Разпореждане по дело №59676/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 163025
Дата: 29 декември 2023 г.
Съдия: Десислава Стоянова Влайкова
Дело: 20231110159676
Тип на делото: Частно гражданско дело
Дата на образуване: 1 ноември 2023 г.

Съдържание на акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 163025
гр. София, 29.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети декември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Д.СТ. В
като разгледа докладваното от Д.СТ. В Частно гражданско дело №
20231110159676 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление с вх. № 305135/30.10.2023 г. на „..........“ ЕООД, ЕИК ..........,
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу А. И. Д.
с ЕГН: **********, за вземания, произтичащи от сключен между страните Договор за
кредит № L326127/02.07.2023г.
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е издадена за вземанията за главница, законна
лихва и обезщетение за забава, както и за разноските съразмерно с уважената част на
претенциите, но съдът намира, че следва да откаже издаването на заповед за сумата от
122.01 лева– такса за разглеждане на искането за предоставяне на кредит.
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК подлежи на отхвърляне и когато искането за издаване
на заповед за изпълнение противоречи на закона и добрите нрави, респ. когато искането се
основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована
вероятност за това.
Процесният договор за заем има характеристиките на потребителски, с оглед на което
и доколкото кредитополучателят по него е физическо лице, в случая приложение следва да
намерят нормите на ЗПК, ЗЗД и ЗЗП.
С оглед на тези разяснения съдът намира, че процесната клауза, на която заявителят
основава претенцията си за такса за разглеждане на искането за предоставяне на кредит е
нищожна, тъй като заобикаля закона, противоречи на императивни негови разпоредби и е
неравноправна. Съображенията за това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит, а според ал. 2 на същата разпоредба кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за дължимост на „такса“
за поведението на заемодателя по разглеждане и евентуално по одобряване на искането за
отпускане на паричен заем, тъй като се касае за поведение по изпълнение на негово
преддоговорното задължение, което е дължимо независимо дали заявката на
кредитоискателя ще бъде одобрена или не и което заемодателят извършва и в собствен
интерес, доколкото проучвайки кредитоспособността на потребителя съобразно чл. 16 и сл.
1
ЗПК, същият обезпечава възможността си впоследствие да удовлетвори вземанията си по
договора за заем. Касае се следователно за действия, които заявителят дължи при всички
случаи и които нямат характер на допълнителна услуга в полза на потребителя по смисъла
на нормата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, а представляват необходимо и задължително условие за
сключване на договора за кредит. Така, с уговарянето на подобна „такса“ не се цели
възмездяване на заемодателя за извършена от него конкретна допълнителна услуга, а се
прикрива действителната цел на клаузата- да се достигне до допълнително и необосновано
оскъпяване на отпуснатия кредит, което, от своя страна, води до съществено неравновесие
между интересите на заемодателя и тези на икономически по- слабата страна- потребителя,
което е още едно допълнително основание за нищожност на коментираната клауза- поради
нейната неравноправност по смисъла на чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
Ето защо заявлението следва да бъде отхвърлено по отношение на искането за
присъждане на коментираната такса.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 305135/30.10.2023 г. на „..........“ ЕООД, ЕИК .........., за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу А. И. Д. с
ЕГН: **********, за сумата от 122.01 лева– такса за разглеждане на искане за предоставяне
на кредит по сключен между страните Договор за кредит № L326127/02.07.2023г.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчване на препис от него на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2