О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260376 , 16.09.2020 г. гр.Бургас
ОКРЪЖЕН СЪД БУРГАС, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен
състав в закрито заседание на шестнадесети септември две
хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Вяра Камбурова
Членове: Галя Белева
мл. съдия Александър
Муртев
като разгледа докладваното от младши съдия
Александър Муртев ч. гр. д. № 1582 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 417, ал. 4,
вр. чл. 279 вр. чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано по повод частна жалба с вх. 10504/29.06.2020
г. от „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК ********* против Разпореждане от 17.02.2020 г. по ч.
гр. д. № 1110/2020 г. на Районен съд – Бургас, в частта, с която е отхвърлено
заявлението на ”Банка ДСК” ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417
от ГПК срещу длъжника С.Н.Н., ЕГН **********,
в частта, в която се иска присъждане на
договорна лихва от 1425,48 лева, обезщетение за забава (лихвена
надбавка за забава) до датата на
настъпване на изискуемост от 126,37 лева и разходи при изискуем кредит от
120,00 лева, поради настъпила предсрочна изискуемост.
Навеждат се доводи, че БРС погрешно е
изтълкувал цитираната от него съдебна практика, като постановеното от него решение
се намира в несъответствие с материалния и процесуалния закон. Излагат се
съображения за същността на договора за банков кредит и за уредената в чл.71 ЗЗД и чл.432 ТЗ предсрочна изискуемост на вземанията по него. Сочи се, че
банката в заявлението си е претендирала договорна (възнаградителна) лихва за периода до датата на настъпване на
изискуемостта, по действалия до този момент погасителен план, съответно
клаузите на договора преди изменението му.
Твърди се, че с волеизявлението за обявяване на предсрочна изискуемост
кредиторът иска изпълнение веднага на основното задължение по договора – за
връщане на заетата парична сума и поставя длъжника в забава, поради което по
правилото на чл.79, ал.1 ЗЗД искането за изпълнение може да се кумулира с
искане за обезщетение за забавата. На следващо място се сочи, че претендирана
сума в размер на 120 лева е претендирана като разход по изискуем кредит и е
регламентирана в Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които банката
прилага по извършваните услуги на клиентите. Кредитополучателят бил запознат с
Тарифата, действащата към момента на сключване на договора, а дължимостта на
тези такси била регламентирана в ОУ към договора за кредит. По изложените
съображения се иска да обжалваното определение да бъде отменено като неправилно
и незаконосъобразно, в частта, в която е отхвърлено заявлението на “БАНКА ДСК” ЕАД досежно
претендираните суми в размер на 1425,18 лв. договорна лихва за периода от
10.10.2018г. до датата на настъпване на изискуемост – 09.12.2019г.; 126, 37 лева – обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) до
датата на настъпване на изискуемост за периода от 10.10.2018г. до 09.12.2019г.; 120,00 лв. – разходи при изискуем кредит, като за същите
суми бъде постановено издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист.
Претендира се присъждане на направените
разноски, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение.
На длъжника не е връчен препис от частната жалба, съобразно разпоредбата
на чл. 418, ал. 4 ГПК.
Бургаският Окръжен
съд, като взе предвид постъпилата частна жалба и събраните доказателства,
намира следното от фактическа и правна страна:
Частната жалба е
подадена в срок от легитимирано лице и е допустима.
Пред Районен съд-Бургас е депозирано
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК от “БАНКА ДСК” срещу С.Н.Н. за следните суми, дължими по
Договор за кредит за текущо потребление № 11/25566748 от 12.09.2018 г.: сумата от 9859,91 лв.,
представляваща главница по договор за кредит за текущо потребление № 11/25566748 от 12.09.2018 г., сумата от 1425,48 лева, представляваща
договорна лихва за периода от 10.10.2018г. до датата на настъпване на
изискуемост – 09.12.2019г., сумата от 126,37 лева, представляваща обезщетение
за забава (лихвена надбавка за забава) за периода от 10.10.2018г. до датата на настъпване на
изискуемост – 09.12.2019г., сумата от 38,34 лева, представляваща обезщетение за
забава след датата на настъпване на изискуемост – за периода от 10.12.2019г. до
13.02.2020г. и сумата от 120,00 лева – разходи при изискуем кредит или общо
сума в размер на 11570,10 лв., ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на заявлението – 14.02.2020г. до изплащане на вземането.
Съобразно разпоредбата на чл. 410, ал. 2 и
чл.418, ал.1 от ГПК към заявлението са приложени договора за кредит за текущо
потребление, ведно с приложимите общи условия, уведомление за настъпила
предсрочна изискуемост на задълженията по договора, констативен протокол на
ЧСИ, както и извлечение от счетоводните книги на банката за сметката на
длъжника. Посочено е, че страните по делото са сключили договор за кредит за
текущо потребление № 11/25566748 от 12.09.2018 г., приложен
на л. 7 и сл. от заповедното производство. Видно от него,
длъжникът е получил сумата от 10 000 лева, която следва да издължи за срок от
60 месеца с договорен годишен променлив лихвен процент 8.15% и ГПР 9.72%.
С обжалваното разпореждане Районен съд-Бургас
е отказал издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по отношение на
търсената сума от 1425,48 лева, представляваща претендираната договорна лихва,
сумата от 126,37 лева, представляваща обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) до
датата на настъпване на изискуемост и сумата от 120,00 лева, представляваща
разходи за изискуем кредит.
С разглежданата частна жалба се атакува
разпореждането на Районен съд – Бургас по отношение на тези три
отхвърлени вземания. За да постанови своето разпореждане районния съд се е
позовал на т.2 от ТР № 3 от 27.03.2019г. на ВКС по т.д. № 3/2017г., ОСГТК, като е приел, че съгласно дадените разяснения,
размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договора за
заем/кредит следва да бъде определено в размер само на
непогасения остатък от предоставената по договора парична сума (главницата) и законната лихва от
датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането, при
съобразяване с решение на Съда (първи състав) от 26 януари 2017 година по дело C-421/14 (Banco Primus SA срещу Jesus Gutierrez Garcia).
Настоящата съдебна инстанция намира подадената частна жалба за частично
основателна.
По отношение на претендираните суми за договорна лихва
и обезщетение за забава се налагат следните уточнения:
Съгласно
разпоредбата на чл. 417, т. 2 от ГПК заявителят може да поиска
издаване на заповед за изпълнение и когато вземането, независимо от неговата
цена, се основава на документ или извлечение от счетоводни книги, с които
се установяват вземания на банките. В ал. 3 на чл. 418 от ГПК пък е
записано, че когато според представения документ изискуемостта на вземането е в
зависимост от изпълнението на насрещно задължение или от настъпването на друго
обстоятелство, изпълнението на задължението или настъпването на обстоятелството
трябва да бъдат удостоверени с официален или с изходящ от длъжника документ.
Съгласно чл. 411, ал. 2 ГПК съдът не издава заповед за
изпълнение, когато искането не отговаря на изискванията на чл.410 от ГПК и
заявителят не е отстранил допуснатите нередовности в тридневен срок от
съобщението, искането е в противоречие със закона или с добрите нрави или се
основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, длъжникът
няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България. Поради
безспорния, формален и едностранен характер на производството по издаване на
заповед за изпълнение, проверката по чл. 411, ал.2 ГПК обаче се
изразява единствено в това дали е налице законоустановено и
редовно от формална страна изпълнително основание и дали то
удостоверява изпълняемо право.
В конкретния случай заявлението на „Банка ДСК“
ЕАД отговаря на изискванията по чл. 417 и чл. 410 от ГПК – поискано е
издаване на заповед за изпълнение за вземане, което се основа
на извлечение от счетоводни книги на банка. Заявлението съдържа искане за
издаване на изпълнителен лист и отговаря на изискванията на чл. 127, ал.1 и 3 и
чл. 128, т. 1 и 2. Изложени са обстоятелствата, въз основа на които
вземането е индивидуализирано. Със заявлението са били представени документи, подкрепящи
всички твърдения на кредитора, в т.ч. и основанието за настъпилата предсрочна
изискуемост - договорът за кредит и приложимите към него общи условия,
извлечение от счетоводни книги, както и констативен протокол на ЧСИ Трифон
Димитров за уведомяване на длъжника за настъпване
на предсрочна изискуемост на кредита по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.
Цитираната от районния съд постановка относно това, че
размерът не вземането на кредиторът при предсрочна изискуемост следва да бъде
определено в размер само на непогасения остатък от предоставената по договора
парична сума (главница) и законната лихва от датата на настъпване на
предсрочната изискуемост до датата на плащането е правилна, но приложима, само
в случай, че кредиторът претендира непадежирали към момента на подаване на
заявлението взамения по кредита и това е така, тъй като изменението на договора
поражда неизправност на заемополучателя и има за последица загуба на
преимуществото на срока при погасяване на задължението за длъжника. Упражненият
избор от кредитора да иска изпълнението преди първоначално определения срок,
поради съществуващия за него риск, преустановява добросъвестното ползване на
паричната сума от длъжника, поради което уговореното възнаграждение за ползване
за последващ период – след настъпване на предсрочната изискуемост не се дължи.
От обстоятелствената част на депозираното заявление по чл.417 ГПК е видно, че
кредиторът “Банка ДСК” ЕАД претендира заплащането на сума в размер на 1425,48
лв., представляваща договорна (възнаградителна) лихва за периода от
10.10.2018г. до 09.12.2019г. - датата на настъпване на изискуемостта, както и
сума в размер на 126,37 лв., представляваща обезщетение за забава (лихвена
надбавка за забава) за периода от 10.10.2018г. до 09.12.2019г. - датата на
настъпване на изискуемостта. По изложените съображения, тъй като и двете
претендирани от заявителя вземания по договора касаят период преди датата на
настъпване на изискуемостта по кредита, то цитираната от районния съд
постановка няма как да намери приложение.
В тази насока са и задължителните тълкувания, дадени с цитираното от БРС
ТР № 3 от 2019г. по т. д. № 3/2017г., ОСГТК на ВКС, където изрично е посочено,
че за периода до настъпване на предсрочната изискуемост размерът на вземането
се определя по действалия до този момент погасителен план, съответно според
клаузите на договора преди изменението му.
Относно
претендираната сума в размер на 120,00 лв., представляваща разходи при изискуем
кредит, се налагат следните уточнения.
Действително
кредитополучателят предварително е бил уведомен и е подписал общите условия към
договора за кредит за текущо потребление от 12.09.2018 г., като по този начин
се е съгласил да заплати на банката посочените в т.8 от Тарифата на банката за
такси и комисионни, сума от 120 лв. за разходи при изискуем кредит. Съгласно
разпоредбата на чл. 411, ал.2, т.3 от ГПК заповедният съд следва да съобрази
наличието на неравноправни клаузи и в тази връзка настоящата съдебна инстанция
счита, че претендираната сума от 120 лв., представляваща разход при изискуем
кредит, не следва да се присъжда, позовавайки се на практика на ВКС.
Претендираната сума не се дължи, тъй като по същество представлява „такса“ /без
предоставяне на услуга/, която има неравноправен характер и се компенсира от
предвиденото обезщетение за забава.
По
изложените съображения, атакуваното разпореждане следва да бъде отменено в
частта, в която е отхвърлено искането на заявителя за присъждане на търсената
сума от 1425,48 лева, представляваща претендираната договорна лихва и сумата от
126,37 лева, представляваща обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава)
до датата на настъпване на изискуемостта, а в полза на заявителя да бъде
разпоредено издаване на. претендираната заповед на основание чл. 417, т .2, във вр. с чл. 411 от ГПК и се допусне нейното
незабавно изпълнение на основание чл. 418, ал. 2 от ГПК.
В частта, с която заявлението е отхвърлено за сумата от 120,00 лв.,
представляваща разходи при изискуем кредит атакуваното разпореждане е правилно
и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По разноските:
В жалбата е направено искане за присъждане на
разноски в размер на 15 лв. за заплатена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя в размер на 50 лв. съгласно чл. 78, ал.8 от ГПК и чл. 37 от Закона за правната помощ, предвид
липсата на фактическа и правна сложност на делото. С оглед изхода на делото, искането за разноски е
частично основателно, като на жалбоподателя следва да се присъди сумата от 31,03
лв., представляваща разликата между присъдените и претендираните за
производството пред заповедния съд разноски, съразмерно с уважената част на сумите
по заявлението, както и сумата от 60,30
лв. разноски пред настоящата инстанция за внесена д.т. за частна жалба и
юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с уважената част от жалбата.
Съгласно
т. 8 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013
г., ОСГТК настоящото определение не подлежи на обжалване, поради което е
окончателно.
Мотивиран
от горното, Бургаският окръжен съд,
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Разпореждане за
незабавно изпълнение, обективирано в Заповед № 475 от 17.02.2019г. по ч. гр. д.
№ 1110/2020г. на РС – Бургас, с което е отхвърлено подаденото от
“БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, район Оборище, ул. “Московска” № 19, представляван
заедно от изпълнителните директори Диана Дечева Митева и Юрий Благоев Генов,
чрез пълномощника Лилия Папазова против С.Н.Н., ЕГН **********, с адрес ***, заявление
за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и чл.418 от ГПК
за сумата от 1425, 48 лева, представляваща договорна лихва и сумата от 126,37
лева, представляваща обезщетение за забава (лихвена
надбавка за забава) до датата на настъпване на
изискуемостта в размер на 126, 37 лв., КАТО
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК в полза на “БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, район Оборище, ул. “Московска” № 19, представляван
заедно от изпълнителните директори Диана Дечева Митева и Юрий Благоев Генов,
чрез пълномощника Лилия Папазова против С.Н.Н., ЕГН **********, с адрес ***, за
следните суми съгласно заявление с вх. № 7842/14.02.2020 г. за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
от ГПК: сумата от
1425,48 лева, представляваща договорна (възнаградителна) лихва за
периода от 10.10.2018г. до датата на настъпване на изискуемост – 09.12.2019г., сумата от 126,37
лева, представляваща обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) до датата на настъпване на изискуемост, за периода от
10.10.2018г. до 09.12.2019г., сумата от
31,03 лв., представляваща разликата между присъдените и претендираните пред
заповедния съд разноски съразмерно на уважената част от заявлението, както и
направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 60,30 лв.
ДОПУСКА незабавно изпълнение
на така издаваната заповед за изпълнение, с оглед на което на кредитора ДА СЕ ИЗДАДЕ и изпълнителен лист.
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане за
незабавно изпълнение, обективирано в Заповед № 475 от 17.02.2019г. по ч. гр. д.
№ 1110/2020г. на РС – Бургас в останалата му обжалвана част.
ВРЪЩА делото на РС –
Бургас за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК съобразно настоящото определение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.