Р Е Ш
Е Н И Е
№ … … …
град Кърджали, 12.06.2020 год.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Кърджалийският административен съд, …………………….. в открито …………..……….
съдебно заседание на първи юни …………………….………….………………………..……….………….
през 2020/две хиляди и двадесета/ година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР АТАНАСОВ
при секретаря ….……………….……………………….
Мелиха Халил ……….......……………..….…..…
като разгледа докладваното
от ........................ съдията Виктор Атанасов ..........................
административно дело …………...
№90 .......... по описа за 2020 година …......................
и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/
във връзка с чл.27, ал.5 от Закона за
подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, във вр.
с чл.166, ал.2 от ДОПК.
Делото е образувано по жалба от С.М. С., с посочен в
жалбата адрес – ***, починал и заместен в процеса от конституираните като жалбодатели негови законни наследници – Р.С.М., С.С.М. и С.С.С., и тримата с
постоянен адрес:***, против Акт
№09/06/3/0/02372/2/01/04/01 от 20.09.2018 год. за
установяване на публично държавно
вземане, издаден от директора на Областна дирекция – Кърджали на Държавен фонд
„Земеделие”, с който, на основание
чл.37, ал.1, т.1 от Наредба №10
от 10.06.2016 год. за прилагане на подмярка 6.3
„Стартова помощ за развитите на малки стопанства” от Програмата за развитите на
селските райони за периода 2014 – 2020 год.”, във връзка с чл.9, ал.1, т.1 от Договор
№*** от *** год., чл.59, ал.1 и 2
от Административно-процесуалния кодекс и във връзка с чл.165 и чл.166
от Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс и чл.20а, ал.1 от Закона за
подпомагане на земеделските производители, с т.І от същия, е отказано
изплащането на финансовата помощ, без
да е посочен размер на същата, представляваща второ плащане по Договор №*** от
*** год., а с т.ІІ от същия АУПДВ, на жалбодателя С.М.С. е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане, в размер на *** лева (*** лева), съгласно таблица 1.
Жалбодателят заявява в жалбата, че в законоустановения
срок и по реда на чл.145 от АПК, обжалва Акт за установяване на публично
държавно вземане № 09/06/3/0/02372/2/01/04/01 от 20.09.2018 год., издаден от
директор на ОД на Държавен фонд „Земеделие” – град Кърджали, като твърди, че
актът е неправилен и незаконосъобразен и моли съда да отмени същия с
произтичащите от това законови последици. Развива съображения и излага довод,
че както посочил в направеното от него Възражение с Вх.№*** от *** год. на ДФ
„Земеделие”, съгласно чл.3, ал.3 от Договора, следвало да подаде заявка за
второ плащане до 01.07.2018 год. (неделя), като заявката подал на 02.07.2018 година.
Сочи, че доколкото в АПК няма специални правила за броене на сроковете, на
основание чл.144 от АПК, се прилагат правилата по чл.60, ал.5 и ал.6 от
Гражданския процесуален кодекс, според които: Срокът, който се брои на дни, се
изчислява от деня, следващ този, от който започва да тече срокът и изтича в
края на последния ден, а когато последният ден от срока е неприсъствен, срокът
изтича в първия следващ присъствен ден. Твърди, че на 02.07.2018 год. се явил в
ДФ „Земеделие” с необходимите документи и била извършена проверка на същите,
която била отразена в издадения „Контролен лист РРА1 М 6.3 за окомплектованост” от дата 02.07.2018 год. и че в същия били
посочени като липсващи документи, изискуеми се по Наредба №10 от 10.06.2016 год.
за прилагане на подмярка 6.3 „Стартова помощ за
развитието на малки стопанства”, като в жалбата са описани 7/седем/ липсващи
документа. Твърди също, че предвид липсващите документи, заявката му за плащане
не била уважена, като в издаденият му контролен лист РРА1 М 6.3 били посочени
представените от него документи, както и тези, които не представил и че му било
указано, че има право да подаде отново заявка, окомплектована с липсващите документи.
Твърди, че за липсващите документи представил молби, заявления и искания с
входящи номера от съответните институции, но това не било отразено в
Контролният лист, нито отделно в Декларация и че към заявката за плащане от
02.07.2018 год. приложил, както следва: - копие на Заявление за Становище до
Областна Дирекция по безопасност на храните - град Кърджали, с Вх.№*** от *** год.;
- фактура №*** от *** год. за платена такса за издаване на Удостоверение за
регистрация на ж.о. по чл.137, ал.6 от ЗВМД; към молба Вх.№*** от *** год. с
издадено предписание №8 от 24.04.2018 год., със срок на изпълнение - 24.10.2018
год.; - искане с Вх.№ *** от *** год. на НАП, за издаване на копие на ГДД за 2017
год. Твърди също, че причината, поради която не могъл да приложи всички
изискуеми документи към заявката, било неиздаването им в срок от съответните
държавни органи и институции. Предвид изложеното, моли съда да отмени Акт за
установяване на публично държавно вземане №09/06/3/0/02372/2/01/04/01 от 20.09.2018
год., издаден от директора на ОД на Държавен фонд „Земеделие” – град Кърджали,
като неправилен и незаконосъобразен. Заявява също, че допълнителни доводи,
съображения и доказателствени искания ще изложи в
съдебно заседание, както с жалбата моли да му бъдат присъдени деловодни
разноски.
В съдебно заседание, редовно призовани, конституираните
като жалбодатели: Р.С.М., С.С.С.
и С.С.М., и тримата от *** – законни наследници на С.М.С.,
с посочен в жалбата адрес – ***, редовно призовани при условията на чл.18а,
ал.9 от АПК, не се явяват и не се представляват.
Ответникът по жалбата – директорът на Областна
дирекция – град Кърджали на Държавен фонд „Земеделие” - град София, редовно
призован, не се явява, представлява се от упълномощен процесуален представител
- ст.юрк.К. И., която оспорва жалбата и я намира за
неоснователна. Сочи, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, видно
от приобщената към делото Заповед №03-РД-286/01.02.2017 год., издадена от
изпълнителния директор на ДФ „Земеделие”, с която са делегирани правомощия на
областните дирекции на ДФ „Земеделие” и че оспореният акт е издаден в
предписаната от закона писмена форма, съдържаща посочването на фактическите и
правни основания, мотивирали издаването му. Излага фактите, като сочи, че на
02.07.2018 год., С. С., в рамките на нормативно установения срок по чл.33, ал.2
от Наредба №10 от 10.06.2016 год., е посетил ОД на ДФ „Земеделие” – Кърджали, с
цел да подаде заявка за второ плащане, който ден е бил последният възможен срок
и че при прегледа на представените документи е констатирано, че подадената на
02.07.2018 год. заявка за второ плащане е нередовна, тъй като не е придружена с
всички изискуеми документи от списъка по Приложение №11 към чл.33, ал.1 от приложимата
Наредба. Сочи, че към преписката е приложен и контролният лист, с който експертите
са констатирали нередовността на подадената заявка и са описали забележките към
документа, като контролният лист е подписан по надлежния ред от първи и втори
експерт, както и от жалбодателя и че видно от този
контролен лист, на въпроса, дали документите, представени със заявката за
плащане са пълни, с всички реквизити, отбелязаният отговор е „НЕ”. Излага
довод, че в чл.3, ал.3 от Договора е посочено, че заявката за второ плащане се
подава в срок до 01.07.2018 год., съгласно посоченият в заявлението за
подпомагане срок за това - най-рано 1 г. и 6 м. и най-късно 4 г. и 6 м. от
датата на подаване на заявлението за подпомагане, но не по-рано от един 1 месец
преди изтичане на срока по чл.6, ал.1 от Договора и че във връзка с откритото
производство, което е стартирало от страна ДФ „Земеделие”, жалбодателят
подал възражение до ДФ „Земеделие”, относно основателността и размера на
наложената финансова корекция, като във възражението си, същият изложил
твърдения, че в контролния лист за окомплектованост
не било отбелязано, че за част от липсващите и неприложени към заявката за
второ плащане документи имало издаден входящ номер, респективно имало издадено
предписание от съответния държавен орган. Сочи, че процедурата за прием на
заявка за второ плащане е уредена в чл.33 и чл.34 от Наредба №10 от 10.06.2016
год. и че посочените разпоредби въвеждат императивно изискване за окомплектованост на заявката, като условие за нейното
приемане, както и че липсва законова възможност за приемане на заявката за
второ плащане, неокомплектована със задължително изискуемите документи от
списъка по Приложение №11 към чл.33, ал.1 от приложимата Наредба, дори и за
случаите, когато липсващите документи са такива, които подлежат на издаване от
държавен или общински орган или за издаването на които, е необходимо да бъде
изпълнено дадено предписание. Сочи също, че в разпоредбата на чл.34, ал.2 и
ал.3 от Наредбата, изрично е предвидено, че в случай на липса или нередовност
на документите по чл.33, ал.1, РРА не приема заявката за плащане и връща
документите на ползвателя на помощта, заедно с писмено изложение по отношение
на липсата и констатирани нередовности в документите
и че след отстраняване на пропуските по ал.2, ползвателят на помощта има право
в рамките на съответния срок по чл.33, ал.2, отново да подаде заявка за
плащане. Твърди, че към възражението си жалбодателят
не е представил доказателства, удостоверяващи, че непредставянето на липсващите
документи се дължи на обстоятелства от обективен характер, за настъпването на
които не е отговорен, като отбелязва, че прави впечатление, че исканията за
издаване на становище от ОДБХ – град Кърджали и за издаване на копия от ГДД за
2017 год. от НАП, са направени от С.М.С. малко преди изтичане на крайния срок
за подаване на заявката за второ плащане, а именно на датите – 28.06.2018 год. и 29.06.2018 год. По тези съображения, моли
съда да постанови решение, с което да отхвърли подадената жалба от С.М.С.,
срещу АУПДВ №09/06/3/0/02372/2/01/04/01 от 20.09.2018 год., издаден от
директора на Областна дирекция – Кърджали на ДФ „Земеделие”, като
неоснователна, както и моли за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер за тази инстанция.
Административният съд, като прецени събраните по
делото доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Съгласно разпоредбата на чл.166, ал.2 и ал.3 от ДОПК,
ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното
вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане,
който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в Административнопроцесуалния кодекс, като актът за публично
държавно вземане се обжалва по реда на Административнопроцесуалния
кодекс, а съгласно разпоредбата на чл.149, ал.1 от АПК, административните
актове могат да се оспорят в 14 - дневен срок от съобщаването им, като жалбите
или протестите се подават чрез органа, издал оспорвания акт, съобразно
разпоредбата на чл.152, ал.1 от АПК. Същият 14 - дневен срок за обжалване на
акта, смитано от съобщаването му, е посочен и в самия АУПДВ №09/06/3/0/02372/2/01/04/01
от 20.09.2018 год., както и е указано, че жалбата се подава чрез ДФ „Земеделие”
пред административния съд по седалището на териториалната структура на ДФ „Земеделие”,
в чийто район се намира настоящият адрес или седалището на адресата на
акта.
Екземпляр от оспорения Акт
№09/06/3/0/02372/2/01/04/01 от 20.09.2018 год. за
установяване на публично държавно
вземане, издаден от директора на Областна дирекция – Кърджали на Държавен фонд
„Земеделие”, с Изх.№*** от ***. на ОД – Кърджали на ДФ „Земеделие”, е изпратен
на жалбодателя С.М.С. по пощата,
с препоръчана пощенска пратка, като видно от приложеното по делото известие за
доставяне на „Български пощи” ЕАД ПС - Кърджали, с баркод
***/л.15/, пощенската пратката, съдържаща АУПДВ №09/06/3/0/02372/2/01/04/01 от 20.09.2018 год., е
получена на датата 09.10.2018 год., лично от жалбодателя,
за което е положен и саморъчен подпис на известието за доставяне. Жалбата
против АУПДВ №09/06/3/0/02372/2/01/04/01
от 20.09.2018 год., в случая, е подадена също по пощата, чрез изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие”, до Административен съд – Кърджали, на датата 22.10.2018
год., чрез „Български пощи” ЕАД ПС – Кърджали, видно от положеното пощенско
клеймо на приложения по делото пощенски плик с баркод
***/л.10/, получена в ДФ „Земеделие”
– град София, на 25.10.2018 год., видно от приложеното известие за доставяне
със същия баркод/л.6/. От
горното следва, че жалбата против АУПДВ №09/06/3/0/02372/2/01/04/01
от 20.09.2018 год. на директора на ОД – Кърджали при ДФ „Земеделие” е
подадена на 13-я/тринадесетия/ ден след получаването й, т.е. спазен е предвидения в чл.149, ал.1 от АПК
14/четиринадесет/ - дневен срок за оспорването на същата. Жалбата е подадена от
лице, адресат на АУПДВ, за което лице този АУПДВ създава неблагоприятни
последици, тъй като засяга негови права и законни интереси, а именно – със същия
му се отказва изплащането на финансова помощ, представляваща второ плащане по Договор
№*** от *** год. и се определя
подлежащо на възстановяване от същото лице публично държавно вземане, в посочения размер. Ето защо
съдът намира, че така подадената жалба е допустима – като подадена в срок, по
предвидения ред, в предвидената от закона писмена форма и от лице - надлежна
страна, която с оглед на гореизложеното, има право и интерес от оспорването,
поради което и следва да бъде разгледана по същество.
При съвкупната преценка и анализ на събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбодателят С.М.С. е подал заявление за подпомагане по Програмата за
развитие на селските райони 2014 - 2020 год., подмярка 6.3 „Стартова помощ за
развитие на малки стопанства” от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия”, което заявление е получило УИН ***, на датата
08.08.2016 год./л.25-л.36/.
Към него е приложил
бизнес план/л.37-л.66/,
от който се установява, че е регистриран в ОД „Земеделие” – Кърджали като земеделски стопанин, като и че стопанството на заявителя попада в
планински район, като към момента на подаване на заявлението за подпомагане
отглежда 7/седем/ броя млечни крави и 2/два/ броя телета до 1 година. От бизнес
плана е видно също, че животновъдният обект е разположен в ***, в един собствен
имот – ПИ **, кв.* по плана на селото, в който е налична стопанска постройка, с РЗП от 41.00 кв.м., в добро
състояние, като в стопанството са включени и два наследствени недвижими имота –
поземлен имот №*** и №*** – естествени ливади, разположени в землището на същото
село, като е отразено, че общата обработваема/използвана/ площ на стопанството
възлиза на 6.178 дка. В бизнес плана е посочено, че началният икономически
размер на стопанството, измерен в стандартен производствен обем, възлиза на *** евро или *** лева
и че избраната крайна дата на периода за проверка изпълнението на бизнес плана
и крайна дата на подаване на заявката за второ плащане по договора за
предоставяне на финансова помощ е 01.07.2018 год., както и че икономическият
размер на стопанството, към крайната дата на периода за проверка изпълнението
на бизнес плана, измерен в стандартен производствен обем, следва да нарасне до *** евро или *** лева.
В раздел ІІІ. Програма за развитите на стопанството, 1. Дейности и инвестиции,
в бизнес плана е предвидено увеличаване броя на млечните крави, чрез закупуване
на 1/един/ бр. млечна крава през 2016 год. и закупуване на 1/един/ бр. млечна
крава през 2018 год., както и закупуване на доилен апарат с гюмове, също през
2018 год., като е предвидено, през втората стопанска 2017/2018 година, броят на
млечните крави в стопанството да нарасне на 9/девет/ броя, а на телетата до 1
год. – да остане 2/два/ броя. Отразено е също така, че през стопанската
2015/2016 год./годината на подаване на заявлението за подпомагане/ в
стопанството са добити 1400 кг. краве мляко, като е предвидено през втората
стопанска 2017/2018 година, добивът на краве мляко да нарасне на 1800 кг., като
броят на телетата до 1 год. и на телета до 3-месечна възраст да стане общо
4/четири/ броя.
Така, на 02.05.2017 год., между
ДФ „Земеделие” – град София и С.М.С. от ***, е
сключен Договор №*** за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка
6.3 „Стартова помощ за развитието на
малки стопанства” от мярка 6 „Развитие
на стопанства и предприятия” от Програмата за развитие на селските райони/ПРСР/ за периода 2014 - 2020 год., съфинансирана
от Европейския земеделски фонд за развитие на
селските райони/л.67-л.86/. В
чл.3, ал.1 от договора е предвидено, че одобрената помощ е в размер на не
повече от левовата равностойност на *** евро – *** лева, като съгласно чл.3,
ал.2 от договора, помощта се изплаща на две етапа: 1. Първо плащане, в размер
на левовата равностойност на *** евро – *** лева, което се извършва в срок до
два месеца от датата на сключването на договора, освен ако не са налице
посочените в б.а) и б.б) изключения и 2. Второ плащане, в размер на левовата
равностойност на *** евро – *** лева, което се извършва в срок до три месеца
след издаване на уникален идентификационен номер на окомплектована с всички
изискуеми документи, съгласно Приложение №11 към Наредба №10 от 10.06.2016
год., заявка за второ плащане от ползвателя, в случай на одобрение на помощта
след извършени проверки, включително на място, относно изпълнението на бизнес
прана и извършен анализ за установяване на съответствието между фактическото
състояние и одобрения бизнес план, съгласно чл.8, ал.5 от договора, като
тримесечният срок се удължава в случаите и в срока по чл.35 от Наредба №10 от
10.06.2016 год. В чл.3, ал.3, предл.І/първо/ от същия
договор е регламентирано, че заявката за второ плащане се подава в срок до
01.07.2018 год.(посочения в заявлението
за подпомагане срок за това - най-рано 1 год. и 6 мес.
и най-късно 4 год. и 6 мес. от датата на подаване на
заявлението за подпомагане), но не по-рано от 1 месец преди изтичането на
срока по чл.6, ал.1 от договора, като в този чл.6, ал.1 ясно е регламентирано,
че ползвателят се задължава да изпълни представения от него и одобрен бизнес
план в периода от сключване на този договор до 01.07.2018 година. В чл.9, ал.1,
т.1 от същия Договор №*** от
*** год., е регламентирано, че Фондът изисква от
Ползвателя връщане на полученото първо плащане по чл.3, ал.2, т.1 от този
договор и Ползвателят няма право да
получи второто плащане по чл.3, ал.2, т.2 от този договор, когато ползвателят
не е подал заявка за второ плащане, окомплектована с всички изискуеми, съгласно
Приложение №11 към Наредба №10 от 10.06.2016 год., документи в срока по чл.3,
ал.3 от договора или не е представил изискуемите от фонда допълнителни
документи и/или информация в срок до 10 работни дни от уведомяването за това.
С Решение №09/06/3/0/02372/2/01/03/01
за изплащане на финансова помощ, с Изх.№*** от *** год. на
директора на ОД на ДФ „Земеделие” – Кърджали/л.87/ е одобрено изплащането на финансова помощ по Договор №***, съгласно заявка
за плащане №***, в размер на *** лева. В този административен акт е записано, че сумата от
*** лева е изплатена и че датата на
плащане на сумата е 19.05.2017
година.
Жалбодателят С.М.С. е подал заявката за второ плащане по сключения между него и ДФ „Земеделие”,
Договор №*** от *** год., на датата 02.07.2018 год./датата 01.07.2018 год. е била почивен, т.е. неработен ден - неделя/,
като към същата е приложил документи, изискуеми се съгласно Приложение №11 към
Наредба №10 от 10.06.2016 год., като така всъщност, датата 02.07.2018 год. се
явява крайния срок, т.е. последната крайна дата, съгласно договора, за подаване
на заявката за второ плащане. На представената от жалбодателя
С. заявка и приложените към нея документи е била извършена проверка, при която
е констатирано, че заявката за второ плащане не е окомплектована с всички
изискуеми документи, съгласно Приложение №11 към Наредба №10 от 10.06.2016 год.
за прилагане на подмярка 6.3, за което е бил съставен
представеният по преписката „Контролен лист РРА 1 М6.3 за окомплектованост Второ плащане” от 02.07.2018 год./л.88-л.92/,
в който, в Секция „Заключение първи”, извършилият проверката и разгледал
документите *** е описал подробно всички липсващи такива, изискващи се съгласно
Приложение №11, като е отразено, че е установена липса на следните документи: 1. Данъчна декларация за последния
отчетен период преди подаване на заявката за плащане, заверена от ТД на НАП; 2. Документ за собственост на
животновъден обект и/или копие от вписан в службата по вписванията към
съответния районен съд договор за наем на животновъден обект; 3. Удостоверение за регистрация на
животновъден обект по смисъла на чл.137 от Закона за ветеринарномедицинската
дейност или документ, че обектът е вписан в списък в Интегрираната
информационна система с данни за идентифицираните животни и за животновъдните
обекти по смисъла на чл.51, ал.3 от Закона за ветеринарномедицинската дейност; 4. Становище на областната дирекция по
безопасност на храните, че животновъдните обекти в земеделското стопанство и
дейността им отговарят на изискванията в областта на хигиената и хуманното
отношение към животните и ветеринарните изисквания; 5. Документ за собственост на земя и/или земеделска земя и/или
копие от вписан в службата по вписванията към съответния районен съд договор за
наем и/или копие от вписан в службата по вписванията към съответния районен съд
и регистрирай в съответната общинска служба на МЗХ договор за аренда със срок
на действие, покриващ периода от пет години, считано от датата на сключване на
договора за предоставяне на финансова помощ; 6. Нотариално заверен и/или регистриран в съответната общинска
служба по земеделие документ(и) за ползване през настоящата стопанска година на
земеделската земя, придружени с копие на актуална скица и коректно отразен
начин на трайно ползване; 7.
Становище на областна дирекция по безопасност на храните, че земеделското
стопанство и дейността му отговарят па изискванията на Закона за защита на
растенията. Поради установената липса на посочените документи, заявката за второ
плащане не е приета и приложените към нея документи са върнати на жалбодателя. След запознаване със съдържанието му,
Контролният лист е бил подписан собственоръчно от С.М.С. и на същия е било връчено копие от него, като му е
предоставено право да подаде отново заявка за второ плащане в договорно и
нормативно установения срок след набавяне на липсващите документи. До изтичане
на предоставения му срок, от страна на жалбодателя С.
не е била подадена нова заявка за окончателно второ плащане по договора, окомплектована
с изискуемите се документи, съгласно Приложение №11 към Наредба №10 от
10.06.2016 год. за прилагане на подмярка 6.3 „Стартова
помощ за развитието на малки стопанства” от мярка 6 „Развитие на стопанства и
предприятия” от Програмата за развитие на селските райони/ПРСР/ за периода 2014
- 2020 год., като единствено е подадено възражение, адресирано до министъра на
ЗХГ, с копие до директора на ОД – Кърджали на ДФ „Земеделие”, с Рег.№*** от ***
год. на МЗХГ/л.19/, в което е посочиено, че е
пропуснала срока за подаване на заявката, т.к. следвало да се подаде един месец
преди описаната в договора дата, като моли да се обърне внимание на допуснатия
от нея пропуск и ако е възможно, да се отложи подаването на заявката с една
година. По повод това възражение, от заместник-министър на МЗХГ е изпратено
писмо с Изх.№*** от *** год., до директора на ОД – Кърджали на ДФ „Земеделие”,
постъпило с Вх.№*** от *** год./л.16/, с което е поискано да бъде предоставено становище
относно възражението на бенефициента, но такова становище не е приложено по
административната преписка и не е ясно, дали въобще е дадено от директора на ОД
– Кърджали на ДФ „Земеделие”.
Така, предвид горното е било издадено Писмо за
откриване на производство по издаване на решение за налагане на финансова
корекция с Изх.№*** от *** год. на директора на Областна дирекция – Кърджали на
ДФ „Земеделие/л.20-л.23/, на основание чл.73, ал.2 от Закона за управление на
средствата от структурните и инвестиционни фондове/ЗУСЕСИФ/, с което жалбодателят С. С. е бил уведомена, че ДФ „Земеделие”
открива производство по налагане на финансова корекция, във връзка с описаните
в писмото констатации, направени по подадения от него проект №*** и подписан
Договор №№*** от *** год. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.3 „Стартова помощ за
развитието на малки стопанства” от мярка 6 „Развитие на стопанства и
предприятия” от Програмата за развитие на селските райони/ПРСР/ за периода 2014
- 2020 год., съфинансирана
от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Това писмо за
откриване на производство по издаване на решение за налагане на финансова
корекция е било изпратено на жалбодателя с препоръчана
пощенска пратка и е получено от него на 18.07.2018 год., видно от приложеното
по делото известие за доставяне с баркод *** на
куриерска фирма „Стар Пост”/л.24/.
След получаването на Писмото за откриване на
производство по издаване на решение за налагане на финансова корекция с Изх.№***
от *** год. на директора на Областна дирекция – Кърджали на ДФ „Земеделие, жалбодателят С.М.С. е подал възражение с Вх.№*** от ***
год. на ОД – Кърджали на ДФ „Земеделие”/л.17-л.18/, в което е посочил, че
причината, поради която не е представил изискуемите документи в деня на
подаване на заявката било, че същите не му били издадени от съответните
институции, поради което приложил входящи номера, както и моли да се има
предвид, че към датата 02.07.2018 год., от негова страна били предприети всички
действия за подаване на заявката й за второ плащане с необходимите за това
документи в срок, но поради административни забавяния, не успял да ги
представи.
Това възражение не е било уважено и така е издаден и оспореният
в настоящото производство АУПДВ №09/06/3/0/02372/2/01/04/01 от 20.09.2018 год.
от директора на ОД – Кърджали на ДФ „Земеделие”/л.11-л.14/. С този АУПДВ, на
основание чл.37, ал.1, т.1 от
Наредба №10 от 10.06.2016 год. за прилагане на подмярка
6.3 „Стартова помощ за развитите на малки стопанства” от Програмата за
развитите на селските райони за периода 2014 – 2020 год.”, във връзка с чл.9,
ал.1, т.1 от Договор №*** от *** год., чл.59, ал.1 и 2 от Административно-процесуалния кодекс и във връзка с чл.165 и чл.166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и чл.20а, ал.1 от Закона
за подпомагане на земеделските производители,
с т.І от същия, е отказано изплащането на финансовата помощ, без да е посочен размер,
представляваща второ плащане по Договор №*** от *** год., а с т.ІІ от същия
АУПДВ, на жалбодателя
С.М.С. е определено подлежащо на
възстановяване публично държавно вземане,
в размер на *** лева (*** лева),
съгласно таблица 1. Посочено е, че дължимата сума в размер на *** лева
подлежи на доброволно плащане в 14-дневен срок от връчване на АУПДВ, по
посочените в акта банкови сметки, като лихва се начислява от датата на изтичане
на посочения срок за доброволно изпълнение. АУПДВ е подробно мотивиран от
фактическа страна, като в същия са изложени всички факти и обстоятелства,
които, според административния орган, са обусловили издаването му. В мотивите
към акта е посочено, че при проверка за спазване на срока за подаване на заявка
за второ плащане е установено, че са нарушени разпоредбите на чл.3, ал.3 от Договор
№*** от *** год./наричан Договора/ и чл.33, ал.1, ал.2 и ал.4 от Наредба №10 от
10.06.2016 год. за прилагане на подмярка 6.3
„Стартова помощ за развитие на малки стопанства” и че съгласно чл.6, ал.1 и
ал.3 от Договор №*** от *** год., сключен е ДФ „Земеделие”, ползвателят е
задължен да изпълни изцяло представения и одобрен бизнес план, включително да
представи лиценз, разрешение и/или регистрация, когато за извършването на
дейността/инвестицията, съгласно действащото законодателство, се изисква
лицензиране, разрешение и/или регистрация, както и всички останали нормативно и
договорно установени задължения на ползвателя и произтичащи от предоставеното
подпомагане ангажименти по Договора, в срок до 01.07.2018 год. Посочено е също,
че съгласно чл.3, ал.3 от Договор №*** от *** год., сключен с ДФ „Земеделие”,
ползвателят следва да подаде в срок до 01.07.2018 год. заявка за второ плащане,
но не по-рано от един месец преди изтичане на срока по чл.6, ал.1 от Договора и
че според чл.33, ал.1 от Наредба №10 от 10.06.2016 год. за прилагане на подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки
стопанства” от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия” от Програмата за
развитие на селските райони 2014-2020, при кандидатстване за второто плащане по
чл.10, ал.2, ползвателят на помощта подава заявка за плащане по образец, утвърден
от изпълнителния директор на PA и публикуван
на електронната страница на РА, в съответната регионална разплащателна агенция и прилага всички
изискуеми документи, съгласно Приложение
№11. На следващо място в мотивите е
отразено, че съгласно чл.33, ал.2 от същата Наредба №10 от 10.06.2016 год., „Срокът за подаване на
заявката за второ плащане се посочва от кандидата в заявлението за подпомагане
и трябва да бъде не по-рано от 18 месеца и не по-късно от 4 години и 6
месеца от датата на подаване на заявлението за подпомагане” е че крайният
срок за изпълнение на одобрения
проект, съгласно чл.6, ал.1 от Договора, е 01.07.2018 год., като на
02.07.2018 год. - датата, представляваща краен срок за подаване на заявката за
второ плащане по Договора/поради това, че 01.07.2018 год. се явява неработен
ден/, С.М.С. се е явил в отдел „РРА” на
ОД на ДФ „Земеделие” - Кърджали, за подаване на заявка за второ плащане
по Договор №*** от *** год., но че представената от него заявка за плащане не е
била окомплектована с всички изискуеми документи, съгласно Приложение №11 към
Наредба №10 от 10.06.2016 год. за прилагане на подмярка
6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства”. В мотивите е посочено,
че е установена липсата на седемте документи, посочени в контролния лист РРА1
М6.3 за окомплектованост” от датата 02.07.2018 год.,
описани изчерпателно по-горе и че извършената проверка по представените
документи е отразена в издадения „Контролен лист РРА1 М6.3 за окомплектованост” от датата 02.07.2018 год., в който
надлежно са описани всички липсващи задължителни документи, изискуеми се по
Наредба №10 от 10.06.2016 год. за прилагане на подмярка
6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства”, поради което заявката
за плащане не е приета и приложените към нея документи са върнати на ползвателя.
В мотивите към акта е описано, че след запознаване със
съдържанието му, контролният лист е подписан от С.М.С. и му е връчено копие от
него, като му е предоставено право да подаде отново заявка за плащане в
договорно и нормативно установения срок, след набавяне на липсващите документи,
но че до изтичане на договорно и нормативно установения срок не е подадена
заявка за окончателно плащане, с което не е изпълнено нормативно задължение,
посочено в чл.33, ал.2 от Наредба №10 от 10.06.2016 год., както и договорно
задължение, посочено в чл.3, ал.3 от Договора. Отбелязано е, че съгласно чл.9,
ал.1, т.1 от Договор №*** от *** год., Фондът изисква от ползвателя връщане на
полученото първо плащане по чл.3, ал.2, т.1 от Договора и няма право да получи
второ плащане, когато не е подал заявка за второ плащане, окомплектована с
всички изискуеми се, съгласно Приложение №11 към Наредба №10 от 10.06.2016 год.,
документи, в срока по чл.3 ал.3 от Договора, който в случая е 02.07.2018 год.
поради това, че последният ден от срока - 01.07.2018 год., е неработен ден и
02.07.2018 год. се явява първият работен ден след изтичането на срока. Посочено
е също така, че съгласно чл.37, ал.1, т.1 от Наредба №10 от 10.06.2016 год.,
ползвателят на помощта няма право да получи второто плащане по чл.10, т.2 и
дължи връщане на полученото по чл.10, т.1 първо плащане по договора за
предоставяне на финансова помощ, ведно със законната лихва към него, изчислена
за период, посочен в договора, когато не е подал заявка за второ плащане,
окомплектована с всички изискуеми съгласно Приложение №11 документи, в срока,
посочен в договора за предоставяне на финансова помощ. В мотивите изрично е
посочено също, че общият размер на задължението е определен на *** лева (***
лева). Описано е, че в резултат на гореизложеното, на основание чл.73, ал.2 от
Закона за управление на средствата от структурните и инвестиционни фондове
(ЗУСЕСИФ), е открито производство по налагане на финансови корекции, като до
ползвателя е изпратено писмо с уникален номер *** и Изх.№*** от *** год., като
на 16.07.2018 год. писмото е било изпратено на адреса на ползвателя, записан в
Договор № *** от *** год. и същото е получено от него на 18.07.2018 год., както
и че в указания в писмото 14-дневсн срок, в ОД на ДФ „Земеделие” - град
Кърджали е постъпило възражение с Вх.№*** от *** год. по направените
констатации, основателността и размера на финансовата корекция и че не са
постъпили други документи или доказателства, относими
към производството по издаване на РФК. В мотивите към АУПДВ е отразено, че във
връзка с изложените факти и обстоятелства и след анализ на възражението и
представените документи, становището на
ДФ „Земеделие” е, че не приема изложените аргументи във възражението за
основателни, тъй като не опровергават първоначалната констатация за допуснатото
от ползвателя неспазване на срока. Така, във връзка с изложените мотиви и на основание
чл.37, ал.1, т.1 от Наредба №10 от
10.06.2016 год., във връзка с чл.9, ал.1, т.1 от Договор №*** от *** год.,
чл.59, ал.1 и 2 от Административно-процесуалння
кодекс и във връзка с чл.165 и
чл.166 от Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс и чл.20а, ал. 1 от
Закона за подпомагане на
земеделските производители, е издаден оспорения АУПДВ.
Следва да се отбележи, че по доказателствено
искане на процесуалния представител на жалбодателя, при
първоначалното разглеждане на делото, с протоколно определение на съда от 17.12.2018
год., от Областна дирекция по безопасност на храните – Кърджали, е изискано, в
7-дневен срок от получаване на съобщението, да представи заверени копия на
административните преписки по заявление с Вх.№***/*** год. и заявление с Вх.№***/***
год., подадени от жалбодателя С.М.С. от ***, а от ТД на
НАП – Пловдив, Офис - Кърджали е изискано, в 7-дневен срок от получаване на
съобщението, да представи преписка по искане, подадено от С.М.С., за
предоставяне на копие от годишна данъчна декларация за 2017 год., с №*** от ***
година. В изпълнение на това протоколно определение от 17.12.2018 год., със
съпроводително писмо с Изх.№*** от *** год. на директора на ОДБХ – Кърджали –
Кърджали, с Вх.№***/*** год. на АдмС – Кърджали/л.115/, е
представена преписката по заявление с Вх.№***/*** год., подадено от жалбодателя С.М.С. от ***, за регистрация на животновъден
обект по чл.137, ал.6 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. Следва да
се отбележи, че по повод това заявление с Вх. .№***/*** год. на ОДБХ – Кърджали
не е издадено становище, а след извършена проверка от комисия, назначена със
Заповед №290 от 19.04.2018 год. на директора на ОДБХ – Кърджали/л.122/, е
издадено Предписание №8 от 24.04.2018 год. от *** при ОДБХ – Кърджали/л.123/,
в което са констатирани четири нарушения на ветеринарносанитарните
изисквания в стопанисвания от жалбодателя С.
животновъден обект в *** и са дадени 4/четири/ предписания, със срок за
изпълнение до 24.10.2018 година. По тази преписка е наличен и Протокол от
05.11.2018 год., съставен и подписан от същата комисия/л.124/,
в която е отразено, че след извършена проверка и след преглед на приложената
документация е констатирано, че собственикът на животновъдния обект не е
изпълнил Предписание №8 от 24.04.2018 год., като комисията е дала заключение, с
което е предложила на директора на ОДБХ – Кърджали да бъде отказана регистрация
на обекта по чл.137, ал.6 от ЗВМД. Въз основа на това заключение, от директора
на ОДБХ – Кърджали е издадено писмо с Изх.№*** от *** год., с което, на
основание чл.137, ал.6 от ЗВМД, на С.С. е отказана
регистрация на животновъдния му обект за отглеждане на говеда, с рег.№***, в ***.
В изпълнение на същото протоколно определение от
17.12.2018 год., и от ТД на НАП – Пловдив, Офис Кърджали, със съпроводително
писмо с Изх.№*** от *** год., с Вх.№***/*** год.
на АдмС – Кърджали/л.106/, са постъпили изисканите
документи по преписката за предоставяне на копие от годишна данъчна декларация
за 2017 год., по заявление с №*** от *** година/л.109/. Видно е, че това заявление
е подадено в ТД на НАП Пловдив Офис –
Кърджали на 28.06.2018 год., но от съдържанието на същото и на писмото на ТД на
НАП Пловдив Офис – Кърджали е видно също, че заявлението касае, т.е. със същото
се иска издаването на удостоверение по чл.87, ал.6 от ДОПК, а не на копие от
годишна данъчна декларация за последния отчетен период преди подаване на
заявката за второ плащане, като такова удостоверение е било издадено на датата
05.05.2018 год./л.107, л.108/, но от писмото с Изх.№*** от *** год. на ТД на
НАП Пловдив Офис – Кърджали, е видно, че същото не е било връчено на лицето, т.е.
не е било получено от заявителя С.М.С.
При така установеното от фактическа страна и след преценка и
анализ на приобщените по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, при извършената служебна
проверка, на основание чл.168, ал.1 от АПК, на законосъобразността на оспорения
акт на всички основания по чл.146 от АПК, от правна страна съдът намира
следното:
Оспореният акт за установяване на публично държавно
вземане е издаден от материално и териториално компетентен административен
орган – директор на ОД – Кърджали на ДФ „Земеделие”, предвид разпоредбата на
чл.20а, ал.4 от ЗПЗП, която в приложимата й редакция (обн.,
ДВ, бр.12 от 2015 г., доп., бр.2 от 2018 г.),
предвижда, че изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията
си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното
законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени
заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на
договори за финансово подпомагане, административни договори по Закона за
управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и
по подадени заявки и искания за плащане, на заместник-изпълнителните директори
и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им
компетентност. В изпълнение на това правомощие, на основание чл.20, ал.2 и ал.4
от ЗПЗП, с представената по делото и приета като доказателство Заповед №03-РД/286
от 01.02.2017 год., изпълнителният директор на ДФ „Земеделие” е делегирал на
директорите на областните дирекции на фонда, правомощия да издават решения за
налагане на финансови корекции и актове за установяване на публични държавни
вземания по чл.166, ал.2 от ДОПК, включително по отношение на ползватели на
финансова помощ по подмярка
6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства” от мярка 6 „Развитие на
стопанства и предприятия” от ПРСР за периода 2014 г. - 2020 година. Така,
предвид изложеното и предвид вида на оспорения акт - АУПДВ, същият се явява
издаден от лице, действащо при надлежно упражняване на делегираните му
правомощия, в рамките на неговата материална и териториална компетентност.
Разглеждането на настоящото административно дело е
повторно, след като с Решение №2766 от 20.02.2020 год., постановено по адм.дело №9236/2019 год. по описа на ВАС – VІІІ отд., е било отменено Решение №116 от 30.04.2019 год.,
постановено по адм. дело № 400/2018 год. по описа на
Административен съд – Кърджали и делото
е било върнато на същия съд, за ново разглеждане от друг състав. Настоящият
съдебен състав, с оглед посочените мотиви в отменителното
Решение №2766 от 20.02.2020 год., постановено по адм.дело
№9236/2019 год. по описа на ВАС – VІІІ отд., следва и
е длъжен да приеме, че административният орган е спазил и законоустановената процедура за установяване по
основание и размер на претендираното
като публично държавно вземане - неправилно изплатени средства след извършеното
първо плащане на финансовата помощ и че приложим за установяване по основание и
размер на това публичното вземане, в случая е редът на ДОПК/чл.166 и следв. от същия/.
По отношение материалната законосъобразност на
оспорения АУПДВ, издаден от директора на ОД - Кърджали на ДФ „Земеделие”, съдът
намира следното:
АУПДВ е издаден на основание чл.37, ал.1, т.1 от Наредба
№10 от 10.06.2016 год., издадена от министъра на земеделието и храните, която
определя правилата, т.е. условията и реда, за прилагане на подмярка
6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства” от мярка 6 „Развитие на
стопанства и предприятия” от Програмата за развитие на селските райони за периода
2014 – 2020 год. (ПРСР 2014 – 2020 год.), съфинансирана
от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и чл.9, ал.1, т.1
от Договора №*** от *** год. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ,
сключен между жалбодателя С.М.С. и ДФ „Земеделие”, на
основание цитираната по-горе Наредба №10 от 10.06.2016 год., като цитираната
норма от Наредбата регламентира, че Ползвателят на помощта няма право да получи
второто плащане по чл.10, т.2 и дължи връщане на полученото по чл.10, т.1 първо
плащане по договора за предоставяне на финансова помощ, ведно със законната
лихва към него, изчислена за период, посочен в договора, когато не е подал
заявка за второ плащане, окомплектована с всички изискуеми, съгласно приложение
№11 документи, в срока, посочен в договора за предоставяне на финансова помощ
или не е представил изисканите от РА документи и информация в срока по чл.5,
ал.2. Почти идентична е клаузата и на чл.9, ал.1, т.1 от Договора №*** от ***
год. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ, съгласно която, Фондът
изисква от ползвателя връщане на полученото първо плащане по чл.3, ал.2, т.1 от
този договор и съответно, няма право да получи второто плащане по чл.3, ал.2,
т.2 от същия договор, когато не е подал заявка за второ плащане, окомплектована
с всички изискуеми, съгласно Приложение №11 към Наредба №10 от 10.06.2016 год. документи,
в срока по чл.3, ал.3 от договора или не е представил изискваните от Фонда
допълнителни документи и/или информация в срок до 10 работни дни от
уведомяването за това. Безспорно е, че жалбодателят С.М.С.
е получил първото плащане по договора, възлизащо в размер на *** лева, а съгласно
чл.3, ал.3 от договора, заявката за второ плащане е следвало да се подаде в
срок до 01.07.2018 год., но не по-рано от 1/един/ месец преди изтичането на
срока по чл.6, ал.1 от договора, като в тази клауза е посочено, че ползвателят
се задължава да изпълни представения от него и одобрен бизнес план в периода от
сключване на договора, до същата тази дата, а именно – 01.07.2018 година.
В случая, с оспорения АУПДВ е прието, че тези условия
не са изпълнени от ползвателя на финансовата помощ, т.е. че до изтичане на договорно и нормативно
определения срок, а именно – до 01.07.2018 год. включително, не е подадена
заявка за второ (окончателно) плащане от страна на ползвателя на помощта
и същият следва да възстанови полученото първо плащане по договора, в посочения
размер в т.ІІ от акта. По делото се доказа, че на датата 02.07.2018 год./т.к.
01.07.2018 год. е бил неприсъствен ден – неделя/, от страна на жалбодателя С.М.С. е била подадена заявка за второ плащане,
но че същата не е била окомплектована с всички изискуеми се, съгласно
приложение №11 към Наредба №10 от 10.06.2016 год. документи, с което не е
изпълнено нормативно задължение, посочено в чл.33, ал.2 от същата Наредба №10
от 10.06.2016 год., както и договорно задължение, произтичащо от чл.3, ал.3 от Договор
№*** от *** год. Безспорно е, че това е констатирано от експертите от ОД –
Кърджали на ДФ „Земеделие”, извършили проверката на подадената заявка за второ
плащане, като същите са отразили конкретно липсващите 7/седем/ документа към
подадената заявка за второ плащане в съставения „Контролен лист РРА 1 М6.3 за окомплектованост
Второ плащане” от 02.07.2018 год., със съдържанието на който контролен
лист жалбодателят С. се е запознал на същата дата –
02.07.2018 год. и се е подписал на същия. По делото не се спори, че заявката за
плащане не е била приета и приложените към нея документи са върнати на
ползвателя – жалбодателя С., както и че след
запознаване със съдържанието му, контролният лист е бил подписан от С.М.С. и му
е било връчено копие от него, както и че му е било предоставено право да подаде
отново заявка за плащане в договорно и нормативно установения срок, след
набавяне на липсващите документи, но и че до изтичане на договорно и нормативно
установения срок, от страна на жалбодателя С. въобще не
е била подадена заявка за окончателно плащане, която да е окомплектована с
липсващите при подаването й на 02.07.2018 год. изискуеми се 7/седем/ броя
документи. Тези изводи не се променят и от събраните и приобщени в хода на
първоначалното разглеждане на делото писмени доказателства, изискани от ОДБХ –
Кърджали и от ТД на НАП Пловдив Офис – Кърджали, дори напротив, те потвърждават
изводите, като в тази връзка само следва да се посочи, че един от липсващите,
т.е. неприложени към заявката за второ плащане документи, е Удостоверение за
регистрация на животновъден обект по смисъла на чл.137 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност или документ, че обектът е вписан в списък в
Интегрираната информационна система с данни за идентифицираните животни и за
животновъдните обекти по смисъла на чл.51, ал.3 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност, като издаването на такова удостоверение на жалбодателя С.С., за
животновъдния му обект в ***, е било изрично отказано от директора на ОДБХ –
Кърджали, поради неизпълнение на дадените преди това задължителни предписания,
касаещи отстраняване на констатирани нарушения в същия този животновъден обект.
При това положение, предвид всичко
изложеното по-горе, следва да се приеме, че от страна на директора на ОД –
Кърджали на ДФ „Земеделие” правилно и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, е постановен оспореният в настоящото производство АУПДВ, с
който, на жалбодателя С.М.С. е отказано изплащането на финансовата помощ,
представляваща второ плащане по Договор №*** от *** год., сключен с ДФ
„Земеделие” и е определено подлежащо на възстановяване от него, публично държавно
вземане, в размер на *** лева (*** лева), представляващо полученото първо
плащане по този договор за отпускане на безвъзмездна финансова помощ, т.е.
съдът намира, че по отношение на същата безспорно е налице хипотезата на
чл.33, ал.2 от Наредба №10 от 10.06.2016 год., респ. и на чл.9, ал.1 от Договор №*** от *** година. Предвид това съдът
счита, че при издаването на оспорения АУПДВ правилно са приложени и относимите материалноправни
разпоредби на закона и съответно, по отношение на същия не е налице и отменителното основание по чл.146, т.4 от АПК, като при
това положение актът се явява издаден в съответствие и с целта на закона.
Ето защо, по изложените по-горе съображения,
Административен съд - Кърджали намира, че обжалваният Акт №09/06/3/0/02372/2/01/04/01 от 20.09.2018 год. за установяване
на публично
държавно вземане, издаден от директора на Областна дирекция/ОД/ – Кърджали на
ДФ „Земеделие”, е законосъобразен, т.к. същият е издаден от материално и
териториално компетентен административен орган, при спазване на установената
форма и с определеното от закона съдържание, в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, като при издаването му не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и същият е съобразен и с целта на закона, т.е. по отношение на същия не
е налице което и да е отменително основание по чл.146
от АПК, поради което и жалбата на С.М.С., с посочен в жалбата постоянен адрес ***,
починал на 25.12.2018 год. и заместен в процеса от конституираните като жалбодатели негови законни наследници – Р.С.М., с ЕГН **********,
С.С.М., с ЕГН ********** и С.С.С.,
с ЕГН ************ и тримата с постоянен адрес: ***, се явява неоснователна и
недоказана и като такава, следва да бъде отхвърлена с решението по настоящото
дело.
Предвид изхода на спора по настоящото производство и с
оглед претенцията на процесуалния представител на ответника по жалбата,
направена в съдебно заседание в хода по същество, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, съдът намира,
че това искане е неоснователно и счита, че същото не следва да бъде уважено.
Това е така, доколкото съгласно чл.144 от АПК, правилата на ГПК се прилагат в
административното правосъдие само по неуредените в Дял ІІІ/Трети/ от АПК
въпроси. Разпоредбата на чл.143 от АПК е наименована „Отговорност за разноски” и нейната ал.4
изрично, а според настоящия съдебен състав и изчерпателно, урежда въпросите,
кои разноски заплаща подателят на жалбата, когато съдът отхвърли оспорването,
както в настоящия случай или когато оспорващият оттегли оспорването, поради
което и правилата на ГПК, по отношение отговорността за съдебните разноски, не
следва да се прилагат. В тази разпоредба, обаче, никъде не е включено или
посочено юрисконсултско
възнаграждение и това не е законодателен пропуск или празнота в закона.
Съгласно чл.12, ал.1 от Устройствения правилник на
Държавен фонд „Земеделие”, фондът е структуриран в Централно управление и в 28
областни дирекции, които, съгласно чл.42, ал.1 от същия Устройствен
правилник, са със седалища в областните центрове в страната, една от които
областни дирекции е със седалище град Кърджали. Юрисконсултът в държавната
администрация, каквато е и Областна дирекция – град Кърджали на Държавен фонд
„Земеделие”, а и в другите централни или териториални структурни звена на
Държавен фонд „Земеделие”, е или държавен служител по служебно правоотношение,
или работи по трудово правоотношение и за положения от него труд, включително и
за осъществяваното процесуално представителство и защита по съдебни дела, той
получава договорена заплата или уговорено с трудовия договор месечно трудово
възнаграждение. В същото време, адвокатът не получава заплата или трудово
възнаграждение и затова за неговия труд той получава уговорено с договора за
правна помощ адвокатско възнаграждение, включително и когато поема
процесуалното представителство и защита на държавен орган. Освен това, в
бюджета на държавния орган, респ. на съответната държавна или общинска
администрация, е предвидена заплатата или трудовото възнаграждение на
юрисконсулта, но адвокатско възнаграждение или възнаграждения на адвоката не са
предвидени. Затова, според чл.143, ал.4 от АПК, при отхвърляне на оспорването
от съда или при оттегляне на жалбата, респ. и при отхвърляне на иск по ЗОДОВ
или прекратяване на производството поради недопустимост на иска, съдът следва
да присъди и минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно
наредбата по чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна, т.е.
ако административният орган е ангажирал и е ползвал адвокат за осъществяване на
процесуално представителство и защита и му е платил адвокатско възнаграждение,
но никъде не предвижда присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в какъвто и да е размер, ако административният орган си е бил
представляван и защитаван от щатен юрисконсулт, както това е в настоящото
съдебно производство. По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че
не следва да бъде присъждано юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер, в полза на ответника по жалбата.
Така, предвид изложените по-горе мотиви и на основание
чл.172, ал.2, предл.ІV/четвърто/, във вр. с ал.1 от АПК, Административният съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.М.С., с посочен в жалбата адрес – ***, с
ЕГН **********, починал на 25.12.2018 год. и заместен в процеса от
конституираните като жалбодатели негови законни
наследници – Р.С.М., с ЕГН **********, С.С.М., с ЕГН **********
и С.С.С., с ЕГН ************ и тримата с постоянен
адрес: ***, против Акт №09/06/3/0/02372/2/01/04/01
от 20.09.2018 год. за установяване на
публично държавно вземане, издаден от
директора на Областна дирекция – Кърджали на Държавен фонд „Земеделие”, с
който, на основание чл.37, ал.1, т.1 от Наредба №10 от
10.06.2016 год. за прилагане на подмярка 6.3
„Стартова помощ за развитите на малки стопанства” от Програмата за развитите на
селските райони за периода 2014 – 2020 год.”, във връзка с чл.9, ал.1, т.1 от Договор
№ *** от *** год., чл.59, ал.1 и 2
от Административно-процесуалния кодекс и във връзка с чл.165 и чл.166
от Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс и чл.20а, ал.1 от Закона за
подпомагане на земеделските производители, с т.І от същия, е отказано
изплащането на финансовата помощ, без да е посочен размер на същата,
представляваща второ плащане по Договор №*** от *** год., а с т.ІІ от същия
АУПДВ, на жалбодателя
С.М.С. е определено подлежащо на
възстановяване публично държавно вземане,
в размер на 19558.00 лева (деветнадесет хиляди петстотин петдесет и осем лева), съгласно таблица 1, представляващо
сумата на полученото първо плащане по Договор № *** от *** година.
Преписи от настоящото
решение, на основание чл.138, ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпратят или връчат
на страните по делото.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд на Република България, чрез
Административен съд – Кърджали, в 14 /четиринадесет/ - дневен срок от
съобщаването или връчването му на страните.
С Ъ Д И Я: