Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 24.04.2019 г.
СГС, VI-4 състав, в открито съдебно заседание на девети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА
ЧОМПАЛОВ
При
участието на секретар Анелия Груева, като разгледа
докладваното от съдия Чомпалов т. дело № 1323/18 г., за
да се произнесе,
взе предвид следното:
СГС е
сезиран с искова молба от „Б.Д.“ ЕАД, с която е предявен по реда на чл.649 ал.1 ТЗ срещу „М.2.“ АД и „К.М.“ АД- в несъстоятелност иск с правно основание чл.135 ЗЗД. Твърди се от ищеца, че има качеството на кредитор в несъстоятелността на
длъжника „К.М.“ АД, а вземането му произтича от договори за кредит от
23.05.2013 г. и е включено в списъка с приети вземания, одобрен с определение
от 15.11.2017 г. на съда по несъстоятелността по т.дело N 185/2017 г. на СГС. По тези договори
кредитополучател е „Р.С.“ ООД, а „К.М.“ АД има качеството на съдлъжник. Сочи се в исковата молба, че на 02.08.2013 г. –
след възникване на вземанията на ищеца, длъжникът „К.М.“ АД е прехвърлил на
ответника „М.2.“АД чрез договор за продажба, сключен във формата на нот.акт N 53, том I, дело N 49/13 г., собствеността върху хижа „М.“ със спортна площадка
от 606 кв.м. и разгърната застроена площ от 1889 кв.м., от което разпоредително
действие ищецът е увреден, защото имуществото на длъжника е намалено. Приобретателят на имота знае за увреждането, защото в
неговия Съвет на директорите влизат Т.Б., З.Б. и Ц.Б., които са низходящи и
съпруга на Р.Б., който е представител на длъжника продавач по сделката. Иска се
от ищеца да се обяви за недействителен по отношение кредиторите на
несъстоятелността процесният договор за продажба.
Ответниците са представили писмени отговори, с които
оспорват иска по чл.135 ЗЗД с възражението за недопустимост, защото е предявен
извън преклузивния едногодишен срок по чл.649 ал.1 ТЗ. По същество искът се оспорва с довода, че към сключване на процесния договор за продажба вземанията на банката не са
били обявени за изискуеми, а по договора за кредит не е било налице неизпълнение.
Освен това сделката не увреждаща, защото длъжникът е получил цена по нея в
размер на 373 460 лв. Поддържа се, че сделката не е извършена в
подозрителния период от две години преди началната дата на неплатежеспособността
– 24.12.2016 г., както и че страните по нея не са знаели за увреждането, тъй
като в полза на ищеца са били учредени обезпечения.
Ищецът е представил допълнителна искова молба, с която поддържа
предявения иск с довода, че искът е предявен по пощата в рамките на преклузивния едногодишен срок, започнал да тече от
вписването в ТР решението за откриване на производство по несъстоятелност. Сочи се, че длъжникът в качеството на съдлъжник е в неизпълнение, когато и главният длъжник не
изпълнява задълженията си. Фактът, че
сделката е извършена извън подозрителния период е неотносим,
защото е предявен общият отменителен иск по чл.135 ТЗ, а не специалните отменителни искове по чл.647 ТЗ.
Поддържа се, че всяка разпоредителна сделка, която намалява имуществото на
длъжника, уврежда кредитора, независимо от размера на получената цена. Налице е
свързаност по пар.1, т.1 от ДР на ТЗ, поради което е
налице презумпция за знание. Наличието на обезпечение на кредитора не го лишава
от възможността да води иска по чл.135 ЗЗД, защото цялото имущество на длъжника
служи за негово обезпечение.
Ответниците са
представили допълнителни отговори, с които поддържат възраженията и оспорванията срещу иска. Сочи се, че ищецът е обявил
предсрочната изискуемост на задълженията по договора за банков кредит на
07.03.2017 г. и на 04.08.2017 г., а
атакуваната сделка е извършена на 02.08.2013 г. Към сключване на сделката кредитополучателят
„Р.С.“ ООД не е бил в неизпълнение към ищеца.
Като съищец е конституиран на основание чл.649 ал.3 ТЗ синдикът
на „К.М.“ АД- в несъстоятелност.
В
съдебното заседание на 20.12.2019 г. е прието, че направено в молба от
13.12.2018 г. искане на „М.“ ЕООД е основателно, защото са налице условията на
чл.649 ал.3, изр.2-ро ТЗ, поради което като участник в процеса е конституиран „М.“
ЕООД, но погрешно е изписано в съдебния протокол, че е трето лице. Доколкото
обаче от съда са разгледани визираните в нормата на чл.649 ал.3, изр.2-ро ТЗ
предпоставки волята на съда е била това лице да се конституира като съищец, но погрешно е изразена, защото в съдебния протокол
е изписано погрешно „трето лице“.
Представен е акт за граждански брак N 514/02.05.1980 г., от който се установява, че Р.З.Б. и Т.Г. Крумова са
сключили граждански брак, след който съпругата ще носи фамилното име Б..
Направено е на 25.08.2016 г. отбелязване, че гражданският брак е прекратен на
18.07.2016 г.
Представен е договор за кредит от 23.05.2013 г., от който се установява,
че между ищеца и „Р.С.“ ООД е възникнало търговско правоотношение, по което
ищецът е поел задължението да предостави кредит в размер на
16 000 000 лв., а „К.М.“ АД има качеството на съдлъжник,
който се е задължил да отговаря солидарно за изпълнение на задълженията на
кредитополучателя.
Представени са сключените към договора анекси.
Представен е нот.акт
за учредяване на договорна ипотека N 90, том IV, дело N 565/13 г., от който се установява, че „Р.С.“ ООД е учредил в полза на ищеца
ипотека върху поземлен имот с
идентификатор 00357.5350.10, находящ се в гр.Нови
Искър, ул.“****“, ведно с построените в него административна и производствени
сгради.
Представен е нот.акт
N 53, том I,
дело N 49/13 г., от който се установява, че ответникът „К.М.“
АД е сключил с ответника „М.2.“АД договор за продажба, с който е прехвърлил собствеността
върху хижа „М.“ със спортна площадка от 606 кв.м. и разгърната застроена площ
от 1889 кв.м., находяща се в гр.София, парк „Витоша“.
При така установената фактическа обстановка
съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на спора пред първоинстанционния съд е
иск с правно основание чл.135 ал.1 ЗЗД, предявен по реда на чл.649 ал.1 ТЗ.
От
извършена служебно проверка за вписванията по партидата на ответника „К.М.“ АД се
установява, че е в производство по несъстоятелност, както и че ищецът има
качеството на кредитор, чието вземане е включено в списъка с приети вземания, одобрен
с определение от 15.11.2017 г. на съда по несъстоятелността по т.дело N 185/2017 г. на СГС.
В
качеството си на кредитор на несъстоятелността ищецът е процесуално легитимиран
на основание чл.649 ал.1 ТЗ да предяви отменителния
иск по чл.135 ЗЗД, доколкото до момента на завеждане на делото синдикът не е
предявил този иск.
Решението за откриване на производството по несъстоятелност е вписано в
ТР по партидата на длъжника на 27.06.2017 г., поради което едногодишният преклузивен срок е започнал да тече от тази дата, а искът е
предявен по пощата на 25.06.2018 г. и е постъпил в съда на 26.06.2018 г. - преклузивният срок по чл.649 ал.1 ТЗ е спазен.
Исковата молба, с която се атакува сделката с вещноправно действие, е вписана в книгите на служба по
вписвания, а с молба от 28.11.2018 г. ищецът е уточнил петитума
на иска и е заявил искане да се обяви недействителност спрямо кредиторите на
несъстоятелността.
По
същество на спора. Фактическият състав
на чл.135 ал.1 ЗЗД включва няколко кумулативни елемента – качеството на
кредитор на ищеца спрямо ответника / длъжник в несъстоятелност/, който е прехвърлител по атакуваната разпоредителна сделка,
увреждане на кредиторите на масата на несъстоятелността в резултат на
извършената сделка, както и знание за увреждането. Доколкото страните по
атакуваната сделка са юридически лица, под знание за увреждането следва да се
има предвид знание у физическите лица, които са в органите им на управление.
В практиката на съдилищата се приема, че
вземането на ищеца по чл.135 ЗЗД не е необходимо да се установява при условията
на пълно и главно доказване, а е достатъчно това вземане да произтича от
твърдените в исковата молба факти. В
случая по несъмнен и категоричен начин е установено качеството на кредитор на
ищеца, защото ищецът е включен в изготвения от синдика списък на кредитори с
приети вземания, който е одобрен с определение от 15.11.2017 г. на съда по
несъстоятелността по т.дело N 185/2017 г. на СГС. Следва да се спомене, че вземанията на
ищеца не са били оспорени с възражения по чл.690 ТЗ, защото видно от диспозитива на определението на съда по несъстоятелността,
че с възраженията по чл.690 ТЗ кредиторът „М.“ ЕООД и длъжникът са оспорили
наличието на обезпечение на приетите вземания на ищеца.
Вземанията на ищеца са приети по смисъла на
чл.693 ТЗ, поради което съдът е длъжен да приеме за доказано по несъмнен начин,
че ищецът е кредитор на първия ответник – прехвърлител
по сделката, който е длъжник в несъстоятелност.
В производството по несъстоятелност на „К.М.“
АД не е изготвена сметка за разпределение, а с влязло в сила решение на съда по
несъстоятелността от 27.04.2018 г. е отказано да се утвърди плана за
оздравяване на длъжника „К.М.“ АД- в несъстотелност.
При тези факти съдът приема, че ищецът, а и останалите кредитори на
несъстоятелността, продължават да са с неудовлетворени
парични вземания срещу „К.М.“ АД-в несъстоятелност, който е праводател по атакуваната сделка.
По
силата на атакуваната правна сделка, сключена във формата на нот.акт N 53, том I, дело N 49/13 г. длъжникът „К.М.“ АД /сега в несъстоятелност/
е сключил на 02.08.2013 г. с
ответника „М.2.“АД договор за продажба, с който е прехвърлил собствеността
върху хижа „М.“ със спортна площадка от 606 кв.м. и разгърната застроена площ
от 1889 кв.м., находяща се в гр.София, парк „Витоша“,
срещу цена от 373 460 лв.
Според
съда всяко отчуждаване на длъжниково имущество води
като резултат до намаляване възможността за удовлетворяване на кредиторите на
несъстоятелността, които от обективна страна са затруднени в производството по
несъстоятелност във фазата на осребряване на масата. Това е така, защото синдикът
не би могъл да осребрява отчуждения от длъжника имот, който поради
разпоредителната сделка не е част от
масата на несъстоятелността. В това производство по универсално принудително
изпълнение процесният имот поради извършеното с него
разпореждане не би могъл да се осребрява и да се „превръща“ в пари, които да
послужат за удовлетворение вземанията на кредиторите на несъстоятелността.
При
извършено разпоредително действие с недв.имот длъжникът
не разполага с възражение, че притежава друго имущество, извън разпореденото, респ. че е учредил ипотека върху друг имот
за обезпечение вземането на кредитора ищец. Това е така, защото длъжникът не
разполага с правната възможност за избор срещу кое от притежаваните от него
имущества синдикът да насочи действия
във фазата на осребряване от производството по несъстоятелност. Нормата на
чл.133 ЗЗД предвижда, че за обезпечение вземането на кредитора служи цялото длъжниково
имущество, а при основателност на иска по чл.135 ЗЗД синдикът ще разполага
с правната възможност да извърши действия по осребряване и срещу имота, предмет
на атакуваната с иска по чл.135 ЗЗД сделка. В този смисъл възражението, че по
силата на нот.акт N 90, том IV, дело N 565/13 г. вземанията на ищеца са обезпечени с учредена договорна ипотека върху
друг имот - поземлен имот с
идентификатор 00357.5350.10, находящ се в гр.Нови
Искър, ул.“****“, ведно с построените в него административна и производствени
сгради, е несъстоятелно.
Отчуждаването
на длъжниково имущество води до обективно намаляване
възможностите на кредиторите на несъстоятелността да се удовлетворят и ги
уврежда. Процесната сделка, водеща до прехвърляне на
право на собственост върху недв.имот, който излиза
извън имуществото на ответника - длъжник, уврежда интересите на кредиторите на
несъстоятелността. Увреждането в случая
се изразява в това, че продаденият на 02.08.2013 г. имоти не е част от масата
на несъстоятелността, от която се удовлетворяват кредиторите.
Наличието
на ипотека върху имот, който е различен от процесния,
не ограничава правото на ищеца, а и на другите кредитори в несъстоятелността,
да търсят охраняване на интересите си чрез иска за недействителността на
сделката с процесния имот. Както се спомена по-горе,
цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори,
поради което наличието на учредено в полза на ищеца обезпечение чрез ипотека върху
друг имот не е основание за извод, че сделката не е увреждаща /решение № 407 от
29.12.2014 г. по гр. д. № 2301/2014 г. ІV г.о. ВКС
и решение 48 от 21.02.2014
г. по гр. д. № 4321/2013 г.
ІV г.о. ВКС, постановени по реда на
чл. 290 ГПК, решение № 18 от 04.02.2015 г. по гр.д. № 3396/2014 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС/.
Следва да се отбележи, че искът по чл.135 ЗЗД е предявен по реда на
чл.649 ал.1 ТЗ от ищеца, но в интерес на всички кредитори на несъстоятелността,
защото при уважаване на иска недействителността ще се обяви спрямо всички
кредитори. Следователно, дори и да имаше значение обстоятелството, че ищецът е
обезпечен с ипотеката, това няма значение за основателността на иска, защото
останалите кредитори на несъстоятелността не се ползват от учредената в полза
на ищеца ипотека.
Тези правни изводи на съда следва да се
отнасят и досежно обезпечението на вземанията на
ищеца чрез договор за особен залог върху вземания на длъжника по банкови
сметки, както и върху движими вещи.
Обстоятелството дали
уговорената продажна цена от 373 460 лв. е получена от длъжника е ирелевантно за увреждането на кредиторите. Увреждането на кредиторите
по смисъла на чл. 135 ЗЗД може да се
изрази освен в намаляване на имущественото
състояние на длъжника, но и в
препятстване или затрудняване на възможността за удовлетворяването му. Дори и имотът да е бил продаден по цена, която
отговаря на пазарната, респ. я надвишава, и цената да е реално получена от
длъжника, излизането на имота от патримониума на
длъжника затруднява удовлетворяването на кредиторите, защото е възможно получената
сума да не
е налице у длъжника и да не може да послужи за удовлетворение, тъй като паричната наличност
е силно променлива величина и парите лесно могат да
бъдат укрити, но такава възможност относно недвижим имот не съществува / решение № 278 от 29.03.2018 г. по гр.дело № 4317/2016 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, както и решение по т.д. № 422/2012 г. на ВКС, І ТО/.
Развитите доводи в т.2 от писмената защита на длъжника относно
стойностното съотношение между имота и получената за него цена са ирелевантни за иска по чл.135 ЗЗД. Тези доводи са относими към иска по чл.647 ал.1, т.3 ТЗ, с какъвто съдът
не е сезиран.
Отменителният иск по чл.135 ЗЗД има за цел да се възпрепятствува недобросъвестния длъжник да намали възможностите за удовлетворяване на кредиторите, а такава
възможност е налице не само
когато вземането е изискуемо, но и преди
да настъпи изискуемостта. Определящо за основателността на иска е вземането да е възникнало преди увреждащото действие на длъжника, както е в случая. За основателността на иска е ирелевантно
дали вземането на кредитора ищец е било изискуемо към извършване на
разпоредителната сделка и дали към онзи момент е налице неизпълнение на
задълженията на длъжника. Разпоредителната сделка е в състояние да увреди лицата, който вече
са кредитори, но законът не предвижда като предпоставка за
основателността на отменителня иск по чл.135 ЗЗД вземането на предявилия иска кредитор да е било изискуемо към момента на извършване на разпоредителната
сделка. Вземането на кредитора дори не е необходимо да е изискуемо към момента
на предявяване на иска /решение № 35 от 12.04.2018 г.
по гр.д. № 1783/2017 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС, решение № 362 от 16.11.2014 г. по гр.д. № 2574/2015 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС/.
Предявеният иск по чл.135 ЗЗД не е обвързан
от т.нар. „подозрителни“ срокове, които се отнасят за „преферентните“
искове по чл.646 и чл.647 ТЗ.
За основателността на иска по чл.135 ЗЗД е
необходимо да се установи още една предпоставка – знание за увреждането. Знанието
на длъжника за увреждане се приема за установено, когато същият знае, че има
кредитор. Задълженията на длъжника в несъстоятелност са възникнали към
предявили иска кредитор със сключване на договора за кредит от 23.05.2013 г., което означава, че към
сключване на процесния договор за продажба на
02.08.2013 г. длъжникът е знаел, че намалява своето имущество, с което
затруднява удовлетворение на кредиторите от неразпореденото
имущество /решение № 93 от 28.07.2017 г.
по т.д. № 638/2016 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС/.
Процесната сделка е
възмездна, защото при нея има размяна на блага – имот срещу цена. Следователно
предпоставка за основателността на иска е знанието и на насрещната страна – приобретателя на имота.
След
извършена служебно проверка за вписванията по партидата на ответните дружества
се установи, че към сключване на процесния договор за
продажба Р.З.Б. в качеството на физическо е бил член на Съвета на директорите
на продавача „К.М.“ АД- сега несъстоятелност, както и представляващ, а другите
членове на СД са „Р.М.“ ООД и „Р.– ФМ“ АД, на които Р.З.Б. е бил представляващ.
Членове на Съвета на директорите на „М.2.“ АД са Т.Г.Б., която е била представляващ, З.Р.Б. и Ц.Р.Б..
От представения акт за граждански брак N 514/02.05.1980 г. се установява, че Р.З.Б. и Т.Г. Крумова са сключили
граждански брак, след който съпругата е приела да носи фамилното име Б., а на
18.07.2016 г. гражданският брак е прекратен. От представеното удостоверение за семейно
положение, съпруга и деца N РСЦ 18-УГ01-6381/10.10.2018 г. се установява, че З.Р.Б. и Ц.Р.Б. са деца на Р. З.Б..
При
тези факти съдът намира, че и приобретателят на имота
е знаел за увреждащия характер на сделката, защото членовете на неговия
управителен орган са съпруга и деца на член на управителния орган и представител
на длъжника прехвърлител /представители на двете
дружества са били съпрузи/. Юридическото лице приобретател е знаел за увреждането, защото това
обстоятелство се е знаело от лицата, които са членове на неговия орган на управление /решение № 13 от 19.02.2015 г.
по гр.д. № 4606/2014 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС/. След като двете търговски дружества, които са страна по увреждащия договор за продажба, са се представлявали от физически лица, които са
били съпрузи към сключване на договора, а представителя на продавава е баща на другите
двама членове на съвета на директорите на купувача, следва да се приеме, че и у
двете страна е налице знание за увреждането /решение № 86 от 30.06.2017 г. по гр.д. № 1164/2015 Г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС/.
При тези факти съдът намира, че всички
елементи от сложния фактически състав на чл.135 ЗЗД са осъществени, поради
което искът е основателен.
С
оглед на изложеното съдът намира, че искът с правно основание чл.135 ЗЗД следва
да бъде уважен.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по
отношение на кредиторите на несъстоятелността на „К.М.“ АД- в несъстоятелност, ЕИК *******, по предявен от „Б.Д.“ ЕАД по реда на чл.649 ал.1 ТЗ иск с правно
основание чл.135 ЗЗД, по който е конституиран като съищец
синдикът на „К.М.“ АД- в несъстоятелност и кредиторът „М.“ ЕООД, срещу „К.М.“
АД- в несъстоятелност, ЕИК *******, гр.Нови Искър, ул.“****“ N 2, и „М.2.“
АД, ***, сключеният във формата на нот.акт
N 53, том I, рег.
N 3699, дело N 49/13 г. на нотариус Р.Т.– район на СРС, договор за продажба на недвижим имот,
с който „К.М.“ АД- сега в несъстоятелност, ЕИК *******, е продал на „М.2.“ АД, ***,
следния недвижим имот, находящ се в гр.София, парк
„Витоша“ - хижа „М.“ със спортна
площадка, със застроена площ от 606 кв.м. и разгърната застроена площ от 1889
кв.м., състояща се на сутеренен етаж от: четири мазета, котелно, две технически
помещения и трафопост; на първи етаж: санитарни помещения, зала за хранене,
коридор към отделните стаи и преддверие към кухненски блок/подготовка, топла
кухня, миялно помещение и склад, шест стаи и стая за
управител, както и мазета; на втори етаж: стая за почивка със склад и кухня,
общи санитарни помещения, отделни шест стаи и апартамент; на трети етаж: общи
санитарни помещения, два апартамента и четири отделни стаи; както и тавански
етаж.
ОСЪЖДА „К.М.“ АД- в несъстоятелност, ЕИК *******,
гр.*******, чрез масата на несъстоятелността, и „М.2.“ АД, ***, да заплатят на основание
чл.78 ал.6 ГПК, вр. с чл.649 ал.6 ТЗ, по сметка на
СГС държавна такса в размер на 7687,27 лв.
ОСЪЖДА
„К.М.“ АД- в несъстоятелност, ЕИК *******, гр.*******, чрез масата на несъстоятелността,
и „М.2.“ АД, ***, да заплатят на „Б.Д.“ ЕАД, ***, съдебни разноски от 500 лв.
Решението може да се обжалва пред САС в
двуседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: