№ 45931
гр. София, 12.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20241110140979 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Предявени са от М. С. Д. срещу „С.К.“ ООД искове за прогласяване нищожността на
Договор за паричен заем № 981087 към искане № 9287016 от 15.12.2023 г. на основание чл.
22 ЗПК, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, евентуално за прогласяване нищожността на клаузата на
чл. 11 от Договор за паричен заем № 981087 към искане № 9287016 от 15.12.2023 г.,
предвиждаща заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение. Предявен е и
кумулативно съединен с тях частичен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1
ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5 лв. – част от вземане в общ
размер на 1165,47 лв., представляващо платена от него без основание сума въз основа на
нищожната договорна клауза, ведно със законната лихва от 08.07.2024 г. до окончателното
плащане.
Ответникът по главния иск „С.К.“ ООД е предявил насрещни осъдителни искове,
предявени в условията на евентуалност - с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал.
1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, евентуално чл. 23 ЗПК.
Ищецът твърди, че е сключил с ответника Договор за паричен заем № 981087 към
искане № 9287016 от 15.12.2023 г., по силата на който му е предоставена в заем сумата от
2000 лв. при уговорени ГЛП в размер на 44,5 % и ГПР в размер на 56,70 %, като се е
задължил да върне заема ведно с възнаградителна лихва в срок до 24.05.2024 г. на 23
седмични погасителни вноски. Сочи, че съгласно чл. 5.1. от договора бил задължен да
осигури обезпечение след сключване на договора, отговарящо на редица изисквания, като
поради непредставянето на обезпечение му била начислена неустойка по чл. 11 от договора
в размер на 1165,47 лв., включена изначално в погасителния план, с което погасителната
вноска възлизала на 148 лв., а общият размер на задълженията му по договора – на 3404 лв.
Релевира възражение за нищожност на целия договор поради протИ.речие на закона – с
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Изтъква, че уговорената неустойка за
непредоставяне на обезпечение в действителност представлява разход по кредита, който
следва да бъде включен в ГПР, но това в случая не е сторено, поради което посоченият в
договора ГПР е неправилен. В тази връзка сочи, че към потребителя са поставени
неизпълними изисквания относно обезпечението, което следва да представи, с което се цели
увеличаване на възнаграждението на кредитора, като неустойката е изначално включена в
погасителните вноски. Навежда възражение за нищожност на клаузата за неустойка поради
нейната неравноправност по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, защото е необосновано
висока – надвишава размера на възнаградителната лихва. Сочи, че е налице заобикаляне на
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, предвиждаща максимален праг на ГПР, и на чл. 33, ал. 1
ЗПК, тъй като на практика с клаузата за неустойка е уговорено допълнително обезщетение за
забава, поради което на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК клаузата е нищожна. Намира я за
нищожна и като накърняваща добрите нрави, защото неустойката излиза извън присъщите й
функции, неясно е какви точно вреди на кредитора би покрила и цели единствено
1
неоснователно обогатяване на кредитора. Счита, че платената сума по нищожната
неустоечна клауза е недължимо платена. Моли за уважаване на исковете и за присъждане на
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че между страните е налице и
друго дело и предявяването на идентични искове във връзка с различни договори за заем в
отделни производства е злоупотреба с право, като прави искане за съединяване на
настоящото дело с гр. д. № 40977/2024 г. Излага съображения, че договорът за заем не е
недействителен по смисъла на ЗПК, като са спазени всички изисквания на чл. 11 ЗПК.
Твърди, че процесната неустойка е начислена въз основа на действителна неустоечна клауза,
както и че същата не следва да се включва при изчисляването на ГПР. Сочи, че клаузите от
договора не са неравноправни. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски. В
случай на уважаване на исковете моли на ищеца да не бъдат присъждани разноски за повече
от едно производство.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е предявил и насрещен иск за осъждане на
М. Д. да заплати на „С.К.“ ООД сумата от 1550 лв. – представляваща част от неизплатена
главница по Договор за паричен заем № 981087 от 15.12.2023 г., като дължима на договорно
основание и поради неизпълнение на договорното задължение на кредитополучателя по
договора за кредит, евентуално като дължима главница по недействителен договор за
кредит. Излага съображения, че по сключения между страните договор за потребителски
кредит на ответника по насрещния иск е предоставена сума в размер на 2000 лв., от която са
заплатени 450 лв., като задължението по процесния договор е изцяло падежирало след
изтичане на срока за плащане на последната вноска по кредита, а именно 17.06.2024 г.,
поради което е останала незаплатена сумата от 1550 лв. Моли за уважаване на насрещния
иск, ведно със законната лихва от датата на подаването му – 17.09.2024 г. до окончателното
плащане. Претендира разноски.
От ответника по насрещния иск е постъпил писмен отговор, в който признава иска за
основателен. Твърди, че договорът за паричен заем е нищожен и по същия се дължи
връщане само на чистата главница в размер на 2000 лв., от която е заплатил сумата от 450
лв. Признава насрещния иск за сумата от 1550 лв.
Съдът приема възраженията на ответника за нередовност на исковата молба и за
недопустимост на производството за неоснователни. Исковата молба отговаря в пълнота на
изискванията на чл. 127, ал. 1 и ал. 4 и чл. 128 ГПК, а от обстоятелството, че между същите
страни има висящи и други дела с подобен предмет, не следва извод за недопустимост на
настоящите искове поради злоупотреба с правото на иск, доколкото за ищеца не съществува
задължение да предяви в рамките на едно и също производство всички свои претенции
срещу ответника, произтичащи от различни договори между тях. Липсва основание за
съединяване на дела по реда на чл. 213 ГПК, защото след служебна справка в ЕИСС съдът
констатира, че предметът на посочените в отговора дела не налага издаване на общо
решение по тях, като същите са и на различен етап от разглеждането си.
Разпределение на доказателствената тежест:
В тежест на ищеца по предявените в условията на евентуалност искове за
прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № 981087 към искане №
9287016 от 15.12.2023 г., евентуално прогласяване нищожност на процесната договорна
клауза – чл. 11 е да докаже следните обстоятелства: сключването между страните на Договор
за потребителски кредит № 981087 към искане № 9287016 от 15.12.2023 г. и неговото
съдържание; че договорът протИ.речи на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което е
недействителен на основание чл. 22 ЗПК; твърдяното протИ.речие на закона, включително
неравноправност на клаузата на чл. 11 от него; твърдяното заобикаляне на закона - чл. 21, ал.
1 ЗПК, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 33, ал. 1 ЗПК; твърдяното накърняване на добрите нрави.
Доколкото се иска прогласяване нищожността на договора, евентуално на договорната
клауза на различни основания и съобразявайки съдебната практика, съдът приема, че се
касае за обективно съединени искове за прогласяване нищожност на клаузата, които с оглед
наведените основания следва да се разгледат при условията на евентуалност, като подлежат
на разглеждане в поредността, произтичаща от естеството на въведеното основание – от
най-тежкото към най-лекото, а именно: иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП – нищожност поради
протИ.речие на закона, включително поради неравноправност; иск с правно основание чл.
26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 21, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 33, ал. 1 ЗПК –
2
нищожност поради заобикаляне на закона; иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД –
нищожност поради накърняване на добрите нрави.
В тежест на ответника е да докаже, че клаузите от договора са индивидуално
уговорени, както и че на потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и
коректна информация, за да бъде в състояние последният да прецени икономическите
последици от сключването на договора с оспорената клауза.
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 55, ал.
1, пр. 1 ЗЗД е да установи следните обстоятелства: че е заплатил сумата в размер на 5 лв.
като неустойка по чл. 11 от Договор за потребителски кредит № 981087 към искане №
9287016 от 15.12.2023 г. и получаването на сумата от ответника.
В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да
докаже наличието на правно основание за получаване, респективно за задържане на
процесната сума.
По предявените насрещни осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, евентуално чл. 23 ЗПК в тежест на ищеца по насрещния иск
е да докаже сключването на Договор за потребителски кредит № 981087 към искане №
9287016 от 15.12.2023 г. със соченото съдържание, реалното предаване на заемната сума в
размер на 2000 лв. от заемодателя на заемателя съгласно условията на договора, срока за
погасяване на задължението и настъпването на изискуемостта на вземането.
При доказване на тези обстоятелства ответникът по насрещните искове следва да
установи погасяването на дълга.
Съдът обявява на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК служебно следи за
неравноправност на клаузи в договора за потребителски кредит, за което предоставя на
страните при условията на състезателност възможност да ангажират доказателства за
евентуалното наличие/липса на неравноправност на клаузи от договора.
ОТДЕЛЯ на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и ненуждаещи се
от доказване между страните по делото обстоятелствата, че между тях е сключен Договор за
потребителски кредит № 981087 към искане № 9287016 от 15.12.2023 г., по силата на който
М. С. Д. е получил сумата от 2000 лв. – главница; че в договора е уговорена неустойка за
непредоставяне на обезпечение в размер на 1165,47 лв. – чл. 11, дължима при неизпълнение
на задължението на заемателя да осигури обезпеченията, предвидени в договора – чл. 5, ал.
1 и ал. 2, както и че М. С. Д. е погасил сума в размер на 450 лв.
По доказателствата:
Страните са представили документи, които са допустими, относими и необходими за
изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени
доказателства.
Искането на ищеца за задължаване на ответника да представи цялата преписка по
Договор за паричен заем № 981087 следва да бъде оставено без уважение, тъй като с
отговора на исковата молба са представени документите по преписката.
Искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза е основателно и
следва да бъде уважено, но за отговор само на въпросите от т. 1 до т. 4, доколкото по делото
не е безспорно между страните дали сума в размер на 450 лв. е единствено заплатената във
връзка с договора сума, съответно за погасяване на кои вземания е отнесена. За отговор на
въпрос по т. 5 не са необходими специални знания, както и отговорът не е предмет на
съдебно – счетоводна експертиза.
Искането на ищеца за издаване на съдебно удостоверение, което да му послужи пред
БНБ за снабдяване с информация относно сключените сделки между М. С. Д. и „С.К.“ ООД,
както и за издаване на съдебно удостоверение, което да му послужи пред „И.“ АД за
снабдяване с информация относно извършените посредством „И.“ АД парични преводи от
М. С. Д. към „С.К.“ ООД и какъв е размерът на извършените парични преводи от „С.К.“
ООД към М. С. Д. е неоснователно и следва да се остави без уважение, тъй като посочената
информация не е необходима за изясняване на спора.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „С.К.“ ООД с правно основание чл. 213
ГПК.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 11.12.2024 г. от 10,30 часа, за когато ДА
СЕ ПРИЗОВАТ страните, като им се изпрати препис от настоящото определение.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИЕМА на основание чл. 211, ал. 1 ГПК за съвместно разглеждане предявения от
„С.К.“ ООД срещу М. С. Д. насрещен иск.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените от страните
документи.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, посочени в
исковата молба – от т. 1 до т. 4, при депозит в размер на 350 лв., вносими от ищеца М. С. Д.
по сметка на Софийски районен съд в едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице И. Л. Д., който да се уведоми за задачата и да се призове
за открито съдебно заседание.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите искания на ищеца М. С. Д..
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като такова задължение имат страните и когато те са
посочили електронен адрес за връчване. При неизпълнение на това задължение, както и
когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми
съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения ще бъдат
приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично
участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за
който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2 ).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4