МОТИВИ по НОХД № 30065/2011г.
по описа на Районен съд Монтана
Подсъдимият В.В.А. е обвинен в това, че на 28.09.2010г.
в гр. Монтана при условията на опасен рецидив и след предварителен сговор с Р.Ж.М.
xxx, направил опит да отнеме от владението на А.Б.И. xxx движими вещи, както
следва: 1 брой годна за употреба кафе машина с помпа и ръкохватка с дозатор, 15
броя вилици за хранене от алпака, 15 броя лъжици за хранене от алпака, 5 броя
годни кухненски ножове и 1 брой пластмасов съд за сушене и съхраняване на
кухненски прибори, всички вещи на обща стойност от 60.50 лева без съгласието на
собственика с намерението, противозаконно да ги присвои, като изпълнителното
деяние е останало недовършено, по независещи от дееца причини - престъпление по
чл. 196, ал. 1 т. 2 във вр. с чл. 195, ал. 1 т. 5 във вр. с чл. 194, ал. 1 във
вр. с чл. 18 ал. 1 от НК.
Подсъдимият Р.Ж.М. е обвинен в това, че на 28.09.2010г.
в гр. Монтана след предварителен сговор с В.В.А. xxx и при условията на
повторност в немаловажен случай, направил опит да отнеме от владението на А.Б.И.
xxx движими вещи, както следва: 1 брой годна за употреба кафе машина с помпа и ръкохватка
с дозатор, 15 броя вилици за хранене от алпака, 15 броя лъжици за хранене от
алпака, 5 броя годни кухненски ножове и 1 брой пластмасов съд за сушене и
съхраняване на кухненски прибори, всички вещи на обща стойност от 60.50 лева
без съгласието на собственика с намерението, противозаконно да ги присвои, като
изпълнителното деяние е останало недовършено, по независещи от дееца причини- престъпление
по чл. 195, ал. 1 т. 5 и т. 7 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 18 ал. 1
от НК.
Прокурорът поддържа обвиненията и моли съда
след като признае подсъдимите за виновни в извършване на престъпленията да им
наложи конкретни по вид и размер наказания.
Подсъдимите се признават за виновни и съжаляват
за извършеното. При условията на чл. 371 т. 2 НПК признават изцяло фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и дават съгласие да не се
събират доказателства по тези факти.
Служебният защитник на подсъдимия – адв. Йордан
Александров от АК Монтана изразява съгласие по смисъла на чл. 371 т. 1 НПК и
моли съда да наложи на подсъдимите наказания при условията на чл. 58а ал. 4 от НК.
Производството е по чл. 370 и сл. от НПК –
проведе се съкратено съдебно следствие, предшествано от предварително
изслушване на страните, инициирано от съда.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
На основание чл. 373 ал. 1 НПК във вр. с чл. 283 НПК, съдът прие събраните в
досъдебното производство писмени доказателства, приобщи ги към делото и ги огласи.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с доводите и становищата на страните, приема за
установено следното:
Свидетелят А.Б.И. xxx. На 27.09.2010г. вечерта,
двамата си легнали да спят в пристройката на къщата си. Малко след полунощ се
чул силен шум, който ги събудил. Свидетелят И. станал, облякъл се и излязъл в
коридора, използван още от семейството като кухненски бокс. Когато включил
осветлението, видял две лица, от мъжки пол, единият, от които се опитвал да се скрие,
а другия стоял до вратата. Попитал ги какво търсят там а те заявили, че имали
уговорка със съпругата му да цепят дърва. Свидетелят И. веднага се обадил в
полицията и задържал неканените гости до пристигането на авто-патрула на РУ-Полиция-Монтана.
Самоличността на извършителите била установена, в лицето на подсъдимите А. и М..
При внимателния оглед на помещението, съпрузите установили, че пластмасовия съд,
в който се съхраняват лъжиците, вилиците и ножовете не е на обичайното си място
а приборите са разхвърляни по двора (15бр. лъжици, 15бр. вилици и пет ножа). Кафе-машината
била оставена на пода в готовност за изнасяне, като захранващият кабел не бил
изключен от контакта. В тъмното, двамата извършители по грешка изключили от контакта
друг електроуред и при опита да вземат кафе машината са я изпуснали, защото
кабела им е попречил.
Общата стойност на изброените вещи, към
момента на извършване на деянието е 60.50 лева видно от заключението на
съдебно-оценителната експертиза.
До момента, подсъдимия В.В.А. е осъждан
единадесет пъти за извършвани престъпления против собствеността на гражданите, за
повече от половината, от които му е било налагано наказание ефективно лишаване
от свобода. Подсъдимият А. е част от т. н. активен криминогенен контингент на
РУ-Полиция-гр. Монтана, рецидивист с утвърдени навици при извършването на
противоправни деяния. Видно от приложената характеристична справка, същият се
движи в среда на криминално-проявени, не полага общественополезен труд, скита
постоянно, злоупотребява с алкохол.
С деянието си, от обективна и от субективна
страна, при форма на вината-пряк умисъл е осъществил състава на чл. 196, ал. 1
т. 2 във вр. с чл. 195, ал. 1 т. 5 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 18 ал.
1 от НК, като след предварително сговаряне с другия подсъдими е направил опит, противозаконно
да отнеме от владението, другиму, чужди движими вещи, без съгласието на
собственика и с намерение за противозаконно своене. Деянието е извършил, след
като многократно е бил осъждан на ефективно лишаване от свобода за извършени в
миналото престъпления от общ характер или в условията на чл. 29 от НК-опасен
рецидив. Деецът е предвиждал обществено-опасния характер на стореното и пряко е
целял настъпването на вредоносните последици от него. Множеството предходни
осъждания, лошата характеристика и очевидното игнориране на установения в
страната правов ред изключват маловажност на деянието. Опитът е останал
недовършен по независещи от дееца причини а именно, намесата на собственика на
вещите.
До момента, подсъдимият Р.Ж.М. е осъждан два
пъти за извършвани престъпления от общ характер, както следва: 1.С присъда на МРС по НОХД№149/1999г., в
сила от 29.07.2000г. за деяние, съставомерно по чл. 195, ал. 1 т. 5 и т. 7 във
вр. с чл. 194, ал. 1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок
от една година ефективно при общ режим. По причина, че от изтърпяване на
наказанието е изминал срок, по-дълъг от пет години, това осъждане не влияе на
квалификацията на настоящото деяние, относно прилагането на чл. 28 и чл. 29 от НК. 2.С присъда по НОХД№372/2006г. на МРС в сила от 11.05.2007г. за деяние, съставомерно
по чл. 198, ал. 1 във вр. с чл. 20 от НК му е наложено наказание ефективно
лишаване от свобода.
Видно, от приложената характеристична справка,
подсъдимия М. не работи, скита, употребява алкохол, движи се в криминогенна
среда и многократно е регистриран в РУ-МВР-Монтана във връзка с извършвани
противообществени прояви.
С деянието си, от обективна и от субективна
страна, при форма на вината пряк умисъл (съзнавал обществено опасния характер
на стореното и пряко целял настъпването на вредоносния резултат), подсъдимия М.
е осъществил състава на чл. 195, ал. 1 т. 5 и т. 7 във вр. с чл. 194, ал. 1 и
във вр. с чл. 18 ал. 1 от НК. Като в условията на повторност (като осъждан с
влязла в сила присъда за друго такова деяние) и след предварително сговаряне с
подсъдимия В.А. се опитал да отнеме чужди движими вещи от владението, другиму, без
съгласието на собственика и с намерение за противозаконно своене. Опитът
останал недовършен по независещи от дееца причини. Богатото криминално минало, лошата
характеристика и тоталното незачитане на закона изключват маловажност на
стореното от подсъдимия.
При условията на
чл. 372 ал. 4 НПК, съдът приема за установени обстоятелствата изложени в
обвинителния акт, като взе предвид и направените самопризнания от подсъдимите и
доказателствата събрани в досъдебното производство.
Предвид гореизложеното съдът намира,
че обвиненията са доказани по несъмнен и категоричен начин.
Причините за извършване на деянията
са корист, ниско съзнание и култура и желание за облагодетелстване по лек и
престъпен начин без труд.
С оглед установената фактическа
обстановка съдът намира, че с деянията си подсъдимите са осъществили от
обективна и субективна страна състава на горните престъпления, поради което и
съдът ги призна за виновни.
ВИД И РАЗМЕР НА НАКАЗАНИЕТО:
По отношение определянето на съответното наказание, съдът взе предвид вида
на производството - Глава 27, чл. 371 т. 2 от НПК, съобразявайки редакцията на
чл. 58а НК към датата на деянието, респ. деянията /изм., бр. 26 от 2010 г. /.
За престъплението по чл. 196 ал. 1
т. 2 във вр. с чл. 195 ал. 1 т. 5 във вр. с чл. 194 ал. 1 във вр. с чл. 18 ал. 1
от НК законът предвижда наказание от три до петнадесет години. За
престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 5 и т. 7 във връзка с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 18 ал. 1
от НК, законът предвижда наказание от една
до десет години лишаване от свобода. При индивидуализацията на наказанията по
отношение на подсъдимите, съдът прецени следното: съгласно разпоредбата на чл. 373
ал. 2 от НПК, в случаите по чл. 372 ал. 4 от с. к., при провеждане на съдебното
следствие не се извършва разпит на подсъдимия, на свидетелите и вещите лица за
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като съдът, ако
постанови осъдителна присъда, определя наказанието при условията на чл. 58а от НК. Разпоредбата на чл. 58а НК, в настоящата си, нова редакция, предвижда, че
при постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл. 373 ал. 2 от НПК, съдът
определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите на
Общата част на този кодекс и намалява така определеното наказание с една трета.
Разпоредбата на чл. 58а ал. 4 НПК
предвижда възможност на съдът да определи наказанието при условията на чл. 55 НК, ако са налице условията за това, като при едновременно наличие на
предпоставките на разпоредбите на чл. 58а НК и чл. 55 НК, съдът следва да
приложи тази на чл. 55 НК.
Разпоредбата на чл. 58а НК, в
настоящата си редакция е в сила от 10.04.2010г. Престъпленията, в които
подсъдимите са обвинени са извършено на 28.09.2010г, т. е., след влизане в сила
на изменението на чл. 58а НК.
При обсъждане на размера на
наказанията, които следва да бъдат наложени на подсъдимите съобразно
разпоредбите на Общата част на НК и съответното намаляване на така определените
наказания с една трета, то съдът намира, че така определените наказания по
размер ще бъдат по-неблагоприятно за тях от приложението на чл. 58а ал. 4 НК –
наличие на предпоставки за приложение на чл. 55 НК. Това е така, защото в
настоящият случай са налице превес на смекчаващите вината обстоятелства по
отношение на подсъдимите. Отегчаващите са следните – осъждани са за престъпления
от общ характер. От друга страна, смекчаващите са, че подсъдимите А. и М.
несъмнено са с нисък социален статус. Причинените щети са изцяло възстановени. Смекчаващи
вината обстоятелства са и признанието на вината, направено още на ДП, което е
спомогнало за разкриване на обективната истина. Причинената щета на св. И. е
значително под минималната работна заплата установена за страната. В случая са
налице едновременно условията по ал. 1 на чл. 58а НК и условията
на чл. 55 НК. В такъв случай, съдът е длъжен да приложи само чл. 55 НК, ако
това е по-благоприятно за подсъдимия. Налице е обаче превес на смекчаващите вината обстоятелства според съда и
при определяне на вида и размера на наказанията, той взе предвид разпоредбата
на чл. 58а ал. 4 НК, като прилагайки чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. В случая
единствената възможност е налагане на наказание лишаване от свобода. Несъмнено
спазвайки разпоредбата на чл. 58а ал. 4 НК, съдът
следва да приложи само чл. 55 НК, тъй като наказание ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за подсъдимия В.В.А. и ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за подсъдимия Р.Ж.М.,
които на основание чл. 60 ал. 1 от ЗИНЗС да се изтърпят в затвор или
затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим с оглед
разпоредбата на чл. 61 т. 2 от същия закон са по-благоприятни от определеното
по чл. 58а ал. 1 НК.
С така наложените по вид и размер
наказания съдът намира, че ще могат да се постигнат целите и задачите на личната
и генералната превенция, а наказанията да въздействат поправително, предупредително
и възпитателно по отношение на подсъдимите А. и М. и останалите граждани.
Съдът след като
съобрази справките за съдимост на подсъдимите намери, че в случая не са налице
условията за определяне на общо наказание по настоящата присъда с друго
наказание, респ. на други наказания.
При този изход на делото подсъдимите
А. и М. следва да заплатят солидарно по сметка на ВСС - София сумата от 35.00 лева
разноски по водене на делото/ за изготвената на досъдебното производство
съдебно - оценителна експертиза/ и по 5.00 лева държавна такса за служебно
издаване на изпълнителен лист.
След определяне и изплащане на адвокатско
възнаграждение от НБПП гр. София на назначения служебен защитник, съдът ще се
произнесе и за тези разноски с определение по реда на чл. 306 ал. 1 т. 4 НПК.
При така изложените мотиви съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: