Разпореждане по дело №37/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда №48/23.03.2010 г., постановена по наказателно частен характер дело №249/2009 г., Момчилградският районен съд е признал подсъдимият С. А. М. с ЕГН * за виновен в това, че на 05.09.2009 г., около 02.00 ч. в Г.М. на У.”К. О. №1. причинил лека телесна повреда на С. С. М. от Г.М., изразяваща се в причиняване на болка и страдание, без разстройство на здравето, поради което и на основание чл.130, ал.2, във вр. с чл.54 от НК, го е осъдил на наказание „лишаване от свобода” за срок от 4 месеца, при първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието, като на основание чл.66 от НК е отложил изтърпяването му за срок от 3 години. Признал е подс.С. А. М. за невиновен в това, че на 05.09.2009 г. около 02.00 ч. в Г.М. казал обидни думи за честта и достойнството на С. М., поради което на основание чл.304 от НПК го е оправдал по предявеното му обвинение по чл.146, ал.1 от НК. С присъдата също така, Г. А. М. от Г.М., е призната за невиновна в това, че на 05.09.2009 г., около 02.00 ч. на У.”К. О. №10 в Г.М., казала нещо обидно, унизително за честта и достойнството на С. М., поради което на основание чл.304 от НПК, я е оправдал по предявеното й обвинение по чл.146, ал.1 от НК. Подс.С. А. М. е осъден също така да заплати на С. С. М. от Г.М., с ЕГН * сумата в размер на 1500лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 05.09.2009год., както и направените по делото разноски в размер на 700.00 лв., като е отхвърлил иска до пълният му предявен размер от 7000.00 лв., като неоснователен и недоказан. Отхвърлил е също така предявеният от С. М. против Г. М. граждански иск за сумата от 3000.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като неоснователен и недоказан. Подс.С. А. М. е осъден да заплати по сметка на РС-М. сумата в размер на 70.00 лв., представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

Недоволен от така постановената присъда е останал жалбодателят С. А. М., който я обжалва чрез пълномощника си – А. Х., като счита, че същата е неправилна, незаконосъобразна и постановена в противоречие на събраните по делото доказателства. По делото не било доказано безспорно, че С. М. е виновен за извършеното престъпление. Липсвали каквито и да е свидетели на извършеното престъпление. Единствените свидетели които посочвали, че С. М. е извършител на престъплението бил мъжът на тъжителката, с когото тя живеела на съпружески начала и сина й, същите разпитани в съдебни заседания и преразпитани в съдебно заседание на 23.03.2010г давали абсолютно противоречиви показания. Видно било от събраните писмени доказателства, че тъжителката е с невротично разстройство, раздразнителност и безсъние, нарушение на вестибуларните функции, всичко това обяснява поведението на тъжителката и системния тормоз, на който били подложени подсъдимия и неговото семейство. Представеното като доказателство съдебномедицинско удостоверение било с дата 07.09.2009г. от 16,30 часа, а това било три дни след посочената дата на извършеното престъпление, и описаните травми в него не било известно кога са настъпили и при какви условия и обстоятелства, като се имало предвид самото заболяване на тъжителката. Нещо повече на подсъдимия му било наложено административно наказание за същия случай, тъй като видно от показанията на полицаите и техните констатации ставало въпрос за битов съседски скандал, като те самите не установили факти които по късно посочвала тъжителката и нейните свидетели. Относно свидетелските показани на съпруга и сина й, това били изфабрикувани показания, тъй като те самите били заинтересовани от изхода на делото и следвало техните показания да не бъдат кредитирани от съда. Представената по делото Справка за съдимост също не отговаря на истината като се имало в предвид това, че подсъдимия бил осъден на глоба от 200 лева по НОХД № 78/2004г., която била заплатена и след това не бил вършил друго престъпление от общ характер и не бил осъждан, в предвид на това на основание чл.86, ал.1 т.З във връзка с чл.87, ал.З пр.2 от НК, бил изтекъл предвидения срок, а и глобата е изплатена, то за подсъдимия била настъпила реабилитация по право, поради което така приложената справка за съдимост не следва да се има в предвид в настоящото наказателно дело. Съдът в наказателните производства следвало да събира доказателства обвиняващи подсъдимия, така и такива, които го оневиняват, а в случая липсвали каквито и да са доказателства, доказващи вината на подсъдимия.

При тази фактическа обстановка, съдът неправилно признал за виновен С. А. М. и го осъдил, поради което смята, че присъдата е явно несправедлива. Моли да се отмени обжалваната присъда в осъдителната й част, както и в частта, с която е уважен гражданския иск в размер на 1500,00 лева, тъй като бил нарушен закона и обезщетението било несправедливо завишено и вместо това да се постанови присъда, с която подсъдимият да бъде оправдан. Представя се вносна бележка от 27.06.2005 г., за внесени от С. А. М. по сметка на РС-М., 244 лева по нохд №78/2004 г. на МРС.

В съдебно заседание жалбодателят не се явява, но чрез А.Х., поддържа въззивната жалба и моли същата да бъде уважена. Представя справка за съдимост на подсъдимия, изд. на 06.04.2010 г.

Ответника по жалбата – тъжителката С. С. М., лично и чрез А.С., оспорва жалбата, като неоснователна. Моли да се потвърди първоинстанционната присъда, като правилна, обоснована, справедлива и постановена в съзвучие със събраните по делото доказателства. Претендира за присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.

Окръжният съд, след извършената цялостна служебна проверка относно правилността на обжалваната присъда на основание чл.314 и сл. от НПК, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от жалбодателя, констатира:

Жалбата е частично основателна.

След преценка и анализ на събраните по делото доказателства, въззивният съд прие за установена следната фактическата обстановка:

На 05.09.2009 г., около 02.00 ч. тъжителката С. М. била в жилището си, което се намирало на У.”К. О. №10 в Г.М., но тъй като не можела да заспи от лая на куче, което било вързано под прозореца й, тя излязла и отвързало кучето. Прибирайки се обратно в дома си, на входната врата на сградата я пресрещнал подс.С. М., който започнал да й се кара, затова, че е отвързала кучето му. Тъжителката му обяснила, че е болна и не може да заспи от лая на кучето и че ще извика полиция, на което подсъдимият й отговорил да се обажда на който иска, че него не го е страх от никой. След разменените реплики С. М. си влязла в апартамента, но подс.С. М. я последвал и приближавайки се до нея й ударил шамар по лицето, като това се случило пред св.Й. Х. Ю., с когото тъжителката живеела на съпружески начала и сина й св.С. М., който се бил събудил от разправията. По същото време подс.Г. М., майка на подс.С. М. била излязла във входа на сградата и крещяла, че ще организира подписка и ще изгони С. М. от апартамента. След нанесения удар подсъдимият се прибрал у дома си, а тъжителката подала сигнал в полицията. На место пристигнали двама полицейски служители, свидетелите Р. К. и Б.Т., като пред сградата била само тъжителката и сина й, като същата им се оплакала, че била ударена от съседа си С. М., заради куче. Тъй като подсъдимият не бил отвън и поради късния час, полицаите не снели обяснения от него, но изготвили докладна записка по случая. На 08.09.2009 г. след извършена проверка, бил съставен протокол за предупреждение на С. М., да не отправя обиди и закани, както и да не извършва самоуправни действия спрямо С. С. М. от Г.М.. Против С. А. М. било издадено и Наказателно постановление № 67/25.09.2009 г. на осн. Наредба на Общински съвет М. за поддържане и опазване на обществения ред, като му е наложена глоба в размер на 70 лева за това, че на 05.09.2009 г., около 1.30 ч. в Г.М., У.”К. О. №10 ударил шамар на С. М. от Г.М..

От приетите като доказателство по делото медицинско удостоверение и болничен лист от 15.09.2009 г. се установява, че С. М. страда от невротично разстройство, нарушение на вестибуларната функция и главоболие.

Видно от съдебномедицинско удостоверение №262/2009 г., на 07.09.2009год. тъжителката С. С. М. се явила на преглед пред съдебен лекар – д-р Н. М., като съобщила, че на 05.09.2009 г. била бита с юмруци от неин съсед. В заключението е отразено, че при прегледа на С. М. е установено кръвонасядане с размери 1/0.5 см. в областта на външния ъгъл на лявата очна цепка, като е посочено, че описаното увреждане е получено при действието на твърд тъп предмет и по време и начин е възможно да е възникнало така, както съобщава освидетелствуваната. Било е причинено болка и страдание.

Така възприетата фактическа обстановка се установява от събраните гласни и писмени доказателства по делото: показанията на св.Б. Т., Р. К. и Н. М., които съдът кредитира изцяло; частично от показанията на свидетелите С. М., Ф. М. и Й. Х.; частично от обясненията на подс.С. М. и подс.Г. М.; протокол за предупреждение от 08.09.2009 г., НП № 67/25.09.2009 г.; епикриза, медицинско удостоверение, съдебномедицинско удостоверение издадени на С. М., свидетелство за съдимост от 06.04.2010 г на подс.С. М. и вносна бележка от 27.06.2005 г.

Въз основа на така приетата фактическа обстановка, следва да се направи безспорния извод, че подсъдимият С. А. М. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав по чл.130, ал.2 от НК, за което е бил признат за виновен и осъден от първоинстанционния съд, а именно: на 05.09.2009 г., около 02.00 ч. в Г.М. на У.”К. О. №1. причинил лека телесна повреда на С. С. М. от Г.М., изразяваща се в причиняване на болка и страдание, без разстройство на здравето. От обективна страна по делото е установено, че подсъдимият е нанесъл удар с ръка по лицето на тъжителката С. М. в слеõствие, на което е било получено кръвонасядане, като е било причинено болка и страдание. От субективна страна, деянието е осъществено с пряк умисъл, тъй като подс.С. М. е желаел и пряко целял причиняването на телесна повреда, като е съзнавал общественоопасния характер на извършеното и е предвиждал настъпването на общественоопасните му последици.

Във връзка с изложеното, неоснователни се явяват твърденията във въззивната жалба, че подсъдимият не бил извършил инкриминираното престъпление и по делото нямало доказателства за това. Че подсъдимият е извършил инкриминираното деяние се установява от показанията на св.Й. Х.и С. М., които са били преки очевидци на извършеното, макар в показанията им да има известни разминавания за начина на извършване на деянието и броя на ударите, то в крайна сметка същите са категорични относно факта, че именно подс.С. М. е нанесъл удар на тъжителката по лицето. За да кредитира показанията на двамата свидетели, които са близки на тъжителката, съдът съобрази обстоятелството, че показанията им се подкрепят и от показанията на полицейските служители – св.Т. и К., които са пристигнали непосредствено след инцидента и на които С. М. е съобщила, че е била ударена с шамар от подс.С. М., за което по-късно му е бил съставен протокол за предупреждение и бил наказан по административен ред. Че С. М. е била бита от подсъдимия разказва и св.Н. М., брат на тъжителката, на който последната се е обадила по телефона и споделила за случилото се и същият по-късно я отвел за освидетелствуване в болницата. В подкрепа на показанията на гореописаните свидетели, както и на твърденията в тъжбата, че е нанесен удар на тъжителката е и съдебномедицинското удостоверение №262/2009 г., издадено от съдебен лекар, установяващо кръвонасядане по лицето С. М.. Макар съпругата на подсъдимия, св.Ф. М. и подс.Г. М. /майка на подсъдимия/ по същество да отричат подс.С. М. да е удрял тъжителката М., в същото време разказват, че подсъдимият е „бутнал” тъжителката, „хванал я за ръката и я дръпнал”. Т.е. те също установяват, че между тъжителката и подсъдимия е имало физическо съприкосновение. Съдът не дава вяра на обясненията на подс.С. М. в частта им, в която твърди, че не е удрял тъжителката, тъй като същите се опровергават от останалите коментирани гласни доказателства – показанията на Б. Т., Р. К., Н. М., С. М. и Й. Х., както и писменото такова – съдебномедицинско удостоверение, поради което приема, че представената от С. М. версия цели единствено оневиняването му.

Или, от анализа на събраните по делото доказателства, следва да се направи безспорния извод, че именно подсъдимия е автор на инкриминираното деяние.

При определяне на наказанието районния съд е приел, че с оглед предходното осъждане на подсъдимия, не може да се приложи разпоредбата на чл.78а от НК. Предвид обстоятелството обаче, че във въззивното производство e представено свидетелство за съдимост рег.№165/06.04.2010 г., от което се установява, че подсъдимият С. А. М. е реабилитиран по право, т.е. понастоящем е неосъждан, както и с оглед наличието на останалите предпоставки за приложението на чл.78а от НК, а именно: за престъплението по чл.130, ал.2 от НК, което е умишлено, се предвижда наказание под три години лишаване от свобода; деецът не е освобождаван от наказателна отговорност и от престъплението няма причинени имуществени вреди; следва подсъдимият да бъде освободен от наказателна отговорност и да му се наложи административно наказание. Или, с оглед на изложеното изводът на първоинстанционния съд, че не са налице предпоставките по чл.78а от НК е неправилен. Относно размера на административното наказание, съдът съобрази разпоредбата на чл.2, ал.1 и ал.2 от НК, съгласно която за всяко престъпление се прилага онзи закон, който е бил в сила по време на извършването му и ако до влизане на присъдата в сила последват различни закони, прилага се законът, който е най-благоприятен на дееца. Настоящия съдебен състав намира, че най-благоприятна за дееца е разпоредбата на чл.78а, ал.1 от НК, в сила от 29.04.2006 г., действаща към момента на извършване на деянието – 05.09.2009 г., която предвижда наказание от петстотин до хиляда лева. При определяне размера на глобата за извършеното престъпление по чл.130, ал.2 от НК, следва да се вземат предвид обществената опасност на деянието и дееца, смекчаващите и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства и подбудите за извършване на деянието. Обществената опасност на извършеното от подсъдимия деяние следва да се определи като типичната за този вид престъпления, с които се засяга телесната неприкосновеност на личността. Обществената опасност на дееца следва да се определи като ниска с оглед чистото му съдебно минало и младата му възраст. С оглед на посочените обстоятелства, съдът намира, че на подсъдимия следва да бъде наложено административно наказание към минималния предвиден в закона размер, а именно в размер на 600 лв.

Причиненото телесно увреждане, изразяващо се кръвонасядане по лицето с размери 1/0.5 см. и претърпените болка и страдания, са в причинна връзка с установеното виновно поведение на подсъдимия. При определяне размера на претендираното обезщетение, съдът съобразно критерия за справедливост е приел, че сумата от 1500 лева е тази, която ще обезщети пострадалата С. М., като е постановил, че тази сума се дължи от подсъдимия, ведно със законната лихва от датата на причиняване на увреждането – 05.09.2009 г. до окончателното й изплащане. С оглед на причиненото увреждане, получено от нанесения от подс.М. шамар, съдът намира, че присъдената сума е прекомерна, поради което следва да бъде намалена на 500 лева, която в случая се явява справедлива и в пълен обем ще репарира неимуществените вреди - претърпените болки и страдания, както и негативните изживявания след случилото се. Или, гражданският иск за причинени неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 500 лева до уважения от районния съд размер от 1500 лева, следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Предвид изхода на делото в първоинстанционното производство, правилно са възложени в тежест на подсъдимия и направените от тъжителката разноски по делото. Претендираните разноски от процесуалния представител на тъжителката направени във въззивното производство не следва да се присъждат изцяло, с оглед частичната основателност на жалбата. Или, подсъдимият следва да бъде осъден да заплати на тъжителката направените от нея разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева, от общо претендираните 400 лева. Предвид, че размера на уважения граждански иск следва да се намали, то следва да се намали и присъдената държавна такса от 70 лв. на 50 лева.

Следва да се отбележи, че първоинстанционната присъда в оправдателната й част е влязла в сила, тъй като не е била обжалвана, поради което и не следва да бъде коментирана.

С оглед всичко изложено и на основание, чл.337, ал.1, т.4 във вр. с чл. 334, ал. 1, т.3 и т.6 и чл.338 от НПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯВА присъда № 48/23.03.2010 г., постановена по НЧХД № 249/2009 г. по описа Момчилградския районен съд в следните й части: В ЧАСТТА, с която на подсъдимия С. А. М. за извършеното престъпление по чл.130, ал.2 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 4/четири/ месеца при първоначален общ режим, което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изтърпяване за срок от 3/три/ години, като на основание чл.78а, във вр. с чл.2, ал.2 от НК, го освобождава от наказателна отговорност и му налага административно наказание глоба в размер на 600 лева; В ЧАСТТА, с която подсъдимия С. А. М. от Г.М., обл.Кърджали, с ЕГН * е осъден на заплати на С. С. М. от Г.М. с ЕГН *, сумата в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на престъплението, като я ОТМЕНЯВА в частта за разликата от 500 /петстотин/ лева до 1500 /хиляда и петстотин/ лева, както и в ЧАСТТА, с която подсъдимия С. А. М. от Г.М., с ЕГН *, е осъден да заплати държавна такса върху уважения размер на гражданския иск за разликата от 50.00 лева до 70.00 лева, вместо което постановява:

ОТХВЪРЛЯ гражданския иск за разликата от 500 лева до 1500 лева, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА С. А. М. от Г.М., с ЕГН * да заплати на С. С. М. от Г.М., с ЕГН *, сумата в размер на 200 /двеста/ лева, представляваща разноски във въззивното производство – адвокатско възнаграждение.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.