Р Е Ш Е Н И Е
№ 21 / 24.1.2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПАЗАРДЖИК, IХ-ти състав, в открито заседание на десети януари две хиляди двадесет и трета
година в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ К.
при участието на секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 765 по описа за 2022 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е по жалбата на „Инвест
556“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. Велинград, представлявано от
управителя Н.н., като правоприемник на ЕТ „С-Салих
Фейзичауш-67 Еко тур Айнур Адил“, подадена чрез процесуален представител адвокат Д.С., срещу Решение за налагане на финансова корекция № 13/311/00830/3/01/04/02,
изх.№ 01-6500/8743#15/14.03.2022 г.
на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с което на дружеството
е определена финансова корекция в размер на 38 721,84 лв.
и дължима сума от 38 011,84 лв. Релевирани са доводи за незаконосъобразност на административния
акт, като издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени
правила и противоречие с материалноправни разпоредби – основания по чл. 146, т.
3 и т. 4 АПК.
В съдебно заседание и в представени писмени
бележки, процесуалният представител на жалбоподателя адвокат Д.С., поддържа
жалбата и излага мотивирано становище за незаконосъобразност на оспорения акт, като
претендира отмяната му, ведно с присъждане на разноски по представен списък.
Ответникът – изпълнителният директор на Държавен
фонд „Земеделие“ (ДФЗ), чрез процесуален представител юрисконсулт Д. К., излага
становище за неоснователност на жалбата и претендират присъждане на разноски.
Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав, като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази
доводите на страните и извърши цялостна проверка на акта във връзка с
правомощията си по чл. 168 АПК, приема за установено следното:
С решение № 13/311/00830/3/01/04/02, изх.№
01-6500/8743#15/14.03.2022 г., изпълнителният директор на ДФЗ е определил финансова
корекция в размер на 38 721,84 лв., представляваща 10% от размера на
изплатената на ползвателя, финансова помощ по сключен договор № 13/311/00830/03.10.2014
г. за отпускане на финансова помощ по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски
дейности“ от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. (ПРСР),
подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР).
В разработения бизнес план земеделският производител е заявил изграждане и
функциониране на вили за настаняване на туристи в гр. Сърница. В раздел IV. „Финансово-икономически статус - приходи и
разходи“ от бизнесплана, са посочени по години приходите от настаняване-нощувка,
пряко свързани с инвестицията, за която едноличният търговец кандидатства. С
договор № 13/311/00830/03.10.2014 г. сключен между ДФЗ и ЕТ „С-Салих
Фейзичауш-67 Еко тур Айнур Адил“ са приети условията и реда за отпускане на
безвъзмездна финансова помощ по мярка 311, като помощта представлява 70% от
одобрените и реално извършени от ползвателя разходи, свързани с осъществяването
на подадения проект ИД № 13/311/00830/14.05.2013 г. Със заповед № 373860/18.06.2019
г. на началника на отдел РТИ при ОД на ДФЗ-Пловдив е разпоредена проверката на
място след плащане, извършена в периода 19-26.06.2019 г. в присъствието на упълномощения
представител на търговеца, при която е констатирано неизпълнение на
задълженията, като не са достигнати прогнозните нива на продажбите от нощувки,
заложени в бизнесплана. Установено е, че за 2015 г. са
реализирани приходи от нощувки в размер на 39 911,89 лв., при заложени по
бизнес план – 176 640 лв., което представлява 22.60% от заложените приходи. За
2016 г. са реализирани приходи от нощувки в размер на 117 302,20 лв., при
заложени по бизнес план – 178 560 лв., или 65.69% от заложените приходи. За 2017
г. приходи в размер на 84 301,68 лв., при заложени по бизнес план – 180
480 лв., което представлява 46.71% от заложените приходи, а за 2018 г. са
реализирани приходи в размер на 92 902,21 лв., при заложени по бизнес план
– 182 400 лв., което представлява 50.93% от заложените приходи. Установено е,
че общо за четирите пълни финансови години са реализирани приходи в размер на
46.57%. Контролният лист е подписан без възражения от упълномощеното лице.
С писмо изх.№ 01-6500/8743#10/23.07.2021 г. заместник
изпълнителният директор на ДФЗ е уведомил ЕТ „С-Салих Фейзичауш-67 Еко тур
Айнур Адил“, че на основание чл. 73, ал. 2
Закона за управление на средствата от структурните и инвестиционните фондове
(ЗУСЕСИФ) е открито производство по налагане на финансова корекция и има право
на писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция,
ведно с доказателства. С писмено възражение търговецът
е оспорил финансовата корекция като е посочил, че инвестицията, заложена в
бизнес плана е изпълнена и функционира по предназначение.
Вследствие на установеното правоприемство е
изпратено писмо изх.№ 01-6500/8743#12/22.10.2021 г. от изпълнителния директор на ДФЗ, с което
правоприемникът „Инвест 556“ ЕООД е уведомен, че на
основание чл. 73, ал. 2 Закона за управление на средствата от структурните и
инвестиционните фондове (понастоящем Закон за управление на средствата от
Европейските фондове при споделено управление, ЗУСЕФСУ, загл. изм. ДВ, бр.
51/2022 г., в сила от 1.07.2022 г. ) е открито производство по налагане на
финансова корекция и има право на писмени възражения по основателността и
размера на финансовата корекция, ведно с доказателства. Писмото е връчено
на 02.02.22022 г. чрез публикуване на уведомление на официалната електронна
страница на ДФЗ. Копие от писмото е изпратено и до А.В.А., управител на ЕТ „С-Салих Фейзичауш-67 Еко тур Айнур Адил“, като в
указания срок не са постъпили възражения.
На база констатираните несъответствия и след
обсъждане на възражението на едноличния търговец, органът издал решение № 13/311/00830/3/01/04/02
за налагане на финансова корекция, с което на основание чл. 20а, ал. 2 и чл.
27, ал. 6 ЗПЗП и чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 30/11.08.2008 г. за
условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 311 „Разнообразяване
към неземеделски дейности“ от Програмата за развитие на селските райони
2007-2013 г. и § 4, ал. 3 ДР на ЗУСЕСИФ във вр. чл. 70, ал. 1, т. 7 и чл. 72,
ал. 1 и чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ, определил финансова корекция на правоприемника „Инвест
556“ ЕООД в размер на 38 721,84 лв., представляваща 10% от размера на получената
финансовата помощ съгласно т. 30 от Приложение към раздел I „Общи положения“ към Правила за определяне на размера
на подлежащата за възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени
нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските
производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013
г. и установеното изпълнение на бизнес плана за четири пълни финансови години,
в общ размер на 46.57% от заложените приходи за 2015 г., 2016 г., 2017 г. и
2018 г.
За изясняване на спора по делото е допуснато и изслушано
заключение по съдебно-икономическа експертиза, което съдът кредитира като
обективно дадено. Вещото лице е изчислило приходите от нощувки за четирите
финансови години като е установило същите проценти на неизпълнение на бизнес
плана, посочени в обжалвания административен акт.
При така установеното от фактическа страна,
Административен съд-Пазарджик обуславя следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен
срок от връчването на решението за налагане на финансова корекция от активно
легитимирано лице - адресат на акта, за което оспорваният индивидуален
административен акт е неблагоприятен, което обуславя правен интерес за подаване
на жалба, поради което същата е допустима, а разгледана по същество – неоснователна
по следните съображения:
Оспореният акт е издаден от компетентен орган.
Съгласно чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 ЗПЗП, изпълнителният директор на фонда е
изпълнителен директор и на Разплащателната агенция, организира и ръководи дейността
й и я представлява, като разполага и с правомощието по вземане на решения относно
финансовото подпомагане. В ал. 5 от същата разпоредба е посочено, че
изпълнителният директор издава решения за налагане на финансови корекции по
реда на ЗУСЕСИФ.
Решението за налагане на финансова корекция представлява
индивидуален административен акт и е издадено в предвидената от закона писмена
форма – чл. 59, ал. 2 АПК. От формална страна актът съдържа фактически и правни
основания с оглед изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Подробно в решението
на изпълнителния директор на ДФЗ са изложени констатираните факти, както и конкретните
обстоятелства, които са приети като неизпълнение на бизнес плана, съответно на
сключения договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ.
Неоснователни са доводите за допуснато нарушение
на материалния закон. От представените по делото доказателства и от заключението
по изслушаната СИЕ се установява, че действията/бездействията на бенефициера са
довели до нарушение на разпоредбите на Наредба № 30/2008 г. и договора за
отпускане на финансова помощ, с оглед неизпълнението на заложените в бизнес
плана му финансови параметри - индикатори, което от своя страна влече икономическа
нежизнеспособност на инвестицията и непостигане на целите на чл. 2 от Наредбата.
Безспорно е, че на 03.10.2014 г. между ДФЗ и ЕТ „С-Салих Феизичауш-67-Еко тур
Айнур Адил“ е сключен договор за отпускане на финансова помощ по мярка 311 „Разнообразяване
към неземеделски дейности“ за изграждане на вили за настаняване на туристи в
гр. Сърница, според чл. 1.1 от който, Фондът предоставя на ползвателя
безвъзмездна финансова помощ, представляваща до 70% от одобрените и реално извършени
разходи, свързани с осъществяването на проект № 13/311/00830 от 14.05.2013 г.
Съгласно § 1, т. 19 от ДР на Наредба № 30/2008 г. „проект“ е заявление за
подпомагане, заедно с всички изискуеми документи, както и съвкупността от
материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени от
кандидата и допустими за финансиране по ПРСР, като кандидатите представят
бизнес план за разнообразяване на дейността по образец (приложение № 3) за
период не по-малък от 5 години. Бизнес планът се представя на хартиен и
електронен носител (чл. 16, ал. 1 от Наредбата). Един от задължителните
реквизити на проекта е изготвения към него от кандидата бизнес план, който
трябва да доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за период 5
години, а в случаите на строително-монтажни работи - за 10 години, водещи до
реализиране на целите по чл. 2 (чл. 16, ал. 2). В случая, в приложения бизнес
план бенефициерът е посочил, че целта на новоизградената туристическа база (вили
за гости) и предоставянето на комплексна туристическа услуга с високо качество,
ще допринесе за устойчивото развитие на региона чрез задоволяване на
нарастващите потребности и изисквания на туристите и гостите на региона и
създаване на по-добра среда за живот на местното население. Посочено е, че ще
бъдат разкрити четири постоянни места за служители, като през натоварените
месеци ще бъде наеман допълнителен персонал. Във финансовата част са заложени
приходи и разходи за всяка от 10-те години на изпълнение на бизнес плана, като
за 2015 г. са заложени приходи от нощувки в размер на 176 640 лв., за 2016
г. – 178 560 лв., за 2017 г. – 180 480 лв. и за 2018 г. – 182 400
лв. Така, анализът на цитираните разпоредби и данните по делото установяват по
безспорен начин наличието на бездействие от страна на едноличния търговец,
изразяващо се в неизпълнение на заложените финансови параметри в бизнес плана
за четири пълни финансови години, което не показва икономическа жизнеспособност
на инвестицията и е в неизпълнение на целите по чл. 2 от Наредбата. В тази
връзка е неоснователно твърдението на жалбоподателя, че с одобряване на проекта
за финансиране органът е счел, че бизнес планът отговаря на изискванията на
Наредбата и неизпълнението на заложените приходи не води до непостигане на
целите, предвидени в нея. Съгласно чл. 27, ал. 3 от Наредбата, решението за одобряване
на заявлението за подпомагане се взема въз основа на съответствието му с: 1.
целите, дейностите и изискванията, определени с Наредбата и 2. критериите за
оценка, посочени в приложение № 6, т.е. оценката е не само на база критериите в
приложението. Изготвянето на бизнес плана и предвидените в него стойности са
дело на кандидата за получаване на подпомагане, като именно доказаната чрез
него жизнеспособност на инвестицията е дала основание за одобряване на проекта
му за финансиране. Съществена част от образеца към бизнес плана - Приложение № 3
към чл. 16, ал. 1 от Наредбата, е финансово-икономическият статут на проекта,
отразен в част IV и съставен от приходна, и
разходна част. Кандидатът е задължен да опише производствената и търговската си
програма, както и да посочи видовете услуги, които ще предоставя и които са
пряко свързани с инвестицията. Именно съдържанието на бизнес плана с отразените
в него данни, информация и предвиждания позволяват на компетентните органи при
оценяването на проектите за финансиране да преценят изпълнението на
нормативните условия за икономическа жизнеспособност. Видно от съдържанието на
чл. 27, ал. 3 от Наредбата, преценката доколко проектът води до реализиране на
целите по чл. 2 задължително се предпоставя от анализа на тези два фактора,
като основание за вземане на решение за одобряване на заявлението за подпомагане.
Проверката за съответствие с критериите за оценка по приложение № 6 от него
също подлежи на преценка. Касае се за преценката на две самостоятелни, значими,
но независими едно от друго обстоятелства. Приходите са част от бизнес плана,
носители са на информация за съответствието със задължителните условия на
Наредбата и съществена част от одобрения и финансиран проект, като цялост от
разходи и планирани, и очаквани приходи.
Съгласно чл. 46, ал. 1 от Наредба № 30/11.08.2008
г., в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или
договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, Разплащателната
агенция може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната
лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на
помощта, а съгласно ал. 2 от същата разпоредба в случаите по ал. 1 Разплащателната
агенция определя размера на средствата, които трябва да бъдат възстановени от
ползвателя на помощта, като взема предвид вида, степента и продължителността на
неизпълнението. Съгласно чл. 16, ал. 1, изречение първо от Наредбата,
кандидатите представят бизнес план за разнообразяване на дейността по образец
за период не по-малък от 5 години, а съгласно ал. 2 на същата норма бизнес планът
за разнообразяване на дейността трябва да доказва икономическа жизнеспособност
и устойчива заетост за период 5 години, а в случаите на строително-монтажни
работи - за 10 години, водещи до реализиране на целите по чл. 2. Анализът на
цитираните разпоредби и безспорната установеност на вменените в клаузите на т.
4. 12 и т. 4. 18 от договор № 13/311/00830/03.10.2014 г. задължения на жалбоподателя
да спазва одобрения бизнес план в продължение на 5 години от сключването на
договора за предоставяне на финансовата помощ и доказаното по делото изпълнение
на бизнес плана по отношение на застъпените в него приходни показатели,
изчислено от органа и от експерта по назначената по делото СИЕ като средно
аритметично за четирите проверявани финансови години в размер на 46.57%, то в
пълно съответствие с чл. 27, ал. 6 ЗПЗП, както и с т. 30 от приложението към
раздел I на Правилата и по реда на чл. 73 ЗУСЕФСУ, на „Инвест 556“ ЕООД, като
правоприемник на ЕТ „С-Салих Фейзичауш-67 Еко тур Айнур Адил“ е наложена
финансова корекция в размер на 38 721,84 лв., представляваща 10% от реално
изплатената финансова помощ, поради непостигането на предвидените в одобрения
бизнес план нива на приходите от подпомаганата дейност.
Съгласно чл. 27, ал. 6 ЗПЗП дължимостта на
подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от
страна на ползвателите на помощ и бенефициерите по мерките и подмерките от
ПСРС, което представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70,
ал. 1, т. 1-9 ЗУСЕСИФ, се установява с издаването на решение за налагане на
финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон, а съгласно ал. 9 на същата
разпоредба, изпълнителният директор на Разплащателната агенция одобрява със
заповед правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ по ал. 6 и 7, като се отчитат степента, тежестта,
продължителността и системността на допуснатото нарушение на приложимото право
на Европейския съюз, българското законодателство и сключения административен
договор. В тази връзка е неоснователно твърдението в жалбата, че при определяне
размера на корекцията не са вети предвид тези показатели, доколкото в т. 30 от
приложението към раздел I „Общи положения“ от Правилата, изрично е предвиден
размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ за съответното
нарушение, след отчитане на неговата тежест, степен, продължителност и
системност. По отношение на довода в жалбата за липсата на ретроактивно
действие на Правилата, следва да се отбележи, че въпросът е разрешен с Решение
№ 3618/10.03.2020 г. по адм. дело № 14154/2019 г. на Върховния административен
съд, първо отделение, оставено в сила с Решение № 15545/15.12.2020 г.,
постановено по адм. дело № 8071/2020 г. от петчленен състав на Първа колегия на
ВАС, поради което е недопустимо да бъде разглеждан в настоящото производство.
Изложеното по-горе налага да се приеме, че
административният орган правилно в случая е установил нарушение по т. 4.12, т.
4.18 и т. 8.1 от договор № 13/311/00830, съгласно които ползвателят е длъжен да
извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора, в съответствие с
одобрения проект и таблицата за одобрените инвестиционни разходи, като в
случай, че ползвателя не изпълнява своите нормативни и договорни задължения,
Фондът може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва
върху тях при спазване на изискванията на чл. 46 и чл. 47 от Наредба № 30/2008
г. При проверката на изпълнението на проекта от ДФЗ е изследвано цялостното
изпълнение на бизнес плана, в това число в частта му за планираните приходи,
при което са направени верни изводи за финансово неизпълнение на плана за четири
пълни финансови години (от 2015 г. до 2018 г.), което се потвърждава и от
заключението по съдебно-икономическата експертиза, доколкото с реализирането на
по-ниски от заложените приходи от дейността се засягат условията за изпълнение
на инвестицията и тези, въз основа на които проектът на бенефициера е оценен
като допустим за подпомагане. Същото съставлява неизпълнение на одобрени
индикатори, каквито са заложените финансови показатели според константната
практика на ВАС, поради което правилно органът се е позовал и на чл. 70, ал. 1,
т. 7 ЗУСЕФСУ.
Доводът на жалбоподателя за липсата на нередност се
опровергава от доказателствата по делото, включително от безспорното между
страните обстоятелство, че изплатената финансова помощ в размер на 387 218,36
лв. по договора му е предоставена по мярка, подкрепена от ЕЗФРСР. Трайно
застъпено в практиката на Съда на Европейския съюз е схващането, че нарушение
на правото на ЕС или на националното право, приложимо към подпомаганите от
фондовете операции, представлява „нередност“ ако има или би имало като
последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза чрез отчитането на
неоправдан разход в него, като няма изискване да се докаже наличието на точно
финансово отражение. Всъщност е достатъчно да не може да се изключи
възможността, както в конкретния случай, то да има отражение върху бюджета на
съответния фонд.
Съдът не споделя доводите на жалбоподателя за недопустимост
на производството по налагане на финансова корекция, тъй като датата на
откриването му е след изтеклия мониторингов период. Безспорно, проектът е бил в
наблюдение до 03.10.2019 г., но проверката на място, при която са констатирани
несъответствията е извършена преди изтичането му, в периода 19-26.06.2019 г. От
друга страна в Регламент (ЕО, ЕВРАТОМ) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995
година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности са
определени общите правила, отнасящи се до единните проверки и до
административните мерки и санкции, касаещи нередностите по отношение на правото
на Общността. Разпоредбата на чл. 3, § 1 от Регламента въвежда общо правило за
давност, приложимо в разглежданата област на регулиране, определяйки срока за
давност за процедурите на четири години от момента, в който нередността е
извършена. Съгласно ал. 2 от същия параграф на чл. 3 от Регламента, в случай на
продължаваща или повторно извършена нередност срокът за давност обаче започва
да тече от датата, на която нередността е прекратена. А в случай на
многогодишна програма срокът за давност във всеки случай продължава, докато
програмата изрично не бъде прекратена. Съобразно ал. 3 на чл. 3, § 1 от
регламента, срокът за давност се прекъсва от всяко действие на компетентните
органи, което е нотифицирано на лицето, свързано с разследването или правните
действия, отнасящи се до нередността, а оттам и давностния срок започва да тече
отначало след всяко такова действие. Според ал. 4 на чл. 3, § 1 от Регламент 2988/95,
срокът за давност влиза в сила най-късно на датата, на която изчита срок, равен
на двукратния давностен срок, ако компетентните власти не са наложили санкции,
освен ако административната процедура не е била отложена в съответствие с
разпоредбите на чл. 6, § 1 от регламента.
В случая съдът приема, че е налице „продължаваща
или повторно извършена нередност“, доколкото същата е допусната от оператор,
който получава икономически облаги от съвкупност от сходни операции, които
нарушават една и съща разпоредба от правото на Съюза (решение по дело С-52/14
на СЕС). От друга страна одобреният бизнес план, неразделна част от инвестиционния
проект е за 10 години, като следва да се приеме, че същият има характер на „многогодишна
програма“. Регламентът предвижда, че в този случай срокът за давност продължава,
докато програмата изрично не бъде прекратена и с оглед одобрения бизнес план за
10 години и датата на подписване на договора – 2014 г., то следва да се приеме,
че не е погасено правото на ДФЗ
за извършване на проверки и за образуване на производство за администриране на
нередности и за налагане на финансови корекции.
Неоснователно е и твърдението на жалбоподателя за
нищожност на оспорения акт, доколкото същият бил издаден при образуване на ново
административно производство за едно и също нарушение, за същия период и между
същите страни, по което има влязло в сила съдебно решение. В мотивите на
атакувания акт за налагане на финансова корекция изрично е посочено, че се
издава и в съответствие с Решение № 6732/04.06.2021 г. по адм. дело № 1993/2021
г. на ВАС, първо отделение , отчитайки водещия мотив на решаващия състав,
обусловил отмяната на АУПДВ № № 13/311/00830/3/01/04/01, изх.№ 01-6500/87432/21.08.2020
г.- че при издаването на този акт са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, тъй като фактическите констатации на
административния орган за допуснати от ЕТ „С-Салих Фейзичауш-67 Еко тур Айнур
Адил“ нарушения на договора и Наредба № 30/11.08.2008 г. обуславят издаването
на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 ЗУСЕФСУ във вр. чл.
27, ал. 6 ЗПЗП и чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ, а не - издаването на АУПДВ по
реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс във вр. с чл. 27, ал. 7 ЗПЗП.
Тълкуването на относимите към спора законови разпоредби, дадено в мотивите на
посоченото решение на Върховния административен съд, с което е отменен АУПДВ, е
задължително за административния орган, който се е съобразил с постановеното
съдебно решение, което освен това изрично е посочил в мотивите си, като едно от
основанията за приемането на акта.
С оглед изложеното съдът намира, че изпълнителният
директор на ДФЗ правилно е установил релевантните за казуса факти, въз основа
на тях е направил обосновани фактически изводи, правилно е тълкувал и приложил
материалния закон и съобразил неговата цел, поради което решението му за
определяне на финансова корекция е законосъобразно, а жалбата като
неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Във връзка с изхода от спора, основателно е
искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски,
поради което „Инвест 556“ ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на ДФЗ сумата
от 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение в определен от съда
размер в съответствие с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ
във вр. с чл. 143, ал. 3 АПК.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172,
ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Инвест 556“ ЕООД, като правоприемник на ЕТ „С-Салих
Фейзичауш-67 Еко тур Айнур Адил“ срещу Решение за налагане на финансова
корекция № 13/311/00830/3/01/04/02, изх.№ 01-6500/8743#15/14.03.2022 г. на
изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“.
ОСЪЖДА „Инвест 556“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Велинград, ул. Иван Узунов“ № 8, да заплати на Държавен фонд „Земеделие“,
сумата от 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
На основание чл. 138, ал. 3 АПК препис от
решението да се изпрати на страните по реда на чл. 137 АПК.
СЪДИЯ:
/п/