РЕШЕНИЕ
гр. Русе, 30.12.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, III гр. състав, в публично заседание
на първи декември през две хиляди и двадесета година в състав:
Съдия: МАЙЯ ЙОНЧЕВА
при секретаря
ЕМИЛИЯ ДОБРЕВА и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от съдията гр. дело №6948 по описа за 2019
година, за да се произнесе, съобрази:
Искът е с
правно основание по чл.422 ГПК.
Ищецът “Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр.
София, представляван от изп. директор Димитър Бориславов Бончев, чрез
процесуалния си представител твърди, че на 31.05.2018г. Д.Г.Д. сключил с “Микро
Кредит” АД Договор за заем CrediGo
№5342-00015647, съгласно който
дружеството му предоставило заем в размер на 1000 лв. Усвоената парична сума по
заема се олихвява с договорна лихва, която е в размер на 107.24 лв. Общата
стойност на заема е в размер на 1107.24 лв, която сума заемополучателят се
задължил да върне на 12 равни месечни вноски по 92.27 лв всяка с падеж на
първата вноска 30.06.2018г. Заемополучателят се е съгласил да бъде сключена
застраховка “Защита” по Групова полица на ЗК “Уника живот” АД, като е определил
неотменимо ползващо лице “Микро Кредит” АД за обезщетение, равно на остатъчния
размер на заема към датата на настъпване на застрахователно събитие.
Заемополучателят е поискал да ползва допълнителна услуга: финансиране и разсрочване
на застрахователна премия по сключен договор за застраховка, която е в размер
на 792 лв и се е задължил да я заплати на “Микро Кредит” АД на 12 бр. равни
части, всяка по 66 лв. На ответника е начислена лихва за забава, считано от
01.07.2018г., когато е станала изискуема първата неплатена от него погасителна
вноска, в общ размер 42.90 лв. Срокът на договора е изтекъл на 30.05.2019г.
Заемополучателят не е извършил плащане по дължимия паричен заем. На
10.10.2018г. е подписано Приложение №1 към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 16.01.2015г., сключен между “Микро Кредит” АД
и “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, по силата на който е собственик на
вземанията на “Микро Кредит” АД срещу Д.Г.Д., произтичащи от Договора за
паричен заем с дата 31.05.2018г. На ответника е изпратено писмено уведомление
за извършената цесия чрез Български пощи с известие за доставяне, което е
непотърсено. За събиране на вземането си подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК, образувано в ч. гр. дело №3568/2019г. на Русенски
районен съд. Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което на заявителя е указано да предяви
иск за установяване на вземането си. Моли да се признае за установено, че Д.Г.Д.
му дължи сумите 1000 лв главница по договор за паричен заем, заедно със
законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното
изплащане, 107.24 лв договорна лихва за периода от 30.06.2018г. до
30.05.2019г., 792.00 лв застрахователна премия за периода от 30.06.2018г. до
30.05.2019г., 107.24 лв лихва за забава по договора за заем за периода от
01.07.2018г. до подаване на заявлението. Претендира разноските по заповедното
производство, както и разноските по исковото производство.
Ответникът Д.Г.Д. чрез назначения му особен
представител взема становище за неоснователност на иска. Оспорва задълженията
на ответника по основание и размер. Оспорва задължението за застрахователна
премия в размер на 792 лв, тъй като липсва фактическо и правно основание за
такава претенция. Клаузите в договора за заем относно начисляването на
договорна лихва, лихва за забава и законна лихва са неравноправни поради
противоречието им със ЗПК и поради това са недействителни. Недопустимо е
кумулирането им. Липсва уведомление на длъжника за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем.
По делото са
представени писмени доказателства, приложено е ч. гр. дело №3568/2019г. на Русенски
районен съд и е назначена счетоводна експертиза.
За да
се произнесе, съдът съобрази следното:
Видно
е от приложеното ч. гр. дело №3568/2019г., че в производство по чл.410 и сл. ГПК е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение №1990/25.06.2019г.
срещу Д.Г.Д. *** да заплати на кредитора
“Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр. София сумите 1000 лв главница по договор за заем №5342-00015647/31.05.2018г.,
сключен с “Микро Кредит” АД, заедно със законната лихва от 03.06.2019г. до
окончателното изплащане, 107.24 лв договорна лихва за периода 30.06.2018г. - 30.05.2019г.,
792 лв застрахователна премия за периода 30.06.2018г. - 30.05.2019г., 107.24 лв
лихва за забава по договор за заем за периода 13.04.2017г. - 30.04.2018г., 26.46
лв лихва за забава за периода 01.07.2018г. - 03.06.2019г., както и за 38.84 лв
разноски по производството за заплатена държавна такса плюс 50 лв за
юрисконсултско възнаграждение. Издадената заповед за изпълнение е връчена на
длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което на заявителя е указано
да предяви иск за установяване на вземането си.
Ищецът е предявил иска в законоустановения едномесечен
срок.
Установено е, че “Микро кредит“ АД и Д.Г.Д. са
сключили на 31.05.2018г. Договор за заем CrediGo №5342-00015647,
съгласно който “Микро кредит“ АД му е предоставило заем в размер на 1000.00 лв,
а Д.Г.Д. се е задължил да върне заемната сума, заедно с договорената лихва в размер
107.24 лв (фиксиран лихвен процент 19.24 %) на 12 равни месечни погасителни
вноски в размер на 92.27 лв, като първата погасителна вноска е платима на 30.06.2018г.,
а последната - на 30.05.2019г., съгласно погасителен план към договора (л.6 на
гърба). Така общата сума за погасяване е в размер на 1107.24 лв. Договорът е
подписан от договарящите страни и не е оспорен от ответника, който е
декларирал, че приема параметрите на договора, в т.ч. Общите условия и
погасителния план, представляващи неразделна част от него. На основание т.3 от
договора за кредит заемополучателят се е съгласил да ползва допълнителна
услуга, представляваща финансиране и разсрочване на застрахователна премия по
сключен договор за застраховка със застраховател Застрахователна компания “Уника
живот“ АД и застрахователен посредник – “Микро кредит“ АД, ползващо лице (Застрахователна
полица за застраховка “Защита“ №МС320145342-00015647). Застрахователната премия,
видно от приложената на л.8 индивидуална застрахователна полица, подписана от застрахованото
лице, е в общ размер 792 лв и е платена от застрахователния посредник “Микро
кредит“ АД. Заемателят се е задължил да върне сумата също на 12 равни месечни
погасителни вноски, всяка по 66 лв и платими на падежните дати на погасителните
вноски по договора за заем, считано от 30.06.2018г.
Срокът на договора е изтекъл на 30.05.2019г. и по
делото не са налични данни същият да е обявяван за предсрочно изискуем.
От заключението на счетоводната експертиза, потвърдено
и допълнено устно от вещото лице Р.Б.К. в съдебно заседание на 01.12.2020г., се
установява, че след усвояване на сумата по заема ответникът не е извършвал
плащане за погасяване на задължението си по договора от 31.05.2018г.
Непогасеното задължение по Договор за заем CrediGo №5342-00015647
възлиза на: 1000 лв главница, 107.24 лв договорна лихва за периода от 30.06.2018г.
до 30.05.2019г., 792 лв застрахователна премия за периода от 30.06.2018г. до
30.05.2019г. и 9.89 лв начислена от първоначалния кредитор лихва за забава за
периода от 30.06.2018г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК. Лихвата
за забава от 01.07.2018г. до 03.06.2019г. е 54.33 лв.
С Рамков договор за продажба
и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.01.2015г. “Микро кредит“ АД се е договорило с “Агенция за събиране на вземания“ ООД регулярно да му прехвърля
станалите ликвидни и изискуеми вземания, възмездно,
при условията и сроковете, определени в договора, които вземания се
индивидуализират в Опис във вид и форма на Приложение №1, неразделна част от
цесионния договор от 16.01.2015г. От приложените Потвърждение за сключена цесия
и Приложение №1/10.10.2018г. (л.23-25), се вижда, че по силата на договора за
цесия вземането на “Микро кредит“ ООД срещу ответника
в общ размер 1899.24 лв е прехвърлено на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД,
като в качеството си на цесионер ищецът има всички права на кредитор.
Уведомление за извършената цесия и че “Агенция за събиране на вземания” ЕАД встъпва в правата на
кредитор срещу ответника е изпратено на 16.10.2018г., т.е. преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК, видно от
приложените уведомително писмо с дата 18.08.2017г. и второ уведомително писмо
от 01.11.2019г. с известия за доставяне (л.27-30). С това процедурата по чл.99,
ал.3 ЗЗД е изпълнена, тъй като предишният кредитор е съобщил на длъжника
прехвърлянето и е предал на новия кредитор намиращите се у него документи,
установяващи вземането, както и му е потвърдил писмено станалото прехвърляне,
видно от посочените по-горе доказателства. Поради това и
на основание
чл.99, ал.4 ЗЗД съдът приема, че цесионният договор има действие по отношение
на ответника.
С оглед договорения между страните краен срок за издължаване на дълга по
кредита – 30.05.2019г., който е настъпил и с оглед установеното от фактическа
страна за дължимостта на претендираните суми, съдът намира, че искът по чл.422 ГПК следва да се уважи, като се
признае за установено съществуването на вземането на ищеца към ответника за сумите
1000 лв главница по Договор за заем CrediGo №5342-00015647/31.05.2018г., заедно
със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК - 03.06.2019г. до
окончателното изплащане, 107.24 лв договорна лихва за периода от 30.06.2018г.
до 30.05.2019г., 792.00 лв застрахователна премия за периода от 30.06.2018г. до
30.05.2019г., 54.33 лв лихва за забава по договора за заем за периода от
01.07.2018г. до 03.06.2019г., съобразно заключението на вещото лице, като за
разликата до 107.24 лв претенцията за лихва за забава следва да се отхвърли. Ответникът
дължи на ищеца сумата 86.50 лв разноски по ч. гр. дело №3568/2019г. на РРС, съобразно
уважената част на иска.
Съгласно чл.78, ал.1 ГПК във
вр. с чл.37, ал.1 ЗПП, вр. с чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната
помощ, ответникът следва да заплати на ищеца 887.13 лв разноски по настоящото
дело, съобразно уважената част на иска. Съгласно чл.78, ал.9 ГПК
съдът определи юрисконсултското възнаграждение на 150 лв, като в случая не
намира приложение разпоредбата на чл.13, т.2 от Наредба за заплащането на
правната помощ.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено съществуването
на вземането на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД със седалище и адрес на
управление в гр. София, ж.к. “Люлин“ 10, бул. “Д-р Петър Дертлиев” №25,
офис-сграда “Лабиринт“, ет.2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Димитър
Бориславов Бончев, ЕИК *********, към Д.Г.Д. ***, ЕГН **********, за сумите 1000
лв главница по Договор за заем CrediGo №5342-00015647/31.05.2018г., заедно със
законната лихва от 03.06.2019г. до окончателното изплащане, 107.24 лв договорна
лихва за периода от 30.06.2018г. до 30.05.2019г., 792.00 лв застрахователна
премия за периода от 30.06.2018г. до 30.05.2019г., 54.33 лв лихва за забава по
договора за заем за периода от 01.07.2018г. до 03.06.2019г., като ОТХВЪРЛЯ
същия иск за разликата над 54.33 лв до 107.24 лв лихва за забава.
ОСЪЖДА Д.Г.Д. да заплати на “Агенция за събиране на
вземания” ЕАД сумите 86.50 лв разноски по ч. гр. дело №3568/2019г. на Русенски
районен съд, както и 887.13 лв разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия: