Р
Е Ш Е Н И Е
652/14.11.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Шуменският
районен съд, петнадесети
състав
На седми
ноември две хиляди и деветнадесета
година,
В публично
заседание в следния състав:
Председател:Пл.Недялкова
Секретар Цв. К.
като
разгледа докладваното от районния съдия
ВАНД №2112 по описа за 2019г.
За да се
произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление №462434-F500531/10.09.2019г. на Директора на офис Шумен при ТД на НАП – гр. Варна, с което на основание чл.355
ал.1 от КСО на А.И.Д., ЕГН ********** е
наложено административно наказание
“глоба” в размер на 50 лева. В жалба си
до съда жалбоподателят моли НП да бъде отменено, считайки същото за нищожно,поради липса на
компетентност на органа, който го е издал и поради нарушаване на процесуалните правила, без да конкретизира в
какво точно се изразяват. Алтернативно моли да бъде отменено като
незаконосъобразно.Счита, че вмененото му административно деяние е несъставомерно.
Оспорва констатациите в АУАН и в НП. Моли
да му бъдат присъдени направените по делото разноски. В съдебно
заседание, редовно призован, не се явява.
Процесуалният
представител на въззиваемата страна, призован съобразно императивната
разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, моли съда да отхвърли жалбата като
неоснователна и да бъде потвърдено изцяло обжалваното наказателно
постановление, като правилно и законосъобразно.
Жалбата
е подадена от надлежно легитимирано за целта лице, в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.
От
събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна:
При
извършена проверка на 17.07.2019г. в ТД на НАП, офис Шумен, св. В.И.М. – гл.
инспектор по приходите ТД на НАП, офис
Шумен установил, че А.И.Д. в качеството си на самоосигуряващо се лице упражняващо свободна
професия, не е изпълнил задължението си
да подаде Декларация обр.1 “Данни
за осигуреното лице”, съгласно чл.2 ал.1 от Наредба №Н-8/2005г., за м. юни 2018г.
в законоустановения срок указан в чл.3 ал.1 т.2 б.а от Наредба №Н-8/2005г. , а
именно до 25 число на месеца следващ месеца, за който се отнасят данните, в
конкретният случай до 25.07.2018г., вкл. На 17.07.2019г. св. М. съставил срещу жалбоподателя АУАН № F500531
за нарушение на чл.3 ал.1 т.2 б.а от Наредба №Н-8/2005г. При предявяване на
акта не са отразени възражения. Въз основа на съставения акт и съобразявайки
материалите в административно-наказателната преписка,
административно-наказващият орган е издал обжалваното НП като е възприел изцяло
констатациите съдържащи се в АУАН. На основание
чл.355 ал.1 от КСО на жалбоподателя е наложено административно наказание “глоба” в размер на 50
лева. НП му е връчено лично на 18.09.2019г.
Така
установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото
писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя - свид. В.И.М., който потвърждава констатациите, отразени в АУАН.
В
При така установената фактическа
обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Наведените доводи за нищожност и незаконосъобразност на
съставения АУАН и издаденото НП са неоснователни. В хода на административно –
наказателното производство не е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е
довело до накърняване на правото на
защита на санкционираното лице. Актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление са издадени от
оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им
компетентност и са били надлежно предявени и връчени на
жалбоподателя. Издадени са в рамките на предвидените преклузивни срокове.
Административно-наказателното производство е започнало с редовно съставен акт,
съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити.
Същият е предявен и връчен на жалбоподателя. В НП също се съдържат всички
минимално изискуеми по силата на чл.57 от ЗАНН реквизити. Вмененото във вина на
жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере
в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Производството е от административно наказателен характер, при което е необходимо да се
установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по
смисъла на чл.6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице
виновно.
Административно –
наказателната отговорност на жалбоподателя
е ангажирана на основание чл.355 ал.1от КСО за нарушение на чл.3 ал.1 т.2 б.а от Наредба № Н –
8/29.12.2005г. Нарушението правилно е квалифицирано и санкционирано от
наказващия орган по чл.355 ал. 1 от КСО, предвиждащ санкция за всякакви
нарушения на чл. 5, ал. 4 от Кодекса, вкл. и при не подаване или не подаде в срок декларация с
данните по чл. 5, ал. 4
или декларация от самоосигуряващо се лице. Съгласно разпоредбата на чл.5, ал.4
т.1 от КСО самоосигуряващите се лица периодично представят в Националната
агенция за приходите данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за
държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното
осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за
фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите", и облагаемия доход по Закона за данъците
върху доходите на физическите лица - поотделно за всяко лице, подлежащо на
осигуряване. Съгласно нормата на чл.5, ал.6 от КСО съдържанието, сроковете,
начинът и редът за подаване и съхраняване на декларациите по ал.4 се определят
със специална Наредба. В случая приложимата наредба е посочената в АУАН и
наказателното постановление, а именно
Наредба № Н –8/2005 г. на МФ, която определя за вида декларации, а
именно образец № 1, че се подават в компетентната ТД на НАП от
самоосигуряващите се лица до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се
отнасят данните за тях - чл.3 ал.1 т.2 б.а от Наредбата. Следователно задължението
за подаване на декларацията образец № 1 за м. юни 2018г. следвало да се изпълни
до 25.07.2018г., включително. Като не е сторил това, жалбоподателят нарушил посочените
в АУАН и наказателното постановление разпоредби от КСО и Наредба № Н-8/2005 г.
Предвид факта, че нарушението е извършено чрез бездействие в рамките на законово определения срок, то на
практика вече на 26.07.2018г. е било
формално осъществено. Съобразявайки изложеното съдът намира, че е осъществен
състава на нарушението, както от
обективна така и от субективна страна.
За административните нарушение не се изисква умисъл, достатъчно е да са
извършени непредпазливо.
В случая не касае за
маловажен случай. Критерият за отграничаване на маловажния случай от
обикновения случай на престъпление, посочен в чл.93, т.9 НК
е меродавен и при административните нарушения по аналогия, поради липса на
дефиниция за маловажен случай в ЗАНН. Маловажен случай е този, при който
извършеното деяние с оглед липсата или незначителността на вредните последици
или с оглед на другите смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административно
нарушение от съответния вид. Този критерий на преценка се прилага за всички
деяния, когато трябва да се реши въпросът дали случаят е маловажен или не. В
случая административното нарушение е формално, на простото извършване и настъпването
на каквито и да е вреди от него не само няма отношение към съставомерността, но
и техният малък размер или липсата им не могат по никакъв начин да обосноват
маловажност на случая. По делото няма данни
за смекчаващи вината обстоятелства, които да обусловят по-ниска степен
на обществена опасност на конкретното деяние в сравнение с обикновените случаи
на административно нарушение от този вид. Съдът намира, че в конкретния случай не се касае за маловажен случай. Неспазването на законовите норми, свързани с осигурителното законодателство, независимо от липсата на реално
настъпили щети за Държавата или държавния бюджет не може да бъде възприето като
маловажност на допуснатото нарушение. Не
може да се пренебрегне и факта, че по делото няма данни декларацията да е била подадена и след констатиране на нарушението
от органите на НАП.
Съдът
намира , че в процеса не се доказаха факти и обстоятелства, които биха обосновали становището на
съда за различни констатации от тези
отразени в акта, а оттам и за различни правни изводи от тези на административно
наказващия орган. Административно-наказващият
орган правилно е издирил приложимия закон, като правилно е квалифицирал
нарушението и го е санкционирал съобразно
санкционната норма на чл.355 ал.1 от КСО.
Ето
защо, поради изложеното настоящия състав намира, че правилно и законосъобразно
е ангажирана административно - наказателната
отговорност на жалбоподателя, поради което издаденото наказателно
постановление се явява законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
По искането за присъждане на разноски в полза на
жалбоподателя, съдът намира, че ВАС на
РБългария се е произнесъл в тази насока с нарочно Тълкувателно решение № 2 от
03.06.2009 г. по тълк. д. № 7/2008 г., ОСК на ВАС, както и ВКС с Тълкувателно
решение № 2 от 19.05.2015 г. по тълк. д. № 2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на ВАС . Според
цитираните тълкувателни решения нито в
производството пред районния съд, нито в касационно административнонаказателно
производство, е допустимо присъждане на разноски в полза на страна по делото,
независимо от неговия краен изход.Оказан е друг ред, който жалбоподателят
следва да реализира претенцията си. Ето защо
искането на жалбоподателя за присъждане на разноски по настоящото дело
следва да се остави без разглеждане.
Водим от горното и на
основание чл.63 ал.1 предл. първо от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №462434-F500531/10.09.2019г. на Директора на
офис Шумен при ТД на НАП – гр. Варна, с
което на основание чл.355 ал.1 от КСО на А.И.Д., ЕГН ********** е наложено административно наказание “глоба” в размер на
50 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр.Шумен на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК в
14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.