O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 176
гр.Монтана, 27.04.2022 год.
Административен съд - Монтана в закрито
заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година в
тричленен състав
Председател: Огнян Евгениев
Членове: Соня Камарашка
Бисерка Бойчева
като разгледа докладваното от съдия
Камарашка Частно касационно Адм. дело №176/2022г.
по описа на Административен съд – Монтана, намира следното:
Производството
е по реда на чл. 229 и сл. от АПК във връзка с чл. 281
от ЗИНЗС.
Образувано е по частна
жалба подадена от Ц.Ч.Е. изтърпяващ наложено му наказание „лишаване от свобода“
в ЗОЗТ Бойчиновци към Затвора гр.Враца, а понастоящем в Затвора гр.Враца против
Определение №91 от 11.03.2022г. постановено по Адм. дело №2/2022г. по описа на
Административен съд - Монтана V ти съдебен състав с което е оставена без
разглеждане, като недопустима жалбата /искането/
на Ц.Ч.Е., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в ЗОЗТ гр. Бойчиновци /към
момента на подаване на жалбата/ против бездействие на ГДИН гр. София да
организира курс за професионална квалификация за професия „Управление на Парни
и водогрейни машини”. В частната жалба се излагат съображения, че така постановеното определение
е непълно, незаконосъобразно, неправилно и в разрез с материалния закон. В
допълнение към жалбата си твърди, че в Затвора гр.Враца има нужда от
специалисти, а курсове за професия
„Управление на Парни и водогрейни машини” не се организират. Твърди, че в ЗИНЗ
е регламентирано, че обучението и повишаването на професионалната квалификация
е приоритет на органите по изпълнение на наказанията и това му право е
Конституционно гарантирано.
Претендира се отмяна на
постановения съдебен акт и уважаване на направеното искане за организиране курс за професионална квалификация за професия
„Управление на Парни и водогрейни машини”.
Ответника по частната
жалба – Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр.София в писмен
отговор по частната жалба оспорва същата, като моли за потвърждаване на
обжалваното Определение, като отрича изцяло твърденията на жалбоподателя.
Административен съд – Монтана,
в настоящия състав, като взе предвид процесуалните предпоставки за допустимост
на жалбата, и обсъди събраните доказателства по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното:
Частната жалба е подадена
в рамките на законоустановения срок и при наличието на правен интерес, поради
което същата се явява процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Административен съд –
Монтана е бил сезиран с искане по реда на чл. 276 от ЗИНЗС,
предявено от Ц.Ч.Е. изтърпяващ към момента на искането наложено му наказание
„лишаване от свобода“ в ЗОЗТ Бойчиновци към Затвора гр.Враца, съда да прекрати бездействието на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията" /ГДИН/ гр. София да организира курс за
професионална квалификация за професия „Управление на Парни и водогрейни
машини”.
За да приеме предявеното искане за
недопустимо, първоинстанционния съд е разгледал делото в производство по чл. 276 от ЗИНЗС,
видно от мотивите на постановеното Определение, като е указал и неговото
обжалване по реда на чл.281 от ЗИНЗС.
За да постанови този
резултат съдът правилно е приел, че в конкретния случай така оспорваното
бездействие не попада в приложното поле на чл. 276 от ЗИНЗС,
което да подлежи на оспорване в настоящото производство.
Изложени са мотиви, че сочения от оспорващия ответник -
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията" не е предвидено задължение по
силата на закона да организира и провежда курсове за професионална
квалификация, в т.ч. и за професията „Управление на парни и водогрейни
машини", каквато е претенцията на оспорващия. Курсовете за професионална
квалификация се организират от Държавно предприятие „Фонд затворно дело",
съгласно чл. 39, т. 5 от ЗИНЗС, което е самостоятелно юридическо лице със
самостоятелен бюджет, отделно от ГДИН. След като ГДИН няма законово задължение да
организира каквито и да било курсове, т.е. след като законодателят не е въвел
такива правомощия на тази Главна дирекция, то същата не може и не извършва
бездействие от такъв характер, т.е. не съществува правно валиден отказ от
извършване на определено действие, когато административният орган няма законово
задължение да извърши съответното действие.
Оспореното определение е
законосъобразно и правилно.
Приетата от съда
фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на определението,
съответства на събраните по делото доказателства. Развитите от
първоинстанционния съд мотиви са правилни и се възприемат от настоящата
касационна инстанция.
Защитата по чл. 276-283 от ЗИНЗС
е предвидена в полза на всеки задържан под стража или лишен от свобода, който е
обект на фактически действия или бездействия на длъжностно лице, които могат да
бъдат квалифицирани като жестоко, нечовешко или унизително отношение по смисъла
на чл. 3 от същия
закон. Защитата има за цел да постигне прекратяването на такива
действия и бездействия или извършването на действия с цел прекратяване или
предотвратяване на нарушение на забраната за жестоко, нечовешко или унизително
отношение по смисъла на чл. 3 от закона. Тя обаче е бърз способ за защита на
вече засегнати или непосредствено застрашени права, свързани със забраната по
чл. 3 от закона, които трябва да бъдат конкретно посочени от ищеца, с оглед
преценката за допустимост на защитата по този ред.
Исканите от настоящия
жалбоподател по реда на чл. 276, ал. 1 от ЗИНЗС позитивни действия от ГДИН, не представляват фактически
действия. Това са правни действия, които се подчиняват на условия и процедури,
регламентирани в ЗИНЗС, правилника за прилагането му и утвърдени от Министъра
на правосъдието правила. Ето защо тези правни действия не могат да са предмет
на разпореждане да бъдат извършени, което прави недопустимо искането по чл. 276 от ЗИНЗС.
Евентуалният отказ за организиране на
обучения и квалификации би следвало да е предмет на съдебен контрол по общия ред за
обжалване на административни актове.
Съдът обосновано и
законосъобразно въз основа на събраните и анализирани по делото доказателства е
приел, че в случая оспорваното бездействие не попадат в приложното поле на чл. 276 от ЗИНЗС,
както и че ГДИН няма
законово задължение да организира такива курсове.
Неоснователни са
наведените в жалбата доводи. При извършената проверка не се установи неправилно
приложение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения.
Определението е обосновано. При правилно установена фактическа обстановка,
съдът е изложил подробно и аргументирано изводите си.
На основание изложеното,
настоящият съдебен състав приема, че обжалваното определение, което е валидно и
допустимо е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при
отсъствие на касационни основания за отмяна.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 235 АПК,
съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение
№ 91/11.03.2022 г., постановено по адм. дело № 2/2022 г. по описа на АдмС
Монтана.
Определението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест, по аргумент от чл.281, ал.2 от ЗИНЗС
На основание чл.138, ал.3 от АПК
препис от настоящото определение да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: