Решение по в. т. дело №1363/2018 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 94
Дата: 19 февруари 2019 г. (в сила от 19 февруари 2019 г.)
Съдия: Христо Василев Симитчиев
Дело: 20185501001363
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 15 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер………. 19.02.2019г.    гр.Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Старозагорски окръжен съд – търговско отделение, на 23.01.2019г., в публично съдебно заседание, в следния състав:

                                                     

                                                                     Председател:  РУМЯНА БОНЧЕВА

                                                                              Членове:  РУМЯНА ТАНЕВА

                                                                                               ХРИСТО СИМИТЧИЕВ

                                                                                                                                                     

И секретаря Стойка Иванова, като разгледа докладваното от съдията Симитчиев въззивно търговско дело номер 1363 по описа за  2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Е."ЕАД против Решение №998/28.09.2018г. по гр.дело №1340/2018г. по описа на Старозагорския районен съд, с което се признава са установено по отношение на ”Е.” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. ***, че Т.Л.Д., с ЕГН **********, с адрес ***, не му дължи сумата от 148.80 лева, представляваща цената на 1029 кВтч електрическа енергия по фактура № **********/14.03.2018 г., с която е коригирана сметката му за миналия период от 07.03.2017 г. до 04.04.2017 г.. и е осъден ответника да й заплати разноските по делото от 350 лв.

Във въззивната жалба са наведени доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение, като са изложени подробни съображения в тази връзка. Направено е искане съдът да отмени изцяло обжалваното решение и да постанови ново, с което да се отхвърли предявения иск.

В законния срок е постъпил отговор на въззивната жалба, с който въззиваемият заявява, че жалбата е неоснователна и моли съда да потвърди първоинстанционното решение. Претендират се разноските пред настоящата инстанция.

Старозагорският окръжен съд, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК и като взе предвид становищата и възраженията на страните, в съвкупност с доказателствата по делото, намира следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

Предмет на предявения иск е признаване за установено, че Т.Л.Д., с ЕГН **********, с адрес ***, не дължи на „Е."ЕАД сумата от 148.80 лева, представляваща цената на 1029 кВтч електрическа енергия по фактура № **********/14.03.2018 г., с която е коригирана сметката му за миналия период от 07.03.2017 г. до 04.04.2017 г.

За да извърши корекция на сметката на ищеца и да му начисли допълнително горепосочената сума за ел. енергия за минал период, ответното дружество е приело (в писмо до ищцата изх.№7549211-1/14.03.2018г.), че от проверката на СТИ, монтирано в имота й, е установено неизмерване на ел. енергия, тъй като електромерът е манипулиран и не отчита консумация, което е основание за корекция на сметката му съгласно чл.48, ал.1 и чл.51, ал.1 от ПИКЕЕ за период от 28 дни, от 07.03.2017г. до 04.04.2017г.

Това твърдение на ответника обаче се опровергава от доказателствата по делото. Видно от представената метрологична експертиза от БИМ №459/27.11.2017г., извършена след демонтиране на СТИ на ищеца, при същата не е установено неизмерване на ел. енергия или неточно измерване, а че е налице външшен достъп до вътрешността на електромера (монтирано към електрическата схема допълнително устройство – платка с електронни компоненти, непринадлежащо към схемата на електромера. Отразено е, че проверката е извършена при изключено устройство, както и че има изменение на електрическата схема, което не съответства на одобрения тип.

Въззивният съд счита, че така установеното несъответствие на СТИ на одобрения тип и фактът на осъществен външен достъп не доказват случай на неизмерване на ел. енергия, нито пък действащите нормативни актове или дори договора между страните позволяват да се презюмира, че в този или подобен случай е налице неизмерване на ел. енергия (пълно или частично) за периода, за който е извършена корекцията на сметката на ищеца. В експертизата на БИМ липсват констатации, че електромерът е развален и не отчита, нито е установено кога и как действа монтираното във вътрешността му допълнително устройство, респ. дали и как се отразява на отчитането на консумираната от абоната ел. енергия. В експертизата е посочено, че при проверка за точност, се установяват грешки в границите на допустимото.

В тази връзка, ответното дружество нито твърди, нито е представило доказателства, че е налице някаква съществена разлика между консумацията на ищеца през периода, за който е извършена корекцията и обичайната му консумация в предходни периоди, което да индиция, че вследствие установеният достъп до вътрешността на СТИ и наличието на устройство, ищецът или трето злонамерено лице е извършвало манипулации посредством установеното в СТИ устройство с дистанционно управление, с които да е повлияно на измерването на консумацията на ел. енергия, респ. с които да е преустановявано измерването за определени периоди.

В тази връзка, съдът не възприема изводите на приетата по делото пред първата инстанция СТЕ, че в резултат на монтираното в СТИ допълнително устройство, електромерът отчита по-малко от консумираната електроенергия и по двете тарифи, което съставлявало случай на частично неизмерване на ел. енергия. В заключението не е отразено вещото лице да е извършвало тест на електромера и отражението на монтираното допълнително устройство на отчитането консумацията на ел. енергия. Изобщо не е ясно и дали приложената към заключението снимка на т.нар „манипулирана платка“ е тази, поставена в процесния електромер.  Вещото лице е коментирало състоянието на СТИ на база констатациите в експертизата на БИМ, където обаче липсват изводи, че електромерът отчита по-малко и по двете тарифи, както и как действа допълнително монтираното устройства. Следователно, при липса на собствени контролни действия относно начина на измерване на електромера и на допълнителното устройство, каквито не са му и възлагани, изводите на експерта в заключението са изцяло произволни и поради това -необосновани. Относно датата на извършване на манипулацията на СТИ, вещото лице се позовало на неприложени по делото или към заключението документи – извадка от паметта на СТИ. Още по абсурдно е, че според вещото лице, на 07.03.2017г. е извършена манипулацията, а според ответника, това била датата на последния регулярен на електромера.  

По изложените съображения, съдът намира, че извършената от ответното дружество корекция на сметката на ищцата за процесния период и допълнителното начисляване на 148,80 лв ел. енергия за минал период, е извършено неправомерно, поради което Т.Л.Д. не дължи на ответника посочената сума.

 Тъй като първоинстанционния съд е стигнал до същия извод и е уважил иска изцяло, обжалваното Решение №998/28.09.2018г. по гр.дело №1340/2018г. по описа на Старозагорския районен съд, ще бъде потвърдено изцяло.

На основание чл.272 ГПК, въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционното решение, които изцяло споделя.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските пред настоящата инстанция от 300 лв за адв. хонорар. В тази връзка, възражение на въззивника за прекомерност на платеното от въззиваемия адвокатско възнаграждение от 300 лв за настоящата инстанция е неоснователно, тъй като това е минимумът по Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Мотивиран от горното, съдът

 

                                                            РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение №998/28.09.2018г. по гр.дело №1340/2018г. по описа на Старозагорския районен съд.

ОСЪЖДА „Е."ЕАД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление в гр. П., ул.”***, представлявано от Й.З.и М.М.М.-Д., да заплати на Т.Л.Д., с ЕГН **********, с адрес ***, разноските по делото пред настоящата инстанция от 300 лв за адв. хонорар.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на „Е."ЕАД за прекомерност на платения от въззиваемия Т.Л.Д. адв. хонорар от 300 лв за настоящата инстанция

Решението не подлежи на обжалване.

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                                         

ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                                1.

                                                                                 

      

  2.