Решение по дело №276/2017 на Районен съд - Тетевен

Номер на акта: 168
Дата: 15 ноември 2017 г. (в сила от 8 декември 2017 г.)
Съдия: Ани Борисова Георгиева
Дело: 20174330200276
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 юли 2017 г.

Съдържание на акта

 

                        Р Е Ш Е Н И Е

                                             № 

              гр. Тетевен ,  15 .11.2017г

 

В ИМЕТО НА НАРОДА  

Тетевенският районен съд, първи наказателен състав

На първи ноември през две хиляди и седемнадесета година

В публично заседание в следния състав:  

                                            Председател: АНИ ГЕОРГИЕВА

Секретар: ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА

Като разгледа докладваното от районния съдия

НАХД № 276   по описа на районен съд Тетевен  за 2017 г.,

  За да се произнесе взе предвид следното:  

Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН

         Постъпила е жалба от Г.И.Р. с ЕГН ********** *** против Наказателно постановление /НП / №17-0356 -000185 от 11.07.2017г  на  Н.П.В., началник РУП , към ОДМВР Ловеч , РУ Тетевен  , с което на жалбоподателката за това ,че на 24.04.2017г около 23,20ч  в община Тетевен на третоклА. път № 305 , като водач на л.а „О.В.” с рег. № ********, при обстоятелства : с. Г. , мах. А.   в посока Тетевен , управлява собственият си автомобил , след като при ясно подаден сигнал за спиране  от контролните органи водачът не спира на посоченото  място , с което не изпълнява  неговите указания , с което е извършила : не спира  плавно на посоченото място , или в най –дясната част на платното  на движение , при подаден сигнал  за спиране от контролен орган , с което е нарущил чл.103  от ЗДвП , като на основание чл.175 ал.1 ,т.4 от ЗДвП на водача е наложена глоба в размер на 200лв  и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6м.

        В жалбата се сочат се съображения за необоснованост и незаконосъобразност на НП и се иска неговата отмяна

 Твърди се , че квалификацията била по чл.103 от ЗДвП , но не била посочена  коя хипотеза била нарушена. , твърди ,че на процесната дата не е управлявала автомобила. АУАН бил издаден извън едномесечният срок.

         Жалбоподателката редовно призована не се явява за нея се явява адв. С. от ЛАК , административно наказващият орган  не се явява не се представлява .

         От събраните по делото доказателства съдът приема за установена от фактическа страна следното: От разпита на свидетелите В.С.Х. , К.И.К. , служители на АНО ,  се установява ,че на процесната дата били нощна смяна в мах. А. , землището на с. Г., това бил път 305 , спирали автомобили  в двете посоки на пътя в осветената му част . Процесният автомобил минал , но не спрял , тръгнали след него и в последствие им било разпоредено да не го следват. Въпросният автомобил завил веднага в черен път  след м. А.  в дясно и там се е укрил. Прекратили преследването  и продължили работата по контрол на пътното движение. Не са видели кой го карал  автомобила. Направена е справка за собственика на автомобила , не са възприели собственичката да управлява МПС-то. Знаят ,че на другия ден автомобилът бил намерен край реката в пущинака.Свидетелят  Н.Д.А.   е присъствал при съставяне на акта , при отказа на жалбоподателката.да го подпише  По делото е представено и постановление  с изх. №631/17 от 25.05.2017г на РП-Тетвен  за отказ от образуване на досъдебно производство с указания препис от постановлението да се изпрати на РУ МВР-Тетевен  за образуване на административно наказателно производство  по ЗДвП.В постановлението е записано ,че се докладва  за случай по чл.103 от ЗДвП , като извършителят не е бил установен  и при това положение отговорност носели лицата по чл.188 от ЗДвП и на лицето по чл.188 ал.1 от ЗДвП следва следвало да се наложи административно наказание.

 

             ОТ ПРАВНА СТРАНА :Административно наказателното производство е образувано по правилата на чл.36 ал.2 от ЗАНН , издаден е АУАН , като в случая това дори не е  било нужно , тъй като без приложен акт административно наказателна преписка се образува в случаите, когато производството е прекратено от съда или прокурора или прокурорът е отказал  да образува наказателно производство и е препратено на наказващия орган. Съответно на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, ако прокуратурата откаже да образува  наказателното производство, изпрати преписката на административно наказващият орган  за образуване на адм.наказателно производство какъвто е процесния случай, административно наказващия орган може да издаде НП – независимо от наличието или липсата на съставен АУАН, т.е. в конкретният случай е направено в повече – издаден е АУАН въпреки наличието на прокурорско постановление, в рамките на три месеца от получаване на постановлението на РП Тетевен , за да се защитят в още по-голям обем правата на жалбоподателя. В последния случай срокът по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, ще тече от момента на отказа на прокуратурата да образува досъдебно производство или от издаване на постановлението за прекратяване на образуваното такова, респективно от влизане в сила на съдебния акт за прекратяване на производството.

Аргумент в горния смисъл е съображението, че в нормата на чл. 33, ал. 1 от ЗАНН като пречка за образуване на административно наказателно производство е посочено „възбудено наказателно“ такова, тоест досъдебно или съдебно производство, а в чл. 36, ал. 2 от ЗАНН се говори единствено за „производство“, тоест както за досъдебно или съдебно, така и такова по извършена от прокуратурата предварителна проверка по реда на ЗСВ, приключила с постановление за отказ за образуване на досъдебно производство.  Въз основа на акта е издадено и обжалваното НП. След издаване на акта жалбоподателката е подала възражение от дата 08.06.2017г , в което се твърди ,че на процесната дата не е управлявала лекият автомобил.Във връзка с възражението е последвал отговор от АНО , в която същият се позовава на прокурорското постановление и на чл.188 от ЗДвП /л.12/ .

 

             ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА :С оглед установеното,съдът прави следните правни изводи: Жалбата е допустима и разгледана по същество е  основателна. Видно от показанията на разпитаните свидетели , служители на АНО , никой от тях не е възприел на процесната дата жалбоподателката да управлява автомобила , единствено след проверка , се е установила ,че  същата е собственик на този автомобил. Основателни са възраженията, посочени в жалбата, че наказващият орган не е установил по надлежния ред, кой е управлявал автомобила на 24.04.2017 г. Показанията на полицейските служители са последователни, логични и непротиворечиви. От тях, както и от писмените доказателства по делото, с които първите кореспондират, се установява, че действително на 24.04.2017 г. около 23,20 часа на посоченото в АУАН и НП място, автомобилът собственост на жалбоподателката  не е спрял на подаден сигнал за спиране със стоп-палка от контролните органи. Независимо от това, не е установено авторството на деянието, видно от разпита на свидетелите . Съгласно чл.189 ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, но в настоящия случай не може да се приеме, че актът е редовно съставен. Съгласно показанията на двамата свидетели, същите са видели единствено автомобила, но не и лицето, което е управлявало автомобила. Нарушението е извършено в тъмната част на денонощието и въпреки  осветената част на пътя, служителите не могат да установяват водача на автомобила. Липсват други доказателства, от които по несъмнен начин да се направи извод, че жалбоподателят е управлявал автомобила. В тежест на наказващият орган тук е било да установи авторството на вмененото нарушение. Тъй като последният не е  изпълнил  това свое задължение, е налице непълнота на доказателствата, която не би могло да бъде  преодоляна в хода на съдебното следствие. Не са налице данни,  при така направените от жалбоподателката  възражения да е искана от нея писмена информация кой е управлявал МПС, нито пък той да е отказал да даде такава информация. Видно от представеното по делото прокурорско постановление , е че се докладва за случай по чл.103 от ЗДвП , при който нарушителя не е установен  ,и че отговорност носят лицата по чл.188 от ЗДвП.Чл.188 от ЗДвП предвижда, че собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.  Освен това позоваването на тази хипотеза изисква, това обстоятелство  да бъде отразено  в съставения акт, и в издаденото въз основа на него наказателно постановление. Чл. 188 от ЗДвП  съдържа фактически състав, включващ  освен извършване на  нарушение и други два елемента- нарушението да е извършено с автомобил, собственост на лицето, и същото да не е посочило на кого е предоставило управлението на моторното превозно средство. Наличието на всички, предвидени в тази правна норма  предпоставки е основание за административно наказателна отговорност, но нарушението следва да бъде  констатирано и наложено в съответствие с изискванията на ЗАНН  и при изпълнение на чл. 42 и чл.  57 от същия относно  съдържанието на АУАН, респ. наказателното постановление, включително описание на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и   законните разпоредби, които са нарушени виновно. Жалбоподателя е наказан за това, че е управлявал автомобила на 24.04.2017г около 23,20часа , видно от  АУАН и  НП. В АУАН  бл. № 859815 от 06.06.2017г е записано ,че на 24.04.2017г.  около 23,20ч. , с. Г. мах. А. път 305 ,км. 57+200  в посока гр. Тетевен управлява собственият си л.а  „О.В.„ с рег. № ОВ 4122ВВ…, а в НП , е  записано на 24.04.2017г ,като водач на л.а около 23,20ч в община Тетевен на път трети клас №305  като водач на л.а „Опел Вектра” с рег. № ОВ 4122ВВ при обстоятелства с. Г. , мах. А. път 305, км. 75+200 в посока Тетевен управлява собствения си лек автомобил…. Тоест фактическата обстановка в АУАН и в НП противоречат на постановлението от 25.05.2017г на прокуратурата  за отказ от образуване на наказателно производство ,пр. 631/2017г . Още по-вече липсата на доказателства , че  именно жалбоподателката е била водачът, оборва  съставения  АУАН, а от там НП  относно самоличността на нарушителя. Ако  актосъставителят и впоследствие наказващият орган, при съставяне на акта и  при издаване на наказателното постановление са имали пред вид  извършено при условията на чл 188 от ЗДвП нарушение, това  е следвало да бъде отразено в акта и впоследствие в наказателното постановление, с описание на нарушението съобразно тази разпоредба, и с посочването й като нарушена норма.

         Съгласно чл.53 ал.2 от ЗАНН НП се издават дори и да е допусната нередовност в акта, стига по безспорен начин да е установено извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Наказващият орган  е нарушил това задължение, като е допуснал издаване на НП без да е установена самоличността на нарушителя,но е приел ,че автомобила е управляван от собственичката на лекия автомобил , не е приложил нормата на чл.188 от ЗДвП , не се е съобразил с установеното в прокурорското постановление ,  с което безспорно е нарушил правото на защита на санкционираното лице. Поради допуснатото съществено процесуално нарушение съдът счита, че само на това основание НП следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. 

 

          Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

        

         Р  Е  Ш  И  :

 

         ОТМЕНЯ   Наказателно постановление /НП / №17-0356 -000185  от 11.07.2017г  на  Н.П.В., началник РУП , към ОДМВР Ловеч , РУ Тетевен, с което за нарушение на чл.103 от ЗДвП, на основание чл.175 ал.1 т.4  от ЗДвП,  на Г.И.Р. с ЕГН ********** *** е наложена глоба в размер на 200лв и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца .

 

 Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд-Ловеч .

 

 

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: