Р Е Ш Е Н И Е № 2609
гр.
Пловдив, 21.06.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на четиринадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Лиляна Шаламанова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 16510 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1, т.2 ГПК.
Съдът е
сезиран с искова молба от В.Х.К., ЕГН **********, срещу „Електроразпределение
ЮГ“ ЕАД, ЕИК *********.
Ищецът
твърди, че е ползвател на магазин в *** по договор за наем от 15.06.2018 г.
Същият следвало да заплаща сумите за консумирана енергия по договора за наем.
Твърди, че от сключването на договора той плащал сумите за дължима ел. енергия.
За задължението за консумирана ел. енергия за месец юли, дължимо през август,
въпреки заплащането му, захранването било изключено, като за възстановяването му
е поискано предварително да се заплати такса от 7 лв., за да се включи.
Захранването е включено след заплащането на таксата от ищеца на каса на Изипей
с разписка от 23.08.2018 г. Твърди, че ел. захранването е спряно на 23.08.2018
г., към която дата ищецът бил платил всички дължими суми за ел. енергия. Смята,
че сумата от 7 лв. е платена без основание. Поради това било
депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение. По образуваното
заповедно производство по частно гр. дело № 14259/2018 г. на ПРС била издадена
заповед за изпълнение. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, длъжникът подал
възражение за недължимост на вземането. Иска се да бъде установено
съществуването на вземането в размер на 7 лв. Претендира направени разноски в
исковото и заповедното производство.
В
законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника.
Намира искът за недопустим. Твърди, че за процесния обект, като абонат на
потребление било записано лицето А.Г.А., която била клиент на „Електроразпределение
ЮГ“ ЕАД. Ищецът не бил клиент на ответника. Твърди и, че посочената фактура в
исковата молба от 31.07.2018 г. е издадена не от ответника, а от „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД. Доколкото ищецът не бил клиент на ответното дружество и
фактурата била издадена от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, производството
било недопустимо. По основателността оспорва иска, както по основание, така и
по размер. Сумата от 7 лв. била претендирана и начислена правомерно.
Задължението по фактура от 31.07.2018 г. не било платено в срок, поради което
захранването било преустановено. Моли
производството да се прекрати, евентуално да се отхвърли искът. Претендира
разноски.
Пловдивският районен съд, като
прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл.
235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на иска:
Видно
от приложеното ч. гр. д. № 14259/2018 г. по описа на ПРС, вземанията по настоящото
производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е
връчена на длъжника, като в срока по чл.414, ал.2 ГПК е последвало възражение.
Искът, по който е образуван настоящият процес, е предявен в едномесечния срок
по чл. 415, ал.4 ГПК. Същият е допустим и подлежи на разглеждане по същество.
По възраженията
за допустимост на иска, направени от ответника в отговора на исковата молба
съдът се е произнесъл с Определението за насрочване на делото от 18.12.2018 г.,
като е приел, че предявеният иск е допустим, които съображение съдът не намира
за нужно да преповтаря.
По същество:
Предявен е иск е с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във
вр .с чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
За да бъде уважен така предявения иск ищецът
следва да докаже че е платил
сумата от 7 лв. - такса за възстановяване на захранването на обект - магазин в ***,
че въпреки, че е заплатил дължима сума за потребена ел. енергия електрозахранването
за обекта е спряно. В тежест на ответника е да докаже основание за задържане на претендираната сума.
С Определение от 18.12.2018 г. е
отделено като безспорно между страните, че ел. захранването на магазин в *** е спряно на 23.08.2018
г., както и, че ищецът В.Х.К. е заплатил на „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД
сумата в размер на 7 лв., представляваща такса за възстановяване на
захранването на посочения обект.
Видно от
представения по делото договор за наем от 15.06.2018 г. ищецът е наемател на магазин
в ***. Съгласно чл.6.1 от договора, разходите за вода и ел. енергия са за
сметка на наемателя.
Предвид,
което съдът приема, че ищецът има интерес да заплаща ел. енергия и разходите
във връзка с ползваната ел. енергия, макар и да не е потребител по смисъла на
закона, доколкото в противен случай ще отговаря пред наемодателя.
Именно
въз основа на това договорно отношение със собственика на електроснабдения
имот, ищецът е заплатил такса в размер на 7 лева за възстановяване на ел.
захранването.
На първо
място, именно поради липса на правоотношение между ответното дружество и
ищецът, последното дължи връщане на платената от ищеца сума в размер на 7 лева,
макар и ищецът да е имал интерес да я плати, поради наличие на договорни
отношения със собственика и потребител по закон на ел. енергия.
На
следващо място по делото е безспорно, че начисляването на такса в размер на 7
лева е било провокирано от неизпълнение в срок на задълженията по фактура № *** г., издадена от „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД на стойност 41.10 лева, с падеж на плащане 10.08.2018 г.
Съгласно заключението по ССчЕ плащането на сумите по тази фактура е било на
22.08.2018 г., след падежа.
Спирането
на тока, обаче е бил на следващи плащането ден – 23.08.2018 г. Без значение е
обстоятелството кога е била осчетоводена постъпилата сума, в случая е от
значение, че сумата е постъпила по сметка на ответното дружество един ден преди
спирането на тока.
Съгласно чл. 123, ал.1 от Закона за енергетиката доставчиците на ел. енергия имат право да преустановят временно снабдяването с електрическа енергия на крайните клиенти при неизпълнение на задължения по договора за продажба на електрическа енергия, включително при неизпълнение на задължението за своевременно заплащане на всички дължими суми във връзка със снабдяването с електрическа енергия.
В случая, доколкото по делото се установи, че спирането на тока е било един ден след като дължимите суми за ел. енергия са платени, ответното дружество не е имало основаните да спира тока, тъй като към момента на спиране са отстранени причините, поради които ел. захранването по закон се преустановява, още по-малко да начислява такса за възстановяването, по аргумент от чл.124 ЗЕ, съгласно който енергийното предприятие възстановява снабдяването и/или присъединяването на клиентите след отстраняване на причините, довели до преустановяването им. И по тези съображения платената сума от 7 лева, не е следвало да се събира и изисква от страна на ответното дружество.
На следващо място в закона не е предвидено задължение за потребителя да заплаща допълнителна такса за възстановяването на ел. захранването. Такова задължение е предвидено в Общите условия на ответното дружество, които макар и да не са приложени по делото, на съда са служебно известни.
Независимо
от обстоятелството, че в ОУ на ответника е предвидено, че въпросната такса се
дължи, както и независимо от това, че регулаторният държавен орган ДКЕВР според
представеното към отговора свое решение е признал правото на електроенергийните
дружества да начисляват такси за възстановяване на ел. захранването на
прекъснат за неплатена енергия потребител, липсва законово основание за
определяне на подобна такса. Липсата на законово основание за начисляване на такава такса, прави
клаузата от общите условия, които я предвиждат, неравноправна по смисъла на
чл.143, т.2 от ЗЗП, тъй като предвиждането на такава такса се ограничават правата на потребителя, регламентирани в закона, за което съдът следи служебно.
В този смисъл е Решение №
125/07.08.2015г. по т.д. №990/2015г., ВКС, I ТО,
съгласно което Върховният съд е приел, че клаузата в ОУ за заплащане на такса
за възстановяване на ел. захранването противоречи на разпоредбите на чл.122-124
ЗЕ, като с нея се ограничават правата на потребителя, произтичащи от закона.
Наред с това
посочената клауза в Общите условия, е
неравноправна и на основание чл. 143, т. 18 ЗЗП, защото макар и ответното
дружество да е направило разходи за възстановяването на ел. захранването, с нея
се предоставя възможност на доставчика едностранно да определя обезщетение за
претърпени вреди, поради включване и изключване на ел. снабдяването. Неравноправните клаузи в договорите са нищожни, съгласно чл. 146 ал. 1 от
ЗЗП, освен ако не са уговорени индивидуално, което в случая не е така,
доколкото клаузата е предвидена в ОУ на дружеството.
Предвид изложените
съображения предявеният положителен установителен иск се явява основателен,
ответното дружество неоснователно задържа претендираната сума в размер на 7
лева, платена от ищеца, с който на първо място ответникът няма облигационни
отношения същият не е задължен към ответника да заплаща такава такса, на
следващо място преди спиране на тока дължимите суми за ел. енергия са платени
изцяло, както и предвид констатираната неравноправност на
клаузата, водеща до нейната нищожност поради противоречието й с императивна
правна норма, ищецът в
качеството си на наемател, задължен към наемодателя да заплаща консумативите
във връзка с ползваната ел. енергия, не дължи такса за възстановяване на спряното ел. захранване, а платената такава от него се
явява недължима, като платена без основание и същата подлежи на връщане.
По отговорността за разноски:
По този изход на спора
право на разноски се пораждат за ищеца, който е направил своевременно искане за
присъждане на такива. Ищецът не е представил списък на разноски по чл.80 ГПК. Ищецът
доказа следните разноски – 25 лева, платена държавна такса в исковото производство
и 300 лева, платено адвокатско възнаграждение.
По възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, направено своевременно от
ответника, съдът намира същото за неоснователно, доколкото уговореното
адвокатско възнаграждение на ищеца е в рамките на минимума, предвиден в чл.7,
ал.2, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В заповедното производство, в заповедта липсва
произнасяне по отговорността за разноски, искане за присъждане на разноски не е
направено в заявлението, с което е образувано заповедното производство.
Съгласно т.12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г.
на ОСГТК е недопустимо за първи път в исковото производство да се прави искане
за присъждане на разноски в заповедното производство, ако не е направил такова
искане със заявлението, поради което и не следва да бъде разглеждано искането в
тази насока на ищеца.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „Електроразпределение Юг” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Х. Г. Данов“ № 37, ДЪЛЖИ на В.Х.К., ЕГН **********, с адрес: *** размер на 7 лева, представляваща недължимо платена такса за включване на електрозахранване на обект, находящ се в ***, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 14259/2018 г. на ПРС, ХII гр. с-в.
ОСЪЖДА „Електроразпределение Юг” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Х. Г. Данов“ № 37 да
заплати на В.Х.К., ЕГН **********, с адрес: *** размер на 325 лева – разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ЛШ