. 79, ал.1,
пр. 1 вр. ЗЗД вр. с чл. 141, ал. ТЗ вр. с чл. 286 ЗЗД против „Пиреос Недвижими имоти“ ЕООД
с ЕИК: *********, гр. София, ул. „Аксаков“ № 11А, ет. 3, офис 1 /със сегашно наименование
„Сова пропъртис“ ЕООД, но същия ЕИК, седалище и адрес на управление/ за заплащане на
сума в размер на 9374,00 лева, претендирана частично от общо дължима сума в размер на
141 374 лева, представляваща възнаграждение по Договор за управление от 21.06.2019г.,
сключен между страните, дължимо за периода от м. ноември 2019 г. до 03.12.2020 г. и сума в
размер на 44 000,00 лева, представляваща дължимо обезщетение в размер на четири
месечни възнаграждения по Договор за управление от 21.06.2019г., дължимо при
едностранно прекратяване на договора, на основание чл.9.5 от същия, ведно със законната
лихва върху сумите считано от подаване на исковата молба на 25.01.2021г. до окончателното
изплащане, както и по искове с правно основание чл. 86 ЗЗД лихва за забава върху
главницата за незаплатено възнаграждение за месец ноември 2019г. по Договор за
управление от 21.06.2019г. в размер на 1101,00 лева, дължима за периода 30.11.2019 г.-
25.01.2021 г. и лихва за забава върху обезщетението при прекратяване на Договор за
6
управление от 21.06.2019г. в размер на 660,00 лева – за периода 03.12.2020 г. – 25.01.2021 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК А. Г. С., родена на ******** г.,
гражданин на Р Гърция, с постоянен адрес: ул. „***“ № *, ***, ***, Р Гърция, удостоверение
за постоянно пребиваване № ********* от 24.04.2015 г. от МВР-София да заплати на
„Пиреос Недвижими имоти“ ЕООД с ЕИК: *********, гр. София, ул. „Аксаков“ № 11А, ет. 3,
офис 1 /със сегашно наименование „Сова пропъртис“ ЕООД, но същия ЕИК, седалище и
адрес на управление/ съдебно-деловодни разноски за две инстанции в общ размер от
6 944.30 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7